Решение № 125 от 18.3.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 175/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх. №280750/11.10.2024 година и въззивна жалба вх. №281242/21.10.2024 година от „Уестум“ ДОО Белград, с регистрационен номер 20126922, адрес: Република Сърбия, Белград - Савски венац, ул.“Козячка“, №6, представлявано от М. Т., чрез адв.А. Л. и адв.М. П. Ш., съдебен адрес: гр.София, пл.“Позитано“, 3, ет.2 офис 11 срещу решение №260163/19.09.2024 година, постановено по т.д.№2207 по описа за 2020 година на СГС, ТО, VI-22 състав. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че в нарушение, съдът не е допуснал да приеме писмени доказателства, въпреки, че същите са представени в официално заверен от страната препис. При постановяване на решението, съдът е следвало да съобрази, че се касае за спор между търговци, като електронната кореспонденция, представена от ищеца е годно доказателствено средство, което следва да се цени, заедно с останалия събран по делото доказателствен материал. Не може да бъде споделено от правна страна изложеното от съда, че ищецът не е носител на информация, представляваща търговска тайна, макар, че от изложеното в исковата молба и от доказателствата по делото да се установява безпротиворечиво противното. По същество се претендира отмяна на решението и уважаване на предявеният иск. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски. Въззиваемата страна „Валантик СМЕ“ АД, правоприемник на „Ей ай опс груп“ ЕООД е депозирала писмен отговор на 06.12.2024 година, в който твърди, че решението на съда е правилно, тъй като правилно е прието, че ищецът не доказва таен характер на информацията, на която търси защита, не е изпълнен фактическият състав на чл.3 ЗЗТТ. Ищецът търси защита на дейност, за която твърди търговска тайна по разработка на интернет сайтове за електронна търговия, създавани на базата на технологичните програмни възможности, предлагани от Salesforce Ecommerce Cloud, Magento, Splunk. Описаната от ищеца дейност е публична и общоизвестна и се извършва от хиляди дружества и програмисти по света. Информацията за платформите, функционалностите и технологичните им възможности, предлаганите чрез тях услуги, приложенията, обученията и материалите за ползване също са публични и всеки може да ги достъпва, изучава, използва, прилага и предлага, което изключва характера на търговска тайна, съгласно чл.3, т.1 ЗЗТТ. Въззивникът навежда нови твърдения, които не са посочени в исковата молба, а именно че още докато е бил служител е извършвал дейност, която е осчетоводявал в дружеството, на което е бил управител. Неоснователни са оплакванията, че трудовия договор е нарушен, в частта относно забраната за извършване на конкурентна дейност, тъй като подобна забрана в трудовия договор е нищожна поради нарушение на конституционно признатото право на труд. По същество се претендира потвърждаване на решението и присъждане на направените по делото разноски. По делото е постъпила и въззивна жалба вх. №281242/21.10.2024 година от „Уестум“ ДОО Белград, която не се поддържа от страната и производството по нея е било прекратено. Постъпила е частна жалба вх. №260882/16.01.2025 година от „Валантик СМЕ“ АД срещу определение, с което молбата за изменение на съдебното решение, в частта за разноските е оставена без уважение. Твърди се в частната жалба, че уговореното възнаграждение в размер на 54 000 лева с вкл. ДДС съответства на фактическата и правна сложност на спора, цената на иска, броя, вида и размера на предявените обективно съединени искове и обема на извършените процесуални действия в първата инстанция. При решаване въпроса за възнаграждението, съдът е следвало да съобрази броя и вида на предявените искове, а именно,че е предявен иск за 400 000 лева като частичен иск от 6 000 000 лева, като съгласно разпоредбата на чл.2, ал.8 от наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението се определя върху пълния размер, както и, че са предявени осъдителни искове за обезщетение за имуществени вреди, формирано от получените от ответника приходи за периода от датата на регистрацията до датата на завеждане на исковата молба, осъдителен иск за обезщетение за имуществени вреди, формирано от бъдещите приходи на ответника, осъдителен иск за обезщетение в размер на 20 000 лева, представляващи разходи, направени от ищеца за идентификация и проучване на нарушението. Предявени са и искове по чл.10, ал.1 ЗЗТТ за установяване неправомерно разкриване и ползване на търговска тайна, както и искове по чл.14 ЗЗТТ за налагане на обезпечителни мерки. По отношение на продължителността на производството пред първа инстанция е видно, че същото е продължило повече от 4 /четири/ години, което напълно обосновава присъждането на разноски в пълния претендиран от ответника размер. Значителен е видът и обемът на извършените процесуални действия и представените доказателства. Съдът е следвало да съобрази и обстоятелството, че адвокатът е лице, регистрирано по ДДС, поради което съдът е следвало освен присъдения хонорар да присъди и допълнително сума за ДДС. Моли съдът да отмени определението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго, с което присъди направените по делото разноски в пълен размер. Ответникът по частната жалба „Ей ай опс груп“ ЕООД е депозирал писмен отговор, с който моли да се потвърди обжалваното определение. Съдът по предмета на спора съобрази следното: Предявени са искове с правно основание чл.10, ал.1 и ал.2 ЗЗТТ. В исковата си молба от 12.11.2020 година ищецът „Уестум“ ДОО Белград твърди, че е дружество, работещо в областта на електронната търговия през интернет, като предлага следните услуги: разработване и поддръжка на интернет сайтове, извличане, анализ и визуализиране на данни, персонализиране на водещите платформи в индустрията като Salesforce Ecommerce Cloud /SFCC/, Magento, Splunk и др., технически интеграции на голямо разнообразие от инструменти и услуги, предоставяни на трети страни, които осигуряват решения за целия бизнес процес, включващи системи за продуктови каталози, за обработка и извършване на плащания, управление и оформяне на поръчки, закупени чрез уебсайтовете за електронна търговия и тяхната доставка до крайни клиенти и т.н., непрекъсната поддръжка /WMS/, включваща денонощна целогодишна поддръжка на сайтовете в реално време /по телефон и и-мейл/ и технически мониторинг, разработване на допълнителни функции, отстраняване на дефекти и др., консултантски услуги, свързани с намирането на най-ефективния начин за увеличаване на икономическата възвръщаемост на инвестициите /R O I / в технологиите /уебсайтове и системи за електронна търговия/, съвети относно най-полезния избор на технологии за електронна търговия, подобряване на бизнес процесите, обучение, архитектура на техническите системи, оценка на техническите системи и др. т.