Решение № 4499 от 21.5.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2461/2025 г.

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл.220 от Закона за митниците (ЗМ). Образувано е по жалба на дружество „Промет Стийл“ ЕАД, със седалище в [населено място], срещу Решение № 32-284221/18.09.2025г. на Директора на ТД Митница Бургас. В жалбата се излагат доводи за нарушения на материалния закон, тъй като фактурите за плащане на разходите за инспекция в пристанището на натоварване били отразени в счетоводството на жалбоподателя, ДДС бил начислен и деклариран, което щяло да доведе до двойно плащане на ДДС и така се стигало до нарушаване на принципа на правна сигурност. Прави се искане за отмяна на атакуваното решение в цялост. В срока по чл.163, ал.2 от АПК ответникът по оспорването – Директорът на ТД Митница Бургас, не е подал писмен отговор. В съдебните заседания дружество „Промет Стийл“ ЕАД се представлява от представител по пълномощие адв. Т. Т. от САК, който поддържа жалбата. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски, съобразно представен списък. Ответникът по оспорването се представлява по пълномощие от главен юрисконсулт М. Л., който оспорва жалбата и иска отхвърлянето й. Заявявена е претенция за присъждане на разноски по списък. В срока по чл.149, ал.3 от ГПК пълномощниците на страните са представили писмени бележки, в които развиват подробни съображения по съществото на спора. Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна : На 28.01.2023г. дружество „Промет Стийл“ ЕАД – като вносител и декларатор, подало опростена митническа декларация (ОМД) с [Наименование]в Митнически пункт Пристанище Бургас център, код [рег. номер], за едновременно допускане на стоки за свободно обращение и освобождаване за потребление с описание „стоманени заготовки с квадратно сечение (от нелегирана стомана), съдържаща тегловно под 0.25% въглерод; Р-Р: 150х150х12000мм – 9436бр; 2,002,840кг“. Като износител на стоката е посочено дружеството [Наименование]. Посочени са и следните данни относно вноса: код на държавата на изпращане – Алжир; условие на доставка – ИНКОТЕРМС; наименование на местонахождението – Бургас; код на стоката – код по Хармонизираната система (кл. 18 09 056) – 720711; код по Комбинираната номенклатура (кл. 18 09 057) - 16, код на стоката – код по Т. (кл. 18 09 058) – 00; обща цена на стоката и валута – 11,456,439.28 [Наименование] (кл. 14 08 и кл. 14 05); код на държавата на произход (16 08 001) – Алжир; митническа стойност – 21,067,017.06 лева. Декларираната стойност на стоката, преизчислена в български левове по обменен курс 1.83888, е 21,067,017.06 лева, които са посочени като митническа стойност. Митото е с нулева ставка. Данъчната основа за начисляване на ДДС е равнима на митническата стойност. ДДС е начислено при 20% ставка - 4,213,403.41 лева. В кл. Придружаващ документ е описана търговска фактура 380 – 23/00004/2001 от 2023г. В кл. Транспортни документи е описан Генерален коносамент [Наименование]с № 1/20012023. По реда на чл.167 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е подадена на 07.02.2023г. Допълнителна митническа декларация (ДМД) за допускане за свободно обращение и специален режим – декларация за специфична употреба MRN 23BG002007052280R6, в която е декларирано, че стоката е превозена с морски транспорт, националността на активното транспортно средство, което преминава границата, е Тайланд, а идентификационният му номер е MALLIKANAREE. Условието на доставката е CIF (стойност, застраховка и навло). Посочена е нова данъчна стойност – 21,422,220.59 лева, съответно нов размер на ДДС – 4,284,444.12 лева. Декларирани [рег. номер].53 лева в кл. 4/9 като разходи за транспорт след пристигане на мястото на въвеждане и транспортни и застрахователни разходи и разходи за товаро-разтоварителни и обработващи операции от мястото на въвеждане на територията на страната до местоназначението на стоките в страната – листове 41-43. С ДМД са представени следните документи, описаните в кл.2/3: 1/Търговска фактура № 23/00004, издадена на 20.01.2023г. от STEMCOR LONDON TRADING LTD със следните данни : Получател жалбоподателят; стока : заготовки от първокачествена стомана 150мм х 150мм х 12м – 9436 броя колети, 20028.740 тона, обща стойност 11,458,439.28 USD; условие по ИНКОТЕРСМ – CIF FO Бургас; държава на произход : Алжир; застраховка : от продавача; плавателен съд : M/V MALLIKA NAREE; от П. С., Алжир, до Пристанище Бургас; дата на товарителницата : 20.01.2023г. (листове 259-261). 2/ Фактура № 0000046214/31.01.2023г., издадена от „БМФ ПОРТ БУРГАС“ АД за сумата 234,368.21 лева, с 0% ДДС – на основание чл.31, т.6 от ЗДДС, за следните услуги : претоварни операции м/к MALIKA NAREE, състоящи се в претоварване на кнюпели, съгласно сведение 051967U2/27.01.2023г. (лист 47). 