Решение № 2629 от 24.3.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2296/2025 г.

Производството е образувано по жалба на О. Д. с [ЛНЧ], родена на [дата]., гражданка на Украйна, със статут в България – временна закрила, с адрес на пребиваване гр.Китен, обл.Бургас, ул. •••, чрез адвокат Д. О., против решение на Междуведомствена работна група за оценка на уязвимост и определяне на нуждата от настаняване на украински граждани с временна закрила към Националния оперативен щаб, обективирано в протокол № НОЩ-34/31.07.2024 г., в частта по т.4 от Раздел ІV „Преместване в друго място за настаняване и други решение“ относно О. Д..

В жалбата се твърди, че административният акт в обжалваната част е незаконосъобразен и необоснован, постановен в нарушение на материалния закон и при несъответствие с неговата цел. Иска се отмяната му и присъждане на адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателката, чрез представител по пълномощие адв. О., поддържа жалбата и иска отмяна на оспорения акт. Претендира разноски.

Ответникът – Междуведомствена работна група за оценка на уязвимост и определяне на нуждата от настаняване на украински граждани с временна закрила към Националния оперативен щаб, редовно призована, не изпраща представител.

Заинтересованата страна управител на почивна база „Морско утро“ В. Г. В., лично, оспорва жалбата и иска тя да бъде отхвърлена като неоснователна.

ФАКТИ:

О. Д., гражданка на Украйна е получила временна закрила и е настанена за пребиваване в гр.Китен, обл.Бургас, ул.“Корал“ № 15, Почивна база „Морско утро“.

На 26.07.2024г. В. В. – управител на почивната база, е подал заявление за преместване с рег.№ 052 до Национален оперативен щаб, с искане да бъде осигурена възможност О. Д., заедно още с две лица да бъде преместена в ТПЦ - Елхово за определяне на техния социален и здравен статус и да бъдат разселени на друго място. В мотивите на заявлението е посочено, че три лица, между които и жалбоподателя „имат претенции и не желаят да се съобразяват с вътрешните правила на базата, а освен това и подстрекават останалите да не го правят“.

На 31.07.2024 г. е проведена работна среща на Междуведомствената работна група за оценка на уязвимостта и определяне на нуждата от настаняване на украински граждани с предоставена временна закрила към НОЩ, обективирана протокол № НОЩ-34/31.07.2024 г. (л.26 от адм.дело 8276/2024г. на АССГ). На заседанието са разгледани различни въпроси, сред които и 10 бр. подадени заявления, сред които и това на управителя на почивна база „Морско утро“ (раздел ІV, т.4 № 03.29-518/24.07.20524 г.). Взето е решение, с което на основание чл.8 от Условия и ред по т.2.3 и т.2.4 от Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България (Условията), лицата да се насочат към ТПЦ – Елхово, като решението за настаняване ще бъде взето след запознаване със здравния статус на лицата в ТПЦ – Елхово. В мотивите на решение е посочено, че в случай на несъгласие с установените вътрешни правила в дадено място за настаняване, лицата следва да спазват реда по т.6.2 от Условията.

Решението на Междуведомствена работна група, взето по протокол № НОЩ-34/31.07.2024 г. е съобщено на управителя на почивна база „Морско утро“ с писмо № 0329-518/01.08.2024 г. (л.24 от адм.дело 8276/2024 г. на АССГ). По делото не се твърди и не се установява то да е било съобщено на жалбоподателя.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Настоящото съдебно производство е образувано след решение № 11786/20.11.2025 г. постановено по адм.д. № 4026/2025 г. на ВАС, с което предходно постановеното по спора решение по адм.д. № 1522/2024 г. на АСБ е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане с указания за оставяне без движение на жалбата с цел изясняване на конкретната обжалвана част от административния акт. Със същото решение ВАС е дал указания за конституиране като заинтересована страна на управителя на мястото за настаняване „Морско утро“ Китен. Именно в изпълнение на тези указания управител на почивна база „Морско утро“ В. Г. В. е конституиран като заинтересована страна.

Жалбоподателят е конкретизирал предмета на спора - решение на Междуведомствена работна група за оценка на уязвимост и определяне на нуждата от настаняване на украински граждани с временна закрила към Националния оперативен щаб, обективирано в протокол № НОЩ-34/31.07.2024 г., в частта по т.4 от Раздел ІV „Преместване в друго място за настаняване и други решение“ относно О. Д..

Жалбата (вх.№ 24550/12.08.2024 г.) е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирано лице, адресат на оспорения акт в обжалваната му част, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Решението на Междуведомствена работна група за оценка на уязвимост и определяне на нуждата от настаняване на украински граждани с временна закрила към НОЩ, взето по протокол № НОЩ-34/31.07.2024 г. е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, с обжалваната част на който непосредствено се засягат правата и законните интереси на жалбоподателя - О. Д..

Оспореният акт е издаден от компетентен орган.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.2 от Закона за убежището и бежанците, Министерски съвет предоставя временна закрила по чл.1а, ал.3 от ЗУБ при масово навлизане на чужденци, които са принудени да напуснат държавата си по произход поради въоръжен конфликт, гражданска война, чужда агресия, нарушаване на човешките права или насилие в големи размери на територията на съответната държава или в отделен район от нея, и които не могат по тези причини да се завърнат там за срока, определен с Решение на Съвета на Европейския съюз.

С Решение за изпълнение (EС) 2022/382 на Съвета от 04.03.2022 г. е установено съществуването на масово навлизане в държави – членки на Европейския съюз на разселени лица, които е трябвало да напуснат Украйна вследствие на въоръжен конфликт, като е определен кръгът на лицата, за които се прилага временната закрила. В изпълнение на това Решение на Съвета и в съответствие с правомощията по чл.80, ал.1 и ал.2 от ЗУБ, с решение № 317 от 20.05.2022 г. на Министерски съвет е приета Програма за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в РБългария.

Условията и реда за настаняване и преместване на лица, ползващи временна закрила са регламентирани в Условията (л.33-34 от адм.дело 8276/2024 на АССГ).

Със заповед № Р-115/21.06.2023 г. на министър-председателя на Република България (л.18-19 от делото), на основание чл.24 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, функциите по планиране, управление, координиране и контролиране на действията по прием, настаняване, здравно, социално и интеграционно обслужване и подпомагане на граждани на Украйна, потърсили и получили временна закрила на територията на РБългария, са възложени на временен оперативен орган, по смисъла на чл.81 от ЗУБ - създаденият Национален оперативен щаб (НОЩ) и обособените към него Междуведомствени работни групи, една от които е за оценка на уязвимостта и определяне на нуждата от настаняване на украински граждани с временна закрила.

Със заповед № Р-116/22.06.2023 г. на министър-председателя на Република България (л.16-17 от делото) са създадени три междуведомствени работни групи към НОЩ - за оценка на уязвимост и определяне на нуждата от настаняване на украински граждани с временна закрила, по социалните въпроси, заетост и интеграция, както и за координация с НПО, ВКБООН, МОМ, УНИЦЕФ и БЧК. Съгласно т.ІІ от заповедта дейността на работните групи се организира и осигурява от съответните ръководители, а те от своя страна координират дейността си с НОЩ. Предвидено е за проведените заседания да се води протокол.

По тези съображения съдът счита, че оспореното решение е постановено от компетентния междуведомствен орган, осъществяващ публични функции, създаден с акт на държавен орган – заповед на министър председателя на РБългария, в съответствие с правомощията му по чл.81, ал.1 и ал.2 от ЗУБ.

В хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, което води до незаконосъобразност на решението в обжалваната част.

1. Жалбоподателката О. Д. не е била уведомена за образуваното производство и отправеното искане на 26.07.2024 г. от управителя на почивната база за нейното преместване. За това тя е разбрала едва с узнаване за приетото решение от междуведомствената работна група. По този начин е била лишена от правото да научи за образуваното административното производство и да участва в него, като се запознае с преписката, изрази становище по искането, ангажира доказателства и направи доказателствени искания във връзка с изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая.

2. Не е спазена процедурата предвидена в Условията за преместването на лица от Украйна от едно място за настаняване в друго.

Според чл.2.1.1 от Условията, заявлението за преместване се подава от представителя на лицето извършващо дейност в обекта, в който са настанени лицата с предоставена временна закрила чрез Областния управител до НОЩ, като се посочват изчерпателно причините за невъзможността да продължи настаняването на лицето. Съгласно чл.2.1.2 от Условията заявлението се подава само по електронен път – през Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) и се подписва с квалифициран електронен подпис (КЕП).

В случая управителя на почивна база „Морско утро“ е подал хартиено заявление, т.е. не чрез ССЕВ, което не е подписано с КЕП на управителя. Това заявление е подадено на хартиен носител директно до НОЩ и в него, едновременно по отношение на три лица, е посочено, че „имат претенции и не желаят да се съобразяват с вътрешните правила на базата, а освен това и подстрекават останалите да не го правят“, което е извод на управителя, но не са посочени конкретни факти, въз основа на които същият управител е направил горните изводи.

Предвиденото в Условията подаване на заявление чрез Областния управител е свързано с регламентираното в чл.2.1.3 от Условията задължения на същия да извърши проверка и да изготви мотивирано предложение за преместване, предвидено в чл.2.1.6 от Условията, които задължения в случая, не са изпълнени.

