Решение № 468 от 26.5.2026 г. на Районен съд - Горна Оряховица по дело № 1387/2026 г.

Производство по реда на чл.8,т.1 във вр. чл.4,ал.2 от Закона за защита от домашното насилие. Постъпила е молба, предявена от Д. М. Д. с ЕГН ••••••••••, с постоянен и настоящ адрес: село П..., общ. Г. О., ул..., с настоящо местоживеене: село П..., общ. Г.О. ул.., депозирана по реда на чл.8,ал.1,т.1 във вр. чл.4,ал.2 от Закона за защита от домашното насилие, чрез началника на РУ – Горна Оряховица, против Р. И. М. с ЕГН ••••••••••, с постоянен и настоящ адрес: с.Д...общ.Л...ул...№.. с настоящо местоживеене: с.П...общ.Г.О. ул.... В молбата се сочи, че Д. е съжителствала с М. на домашния си адрес за няколко месеца. Посочва, че на 15 срещу 16.04.2026г., Р. М. отишъл в дома й в с. Първомайци, където се черпили заедно с нейните родители, като там било и лицето Валери. Заявява, че около 23,30 часа Валери я извикал да си поговорят навън, а когато се върнала, на входната врата я посрещнал Р. М.. Твърди, че М. я съборил на земята и започнал да я рита по тялото и в корема; наричал я „курво долна мръсна“; ударил я с юмрук в лицето и я заплашвал, че ще я убие. Моли съда да й бъде оказана неотложна помощ, като съдът забрани на този човек да я доближава нея и домът й. В съдебно заседание, молителката Д. М. Д., редовно призована, не се явява, не се представлява. Не депозира писмено становище. Не прави искане делото да се разгледа в нейно отсъствие. В съдебно заседание, ответникът Р. И. М., редовно призован, се явява лично. Заявява, че с Д. са разделени от по-миналата година, защото тя избягала и една година била с друг мъж. Посочва, че на 16.04.2026г. се събрали вечерта заради детето им К. Р.ова, като той отишъл у тях на гости и се черпили с родителите й, но иначе сега не живеят заедно. Заявява, че молителката ходи при различни мъже, пише си с трима-четирима. Сочи, че тогава молителката излязла навън, качила се в някаква кола и ходила някъде, а той се изнервил, защото искал тя да обръща внимание на детето им. Твърди, че я посрещнал на пътната врата и я ударил два-три пъти с шамари; искал да й вземе телефона, но тя легнала върху него и не му го давала. Заявява, че не я е ритал и не я е обиждал. Посочва, че след това я оставил и си тръгнал. Твърди, че минали два-три дни и тя пак започнала да му говори, искала му цигари и пари. Заявява, че след това молителката се оженила в ловешките села, оставила детето при родителите си, вземала си багажа и си тръгнала, като казала, че няма да дойде на делото. Посочва, че сега детето е при него, той го записал на детска градина и то ходи вече, като нейните родители му помагат за детето. Заявява, ще се въздържа от такива действия занапред. Иска да се стабилизира и да си гледа детето, а молителката да прави каквото иска. Съдът, след като разгледа молбата и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: От изисканите от съда и приложени по делото справки от НБД „Население“ от 16.04.2026г., се установява и страните не спорят, че молителката Д. Д. и ответникът Р. М. не са съпрузи, но са осъществявали фактическо съжителство на съпружески начала, като имат едно общо дете, ненавършило пълнолетие – К Р. М.а; молителката е неомъжена и е с регистриран постоянен и настоящ адрес в село П...общ.Г.О. ул...; ответникът е неженен и е с регистриран постоянен и настоящ адрес в с.Д...общ.Л...ул...№.. но живее в село П... Видно от приложената по делото справка от гражданското деловодство при ГОРС, след извършена проверка в ЕИСС не се установява образувано друго съдебно производство по реда на ЗЗДН между страните. От приложената по делото справка за съдимост от 27.10.2025г., се установява, че ответникът не е осъждан (реабилитиран по право) към настоящия момент. Видно от приложената справка № 2747/2025г., изд. на 28.04.2026г. от ВТРП, няма образувани и висящи прокурорски преписки срещу Р. М.. Видно от постъпилата по делото справка изх. № 366/20.04.2026г., изд. от ЦПЗ – Велико Търново“ ЕООД гр. В.Търново, Д. Д. и Р. М. не се водят на психиатричен отчет. Видно от приложената по делото полицейска преписка с рег. № 268р-9351/16..04.2026г., на 16.04.2026г., около 01,00 ч., Д. Д. се явила в РУ-Г.