Решение № 177 от 7.7.2026 г. на Окръжен съд - Добрич по дело № 250/2026 г.

Производството е образувано по въззивна жалба вх. №24022/22.05.2025г., подадена от М. К. М. с ЕГН •••••••••• от гр.Д., бул.•••, сграда О., •••, чрез назначен при условията на чл.23, ал.2 от ЗПП особен представител адв.Д.А.-ДАК, против решение №1132/12.12.2025г. по гр.д.№537/2025г.на Добрички районен съд, с което се осъжда ДА ОПРАЗНИ И ДА ПРЕДАДЕ на ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ЗА АГРАРНО СТОПАНСТВО –ДОБРИЧ Булстат ••• с адрес гр.Добрич, бул.•••, представлявана от К. Х. П., държането върху недвижим имот- жилище в гр.Д., бул.•••, Сграда О., •••. Въззивникът намира решението да незаконосъобразно, неправилно , необосновано и несъобразено със събраните по делото доказателства, постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Изразява несъгласие с извода на съда, че между страните е сключен договор за наем, прекратен с изтичане на срока, считано от 01.09.2005г. и наемателят на основание чл.233 от ЗЗД е длъжен да върне вещта. Излага обстоятелства по същество относно възникването и характера на наемното правоотношение с предмет общинско жилище като средство за осъществяване на социална функция, които счита да не са правилно оценени от районния съд, който механично приложил чл.233 от ЗЗД и обосновал извод, несъвместим с Европейската конвенция за правата на човека, лишавайки я от дом, тъй като тя обитавала жилището в продължение на 20 години, продължавала да бъде в списъците за настаняване. Иска отмяна на решението и отхвърляне на иска. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна, която излага съображения, обосноваващи становището и, че съдът е съобразил всички обстоятелства по делото и не ставало въпрос за механично прилагане на чл.233 от ЗЗД. Процесното жилище не можело да бъде дом по смисъла на чл.8 от ЕКПЧ, защото било в състояние, което създавало опасност за живота на живеещите в него. Иска потвърждаване на решението. При данни обжалваното решение да е връчено на въззивника на 16.12.2025г., жалбата, депозирана в деловодството на районния съд на 22.12.2025г. се явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 от ГПК и е допустима. По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното: Атакуваното решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Гр.д. №537/2025г. на РС-Добрич е образувано по искова молба вх. №3673/24.02.2025г., подадена о т Професионална гимназия за аграрно стопанство гр.Добрич, с която срещу М. К. М. с ЕГН •••••••••• от гр.Д., бул.•••, сграда О., •••, е предявен осъдителен иск по чл.233, ал.1 от ЗЗД за предаване държането на недвижим имот – апартамент №•••, находящ се в гр.Д., бул.•••, сграда О., •••, предоставен на М. К. М. въз основа на договор за наем от 01.09.2004г., сключен с Професионална гимназия по ветеринарна медицина „Проф.д-р Георги Павлов“гр.Добрич, прекратен на 31.08.2005г. Правната квалификация на иска като такъв по чл.233, ал.1 от ЗЗД произтича от обстоятелствените твърдения на ищеца и формулираното искане/петитум. Твърди се от ищеца, че по силата на договор за наем от 01.09.2004г. Професионална Гимназия по Ветеринарна Медицина „Проф.д-р Георги Павлов“ гр.Добрич е предоставила ползването на апартамент №••• във вх.••• на сграда О., находяща се на бул.••• на М. К. М. за срок от една година. Имотът е бил предоставен за стопанисване и управление на Професионална Гимназия по Ветеринарна Медицина „Проф.д-р Георги Павлов“ гр.Добрич със заповед №РД41-303/03.09.2004г. на Министерство на земеделието и храните. През 2016г.сградата била „прехвърлена“ от Министерство на земеделието и храните съм Община гр.Добрич. Със заповед №1323/02.11.2016г. на Кмета на Община гр.Добрич сградата изцяло била „прехвърлена“ на Професионална гимназия по аграрно стопанство –Добрич „заедно с настанената“ от Професионална Гимназия по Ветеринарна Медицина „Проф.