Решение № 20 от 9.2.2026 г. на Окръжен съд - Враца по дело № 11/2026 г.

Производството е по реда на чл.12 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода /ЗПИИСАННЛСМВЛС/ и е образувано въз основа на изпратено от СГС по компетентност на Окръжен съд-Враца удостоверение по чл.4 от Рамково решение № 2008/909/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода. Образувано е въз основа на изпратена от Департамент по Въпросите на Правосъдието Главна Дирекция Наказателно правни въпроси и Съдебно сътрудничество, Кабинет I - Международно съдебно сътрудничество - гр. Рим, Италия молба за изпълнение в Република България на присъда, постановена срещу В. Б. С., роден на ••• в гр.Оряхово, с ЕГН:•••••••••• Рамково решение № 2008/909/ПВР на Съвета на Европейския съюз от 27.11.2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания за лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз. Удостоверението е издадено от издадено от Прокуратурата при първоинстанционен съд в гр. Неапол и е с превод на български език. Към него са приложени: решение от 11.11.2019 г. на Корте ди Есиза /специализиран наказателен съд в Италия, съставен от професионални съдии и съдебни заседатели за тежки престъпления/, потвърдено с Решение 25/2021 от Апелативен Корте ди Асизе в гр. Неапол на 12.03.2021 г., влязло в сила като окончателно на 03.12.2021 г. Отправено е искане за признаване и изпълнение на съдебното решение на италианския съд в Република България. Участващият в делото прокурор от ОП-Враца е на становище, че са налице всички условия да бъде призната постановената в друга държава-членка на ЕС осъдителна присъда. Счита, че посочените от издаващата държава факти за извършените от С. престъпления сочат, че те съответстват на престъпните състави по чл.155, ал.5, т.2, пр.1-во, вр. ал.3, вр. ал.1 от НК на Република България. Осъденото лице В. С., надлежно уведомено за настоящото производство и насроченото съдебно заседание чрез компетентния орган на издаващата държава, не се явява, тъй като търпи наказанието в италиански затвор. За призоваването на С. са изпратени по електронен път и уведомления до компетентните органи на издаващата държава, но до датата на съдебното заседание не са върнати отговори. В съдебното заседание договорният му защитник - адв.Т. П. изразява становище, че искането на италианските власти власти е основателно и следва да бъде уважено, като присъдата на италианския съд бъде призната от българския съд и приведена в изпълнение. Счита, че наказанието лишаване от свобода е наложено от италианския съд за престъплението по чл. 600 НК, чл. 602 тер, ал. 1, буква б), чл. 81 НК и чл. 609 бис НК; чл. 110 НК, което се квалифицира като престъпление по чл.155, ал.5, т.2, пр.1-во, вр. ал.3, вр. ал.1 от българския НК. Доколкото българския наказателен закон в приложимата разпоредба на чл.155, ал.5, т.2 от НК не предвижда такова наказание, на основание чл.13, ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС същото следва да бъде приспособено, а именно да бъде намалено на десет години лишаване от свобода, което е максимума по българското законодателство за това престъпление. Счита, че са налице условията за намаляване и на наказанието от за срок от 5850 дни /16 години и 10 дни/ лишаване от свобода, наложено за престъплението по чл. 600 НК, чл. 602 тер, ал. 1, буква б), чл. 81 НК и чл. 609 бис НК; чл. 110 НК на издаващата държава, което се квалифицира като престъпно деяние по чл.155, ал.5, т.2, пр.1-во, вр. ал.3, вр. ал.1 от българския НК, до предвидения максимум от 10 години лишаване от свобода. При тези съображения моли съдът да определи наказание в размер на 10 години лишаване от свобода, като на основание чл.12, ал.6 ЗПИИСАННЛСМВЛС се приспадне времето, в което осъдения е търпял наказанието в Италия. Съдът, след преглед на събраните по делото доказателства, констатира следното: Образувано е въз основа на изпратена от Департамент по Въпросите на Правосъдието Главна Дирекция Наказателно правни въпроси и Съдебно сътрудничество, Кабинет I - Международно съдебно сътрудничество - гр. Рим, Италия молба за изпълнение в Република България на присъда, постановена срещу В. Б. С., роден в България на ••• Рамково решение № 2008/909/ПВР на Съвета на Европейския съюз от 27.11.2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания за лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз. Удостоверението е издадено от издадено от Прокуратурата при първоинстанционен съд в гр. Неапол и е с превод на български език. Към него са приложени: решение от 11.11.2019 г. на Корте ди Есиза /специализиран наказателен съд в Италия, съставен от професионални съдии и съдебни заседатели за тежки престъпления/, потвърдено с Решение 25/2021 от Апелативен Корте ди Асизе в гр. Неапол на 12.03.2021 г., влязло в сила като окончателно на 03.12.2021 г. Отправено е искане за признаване и изпълнение на съдебното решение на италианския съд в Република България. Видно от справката от НБД „Население“, осъденото лице е с постоянен и настоящ адрес в с.