е. предлага цялостни услуги и консултации за разработване на уебсайтове за електронна търговия, като същевременно предоставя текуща, базирана на обратна връзка с клиента управлявана поддръжка, осигуряваща стабилност на системите за електронна търговия. През годините ищеца е обслужил над 150 клиенти в Северна Америка, Обединеното кралство и Европейския съюз, като дългият му списък с клиенти включва глобални световни марки. С оглед разширяване на дейността си на Балканския полуостров е учредил през 2014 година „Уестум България“ ЕООД с предмет на дейност: създаване и поддържане на база данни, изработване на софтуерни решения, дейности, свързани с предлагане на хостинг услуги, мобилни и интернет услуги, лизингови и консултантски услуги, търговско посредничество и представителство, комисионни и спедиционни услуги, сделки с интелектуална собственост и всякакви други дейности, които не са забранени от закона. В тази връзка е предоставил „ноу-хау“ за извършваните от ищцовото дружество услуги, така и клиенти, с които българското дружество да работи. Твърди, че във връзка с увеличаване на работата на българското дружество, на 16.11.2015 година е сключен трудов договор със С. Р. С. за длъжността Директор/ мениджър- информационни технологии. Независимо от длъжността си С. Р. С. е бил упълномощен да от ищеца да отговаря за цялостната дейност на дружеството, свързана с разработката и поддържането на бази данни, на софтуерни решения, мобилни и интернет услуги в областта на дигиталната търговия и установяване и поддържане на контакти с клиенти на дружеството, като в това си качество е имал достъп до търговските тайни на дружеството и технологиите на ищеца. В резултат на извършването на ежедневната дейност по трудовия си договор и предоставените му пълномощия е имал достъп и е бил запознат с конфиденциална информация на ищцовото и контролираното от него българско дружество, включваща финансова информация за работодателя си и неговия собственик, информация за клиенти на работодателя, работния процес по обслужване и комуникация с клиенти. Ответникът се е възползвал от получената информация и е предприел действия по започване на самостоятелен бизнес, като с цел извършване на нелоялна конкуренция и започване на директен бизнес на 04.10.2019 година е прекратил трудовия си договор, като преди това е регистрирал три дружества „ЕйАйопсГруп“ ЕООД, „Диджитанити“ ЕООД и „Атлетик комърс“ ЕООД, като в последното дружество е привлякъл и други служители на ищцовото дружество при трансформацията му в дружество с ограничена отговорност, като тези служители притежават дялове в дружеството. Създаденото дружество „Атлетик комърс“ е едноличен собственик на регистрираните в търговския регистър на 27.09.2019 г. „ЕйАйопсГруп“ ЕООД, „Диджитанити“ ЕООД, които са с предмет на дейност, идентичен на този на ищеца, като управител на дружествата е ответникът С. С.. Съгласно чл.9.1, 9.2, 9.3, 9.4 и 9.8 от трудовия договор търговската тайна, начина на работа и „ноу-хау“ на ищеца са поверителни, като с предоставянето им на собствените си дружества С. С. е нарушил чл.3 от Закона за защита на търговската тайна. Работодателят има дигитална платформа, чрез която работи неговия сайт, като информацията, до която е имал достъп С. С. е с таен характер и с търговска стойност, като дружеството „ЕйАйопсГруп“ ЕООД е започнало да предоставя едни и същи услуги, както с тези на ищеца на същите клиенти, които са обслужвани и от офиса на ищеца. Следователно ответникът, с поведението си е осъществил съставите на чл.6, ал.2 и чл.8 ЗЗТ, като е ползвал неправомерно придобитата информация, за да предоставя услуги, чиито характеристики и начин на представяне или предлагане на пазара са в значителна степен повлияни благоприятно от търговски тайни, които са неправомерно придобити, използвани или разкрити. С уточняваща молба от 02.12.2020 година уточнява, че търговската тайна, която притежава ищеца представлява съвкупност между технологията, която ищецът използва и специфичния начин на работа, който се прилага към всеки един негов клиент. В основата си тя се състои в следното: разработка на интернет сайтове за електронна търговия създадени на базата на технологичните програмни възможности предлагани от Salesforce Ecommerce Cloud (SFCC), Magento, Splunk; персонализиране по задание на клиента, на притежавания от него сайт чрез написване на индивидуалнен програмен код, надграждащ основния, който е предложен от Salesforce Ecommerce Cloud (SFCC), Magento, Splunk; на базата на създадения нов код, върху който е изградена цялата дигитална инфраструктура на сайта, се написват нови кодове за различни нови функционалности, поискани от клиента; технологична подръжка, включваща отстраняване на проблеми и грешки в сайтовете; оптимизация на разходите на клиентите, продаващи чрез интернет, чрез създаване на допълнителни инструменти в притежаваните от тях сайтове и създаване на програмни кодове за свързване на сайтове с платежни системи за извършване на онлайн разплащания. Софтуерът на дигиталните платформи се използва, за да се обслужва и оптимизира работата на клиентските сайтове за електронна търговия, като в тази връзка на ищеца са били предоставяни нужните за обработка на информацията програмни кодове, които са заложени в подържаните от него сайтове. Тези програмни кодове са строго индивидуални и се предоставят от клиентите на ищеца, за да могат да бъдат подържани и персонализирани съответните сайтове, предлагащи e-commerce търговия /търговия чрез интернет/ и до тях няма свободен достъп. Тези програмни кодове представляват съществена част от търговската тайна на ищеца, тъй като за работа с тях се изискват специфични технически умения. С така описания софтуер и програмните кодове могат да работят само специално обучени за тази цел специалисти, използващи "ноу-хау" на ищеца, като изискванията на клиентите, програмирането и процедурите, които служителите на ищцовото дружество или тези, които работят в дружества под негов контрол следват, са строго индивидуални за всеки един проект. Без да има предварителна подготовка и знания и без да бъде предоставена информация по заданията на различни клиенти отделно, незапознато със спецификата на работа, лице не би могло да извършва дейността на ищеца. Възползвайки се от тази специфика на работа и обстоятелството, че в качеството си на оперативен управител е бил познат на клиентите на ищцовото дружество, ответникът С. е получил достъп до програмните кодове и всички данни за потребителите на стоки и услуги на клиентите на ищеца, т.е. е получил неограничен достъп до неговата търговска тайна и "ноу-хау". В резултат на предоставянето на така придобитата търговска тайна на ответното дружество, клиентите PUMA, MCM FASHION GROUP LIMITED, SAR of China; Diana SRL, Rossignol SAS, A.S.AB и ThreadMark вече не се обслужват от ищеца, а от ответното дружество, в което работят повечето бивши служители на ищеца. Използваната от ответника търговска тайна в цялата си комплексност е в основата на дейността на ищеца и без нея той не може да предлага услугите си, защото е неконкурентоспособен и не може да реализира приходи от осъществяваната от него търговска дейност. Ето защо поддържа, че му се дължи обезщетение, както за нанесените имуществени вреди от ответника за използването на неправомерно придобитата търговска тайна, така и за направени разходи за идентификация и проучване. Информацията, която е била неправомерно разкрита и впоследствие използвана от „ЕйАйопсГруп“ ЕООД не е общоизвестна или лесно достъпна – чл.2, ал.1, б.