3/Декларация от 07.02.2023г., в която Р. П. – представител на „Промет Стийл“ ЕАД, декларирала, че цената на транспорта на 2028.740 мт стоманени заготовки, внесени с MV MALLIKA NAREE, е на стойност 120,835.32 лева (лист 46). В оспореното решение в частта му касателно ОМД с MRN 23BG001007051971R8 (ДМД с MRN 23BG002007052280R6) е прието, че не са установени данни за произход на стоката, различен от декларирания. При проверка в счетоводството на дружеството било установено, че стоката по фактура № 23/00004/20.01.2023г. е отразена по дебита на счетоводна сметка 301000 „доставка на материали“ срещу кредита на счетоводна сметка 401000 „доставчици“ по партидата на издателя на фактурата в стойностно изражение в лева на основание описаната фактура. В хода на проверката се установило, че на „Промет Стийл“ ЕАД е издадена на 13.02.2023г. от TUV AUSTRIA TURK BELGENLENDIRME EGTIM VE GOZETIM HIZMETLERI LTD. STI. фактура № ТАТ2023000000221/13.02.2023г. (листове 391-393) за сумата 10014.37 USD, представляваща плащане в изпълнение на договор № 19-[рег. номер] 03.07.2019г. за инспекция на заготовки от първокласна стомана, извършена на 12.01.2023г.-20.01.2023г. в П. С., Алжир, натоварена на плаватен съд MALIKA NAREE. Описан е подробно обхватът на инспекцията : инспекция преди доставка на материала в склада; проверка на сертификати за изпитване; визуална проверка на текстови и цветови маркировки по материала; визуална проверка за щети по стоките; визуална проверка за състояние на ръжда; оценка на видимото качество на товара в момента на товарене на борда, описание на щетите; надзор на товаренето и преброяване на материала; изготвяне на пълен комплект снимки за доказване на реалното състояние по време на инспекцията и операциите, свързани с материала; изготвяне на окончателен доклад за инспекцията. Проверяващият екип е установил, че тази фактура е заведена счетоводно за 18329.00 лева. Тъй като разходите по фактурата били такива по чл.71, §1, б.“д“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 – разходи до мястото, на което стоките са въведени на митническата територия на ЕС, следвало да се прибавят към митническата стойност. Определена е нова митническа стойност в размер на 21,085,432.28 лева – като сбор между 21,067,017.06 лева (цената на стоката по фактурата) и 18415.22 лева (цената на услугата за инспекция). При определяна на данъчната основа било съобразено кредитно известие № 0000046366/15.02.2023г. към фактура № 0000046214/31.01.2023г., издадена от „БМФ ПОРТ БУРГАС“ АД за сумата 7830.20 лева, които са приспаднати от декларираните разходи до първото местоназначение – [рег. номер].53 лева са извадени 7830.20 лева и разликата [рег. номер].33 лева е прибавена към определената нова митническа основа. Сборът от 21,432,805.61 лева е определен за нова данъчна основа, върху която размерът на ДДС е 4,286,561.12 лева, който е с 2117.00 лева повече от взетото под отчет. Установеният за довнасяне ДДС е взет под отчет и досъбиране. На 12.09.2024г. дружество „Промет Стийл“ ЕАД, като вносител, подало чрез прекия си представител „Донау Транзит“ ООД МД с MRN 24BG001007070907R2 в Митнически пункт Пристанище Бургас център, код [рег. номер], за допускане на стоки за свободно обращение и освобождаване за потребление с описание „валцдрат на кангали негелирана стомана, съдържаща тегловно повече от 0.06%, но по – малко от 0.25% въглерод. Качество: SAE 1006, 1008; P-P 5.5; 6.5; 6; 8; RO:470“. Като износител на стоката е посочено дружеството PJSC KAMET STEEL. Посочени са и следните данни относно вноса: код на държавата на изпращане – Украйна; наименование на местонахождението – Одеса; идентификационен номер на транспортното средство при пристигането му – OPTIMA; код на доставка (ИНКОТЕРМС) – FOB – франко борд; наименование на местонахождението – Бургас; код на стоката – код по Хармонизираната система (кл. 18 09 056) – 721391; код по Комбинираната номенклатура (кл. 18 09 057) - 49, код на стоката – код по Т. (кл. 18 09 058) – 00; обща цена на стоката и валута – 1,052,084.67 евро (кл. 14 08 и кл. 14 05); код на държавата на произход (16 08 001) – Украйна; митническа стойност – 1,052,084.67 лева/евро. Декларираната стойност на стоката, преизчислена в български левове по обменен курс 1.95583, е 1,052,084.67 лева, които са посочени като митническа стойност. Митото е с нулева ставка. Данъчната основа за начисляване на ДДС е равнима на митническата стойност с прибавена към нея сума в размер на 17,829.97 лева, декларирана в клетка „Добавяния и приспадания“. ДДС е начислено при 20% ставка - 213,982.93 лева. В кл. „Придружаващ документ“ е описани генерален коносамент, търговски фактури, сертификати за движение, застрахователни полици, декларации за произход, сертификати за качество. От значение за настоящото изложение са фактурите и коносамента, които съдържат следните данни : 1/Фактурите са издадени от частно акционерно дружество „КАМЕТ СТИИЛ“ с адрес [населено място], Украйна, с условие на доставка FOB Одеса, име на плавателния съд OPTIMA, държава на произход Украйна, товарителница 02 SOF/03.09.2024г. Посочено е, че доставките по фактурите са в изпълнение на договор № 23/1337 от 01.12.2023г. : 1.1/Фактура № 95286841/03.09.2024г. за стоманени заготовки с общо тегло 191.592 тона, за сума общо 99819.44 евро (листове 268-270). 1.2/Фактура № 95286842/03.09.2024г. за стоманени заготовки с общо тегло 301383 тона за сума общо 157025.75 евро (листове 271-273). 1.3/Фактура № 95286843/03.09.2024г. за стоманени заготовки с тегло 103471 тона за сума общо 53908.39 евро (листове 374-276). 1.4/Фактура № 95286844/03.09.2024г. за стоманени заготовки к общо тегло 402427 тона за сума общо 209768.68 евро (листове 277-280). Общата цена по фактурите [рег. номер].26 евро. 2/Фактура за превоз № 040924-04/04.09.2024г., издадена от FORTIFY FREIGHT COMPSNY LTD за превоз на 5437.908 мт стоманени изделия от Одеса до Бургас с плавателен съд OPTIMA за сума 103653.32 евро (листове 281-283). 3/Морска товарителница № 02 SOF/03.09.2024г., издадена от капитана на плавателен съд OPTIMA, в която е удостоверено, че стомана с нетно тегло 999.083 мт/1003.308мт е натоварена на плавателния съд в пристанище в [населено място] с получател „Промет Стийл“ ЕАД. Стоката е доставена в пристанище [населено място] във видимо добро качество. 4/Фактура № 0000053938/09.09.2029г., издадена от „БМФ ПОРТ БУРГАС“ АД за сумата 56478.32 лева, с 0% ДДС – на основание чл.31, т.6 от ЗДДС, за следните услуги : претоварни операции м/к OPTIMA, състоящи се в претоварване на валдрат/кнюпели и разсортиране на катанка по размери (лист 65). В оспореното решение в частта му касателно МД с MRN 24BG001007070907R2 е прието, че не са установени данни за произход на стоката, различен от декларирания, както и основания за друго тарифиране. При проверка в счетоводството на дружеството било установено, че стоката по описаните четири фактура, издадени от „КАМЕТ СТИИЛ“, са отразени по дебита на счетоводна сметка 301000 „доставка на материали“ срещу кредита на счетоводна сметка 401000 „доставчици“ по партидата на издателя на фактурата в стойностно изражение в лева на основание описаните фактури. При определяне на митническата стойност били сумирани сумите по фактурите за продажба, както и сумата 34,031.62 лева за превоз по фактура № 040924-04/04.09.2024г. и суми за застраховка на товари. Данъчната стойност е определена като сбор между митническата стойност и сумата 34,031.62 лева по фактура № 0000053938/09.09.2029г., издадена от „БМФ ПОРТ БУРГАС“ АД, като под черта е добавена забележка, че разходи в размер на 38,648.35 лева по тази фактури са относими за стоката по друга митническа декларация. Декларираният и взет под отчет ДДС е 213,982.93 лева. В хода на проверката се установило, че на „Промет Стийл“ ЕАД на 30.09.2024г. от TUV AUSTRIA TURK BELGENLENDIRME EGTIM VE GOZETIM HIZMETLERI LTD. STI. е издадена фактура № ТАТ2024000001643/30.09.2024г. (листове 394-396) за сумата 500.00 USD, представляваща плащане в изпълнение на договор № 24-[рег. номер] 08.05.2024г. за инспекция на валцдрати от нисковъглеродна стомана, извършена на 31.08.2024г.-03.09.2024г. в П. О., Украйна, натоварена на плаватен съд OPTIMA. Описан е подробно обхватът на инспекцията, съвпадащ с описанието на фактура № ТАТ2023000000221/13.02.2023г. Проверяващият екип е установил, че тази фактура е заведена счетоводно за 873.45 лева. Тъй като разходите по фактурата били такива по чл.71, §1, б.“д“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 – разходи до мястото, на което стоките са въведени на митническата територия на ЕС, следвало да се прибавят към митническата стойност. Определена е нова митническа стойност в размер на 1,052,964.41 лева – като сбор между 1,018,053.05 лева (цената на стоката по фактурата), 34031.62 лева (декларираните разходи) и 879.74 лева (цената на услугата за инспекция). Определена е нова данъчна основа в размер на 1,070,794.38 лева като сбор между новата митническа стойност и сумата 17,829.97 лева за разходи на пристанището в [населено място]. Върху новата данъчна основа е изчислен ДДС размер на 214,158.88 лева, което е с 175.95 лева повече от взетото под отчет. Установеният за довнасяне ДДС е взет под отчет и досъбиране. Оспореното по делото решение е постановено след проведена процедура по последващ контрол за проверяван период 01.01.2022г.-30.09.2024г, разпореден със Заповед № ЗТД-1000-811/01.10.2024 г. на Директора на ТД Митница Бургас, на основание чл.84, ал.1, т.2 от ЗМ и чл.48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 (л.673), връчена на представител на жалбоподателя на 01.10.2024г. Заповедта била изменена със Заповед № ЗТД-1000-943/04.11.2024г. относно проверяващия екип, Заповед № ЗТД-1000-1019/27.11.2024г. относно продължаване на срока, Заповед № ЗТД-1000-143/12.02.2025г. относно проверяващия екип и Заповед № ЗТД-1000-193/28.02.2025г. относно продължаване на срока, всички на Директора на ТД Митница Бургас. Заповедите за изменение също са връчени на проверяваното дружество. До дружеството били изготвени няколко искания за представяне на документи. Документите са предадени на проверяващите с приемно – предавателни протоколи. На 01.04.2025г. е проведено заключително обсъждане на установените при проверката обстоятелства и възможните правни последици. При обсъждането са участвали трима членове на екипа, извършил проверката, изпълнителният директор на дружеството-жалбоподател, както и финансовият директор и счетоводителят на дружеството. За обсъждането е съставен Протокол № 32-102041/01.04.2025г., подписан от всички лица, взели участие в обсъждането. На 14.04.2025г. бил изготвен Констативен доклад №[рег. номер]/1/12/14.04.2025г. за извършен последващ контрол на декларирането на основание чл. 84, ал. 1, т. 2 от ЗМ, представен по делото като електронен образ, заверен с [жк], в който подробно били изложени всички извършени действия и установени факти и обстоятелства, свързани с проверяваните МД. В т.