д-р Георги Павлов“ –Добрич гражданка М. К. М.. Бил съставен акт за публична общинска собственост №5289, вписан под №•••г. пир СлВп-Добрич. Договорът за наем бил прекратен от Професионална Гимназия по Ветеринарна Медицина „Проф.д-р Георги Павлов“ –Добрич на 31.08.2005г.поради изтичане на срока, но наемателката не освобождавала имота. На 25.11.2005г. и на 30.07.2009г. комисия на Професионална Гимназия по Ветеринарна Медицина „Проф.д-р Георги Павлов“ –Добрич извършила оглед на апартаментите в сградата и по отношение на процесния апартамент констатирала, че същият продължава да се обитава от ответницата и нейната майка, че има прогнили стени, греди, опасност от пропадане в мазето под апартаментапропадане на таван, всички стени и тавани са почернели от влага, в жилището се отглеждат животни, няма водоподаване и електричество поради неплатени сметки, не е заплащан наем от м.юли 2005г. След прекратяване на договора ответницата не била изпълнила задължението си по чл.15 от договора и чл.233, ал.1 от ЗЗД да предаде на ищеца фактическата власт върху имота. Не е освободила имота и до настоящия момент. През периода след прекратяване на договора Професионална Гимназия по Ветеринарна Медицина „Проф.д-р Георги Павлов“ –Добрич и в последствие Професионална гимназия по аграрно стопанство –Добрич мгократно правили опити, отправяли покани, издавали заповеди, сезирали различни институции/Полиция, РП-Добрич, Община гр.Добрич/ за изземване/освобождаване на апартамента от ответницата, но въпреки положените усилия той и понастоящем се обитавал от нея и нейната майка. При тези обстоятелства е заявено осъдително искане за осъждане на ответницата в качеството и на наемател по прекратен на 31.08.2005г. договор за наем , сключен с Професионална Гимназия по Ветеринарна Медицина „Проф.д-р Георги Павлов“ –Добрич на 01.04.2004г., на основание чл.233, ал.1 от ЗЗД, да опразни и предаде на Професионална гимназия за аграрно стопанство гр.Добрич апартамент №•••, находящ се в гр.Д., бул.•••, сграда О., •••. Ответникът оспорва качеството на ищеца на наемодател и наличието на наемно правоотношение между страните. Имотът се ползвал от нея , но основанието за това не произтичало от постигнато съгласие за това помежду им. След като липсвала постигната договореност между страните, по силата на която ищецът да е предоставил на ответника временното ползване на имота, липсвала първата предпоставка за успешното провеждане на предявения иск. През 2004г. била сключила договор за наем с Професионална Гимназия по Ветеринарна Медицина „Проф.д-р Георги Павлов“ –Добрич за срок от 1 година, в чл.16 от който била предвидена възможност за продължаването му след срока, а в чл.18 от него били уредени хипотези на предсрочно прекратяване. Доказателства за прекратяването му нямало в резултат на което договорът станал безсрочен. Липсвала идентичност между имота по договора за наем и имота по заповед №1323/02.11.2016г. на Кмета на Община гр.Добрич и по акт за публична общинска собственост №5289 от 29.11.2016г. Не е спорно между страните, че към 2004г. имотът -апартамент №••• във вх.••• на сграда О., находяща се на бул.•••, е бил публична държавна собственост с предоставени права за управление на Министерство на земеделието и храните и управляван от Професионална Гимназия по Ветеринарна Медицина „Проф.д-р Георги Павлов“ –Добрич. Няма спор, установява се от събраните по делото доказателства, че по силата на наемен договор, сключен на 01.09.2004г. между Професионална гимназия по ветеринарна медицина „Проф.д-р Георги Павлов“ –Добрич като наемодател и М. К. М. като наемател, е възникнало облигационно правоотношение с предмет временно възмездно/срещу наемна цена от 27лева/ ползване на апартамент №••• във вх.••• на сграда О., находяща се на бул.