Решение № 1278 от 19.3.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 1014/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 29, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, във връзка с чл. 107, т. 8, б. „а“ от Наредба №10 от 27.06.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите в областта на околната среда и климата и хуманно отношение към животните, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023 - 2027 г. /Наредба №10 от 27.06.2023 г./. Образувано е по жалба на С. И. Х., [ЕГН] с адрес с. Нова махала, община Николаево, против Уведомително писмо с изх. №02-240-6500/4740 от 02.09.2025 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенцията за хуманно отношение към животните и антимикробна резистентност /ХЖ-АМР/ за кампания 2023, издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” /ДФЗ/, с което на земеделския стопанин е отказано предоставянето на финансово подпомагане в размер на 20 033.94 лв. по заявената дейност ХЖ-АМР 1 /ДПЖ/ - осигуряване на благоприятна жизнена среда/свободна подова площ на животните- направление дребни преживни животни. В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на административния акт, поради наличието на допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се и наличието на пороци свързани с формата и съдържанието на акта, доколкото същият бил лишен от конкретни правни и фактически съображения, обусловили възприетото от органа наличие на предпоставките за постановения отказ от подпомагане. В тази връзка се оспорва приложимостта на ангажираните в УП разпоредби на чл. 107, т. 8, б. „а“ във връзка с чл. 72, ал. 3 от Наредба №10 от 27.06.2023 г., като се твърди, че всъщност не са посочени фактите, които са обусловили формирания в акта краен извод. Посочва се, че в нарушение на процесуалните правила, доколкото административният орган не е съобразил действителните данни за квадратурата на помещението и двора на животновъдния обект, в който се отглеждат животните, е приел, че жалбоподателят не отговаря на условията за подпомагане. Твърди се, че информацията, съдържаща се в издаденото от Областна дирекция по безопасност на храните-Стара Загора /ОДБХ-Стара Загора/ становище, приложено в хода на развилото се административно производство е била невярна, за което стопанинът е сигнализирал ДФ „Земеделие“ и че както към момента на кандидатстване, така и сега, наличната свободна подова площ за отглеждане на животни /в помещения и на открито/ не е променяна, като е била достатъчна за да бъде предоставено финансово подпомагане за кампания 2023. В този смисъл се оспорват констатациите на административния орган, съдържащи се в Таблица 10 от УП, като се поддържа становище за неправилно приложение на материалния закон. От съда се иска отмяна на УП с изх. №02-240-6500/4740 от 02.09.2025 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”. Претендират се сторените по делото разноски. Жалбоподателят-редовно и своевременно призован за открито с. з. се явява лично и с пълномощника си по делото адвокат Г. от АК-Стара Загора, която поддържа жалбата изцяло. Чрез изложени в съдебно заседание и в представена по делото писмена защита подробни съображения, се доразвива основната защитна теза за неправилно приложение на материалния закон, довело съответно и до незаконосъобразност на административния акт. Посочва се, че с оглед събраните по делото доказателства в т. ч. и приетото заключение по изпълнената съдебно-техническа експертиза, стопанинът е разполагал с достатъчно свободна подова площ в ЖО, в който са отглеждани заявените от него за подпомагане животни, като в този смисъл за кампания 2023 са били налице законовите предпоставки за предоставяне на финансовата помощ. Ответникът по жалбата - Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, редовно и своевременно призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по оспорването. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор: Оспорващият С. И. Х., регистриран с Уникален регистрационен номер /УРН/ 234205 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/, е подал общо заявление за подпомагане за кампания 2023 с вх. №20021760 от 02.06.2023 г. /л. 20-гръб/, като на заявлението е определен Уникален идентификационен номер /УИН/ 24/050723/36794. Към заявлението са приложени таблици за използваните парцели и отглеждани животни през 2022 г. На 21.06.2023 г. е подадено основно заявление за подпомагане/заявление за плащане, за кампания 2023 /л. 52-гръб и сл./, а на 20.07.2023 г. е подадено и заявление за редакции на интервенции /л. 77 и сл./, по които стопанинът е кандидатствал за получаване на финансова помощ, измежду които и ХЖ-АМР /Хуманно отношение към животните и антимикробна резистентност/. Към заявлението са приложени таблици на използваните парцели и на отглежданите животни през 2023 г. Представено е отделно приложение за кандидатстване по интервенция ХЖ-АМР /л. 98/, в което е посочен животновъден обект /ЖО/ с №5188830010 /стар №6191-0368/, притежаващ регистрация по чл. 137 от ЗВД /Закон за ветеринарномедицинската дейност/ с определен капацитет за отглеждане на 700 бр. овце и налични към момента на подаване на заявлението 663 бр. овце, последните съставляващи 99.45 животински единици /ЖЕ/, заявени от жалбоподателя за подпомагане по дейност ХЖ-АМР 1 /ДПЖ/. Към заявлението са налични изискуемите приложения за кандидатстване по отделните интервенции, както и съответните общи декларации. Представено е приложение за предварителна условност-ДЗЕС. Във връзка с така подаденото заявление са извършени проверки на въведените данни, обективирани в "Резултати от автоматични проверки на въведени данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2023". В хода на образуваното административно производство от страна на кандидата е представено становище №СЗ-ЗЖ-745 от 30.08.2023 г., издадено от директора на ОДБХ-Стара Загора /л. 103/, с което се удостоверява, че ЖО с №6191-0368 отговаря на всички ветеринарномедицински изисквания, вкл. и че собственикът спазва изискванията, допринасящи за хуманно отношение на отглежданите в обекта животни, съгласно Наредба №10 от 27.06.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите в областта на околната среда и климата и хуманно отношение към животните, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023 - 2027 г., че ЖО отговаря на изискванията, съгласно Наредба №44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, че за съответните животни са осигурени параметри за вътрешно разпределение на помещенията съгласно Приложение №2 към чл. 9, ал. 1, т. 2 и Приложение №3 към чл. 10, т. 1, б. „а“ от Наредба №44 от 20.04.2006 г. и че ЖО отговаря на изискванията за защита и хуманно отношение при отглеждане и използване на селскостопански животни, съгласно Наредба №16 от 2006 г. В таблица №1 /за измерени на място действителните размери на площта на помещението и двора на ЖО, с които се изпълняват задълженията за спазване на нормите за използваема площ за едно животно в ЖО/ са представени данни за вида животни и съответната за тях използваема площ в помещение и двор, като за всички животни данните са следните: 910 кв. м. в помещение и 1150 кв. м. на двор – общо 2060 кв. м. С оспореното Уведомително писмо с изх. №02-240-6500/4740 от 02.09.2025 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенцията ХЖ-АМР за кампания 2023 /л. 104 и сл./, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е приел, че животновъден обект с №6191-0368 е недопустим за подпомагане по дейност ХЖ-АМР1. Позовал се е на извършена на 21.06.2023 г. административна проверка, при която "е установено неспазване на изискването по чл. 72, ал. 3 от Наредба №10 от 27.06.2023 г., като в тази връзка на основание чл. 107, т. 8, б. "а" от Наредба №10 от 27.06.2023 г. е отказал поисканото в размер на 20 033.94 лв. финансово подпомагане, данни за размера на което са посочени в Таблица №1 от УП. В таблица №10 „Проверка за достатъчно площ в ЖО, съгласно изискванията на Наредба №10“, в колона №3 е отбелязана площта в помещение от становището на БАБХ-910 кв. м., която съответства с тази посочена в колона №5 - Осигурена площ /помещение/, в колона №6 е посочена площта от становище на БАБХ /двор/ - 1150 кв. м., която съответства с тази от колона №8 – „Осигурена площ /двор/. В колона №9 „Необходима площ за ДПЖ /помещение/ е посочена стойността от 794.19 кв. м., а в колона №10 „Необходима площ за ДПЖ /двор/ са посочени 1186.55 кв. м. В колона №11 „Разлика между осигурена и необходима площ за ДПЖ /помещение/ е отбелязано 115.81 кв. м., а в колона №12 „Разлика между осигурена и необходима площ за ДПЖ /двор/ е отбелязано -36.55 кв. м. Към таблицата са налични и пояснения по отношение всяка от колоните, съдържащи се в нея. По делото е представена и приета като доказателство административната преписка по издаване на оспорения пред съда акт в т. ч. и доказателства относно компетентността на издателя му. Представени и приети като доказателства са и: писмено възражение от страна на С. Х. до ДФ „Земеделие“ с копие до министъра на земеделието, съответно и до ресорния заместник-министър на земеделието с вх. №02-6500/3210 от 28.08.2024 г., с което кандидатът уведомява за наличието на допусната в становище №СЗ-ЗЖ-745 от 30.08.2023 г. на ОДБХ-Стара Загора грешка при отразяване на реалната разполагаема за отглеждане на животните площ в ЖО, както и отговор на това възражение с изх. №02-6500/3210#2 от 05.09.2024 г., подписан от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, чрез който се заявява, че предвид предоставената служебно от БАБХ информация е констатирано неспазване на изискването, заложено в чл. 72, ал. 3 от Наредба №10 от 27.06.2023 г., т. е. за заявените в ЖО животни не е налице осигурена не по-малко от 15 на сто над минималния задължителен стандарт свободна подова площ, съгласно Приложение №2 към чл. 9, ал. 1, т. 2 и Приложение №3 към чл. 10, т. 1, б. „а“ от Наредба №44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти. От страна на жалбоподателя по делото е представено и прието като доказателство писмо с №СЗ-7926-РД от 05.12.2025 г. на директора на ОДБХ-Стара Загора /л. 122/, с което се удостоверява, че след извършена допълнителна проверка от служители на отдел „Здравеопазване на животните“ е установено, че в издаденото вече становище №СЗ-ЗЖ-745 от 30.08.2023 г. за ЖО с №6191-0368 е описана площ на помещение от 910 кв. м. и на двор от 1150 кв. м., които данни са неверни, доколкото в двора за разходка имало навес от 110 кв. м., който бил прибавен погрешно към площта на помещението. В крайна сметка площта упомената в становището трябвало да се чете така: „Обектът разполага с използваема площ за животни в размер на 2060 кв. м., от които 800 кв. м. се намират в помещение, представляващо един обор, масивно строителство и 1260 кв. м. двор за разходка“. По делото е допуснато събирането на гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Б. И. К.. Свидетелят заявява, че познава животновъдния обект в който жалбоподателят отглежда животни, като в тази връзка излага подробна информация за техническите и архитектурните му особености. Твърди, че сградата е от 1550 кв. м., от които 800 кв. м. са помещения, които се ползват от животните, а останалите са обслужващи помещения на обора. Площта за разходка на животните /дворна площ/ е от 1260 [жк], че в този си вид и с тази си площ ЖО е бил към 1980 г., като преустройства и допълнително застрояване и разширяване на обекта не са извършвани, нито към настоящия момент, нито към 2023 г. По делото е допусната и изпълнена съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът възприема, като компетентно и обективно. След посещение на място и извършени замервания вещото лице дава заключение, че застроената площ на сградата /помещението/, находяща се в ЖО е 1554 кв. м., а на битовата част – 152 кв. м. Светлата площ на помещението е 1346 кв. м., а чистата площ за отглеждане на животни е 950 кв. м. Площта на двора, с която ЖО разполага, е 1285 кв. м. В съдебно заседание, на зададени от съда уточняващи въпроси, експертът разяснява, че площта на двора от 1285 кв. м. е чиста дворна площ, т. е. не е заета от съоръжения, инсталации или други строителни конструкции. Съответно площта от 950 кв. м. на помещението, е площ, от която са приспаднати всички съществени отделни помещения и елементи, които не служат за същинското отглеждане на животни. Експертът е категоричен, че съобразно фактическите констатации, отнесени към съответната нормативна уредба, за заявените за подпомагане животни е налице изискуемата се по закон свободна подова площ. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка относно законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира следното от правна страна: Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законоустановения срок /уведомителното писмо е изтеглено от СЕУ на 23.09.2025 г., а жалбата е постъпила в Административен съд - Стара Загора на 03.10.2025 г./, против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е основателна. Оспореното уведомително писмо е издадено от оправомощен за това орган в пределите на неговата законова компетентност. По смисъла на чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП ДФ "Земеделие" изпълнява функциите на Разплащателна агенция /РА/ от датата на акта за акредитация й, а съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е и изпълнителен директор на РА и като такъв организира и ръководи нейната дейност, и я представлява. Едно от правомощията на РА по чл. 11а, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗПЗП е да приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми, мерки и интервенции за подпомагане на Общата селскостопанска политика. Съгласно чл. 11а, ал. 1, т. 9 от ЗПЗП във връзка с чл. 1, т. 9 от същия закон, РА намалява, отказва изплащането или оттегля изплатената финансова помощ по Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 – 2027 г. При това положение административният акт се явява издаден от материално и териториално компетентен административен орган-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, който е и изпълнителен директор на РА. Уведомителното писмо е издадено в изискуемата, съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма, съдържа текстова и таблична част и е подписано от издателя си към датата на постановяване му. УП съдържа фактически и правни основания за издаването си по отношение на интервенцията ХЖ-АМР, включително и под формата на допълнително дадени пояснения към всяка част /колона и/или ред/ от таблично представената информация. Съдържанието на акта в тази му част, като цяло дава ясна представа на адресата какви са действителните причини за волеизявлението на органа по отношение интервенцията ХЖ-АМР и поради каква причина в действителност е постановен оспореният отказ за подпомагане, а именно: установено при извършената административна проверка неспазване на изискването на чл. 72, ал. 3 от Наредба №10 от 27.06.2023 г. В този смисъл на жалбоподателя очевидно е станало ясно, че намаленията по интервенцията са извършени поради липсата на осигурена не по-малко от 15 на сто над минималния задължителен стандарт свободна подова площ, съобразно законовите изисквания и показатели за това. В акта е посочено и правното основание въз основа на което административният орган е постановил отказа си- чл. 107, т. 8, б. "а" от Наредба №10 от 27.06.2023 г., според която норма ДФ „Земеделие“ отказва финансово подпомагане по съответната дейност от ХЖ-АМР, когато земеделският стопанин не е спазил някои от разпоредбите и условията, приложими към всички заявени животни по съответната дейност по раздел X от наредбата, като в случая това е изискването на чл. 72, ал. 3, което изрично е посочено в УП. Фактическата обосновка на УП се свързва с извършените общи административни проверки на заявлението за подпомагане, като органът се е позовал на информацията съдържаща се в становището на ОДБХ-Стара Загора от 30.08.2023 г., чрез възпроизвеждане и нанасяне на съответните данни за наличните площи в помещение и двор на ЖО в Таблица №10 от УП. Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при провеждането на административното производство, които да съставляват отменително основание по см. на чл.146, т.3 от АПК. Една от интервенциите в областта на околната среда и климата и хуманно отношение към животните по чл. 1, ал. 1 от Наредба №10 от 27.06.2023 г., включени в Стратегическия план е и „Хуманно отношение към животните и антимикробна резистентност“ /ХЖ-АМР/. По аргумент на чл. 14, ал. 2 от Наредба №10 от 27.06.2023 г. основните дейности по интервенцията, по които земеделските стопани могат да заявят участие са: 1. чрез всички животни от допустимите категории за дейността "Осигуряване на благоприятна жизнена среда/свободна подова площ на животните", отглеждани в съответния животновъден обект; 2. Чрез животните, с които се извършва паша за дейността "Осигуряване на свободно отглеждане на открито" и 3. животните, с които се извършва дейността "Намаляване употребата на антимикробни средства". Всички животновъдни обекти, в които се отглеждат животни от земеделски стопанин, кандидат по интервенцията по чл. 3, ал. 1, т. 9 /ХЖ-АМР/, трябва да са регистрирани по реда на ЗВД и да е спазена забраната по чл. 139, ал. 1, т. 17 от ЗВД, като това представлява условие за одобрение, за участие. Размерите на годишното плащане за одобрените дейности от интервенцията са определени в чл. 32, ал. 10 от Наредба №10 от 27.06.2023 г., като за дейност "Осигуряване на благоприятна жизнена среда/свободна подова площ на животните", направление ДПЖ те са до 103 евро/ЖЕ. Всъщност под Таблица №1 от УП относно одобрената за конкретния случай дейност/направление спрямо кандидата С. Х. – ХЖ-АМР 1 /ДПЖ/ е посочена именно ставката от 103 евро. Съгласно чл. 72, ал. 3 от Наредба №10 от 27.06.2023 г. за всички животни от допустимите категории, отглеждани в заявен животновъден обект, в който се изпълнява дейност по ал. 1, т. 1, буква "а" /осигуряване на благоприятна жизнена среда/свободна подова площ на животните/, земеделските стопани осигуряват не по-малко от 15 на сто над минималния задължителен стандарт за свободна подова площ /условия за настаняване на животните/ съгласно приложение № 2 към чл. 9, ал. 1, т. 2 и приложение № 3 към чл. 10, т. 1, буква "а" от Наредба № 44 от 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти. В приложение № 3 към чл. 10, т. 1, буква "а" от Наредба № 44 от 2006 г. /относимо към процесната дейност "Осигуряване на благоприятна жизнена среда/свободна подова площ на животните", направление ДПЖ – ХЖ-АМР 1 (ДПЖ)/ е посочена необходимата използвана площ в помещение, съответно в двор за едно животно от различните категории овце и кози. Съгласно чл. 72, ал. 4 от Наредба №10 от 27.06.2023 г. в съответствие с чл. 23 от ЗПЗП Българската агенция по безопасност на храните предоставя на ДФ “Земеделие“ данни и информация за спазването на изискванията на ЗВД за животновъдните обекти, стопанисвани от бенефициентите, и осигурената площ в животновъдните обекти по ал. 1. Следователно необходимите за извършване на административна проверка изходни данни относно наличието на регистрация на ЖО и спазване на основаните базови изисквания по смисъла на чл. 34, ал. 1 от наредбата, както и информация за реалната налична свободна подова площ за отглеждане на животните се набавят по служебен път, като всъщност се извличат от издаденото становище от съответната териториално компетентна дирекция на БАБХ. В тази връзка и доколкото подобно становище относно ЖО на жалбоподателя е било издадено към датата на извършване на проверките и то е отразявало официална информация по отношение релевантните за случая факти и обстоятелства, а именно: размерите на наличната използваема площ в помещение и двор, съобразно категорията на отглежданите в ЖО животни, то ответният административен орган е изпълнил процесуалното си задължение да издаде административния акт след като установи всички относими факти и обстоятелства. Не може да се възприеме, че органът не е положил усилия да изясни действителната фактическа обстановка, още повече, че необходимата информация за целите на предоставянето на БФП по интервенцията той достъпва по служебен път, а установената грешка в отразяванията, в становище №СЗ-ЗЖ-745 от 30.08.2023 г. на ОДБХ-Стара Загора е констатирана едва след приключване на административното производство, съответно след издаване на оспореното УП - на 05.12.2025 г. Независимо от