Решение № 1248 от 26.2.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 11496/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 20125215/25.06.2024г. постановено по гр.дело № 23124 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, I Г.О., 30-ти състав е признато за установено, че Л. К. Я., с ЕГН: ••••, с адрес: гр. Нови Искър, р-н Нови Искър, ул. ••••, дължи на „ Делта кредит“ АДСИЦ / с предишно наименование „ Алфа Кредит“ АДСИЦ/, с ЕИК: 175145295, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „ Христофор Колумб“ № 43 следните суми: 458 лв. – главница, представляваща сборът от 2 на брой неплатени месечни вноски за периода 05.11.2014г. – 05.12.2014г. вкл., дължими във връзка с представения му кредит от „ АЛФА БАНК – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ АД по сключен договор за потребителски кредит № 242 CL04082000261 от 18.07.2008г, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.11.2019г. до изплащане на вземането, която сума е част от паричното вземане по договора в размер на 9 676.62 лв., цедирано от „ МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД на „ Алфа Кредит“ АДСИЦ /с ново наименование „Делта кредит“ АДСИЦ/, съгласно Договор за прехвърляне на вземанията от 29.03.2010г. и Приложение № 1 към него, както и 139,45 лв. – мораторна лихва върху главницата, считано от 03.11.2016г. до 03.11.2019г.,заявени по реда на заповедното производство и предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 16.12.2009г. по ч.гр. дело № 63591/2019г. по описа на РС- гр. София, ГО, 30 състав. С решението е осъден Л. К. Я., с ЕГН: ••••, с адрес: гр. Нови Искър, р-н Нови Искър, ул. •••• да заплати на Делта кредит“ АДСИЦ / с предишно наименование „ Алфа Кредит“ АДСИЦ/, с ЕИК: 175145295, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „ Христофор Колумб“ № 43 сумата от 1210 лева – сторените по първоинстанционното дело разноски. Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25018646/13.08.2024г. по регистъра на СРС от ответника по исковете Л. К. Я., ч р е з особен представител – адв. Я. К.. Изложени са съображения, че решението необосновано и неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочено е, че в случая кредитополучателят – ответник не е бил надлежно уводомен за извършените цесии, в какъвто смисъл са изводите на първата инстанция. Неправилно било прието от СРС и че възражението за погасителна давност е неоснователно, тъй като приложим бил краткият тригодишен срок, поради периодичния характер на вземанията. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Въззиваемият – ищец по исковете на Делта кредит“ АДСИЦ, чрез процесуален представител – юрк. Г., в предоставения срок е оспорил жалбата. Навел е твърдения , че решението в обжалваната част е правилно. Посочил е, че районният съд правилно бил приложил и изтълкувал материалния закон, решението било обосновано, не били допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Допълнено е, че ответникът на първо място е признал задължението си с подписване на допълнителното споразумение от 19.05.2010г, а още повече – с исковата молба да му връчени всичко уведомления за сторените по делото цесии. Отбелязва се, че изводът на СРС, че приложим за вземанията е общият петгодишен давностен срок, е правилен. Счита, че основателността на исковете се доказва и от приетото по делото заключение по съдебно – счетоводна експертиза. Претендирани са разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. 22008700/22.04.2021г. на „Делта кредит “ АДСИЦ / с предишно наименование „ Алфа Кредит“ АДСИЦ/, с ЕИК: 175145295, гр. София, срещу Л. К. Я., с ЕГН: ••••, с адрес: гр. Нови Искър, р-н Нови Искър, ул. •••• с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК,вр. с чл. 79 и сл, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД да признае за установено, че Л. К. Я., с ЕГН: ••••, дължи на Делта кредит“ АДСИЦ / с предишно наименование „ Алфа Кредит“ АДСИЦ/, с ЕИК: 175145295, заплащане на сумите, както следва : 458 лв. – главница, представляваща сборът от 2 на брой неплатени месечни вноски за периода 05.11.2014г. – 05.12.2014г. вкл., дължими във връзка с представения му кредит от „ АЛФА БАНК – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ АД по сключен договор за потребителски кредит № 242 CL04082000261 от 18.07.2008г, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.11.2019г. до изплащане на вземането, която сума е част от паричното вземане по договора в размер на 9 676.62 лв., цедирано от „ МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД на „ Алфа Кредит“ АДСИЦ /с ново наименование „Делта кредит“ АДСИЦ/, съгласно Договор за прехвърляне на вземанията от 29.03.2010г. и Приложение № 1 към него, както и 139,45 лв. – мораторна лихва върху главницата, считано от 03.11.2016г. до 03.11.2019г, които суми са заявени по реда на заповедното производство и предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 16.12.2009г. по ч.