•••, за срок от 1 година. В договорът изрично е заложена клауза/чл.16 от него/за продължаване на срока му с допълнително споразумение между страните след писмено поискване от наемателя, отправено не по-късно от два месеца преди да изтече договорения срок. Не се твърди и няма данни за продължаване на срока на договора по взаимно съгласие на страните по него. Няма данни да е поискано и предсрочното му прекратяване въз основа на някоя от изрично посочените в чл.18 от договора хипотези. Няма спор и, че след изтичане на договорения срок (след 01.09.2005 г.) ответницата е продължила да ползва апартамента. Доколкото се касае за имот, публична държавна собственост, разпоредбата на чл. 236 от ЗЗД, позволяваща след изтичането на договорения конкретен срок на действие на наемния договор, при непротивопоставяне от наемодателя на продължаване ползване на имота от наемателя, договорът да се счита за такъв с неопределен срок, е неприложима, тъй като законодателят със ЗДС е предвидил специален режим за отдаването им под наем. Освен това от наемодателя Професионална гимназия по ветеринарна медицина „Проф.д-р Георги Павлов“ –Добрич е връчена на наемателя М. М. на датата 29.07.2009г. покана за доброволно освобождаване на имота, а преди това, на датата 04.07.2006г. адресирана до нея такава покана е връчена на нейната майка Д. М., обитаваща апартамента съвместно с М. М.. По делото е представена и декларация от 16.07.2014г. според която М. М. и майка и Д. М. отказват да освободят държавното жилище, считат себе си за „самонастанили се“ и лично отговорни за живота и здравето си при евентуално частично или пълно разрушаване на обитаваното от тях жилище и сграда. Най-ранни данни за лошото състояние на жилището и сградата и за продължаващото обитаване на жилището от М. М. и майка и са обективирани в протоколите от датата 25.11.2005г. и от датата 30.07.2009г. на комисии, назначени със заповед на директора на Професионална гимназия по ветеринарна медицина „Проф.д-р Георги Павлов“ –Добрич. Налице са данни за лошото в конструктивен и архитектурен аспект състояние на апартамента и сградата и понастоящем. Наемните правоотношения с държавни имоти възникват при условията на чл.19-чл.22 от ЗДС и съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗДС се прекратяват при условията, предвидени в договора, и по реда на Закона за задълженията и договорите, а съгласно чл.24, ал.3 от ЗДС договорите за наем на жилища - държавна собственост, се прекратяват освен при условията и по реда на ал. 1 и на следните основания:1. поради прекратяване на трудовото или служебното правоотношение на работник или служител, настанен във ведомствено жилище;2. когато наемателят или член на семейството му придобие в същото населено място жилище или вила, годни за постоянно обитаване;3. когато наемателят престане да отговаря на условията за настаняване под наем в жилище - държавна собственост, съгласно правилника за прилагане на закона. От доказателствата по делото се установява, че договорът за наем в случая е прекратен поради изтичане на неговия срок, както и, че след изтичане на срока на наемния договор, т.е. след 01.09.2005г. имотът се държи от М. М. без правно основание. От доказателствата по делото се установява и, че за сградата, в която се намира процесния жилищния имот е съставен Акт №5289 за публична общинска собственост от 29.11.2016г. Като основание за съставянето му е посочен чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС, договор №ДжС-29-18 от 05.10.2016г. за безвъзмездно прехвърляне правото на собственост, Решение №13- 20/25.10.2016г. на ОбС. Вероятно /доколкото по делото не са представени самите актове на компетентните органи по ЗДС с правопораждащо значение / се касае за хипотеза по чл.6 и чл.54 от ЗДС - безвъзмездно прехвърляне на собственост след обявяване на имота за частна държавна собственост. В графата на акта за предоставени права за управление е отбелязано и, че имотът е предоставен за управление на Професионална гимназия по аграрно стопанство-Добрич със заповед №1323/02.11.2016г.на Кмета на Община гр.