Оряховица и съобщила, че през 2025 г. за около 4 месеца е съжителствала на семейни начала с Р. М., който по време на съжителството им осиновил детето й; от около една година двамата били разделени и М. живеел в съседна къща под наем. От приложената докладна записка е видно, че на 15/16.04.2026г. около 24,00 ч. Р. М. бил на гости в дома на пострадалата, черпили се с родителите й и госта им В.А.. Видно от преписката, според съобщеното от Д., около 23,30 ч. В. извикал Д. отвън да си поговорят и след като сс върнали, Р. М. посрещнал молителката на пътната врата и в афект я съборил на земята, започнал да я рита в корема и ребрата, нанесъл й удари с юмрук в лицето; наричал я „курва мръсна“ и се заканил да я убие. От писмените материали по полицейската преписка се установява, че заявеното от пострадалата е потвърдено от лицето В. И. А.от с. П... Видно от полицейската преписка, Р. М. е установен, съставен му е протокол за предупреждение но чл.65 от ЗМВР, на основание чл.72,ал.1,т.11 от ЗМВР е задържан със заповед за задържане № 268зз-84/16.04.2026г., приложени по делото, поради установени данни за извършено престъпление по чл.131,ал.1,т.5 от НК. Данните по преписката сочат, че Д. депозира молба до РС с искане за издаване на заповед за незабавна защита. Видно от докладната записка, съгласно методически указания за действия на полицейските служители по ЗЗДН, при изготвяне па въпросник за оценка на риска от домашно насилие и формуляр за оценка на пострадало от домашно насилие лице, тъжителката заявява данни, отговарящи на повишен риск. Поради това преписката е изпратена на Районен съд Горна Оряховица за налагане на незабавни мерки по ЗЗДН. Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Молбата е процесуално допустима. Видно от данните по делото, ответникът Р. М. и молителката Д. Д. са се намирали във фактическо съпружеско съжителство по смисъла на чл.3,т.2 от ЗЗДН, като сезиран да се произнесе е компетентният съд по настоящия адрес на пострадалото лице. Разгледана по същество, молбата се явява основателна. Подадената молба за защита от домашно насилие съдържа достоверни данни за осъществено домашно насилие от ответника Р. М. спрямо молителката Д. Д.. Безспорно се установява от приетите по делото писмени доказателства, че на 15 срещу 16.04.2026г. ответникът е извършил спрямо молителката актове на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН. Конкретните актове на домашно насилие в процесния случай се изразяват в психическо и емоционално насилие по отношение на своята бивша съжителка, изразяващи се в предизвикване на скандал поради съмнения за поддържане на любовни отношения между молителката и други мъже, съпроводени с неглижиране на общото им дете. Въз основа на приетите писмени доказателства, потвърдени частично от ответника в съдебно заседание, се установяват и фактите, че в хода на скандала ответникът е осъществил и актове на физическо насилие, нанасяйки удари с шамари на Д., а впоследствие – удари по тялото й в опит да вземе телефона й. Тези факти се установяват по категоричен и несъмнен начин от приетите писмени доказателства, декларацията по чл.9,ал.3 от ЗЗДН, като същите не се опровергават от ответника с никакви други доказателства. Цитираните по-горе писмени доказателства обаче формират и извод, че тези актове на домашно насилие са единичен случай и инцидентна проява, като в процесния случай липсват данни за осъществени други прояви на психически, емоционален и физически тормоз, който да е упражнен от ответника спрямо молителката. Въпреки това, описаното погоре поведение на ответника не може да бъде правно оправдано и не може да бъде прието за нормално такова, по смисъла на закона и от гледна точка на морала. Предвид изложеното по-горе, съдът счита, че ответникът е проявил невъздържаност, изразяваща се в извършване на описаните по-горе действия, чрез които е причинил на молителката стрес, страх, психически страдания и емоционални притеснения, обусловил е у нея чувство на напрежение, тревожност и страх от агресивното поведение на М., нарушил е задължението си да зачита личната физическа и емоционална неприкосновеност на Д., като по този начин е създал реална заплаха за физическото й здраве и емоционалното й състояние. Смисълът на ЗЗДН е да защити действителните жертви от конкретен акт на домашно