гр. дело № 63591/2019г. по описа на РС- гр. София, ГО, 30 състав, като е направено искане за присъждане на разноски. Навело е твърдения, че „ АЛФА БАНК“, чрез клона си „Алфа Банк - Клон България“ ЕИК: 831694000 сключило с ответника договор за потребителски кредит през 2008г. за 8 600 лв. срещу задължение да ги върне , за плати таксата за разглеждане на искането и управление на кредита в размер на 30лв., предоставена му била сумата, уговорени били възнаградителни лихви от 12 % , годишен процент на разходи от 12,7851%, както и лихви за забава, задълженията следвало да се погасят на 96 месечни вноски считано от 18.08.2008г. до 18.07.2016г, като била уговорена с чл. 20, ал. 1 от ОУ и предсрочна изискуемост при забава на две последователни вноски. Ответникът не погасявал задълженията си. С договор за цесия от 25.03.2010г. „Алфа Банк - Клон България“ ЕИК: 831694000 прехвърлило вземанията по договора за кредит, в това число начислената лихва, на „ С.Г. Груп“ ООД. На 26.03.2010г. „ С.Г. Груп“ ООД отново с договор за цесия е прехвърлило вземанията на „ МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД с ЕИК: 175405951 на 26.03.2010г. На 29.03.2010г. „ МТ Проджект“ ЕООД прехвърлило с договор за цесия прехвърля процесните вземания на “ АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ / с ново наименование „ ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ“ същите вземания. На същата дата ищцовото дружество е сключило договор с „ МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД, по силата на който като изпълнител последното юридическо лице следва от свое име, но за сметка на ищеца да осъществи събиране на вземанията по договора за потребителски кредит. С договор от същата дата – 29.03.2010г, „ МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД възлага на „ С Г. ГРУП „ ООД да осъществи събирането на вземанията на „ ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ, сред които вземанията е и това на ответника по делото. Длъжникът бил надлежно уведомен за поредицата от цесии, а към датата на последната по време поради непогасяване на задълженията към банката / първоначален кредитор/, задълженията на Я. възлизали на 9676,62 лв. Той сключил споразумение на 19.05.2010г. с „ МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД, чрез неговия представител „ СГ ГРУП“ ООД, но за сметка на ищеца „ ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ, с което признал задължението си в размер на 9676,62 лв. и се задължил да погаси задълженията си на 53 равни ежемесечни вноски в размер на 229 лв, с падеж до 5 число на всеки месец. Плащания не били извършвани, поради което по силата на споразумението от 19.05.2010г. неизплатените суми били обявени за предсрочно изискуеми и ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение пред СРС описаните по – горе парични вземания. Заповед била издадена, ответникът възразил и след указания „ ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ е подало искова молба с обективно кумулативно обединени установителни искове, предмет на настоящото дело. Л. К. Я. с ЕГН: ••••, чрез назначения му особен представител – адв. К. в предоставения му срок е оспорил исковете. Посочил е, че ищецът не е активно процесуално легитимирам да предяви исковете, че не е надлежно уведомен за поредицата от извършени цесии, няма задължения към ищеца, поради което исковете са изцяло неоснователни. Претендира разноски. По делото е приложено заповедно дело № 63591/2019г. , съгласно което по заявление вх. № 3080119/04.11.2019г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено Л. К. Я. с ЕГН: •••• да заплати на „Делта кредит “ АДСИЦ с ЕИК: 175145295 сумите, както следва: сумата от 458 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 04.11.2019г., до изплащането й, представляващи неплатена главница по договор; сумата от 139,45лв. представляващи мораторна лихва по договора за периода от -03.11.2016г. до 03.11.2019г., които вземания произтичат от два неплатени месечни вноски за 05.11.2014г. и 05.12.2014г. по договор за потребителски кредит, сключен с „Алфа Банк“ – клон България АД, както и съдебни разноски от 175 лв. За така издадена заповед длъжникът е уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, на 12.04.2021г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи в едномесечен срок от съобщението