Решение № 538 от 29.6.2026 г. на Районен съд - Добрич по дело № 1129/2025 г.

Подадена е искова молба от „СДРУЖЕНИЕ „ФУТБОЛЕН КЛУБ ДОБРУДЖА 1919“ Сдружение, ЕИК 124142151, със седалище и адрес на управление •••, представлявано от С.З.С., чрез адв. В. Д., с която срещу Частен съдебен изпълнител Н.Ж.Ж., Булстат 124648259, с адрес •••, е предявен иск за сумата от 2690,93, представляваща вреда от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, както и да заплати сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

В обстоятелствената част на исковата молба се излагат следните фактически твърдения:

Срещу ищеца, в качеството му на длъжник, е образувано изп.д. № 231382163/2023 г. по описа на Г.П. на длъжност старши публичен изпълнител в ТД на НАП Варна, офис Добрич. С постановление за налагане на обезпечителни мерки № C240008-022- 0056022/02.07.2024 г., издадено от по изп.д. № 231382163/2023 г. е наложена обезпечителна мярка - запор върху налични и постъпващи суми по банковата сметка на ищеца Сдружение „Сдружение „ФК Добруджа 1919“ за вземане в размер на 82 821,44 лв., от които главница 73 977,49 лв. и лихва 8843,95 лв /видно от запорно съобщение с изх. № С240008-003- 0038865/2.07.2024 до „Общинска банка“ АД/.

На 23.07.2024 г. ищецът, в качеството му на длъжник по изп.д. № 231382163/2023 г. по описа на публичен изпълнител Г.П. е депозирал пред публичния изпълнител Предложение за споразумение с вх.№ 3335/23.07.2024 г., с което моли задължението към НАП да бъде разсрочено поради затруднено финансово състояние. Към този момент размерът на публичното задължение по изп.д. № 231382163/2023 г. е 25 766,36 лв. /тъй като длъжникът е погасил част от задължението си към НАП, посочено в запорното съобщение/ като длъжникът предлага да бъде разсрочено на 6 равни месечни вноски по 4300 лв. всяка. С Протокол от 23.07.2024 г., съставен от Г.П., ст.публичен изпълнител и в присъствието на свидетели е установено, че задълженията на длъжника към 23.07.2024 г. са както следва: на доброволен етап - 3370,18 лв., задължения по образуваното изпълнително дело в размер на 25 766,36 лв., както и че длъжникът е извършил плащания към НАП за периода от 1.01.2024 г. до момента в размер на 106 653,23 лв. или дългът му към НАП е погасен до 25 766,36 лв. В същия протокол е отразено, че предстои депозиране на искане за издаване на Разрешение за извършване на неотложни плащания /РНПл/ за период от 3 месеца за заплащане на текущи задължения и за плащане на твърда сума в размер на 4 300 лв. на месец, съгласно предложеното споразумение. С Разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания на основание чл.229, ал.1 от ДОПК с изх.№ С240008-031- 0002831/6.11.2024 г. на публичен изпълнител Г.П. е разпоредено частта от постъпилите или постъпващите суми по банковата сметка на длъжника в „Общинска банка“ АД с IBAN: ••• суми, до размера на 20 000 лв. месечно, да се оставят на негово временно разпореждане за извършване на плащания във връзка с дейността му, а именно за заплащане на работна заплата и други дължими текущи задължения, както и сумата в размер на 4300 лв. месечно да се остави на негово разпореждане, с цел погасяване на задължението към НАП, съгласно Предложение за споразумение с вх.№ 3335/23.07.2024. Разрешението е дадено до 5.02.2025 г. при посочените в него условия. След коректното изплащане на дълга от ищеца, образуваното изп.д. № 231382163/2023 г. е прекратено с Разпореждане за прекратяване на производство по принудително изпълнение съгласно чл.225 от ДОПК с изх. № С250008-035- 0017249/4.02.2025 г. на публичен изпълнител М.Н., а с Постановление за отмяна на наложени обезпечиетелни мерки с изх.№ С250008-024-0006947/5.02.2025 г. е вдигнат запор върху постъпващите средства по сметката на ищеца в „Общинска банка“ АД.

Паралелно с образуваното от публичния изпълнител изпълнително дело, ответникът ЧСИ Н.Ж. е образувал изп.д. № 20248110400133 с взискател „МАКСИ КО 2012“ ЕООД въз основа на Изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 265/2024 г. на Районен съд - гр. Добрич срещу длъжника Сдружение „Сдружение „ФК Добруджа 1919““ с общо задължение по изп.д. в размер на 8742,12 лв., от които 5350 лв. главница, 514,22 лв. - законна лихва, 2105,94 лв. - неолихвяема сума и т.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ с вклч. ДДС в размер на 771,95 лв., видно от запорно съобщение с изх. № 2609/2.10.2024 г., като със същото ЧСИ е наложил запор върху вземанията на длъжника, постъпващи по банковата му сметка в „Общинска банка“ АД до размер на горепосоченото задължение.