ІІІ.1.5 от доклада (страници 61-69) са изложени констатациите във връзка с определяне на нова митническа стойност на стоките по ОМД с MRN 23BG001007051971R8 (ДМД с MRN 23BG002007052280R6) и МД с MRN 24BG001007070907R2, допуснати за свободно обращение. Констатациите по тези два пункта са дословно възпроизведени в оспореното по настоящото дело решение, поради което е излишно да бъдат преповтаряни и в тази част на изложението. На основание чл.22, §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., както и резултатите от извършената проверка, до жалбоподателя е изпратено съобщение с рег. № 32-214740/14.07.2025г., с което бил уведомен, че предстои издаване на решение на Директора на ТД Митница Бургас за определяне на нов размер на митническа стойност за стоката, допусната до свободно обращение по ОМД с MRN 23BG001007051971R8 (ДМД с MRN 23BG002007052280R6) и МД с MRN 24BG001007070907R2. В съобщението подробно са изложени констатациите на митническите органи от анализа на събраните в производството доказателства и основанията за изменение на митническата стойност, съответно на данъчната основа и определяне на допълнителни задължения за ДДС, както и били разяснени възможността и срока за представяне на становище. Съобщението е връчено на представител на жалбоподателя на 27.07.2025 г. с препоръчано писмо с обратна разписка. Производството по последващ контрол е приключило с издаване на оспореното в настоящото производство Решение № 32-284221/18.09.2025г. на Директора на ТД Митница Бургас, с което на основание чл.70 и чл.70, §1, б.“д“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 е определена нова митническа стойност на стоките, допуснати за свободно обращение с ОМД с MRN 23BG001007051971R8 (ДМД с MRN 23BG001007052280R6) и с МД с MRN 24BG001007070907R2 в размер на 21,085,432.28 лева по ОМД с MRN 23BG001007051971R8 и 1052964.41 лева по МД с MRN 24BG001007070907R2; на основание чл.77 §1, б.“а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 е прието, че за стоките е възникнало митническо задължение при внос; на основание чл.77, §2 вр. чл.167, §4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е прието, че задължението е възникнало в момента на приемане на съответната декларация – 28.01.2023г. и 12.09.2024г.; на основание чл.85, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 са определени вносни мита по двете декларации в размер на 0.00 лева; на основание чл.54, ал.1 от ЗДДС вр. чл.77, §1, б.“а“ вр. чл.77, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е прието, че на датата на възникване на митническото задължение е възникнало и задължение за ДДС, който става изискуем на датата, на която възниква задължението за плащане на вносните мита; на основание чл.55, ал.1 от ЗДДС е определена данъчна основа при внос по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗДДС, както следва : по ОМД с MRN 23BG001007051971R8 (ДМД с MRN 23BG001007052280R6) – 21,432,805.61 лева и по МД с MRN 24BG001007070907R2 – 1,070,794.38 лева; на основание чл.67, ал.1 от ЗДДС е определено задължение при внос, както следва : по ОМД с MRN 23BG001007051971R8 (ДМД с MRN 23BG001007052280R6) – 4,286,561.12 лева и по МД с MRN 24BG001007070907R2 – 214,158.88 лева; на основание чл.56 от ЗДДС вр. чл.105, §3 и §4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е определен ДДС при внос за вземане под отчет и досъбиране, както следва : по ОМД с MRN 23BG001007051971R8 (ДМД с MRN 23BG001007052280R6) – 2117.00 лева и по МД с MRN 24BG001007070907R2 – 175.95 лева; на основание чл.77, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл.83, ал.1 от ЗДДС дружество „Промет стийл“ ЕАД е определено за длъжник за плащане на установеното за досъбиране задължение за ДДС в размер общо на 2292.95 лева; на основание чл.108, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, чл.19б, ал.3 от ЗМ и чл.90, ал.1 от ЗДДС е определен десетдневен срок за плащане на задължението от датата на връчване на решението; на основание чл.102, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл.19б, ал.1 от ЗМ датата на връчване на решението се счита за дата на уведомяване на длъжника; на основание чл.59, ал.2 от ЗДДС вр. чл.114, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е обявено, че възниква задължение за лихви; на основание чл.59, ал.2 от ЗДДС вр. чл.114, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е обявено, че за ДДС при внос се дължи и лихва за забава за размера на дължимите вземания, които не са платени в десетдневния срок; отправено е предупреждение, че при неплащане на дължимите суми в срока за доброволно изпълнение, на основание чл.19б, ал.4 от ЗМ решението ще бъде изпратено на ТД на НАП Бургас за принудително събиране. В мотивите на решението са възпроизведени констатациите, изложени в Констативен доклад №[рег. номер]/1/12/14.04.2025г. в относимата към ОМД с MRN 23BG001007051971R8 (ДМД с MRN 23BG002007052280R6) и МД с MRN 24BG001007070907R2 част. Решението е връчено на жалбоподателя на 14.10.2025г. с препоръчано писмо с обратна разписка. Решението е оспорено от „Промет Стийл“ ЕАД пред Административен съд Бургас чрез Директора на ТД Митница Бургас с жалба вх. № 32-329718 от 27.10.2025г. Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи : Жалбата е подадена от легитимирано за това лице, чиито интереси са пряко засегнати от оспорения по делото акт. От външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Тъй като жалбата е редовна и допустима, подлежи на разглеждане по същество. Съгласно чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на събраните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по АПК, вкл. да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това. Обжалваното решение е издадено от компетентен орган. Съгласно чл.19, ал.7 от ЗМ, за целите на прилагане на чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително заявление, каквото се явява процесното, се издават от директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго. Фактите и обстоятелства, описани в обжалваното решение, са възникнали в [населено място], където е разтоварена стоката. Според чл.61 от ЗДДС, по реда, предвиден за митническите задължения законът урежда обезпечаването и заплащането на данъка като условие за разрешаване от митническите органи на вдигане на стоката. При внос на несъюзна стока, когато следва бъдат изпълнени императивните изисквания на чл.149 от чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за поставяне под митнически режим или реекспорт, компетентността за произнасяне е предоставена на митническите органи. Следователно, Директорът на ТД Митница Бургас се явява функционално и териториално компетентен да постанови решение по реда на чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вкл. и за ДДС. Решението съдържа посочване на фактическите и правни основания за издаването му, които бяха описани подробно по – горе. Така издателят на акта е удовлетворил в необходимата пълнота изискванията на чл.22, §7 от чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл.59, ал.1, т.4 от АПК. Съдът не установи в хода на административното производство да са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Спазена е предвидената в ЗМ процедура при провеждане на последващ контрол по реда на Раздел ІV от ЗМ. Съобразно изискванията на чл.84в от ЗМ, последващият контрол е разпореден с издадена заповед от директора на ТД Митница Бургас, изменена с няколко последващи заповеди относно срока за приключване на проверката и персоналния състав на екипа, който да го извърши. Съдържанието на заповедите е съобразено с изискванията на чл.84в ал.3 от ЗМ. Заповедите са връчени на проверяваното лице. Проведено е заключително обсъждане, за което е изготвен протокол, съобразно изискването на чл.84к от ЗМ. На дружеството е дадена възможност за представяне на допълнителни доказателства и възражения след проведеното обсъждане. В съответствие с изискванията на чл.84л от ЗМ проверката е приключила с изготвяне на Констативен доклад, който е връчен на представител на жалбоподателя за запознаване. Спазено е и изискването на чл.22, §6, ал.1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 дружеството да бъде предварително уведомено за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган за определяне на допълнителни задължения по митническа декларация, като му е предоставена възможност да изрази становище в 30-дневен срок. Съдът не установи в някой от етапите на развитото се административно производство да са допуснати такива нарушения, които да са рефлектирали върху правото на защита на засегнатото от акта лице. При проверка за съответствие на решението с материалния закон съдът установи следното : Прието е, че митническата стойност на стоките по ОМД с MRN 23BG001007051971R8 (ДМД с MRN 23BG002007052280R6) от 28.01.2023г. и МД с MRN 24BG001007070907R2 от 12.09.2024г. е определена в нарушение на разпоредбата на чл.71, §1, буква д) от Регламент (ЕС) № 952/2013, съгласно която при определяне на митническата стойност по чл.70 (въз основа на договорната стойност, както е и по двете МД), към действително платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки се прибавят и следните разходи до мястото, на което стоките са въведени на митническата територия на Съюза, а именно разходите за транспорт и застраховка за внасяните стоки; и разходите за товаро-разтоварните и обработващите операции, свързани с транспорта на внасяните стоки. Следователно всички разходи за транспорт, застраховка, товаро-разтоварни и обработващи операции, които не са включени в договорната стойност и са извършени до мястото на въвеждане на стоките в митническата територия на Съюза, следва да се включат в митническата стойност на вноса. По делото не се оформи спор досежно обстоятелството, че услугите по двете фактури, издадени от TUV AUSTRIA TURK BELGENLENDIRME EGTIM VE GOZETIM HIZMETLERI LTD. STI., са във връзка с натоварването на стоките съответно в пристанищата Скикда, Алжир, и Одеса, Украйна, които стоки са декларирани