доказателства, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 26.04.2021г. По делото е приет договор за потребителски кредит № 242 СL04082000261 /18.07.2018г., носещ подпис за страните на последната страница, погасителен план, носещ подпис за страните по договора, молба – декларация за отпускане на потребителски кредит, съгласно които „АЛФА БАНК“ – КЛОН БЪЛГАРИЯ се е съгласило да предостави на Л. К. Я. кредит от 8 600 лв. за потребителски цели срещу задължения да я върне, да плати такса от 430 лв, при фискиран годишен лихвен процент от 12% ; годишен процент на разходите от 12,7%, платими на 96 вноски от по 139,85лв месечно с падеж 18-то число на месеца считано от 18.08.2018г., посочен е общ размер на задълженията по договора в размер на 13 425.15лв. Съгласно чл. 11 от договора при забава на плащанията кредитополучателят дължи заплащане на наказателна лихва за забава в размер на договорения лихвен процент плюс надбавка от 10 процента годишно, но не повече от законната лихва за забава. Съобразно чл. 20, т. 1 от договора при просрочие на две последователни погасителни вноски задълженията по договора стават предсрочно изискуеми. Съгласно чл. 23 кредитодателят може да прехвърли вземанията си на III-то лице, с което кредитополучателят е съгласен. Погасителния план сочи размер на всяка една вноска - по 139.85 лв, падеж на всяка вноска, както и как е формирана вноската - каква част е главница и каква част е лихва. Приети са неоспорени от страните рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 25.03.2010г., съгласно който „ АЛФА БАНК“ А.Е., чрез клона си „ АЛФА БАНК“ клон България е прехвърлило на“ С.Г. ГРУП“ ООД вземанията си по договори за потребителски кредити с физически лица един от които е договор № 242-261/2008г. с Л. К. Я., които към 22.12.2009г. са в размер на 9676.63 лв. Договорът с ответника е приложен към договора за цесия и е обозначен в приложение № 1. Съгласно чл. 2.7, буква „а“ от рамковия договор и цедентът се задължил да уведоми длъжника за цесията. Прието е писмо - уведомление от 08.04.2010г, съгласно което „АЛФА БАНК“ – КЛОН БЪЛГАРИЯ е съставил изявление до ответника, с което го е уведомило за договора за цесия от 25.03.2010г. Няма данни уведомлението да е връчено на Л. Я.. Приет е и неоспорен от страните договор за продажба на вземания от 26.03.2010г., съгласно който “ С.Г. ГРУП“ ООД продава на „ МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД вземанията си, изброени в приложение № 1 към договора, сред които е и горепосоченото вземане срещу ответника по делото в цитирания размер. Съгласно чл. 2.7, буква „а“ от договора продавачът се задължил да уведоми длъжника за цесията. Прието е писмо - уведомление, съгласно което „ С.Г. ГРУП“ ООД е съставило изявление до ответника, с което го е уведомило за договора за цесия от 26.03.2010г. Няма данни уведомлението да е връчено на Л. Я.. Приет е и неоспорен от страните договор за продажба на вземания от 29.03.2010г., съгласно който “М.Т ПРОДЖЕКТ“ ЕООД продава на Алфа Кредит“ АДСИЦ / ищецът по делото/ вземанията си, изброени в приложение № 1 към договора, сред които е и горепосоченото вземане срещу ответника по делото в цитирания размер. Съгласно чл. 2.7, буква „а“ от договора цедентът се задължил да уведоми длъжника за цесията. Прието е писмо - уведомление, съгласно което „ М.Т. ПРОДЖЕКТ“ ЕООД е съставило изявление до ответника, с което го е уведомило за договора за цесия от 29.03.2010г. Няма данни уведомлението да е връчено на Л. Я.. С договори за събиране на вземания от 29.03.2010г. „ АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ възлага на “М.Т ПРОДЖЕКТ“ ЕООД да събере вземанията по просрочените потребителски кредити на „ Алфа БАНК – КЛОН БЪЛГАРИЯ“,, , а “М.Т ПРОДЖЕКТ“ ЕООД като възложител възлага на „ С.Г. ГРУП “ ООД да събере извънсъдебно същите вземания. Вземанията са изброени във нарочен списък, приложен към процесните договори, в който е упоменато, че „ МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД ги е прехвърлило на „ С.Г. ГРУП“ ООД за събиране на кредит, отпуснат от „ АЛФА БАНК – КЛОН БЪЛГАРИЯ“. Изрично е записано, че вземането на Л. К. Я. е по договор за кредит от 18.07.2008г. с номер 242 CL04082000261 в размер на 9676.63 лв. По делото е прието и носещо подписа на ответника споразумение от 19.05.2010г, по което кредитор е „ МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД, действащо чрез пълномощника си „ С.