Решение № 159 от 31.8.2026 г. на Районен съд - Поморие по дело № 352/2025 г.

Производството е по чл.549 и сл. ГПК. Постъпила е молба от К. П. А. и Д. П. В., двамата от с.Козичино, общ.Поморие. В молбата се сочи,че молителите са деца на дъщеря на Т.Г. П., която на 23.07.1993 г. е починала в болницата в гр. Поморие и е погребана в с.Козичене, общ.Поморие, без на покойната да е издаден акт за смърт. Иска се установяване датата и часа на смъртта на Т.Г. П., ЕГН••••••••••, живущ в с.Козичичино, общ.Поморие, както да се постанови издаване на акт за смърт на починалата. Правното основание на предявения иск е по чл.14 от ЗЛС. Молителката К.А. се явява и лично, а молителят Д.В. не се явява, редовно призован, двамата се представляват от процесуален представителадвокат, който поддържа изложеното в молбата и моли за нейното уважаване. Заинтересованата страна Община Поморие се представлява по делото от процесуален представител- юрисконсулт, който не се явява в с.з., депозирал е писмено становище за основателност на молбата и нейното уважаване. Районна прокуратура гр.Бургас, ТО-Поморие, се представлява в с.з от явилия се прокурор, който изразява становище за уважаване на молбата. Пристъпвайки към разглеждане на молбата по същество, въз основа на събраните по делото доказателства и закона, съдът прие следното. От представените писмени доказателства- удостоверение за съпруг и родствени връзки се установява, че молителите са деца на Т.Г. П., родена на ... г. в с.Еркеч, общ.Поморие, което е видно от представения акт за раждане. От представеното извлечение на личния регистрационен картон на Т. П. се установява отбелязване, че е починала на 23.07.1993 г. без да е издаден акт за смърт. От показанията на разпитания по делото св. Колев- в роднински отношения с молителите, се установява, че е починала на 23.07.1993 г. в болницата в гр.Поморие около 09.00 ч. сутринта. След това, тялото на починалата било взето от болницата от нейни близки и погребано, като свидетелят не знае причината, поради която не е издаден смъртен акт на покойната. При така установените факти съдът прие следните правни изводи. Съгласно чл.2, ал.2 от ЗГР , смъртта на едно лице е факт с правно значение, за който се предвижда, че трябва да бъде удостоверен с официален документ – акт за смърт, съставен по надлежен ред. В случаите,когато такъв документ не е бил съставен и не може да бъде съставен,съгласно чл.542 ГПК, лицето, което черпи права от този факт, може да иска с молба до районния съд да установи факта и когато това е необхоД., да разпореди да се състави съответния документ . В настоящото производство се установи, че не съществува друг процесуален ред за съставяне на акт за смърт на починалия, извън производството за установяване на факти, молбата е подадена от лице, което черпи права от факта на смъртта на починалата, в качеството на неин наследник, поради което молбата е допустима. Разгледана по същество молбата е основателна. В чл. 54, ал. 1 от ЗГР е посочено,че актът за смърт се съставя въз основа на съобщение за смърт не по-късно от 48 часа след настъпването на смъртта. Съгласно чл.55,ал.1 от ЗГР,длъжностното лице по гражданското състояние пристъпва към съставянето на акт за смърт, след като получи съобщение за смърт, издадено от компетентно медицинско лице. Същото длъжностно лице, съгласно чл.56 от ЗГР, няма право по своя инициатива или по заявление на заинтересуваните лица да съставя акт за смърт на погребано без разрешение лице,а в този случай актът за смърт се съставя само въз основа на влязло в сила решение на съда. В конкретния случай се установи, че смъртта на Т.Г. П. е настъпила в болницата в гр.Поморие, като не е спазен редът за издаване на акт за смърт предвиден в чл.54 от ЗГР , поради което и не е изготвено и изпратено съобщение за смъртта и до длъжностното лице по гражданското състояние в Община Поморие. Починалата е погребана без надлежно разрешение, поради което актът за нейната смърт следва да се състави само въз основа на влязло в сила решение на съда. Молбата до съда е подадена от лица, които се включват в кръга на законните наследници на починалата(низходящи- син и дъщеря), които имат правен интерес от установяване факта на смъртта и съставянето на съответния акт. Представени са доказателства, че за този факт с правно значение - смъртта на наследодателя им, не е съставен по надлежния ред акт за гражданско състояние. От събраните доказателства, а именно от показанията на разпитания свидетел, както и отбелязването направено в представеното извлечение на личния регистрационен картон на починалата в ЕСГРАОН, се установи ,че Т.Г. П. е починала на 23.07.1993 г. в болницата в гр.Поморие около 09.00 ч. , поради което и съдът приема тези дата и час , за дата и час на смъртта, а гр.Поморие, обл.Бургас за място на настъпване на смъртта. В законоустановения срок не е съставен акт за смърт . Признаването на този факт има за последица и разпореждането на съда към съответната община да състави акт за смърт. Съгласно чл. 35, ал. 1 от ЗГР, актовете за гражданско състояние се съставят от длъжностното лице по гражданско състояние в общината или кметството, на чиято територия е станало събитието. С оглед обстоятелството, че смъртта е настъпила в гр.Поморие, учреждението, което следва да състави акт за смърт на починалата, е Община Поморие. По изложените по-горе обстоятелства, съдът, Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд