Решение № 1876 от 28.5.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 3995/2026 г.

Сложи за разглеждане докладваното от съдията адм. дело № 3995 по описа на СРС за 2026 година. СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание и след неговото приключване установява следното: Производството по делото се развива по реда на Дял Трети, Глава X от АПК, като инициатор на производството е Ж. С . Г., който чрез своя процесуален представител адв. хх оспорва индивидуален административен акт – Заповед за задържане на лице с рег.№ 4332-зз-68 от 22.02.2026г. В рамките на устните състезания жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя (адв. П.), като се препраща към съответните аргументи, изложени в самата жалба. Процесуалният представител на ответника по подадената счита, че жалбата е неоснователна и също препраща към представени писмени съображения. В производството по проверка на индивидуален административен акт, съставът на съответния първоинстанционен съд, в случая – СРС, следва да прецени пет групи обстоятелства, които се извеждат от разпоредбата на чл.146 от АПК: първо, компетентност на органа, издал акта ; на второ място – формата и реквизитите на акта ; трето – наличие или липса на съществени нарушения на административно-производствените правила; на следващо място – наличие на противоречие с материалния закон, и накрая (пето) – съответствие или не с целта на закона. Кратката фактология по случая, установена и в рамките на воденото разследване по досъдебното производство (с № 225-ЗМК-265/2026г. по описа на 01 РПУ – СДВР, прок. преп.№ 4995/2026г. на СРП), се явява следната: На 22.02.2026г. свидетелка хх заявила пред полицейски служители, че е била ударена от друг участник в движението – водач, управлявал лек автомобил хх. Извършена била проверка на водача на въпросното МПС – Ж. С. Г. (жалбоподател по настоящото дело), с полеви тест „Drug Test 5000”, и резултатът от този тест бил положителен за употреба на кокаин. След това водачът Г. бил отведен във ВМА, където дал проби от кръв и урина за съответни химически изследвания. Полицейските служители предприели съответни действия по временно отнемане на СУМПС и дерегистрация на МПС, като за случая било образувано коментираното досъдебно произвоство№ 225-ЗМК-265/2026г. по описа на 01 РПУ – СДВР, прок. преп.№ 4995/2026г. на СРП, и в рамките на разследването по него била изготвена съдебно химико-токсикологична експертиза. В резултат на извършените токсико-химически изследвания не е установено присъствие на наркотично вещество в дадената проба кръв на водача Ж. Г., но в пробата от урина, която той е дал, е установено наличие на кокаин и негови метаболити (метилекгонин и метилекгонидин). Междувременно, докато се развиват следствените действия по воденото досъдебно производство, ответникът по жалба – хх (служител в Отдел „Пътна полиция” на СДВР), издал заповедта, с която Ж. Г. е бил задържан по Закона за МВР. В тази заповед за задържане, приложена на л.5 от съд. д., е посочено, че издателят на заповедта хх, на длъжност „младши автоконтрольор” в ОПП – СДВР, който на осн. чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР задържа жалб. Ж. С. Г. заради управление на МПС след употреба на наркотични вещества и техни аналози. По отношение на формата на заповедта, то видно е, че писмената форма, която се изисква по Закона за МВР за тези заповеди е изпълнена. Реквизитите в коментираната заповед са тези, които предвижда разпоредбата на чл.74 от ЗМВР – да се посочи име, длъжност и месторабота на полицейския орган; кратки фактически и правни основания на задържането на лицето, без да се изисква да се формулира обвинение срещу задържания; данни, които индивидуализират задържаното лице; дата и час на задържане; ограничаване на съответните права на задържаното лице, като тези реквизити се съдържат в оспорваната заповед. Специфичните права по чл.74, ал.2, т.6 от ЗМВР също се съдържат във въпросната заповед, от което следва и извод, че няма нарушение от гледна точка на формата, съдържанието и реквизитите на заповедта. По отношение на компетентността на органа – издател на заповедта за задържане,, следва да се каже, че лицето хх, което е издало заповедта, се явява полицейски орган – държавен служител