В обжалваното решение е налице позоваване на чл.8 от Условията, съгласно който при наличието на легитимна цел Работната група по настаняването към НОЩ едностранно, без да иска допълнително съгласие за това, за да постигне защита на определени изконни права и интереси или за да защити здравето, живота, собствеността или обществения ред, както и по друга законосъобразна причина, непредвидена в настоящите правила, може да приеме решение за преместване от едно, в друго място за настаняване, на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, като преди предприемането на действия Работната група преценява дали предстоящата намеса отговаря на изискването за законосъобразност, преследване на легитимна цел и дали е пропорционална на преследваната цел.

В случая не се установява, приложимостта на тази норма, доколкото производството е било образувано по заявление по чл.2.1.1 от Условията, подадено от представителя на лицето извършващо дейност в обекта, в който е настанен жалбоподателя и решението е взето именно въз основа на това заявление.

Фактически, административния орган е смесил две процедури, което е недопустимо, тъй като макар и те да имат един и същ предмет и резултат – приемане на решение за преместване на конкретно лице, редът, условията и основанията за това са различни, видно от цитираните вече норми на чл.2.1.1 и чл.8 от Условията.

3. Решението в обжалваната част не е мотивирано.

Неизлагането на мотиви е съществено нарушение на административно-производствените правила и ограничава ефективното упражняване правото на защита на жалбоподателя, който бива лишен от възможността да организира адекватно защитата си срещу конкретни факти и обстоятелства, послужили като основание за издаването на акта.

Съгласно чл.59, ал.2, т.4, пр.1 от АПК, всеки административен акт следва да съдържа мотиви - фактическите и правни основания за неговото издаване. Няма пречка, тези мотиви да бъдат обективирани не само в акта, но и да бъдат изложени и отделно в съпроводителното писмо или в друг документ, към който актът изрично препраща, както и да се извличат от административната преписка.

Разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК възлага в тежест на административния орган да установи фактическите основания, посочени в оспорения административен акт. Същите са част от задължителното съдържание на акта и имат за цел установяването на обстоятелствата, послужили при формиране на волята на административния орган. Тяхното ясно и точно излагане обезпечава ефективното упражняване на правото на защита от адресата на административния акт и позволява осъществяването на контрола за законосъобразност от съда.

В оспореното решение липсват фактически основания за неговото издаване. Отделно в преписката не се съдържат документи, въз основа на които да могат бъдат установени фактическите мотиви на административния орган за вземане на процесното решение.

В решението е посочено подаденото заявление за преместване, както и че жалбоподателя и още две лица не се съобразяват с вътрешните правила на базата и то е взето на основание чл.8 от Условията. Липсва описание на каквито и да е факти, очертаващи поведението на жалбоподателя, за да се прецени обосноваността на изводите на управителя на почивна база „Морско утро“, че О.Дмитрийва и още две лица „имат претенции и не желаят да се съобразяват с вътрешните правила на базата, а освен това и подстрекават останалите да не го правят“. Не става ясно с кои точно от правилата не се съобразява и с кои действия и/или бездействия на жалбоподателя се нарушават тези правила. Посочването на конкретното поведение на жалбоподателя е от съществено значение за да може да се извърши правилна преценка дали то действително не съответства на утвърдените правила или изводът на управителя, посочен в заявлението за преместване представлява необоснована субективна преценка. В този смисъл, процесното решение е прието въз основа на изводи за неспазване на вътрешни правила, без конкретизиране на фактите и обстоятелствата, водещи до тези изводи. Няма и доказателства подкрепящи изводите на управителя на почивна база „Морско утро“ за претенции, несъобразяване с вътрешните правила и подстрекаване.

Така не могат да се установят причините поради които административния орган е приел, че са налице основанията по чл.8 от Условията, за да бъде извършеното исканото преместване на жалбоподателя. Не става ясно дали той е взел решението за защита на определени права и интереси, за защита здравето, живота, собствеността или обществения ред или поради друга законосъобразна причина. Не е извършена преценка и не са изложени мотиви дали тази намеса отговаря на изискването за законосъобразност, преследване на легитимна цел и дали е пропорционална на преследваната цел. В този смисъл, с посочването само на нормата на чл.8 от Условията, административният орган не е изпълнил задължението си да изложи мотиви за приемане на оспореното решение.

С оглед на изложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, решението в обжалваната част следва да бъдат отменено, като незаконосъобразно.

Предвид изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК искането на адвокат О. за присъждане на адвокатско възнаграждение е основателно. На основание чл.38, ал.2, във връзка с ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл.35 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на адвокат О. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 306,78 евро (равностойност на 600,00 лева), за процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.

Мотивиран от горното, Административен съд - Бургас,