в ОМД с MRN 23BG001007051971R8 (ДМД с MRN 23BG002007052280R6) и МД с MRN 24BG001007070907R2. Както съдът подробно описа по – горе, плащанията по тези две фактури са за услуги, свързани с транспорта на стоките и се състоят в проверка на състоянието на стоките преди натоварването им на плавателните средства. Услугата инспекция е извършена преди пристигане на стоката до първото местоназначение и разходите за тази услуга се считат като част от обработващите операции, свързани с транспорта на стоките, поради което следва да бъдат включени в митническата стойност на стоките, която, от своя страна, е основа за определяне на задълженията за мито и данъчната основа при извършения внос. Според чл.55, ал.1 от ЗДДС, данъчната основа при внос на стоки се определя като митническата стойност се увеличи с дължимите данъци, мита, налози и такси, дължими извън територията на страната, и мита, акциз и други такси, дължими при внос на територията на страната (т.1), както и свързани с вноса разходи, като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната (т.2). Следователно, за да бъдат включени в данъчната основа при вноса разходите за комисиона, опаковка, транспорт и застраховка е необходимо да са налице три предпоставки: да са свързани с вноса; да не са вече включени в митническата стойност; да са направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната. Цитираните разпоредби сочат, че за целите на определяне на митническите задължения, в частност мито и ДДС, имат отношение и извършените разходи за транспорт на внасяните стоки, като когато разходите са извършени до въвеждането на стоките на територията на Съюза, са относими към митническата стойност, а тези, направени след въвеждането на територията на Съюза и до първото местоназначение, имат отношение към данъчната основа при вноса. Мястото на въвеждане на стоките в Съюза, относимо за целите на чл.71, §1, б. „д“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 и касаещо превоз по море, какъвто е настоящия случай, е основно дефинирано в текста на чл.137, §1, б. „а“ от Регламент (ЕИО) № 2015/2447, и представлява пристанището, в което стоките пристигат за първи път в митническата територия на Съюза. Въвеждането на стоките приключва с тяхното представяне на митническите органи на мястото, на което същите се въвеждат. От своя страна „първо местоназначение“ на територията на страната, според дефиницията в §1, т.72 от ДР на ЗДДС, е мястото, посочено в товарителницата или в друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната, а когато това място не е посочено в нито един от придружаващите стоките документи, за първо местоназначение се смята мястото, където стоките за първи път се претоварват от едно превозно средство на друго на територията на страната. Мястото на въвеждане на стоките на територията на Съюза и по двете митнически декларации е пристанището, управлявано от „БМФ ПОРТ БУРГАС“ АД, находящо се на територията на [населено място], където стоките за пръв път са навлезли на територията на страна и са представени на митническите органи за осъществяване на митнически надзор, с което въвеждането на стоките на територията на Съюза е приключило. Първото местоназначение на стоките и по двете митнически декларации е същото пристанище, което е крайната дестинация, посочена в придружаващите стоката документи. Следователно всички разходи, извършени преди приключване на въвеждането на стоките на територията на страната, а именно представянето на стоките на митническите органи, следва на основание чл. 71, §1, б. „д“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 да бъдат включени в митническата стойност на декларирания внос, а разходите извършени след този момент – да намерят отражение в данъчната основа. Правилно митническите органи са приели, че разходите по фактури №№ ТАТ2023000000221 / 13.02.2023г. и ТАТ2024000001643 / 30.09.2024г., двете издадени от TUV AUSTRIA TURK BELGENLENDIRME EGTIM VE GOZETIM HIZMETLERI LTD. STI., са извършени до въвеждането на стоките на територията на страната и съответно е следвало да бъдат включени в декларираната митническа стойност като такива по чл.71, §1, буква д) подбуква ii) от Регламент (ЕС) № 952/2013. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че разходите не попадат в обхвата на цитираната в предходното изречение разпоредба, тъй като тези разходи са в изпълнение на договор, сключен с турското дружество, на което жалбоподателят възложил да извърши проверка на състоянието на товара – щети, ръжди, на сертификатите за качество, видимото качество в момента на товарене на борда и пр. Тези услуги не биха били възложени, ако товарът не се транспортираше, поради което правилно е приело, че тези разходи са за обработващи операции. От представените от жалбоподателя счетоводни документи се установява, че двете фактури са осчетоводени и са включени в дневника за покупки на „Промет стийл“ ЕАД съответно за месец февруари 2023г. и септември 2024г. С протокол № 1000003838/13.02.2023г. към фактура № ТАТ2023000000221 / 13.02.2023г. е начислено 20% ДДС в размер на 3665.80 лева. С протокол № 1000005304/30.09.2024г. към фактура № ТАТ2024000001643/30.09.2024г. е