горното, но не и изолирано от него, отказът за предоставяне на финансово подпомагане, обективиран в УП с изх. №02-240-6500/4740 от 02.09.2025 г., се явява материално незаконосъобразен. Както вече бе посочено с писмо от №СЗ-7926-РД от 05.12.2025 г., директорът на ОДБХ-Стара Загора е извършил корекция в табличната част на своето становище с №СЗ-ЗЖ-745 от 30.08.2023 г., като в частност е посочил, че действителната разполагаема площ в дворното пространство на ЖО не е 1150 кв. м., а е 1260 кв. м., а тази в помещение е 800 кв. м. Тези данни, съобразени с отразената в колона 10 от таблица №10 на УП стойност от 1186.55 кв. м., представляваща изчислената според изискванията на приложение № 3 към чл. 10, т. 1, буква "а" от Наредба № 44 от 2006 г. необходима площ за ДПЖ в двор, сочат на извода, че всъщност е налице покриване на изискването по чл. 72, ал. 3 от Наредба №10 от 27.06.2023 г. В подкрепа на това, макар и да се различават от данните на ОДБХ-Стара Загора са и констатациите на вещото лице, съдържащи се в приетото по делото заключение по изготвената СТЕ, от което е очевидно, че в ЖО на жалбоподателя е налична достатъчна свободна подова площ за отглеждане на заявените животни, предвид извършените изчисления отново съобразно приложение № 3 към чл. 10, т. 1, буква "а" от Наредба № 44 от 2006 г. При това положение съдът приема, че допуснатата поради опущение или друга причина неточност в становище с №СЗ-ЗЖ-745 от 30.08.2023 г. на ОДБХ-Стара Загора не следва да се отразява неблагоприятно в правната сфера на жалбоподателя и кандидат за предоставяне на БФП по интервенция ХЖ-АМР, направление 1 /ДПЖ/, доколкото предвид доказателствата по делото безспорно се установява, че заявената от него дейност е допустима и са изпълнение изискванията на закона за осигуряване на необходимата свободна подова площ за отглеждане на притежаваните животни. Съгласно изричната разпоредба на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се извършва към момента на издаването му. Установяването на нови факти от значение за делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК е допустимо само за такива факти, които са настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си, или отменят съществуването на тези факти. С оглед данните, че всъщност изменението в табличната част на становище с №СЗ-ЗЖ-745 от 30.08.2023 г. на ОДБХ-Стара Загора очевидно е инициирано по искане на жалбоподателя в тази насока и това негово искане е удовлетворено, чрез ново удостоверително волеизявление на компетентния орган, с различни от първоначалните констатации, променящи значително фактическата обстановка, то безспорно това е факт, който следва да бъде съобразен на основание чл. 142, ал. 2 от АПК, предвид същественото значение на становището на ОДБХ по отношение реализирането на субективното материално право на финансово подпомагане на кандидата по интервенцията. Съобразно гореизложеното следва да се приеме, че са налице материалноправните предпоставки за оторизиране, съответно изплащане на заявеното от земеделския стопанин финансово подпомагане по подаденото от него заявление за подпомагане/заявление за плащане с УИН24/050723/36794 по интервенция ХЖ-АМР за кампания 2023. При това положение УП с изх. №02-240-6500/4740 от 02.09.2025 г. следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а делото като преписка да бъде върнато на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за ново произнасяне по подаденото от С. Х. заявление при съобразяване с дадените в съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона. При този изход на делото основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски и договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, като в тежест на ДФ „Земеделие“ следва да се възложи заплащането на сумата в общ размер от 776.40 евро /равностойността на 1518,51 лв./, от които 5.11 евро заплатена държавна такса, 260.00 евро възнаграждение за вещо лице и 511.29 евро – възнаграждение за един адвокат. Водим от горните мотиви на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК , Старозагорският административен съд