а от Директива /ЕС/ 2016/943 на ЕП и на Съвета от 08.06.2016 година и чл.3, ал.1 ЗЗТТ, тъй като съдържа следните елементи: дигитален инструмент-софтуерна платформа със спесифичен програмен език и настройки, чрез който може да се предостави спесифичен набор на услуги, зададен детайлно от всеки един клиент; „ноу-хау“ за начина и алгоритмите на функциониране на софтуерите, предоставени от клиентите-сайтове за електронна търговия, „ноу-хау“ за работа със спесифични и уникални програмни кодове, предоставени от клиентите за разработка, поддръжка и надграждане на сайтовете им за електронна търговия; „ноу-хау“ за обучение на екипи, имащи специфични технически умения в областта на програмирането, работата с база данни и опит в разработката и поддръжката на сайтове за търговия чрез интернет. Съвкупността на тези елементи, в тяхната цялост представляват търговска тайна, съгласно чл.3 ЗЗТТ, съгласно т.1 тя не е общоизвестна или леснодостъпна за лица от средите, които обичайно използват такъв вид информация, съгласно т.2 без нея ищецът не може да извършва търговска дейност, заради което има търговска стойност, поради тайния си характер, съгласно т.3 спрямо лицето, което е имало контрол върху нея и неправомерно я разкрило са били предприети необходимите мерки за запазването и в тайна. Моли съда да постанови решение, с което да бъде установено, че ответникът неправомерно е придобил и използва търговски тайни и „ноу-хау“, както и данни за клиенти на ищеца, които са му били предоставени от С. С., в нарушение на Закона за защита на търговската тайна /ЗЗТТ/ и Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година; да бъдат наложени по отношение на „ЕйАйопсГруп“ ЕООД следните мерки: преустановяване и/или забрана за използването или разкриването на търговската тайна на „Уестум“ ДОО, Белград, да бъде разпоредено на ответника да унищожи или да му предаде в цялост всички електронни и други документи свързани с процесните дружества и които се отнасят до използването на персонализираните изходни компютърни кодове /source code/ и написаните на тяхна основа допълнителни кодове, разработени и внедрени от лица, свързани с ищеца, въз основа на които са създадени, разработени и развивани сайтовете за e-commerce /търговия през интернет/ на база на платформите Salesforce Ecommerce Cloud (SFCC), Magento, както и договорите, които са относими към създаването, разработването и развиването сайтовете за e-commerce /търговия през интернет/, на PUMA, MCM FASHION GROUP LIMITED, SAR of China; Diana SRL, Rossignol SAS, ACNE STUDIOS AB и ThreadMark, на база на платформите Salesforce Ecommerce Cloud (SFCC), Magento; да бъде забранено на ответника да предлага или предоставя услуги, които са в значителна степен повлияни благоприятно от търговски тайни на „Уестум“ ДОО, Белград и които са били неправомерно придобити и използвани от ответника и се отнасят до: използването на персонализирани изходни компютърни кодове /source code/ и написаните на тяхна основа допълнителни кодове, разработени и внедрени от лица, свързани с ищеца, въз основа на които са създадени сайтовете, на PUMA, MCM FASHION GROUP LIMITED, SAR of China; Diana SRL, Rossignol SAS, ACNE STUDIOS AB и ThreadMark като клиенти на „Уестум“ ДОО, Белград, за e-commerce /търговия през интернет/ на база на платформите Salesforce Ecommerce Cloud (SFCC), Magento, работа c програмите кодове разработени от лица свързани с ищеца, които служат за обработка на информационните масиви предоставяни на ответника от посочените дружества, тъй като това е "ноу-хау" и търговска тайна, притежавана от ищеца; да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение за имуществени вреди, причинени от неправомерното използване на търговската тайна на ищеца, съгласно чл. 18 от ЗЗТТ, в размер на 400 000 лева, представляващо частичен иск от цялостен иск за 6 000 000 лева, изразяващо се в спад на приходите от оборота на Уестум България“ ЕООД, а от там и спад в приходите на ищеца за периода от датата на регистрация на ответното дружество - 27.09.2019 г. до датата на завеждане на иска, заедно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и да му бъдат заплатени направените по делото съдебно-деловодни разноски. В отношение на евентуалност, при уважаване на исковете иска ответникът да бъде осъден да разгласи за своя сметка и по подходящ начин в цялост информация за решението по делото. В допълнителната искова молба поддържа, че е активно легитимиран да предяви исковете, тъй като е притежател на търговска тайна, която се използва неправомерно от ответника, който се явява нарушител по смисъла на чл.5 ЗЗТТ, като в следствие на неправомерното използване понася вреди, изразяващи се в загуба на клиенти и приходите от тях. „Уестум България“ ЕООД е действало като подизпълнител на договорите, подписани с клиентите, като в този договор е посочено каква част от информацията, разменена между дружествата ще се счита за търговска тайна и какви са мерките, които дружеството подизпълнител следва да предприеме за нейната защита. „Уестум България“ ЕООД на свой ред предоставя тази информация на своите служители, част от които са клаузи за конфиденциалност в трудовите договори. Твърди в допълнителната искова молба, че компютърните кодове на клиентите не са негова интелектуална собственост, но са станали част от търговската му тайна, тъй като е поел задължението да ги опази в тайна по силата на сключените договори с клиентите, което го прави притежател на търговска тайна по смисъла на чл.4 ЗЗТТ. В изпълнение на трудовите си договори служителите са разработили допълнителни програмни кодове, като по силата на изрични разпоредби в трудовите им договори авторските права относно всички програмни продукти, разработени, подобрени, приспособени и ползвани под каквато и да е форма за осъществяване дейността на фирмата представляват нейн изключителен интерес, като след прекратяването на трудовия договор не могат да бъдат използвани по какъвто и да е начин за осъществяване на конкурентна дейност“. Ответникът използва тези кодове, за да предостави услуги, чиито характеристики и начин на предоставяне или предлагане на пазара са в значителна степен повлияни благоприятно от търговската тайна на ищеца. Мерките, които ищецът е предприел са освен уговореното в договорите, така и организационна защита посредством контролиран достъп до офисите на двете дружества, както и установени Вътрешни правила и процедури за контрол и наблюдение, проведени изрични обучения и инструктажи на служителите.Оспорва липсата на причинноследствена връзка. Ответникът „ЕйАйопсГруп“ ЕООД /Валантик СМЕ“ АД, при настъпило в хода на процеса правоприемство/ оспорва предявените искове като недопустими, евентуално неоснователни. Поддържа, че исковете са недопустими, тъй като сръбското дружество не притежава активна процесуална легитимация да претендира обезщетение за вреди, претърпени от дружеството, на капитала на което е едноличен собственик. Не е налице и пасивна процесуална легитимация по отношение на дружеството ответник, тъй като то е самостоятелен търговски субект и не отговаря за действията на С. С., тъй като твърденията в исковата молба касаят действията, които са извършени от С. С.. Поддържа, че информацията, по отношение на която ищецът търси защита, не представлява търговска тайна, по смисъла на чл. 3, т. 1 и т. 2 от ЗЗТТ и чл. 3, т. 3 от ЗЗТТ. Услуги по разработка и поддръжка на интернет сайтове за електронна търговия се предлагат от много търговски дружества и програмисти, като сочените от ищеца технологични платформи са публични. Самият факт на използване на платформите от страна на ищеца не е с таен характер, тъй като тази информация е публикувана в обявите за работа и интернет страницата на ищеца. Salesforce Ecommerce Cloud (SFCC) и Magento са публични софтуерни технологични платформи за разработване и конфигуриране на он-лайн магазин за търговия, които