Видно от представена подробна сметка на дълга към 5.02.2025 г. по изп.д. № 133/2024 г. по описа на ЧСИ Ж. е, че към 9.10.2024 г. сумата по изпълнителното дело в размер на 8742,12 лв. е събрана изцяло от длъжника Сдружение „Сдружение „ФК Добруджа 1919““, заедно и с дължимата пропорционална такса по чл.26 от Тарфифата по ЗЧСИ, като до този момент по делото не е присъединена държавата като взискател, доколкото се вижда от същата подробна сметка на дълга - на стр. 1 е посочено, че публичните задължения на длъжника са в размер на 35 141,88 лв. от дата 15.10.2024 г. или до 15.10.2024 г. ЧСИ не е направил служебна справка за публичните задължения на длъжника. Вместо да прекрати образуваното изп.д. № 133/2024 г. на 9.10.2024 г. поради пълно погасяване на дълга към взискателя „МАКСИ КО 2012“ ЕООД, ЧСИ Ж. тепърва начислява по изп.д. № 133/2024 г. дългът на Сдружение „Сдружение „ФК Добруджа 1919““ към НАП в размер на 35 249,88 лв., видно от представената подробна сметка на дълга към 5.02.2025 г. по изп.д. № 133/2024 г. Към тази сума ЧСИ начислява и такса по чл.26 от Тарфата към ЗЧСИ в размер на 2582,93 лв. Със запорно съобщение с изх.№ 2814/15.10.2024 той прави и запор върху банковата сметка на длъжника в „Общинска банка“ АД за обезпечаване на вземане в размер на 37 811,81 лв., представляващо сбор от главница и дължима сума по чл.26 от Тарифата към ЗЧСИ. Към този момент обаче, публичният изпълнител вече е наложил запор за обезпечаване на вземането по изп.д. № 231382163/2023 г., считано от 2.07.2024 г., дългът вече е в размер на 25 766,36 лв. и предстои издаване на Разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания на основание чл.229, ал.1 от ДОПК. В този смисъл сумите, постъпващи по банковата сметка на ищеца в „Общинска банка“ АД представляват имущество по смисъла на чл.191, ал.1 от ДОПК, изпълнението върху което е започнало преди образуваното на изпълнително дело по ГПК и ЧСИ няма право да насочва принудително изпълнение върху него в срок от 12 месеца, считано от налагане на мерките за обезпечаване на публичните вземания или от 2.07.2024 г. Видно от извлечение от банковата сметка на ищеца за период от 5.02.2025 - 6.02.2025 в „Общинска банка“ АД е, че банката е изпълнила запора на ЧСИ Ж. на 5.02.2025 г. и сума в размер на 37 811,81 лв. е постъпила по неговата сметка по изп.д. № 133/2024 г. по неговия опис. След като ЧСИ е уведомен, че задължението към НАП е изцяло платено, а изп.д. № 231382163/2023 г. - прекратено от публичния изпълнител, ответникът е върнал обратно по сметката на ищеца сума в размер на 35 120,88 лв. като разликата от 2690,93 лв. е задържал на основание изготвена сметка 20005/5.02.2025 г. по изп.д. № 133/2024 г., която сума представлява такси по т.3,4,9,26 и 31 от Тарифата към ЗЧСИ. След това ЧСИ е прекратил образуваното изп. дело с Разпореждане от 5.02.2025 г. /съобщение с изх.№ 289/5.02.2025 г./

Предвид гореизложената фактическа обстановка ищецът счита, че ответникът в качеството си на частен съдебен изпълнител, е нанесъл вреда на ищеца Сдружение „Сдружение „ФК Добруджа 1919““ по смисъла на чл.74, ал.1 от ЗЧСИ вр. чл.441 от ГПК вр. чл.45 от ЗЗД, което поражда правния интерес за осъждането му да заплати на ищеца 2690,93 лв., представляваща неправомерно удържана сума за такси и разноски, с което е причинена имуществена вреда на ищеца.