Добрич. В посочената заповед, представена от ищеца, сградата е описана в т.9 от същата. Няма и спор между страните относно статута на имота и управлението му понастоящем, респ., че е предоставен за управление на ищеца по установения и нормативно определен за това ред, както и, че понастоящем ответницата продължава да го обитава. Съдът е сезиран с претенция на облигационноправно основание - чл. 233, ал. 1, изр.1 от ЗЗД, при разглеждане на която въпросът за собствеността на отдадения под наем апартамент-публична общинска собственост и за предоставянето на неговото управление по реда на ЗОС е ирелевантен и не подлежи на изследване, нито на установяване със сила на пресъдено нещо. Този въпрос не е елемент от фактическия състав на иска, който няма петиторен характер. Искът по чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД е различен от тези по чл. 108 ЗС и чл. 75 ЗС и по него ищецът доказва наличието на наемно правоотношение, качеството си на наемодател по него, съответно качеството на наемател на ответника по иска, както и прекратяване на договора на поддържаното в исковата молба основание. В този смисъл от значение е единствено дали ищецът, който търси връщане на имота по силата на прекратения наемен договор е страна по наемното правоотношение или правоприемник на страна по същото. Отговорът на този въпрос в случая е отрицателен. Ищецът Професионална гимназия за аграрно стопанство гр.Добрич и Професионална гимназия по ветеринарна медицина „Проф.д-р Георги Павлов“ –Добрич, страна по наемния договор, са самостоятелно съществуващи правни субекти, не се твърди и не се установява да е налице правоприемство /преминаване на права и задължения от едната към другата гимназия/. Предоставеното право на управление върху имота със статут понастоящем на публична общинска собственост ако и да включва правото да се ползва и д а с е отдава под наем имота, няма за последица встъпване на осъществяващия управлението му ищец Професионална гимназия за аграрно стопанство гр.Добрич в облигационните права на правния субект- Професионална гимназия по ветеринарна медицина „Проф.д-р Георги Павлов“ –Добрич, осъществявал управлението на имота в предходния му статут на публична държавна собственост, страна по процесния договор за наем. Под връщане на имота, предмет на наемния договор, законът разбира предаването му от наемателя на наемодателя и предявеният на облигационноправно основание иск по чл.233, ал.1 от ЗЗД за връщане на имота принадлежи на наемодателя, а в случая не се установява/не се и твърди/ наличието на наемен договор между ищеца и ответницата, а такъв с друг правен субект. Като осъществяваща управлението на имот-публична общинска собственост от свое име, за своя сметка и на своя отговорност в пределите на действащата нормативна уредба, Професионална гимназия за аграрно стопанство гр.Добрич разполага с други средства за защита. Що се касае до обстоятелството, че с оглед материалното си и здравословното си състояние ответницата и понастоящем отговаря на нормативно установените/чл.42 и сл. от ЗОбС/ изисквания за настаняване в жилище от общинския фонд и такова нееднократно и е предлагано, то същото е ирелевантно в настоящото производство и събраните за установяването му доказателства не следва да бъдат обсъждани, както и доводите на ответницата за приложимостта на разпоредби от Европейската конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли. Достигайки до извод в обратния смисъл/за уважаване на иска/ районния съд е постановил неправилно съдебно решене, което следва да бъде отменено и постановено ново съобразно установеното. С оглед изхода от спора, право на съдебно-деловодни разноски има ответницата, заела позицията на въззивник, но същата не е удостоверила извършване на разходи нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство. При цена на иска, формирана по правилото на чл.69, ал.1, т.5 от ГПК/наемът от 27лева за една година/, решението не попада в приложното поле на чл.280 от ГПК. С оглед гореизложените съображения, съдът