предлагат възможност да се използва готов електронен магазин, който може да бъде променян и конфигуриран с допълнителни функционалности или да се разработи изцяло нов такъв, като се сглобяват нови функционалности, които са готови и платформите ги предлагат, като разликата между двете платформи е в езиците за програмиране. Splunk е публична софтуерна технологична платформа за работа с голям обем данни, която събира данните, включително тези от електронните магазини и ги анализира. Платформите са собственост на публични компании, които предлагат за ползване функционалностите на платформите на всеки /без ограничения/ срещу заплащането на такса, закупуване на лиценз или безплатно. На второ място ищецът твърди, че търговската му тайна се състои в следното: персонализиране по задание на клиента на притежавания от него сайт чрез написване на индивидуален програмен код, надграждащ основния, които е предложен от Salesforce Ecommerce Cloud (SFCC) и Magento, Splunk. Персонализиране по задание на клиента представлява писане на код /софтуер/ по поръчка от възложителя, като няма таен характер нито по отношение на езиците за програмиране, нито относно ползваните публични платформи. Видно от работните поръчки, предоставени от ищеца като писмени доказателства те имат за предмет предоставяне на служители под наем. Програмният код /софтуер/ е самият електронен магазин и той е собственост на клиента. Клиентът е този, който притежава авторските права върху този код, включително правото да го изменя и преработва, както и да възлага такива преработки, включително и писане на различни нови функционалности. Ищецът не притежава търговска тайна, авторски права, нито каквито и да е било права върху софтуера/програмните кодове/, респективно електронните магазини, на който и да е било клиент. Описаните от ищеца „оптимизация и поддръжка на електронните магазини“ представляват писане на софтуерен код по поръчка на клиент, което не представлява търговска тайна. Езиците за програмиране също не са търговска тайна. Оспорва твърденията на ищеца, че тайната е била защитена, чрез клаузите на търговския договор, тъй като ищецът никога не е притежавал качеството работодател на ответника С.. Отделно от горното клаузата в трудовия договор е обща и не изпълнява изискването на чл.3, т.3 ЗЗТТ. За да търси защита на търговска тайна ищецът трябва да я е определил точно и ясно, чрез посочване на обхвата и съдържанието и, както и трябва да конкретизира какво се включва в това понятие, като това трябва да бъде сведено до знанието на служителя. Оспорва твърденията на ищеца, че е налице противоправно деяние, изразяващо се в неправомерно придобиване, разкриване и използване на търговска тайна. Служителят С. не е нарушил разпоредбите на трудовия си договор. Изрично в чл.9.9 от трудовия договор е уговорено, че се разрешава извършване на конкурентна дейност след прекратяване а трудовия му договор, тъй като видно от клаузата е, че за да ограничи конкурентната му дейност работодателят следва да му заплати адекватна компенсация в размер на средните нетни доходи по трудовия договор за последните три месеци от действието на трудовия договор. Независимо от посоченото ограничителната клауза от трудовия договор за забрана за извършване на конкурентна дейност, на която се позовава ищецът, е нищожна поради противоречие с Конституцията, закона и добрите нрави. След отмяната на чл.15, ал.3 ЗЗК такива уговорки са нищожни защото противоречат на идеята за свободно и бързо развитие на българския пазар, чрез стимулиране на конкуренцията. Твърди, че ответникът С. е бил на работа в дружеството „еКомера“ ЕООД, което извършва същата дейност, а през 2013 година е подписан рамков договор, по силата, на който ищецът е подизпълнител на „еКомера“ ЕООД. Следователно доколкото моделът на работа или предметът са посочени в рамковия договор, то цялата информация, интелектуална собственост права са собственост и притежание на „еКомера“ ЕООД. Твърди, че липсват доказателства какво точно е съдържанието на твърдяната от ищеца търговска тайна, както и за предоставянето й от ищеца на дъщерното дружество „Уестум България“ ЕООД. Във всички работни поръчки е посочено, че информацията, до която имат достъп служителите остава собственост на клиента и доставчикът не може да има претенции спрямо тази информация. Оспорва и твърденията на ищеца, че лицето С. е придобил, използвал или разкрил търговска тайна на ищеца, съответно че ответното дружество е придобило, използвало или разкрило търговска тайна на ищеца, тъй като всички работни поръчки са подписвани от ръководството на ищеца. Оспорва твърденията на ищеца, че неправомерно са привлечени клиенти на ищеца, тъй като към исковата молба са представени само единични работни поръчки, които касаят отделни възлагания, но няма представени рамкови договори, както и не се доказва, че такива са сключени. Всички поръчки са за минал период и са изтекли, като са прекратени поради изтичане на срока или евентуално поради изпълнение, но не са прекратени вследствие действия на ответника. Оспорва наличието на причинноследствена връзка между твърдяното противоправно деяние и твърдените вреди, тъй като закона не предвижда отговорност на търговско дружество за действия на неговия управител, извършени извън обхвата на представителната му власт спрямо управляващото дружество. Едноличен собственик на капитала на дружеството е друго юридическо лице, различно от физическото лице. Не е налице причинно-следствена връзка, тъй като описаните вреди не са пряка и непосредствена последица, тъй като пропуснатите ползи са претърпени от дъщерното дружество. Оспорва и обстоятелството за ищеца да са настъпили описаните в исковата молба вреди, тъй като намаляването на оборота на едно търговско дружество би могло да се дължи на множество различни причини. При липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването и пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Прави и възражение за давност, тъй като към датата на исковата молба, по отношение на информацията, чиято защита търси ищецът, са изминали повече от 5 години, с което е отпаднал поверителния характер на информацията. Прави и възражение за изтекла петгодишна погасителна давност от датата на извършване на твърдяното нарушение. Иска от съда да отхвърли исковете, като му присъди направените в производството разноски. В отговора на исковата молба ответникът е поискал, на осн. чл.190 ГПК да се задължи ищецът да представи всички рамкови договори, цитирани в представените от ищеца работни заявки, като ако не ги представи да се приложат последиците на чл.161 ГПК, както и на основание чл.183 ГПК да представи в оригинал писмените доказателства - фактури, поръчки, и имейли, както и представените с молба от 02.12.2020 година решение на ищеца от 31.08.2015 година, за издаване на пълномощно и решение на ищеца от 04.11.2015 година, като по отношение на последните два докумета оспорва достоверността им. Оспорва достоверността на датите, на основание чл.181 ГПК на представените с исковата молба документи, като твърди, че те са частни документи. В допълнителен отговор на допълнителната искова молба подържа изложените в отговора на исковата молба възражения. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Доколкото разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК ограничава обхвата на дейността на въззивният съд, действуващ в хипотезата на ограничено въззивно производство, същият може да приеме за установен факт, който не е приет от първоинстанционният съд или че не е приет за установен факт, който се е осъществил само при наведено оплакване във въззивната жалба, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен. Ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят до установяване на фактическата страна на спора /така т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС/, поради което съдът възприема следната фактическа обстановка, установена от първоинстанционния съд, за която липсват конкретни оплаквания и за която липсва спор между страните. Липсва спор между страните, а и се установява от представените писмени доказателства, че С. Р. С. е назначен по трудов договор с „Уестум България“ ЕООД, дружество, регистрирано на територията на Република България на длъжността Директор информационни технологии , като основните задължения са описани в длъжностна характеристика, неразделна част от договора, същият влиза в сила на 09.11.2015 година, като видно от представеното уведомление /л.26/трудовото правоотношение е прекратено с едностранно предизвестие, факт, който се потвърждава в исковата молба. Видно от справка в търговския регистър е, че едноличен собственик на капитала на дружеството „Уестум България“ ЕООД е ищеца „Уестум ДОО“, Белград, а видно от представеното удостоверение за регистрация на стопанско дружество е, че същото е учредено на 24.01.2006 година с предмет на дейност –компютърно програмиране. Липсва спор, а и се установява от представените извлечения от търговския регистър, че за регистрацията на „ЕйАйопсГруп“ ЕООД е подадено заявление на 27.09.2019 година, като едноличен собственик на капитала е „Атлетик комърс“ ЕООД, „Диджитанити“ ЕООД е с подадено заявление на същата дата с едноличен собственик на капитала „Атлетик комърс“ ООД, като „Атлетик комърс“ ЕООД е с подадено заявление за регистрация на 25.09.2019 година, а впоследствие със заявление от 16.06.2020 година са вписани съдружници, измежду които е и С. С., като той е управител и на трите дружества. От представеният на л.711 основен договор за обслужване е видно, че между ищеца и дружеството Екомера е възникнало облигационно правоотношение, по силата, на което ищецът е поел задъ;жението да предоставя услугите, които са взаимно договорени и описани в работни задания към договора. Посочено е, че всяка работа, извършена от ищеца за клиента съгласно всяко работно задание преди или след датата на влизане в сила се извършва, въз основа на работа по трудово или служебно правоотношение, като съобразно това клиентът изцяло ще притежава всички права, право на собственост и интерес към и спрямо всички доставки и към всяко едно право върху интелектуалната собственост, включено за всеки продукт от работата, като ищецът се съгласява да не продава, препродава, дистрибутира, прехвърля, публикува, разкрива, отдава под наем или подлицензира собствена информация, а от трудовия договор на л.724, том II се установява, че С. Р. С. е назначен на работа като управител в „еКомера“ ЕООД. От представеното работно задание е видно, че между „еКомера“ ЕООД е възложил на ищеца консултантски услуги за разработване, проследяване, изпитване и оптимизиране на изпълнение на сайт, като се изисква експертно мнение по предметната материя, разработчик на Димандуеър/екомерс за разработване, проследяване, изпитване и оптимизиране на изпълнение на сайт. Представена е и електронна кореспонденция във връзка с работното задание. Представен е с отговора на исковата молба констативен протокол, заверен от нотариус, с който се удостоверяват извадки от електронния сайт www.westum.com, от който е видно, че компанията се рекламира като доставчик на пълен набор от услуги за електронна търговия, който оказва поддръжка на дигитални търговци на дребно с всеки аспект от планиране, разработка, пускане на пазара, мониторинг и разгръщане на успешна платформа за електронна търговия като се работи с най-новите технологии - . Salesforce Ecommerce Cloud (SFCC) и Magento, Hybris, KIBO. Посочено е, че работят с компании като Diesel, Puma, Diadora, vero moda, OVS, VSP Vision care и други. Освен изпълнение се предлага и пълна и ефективна поддръжка. Представен е и констативен протокол, заверен от нотариус, с който се удостоверяват извадки от електронния сайт www.magento.com, от която е видно, че Magento е платформа за открити иновации в сферата на търговията, като е част от Adobe Experience cloud, като е посочено, че е налице високоактивна глобална общност от повече от 300 000 разработчици, като предлага най-голямата търговска платформа за разширения на разположение за сваляне на Мagento marketplace. Magento open source се дистрибутира по силата на лиценз за софтуер с отворен код и следователно е софтуер с отворен изходен код, като може да се сваля, модифицира, използва и дистрибутира, тъй като всички приноси трябва да бъдат предоставени на разположение за използване по силата на въпросния лиценз. OSL 3.0 дава достъп на разработчиците до изходния код Magento open source, като разработчиците могат да модифицират софтуера и да го изработват по поръчка с възможност да дистрибутират собствените си производни работи като част от лиценза. Представено е и ръководство за разработчици. Представена е и извадка от сайта www.salesforce.com/products/commerce-cloud/ecommerce, като на тази страница е посочено , тази платформа свързва облака за търговия с продажби, услуги, маркетинг и дизайн като са представени и ръководства. Представена е извадка от сайта www.splunk.com, от който е видно, че платформата дава права на екипите за ИТ, сигурност и разработки, като са налице безплатни курсове как да се търси и навигира в платформата, как да се използват полетата, как да се създават отчети, информационни панели, прегледи на данни и аларми. В представената на л.641 извадка е посочено, че Magento е най-бързо развиващата се специализирана open Source платформа за електронна търговия,като нейната основна функция е да създаде продуктов каталог, като платформата дава възможност за промяна на дизайна, съдържанието и функционалността на електронния магазин, позволява също така опция за създаване на потребителски акаунт, следене търговската история, осъществяване на контакт чрез потребителски форуми, възможност за избор на различна валута и езици. Представена е и статия, издадена в Software university относно функциите на платформата и реклама за безплатно обучение. Представена е и извадка от сайта на „еКомера“ ООД, от който е видно, че се рекламират като водещ доставчик на софтуер за електронна търговия, улесняващ вземането на решения и управлението на поръчки при мултиканални дистрибутори и търговски представителства. Представена е и статия в издателство Асеневци относно това как да управляваме интернет магазин с Magento. Ищецът представя работни заявки, сключени в периода 2017 - 2019 г. между WESTUM DOO и трети, неучастващи по делото лица /Acne retail AB; Diana S.r.l; MCM Fashion Group Limited; Threadmark Corporation; PUMA SE; PUMA EUROPE GMBH /, с които на доставчика WESTUM DOO е възложено осигуряване на технически персонал за определен период от време /SFCC разработчици – служители на ищеца, които да бъдат назначени за извършване на услуги на възложителя, съгласно условията на съответната работна заявка/. В тези работни заявки С. С. е посочен като лице за контакт на доставчика, а в някой от тях и като част от техническия