Съгласно чл. 191, ал.1 от ДОПК имущество, върху което преди образуването на изпълнително производство по реда на Гражданския процесуален кодекс са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнато принудително изпълнение за събиране на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда на този дял. Върху имуществото на длъжника Сдружение „Сдружение „ФК Добруджа 1919““, представляващо постъпленията по банковата му сметка в „Общинска банка“ АД, с IBAN: ••• безспорно е започнало принудително изпълнение от публичен изпълнител и върху него са наложени обезпечителни мерки, видно от постановление за налагане на обезпечителни мерки №C240008-022-0056022/02.07.2024 г., издадено от по изп.д. № 231382163/2023 г., като чрез наложения запор вземането на НАП е било гарантирано до размера на наложения запор. Изпълнителното производство - изп.д. № 133/2024 г. по описа на ЧСИ Н. Ж. е образувано след наложения запор по ДОПК, като негов предмет е частноправно вземане, което също е удовлетворено в хода на изпълнителния процес. Съгласно нормата на чл.191, ал.2 от ДОПК всеки друг кредитор може да насочи изпълнение по ГПК върху запорираното имущество по чл.191, ал.1 от ДОПК, но след като минат 12 месеца от налагането на запора от НАП или 6 месеца от започване на реализация на имуществото /като до реализация на имуществото не се е стигнало, поради факта на доброволно погасяване на дълга към НАП/. В настоящия случай нито един от посочените срокове не е изтекъл, т.е. ЧСИ няма право да насочва изпълнение към запорираните средства на длъжника за удовлетворяване на вземане на частноправен взискател. На следващо място, ЧСИ няма право да прави запор за удовлетворяване на публичноправно вземане, тъй като разпоредбата на чл.191, ал.1 от ДОПК забранява това - събирането на публични вземания, за които са наложени обезпечителни мерки по ДОПК, се реализира от публичен изпълнител. Тази норма не позволява на ЧСИ изобщо да събира публичноправно вземане. ЧСИ има единствено право да присъедини държавата като взискател, съгласно чл.458 от ГПК, когато прави разпределение на събрана сума по изпълнителното дело, когато размерът на публичните вземания е бил съобщен на ЧСИ до извършване на разпределението. В случая обаче разпределение не е правено. Длъжникът е погасил изцяло дълга си към взискателя „МАКСИ КО 2012“ ЕООД към 9.10.2024 г., сумата е преведена на взискателя и след това ЧСИ решава да реализира и изпълнение върху публичноправно вземане, като налага запор, със запорно съобщение с изх.№ 2814/15.10.2024 за обезпечаване на вземане в размер на 37 811,81 лв., представляващо сбор от главница и дължима сума по чл.26 от Тарифата към ЗЧСИ, която главница е дългът на ищеца към НАП. На 5.02.2025 г. „Общинска банка“ АД е изпълнила запора и е превела пари по сметката на ЧСИ след прекратяването на изп.д. № 231382163/2023 г. по описа на публичния изпълнител, а ЧСИ ги е възстановил като си е задържал процесната сума от 2690,93 лв. за такси и разноски, при положение, че той няма право да реализира вземане на НАП по смисъла на чл.191, ал.1 от ДОПК, съответно няма и право да получава възнаграждение по чл.26 от Тарифата към ЗЧСИ, дължимо за събрана сума /сумата е възстановена от него още на следващия ден/. Всички дължими такси, които ЧСИ е задържал от възстановената сума са неправомерно начислени, таксата за налагане на запор, таксата за справки и най-вече таксата по чл.26 от Тарифата към ЗЧСИ. Видно от представените фактури, съответно ф. № 19750/8.10.2024 г. и ф.№20005/5.02.2025 г. е, че ЧСИ е налагал, съответно събирал такси по двете вземания, на „МАКСИ КО 2012“ ЕООД и на НАП поотделно, което свидетелства, че той е осъществил изпълнение върху публичноправно вземане самостоятелно, а не е извършил само разпределение по смисъла на чл.458 от ГПК. След реализация на частноправното вземане /8.10.2024 г./, той е започнал изпълнение върху дългът към НАП при наличие на одобрено споразумение между НАП и длъжникът, което се доказва от Разпореждане за временно разрешение за неотложно плащане от 6.11.2024 г., в което е одобрена вноска от 4300 лв. месечно за погасяване на публичните задължения.

Сложният фактически състав на непозволеното увреждане включва няколко елемента, които трябва да са едновременно и кумулативно налице, а именно извършено действие/бездействие, същото да е противоправно, да е налице причинена вреда на пострадалия /вредоносен резултат/, причинно-следствена връзка между извършеното деяние и вредоносния резултат и вина на дееца. Вината се предполага до доказване на противното. Противоправно е деянието тогава, когато то противоречи на закона или добрите нрави. В случая ответникът е допуснал явно нарушение на нормата на чл.191, ал.1 от ДОПК като е наложил запор за събиране на публичноправно вземане, в нарушение на същата норма като е осъществил реализация на имуществото предмет на обезпечителни мерки по ДОПК /запорът е изпълнен от банката/ и в нарушение на чл.26 от Тарифата за ЧСИ, като си е начислил такса за събрана сума, при положение, че тази сума не е събрана за взискателя, в лицето на държавата, а е върната обратно на длъжника. ЧСИ неправомерно е начислил и всички останали такси и разноски, свързани със събирането на публичноправното вземане, тъй като той въобще няма право да го събира. С това свое противоправно действие той е причинил вреда на ищеца в размер на 2690,93 лв., а приложената кореспонденция между адвоката на ищеца и ЧСИ свидетелства за абсолютно умишлено извършено деяние, тъй като ЧСИ е отговорил, че тази сума се дължи и той няма да я върне обратно. Предвид това считаме, че ответникът е осъществил всички елементи на непозволеното увреждане, поради което трябва да репарира причинената вреда и да възстанови на ищеца търсената сума.

На осн. чл.131 от ГПК препис от искова молба и доказателства са връчени на ответника, който в законовия срок депозира отговор вх.№17317/19.09.2025г.

Не се оспорват твърденията в исковата молба, че ищецът „•••" е бил длъжник:

1.1. по изпълнително дело № 231382163/2023 г. по описа на ТД на НАП - Варна, офис Добрич, водено от старши публичен изпълнител Г.П., образувано за събиране на публични вземания;

1.2. по изпълнително дело № 20248110400133/2024 г. по описа на ЧСИ Н.Ж., образувано за събиране на парично вземане на „Макси Ко 2012" ЕООД, въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. дело № 265/2024 г. на Районен съд-Добрич.

В отговора се сочи, че ищецът е изложил неточни твърдения относно развитието на изпълнителните дела. Излага се следната фактическа хронология на събитията:

1.1. Относно изпълнително дело N9 231382163/2023 г. по описа на ТД на НАП - Варна:

По-голямата част от документите, посочени в исковата молба, не са били съобщени и предоставени на ответника ЧСИ Н.Ж. по образуваното при него изп. дело № 20248110400133/2024 г. Поради това на него не са му били известни следните документи:

• Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С240008-022- 0056022/02.07.2024 г., с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банковата сметка на ищеца за вземане в размер на 82 821,44 лв. (73 977,49 лв. главница и 8 843,95 лв. лихва).

