Решение № 254 от 20.5.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 153/2026 г.

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Въззивното производство е образувано по въззивната жалба на „Прима ленд груп“, АД, ЕИК 203710783, подадена чрез представителя по закон – изпълнителен директор Г. А. П. срещу решение № 49/13.01.2026г. по т.д.№ 1781/25 по описа на СГС, ТО, VI 3 състав, поправено с Решение № 65/16.01.2026г., с което е признато за установено по предявения от „Одек инк“, дружество учредено в Република ••••••••••съгласно законодателството на Република ••••••••••вписано в Панамския търговски регистър с регистрационен номер 155591308-2-2015, представлявано от Р. Х., М. Л. М. и М. А. Г. С. в качеството им на членове на Съвета на директорите, срещу “Прима ленд груп” АД, ЕИК: 203710783, „Силистра ленд“ АД /н/, ЕИК: 203215533 и при участието на синдика Г. Г. Ч., иск по чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ, че включените в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност на „Силистра ленд“ АД /н/, ЕИК: 203215533, обявен в търговския регистър на 03.01.2025 година, вземания на кредитора “Прима ленд груп” АД, ЕИК: 203710783 в общ размер на 114 784.40 лева, са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 10, във вр. с чл. 616, ал. 2, т. 2 от ТЗ. Твърди се, че решението е недопустимо, тъй като е образувано производство по ненадлежно предявена искова молба, тъй като не били представени надлежни доказателства за правосубектността на ищеца, както и за учредената представителна власт на адвоката. Твърди, че представеното удостоверение от Панамския търговски регистър е от 2024г., като от тогава е минала повече от година, като българските съдилища изисквали актуално удостоверение, което да е издадено преди не повече от шест месеца от дата на подаване на исковата молба. Тъй като документа бил прекалено стар било поставена под съмнение неговата актуалност, съответно нямало доказателства кой представлява дружеството по закон и дали има надлежно учредена представителна власт по отношение на адвоката. Представеното удостоверение било в непълен формат и не съдържало никакви данни за акционерите и директорите му, освен имена. Счита, че представеното удостоверение не е официален документ, тъй като било издадено от адвокатска кантора – регистриран агент, нито удостоверението, нито пълномощното съдържали апостил. Моли да бъде отменено решението, като недопустимо и да бъде прекратено производството. Не са направени оплаквания относно правилността на решението. Ответникът по жалбата „Одек инк“ е депозирал в срок писмен отговор, в който оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено решението. С отговора на въззивната жалба е представил нотариално заверен препис, с превод на български език на удостоверение за пълномощия, издадено от адвокатска кантора Делвале & Делвале, надлежно назначен регистриран представител на „Одек инк“ , от което е видно, че дружеството е регистрирано в Панама с рег. Номер 155591308-2-2015 на 13.01.2015г., с капитал 10 000 000 щатски долара, разделен на 100 бр. поименни акции. Посочен е адрес на управление, управляващи органи, акционери и упълномощени лица.Подписът на лицето издало удостоверението е бил заверен нотариално на 12.09.2025г. Самото удостоверение е заверено с апостил от 12.09.2025г. от Министерство на финансите на Република Панама. Представено е и писмено потвърждение от 19.01.2026г. от Р. Х., в качеството му на член на СД на „Одек инк“ , потвърждаващо действията извършени от адвокат В. по настоящото дело до момента. Останалите страни не са депозирали в срок писмен отговор на жалбата. Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и допустимо. Във въззивната жалба на „Прима ленд груп“, АД, ЕИК 203710783, се съдържа единствено оплакване относно недопустимостта на постановеното решение, което е било постановено по дело, образувано въз основа на нередовна искова молба, без наличието на доказана правосубектност на ищеца и на надлежно учредена представителна власт на пълномощника адвокат В.. Възражението е неоснователно. С исковата молба са били представени доказателства, установяващи правосубектността на чуждестранното юридическо лице „Одек инк“, като търговско дружество, регистрирано в Търговския регистър на Република ••••••••••а именно „удостоверение за юридическо лице“, издадено от Публичен регистър на Панама от 24.10.2024г., което е било заверено с печата на Регистъра, както и с апостил от 30.04.2024г. В него е описана правната форма на дружеството, капитала, седалището, акционерите, членовете на СД, представител Делвале & Делвале. Предвид своите характеристики – вид и издател, както и заверката с апоситл, представеният документ има характеристиките на официален такъв – издаден от длъжностно лице в кръга на неговата компетентност по закон. Ответникът „Прима ленд груп“, АД, ЕИК 203710783, с отговора на исковата молба не е оспорил автентичността на представения документ, а е посочил, че оспорва легитимността на ищеца тъй като удостоверението не било актуално към края на 2025г. , „което поставяло под съмнение представителната власт на адвоката подал исковата молба“. След като ответната страна не е оспорила в срок представения официален документ и не посочила, че същия има срок на валидност, нито е твърдяла, че същия удостоверява неверни обстоятелства, не може да черпи права от процесуалното си поведение. В случай, че