Решение № 38 от 29.5.2026 г. на Районен съд - Берковица по дело № 210/2025 г.

Лесовъдска практика е: 1. планиране и организация на дейностите по залесяване; 2. маркиране на насаждения, предвидени за сеч; 3. изработване на: а) задания за горскостопански планове и програми и за инвентаризация на горските територии; б) горскостопански планове и програми и инвентаризация на горски територии; в) задания и проекти, планове и програми за защита срещу ерозия и порои за биологична рекултивация на нарушени терени; 4. планиране и организация на добива на дървесина; 5. планиране и организация на добива на недървесни горски продукти; 6. изработване на проекти за временни горски пътища и съоръжения към тях.

Лесовъдската практика по ал. 1 включва и издаването на съпровождащите съответните дейности документи. Съгласно чл. 235 дейностите по чл. 233, ал. 1 се извършват от физически лица, които са вписани в публичен регистър в Изпълнителната агенция по горите и притежават удостоверение за регистрация. Съгласно чл. 260 от ЗГ

Наказва се с глоба от 300 до 1000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, лице, което извършва лесовъдска практика, без да е вписано в регистъра по чл. 235, както и лице, което е вписано в регистъра, но осъществява дейност, която не е посочена в удостоверението му за регистрация;

Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е глоба от 400 до 1000 лв. или безвъзмезден труд в полза на обществото. Видно обаче от съдържанието на Сведение от Р. Т. Р. на л. 62 от делото са следните твърдения: „Повече от 30 години работя геодезия и картография, като от година и половина разполагам с общинска марка № 003, която позволява маркиране на дървета в земеделска земя. Към общината работя на граждански договор като маркировач на дървета. По случая мога да кажа следното: лично ходих в имот № 12961.10.••, който е общинска земеделска земя и за него има издадено разрешително за сеч. Предварително трасирах имота с Джи Пи Ес марка Гермин и едва тогава пристъпих към маркирането и нито едно дърво не е маркирано извън границите на имота. Няколко дни по – късно дърветата бяха нарязани, при което пуснах 4 превозни билета с отбелязана кубатура. Категорично заявявам, че не съм извършил никаква незаконна дейности всичко е било регламентирано. Още веднъж заявявам, че всички маркирани дървета попадат в рамките и границите на имот 12961.10.••, според координатите на Джи Пи Ес- а.“ В подкрепа на твърдението, че жалбоподателя Р. е маркировач на трудов договор към Община В., същият представя 3 броя граждански договори, от които съдът кредитира ГД -31/ 04.03.2025 г. като относим към процесния период на деянието. Съдът намира, че конкретният случай са налице условията на чл.28 от ЗАНН. Допуснатото нарушение не се квалифицира с висока обществена опасност. Преди издаване на наказателно постановление на наказващият орган му е вменено задължението да извършва служебна проверка за приложението на чл.28 от ЗАНН, предписващ освобождаване от административнонаказателна отговорност при установена маловажност на деянието. Преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговият обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В тази насока е и Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк.н.д. № 1/ 2005г. на НК, докладчик съдията Б.И. При преценката дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, следва прилагането на закона да се извършва при разграничаване маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати в чл.6 от ЗАНН. В случая необосновано от гледна точка на доказателствата и неправилно от гладна точка на Закона въззиваемата страна е приела, че констатираното нарушение следва да води до санкциониране с НП жалбоподателя. С оглед цялостната характеристика на деянията и дееца и предвид обстоятелството, че в случая не са причинени вредни последици, не е застрашило охраняваните обществени отношения и при съблюдаване на критериите по чл. 93, т.9 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, може да се направи извод, че е налице по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, като основание за квалифицирането му като маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Освобождаването от административно наказателна отговорност по чл.28 от ЗАНН не би било в противоречие с целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН. Предвид всичко гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна и издаденото наказателно постановление, следва да се отмени изцяло, като незаконосъобразно. По разноските. С оглед изхода на спора на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена, като видно от представеното адвокатско пълномощно при разглеждане на делото по АНД № 210/ 2025 г. по описа на РС- Берковица /л. 29/ са заплатени 300 лева за възнаграждение на адв. М. К.. С оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид представения договор за правна защита и съдействие, съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лева. В случая не е направено възражение за прекомерност на разноските по делото. Искането за заплащане на разноски в този размер съдът намира за основателно, тъй като делото се е развило в две съдебни заседания. Съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административно наказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 500 лв. за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административно наказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 500 лв. и макар делото да не се отличава с фактическа или правна сложност, то е приключило в две съдебни заседания, като в тях са разпитани свидетели на АНО, с процесуално представителство в съдебната зала от адвокат. Поради това РДГ Берковица, която е организационна структура към Изпълнителна агенция по горите към Министерство на земеделието и храните, следва да бъде осъдена да заплати адвокатското възнаграждение на жалбоподателя в размер на 300 лева, които последният е заплатил на адвоката си.