• Запорно съобщение изх. № С240008-0030038865/02.07.2024 г. на публичния изпълнител до „Общинска банка" АД.

• Предложение за споразумение вх. № 3335/23.07.2024 г., депозирано от длъжника пред публичния изпълнител за разсрочване на задължението към НАП. По делото пред ответника не са представени доказателства, че към тази дата публичното задължение е било 25 766,36 лв. и че е предлагано разсрочване на 6 равни месечни вноски по 4 300 лв.

• Протокол от 23.07.2024 г. на старши публичен изпълнител Г.П., удостоверяващ, че задълженията към тази дата възлизат на 25 766,36 лв. и че е предстояло искане за разрешение на неотложни плащания за 3 месеца, включително вноски от по 4 300 лв. съгласно предложеното споразумение.

• Разпореждане за временно разрешение на неотложни плащания изх. № С420008- 0310002831/06.11.2024 г. на публичен изпълнител Г.П., издадено на основание чл. 229, ал. 1 ДОПК, с което е разрешено от постъпленията по сметката на длъжника в „Общинска банка" АД (IBAN: •••) да се оставят до 20 000 лв. месечно за дейността му, както и 4 300 лв. месечно за погасяване на публичното задължение, със срок до 05.02.2025 г.

• Разпореждане за прекратяване на производство по принудително изпълнение изх. № С250008-035-0017249/04.02.2025 г., с което, на основание чл. 225 ДОПК, публичният изпълнител М.Н. прекратява изп. дело № 231382163/2023 г. поради пълно погасяване на дълга от ищеца.

Второ уточнение:

На ответника, ЧСИ Н.Ж., е станала известна единствено официално съобщената информация от НАП по реда на чл. 458 ГПК и чл. 191, ал. 3 - 4 ДОПК, както и частично представените от ищеца документи при приключването на изпълнителното производството. По хронология това са документите:

• Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки с изх. N9 080372404246847/03.10.2024 г., получено на 15.10.2024 г. от НАП, в което се удостоверява, че „•••" има към 03.10.2024 г. публични задължения в размер 35 141,88 лв., че срещу него са наложени обезпечителни мерки и е образувано изпълнително дело № 2031382163/2023 г., че няма задължения със спряно изпълнение и няма

разсрочени/отсрочени задължения, както и че разполага с имущество по чл. 191, ал. 2 ДОПК, представляващо сметки в „Общинска банка", „Уникредит Булбанк" и „Изипей" АД.

• Удостоверение за наличие или липса на задължения с изх. № 080202400303952/07.11.2024 г., получено на 08.11.2024 г. от ищеца по електронна поща, в което е посочено, че „•••" има към 07.11.2024 г. публични задължения в размер 13 227,43 лв.

• Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки с изх. № 08037240714974/07.11.2024 г., получено на 18.11.2024 г. от НАП, в което е посочено, че „•••" има към 07.11.2024 г. публични задължения в размер 13 227,43 лв., че срещу него са наложени обезпечителни мерки и е образувано изпълнително дело № 2031382163/2023 г., че няма задължения със спряно изпълнение и няма разсрочени/отсрочени задължения, както и че разполага с имущество по чл. 191, ал. 2 ДОПК — сметки в „Общинска банка", „Уникредит Булбанк" и „Изипей" АД.

• Постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх. № С250008- 024- 0006947/05.02.2025 г., получено на 05.02.2025 г. от длъжника, с което публичният изпълнител М.Н. отменя наложените запори.

• Постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх. № С250008- 024- 0006822/04.02.2025 г., получено на 05.02.2025 г. от длъжника; с което публичният изпълнител М.Н. отменя наложените запори.

1.2. Относно изп.дело № 20248110400133 по описа за 2024 г. на ЧСИ Н.Ж.:

Изпълнителното дело е образувано на 02.10.2024 г. за събиране на вземане на взискателя „Макси Ко 2012" ЕООД в следния размер, съгласно изпълнителния лист: 5 350 лв. главница, 418,30 лв. лихви за забава за периода 02.06.2023 г. - 23.01.2024 г., законната лихва от 24.01.2024 г. до окончателното плащане, 1 052,49 лв. адвокатско възнаграждение и 456,24 лв. разноски за държавна такса.

В деня на образуването на делото ответникът е изпратил на ищеца покана за доброволно изпълнение, в която е посочен общ размер на задължението 8 742,12 лв., включително такси и разноски по изпълнението, по т. 26 от Тарифата за таксите на ЧСИ (ЗЧСИ) и ДДС.

В същия ден са изпратени от ответника запорни съобщения до „Общинска банка" АД и до „Изипей" АД за наложените запори върху сметките на длъжника до посочения размер.

2.2.1. Невярно е твърдението, че по изпълнителното дело не е присъединена Държавата. На 02.10.2024 г. ответникът е изпратил до ТД на НАП - Варна съобщение за образуваното изпълнително дело, с което е изпълнил задължението си по чл. 458 ГПК и чл. 191, ал. В ДОПК. В поканата за доброволно изпълнение длъжникът е информиран не само за наложените обезпечителни мерки (запори на сметки), но и, че е извършена процедурата за присъединяване на Държавата като взискател по право. Същевременно, в поканата е посочено, че при наличие на публични задължения същите ще бъдат включени за събиране, като ще се начислят и допълнителни такси.

