Решение № 3285 от 28.9.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 291/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.78, ал.2 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Делото е образувано след изпращане по подсъдност от АССГ на жалбата на „Б. „АД гр.Червен бряг, представлявано от изп.директор Х. М., против Решение №005-К/16.01.2026г. на Изп.директор на Агенция за публичните предприятия и контрол. В жалбата са наведени твърдения, че оспореното решение е незаконосъобразно. Твърди се, че с решението е отказано издаване на Удостоверение във връзка с чл.78 ал.2 от Закона за държавната собственост за липса на задължения на дружеството, произтичащи от неизпълнение на договори за приватизационни продажби. Сочи се, че в мотивите е залегнало становище, че условието за издаване на удостоверение по чл.78 ал.2 от ЗДС е липсата на задължения, произтичащи от приватизационен договор и то следва да бъде изпълнено в прекия му смисъл. Сочи се още, че е констатирано неизпълнение на задълженията на Купувача по сключения Договор за приватизационна продажба на 52% от капитала на „Б.“ ЕАД /към настоящия момент АД/ гр.Червен бряг, поради което е отказано издаване на удостоверението. Твърди се, че обстоятелството за неизпълнение и неустойките по договора е станало известно на дружеството едва през лятото на 2025г., в резултат активни действия от страна на „Б.“ АД, като в периода след направената проверка от страна на АСК /между 2001г и 2003г./, по време на която са надлежно изпратени и обработени изисканите документи, до 2025г. не е постъпвало допълнително уведомление в дружеството. Счита се, че търсеното удостоверение се издава на действащо приватизирано дружество с цел легитимация на имотите по приватизационния договор като собствени на приватизираното дружество, а не като държавни. Счита се, че в случая приватизираното дружество съществува в правния мир, поради което същото има правен интерес от издаване на такова удостоверение и разпоредбата на чл.78 ал.2 от ЗДС е приложима. В заключение се моли за отмяна на отказа и преписката да бъде върната за издаване на исканото удостоверение по чл.78 ал.2 от ЗДС. От ответника, чрез процесуален представител, е депозиран писмен отговор с доводи за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В открито съдебно заседание оспорващото дружество се представлява от адв.Т. с надлежно пълномощно, която поддържа подадената жалба, като допълнително сочи, че дружеството не е страна по приватизационния договор, поради което неоснователно е прието, че има неизпълнение на приватизационния договор. Счита, че неоснователно се обвързва издаването на удостоверение за задължение на акционерите с удостоверение за липса на задължения на самото търговско дружество. Моли за отмяна на отказа и Агенцията да бъде задължена да издаде исканото удостоверение. Ответникът в открито съдебно заседание не се явява и не се представлява. По делото е подадено писмено становище от процесуален представител за неоснователност на жалбата, като се претендират разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното: Оспореното решение е връчено на 27.01.2026г., видно от обратната разписка на л.25, а жалбата е подадена чрез пощенски оператор на 10.02.2026 г., видно от документите на л.л.49,50. Въпросът по допустимостта на жалбата е решен при инстанционен контрол с определение №6953/23.06.2026г. по адм.д.№5416/2026г. на ВАС, с което е прието, че процесното решение представлява изричен отказ да се издаде удостоверение за липса на задължение, който не само засяга правата на оспорващото дружество, но и го възпрепятства за изпълнение на законова възможност по разпоредбата на чл.78 ал.2 от ЗДС. С оглед на изложеното, жалбата е допустима за разглеждане по същество, като подадена в установения от закона 14 /четиринадесет/ дневен срок, срещу административен акт-годен предмет на оспорване и при наличие на правен интерес от търсената защита. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното: От „Б.“ АД, представлявано от Х. М. - изп. директор, е изпратено искане до АППК, постъпило с вх.№ от 14.07.2025 г. /л.л.30-32 от адм.д. 2137/2026/, с което се иска издаване на удостоверение по чл.78, ал.2 от ЗДС, като се сочи, че същото е необходимо за деактуване на два поземлени имота, за които са налични актове за държавна собственост, въпреки че дружеството притежава нотариални актове за тях, а именно: Поземлен имот с [идентификатор] с разположена върху него сграда (столова с кухня) с [идентификатор], в която се намират самостоятелни обекти 80501.807.90.1.1 и 80501.807.90.1.2., и Поземлен имот с [идентификатор] с разположена върху него сграда (административна сграда) с [идентификатор], в която се намират самостоятелни обекти 80501.807.91.1.1 и 80501.807.91.1.2. Към искането са приложени актове за държавна собственост и нотариални актове /л.л.34-48 от адм.д.2137/2026/. Изпратено е и допълнение към искането от 16.07.2025г. /л.л.49-50/, към което са приложени удостоверения за наличните актове за държавна собственост и отказ за деактуване /л.л.54-56 от адм.д.2137/2026/. Във връзка с искането, с писмо от 23.07.2025г. /л.26 от адм.д.2137/2026/ изп.директор на дружеството е уведомен, че се извършва проверка, като след приключването  ще бъде уведомена за резултата. С последващо писмо от 25.09.2025г. /л.л.163,164 от адм.д.2137/2026/ първоначалните купувачи и оспорващото дружество са уведомени, че се дължи част от продажната цена – 336 германски марки, равни на 336 лева, ведно с лихвата, която изчислена към 19.09.2025 г., е в размер на 2037,17 лева; неустойка за неизпълнение на инвестиционната програма за 1998г., която заедно с лихвата към 19.09.2025г. е 127 812,54 лева; неустойка за неизпълнение на инвестиционната програма за 1999г., която заедно с лихвата към 19.09.2025г. е 63 906,21 лева. Посочена е банкова сметка, на която сумите могат да се заплатят, както и че исканото удостоверение за липса на задължения към момента не може да бъде издадено. Писмото е получено на 30.09.2025г. от изп.директор на дружеството /л.166 от адм.д.2137/2026/. От „Б.“ АД е представен отговор от 15.10.2025 г. /л.л.167-170 от адм.д.2137/2026/, в който се сочи, че счетоводните регистри и финансовите отчети се съхраняват 10 години съгласно чл.38, ал.1 от ДОПК, като не се признават посочените задължения. Посочва се още, че всички документи, доказващи изпълнение на задълженията на дружеството, са своевременно представяни пред държавните институции, но до момента не е получавана покана за изпълнение на задължения по приватизационния договор. Също така, не се признават задълженията и тъй като не съществува никаква документация относно тяхната изискуемост. Отделно се прави възражение за погасяване на сумите по давност. Във връзка с искането на „Б.“ АД, от директора на Дирекция „Контрол“ на АППК е изготвен Доклад № ДД-193/11.11.2025г. /л.11 и сл. от адм.д.2137/2026/, в който след описание на искането на дружеството и на разменената кореспонденция с други институции е отразено следното: Договорът за приватизационна продажба на 14 086 акции, представляващи 52% от капитала на „Б.“ ЕАД (сега АД), гр. Червен бряг (Договора) е сключен на 14.01.1998г. между Министерство на промишлеността (сега Министерство на икономиката и индустрията) - Продавач и Х. Р. и д-р П. Р. - чрез пълномощника им И. А. Х., упълномощен с пълномощно №538 от 08.01.1998 г. - Купувач на основание чл. 3, ал. 1, т. 1 и чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗППДОбП (отм.). Съгласно т. 6 от Договора, покупната цена е в размер на 210 000 германски марки. Плащанията на цената са извършени в Министерство на промишлеността (сега Министерство на икономиката и индустрията). Посочено е, че от покупната цена 20 % - 42 000 германски марки, следва да се платят чрез банкови преводи, като от същите се приспада размера на внесения депозит за участие в преговорите в размер на 4000 лева съответно на тяхната равностойност в германски марки по централния курс на БНБ към деня на извършване плащането на депозита. Извършени са следните плащания на покупната цена: на 29.05.1997 г. – 4000 лева /равностойност на 4000 герм.марки/ - чрез банков превод на депозит; на 16.01.1998 г. – 4336 герм.марки – плащане чрез валутно бордеро; на 16.01.1998 г. – 33 328 герм.марки – плащане чрез валутно бордеро; 80% от цената - 168 000 герм.марки се заплащат с държавни дългосрочни облигации, емитирани по реда на ЗУНК, като на 26.01.1998 г. е извършено плащане на 92 400 щатски долара, равностойни на 168 149,52 герм.марки, от които се приема 168 000 герм.марки съгласно договора. Посочено е, че при неизпълнение се дължи неустойка в размер на 0,06 % за всеки ден. Прието е, че не е напълно заплатена покупната цена - 336 герм.