в МВР по смис. на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, т. е. няма нарушение от гледна точка на компетентността на органа, който издава тази заповед. Нарушение при процедурата по издаване на този индивидуален административен акт, което да е със съществен характер, също не се наблюдава в конкретния случай. Полицейските органи са установили с полевия тест наличие на наркотични вещества (кокаин) в слюнката на водача Ж. Г. и са предприели действия по задържането на това лице, т. к. управлението на МПС след употреба на наркотици е забранено от закона (чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП). Няма значение обстоятелството как е протекло понататък разследването по досъдебното производство, вкл. и какъв е резултатът от токсико-химичното изследване. Този резултат, макар и да не дефинира деянието на Ж. Г. като престъпление (чл.343б, ал.3 от НК), за целите на издаването на коментирания индивидуален административен акт (ИАА) е достатъчно основание полицейският орган да приеме, че това лице (жалб. Ж. Г.) е извършило престъпление с оглед данните от полевия тест за употреба на кокаин, а наличието на кокаин и на метаболити на кокаин в урината на Г. – прави и обоснован извода, че лицето е употребило наркотични вещества, т. к. тези метаболити (метилекгонин и метилекгонидин) на кокаина няма как да се появят в урината на лицето, без то да е употребило съответното наркотично вещество. Като ноторно известно е, ч е в урината обикновено наркотичните вещества и техните метаболити престояват по-дълго време до отделянето им от организма, което пък дава възможност в кръвната проба наркотичното вещество да не се открие, но в урината същото да е налично. Това са обстоятелства, които са важни, от гледна точка на воденото разследване по досъдебното производство. То е съвършено различно производство и няма нищо общо с процедурата по издаване на ИАА. В случая полицейският орган е имал обосновано подозрение, че този водач (Ж. Г.) е употребил наркотично вещество, с оглед данните от полевия тест „Drug Test 5000”. И разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от Закона за МВР дава възможност на полицейския орган да задържи лицето, когато има данни за извършено престъпление, като акцентът е върху словата „има данни”, а не – има сигурни и категорични доказателства, т. к. полицейският орган не е орган, който преценява наличието на достатъчно доказателства за извършено престъпление, за да повдига обвинение. Коректно е посочено в заповедта относно задържането на Ж. Г., която се оспорва, че това е водач на МПС, който го е управлявал след употреба на наркотици или техни аналози – така е изписано в мотивната част тази заповед, което е достатъчно като контекст, за да разбере лицето защо е задържано. По отношение на приложението на материалния закон – тук следва да се отбележи, че нормата на чл.72 от Закона за МВР дава възможност на полицейския орган, когато са налице данни за извършено престъпление от общ характер, да задържи съответното лице. В случая полицейският орган се е възползвал от тази възможност при наличието на данни за употреба на кокаин от водач на МПС, поради което следва да се приеме, че разпоредбите на материалния закон са спазени. По отношение на целта на закона – в случая целта на задържането на лицето Ж. С. Г. е изолиране на същия за минималния законов срок, за да се преустановят други действия, които да доведат до отрицателно засягане на обществените отношения, т. е. ако водачът бъде освободен от полицията, при данните, които е имала тя от полевия тест, целта е била да не се продължи управлението на МПС от този водач, който в случая е и участник в пътнотранспортно произшествие. Предвид липсата на нито едно от основанията, които да накарат съдебния състав да отмени оспорената заповед, то жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. Жалбоподателят Ж. С. Г. следва да заплати в полза и по сметка на СДВР минимално юрисконсултско възнаграждение (чл.143 от АПК), доколкото по делото е взел участие такъв юрисконсулт, което възнаграждение следва да бъде в размер на 120.00 (сто и двадесет) лева (с равностойност в евро – 61.36) (вж. чл.28 от ЗПП и чл.14, ал.1 от НЗПП). Воден от горното и на осн. чл.172 и чл.172а от АПК, СЪДЪТ