2.2.2. Вярно е твърдението, че към 09.10.2024 г. е събрана сумата по изпълнителния лист на взискателя „Макси Ко 2012" ЕООД в посочения в поканата размер от 8 742,12 лв. Тази сума е наредена по сметката на ответника като съдебен изпълнител от самия длъжник, а не е събрана от третите лица, получили запорните съобщения, видно от преводното нареждане от 08.10.2024г.

2.2.3. Невярно е твърдението, че до 15.10.2024 г. ответникът не е направил служебна справка за публичните задължения на длъжника. Ответникът е поискал такава справка на 02.10.2024г., но е получил удостоверението на 15.10.2024 г. Поради това в сметката за дълга размерът на публичните задължения в размер на 35 141,88 лв. е посочен на дата 15.10.2024 г. Вярно е, че към тази сума е начислена и такса по ТТР към ЗЧСИ в размер на 2 582,93 лв.

.2.4. Вярно е твърдението, че на 15.10.2024 г. ответникът изпраща ново запорно съобщение до „Общинска банка" АД и налага запор върху сметката на длъжника (ищец по делото) за сумата 37 811,81 лв., представляваща сбор от публичните задължения и дължимата такса по ТТР към ЗЧСИ. Следва да се уточни, че на същата дата ответникът изпраща и съобщение до длъжника за тази сума.

Ищецът твърди, че към тази дата публичният изпълнител вече е наложил запор за обезпечаване на вземането по изпълнително дело № 231382163 по описа за 2023 г. на НАП, считано от 02.07.2024 г. Твърди, че публичното му задължение вече е било 25 766,36 лв. и е предстояло издаване на разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания. Тези обстоятелства обаче той не е съобщил на ЧСИ Н.Ж., видно от делото.

2.2.5. Невярно е твърдението, че на 05.02.2025 г. „Общинска банка" АД е изпълнила запора на ЧСИ Н.Ж., като е превела по негова сметка сумата 37 811,81 лв. Вярното е, че на тази дата самият длъжник „•••" е наредил сумата по сметката на ответника за събиране на дълга, т.е. сумата не е усвоена чрез наложения от ответника запор, а е платена пряко от длъжника по сметката на ответника за събирането на дълга.

2.2.6. Вярно е, че след плащането на 05.02.2025 г. длъжникът е уведомил ответника, че задължението му към НАП е изцяло погасено и че изпълнителното дело № 231382163/2023 г. по описа на НАП е прекратено. В този момент ищецът е предоставил на ответника постановленията на публичния изпълнител за отмяна на наложените обезпечителни мерки, но не е предоставил самото постановление за прекратяване на производството.

2.2.7. Вярно е, че на 05.02.2025 г. ответникът е възстановил по сметката на ищеца в „Общинска банка" АД сумата 35 120,88 лв., като в преводното нареждане е посочил, че връща надвнесена сума по запор. Той не е възстановил разликата от 2 690,93 лв., тъй като тя не представлява надвнесена сума, а представлява плащане на такси, за дължимостта на които е изготвена сметка № 20005/05.02.2025 г., включваща такси по т. 3, 4, 9, 26 и 31 от ТТР към ЗЧСИ. В същия ден ответникът е издал Разпореждане за приключване на делото, което е съобщил на длъжника, и служебно е вдигнал запорите, като е изпратил съответните уведомления до „Общинска банка" АД и „Изипей" АД.

При горните фактически твърдения ответникът прави възражение да недопустимост на иска, доколкото претендираното обезщетение за вреди за сумата от 2 690,93 лв., представлява неправомерно начислени такси и разноски, свързани със събирането на публичноправното вземане. Тази претенция представлява директно оспорване на законосъобразността и размера на разноските, което законът урежда като възможност само чрез специалния ред на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. Като е пропуснал да обжалва в срока, ищецът се стреми чрез общ иск да постигне същия резултат. Това прави иска недопустим, тъй като целта му е да премине извън границите на предвидената специална процедура и да създаде ефект, който законът изрично не допуска.

Искът се оспорва като неоснователен с доводи, както следва:

1. Липса на противоправно действие

Ответникът е изпълнил добросъвестно и законосъобразно своите задължения като частен съдебен изпълнител по чл. 458 ГПК и чл. 191, ал. 3 ДОПК. Още на 02.10.2024 г. е изпратил съобщение до НАП и е присъединил Държавата като взискател по право.

Длъжникът е бил надлежно уведомен чрез поканата за доброволно изпълнение, че освен частното вземане по изпълнителния лист ще се събират и публичните му задължения, след като бъдат съобщени от НАП. С това ответникът не е нарушил разпоредбата на чл. 191 ДОПК относно конкуренцията между публичното изпълнение и изпълнението по ГПК.

Съгласно чл. 191, ал. 1 ДОПК, имущество, върху което преди образуването на изпълнителното производство по ГПК са наложени обезпечителни мерки или е започнато принудително изпълнение за събиране на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител.