марки, както и че неустойката върху тази сума е 2037, 17 лева, изчислена към 19.09.2025г. С подписване на Договора за приватизационна продажба на 14 086 акции, представляващи 52% от капитала на „Б.“ ЕАД, гр. Червен бряг, сключен на 14.01.1998г., Купувачът е поел задължения, включително за изпълнение на Инвестиционна програма. В табличен вид са посочени задълженията по години, като е отразено, че за 1998г. и 1999г. задълженията не са изпълнени, поради което е начислена неустойка в размер съответно на 50000 и 25000 германки марки. Описано е кои документи за направени инвестиции не се признават и по какви причини, като са цитирани констативни протоколи от проверки. Посочено е, че останалите задължения са изпълнени, като изрично е отразено, че са представени документи за изпълнение на програмата за трудова заетост. Начислените неустойки за 1999г. са предявени по съдебен ред с искова молба с изх. №ДП-01-247/26.11.2002 г. на АСК. Образувано е т. д. №1357/2002 г. IV отделение, 3 състав на Софийски градски съд. Същото е прекратено с определение на СГС от 20.02.2003г. на основание чл. 100 от ГПК (отм.) поради неизпълнение, в законоустановения срок, на указанията на съда за представяне на препис от исковата молба за връчване на другата страна. Определението е обжалвано от АСК пред Софийски апелативен съд, който с определение №236/20.03.2003 г. на Апелативен съд- София по ч.г.д. №675/2003 г., оставя без разглеждане като недопустима поради просрочие частната жалба на АСК срещу разпореждането от 20.02.2003 г. по т. д. №1357/2002 г. на Софийски градски съд. Определението на Апелативен съд - София е обжалвано пред Върховен касационен съд. Постановено е определение №538/24.06.2003 г. на Върховен касационен съд, с което е оставена без уважение частната жалба срещу определение №236/20.03.2003 г. по ч.г.д. №675/ 2003 г. на Апелативен съд - София. Посочено е, че към настоящия момент не са налице данни за други висящи граждански и изпълнителни дела на Агенция за публичните предприятия и контрол, касаещи вземания за неустойки по договор за приватизационна продажба на 52% от капитала на „Б.“ ЕАД, гр. Червен бряг. От фактическа страна е установено също, че с протоколно решение № 8741/16.01.2026г. от заседание на изпълнителния съвет на АППК /л.л.9,10 от адм.д.2137/2026/, на основание чл.22б, ал.2, т.9 и чл.22г, ал.3 и ал.6 от ЗПСК, във вр. с чл.78, ал.2 от ЗДС, влязло в сила съдебно решение № 10732 от 10.07.2019 г. по адм.д.№ 14583 от 2018г. на Върховния административен съд, и решения на Надзорния съвет на АППК за съобразяване с посоченото съдебно решение, е одобрен доклада на директора на Дирекция „Контрол“, и е отказано издаването на удостоверение по чл.78, ал.2 от ЗДС. Възложено е на изпълнителния директор на АППК да подпише изричен отказ в този смисъл. Предвид горното, с Решение № 005-К/16.01.2026г., подписано от изпълнителния директор на Агенция за публичните предприятия и контрол /л.8 от адм.д.2137/2026/, издадено на основание чл.22б, ал.2, т.9 и чл.22г, ал.3 и ал.6 от ЗПСК, във вр. с чл.78, ал.2 от ЗДС, влязло в сила съдебно решение № 10732 от 10.07.2019г. по адм.д.№ 14583 от 2018г. на ВАС, и решения на Надзорния съвет на АППК за съобразяване с посоченото съдебно решение, както и протоколно решение № 8741/16.01.2026г. от заседание на изпълнителния съвет на АППК, е отказано издаването на Удостоверение във връзка с чл.78, ал.2 от ЗДС за липса на задължения на дружеството „Б.“ АД, произтичащи от неизпълнение на Договор за приватизация и продажба на 52% от капитала на „Б.” ЕАД /сега АД/, гр. Червен бряг, сключен на 14.01.1998г. между Министерство на промишлеността /сега Министерство на икономиката и индустрията/ - Продавач, и Х. Р. и д-р П. Р. - Купувачи, Договор за приватизационна продажба на 18.86% от капитала на „Б.” АД гр. Червен бряг, сключен на 09.09.1998г. между Министерство на промишлеността /сега Министерство на икономиката и индустрията/ - Продавач, и М. М. М. - пълномощник на лицата по чл.5, ал.2 от ЗППДОбП /отм./ - Купувач, Договор за приватизационна продажба на 0.1% от капитала на „Б.” АД гр. Червен бряг, сключен на 15.10.1998 г. между Министерство на промишлеността /сега Министерство на икономиката и индустрията/ - Продавач, и Х. Р. и П. Р. - Купувачи, и Договор за приватизационна продажба на 1.04% от капитала на „Б.” АД, гр. Червен бряг, сключен на 25.02.1999 г. между Министерство на промишлеността /сега Министерство на икономиката и индустрията/ - Продавач, и Х. В. С. - Купувач. Именно това решение, с което се отказва издаване на Удостоверение във връзка с чл.78 ал.2 от ЗДС е предмет на настоящето съдебно производство. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Решението е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 22г ал. 3 вр. чл. 22б ал. 2, т. 9 от ЗПСПК вр. чл. 78, ал. 2 от ЗДС, а именно от изпълнителния директор на АППК, като представляващ агенцията. Решението е в писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, вкл. фактически и правни основания. Съгласно съдебната практика, фактическите основания може да се съдържат в документите от преписката, като в процесния случай те подробно са изложени в Доклад № ДД-193/11.11.2025г. на Директора на Дирекция "Контрол" на АППК. Фактическите основания за отказа за издаване на исканото удостоверение са задълженията по приватизационния договор. Решението е постановено и при спазване на административно- производствените правила. Преди издаването му са събрани съответните доказателства за извършени плащания, за извършени проверки, изискани са документи от различни други институции, както и от дружеството. В тази връзка следва да се посочи, че изложените мотиви касаят неизпълнение само на приватизационния договор, с който са продадени 52% от акциите на дружеството. Посочването на останалите приватизационни договори, по които не са изложени мотиви за неизпълнение, без съмнение е непрецизно, доколкото по тези договори не са налице твърдения за задължения, но това не води до незаконосъобразност на решението. По отношение спазването на материалния закон съдът съобразява следното: Видно от цитирания доклад, на който е основано решението, между АППК и „Б.“ АД съществува имуществен спор по отношение заплащането на покупната цена и изпълнението на приватизационния договор, по който са продадени 52 % от акциите на дружеството. Според АППК налице е задължение за определени суми – за част от покупната цена и за неустойки, като върху същите суми са начислени и съответни лихви, с оглед на което е отказано издаване на удостоверение, че липсват задължения. Според настоящия състав, наличието на имуществен спор обуславя отказ за издаване на удостоверение, че липсват задължения. Едва след решаване на същия спор от компетентния граждански съд, може да се издаде удостоверение за липса на задължения – при условие, че с влязло в сила съдебно решение бъде установено, че такива задължения не са налице. Или ако се установи, че такива са налице, но бъдат заплатени – след извършване на съответното плащане също няма да има пречка за издаване на исканото удостоверение. Докато е налице спор между страните, исканото удостоверение за липса на задължения, произтичащи от неизпълнение на приватизационния договор, не може да бъде издадено. Във връзка с гореизложеното, следва да се посочи относно отразеното в доклада, че определени инвестиции не се признават за извършени, че преценка дали същите са налице и обуславят изпълнение на инвестиционната програма по приватизационния договор за продажба на 52 % от акциите, респективно липса на основание за налагане на неустойка следва да бъде направена от компетентния граждански съд при евентуално заведено дело. Такова дело може да бъде заведено от която и да е от страните. Ето защо, процесното решение е съобразено с материалния закон. Решението е съобразено и с целта на закона, доколкото само при липса на задължения, произтичащи от неизпълнение на приватизационен договор, и когато липсва спор относно този факт, може да бъде издадено удостоверение по чл.78, ал.2 от ЗДС. С оглед на изложеното, решението е постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на съществените административно-производствени правила, при съобразяване с материалния закон и с целта на закона, поради което жалбата е неоснователна. При този изход на делото ответникът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, които са поискани с отговора на жалбата. Доколкото не е осъществено процесуално представителство в открито съдебно заседание, а е представен само писмен отговор, то на основание чл.25а, ал.3 от Наредбата за правната помощ на АППК следва да се присъди сумата от 40,90евро /левова равностойност 80 лева/. Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, IV-ти състав