Решение № 1713 от 14.5.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 3892/2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 с-в, в публично заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и шеста година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА при участието на секретаря З. Андонова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3917 по описа за 2026 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на ЖЕЛЯЗКОВ Н. срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1249/ 09.12.2025 г., издадено от ЗА Началник на отдел “Миграция“-СДВР, с което на Ж. Н., ЛНЧ ••••••••••, за нарушение на чл. 24в, ал. 13 от ЗЧРБ, на основание чл.52, ал.1 от ЗЧРБ е наложено административно наказание –„Глоба“ в размер на 100 лева/ 51,13 евро. Жалбоподателят-редовно призован, представлява се от адв. В. от САК, която пледира за отмяна на НП по изложените в жалбабата съображения. В В жалбата са изложени доводи за непълнота на фактическата обстановка, липса на надлежно описание на нарушението и допуснати съществени процесуални нарушения в издаденото НП. Претендира се присъждане на направените по делото разноски за оказана безплатна правна помощ. Въззиваемата страна-редовно призована се представлява от юрк. И., който пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Представя писмено становище. Претендира се присъждане на юрисконултско възнаграждение. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното: На 08.12.2025г. мл. полицейски инспектор в отдел “Миграция“-СДВР -св. В. Х., извършил проверка в ••••••••••••••• на Ж. Н., ЛНЧ ••••••••••, гражданин на Руска Федерация, роден на ••••••••••г. При проверката било установено, че същият като чужденец не е подал заявление най-малко 30 дни преди изтичане на разрешения срок на продължително пребиваване в РБ. Същият е следвало да заяви до 28.11.2025г. Във връзка с констатираното бил съставен АУАН 1249/08.12.2025г., в който проверяващият инспектор приел, че е налице нарушение на чл. 24в, ал. 13 от ЗЧРБ, извършено на дата 01.12.2025г. АУАН бил връчен на жалбоподателя. Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП. По делото са приобщени следните писмени доказателства, които съдът приема за достоверни: АУАН 1249/08.12.2025г.; Наказателно постановление № 1249/ 09.12.2025 г., издадено от ЗА Началник на отдел “Миграция“-СДВР; Заповед № 8121з-1233/27.09.2022г. на министъра на вътрешните работи; Удостоверение от СДВР; Заповед № 513з.5977/ 19.05.2025г.; Пълномощни и др. Съдът констатира, че от показанията на акт. В. Х. се установяват обстоятелствата относно извършената проверка, както и установеното, че жлят Ж. Н. като чужденец не е подал заявление най-малко 30 дни преди изтичане на разрешения срок на продължително пребиваване в РБ като е следвало да заяви до 28.11.2025г. Показанията на актосъставителя са ясни, последователни и съответветни на изложените в съставения АУАН констатации и съдът ги кредитира изцяло. При така установените фактически обстоятелства, съставът на първостепенния съд прави следните изводи от правна страна: Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от санкционираното лице, в срока за обжалване. По съществото разгледана жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. При извършената проверка съдът установи, че процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете почл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Съдът намира, че съдържанието на АУАН и НП не отговоря на формалните изисквания за законосъобразност, съобразно нормите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото е дадено неясно и лаконично описание на нарушението, съобразно въведената правна квалификация. Този извод следва от принципното положение, че в административнонаказателното производство АУАН и НП имат обвинителна функция, което предпоставя да съдържат всички задължителни за съставомерността на нарушението елементи, в това число ясно и точно описание на изпълнителното му деяние. Извеждането на съответна воля на актосъставителя и наказващия орган по тълкувателен път или въз основа доказателствата по делото, е недопустимо. Въз основа приобщената доказателствена съвкупност съдът намери, че е налице неяснота на административното обвинение и не са приложени доказателства относно извършването му. Действително съдът кредитира показанията на актосъставителя, извършил проверката на лицето Ж. Н., ЛНЧ •••••••••• и установил неспазването на законовия срок от негова страна за подаване на заявление преди изтичане на разрешения срок на продължително пребиваване. Но при съставяне на АУАН и издаване на НП не са приложени доказателства, въз основа на които е прието, че жалбоподателят е следвало да подаде в отдел "Миграция" при СДВР заявление за издаване на ново разрешение за продължително пребиваване в РБ. Нормата на чл. 24в, ал. 13 от ЗЧРБ регламентира, че :“ След приключване на обучението си като студент в редовна форма на обучение във висше училище в РБ чужденец, получил разрешение за продължително пребиваване в РБ, може да получи разрешение за продължително пребиваване за срок до 9 месеца след подаване на заявление по образец съгласно правилника за прилагане на закона най-малко 30 дни преди изтичане на разрешения срок на пребиваване, към което прилага документите по ал. 2, т. 1 – 3 и документ от висшето училище за приключване на обучението си. Дирекция "Миграция" или отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на МВР проверява служебно дали чужденецът в срок до 7 работни дни след приключване на обучението си във висшето училище е подал заявление в Агенцията по заетостта за регистрация като търсещо работа лице съгласно Закона за насърчаване на заетостта. Разрешението се издава в срок до 30 дни от подаване на заявлението.“ Прочитът на посочената разпоредба сочи, че съществени елементи от обективната страна на нарушението е установяване освен, че лицето е чужденец, също и основанието за подаване на заявлението, а именно, че е приключил обучение във висше учебно заведение в РБ, датата на полученото разрешение за продължително пребиваване преди изтичане на предвидения срок-най-малко 30 дни преди изтичане на разрешения срок на пребиваване, с оглед обвързване на действията на лицето с дължимото правомерно поведение. В случая в обстоятелствената част на АУАН и тази на НП не е отразено разрешението за пребиваване, неговият номер, дата на издаване и предоставения срок, както и основанието. Наред с това липсват твърдения въз основа на какви фактически обстоятелства е формиран изводът, че срокът за подаване на заявлението за продължаване на пребиваването е изтекъл на 28.11.2025г. Поради това е обективно невъзможно да се извърши преценка за правилността на изнесените твърдения. По тези съображения съдът приема, че допуснатите в хода на административнонаказателното производство нарушения на процесуалните правила са съществени и същевременно неотстраними, доколкото от една страна е била препятствана възможността на наказаното лице да може в пълен обем да упражни правото си на защита, а от друга - липсата на надлежно описание на нарушението препятства и проверката на съда във връзка с твърдяното административно нарушение. Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 ЗАНН в право на разноски има жалбоподателят. В случая е представено Пълномощно от 27.01.2026 г. и договор за безплатна защита и съдействие от същата дата, , в който е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ на основание чл.38, ал. 1, т. 2 от ЗА, както и списък за разноски. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38, ал. 1, т. 2 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което следва да бъде заплатено от въззиваемата страна адвокатското възнаграждение в размер на 204, 52 евро /двеста и четири евро и петдесет и два цента/, респ. 400 лева, определено по реда начл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Минималния размер на представителството за конкретното дело е в размер на 204, 52 евро (двеста и четири евро и петдесет и два цента), респ. 400 лева. След постановяване на Решение по дело С-438/22 на СЕС е налице формирана практика на ВКС, според която НАРЕДБА № 1/09.07.2004г. не е обвързваща за съда и третите лица. Въпреки това, в конкретния случай съдът ще се позове на Наредбата при разглеждане на претенцията за присъждане на разноски за процесуално представителство, като приема, че следва да присъди на жалбоподателя разноски за адвокат в производството пред настоящата инстанция в размер на 204, 52 евро (двеста и четири евро и петдесет и два цента), респ. 400 (четиристотин) лева. Така мотивиран, съдът