Гложене, общ.Козлодуй, обл.Враца, поради което компетентен да разгледа делото в съответствие с чл.7, ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е Окръжен съд- Враца. Удостоверението по чл.3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС напълно съответства на изискванията на специалния закон и на Рамково решение № 2008/909/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз. Същото е относимо към влезлия в сила съдебен акт - решение на компетентния орган на държава-членка на ЕС - Република Италия, с които е била ангажирана наказателната отговорност на българския гражданин С. и му е наложено наказание лишаване от свобода, т.е. то представлява съдебен акт по смисъла на чл.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. В удостоверението са посочени престъпленията, за което С. е осъден, правната им квалификация, наложеното наказание. Изрично е посочено, че престъпленията попадат в списъка на тези, за които не се изисква двойна наказуемост, което съответства на чл.8, ал.2, т.13 и т.14 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Независимо от това следва изрично да се отбележи, че те съставляват престъпления и по законодателството на Република България. Посочените от издаващата държава факти за престъпленията в удостоверението и приложеното въззивно решение 25/2021 от Апелативен Корте ди Асизе в гр. Неапол сочат, че те съответстват на престъпния състав по чл.155, ал.5, т.2, пр.1-во, вр. ал.3, вр. ал.1 от НК на Република България. Според описаната фактология осъденият В. С. чрез насилствени действия и заедно с други лица, в продължителен период от време поставял и държал непълнолетната А.-М. А. Б. в състояние на подчинение, като я принуждавал да проституира и се възползвал от приходите от извършената дейност по проституиране на непълнолетната жена както в гр. Джулиано ин Кампания, така и в гр. Модена; освен това принуждавал непълнолетната да търпи сексуални актове. Не са налице основанията за отказ или отлагане на признаването по чл.14 и чл.15, ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС: удостоверението е пълно и съответства на съдебния акт; лицето се намира на територията на държава-членка на ЕС, изтърпява наказанието си в затвор в Република Италия, като е дало съгласие за предаване в Република България, което става по изрично негово искане, като освен това в случая не се изисква съгласие на осъдения, доколкото той е български гражданин - чл.6, т.2, б."а" от Рамково решение № 2008/909/ПВР на Съвета; не се нарушава принципа ne bis in idem, видно от справката от УИС на Прокуратурата на Република България; изпълнението на наказанието не е погасено по давност както по българското, така и по унгарското право; осъденото лице не се ползва с имунитет по българското законодателство; осъденото лице е наказателно отговорно по българското законодателство; съдебният акт е постановен в съдебен процес, в който осъденото лице е участвало лично; липсват основания за изискване на съгласие по чл.28, ал.1, т.7 от ЗПИИСАННЛСМВЛС; наложеното наказание не включва принудителни медицински мерки; престъплението не е извършено на територията на Република България. С оглед изложеното, Окръжен съд - Враца приема, че са налице всички формални условия за признаване и приемане за изпълнение на постановеното в Република Италия решение. Наложеното от италианския съд наказание „лишаване от свобода” за срок от 5850 дни /16 години и 10 дни/ лишаване от свобода съответства на предвиденото в санкционната част на нормата на чл.155, ал.5, т.2, вр. ал.3, вр. ал.1 от българския НК наказание „лишаване от свобода” от 3 до 10 години, поради което се налага да бъде приспособено по реда на чл.13, ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, а именно наказанието да бъде намалено от 5850 дни /16 години и 10 дни/ лишаване от свобода на 10 години "лишаване от свобода". В съответствие с вида на намаленото наказание - "лишаване от свобода" за срок от 10 години , съдът прецени, че първоначалният режим за изтърпяването му следва да бъде "строг", на основание чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС. На основание чл.12, ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС от това наказание следва да бъде приспаднато времето на предварителното задържане и изтърпяната в издаващата държава част, от които 3347 дни, считано от 21.03.2018г. до дата 17.01.2025 г. Така мотивиран и на основание чл.12, ал.8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС Окръжен съд-Враца