персонал. Работните заявки не са подписвани от С. С.. С допълнителната искова молба са представени и рамковите договори с Acne studios AB, MCM Fashion Group Limited; PUMA SE; Rossignol SAS. Представено е и споразумение между ищеца и „Уестум България“ ЕООД, датирано 31.08.2015 година, подписано и за двете страни от М. Т.. В отговора на исковата молба ответникът е поискал, на осн. чл.190 ГПК да се задължи ищецът да представи всички рамкови договори, цитирани в представените от ищеца работни заявки, като ако не ги представи да се приложат последиците на чл.161 ГПК, както и на основание чл.183 ГПК да представи в оригинал писмените доказателства - фактури, поръчки, и имейли. С определение от 08.07.2022 година, съдът е задължил ищеца да представи оригиналите или официално заверени преписи на представените към исковата молба писмени доказателства, приложени към исковата молба под т.3, т.4 и от т.7 до т.34, както и приложените към допълнителната искова молба доказателства и е оставено без уважение искането по чл.190 ГПК. С молба от 15.08.2022 година ответникът е направил възражение относно проекта за доклад. В първото по делото съдебно заседание на 28.10.2022 година, съдът е отменил определение от 08.07.2022 година, в частта, с която са допуснати представените от ищеца с допълнителната искова молба писмени доказателства, описани като приложения към нея по т.2, т.3, т.4 и т.5 и указва на ищеца да представи заверен превод на български език на тези писмени доказателства, приел е представените преводи на електронни документи от т.35 до т.66 в исковата молба, както и е посочил, че приложените от т.7 до т.34 имейли съдържат електронни изявления и са електронни документи, поради което е задължил ищеца да ги представи на електронен носител. С решението, съдът е посочил, че представените рамкови договори и работни заявки не са електронни документи, а са подписани саморъчно от страните, поради което ищецът не е изпълнил задължението си да ги представи в оригинал и същите следва да бъдат изключени от доказателствения материал. За да бъдат приложени последиците на чл.183, ал.1, изр.2 ГПК страната следва да бъде задължена да представи оригинала на документите и да и бъдат указани последиците, което съдът в съдебното заседание от 15.03.2023 година не е сторил, тъй като след определението в доклада, съдът е постановил ново, което страната е изпълнила. Страната не е била задължавана в съдебно заседание на 15.03.2023 година да представя оригинал на документите, а с решението същите са изключени като доказателства по делото. С определение от 12.03.2025 година, въззивният съд приобщава доказателствата към исковата молба от т.7 до т.34 към делото, като страната е задължена да ги представи в оригинал и е указано, че при неизпълнение ще се приложат последиците на чл.183, ал.1, изр.2 ГПК. От заключението по назначената ССЕ /основно и допълнително/, които съдът кредитира като обективно и компетентно дадени, както и от обясненията, дадени в о.с.з. се установява, че от датата на учредяване на ответното дружество /27.09.2019 г./ до 31.12.2019 г. същото е отчело приходи от дейността си /приходи от продажба на услуги/ в размер на 168 хил.лв., както следва по пера – нетни приходи от продажби на услуги. Приходите са осчетоводени по кредита на сметка 703 Приходи от продажба на услуги, а за периода 01.01.2020 г. – 12.11.2020 г. е отчело такива приходи в размер на 4768477.72 лева. От извършената проверка в счетоводството на ответното дружество се установява, че за периода 27.09.2019 г. – 01.11.2020 г. дружеството е издало фактури към търговците PUMA SE, MCM FASHION GROUP LIMITED, D. E- C. C. SRL и Acne Studios AB на обща стойност 1 757 039.32 лв. Съгласно ГФО за 2020 година на ответника общият размер на нетните приходи от продажби на търговеца възлиза на 5426 хил.лв. От направения анализ на годишните финансови отчети на „Уестум България“ ЕООД за 2018 и 2019 година и извършените изчисления се установява, че е налице спад на приходите за 2019 г. спрямо 2018г. от 38 000 лева, а за периода от 01.01.2020г. до 12.11.2020 г. спрямо приходите за 2019 г. в размер на 5649 000 лева. През 2019 г. размерът на приходите от оборота са на стойност 6 012 000 лв., а през 2020 г. е отчетен спад на приходите от оборота с 93.87 %. За финансовата 2020 г. „Уестум България“ ЕООД отчита приходи единствено от 01.01.2020 г. до 31.05.2020 г. Финансовият резултат на дружеството за 2018 г. е печалба /нетна печалба от 680 000 лева/, а за 2019 г. е загуба в размер на 451 000 лв., при отчетени еднакви обороти. От направения анализ на годишните финансови отчети на „Уестум България“ ЕООД за финансовите 2018 г. и 2019 г. се установява, че частта на приходите, които представляват вземания на „Уестум България“ ЕООД от свързани с него лица, са следните: за 2018 г. са отчетени общо нетни приходи от продажби в размер на 6053 хил. лв., в това число от свързани лица - приходи от дружеството-майка „Уестум“ ДОО, Сърбия – 5 343 0000, а за 2019 г. –приходи от ищеца „Уестум“ ДОО, Сърбия – 5 090 000 лева и приходи от „Уестум“, Великобритания – 681 000 лева /при отчетени през 2019 г. общо нетни приходи от продажби в размер на 6 012 000/. На стр.3 от годишния доклад за дейността на „Уестум България“ ЕООД за 2018 година и 2019 година в абзац „Кредитен риск“ е посочено, че ръководството оценява кредитния риск като нисък, понеже единствен клиент на дружеството е дружествотомайка, но от анализа на приходите е видно, че е реализирана продажба и към други, несвързани с него лица. От анализа на ГФО на „Уестум България“ ЕООД за 2019 година е видно, че финансовият резултат на дъщерното дружество за 2019 година е отрицателен и възлиза на загуба от 451 хиляди лева. Налице е 0.68% спад на нетните приходи от продажби за 2019 г. спрямо 2018г., както и спад на финансовия резултат, който от печалба преминава в загуба, което според вещото лице означава, че липсва закономерна връзка между размера на приходите на дъщерното дружество от една страна и реализираните финансови резултати от друга страна, за финансови 2018 г. и 2019 г. След анализ на представените по делото консолидирани отчети, вещото лице заключава, че общият размер на спада на приходите на ищцовото дружество спрямо 2018 г., на консолидационна база, възлиза на 13 649 000 лева, като уточнява, че консолидираният финансов отчет е обединен финансов отчет, който отчита резултатите на всички дъщерни дружества, като в случая вещото лице не е имало задача и не може да каже колко дъщерни дружества има сръбското дружество. Консолидираните годишни финансови отчети на ищцовото дружество за финансовите 2018 г. и 2019г. отразяват 5.61 % растеж на нетните приходи от продажби за 2019 г. спрямо 2018 г., както и 12.03 % растеж на финансовия резултат. Затова според вещото лице не се установява пряка зависимост между консолидираните финансови резултати на ищеца и индивидуалните финансови резултати на дъщерното му дружество за 2019 г. спрямо 2018 г. Наличието на многократен спад на приходите в дъщерното предприятие и реализираната от него значителна загуба за 2020 година несъмнено рефлектира като загуба за ищцовото дружество. Представена е и многобройна електронна кореспонденция, изходяща от С. С., от мейла му в westum и обратна, изходяща от фирмитe, които ищецът е посочил. Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи: Предявени са искове с правно основание чл.10, ал.1 и ал.2 ЗЗТТ и чл.18 ЗЗТТ. По допустимостта, с оглед данните по делото за образувано дело пред АССГ по жалба срещу Решение на КЗК по чл.37, ал.1 ЗК, с което е установено, че не е извършено нарушение по чл.37, ал.1 и по чл.29 ЗЗК от страна на „Валантик СМЕ“ АД, съдът препраща към мотивите на постановеното определение по ч.к.т.д.1516/2025 година по описа на ВКС, ТК, I т.о. В тежест на ищцовата страна е да установи, при условията на пълно и главно доказване наличието на следните кумулативно дадени предпоставки, а именно, че е притежател на търговска тайна по смисъла на чл. 3 от Закона за защита на търговската тайна, както и че ответното дружество неправомерно е придобило, използвало или разкрило търговската тайна, отговаряща на изискванията на закона, от което негово поведение са настъпили имуществени вреди за ищеца в претендирания по делото размер, както и пряка причинноследствена връзка между поведението на ответника и настъпилите вреди. Съгласно дадената в чл. 3 от ЗЗТТ легална дефиниция, търговска тайна е всяка търговска информация, ноу-хау и технологична информация, която отговаря едновременно на следните изисквания: 1. представлява тайна по такъв начин, че като цяло или в точната си конфигурация и съвкупност от елементи не е общоизвестна или леснодостъпна за лица от средите, които обичайно използват такъв вид информация; 2. има търговска стойност, поради тайния си характер и 3. по отношение на нея са предприети мерки за запазването в тайна, от лицето, което има контрол върху информацията. От легалната дефиниция може да се направи извод, че всяка информация може да бъде защитима като търговска тайна стига да отговаря на посочените в закона критерии. Съгласно разпоредбата на чл.4 от ЗЗТТ притежател на търговска тайна е всяко физическо или юридическо лице, което правомерно контролира търговска тайна, а нарушител е всяко физическо или юридическо лице, което неправомерно е придобило, използвало или разкрило търговска тайна. Ищецът е посочил, че търговска тайна са персонализираните изходни компютърни кодове /source code/ и написаните на тяхна основа допълнителни кодове, разработени и внедрени от лица, свързани с ищеца, въз основа на които са създадени, разработени и развивани сайтовете за e-commerce /търговия през интернет/ на PUMA, MCM FASHION GROUP LIMITED, SAR of China; Diana SRL, Rossignol SAS, ACNE STUDIOS AB и ThreadMark, на база на платформите Salesforce Ecommerce Cloud (SFCC), Magento. С оглед така очертаната от ищеца информация, която е предмет на защита, същият следва да установи, че е притежател на тази информация. Ищецът е твърдял, че по силата на сключени договори с тези компании е създал и разработил сайтове за e-commerce /търговия през интернет/, като по делото не са представени такива договори. Представени са работни заявки, както следва: на л.63 работна заявка CAN-2019-002 с посочена крайна дата 10.05.2019 година, посочена като сключена към договор с Acne retail AB и с предмет на дейност осигуряване на технически персонал, наречен ресурс, който е посочен като служители на доставчика, назначени за извършване на услуги при клиента, като услугата, която трябва да извършат е поддържане хранилището за изходия код /Git/ и разрешаване на достъп до него на някои от служителите.Следващата работна заявка е на л.70 и е със същия предмет и краен срок 30.06.2019 година, следващата заявка на л.77 с крайна дата 31.07.2019 година, на л.81 със срок 30.09.2019 година, на л.90 със същия предмет и краен срок 31.10.2019 година; заявката на л.97 е идентична с тази на л.90. Заявката на л.104 е сключена с Diana SRL с крайна дата 16.02.2018 година и са осигурени технически ресурси – за Demandware разработчик, софтуерен архитект, ръководител проект с крайна дата 15.05.2017 година и предмет – преглед на архитектурата на техническата система на съществуващата платформа за електронна търговия, идентифициране на проблеми на дизайна и работата, разчет на разходите за рефакториране на платформата за електронна търговия, заявката на л.116 касае семинар за обсъждане на миграцията от настоящата му платформа M ag en to към Demandware, заявката на л.123 е с краен срок 04.10.2017 година и касае наемането на разработчик, заявката на л.129 е за назначаване при клиента на следните технически ресурси, които ще съдействат на клиента при дейностите за текуща поддръжка и наблюдение на неговата платформа за електронна търговия, като в т.3 е посочено, че ищецът назначава свой компетентен персонал на работа за клиента, като крайният срок е 10.05.2019 година; в заявката на л.133 се препраща към рамков договор за услуги от 25.11.2016 година, като в заявката е посочено, че с цел избягване на съмнение терминът осигуряване на технически персонал се тълкува, като означава, че се назначава персонал /ресурси/, назначен на работа за клиента, като клиентът отговаря за разумното управление и ръководство на ресурсите при постигането на всички негови цели на техническия проект. В т.6 е посочено, че характерът на ангажимента по тази работна заявка е осигуряване на служители, като клиентът ръководи ежедневните дейности на определените ресурси и носи отговорност за управлението и ръководството на ресурсите при постигане на всички негови цели.В заявката на л.144 е договорено, въз основа на рамков договор за услуги от 25.07.2019 година с MCM FASHION GROUP LIMITED, като е поето задължението да се прегледа кода и архитектурата и препоръки за подобрения в областите, извършване на анализ на аналитични данни и предложение за редица подобрения по отношение на използваемостта, функционалността на сайта, поправянето на бъгове. Заявката на л.153 е с ThreadMark като е съгласно рамковият договор за услуги от 15.07.2015 година. В описанието на заявката е посочено, че ресурсите се назначават при клиента, който е отговорен за ръководството и управлението на ресурсите с цел постигане целите на ангажимента. Минималното време на използване представлява минималното количество време, което подлежи на фактуриране към клиента. Доставчикът предоставя изходния код на клиента. Ищецът е бил задължен да представи оригиналите на тези работни заявки, но до приключване на устните състезания тези оригинали не са представени, поради което работните заявки от т.7 до т.34 на исковата молба следва да бъдат изключени от доказателствения материал. При съвкупната преценка на представената по делото електронна кореспонденция, както и доказателствата, представени от ответника с отговора на исковата молба може да се направи следният извод: Между „Уестум България“ ЕООД, лице, което е различно от ищеца и дружествата PUMA, MCM FASHION GROUP LIMITED, SAR of China; Diana SRL, Rossignol SAS, ACNE STUDIOS AB и ThreadMark са възникнали облигационни правоотношения, по силата, на които „Уестум България“ ЕООД е поемал задължението да разработва, поддържа и доразвива сайтовете за е-commerce на тези дружества, по силата на работни поръчки, като осигурява персонал, който да извършва тази дейност на база на платформите Salesforce Ecommerce Cloud (SFCC), Magento. В тази връзка не може да бъде кредитирано представеното споразумение между „Уестум България“ ЕООД и „Уестум“ ДОО Белград, с което се цели да се установи, че работните поръчки са възлагани от ищеца, тъй като същото няма достоверна дата. По делото, с оглед изключването на работните поръчки от доказателствения материал, както и на договорите не може да се направи еднозначен извод изработените програмни продукти дали са собственост на възложителя или на изпълнителя, като презумпцията е, че те принадлежат на възложителя, освен ако не е уговорено друго, което е в тежест на доказване на ищеца. Т.