Ответникът обаче не е осъществил действия по „реализиране" на публичните задължения от имущество на длъжника по смисъла на цитираната алинея. След като е получил информация от НАП за размера на публичните вземания, той е продължил изпълнението по делото, като е уведомил ищеца и е наложил запори върху сметките му в „Общинска банка" АД и в „Изипей" АД за сумата от 37 811,81 лв., която включва публичните задължения и дължимите такси. От удостоверението на НАП по чл. 191, ал. 4 ДОПК е видно, че върху тези сметки вече са били наложени запори от публичния изпълнител. Това действие на ответника има обезпечителен характер, а не представлява същинско изпълнително действие. Обезпечителните действия не водят до реално удовлетворяване на взискателя, а целят само гарантиране на бъдещо изпълнение. Само постъпване на средства или принудителна реализация на имущество се считат за изпълнителни действия. В случая налагането на запора не е довело до фактическо събиране на средства. Това се доказва и от сумата, получена на 05.02.2025 г. по сметката на ответника, която не е резултат от изпълнение на запора от „Общинска банка" АД, а представлява доброволно плащане, извършено от самия длъжник, видно от платежното нареждане, в което той е посочен като наредител.

Следва да се отбележи, че в хода на изпълнителното дело ищецът не е възразил срещу действията на ответника, нито ги е счел за незаконосъобразни. Той не е поискал приключване на делото след удовлетворяване на взискателя по изпълнителния лист, нито го е уведомил за постигнатото с публичния изпълнител споразумение за разсрочване на публичните задължения. Липсва и възражение относно налагането на запори върху вече запорирани от публичния изпълнител сметки. Това фактически потвърждава, че той е приел законосъобразността на действията на ответника.

2. Липса на вреда-Събраната такса в размер на 2 690,93 лв. е определена и удържана като дължимо възнаграждение за извършените от ответника действия по изпълнителното дело. Тази сума е начислена по силата на закона и не може да се квалифицира като вреда по смисъла на чл. 45 ЗЗД. В случая съществува спор за дължимостта на такси и разноски по изпълнението, а не за настъпила имуществена загуба. При оспорване на размера или основанието на разноските законът предвижда специален ред за защита чрез обжалване по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, а не чрез иск за непозволено увреждане.

3. Липса на причинна връзка-За да се ангажира отговорността на ответника, е необходимо да има пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между действието му като частен съдебен изпълнител и настъпилата вреда. В случая липсва такава връзка. Сумата от 37 811,81 лв., постъпила на 05.02.2025 г. внесена доброволно от длъжника. Начислената такса от 2 690,93 лв. е законово дължима за извършеното изпълнение и не представлява вреда за ищеца.

4. Липса на вина-След като не са налице първите три елемента на непозволеното увреждане, не може да се твърди вина. Дори да се допусне, че ответникът е действал извън строго определените му компетентности, липсва умисъл и груба небрежност в неговите действия. Те са предприети добросъвестно, с цел защита на публичния интерес и на основание тълкуване на закона. Дори това негово тълкуване да бъде счетено за неправилно, то не доказва умисъл на съдебния изпълнител за увреждане на длъжника, нито доказва проява на груба небрежност.

Сложността на взаимодействието между ГПК и ДОПК създава правна несигурност. Даже да се приеме, че ответникът е превишил правомощията си, това като обективен факт не ангажира деликтната отговорност на ответника именно поради липсата на умисъл и груба небрежност.

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства, приобщеното изпълнително дело № 133/2024 г. по описа на частния съдебен изпълнител Н.Ж.Ж., рег. № 811 към КЧСИ, както и материалите по публичното изпълнително производство, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Срещу „•••“ първоначално е образувано производство по принудително изпълнение за събиране на публични държавни вземания пред публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, по изп.д№ 231382163/10.07.2023г..

В хода на това публично изпълнително производство, на 02.07.2024 г. публичният изпълнител е изпратил до „Общинска банка“ АД запорно съобщение с изх. № С240008-003- 0038865, с което е наложен запор върху банковата сметка на длъжника. С това действие е било насочено принудително изпълнение върху наличностите по банковата сметка на длъжника за удовлетворяване на публичното вземане.

На 23.07.2024 г. длъжникът е отправил до публичния изпълнител предложение за сключване на споразумение за разсрочено изплащане на публичните задължения. Впоследствие публичният изпълнител е разрешил извършването на неотложни плащания с Разпореждане с изх. № С240008-031-0002831 от 06.11.2024 г., като публичното изпълнително производство е продължило да бъде висящо, а наложените обезпечителни мерки не са били отменени.

Паралелно с това, по молба от 02.10.24г. на взискателя „Макси Ко 2012“ ЕООД пред частния съдебен изпълнител Н.Ж.Ж. било образувано изпълнително дело № 133/2024 г. по неговия опис за събиране на частно вземане срещу същия длъжник.

Със съобщение изх.№ 2604/02.10.24г. ЧСИ уведомява ТД на НАП Добрич за отпочнатото принудително изпълнение срещу длъжника „•••“ и изискал справка относно наличието на публични задължения на длъжника, за наложените върху имуществото му обезпечителни мерки, както и имуществото му срещу което е започнало изпълнение.

На 02.10.24г. ЧСИ е издал запорно съобщение до „Общинска банка“ АД, връчено на банката на 03.10.24г. На същата дата ЧСИ е съставил и извел покана за доброволно изпълнение до длъжника. Липсват данни за датата на връчването и.

Представено е преводно нареждане № 200/401/47860316/08.10.24г., съгласно което сумата предмет на принудително изпълнение от 8742,12лева е преведена по сметка на ЧСИ с посочено основание- номера на изпълнителното производство.

На 08.10.24г. ЧСИ е съставил сметка№19750, в която е включена такса по т.26 от Трифата за таксите по ЗЧСИ/ 644,27лв., върху която е начислено ДДС. В запорно съобщение до „Общинска банка“ АД окончателния размер на тази такса е определен на 771,95лв.

С разпореждане изх.№ 2744/09.10.24г. ЧСИ вдига наложения запор с писмо до „Общинска банка“ АД .

От събраните по делото доказателства се установява, че на 15.10.2024 г. ЧСИ Н.Ж. е получил от Националната агенция за приходите удостоверение относно публичните задължения на длъжника в общ размер на 35141,88лв. В съдържанието на удостоверението е удостоверено и обстоятелството, че срещу длъжника вече е образувано публично изпълнително производство № 231382163/23г. и е насочено принудително изпълнение върху банковите му сметки в Общинска банка.

На същата дата – 15.10.2024 г., по изпълнително дело № 133/2024 г. ЧСИ Н.Ж. е изпратил до „Общинска банка“ АД запорно съобщение с изх. № 2814, с което е наложен запор върху банковата сметка на длъжника за вземане от 37811,81лв., в това число такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ в размер на 2582,93лв.

Поради погасяване на публичното задължение, с Разпореждане с изх. № С250008-035- 0017249 от 04.02.2025 г. публичният изпълнител е прекратил производството по принудително изпълнение на основание чл. 225 ДОПК, а с Постановление с изх. № С250008-024-0006947 от 05.02.2025 г. са били отменени наложените обезпечителни мерки.

На 05.02.2025 г. по сметката на ЧСИ Н.Ж. е постъпила сумата 37 811,81 лева.

След постъпване на сумата ЧСИ отменя наложения запор с Постановление № С250008-024-0006947/05.02.25г.

На същия ден съдебният изпълнител е разпоредил връщането на сумата от 35120,88лева на длъжника„•••“ , като е задържал сума, представляваща начислени такси по изпълнителното производство.

В хода на съдебното производство, по искане на ответника, съдът е изискал

допълнителна информация от „Общинска банка“ АД относно начина на извършване на превода от 05.02.2025 г. Банката е представила заверено копие от платежно нареждане с УРН •••/05.02.2025 г., както и последващо писмо, с което е уведомила съда, че предоставянето на допълнителна информация относно движението по банковата сметка представлява разкриване на банкова тайна.

Въз основа на представеното платежно нареждане ответникът поддържа, че процесната сума е била преведена по волята на титуляра на банковата сметка чрез доброволно платежно нареждане, а не в изпълнение на наложения запор. Ищецът, от своя страна, поддържа, че независимо от формата на банковата операция, преводът е извършен като последица от действащия запор, наложен от ЧСИ, като в подкрепа на това твърдение се позовава и на писмо на „Общинска банка“ АД от 05.02.2025 г., адресирано до ЧСИ, в което банката уведомява, че е превела изцяло дължимата сума по наложения запор и моли да бъдат предприети действия по неговото вдигане.

Между страните не съществува спор относно последователността на извършените процесуални действия, образуването на двете изпълнителни производства, извършените справки от страна на ЧСИ, получаването на информация от АП на 15.10.2024 г., налагането на запора от ЧСИ върху банковата сметка, последвалото прекратяване на публичното изпълнително производство и връщането на по-голямата част от постъпилата сума. Спорът между страните се концентрира върху въпроса дали към момента на налагане на запора по изпълнително дело № 133/2024 г. ЧСИ Н.Ж. е бил уведомен, че върху същата банкова сметка вече е било насочено принудително изпълнение по висящо публично изпълнително производство при публичен изпълнител на НАП, както и какви са правните последици от това обстоятелство за законосъобразността на предприетото изпълнително действие.

Предвид установените с доказателствата факти, съдът намира от правна страна следното:

Искът е с правно основание чл.441 от ГПК във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.74 ал.1 от ЗЧСИ.

Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните

обстоятелства: „•••" е бил длъжник:

1.1. по изпълнително дело № 231382163/2023 г. по описа на ТД на НАП - Варна, офис Добрич, водено от старши публичен изпълнител Г.П., образувано за събиране на публични вземания;

1.2. по изпълнително дело № 20248110400133/2024 г. по описа на ЧСИ Н.Ж., образувано за събиране на парично вземане на „Макси Ко 2012" ЕООД, въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. дело № 265/2024 г. на Районен съд-Добрич.

В конкретния случай ищецът се позовава на незаконосъобразно действие от страна на ответника - незаконосъобразно събрана пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ по изп. дело № 20189210400753.

Във връзка с доводите на ответника, че ищецът не се е възползвал от правото да обжалва посочените от него изпълнителни действия, е нужно да се отбележи, че съгласно формираната по този въпрос съдебна практика производствата по иск за обезщетение и по жалба срещу действие на съдебния изпълнител имат различен предмет и висящността на едното с нищо не влияе на висящността на другото, както и изхода по едното не обуславя с нищо изхода по другото, тъй като обективните предели на силата на пресъдено нещо на решенията по двата различни предмета не съвпадат (решение № 139 от 31.05.2011 г. по гр. д. № 1445/2009 г., на ВКС, ГК, ІV ГО и др.). Ето защо по деликтния иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ противоправността, която е елемент от фактическия състав на спорното вземане за обезщетение, се състои в процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител, която подлежи на самостоятелна преценка от съда, сезиран с този иск. Тази преценка не е обусловена от това дали страната е упражнила или не правото си на жалба, както и съдът не е обвързан от произнасянето по жалба срещу конкретно изпълнително действие. Това е така защото по конститутивния иск процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител е преюдициалното правоотношение, което поражда потестативното право, предмет на делото, поради което това преюдициалното правоотношение, не се обхваща от обективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение по конститутивния иск. Ето защо при предявен деликтен иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ГПК съдът е длъжен да извърши самостоятелна преценка относно процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител. С оглед на това неупражняването на правото на жалба от страна на длъжника не може да санира противоправното действие или бездействие на съдебния изпълнител и настоящия иск е допустим.