начислено 20% ДДС в размер на 174.69 лева. Двата протокола са издадени на основание чл.117, ал.1 от ЗДДС. Протоколите са включени в справките – декларации за съответните периоди. Услугата инспекция и по двете фактури попада в хипотезата на чл.36а от ЗДДС и е облагаема с нулева ставка, тъй като стойността им е включена в данъчната основа на чл.55 от ЗДДС, поради което дружеството, което е начислило ДДС с протоколи по чл.117 от ЗДДС, може да процедира по реда на чл.36а, ал.3, т.2 от ЗДДС, като коригира размера на начисления данък, но не и да противопоставя възражение, което по съществото си представлява незаконосъобразно отчитане на ДДС. Обстоятелството, че ДДС е начислен и внесен (по делото няма данни дали е внесен), не изключва приложението на чл.55, ал.1, т.2 от ЗДДС от митническите органи и не обуславя извод за двойно начисляване на ДДС, както се твърди от жалбоподателя, нито пък нарушава принципа на правна сигурност – напр. решение № 3912 от 26.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8849/2020 г., VIII о., докладчик съдията С. П., решение № 7829 от 28.06.2016 година на ВАС по адм. д. № 13807/2015 година, докладчик съдията С. Ч.; решение № 8534 от 11.07.2016 година на ВАС по адм. д. № 12001/2015 година, докладчик съдията Т. Р.; решение № 9774 от 17.07.2018 година на ВАС по адм. д. № 3600/2018 година, докладчик съдията А. А.; решение № 7601 от 23.06.2016 година на ВАС по адм. д. № 13991/2015 година, докладчик съдията А. А., и много други. В случая, при подаване на двете митнически декларации – съответно на 28.01.2023г. и 12.09.2024г., фактурите за извършените услуги преди натоварване на стоката не са били издадени и е било невъзможно разходите за тези услуги да се включат в митническата стойност. Сиреч, единственият начин да изпълни задължението си да декларира коректно митническата стойност и по двете декларации е бил чрез подаване на коригиращи декларации по реда чл.173 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Такава възможност вносителят е имал в срок до три години от приемане на първоначално подадените декларации и след вдигане на стоките. Корекцията по реда на чл.173, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 би била допустима, ако е в срок и ако с нея се цели деклараторът да изпълни задълженията си, произтичащи от поставяне на стоките под съответния митнически режим, без в тази процедура да е допустимо да се включват стоки, различни от първоначално декларираните. По делото липсват доказателства, а и не се твърди жалбоподателят да е подал корекции по процесните две декларации, като доводите му се свеждат до това, че с последващата проверка тази му възможност практически била отнета, от който довод следва логически и следващия довод – че последващият контрол е допустим едва след като изтече тригодишният срок за корекция. Доводите са неоснователни, тъй като в чл.48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 не е поставено такова условие, нито то може да се извлече от съвместното тълкуване на двете разпоредби. Правилно се поддържа, че чл.173, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 изключва корекцията при проверка на стоки по чл.188 от Регламент (ЕС) № 952/2013, но не и при последващия контрол, какъвто е предприет в настоящия случай. Последващият контрол обаче не е бил препятствие за декларатора да подаде коригиращи декларации, тъй като са били налице условията на чл.173, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 – така решение № 1022 от 30.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5453/2023 г., VIII о., докладчик председателят С. П.; решение № 11595 от 24.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4317/2023 г., VIII о., докладчик съдията Е. И.; решение № 11869 от 5.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5221/2024 г., VIII о., докладчик съдията Р. Д.; решение № 11979 от 7.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4625/2024 г., I о., докладчик съдията П. Я.; решение № 12811 от 26.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6776/2024 г., VIII о., докладчик съдията И. К., и други. Като е включил сумите по фактура № ТАТ2023000000221/13.02.2023г. и фактура № ТАТ2024000001643/30.09.2024г. към митническата стойност съответно на ОМД с MRN 23BG001007051971R8 (ДМД с MRN 23BG002007052280R6) и МД с MRN № 24BG001007070907R2, административният орган е постановил решение, което е съобразено със закона. Изчисленията на дължимите суми са математически правилни. Правилно са определени както длъжника на допълнителното митническо задължение, така и датата на възникването му, свързана с подаване на съответната митническа декларация. Правилно са определени по основание и период и дължимите лихви относно установеното задължение. В чл.59, ал.2 от ЗДДС е посочено, че когато съгласно митническото законодателство възникне задължение за заплащане на лихви върху вносните мита по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък. Лихвата за забава на митническите задължения е уредена в разпоредбата на чл. 114 от Регламент (ЕС) № 952/2013., съгласно §1 от която върху размера на неизплатените вносни или износни