бе оспорила официалния документ, тежестта на доказване на неговата неистинност би била възложена на нея. Липсват основания (освен ако те не са посочени в конкретния документ) да се твърди, че удостоверението, което е издадено около година преди предявяването на иска, не отразява актуалното състояние на търговското дружество, регистрирано в Република Панама. Въз основа на представеното удостоверение и пълномощно е прието, че „Одек инк“ е правосубуктно юридическо лице при предявяване на вземанията му пред синдика и при подаването на възражението срещу списъка на приетите вземания. Във въззивната жалба не е посочени нито едно основание за неправилност на обжалваното решение. Въззивният съд, доколкото дължи служебна проверка относно противоречието на изводите на първоинстанционния съд с императивни правни норми, не намира такова, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. С решение от 18.10.2024 година по т.д. № 2073/2021 година на Софийски градски съд е открито производство по несъстоятелност по отношение на Силистра ленд АД (н). Видно от приложените в производството и служебно изготвени преписи, с молба с вх. № 126474 от 18.11.2024 година “Прима ленд груп” АД, ЕИК: 203710783 е предявило вземания за главници от 109 500 лева по 12 броя договори за заем през 2022 и 2023 година и за лихви в размер на 5,284 лева лихви (или общо вземания от 114 784 лева), които са включени в списък № 1 на приетите вземания, обявен в търговския регистър на 03.01.2025 година, с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ. С възражение с вх. № 143416 от 30.12.2024 ОДЕК ИНК е подал възражение с вх. № 143416 от 30.12.2024 срещу тези вземания на Прима ленд груп АД – относно тяхното съществуване и в частта по определената поредност на удовлетворяване на вземанията по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ. С определение № 3616 от 12.09.2025 по т.д. № 2073/2021 година на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-5 състав е одобрен списък № 1 на приетите вземания (обявен в регистъра по партидата на несъстоятелния длъжник на същата дата), вкл. и в частта по отношение приетите вземания на “Прима ленд груп” АД, ЕИК: 203710783 за главници от 109 500 лева и за лихви в размер на 5,284 лева, без изменения. В списъка тези вземания са приети под № 10 и с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ. В откритото с.з. на 24.04.2026г., синдикът на несъстоятелния длъжник „Силистра ленд“ (н) е навел оплакване, че производството е недопустимо, тъй като във възражението си по чл. 690 от ТЗ, кредиторът „Одек инк“ не бил възразил срещу поредността на удовлетворяване на вземането на „Прима ленд груп“, АД, ЕИК 203710783. Това твърдение е направено извън срока за обжалване (тъй като синдикът е легитимиран да обжалва решението по чл. 694 от ТЗ), но доколкото същото касае допустимостта на производството, САС намира, че следва да бъде обсъдено. „Одек инк“ е подал писмено възражение в срока по чл. 690 от ТЗ, вх. № 143416/30.12.2024г., в което е поискал да бъдат изключени от списъка на приетите вземания, всички вземания на кредитора „Прима ленд груп“, АД, в размер на 109 500 лв. главница по договор за заем и 5 284,40лв. лихва по договор за заем. Посочил е, че „моли съдът да отчете обстоятелството, че мажоритарен акционер в длъжника „Силистра ленд“ е именно „Прима ленд груп“, което обуславя поредност на удовлетворяване чл. 7222 ал.1 т. 10 вр. чл. 616 ал.2 т.2 от ТЗ“. С оглед изложеното, следва да се приеме, че е налице своевременно възражение на кредитора „Одек инк“ срещу поредността на удовлетворяване на кредитора „Прима ленд груп“ АД. По делото няма спор относно качеството на Прима ленд груп АД на акционер в Силистра ленд АД (н), както към датата на сключване на договорите за заем (2022 г. и 2023 г.), от които произтичат приетите в производството по несъстоятелност вземания, така и до момента. Предоставеният от акционер на дружеството заем представлява финансиране (кредитиране) чрез временно предоставяне на парични средства, което попада в обхвата на хипотезата по чл. 722, ал. 1, т. 10 ТЗ, вр. чл. 616, ал. 2, т. 2 ТЗ. Ето защо, определеният от синдика ред за удовлетворяване на вземанията на кредитора Прима ленд груп АД по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ не съответства на правилата на ТЗ, като приложимият по отношение на процесните вземания ред на удовлетворяване е този по чл. 722, ал. 1, т. 10 ТЗ С оглед изложеното и поради неоснователността на въззивната жалба, следва да бъде потвърдено обжалваното решение. Ответникът по жалбата „Одек инк“ е претендирал присъждането на разноски за въззивната инстанция по представен списък. Такива се претендират в размер на 1 000 щатски долара заплатено адвокатско възнаграждение. Заплащането се установява от представения договор за правна помощ от 02.02.2026г., имащ характер на разписка в тази му част. Синдикът Г. Ч. е направил в откритото с.з. възражение за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение с правно основание чл. 78 ал.5 от ГПК. Искането е било нередовно, тъй като не е било мотивирано. Извън това, не са налице условия за намаляване като прекомерно на възнаграждението, чиято равностойност в евро е 860 евро. Несъстоятелния длъжник следва да заплати за сметка на масата на несъстоятелността сумата 20,45 евро държавна такса. Ръководен от изложеното и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК, съдът