Съгласно чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които противоправно е причинил при осъществяване на дейността си. Отговорността е деликтна и за нейното ангажиране следва да бъдат установени кумулативно противоправно поведение, вреда, причинна връзка между тях и вина, като последната се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

По настоящото дело спорът не е относно извършените действия по изпълнителните производства, които между страните са безспорни, а относно тяхната правна допустимост. Основният спорен въпрос е дали към момента на налагане на запора върху банковата сметка на длъжника по изпълнително дело № 133/2024 г. по описа на ЧСИ Н.Ж. последният е бил надлежно уведомен, че върху същата банкова сметка вече е насочено принудително изпълнение по висящо публично изпълнително производство, както и дали при тези данни е разполагал с правомощие да налага самостоятелен запор върху същото имущество.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че още на 02.07.2024 г. публичният изпълнител по изпълнително дело № 231382163/2023 г. при ТД на НАП – Варна е наложил запор върху банковата сметка на длъжника в „Общинска банка“ АД, с което е насочил принудително изпълнение върху същото имуществено право.

Установява се също така, че след образуване на изпълнително дело № 133/2024 г. ЧСИ Н.Ж. е изпълнил задължението си да извърши справка по чл. 191 ДОПК относно наличието на публични задължения и предприетите действия по тяхното събиране. В отговор на отправеното запитване Националната агенция за приходите е издала удостоверение, получено от ЧСИ на 15.10.2024 г., в което изрично е удостоверила не само размера на публичните задължения, но и обстоятелството, че вече е образувано публично изпълнително производство и че е започнало принудително изпълнение чрез налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в Общинска Банка.

Следователно към 15.10.2024 г. ответникът е разполагал с официална информация от компетентния публичен орган, че изпълнението върху процесната банкова сметка вече е било насочено от публичния изпълнител.

Въпреки това именно на същата дата ЧСИ е издал запорно съобщение с изх. № 2814/15.10.2024 г., с което е наложил запор върху същата банкова сметка за събиране на публичните вземания, удостоверени от НАП, както и на собствените си такси по изпълнението.

Това действие съдът намира за несъответстващо на разпоредбата на чл. 191 ДОПК.

Разпоредбата на чл. 191 ДОПК урежда взаимодействието между публичното и гражданското изпълнение, като цели да предотврати едновременното осъществяване на конкуриращи се изпълнителни производства върху едно и също имущество на длъжника. Законодателят е предоставил приоритет на публичното изпълнение, когато то вече е започнало върху определен имуществен обект, като частният съдебен изпълнител е длъжен да се съобрази с вече предприетите изпълнителни действия.

Смисълът на нормата не се изчерпва единствено с присъединяването на държавата като взискател. Когато публичният изпълнител вече е насочил изпълнение върху конкретно имущество, частният съдебен изпълнител не разполага с правомощие да предприема паралелно изпълнение върху същия обект, тъй като това би довело до конкуренция между двама изпълнителни органи и до заобикаляне на специалния ред, установен в ДОПК.

Именно затова законът възлага на съдебния изпълнител задължение служебно да извърши справка относно наличието на публични задължения и предприетите действия по тяхното събиране, като получената информация следва да бъде съобразена при определяне на последващите изпълнителни действия.

В случая ответникът не само е извършил необходимата справка, но е получил и официално удостоверение, съдържащо данни за вече започнало изпълнение върху банковите сметки на длъжника. Независимо от това е наложил собствен запор върху същата банкова сметка.

Съдът не споделя становището на ответника, че действията му са били насочени единствено към обезпечаване на присъединеното публично вземане. Запорното съобщение е довело до възникване на самостоятелно изпълнително основание за банката да блокира и впоследствие да преведе средствата по сметката на ЧСИ, като едновременно с това именно въз основа на това действие съдебният изпълнител е начислил такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ.

Последвалото връщане на по-голямата част от постъпилата сума също представлява признание, че сумата не е следвало да остане по изпълнителното дело. Самият ответник е възстановил главницата непосредствено след представяне на постановлението за прекратяване на публичното изпълнително производство, но е задържал начислената пропорционална такса.

От събраните доказателства съдът приема за установено, че в резултат именно на неправомерно наложения запор по изпълнително дело № 133/2024 г. е постъпила сумата 37 811,81 лева по сметката на ЧСИ, като след възстановяване на главницата ответникът е задържал сумата, представляваща начислена пропорционална такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ. Ако процесният запор не беше наложен след получаване на информацията за вече започналото публично изпълнение, тази такса не би възникнала и не би била удържана. Следователно имуществената вреда се намира в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на ответника.

При наличието на всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност съдът приема, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

На осн. чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените разноски за държавна такса в размер на 55,04евро/ 107,64лв./ и адвокатско възнаграждение в размер на 306,78евро/600лв/.

По гореизложените съображения, Добричкият районен съд