насилие. Съдът приема, че в процесния случай молителката, като пострадала от конкретни актове на домашно насилие, осъществени на 15/16.04.2026г. и характеризиращи се с нисък риск съгласно извършената оценка на риска, следва да бъде защитена, като спрямо извършителя на домашно насилие бъдат взети мерките по чл.5,ал.1,т.1,т.3 и т.4 от ЗЗДН. В тази връзка и съгласно чл.74 и чл.75 от ППЗЗДН съдът извърши оценка на риска в производството за налагане на мерки за защита от домашно насилие по Методиката за оценка на риска по чл.15,ал.4 от ЗЗДН съгласно приложение 5, като взема под внимание различните фактори, които определят противоправното поведение на извършителя на насилието и оцени всяка поносима информация и елементи на случая. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът намира, че в случая не се идентифицират рискови фактори, които да са индикация за наличие на вероятност за бъдещо насилие над пострадалото лице със сериозни последици. В този смисъл, данните по делото сочат, че ответникът работи, същият не страда от психично заболяване и не са налице данни да употребява системно алкохол или наркотични вещества; ответникът не е осъждан с влезли в сила присъди за извършени престъпления от общ характер (реабилитиран по право) и не са налице данни да е реализирал други актове на домашно насилие спрямо молителката. Не на последно място, съдът взе предвид и данните по делото, сочещи, че молителката е напуснала своето семейство и е заживяла на друго, неустановено по делото място, като е оставила роденото от съжителството с М. малолетно дете на грижите и издръжката на ответника, което налага извод, че пострадалото лице има ресурси да се справи с последиците от осъщественото домашно насилие на 15/16.04.2026г., както и сама да предотврати евентуални бъдещи прояви на такова, а ответникът следва да полага преки и ежедневни грижи за малолетното дете Катя М.а. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира за подходящи в случая тези три мерки за защита от домашно насилие, а именно - ответникът да бъде задължен да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо молителката, да бъде забранено на ответника да приближава молителката, дома й, местоработата й и местата за социални контакти и отдих на Д. за известен период от време, както и да бъде забранено на М. да осъществява контакти с Д. по всякакъв начин. Съдът счита, че налагането на мерките по чл.5,ал.1,т.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН следва да осъществи своите функции и да мотивира ответника, като извършител на домашно насилие, да се въздържа от такива действия занапред. С оглед особеностите на конкретния случай, който се явява инцидентен и единичен случай на осъществено домашно насилие, съдът прецени, че следва да определи тримесечен срок за мерките по чл.5,ал.1,т.3 и т.4 от ЗЗДН, с оглед недопускане продължаване на психическото, емоционалното и икономическо насилие от страна на ответника спрямо молителката, както и мотивиране на същия да се въздържа от извършването на други актове на домашно насилие спрямо нея през един период от време, през който да се даде възможност на пострадалата да осъществи необходимата работа за преодоляване на последиците от реализираното спрямо нея домашно насилие, за заживяването й по един по-спокоен и сигурен начин занапред, а от друга страна – да се предостави възможност на страните да уредят спорните отношения помежду си, както и на малолетното дете, родено от съжителството им, да контактува и със своята майка със съдействието на ответника – негов баща, който продължава да полага ежедневните грижи за детето. Началното действие на този срок следва да е от датата на постановяване на решението – 26.05.2026г. Предвид уважаване на молбата и на основание чл.15,ал.2 от ЗЗДН, съдът разпореди да се издаде заповед за защита, съдържаща предупреждение за последиците от неизпълнението й по чл.21,ал.4 и ал.5 от ЗЗДН. На основание 11,ал.2 от ЗЗДН и чл.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Горна Оряховица сумата от 15,34 евро, представляваща държавна такса за образуване и разглеждане на настоящото дело, както и 2,56 евро в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Воден от изложените по-горе съображения, съдът