мита се начислява лихва за забава, считано от датата на изтичане на определения срок до датата на плащане, а съгласно §2 - когато митническото задължение е възникнало въз основа на членове 79 или 82, или когато уведомлението за митническото задължение произтича от последващ контрол, лихвата за забава се начислява върху и над размера на вносните или износните мита, считано от датата на възникване на митническото задължение до датата на уведомяването. Следователно, за задължението за ДДС, определено при последващ контрол, се дължат лихви от датата на възникване на задължението до датата на уведомяването и от изтичане на определения срок за доброволно плащане до датата на самото плащане. За пълнота съдът намира за необходимо да поясни, че след 01.01.2026г. изчисляването на лихвите следва да се съобрази с разпоредбата на чл.114, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, предвид въвеждането на еврото като официална валута. Процедурата по последващ контрол, която се е развила в случая, е уредена в чл.48 от Регламент (ЕС) № 952/2013, и предвижда възможност за извършване на контрол и проверка на декларираните и приети данни при поставяне на стоки под митнически режим, във връзка с което митническите стойности и задължения могат да бъдат изменени съобразно установената при контрола информация. От друга страна, вносът на стоки - въвеждането на несъюзни стоки на територията на страната, подлежи на облагане с ДДС, съобразно чл.2, чл.16 и чл. 24 от ЗДДС. Съгласно чл.56 от ЗДДС, начисляването на данъка при внос се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение. Именно и затова митническите органи са компетентни да определят, съответно вземат под отчет, задължения за мито и ДДС, възникнали при вноса. Тези действия се осъществяват чрез приемане на митническата декларация или в последствие с издаване на решение за установяване на задължения в резултат на последващ контрол. В тази връзка митническите органи имат и задължение да следят за правилното деклариране на вноса и правилното изчисляване на задълженията към него и съответно при констатирани в рамките на последващия контрол на неточности или неправилно деклариране - да извършат необходимите корекции и ако се налага да формират нова митническа стойност и съответно данъчна основа и да вземат под отчет установените допълнителни задължения. Това се изисква с цел да се приведат задълженията за вноса в установените от закона рамки и съобразно изискванията на поставения митнически режим, като се заплатят всички дължими мита и данъци. Изложеното сочи, че единствено в компетентността и правомощията на митническите органи е определянето на митнически задължения и съответно тяхното вземане под отчет. Изключение прави нормата на чл. 57 от ЗДДС, която дава право на вносителя сам да начисли дължимия ДДС при внос, ако е регистрирано лице и има разрешение за прилагане на този режим във връзка с реализирането на инвестиционен проект по чл.166 или е декларирало отлагане внасянето на ДДС по смисъла на чл. 167б, във вр. с чл. 167а от ЗДДС, какъвто настоящият случай не е, тъй като няма доказателства жалбоподателят да има право да самоначислява ДДС. В обобщение на изложеното, съдът приема, че в рамките на последващия контрол, какъвто е извършен в случая, след като установи стойността на свързаните с вноса услуги и разходи, органът е длъжен да формира нова митническа стойност и нова данъчна основа и да вземе под отчет дължимите по ЗДДС суми. В обобщение, обжалваното решение е законосъобразно, поради което жалбата срещу него подлежи на отхвърляне. По разноските : Предвид неоснователността на жалбата, неоснователна е и претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 1105.56 евро. Ответникът претендира разноски по списък : 66.47 евро юрисконсултско възнаграждение и 728.72 евро разноски за превод на документи. В полза на А. М., в структурата на която е административният орган, издал оспорения акт, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на поискания в списъка, тъй като е съответен на фактическата и правна сложност. Претенцията за разноски в останалата й част е неоснователна. Разноските за преводи на документи, които се представят по делото като доказателства, са разноски в производството и подлежат на присъждане по реда на чл.78 от ГПК. По делото обаче липсват доказателства, че разноските за превода на представените по настоящото дело доказателства е в размер на 728.72 евро. Документите са били изпратени до Директора на Дирекция „Административно обслужване и комуникации“ с писмо изх. № 32-31705/30.01.2026г., за възлагане на превода. Представена е фактура № 1000004186/27.02.2026г., издадена от „Нова Транслейт“ ЕООД, за извършен превод на документи, описани в 55 пункта. В молба вх. № 3576/12.03.2026г. се сочи, че преводът на документите по настоящото дело е по заявка 227 - № 16 от фактурата. По делото обаче не са представени никакви доказателства, че именно документите по настоящото дело фигурират под № 16 от фактурата и заявката за превода им е № 227. Затова претенцията в тази й част следва да бъде отхвърлена. Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХХІІІ-ти състав,