Г. ГРУП“ ООД, с което Л. Я. е потвърдил, че не е извършвал плащания по договора си за кредит с „ АЛФА БАНК – КЛОН БЪЛГАРИЯ“, уведомен е за поредицата от договори за цесия, изброени по – горе, а остатъкът на задължението му възлиза на размер от 9676.62 лв., платими на 54 вноски от по 229 лв месечно, включващи главница и лихва с падеж до 5-то число на месеца считано от 05.07.2010г. Погасителния план, приложен към него, не носи подписа на Л. Я.. Посочено е, че задължението за 9676,62 лв. се разсрочва за период от 05.07.2010г. до 05.12.2014г. като се дължи лихва в размер на общия лихвен процент на БНБ плюс 10 пункта. С прието по делото неоспорено от страните основно и допълнително заключение по съдебно счетоводна експертиза, вещото лице след запознаване с документи по делото и допълнителни справки от счетоводството на „ДЕЛТА КРЕДИТ”ЕАД и на ищеца е посочило, че по допълнителното споразумение от 19.05.2010г. е признато задължение в размер на 9676,63 лв. към 19.05.2010г, плащанията на вноски не е извършвано. Вещото лице определя претендираната от ищеца главница за последни две вноски в размер на 458 лева като част от общото задължение, а мораторната лихва за забава на плащането по договора от 03.11.2016г. до 03.11.2019г. – в претендирания размер от 139, 45 лв. По допълнително поставените задачи, след изискана и предоставена от „ Юробанк България“ АД справка, вещото лице е изложило, че по заверена сметка на тази банка с титуляр Л. К. Я. е предоставен процесният кредит на 18.07.2008г. в размер на 8 600 лв. С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата. В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в допустимо. Районният съд се е произнесъл по исковете така, както са предявени съобразявайки изложените твърдения за фактите и направеното искане към съда. По правилността на решението в обжалваната част : Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК, вр. с чл. 79, чл. 99 и чл. 86 от ЗЗД и Закона за потребителския кредит. Правната квалификация се извежда от твърденията на ищеца за фактите по исковата молба, като в случая релевантна е и спецификата на установителния иск за вземания по заповед за изпълнение - невъзможност за промяна на основанието на иска, въведено в заповедното производство. В случая в заповедното производство вземанията са основани на договор за потребителски кредит, такива са и били твърденията и по исковата молба, наведените в хода на исковото производство пред СРС и пред въззивния съд твърдения от ищеца, че сумата по договора била предоставена, усвоена, паричните вземания били цедирани по гореизложения ред, ответникът сключил споразумение от 19.05.2010г, с което признал вземането си, но не погасявал задълженията си по него. Съгласно разпоредбата на чл. 4 и сл. от Закона за потребитеския кредит, в отменената редакция от 2006г, приложима към исковия период, „договорът за потребителски кредит” е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са „потребителят” и „кредиторът”, като „потребител” е всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а „кредитор” е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Съдът приема за установено по делото, че на 18.07.2008г по сключен,между „ АЛФА БАНК – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ АД и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, като „ АЛФА БАНК – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ АД се е задължило и е предоставило на ответника потребителски кредит от 8 600 лв при фиксирана възнаградителна лихва от 12 % годишно и така за ответника е възникнало задължение да върне сумата и плати възнаградителната лихва, таксата от 30 лв. на 96 месечни вноски с падеж 18-то число първата с падеж на 18.08.2008г., всяка вноска включва част от главниците и част от възнаградителните лихви в общ размер на вноската от по 139.85лв. ; да плати и лихва забава в максимален размер на законната лихва при забава на плащането на задълженията и съгласие кредитодателят да може прехвърли вземанията по договора на III-то лице, а при неплащане на две последователни погасителни вноски да обяви всички задължения за предсрочно изискуеми. Тези обстоятелства се установяват от приети по делото и неоспорени от страните писмени доказателства - договор, декларации, погасителен план, носещи подписи на страните по тях. В случая договорът е сключен между банкова финансова институция и физическо лице, заглавието на договора, клаузите в него, размерът на кредита обосновават извод, че попада в хипотезата на чл. 4 от ЗПотрКр ( 2006г. отм.). Заключението по съдебно - счетоводна експертиза установява, че след получаване на сумата по процесния договор ответникът не е погасявал задължението си, въпреки че кредитът е изцяло усвоен от него. Със споразумението от 19.05.2010г. отвентикът е признал размера на търсените от ищеца суми. Съдът приема, че сключеният на 18.07.2008г. договор отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит в редакцията му приложима за процесния договор ( 2006г. – отм.), поради което и договорът е валиден. Договорът е сключен в писмена форма на хартиен носител, на разбираем език и съдържа: датата и мястото на сключването му; вида на предоставения кредит; лични данни на потребителя и индивидуализиращи белези на кредитора; срока на договора за кредит; общия размер на кредита и условията за усвояването му; лихвен процент по кредита, който в случая е фиксиран и няма необходимост от допълнителната информация; годишен процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит; условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, като доколкото в случая лихвения процент е фиксиран, то не е необходимо за валидността на договора да са посочени последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент; лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания; предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските; изискуемите такси; право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, правото на предсрочно погасяване на кредита, реда за неговото осъществяване ; реда за прекратяване на договора за кредит; наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове; подписи на страните. Съдът приема за установено по делото, че на 25.03.2010г. „Алфа Банк - Клон България“ ЕИК: 831694000 прехвърлило вземанията по договора за кредит, в това число начислената лихва, на „ С.Г. Груп“ ООД. На 26.03.2010г. „ С.Г. Груп“ ООД отново с договор за цесия е прехвърлило вземанията на „ МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД с ЕИК: 175405951 на 26.03.2010г. На 29.03.2010г. „ МТ Проджект“ ЕООД прехвърлило с договор за цесия прехвърля процесните вземания на “ АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ / с ново наименование „ ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ“ същите вземания. На същата дата ищцовото дружество е сключило договор с „ МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД, по силата на който като изпълнител последното юридическо лице следва от свое име, но за сметка на ищеца да осъществи събиране на вземанията по договора за потребителски кредит. С договор от същата дата – 29.03.2010г, „ МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД възлага на „ С Г. ГРУП „ ООД да осъществи събирането на вземанията на „ ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ, сред които вземанията е и това на ответника по делото. За поредицата от цесии ответникът е бил валидно уведомен на 19.05.2010г, чрез сключването на споразумението с „ МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕЕОД, където продажбите на вземанията са изброени. Тези обстоятелства се установяват от приетото по делото споразумение, договори за цесия с приложения. В приложенията към договорите за цесия са посочени процесните вземания, както и че те се прехвърлят с всичките им принадлежности и привилегии. Приетите по делото уведомления за цесия и съобщения няма данни да са били връчени на ответника, но до него е достигнало знанието за тях с подписване на споразумението с „ МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД. Този извод следва при съобразяване на изричното изявление за същото на ответника в т.1 и т. 2 от споразумението, в частта за цесии, с които се прехвърля вземане, а само те са релевантни за делото. С оглед на изложените възражение във въззивната жалба, спорен въпрос по делото е дали ответникът е уведомен за поредицата от цесии. Като аргумент бланкетно пълномощникът на Л. Я. е посочил, че споразумението с признание на задълженията от 19.05.2010г. не е подписано от ответника. Това обстоятелство не е оспорено в хода на производството пред СРС, не е поискана процедура по чл. 193 ГПК, а видно от приложеното писмено доказателства, Я. е подписал споразумението. Още повече, правилно е заключението на СРС, че за извършените цесии длъжникът е уведомен и с връчването на препис от исковата молба, ведно с нейните приложения, където се намират договорите за цесия и уведомленията по тях. Неоснователно е и изложеното във въззивната жалба възражение, че ответникът не е уведомен за цесиите, тъй като назначеният му особен представител е получил препис от исковата молба и приложенията, а не лично Я.. Обстоятелството, че ответникът се представлява в производството от особен представител не влияе по никакъв начин на посочените по-горе изводи. В тази връзка на особения представител са надлежно връчени преписите от исковата молба ведно с приложенията към нея (сред които договори за цесия с приложение № 1 и уведомления до длъжника по чл. 99, ал. 4 ЗЗД) . Съгласно трайната съдебна