Решение № 5348 от 7.8.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 6742/2023 г.

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от В. Б. С. срещу Решение 34224/20.03.2023г. по гр.д. 57575/2022г. на СРС, 125 с-в, с което е уважен срещу него, предявеният от „Авенди“ООД иск по чл. 415 ГПК вр. с чл. 535 ТЗ за установяване на дължимост на сумата от 10000,00 лева по запис на заповед от 15.10.2021г. Изложени са оплаквания за неправилност на решението при безспорно установеното по делото каузално, а именно трудово правоотношение между страните, като счита, че не е доказано да има вреди за работодателя, които този запис на заповед евентуално да обезпечава. Посочва, че имуществена отговорност на работник не може да се обезпечава и реализира чрез запис на заповед. СРС обърнал доказателствената тежест като приел, че ответника трябва да доказва евентуални невъзникнали при това вреди. Няма отговор на жалбата. СГС при проверка по чл. 269 ПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. При преценка на неговата правилност съдът е обвързан от оплакванията в жалбата и императивните материални норми. След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства съдът СГС намира жалбата за основателна по следните съображения: Предявен е иск по чл. 415 ГПК вр. с чл. 535 ТЗ за установяване вземане по запис на заповед. Записът на заповед е абстрактна сделка и за действителността му е без значение основанието, на което издателят е поел задължението, като кредиторът може да реализира вземането си само въз основа на записа. При предявен иск срещу издателя кредиторът доказва вземането си само със записът на заповед, а длъжникът може да реализира защитата си чрез релевиране на абсолютни и/или относителни възражения по отношение на записа. Абстрактността на записа на заповед обаче не е абсолютна. Предвид същата законът не предпоставя изискването за основание като условие за действителност на сделката. Същата е предвидена с оглед възможността за прехвърляне на ценната книга, без обаче да е откъсната от съществуващите между страните отношения, а задължението по записа на заповед не се поема само за себе си. Поемането му обикновено е свързано със съществуващи между страните други правоотношения. То може да бъде поето във връзка с кредитиране на издателя, с негово задължение за плащане на опредЕ. сума или като обезпечение на задължение на самия издател или на трето лице към поемателя (за последното р. № 92/06.07.2017 година, постановено по т. д. № 569/2016 година по описа на ВКС, ТК, І т. о., решение № 71/03.07.2012 година, постановено по т. д. № 444/2011 година и решение № 60061/27.07.2021 година, постановено по т. д. № 232/2020 година, двете по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о.). При наличието на такава връзка погасяването на задължението по записа на заповед би довело до погасяване на задължението по каузалното правоотношение и обратното (решение № 105/13.07.2012 година, постановено по т. д. № 564/2011 година по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о.). Поради това съществува възможност към момента на упражняване на правата по записа на заповед от приносителя задължението по ценната книга да е погасено. Тази възможност е взета предвид в разпоредбата на чл. 565 от ТЗ, съгласно която длъжниците по менителницата не могат да противопоставят на приносителя възражения, които са основани на личните им отношения с издателя или с някои от предходните приносители, освен ако приносителят е бил недобросъвестен при придобиването на менителницата. При съответното приложение на тази разпоредба към записа на заповед по силата на чл. 537 от ТЗ следва, че издателят на записа, който е и длъжник по него не може да противопостави на приносителя възражения, които са основани на личните му отношения с някои от предходните приносители, освен ако приносителят е бил недобросъвестен при придобиването на записа. След като издателят на записа на заповед може, при определени предпоставки, да противопостави на последващите приносители записа възражения основани на личните му отношения с поемателя, той с още по-голямо основание може да противопостави същите на самия поемател. В обхвата на тези възражения се включват и възраженията произтичащи от съществуващо между издателя и поемателя каузално правоотношение във връзка, с което е издаден записа на заповед. Отчитайки това в т. 17 от ТР № 4/18.06.2014 година, постановено по тълк. д. № 4/2013 година на ОСГТК на ВКС е посочено, че в производството по установителния иск, предявен по реда чл. 422, ал. 1 от ГПК, ищецът-кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект-съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право-за съществуването, съответно несъществуването на вземането по записа на заповед. Отделните хипотези, обосновали дадения с ТР отговор, са разгледани в т. 17 от мотивите на решението. Посочено е, че предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. Записът на заповед е ценна книга, материализираща права, и доказателство за вземането. Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа. При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника-издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Възможно е в хода на исковото производство да бъдат въведени твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед. Посочено е, че с тези възражения се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл. 422 от ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. В такива случаи по правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право-за съществуването, съответно несъществуването на вземането по записа на заповед. Когато ищеца по иска по чл. 422 от ГПК е въвел твърдения, че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото. Ищецъткредитор сочи обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното правоотношение, като доказва вземането си, основано на менителничния ефект. При заявени релативни възражения от ответника се прилагат посочените правила за разпределение на доказателствената тежест. При липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, съдът разглежда заявените от ответникадлъжник релативни възражения, като например: за невъзникване на вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по каузалното правоотношение. Ако страните спорят относно конкретното каузално правоотношение и връзката му с издадената ценна книга, като сочат различни каузални правоотношения, по повод или връзка с които е издаден записът на заповед, съдът обсъжда в мотивите на решението този въпрос. При доказана връзка между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, независимо от коя страна е въведено в делото, съдът разглежда заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на вземането по издадения запис на заповед. В заповедното производство заявителя ищец е представил заедно със заявлението по чл. 417 и молба от 18.02.2022г. от длъжника за прекратяване по взаимно съгласие на трудово правоотношение за длъжността търговски представител. В представения запис на заповед е посочено, че се издава от ответника в „качеството на търговски представител“. С отговора на исковата молба ответника е направил възражение, че между страните е имало трудово правоотношение и записът на заповед е издаден за обезпечаване на евентуални вреди за ищеца работодател, каквито не са настъпили. Представен е трудов договор и допълнителни споразумения към него. С определението по чл. 140 ГПК СРС е отделил за безспорно наличието на ТПО между страните към деня на подписване на записа на заповед. По делото е разпитан свидетел бивш служител на ищцовото дружество на същата длъжност. Според свидетеля всички са подписали запис на заповед нееднократно. Това се изисквало, за да се гарантира работодателя, че ще си получи парите ако дадена фирма не плати след доставка или при грешка на служителите не си получи парите по някаква доставка. Свидетеля посочва, че ако не подпишеш запис на заповед не работиш. Посочва, че със записните заповеди се гарантира работодателя и ако служителят му не събере сумите от някоя фирма за доставките понася сам отговорността („Казаха ни, че трябва да подпишем.Искаш, не искаш, трябва да подпишеш, защото това гарантира на „Авенди“, че парите са му сигурни и цялата отговорност за неплащане от клиенти или за наши грешки си е наша и затова ни караха да ги подписваме тези запис на заповеди…. Ако не си събереш парите и има проблем с доставка, дори и при такава грешка, отговорността пак е върху мен. Идеята на записа на заповед е цялата отговорност да е върху нас. Всички колеги подписахме такава запис на заповед, защото нямаме избор. Не можеше да продаваме и да работим, ако не подпишем“ Показанията на свидетеля не се оборват от никакви други доказателства. Няма данни той да е заинтересован и СГС намира, че показанията му следва да се кредитират в цялост. От горната фактическа обстановка се налага извод, че работодателя е изисквал от своите работници да обезпечават както вреди от свои евентуални грешки, така и чужди задължения (на клиенти на работодателя за плащане на доставени стоки по заявки направени чрез съответния работник) чрез подписване на запис на заповед в негова полза. Установено е наличие на каузално отношение. Следва да се приеме, че записът на заповед е издаден по повод и във връзка с трудовото правоотношение между страните за обезпечаване на евентуални бъдещи задължения на работника за вреди към работодателя и/или за вземания на работодателя към негови клиенти за неплатени доставки. Следователно съгласно изложената по-горе практика на ВКС работодателя следва да докаже възникнали свои вземания към работника или вземания към клиенти заявили чрез работника доставка и неплатили. Въззивния съд даде указания на работодателя относно тежестта на доказване, но съответни процесуални действия не са предприети. Няма и твърдения за някакви възникнали вземания срещу работника. При това положение следва да се приеме, че не са възникнали задължения които записана заповед да обезпечава и не съществува вземане по записа на заповед. Предявения иск подлежи на отхвърляне. (В аналогичен смисъл Решение № 50219/04.11.2022 г. гр.д.№ 192/ 2022 г., ВКС, IV Г.О.) За пълнота следва да се посочи, че оплакванията досежно валидността на записа на заповед като ценна книга са неоснователни. СГС споделя мотивите на СРС в тази насока и препраща към тях. При този изход на делото само въззивникът ответника има право на разноски за двете инстанции и заповедното производство. В заповедното дело е представен ДПП за 1000,00 лева адвокатски хонорар. За първа инстанция е представен ДПП за 2000,00 лева за адвокатски хонорар. За въззивна инстанция е представен ДПП за 1000,00 лева. И трите договора съдържат отбелязване за плащане в брой. Със списък на разноските представен в ОСЗ на въззивния съд от 05.06.2025г. обаче се претендират по-малки суми, а именно 500,00 лева за заповедното и 1000,00 за първата инстанция и 500,00 за въззивното дело. Ето защо и следва да се приеме, че това са претендираните разноски за адвокат. Направено е възражение в ОСЗ на СРС за прекомерност и намаляване до минималните размери. Възражението е неоснователно с оглед на размера, който се претендира за присъждане съгласно списъка за разноски. За заповедното дело предвидения (в Наредба 1/2004г. на висшия адвокатски съвет в редакцията на чл. 7, ал. 7 вр. с ал. 2, т. 2 от ДВ 68/31.07.2020г. действаща към депозиране на възражението и сключването на договора за правна помощ на л. 35 от ч.гр.д.31144/2022г. на СРС) минимум е 580 лева (300+7% от 4000) или 296,55 евро. Претендират се обаче 500,00 лева или 255,65 евро. За първата инстанция минималния размер по наредбата в редакцията на чл. 7, ал. 2, към ДВ 88/04.11.2022г. е сумата от 1300,00 лева (400+10 % от 9000) или 664,68 евро, а се претендират 1000,00 лева или 511,29 евро и възражението е неоснователно. За въззивното дело има право на платената държавна такса от 200,00 лева или 102,26 евро. Претендират се и 500,00 лева или 255,65 евро за адвокат, които следва да се присъдят. Водим от гореизложеното Софийски градски съд, II-A въззивен състав