нар. source кодове следва да бъдат предоставени на възложителя при описанието на продукта, когато той е завършен, като по делото липсват доказателства разработването на какви програмни продукти са били възложени и дали се касае за създаването на самият електронен магазин или за доразработка или изработване на нови функционалности или за някакъв вид поддръжка. По делото липсват доказателства, както и твърдения, че разработването на програмни продукти е било възложено на ищеца, поради което недоказано остава по делото твърдението му, че притежава тези персонални кодове. Програмният код /софтуер/ е самият електронен магазин и той е собственост на клиента. Клиентът е този, който притежава авторските права върху този код, включително правото да го изменя и преработва, както и да възлага такива преработки, включително и писане на различни нови функционалности. Ищецът не притежава търговска тайна, авторски права, нито каквито и да е било права върху софтуера/програмните кодове/, респективно електронните магазини, на който и да е било клиент, нито пък върху езиците, на които се разработват програмите. Публично известно е обстоятелството, че Magento е софтуер с отворен изходен код /open- source code/ т.е такъв, за който притежателят на авторските права на изходния код предоставя правата за обучение, промяна и разпространение на софтуера на всекиго и за всякакви цели. Той е свободно достъпен и се намира обичайно в публични хранилища, като Git Hub, който дава право на разработчиците да го достъпват и усъвършенстват срещу съгласието, че разработките им ще бъдат публично достъпни, което е условие на лиценза, поради което няма как това да е търговска тайна на ищеца. Търговска тайна би могла да бъде и информацията за това кои търговци са клиенти на ищеца, в случай, че ищецът е създал някаква непублична база данни с тяхната индивидуализация и за начина на осъществяване на контакти с тях. В случая не са ангажирани такива доказателства. Посочените от ищеца в исковата молба търговци, на които са предоставени услугите, за които се твърди че представляват търговска тайна, са оповестени от него на неграничен кръг от лица /видно от представените от ответника, неоспорени от ищеца, доказателства, установяващи оповестена в интернет пространството информация от ищеца/, съответно няма как да се приеме, че тази информация може да се определи като търговска тайна. Отделно от горното, в хода на производството не са събрани доказателства, установяващи третият критерий, посочен в чл.3 ЗЗТТ, а именно по отношение на информацията да са предприети мерки за запазването в тайна, от лицето, което има контрол върху информацията. Липсват доказателства, че твърдяните мерки за защита – споразумение, Правилник за вътрешния ред да са доведени до знанието на служителя. Твърденията са, че е налице уговорка в трудовия договор на С. С., който е лице, различно от ответника, но клаузите за конфиденциалност не съдържат конкретно, точно и изчерпателно изброени обстоятелства, които се посочват като търговска тайна, а е обхваната практически цялата дейност, като бланкетното определяне на търговска тайна на всичко, което е станало известно на служителя при осъществяване на неговата дейност не може да се определи като изпълнение на критерия по т.3 на чл.3 ЗЗТТ и не може да се ползва от защита. Предвид изложеното ищецът не установи да е притежател на твърдяната от него информация, нито че тя може да бъде определена като търговска тайна по смисъла на чл.3 ЗЗТТ, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено. На осн. чл.78, ал.3 ГПК, с оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски, въззивникът „Уестум“ ДОО Белград следва да бъде осъден да заплати на „Валантик СМЕ“ АД направените по делото разноски. Претендира се сумата от 6499,25 евро за производството по частната жалба пред ВКС, както и сумата от 39 880 евро с ДДС за въззивното производство. Направено е възражение за прекомерност - При присъждането на разноски във въззивното производство и определянето на фактическата и правна сложност на делото, съдът следва да изхожда от правораздавателната дейност във въззивното производство. Въззивният съд, макар и действащ при условията на ограничен въззив отново разглежда и разрешава правният спор като втора първа инстанция и следва да даде разрешение на всички поставени въпроси и възражения, като потвърждаването на решението е следствие на съвпадането на правните изводи на двете инстанции, а не поради формиране на извод за правилност на решението, тъй като въззивната дейност не е контролно-отменителна /в този смисъл ТР 1/2001 година на ОСГТК на ВКС/. Производството пред първата инстанция е продължило повече от 4 години, като са провеждани множество заседания, включително и такива с разпит на вещи лица, докато във въззивното производство продължителността е по-малко от година, като не са провеждани заседания с разпит на вещи лица или свидетели, както и производство по опровергаване на писмените доказателства, не са правени нови възражения, поради което съдът намира, че възнаграждение в размер на 10 600 по иска за обезщетение за имуществени вреди не е прекомерно, а за останалите искове в размер на 1560 евро – по 520 евро за всеки един от тях, поради което следва да присъди адвокатско възнаграждение в размер на 12160 евро без ДДС или сумата от 14592 евро с ДДС, а за възнаграждението пред ВКС сумата от 6499,25 евро с ДДС или общо сумата от 21091,25 евро с ДДС. Предвид изложеното „Уестум“ ДОО Белград следва да бъде осъден да заплати на „Валантик СМЕ“ АД сумата от 21091,25 евро, представляваща сумата от 14592 евро с ДДС за исковото производство, както и сумата от 6499,25 евро за производството пред ВКС. По частната жалба, съдът намира следното: Пред първата инстанция е представен списък с разноски и представени доказателства за заплатено възнаграждение в размер на 54 000 лева, като съдът е присъдил сумата от 30 000 лева за възнаграждение и 600 лева за депозит за вещо лице, като е уважил възражението за прекомерност. Предвид задължителния за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК характер на решението на СЕС по дело C-438/22, както е прието и в определение № 50015/16.02.2024 г. по ч. т. д. № 1908/2022 г., II т. о., размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат като ориентир, като подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Основателно е оплакването, че съдът не е присъдил ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение, поради което следва да се присъди и сумата от 6000 лева, явяваща се ДДС или сумата от 3067,75 евро. Допълнително следва да се има предвид, че се касае за п редявени искове по чл.10, ал.1 ЗЗТТ за установяване неправомерно разкриване и ползване на търговска тайна, както и искове по чл.14 ЗЗТТ за налагане на обезпечителни мерки, поради което следва да бъде присъдено и адвокатско възнаграждение в размер на 1560 евро или 1872 евро с ДДС. Определението следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се присъди допълнително сумата от 4939,75 евро, от които 3067,75 евро, дължимото ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение, а сумата от 1972 евро с ДДС е допълнително адвокатско възнаграждение по исковете по чл.10, ал.1 ЗЗТТ. Водим от гореизложеното, съдът