практика последният може да извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл. 34, ал.5 о т ГПК и съответно същият се явява и надлежен адресат на всички твърдения, наведени от насрещната страна, вкл. в хода на процеса. Следователно връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчването правни последици (така Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК). По отношение на твърдяната липса на знание у ответника по отношение на упълномощаване на „ МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД от страна на ищеца по делото за събиране на процесните суми, то доказателства за това се намират в приложените по делото договори за прехвърляне на парични вземания, който са връчени с преписа на исковата молба, поради което и това възражения съдът намира за неоснователно. Въззивникът също така счита, че погрешно е прието от СРС, че вземанията по договора за кредит не се погасяват с изтичането на краткия тригодишен давностен срок, с аргумент, че се касае за периодични плащания. И в тази част настоящият въззивен състав намира въззивната жалба за неоснователна, тъй като правилно е посочено от СРС, че задължението по договора за потребителски кредит е неделимо, и по естеството си е еднократно, поради което не попада в обхвата на ТР № 5/21.01.2022. по тълк. дело № 5/2019г. на ВКС, ОСГТК. По делото не се спори и се установява от приетото по делото заключение по съдебно счетоводната експертиза, което съдът кредитира като вярно и неоспорено от страните по делото, че ответникът не е плащал задължения по договора, признал е вземанията на ищеца със споразумението от 19.05.2010г, като размер на претендираната от ищеца и неплатена главница е 458 лв, размер на неплатена лихва за забава е 139,45лв, а кредитът е усвоен изцяло по заверена сметка на Я.. При така установеното съдът приема, че за кредитодателя , а след договорите за цесия - и за придобилите вземанията по договора цесионери е възникнало валидно право да обявяват задълженията по договора за предсрочно изискуеми съобразно разпоредбата на чл. 20.1. от договора. С договорите за цесия „ АЛФА БАНКА“ А..Е. е цедирано вземанията срещу ответника ведно с всичките му принадлежности и привилегии по чл. 99, ал. 2 от ЗЗД , т.е. с всички произтичащи от или във връзка с прехвърленото вземане права. Следва да се посочи, че в случая не се търсят суми, които са предсрочно изискуеми, а падежирани последни вноски. По делото не се твърди и не се установява ответникът да е погасил процесните задължения. С оглед гореизложеното съдът приема че исковете са основателни изцяло за главницата и за лихвата за забава, в какъвто смисъл е и решението на СРС. При така възприето съдът приема, че решението на районния съд в е правилно и като такова следва да се потвърди. По отговорността за разноски: С оглед изхода на делото съдът приема, ч е разноските следва да се поставят в тежест на въззивника. На въззиваемата страна-ищец на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да се присъдят направени разноски за въззивната инстанция в размер на сумата от 102,26 евро/ превалутирани 200 лева/, представляваща депозит за назначения особен представител на ответника Л. К. Я.. По претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно разпоредбите начл 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразно извършената от юрисконсулт дейност в настоящата инстанция, а именно изготвяне на отговор на въззивна жалба, въззивният съд определя размер на възнаграждението от 50 евро. На следващо място, съдът приема, че на основание чл.77 от ГПК, въззивникът – ищец следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС, сумата от 25 лв.- дължима държавна такса по подадената въззивна жалба. С оглед, че след датата на въвеждане на еврото (01.01.2026 г.) валутата на Република България е еврото (чл. 4 ЗВЕРБ), а левовите стойности по съществуващи правни инструменти се считат за стойности в евро чрез автоматично превалутиране (чл. 11, ал. 2 ЗВЕРБ), съдът превалутира дължимите парични суми от лева в евро, определени при прилагане на официалния валутен курс по чл. 5 ЗВЕРБ, по правилото на чл. 12 ЗВЕРБ и закръгляване по чл. 13 ЗВЕРБ. Така превалутираната сума представлява точния еквивалент на установеното вземане, без да се засяга размерът и съдържанието на задължението, съобразно принципа на приемственост (чл. 11, ал. 1 и 3 ЗВЕРБ). С оглед принципите на информираност и прозрачност (чл. 8 и чл. 10 ЗВЕРБ), съдът намира за уместно да посочи и левовия еквивалент на присъдените суми към датата на превалутиране, като това няма самостоятелно осъдително значение, а цели яснота за страните. Мотивиран от гореизложеното, съдът