Решение № 48 от 6.1.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 8854/2025 г.

Административно наказателно дело № 20251110208854 по описа за 2025 година РЕШЕНИЕ № гр. София, 06.01.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на седми октомври две хиляди и двадесет и пета година, в състав: СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар А.Ковачева като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 8854 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на Х. С. П. срещу наказателно постановление /НП/ №817203-F798805 от 06.03.2025 г. на заместник директор в ТД на НАП София, с което на жалбоподателя на основание чл. 184, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева за нарушение на чл. 168, ал.2 на ЗДДС. Жалбоподателят иска отмяната на НП като незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон, излагайки доводи за маловажност на случая. В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател поддържа жалбата чрез своя процесуален представител. Претендира разноски. Въззиваемата страна в съдебно заседание иска отхвърляне на жалбата и потвърждаване на НП като издадено при спазване на разпоредбите на закона. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание. На 21.11.2024 г. С. П. – главен инспектор по приходите в НАП, след извършена проверка, съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено на 15.09.2023 г. нарушение на 168, ал.2 на ЗДДС в присъствие на двама свидетели. Нарушителят подписал АУАН без възражения. Такива не били подадени и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Въз основа на АУАН на 06.03.2025 г. Ц. С. – зам.директор в ТД на НАП София издала НП, предмет на проверка в настоящото производство. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 193, ал. 2 от ЗДДС и представените заповеди на ИД на НАП, в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието им съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като нарушението е достатъчно ясно описано и съответно на дадената правна квалификация. С оглед на това настоящият съдебен състав не констатира основание за отмяна на НП поради съществени отклонения от процесуалните правила. По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка, съдът намира за установено следното: На 27.07.2023 г. Х. П. извършил вътрешнообщностно придобиване на превозно средство * * * на стойност 49 990 евро. Превозното средство било с дата на първа регистрация 29.12.2022 г. и с пробег от 6 000 км. При закупуване на ново превозно средство от нерегистрирано по ЗДДС лице за него възниква задължение да декларира вътрешнообщностното придобиване в 14 дневен срок от изтичане от изтичане на данъчния период през който данъкът за придобиването е станал изискуем. В случая за жалбоподателя е възникнало задължение за подаване на декларация по чл. 168 от ЗДДС до 14.09.2023 г., като декларацията е била подадена от него на 21.10.2024 г. Два дни по-късно е бил платен дължимият данък. В резултат на извършена проверка от служители на НАП било прието, че жалбоподателят е извършил административно нарушение и бил издаден процесният АУАН. Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на показанията на свидетеля С.П. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства, които съдът кредитира като еднопосочни и непротиворечиви в своята цялост, поради което по аргумент на обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане. Следва да се посочи, че жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка по същество. При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна страна жалбоподателят формално е осъществил състава на административно нарушение по чл. 168, ал. 2, вр. ал.1 от ЗДДС Съгласно въпросната разпоредба всяко нерегистрирано по този закон лице, което извърши вътреобщностно придобиване на ново превозно средство по чл. 13, ал. 2 от ЗДДС, е длъжно да декларира вътреобщностното придобиване в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който данъкът за придобиването или доставката е станал изискуем по чл. 63 или 51. Декларирането се извършва с подаването на декларация в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, където лицето е регистрирано или подлежи на регистрация по ДОПК. Разпоредбата на чл.13, ал. 2 от ЗДДС постановява, че за вътреобщностно придобиване се смята придобиването на ново превозно средство, което се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, независимо дали доставчикът е данъчно задължено лице за целите на ДДС в друга държава членка. Според § 1, т. 17 от ДР на ЗДДС "Нови превозни средства" са: (…) в) моторни превозни средства с обем на двигателя над 48 куб. см или с мощност над 7,2 киловата, предназначени за превоз на пътници или товари, за които е налице едно от следните условия: аа) към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им не са изминали повече 6 месеца считано от датата на първата им регистрация, или бб) към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им не са изминали повече от 6000 км. По делото се установи от обективна страна, че жалбоподателят е извършил вътрешнообщностно придобиване на моторно превозно средство, предназначено за превоз на пътници: •••, с изминати 6 000 км. към момента на придобиване. Въз основа на изминатите километри е прието от АНО, че се касае за ново превозно средство по смисъла на закона, респективно за придобилото го лице е възникнало задължение да подаде декларация в съответната териториална дирекция на НАП. Като не е подал декларация в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който данъкът за придобиването е станал изискуем (т..е. 14 дни след края на месец август 2023 или до 14.09.2023 г.) жалбоподателят формално е нарушил посочената разпоредба. От субективна страна жалбоподателят е действал виновно при форма на вина несъзнавана непредпазливост – длъжен и е могъл да предвиди общественоопасните последици от бездействието си, но не го е сторил. Съдът обаче намира, че в случая по отношение на описаното в НП нарушение следва да намери приложение чл. 28 от ЗАНН. Съгласно него при маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. "Маловажен случай", съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Преценката за обществена опасност на нарушението следва да се извърша на база на това какви обществени отношения засягат типичните нарушения от този вид и степента на засягането им в конкретния случай. В настоящия казус нарушението е формално, но разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е обща и може да намери приложение при всички видове административни нарушения, като докато наличието на определени вредни последици не е от значение за съставомерността на нарушението, именно въз основа на тях се прави преценка за конкретната обществена опасност на деянието. Деянието е осъществено при по-леката форма на вина – непредпазливост, като веднъж осъзнал пропуска си жалбоподателят е подал декларация и заплатил дължимия данък, поради което липсват общественоопасни последици отвъд забавеното подаване на декларация. На следващо място, основанието за третиране от АНО на придобитото превозно средство като ново и респективно за възникване на задължение за подаване на декларация от страна на жалбоподателя, са изминатите от МПС километри, които към момента на придобиването са 6 000, при посочена в закона горна граница от 6001 км. Т.е. ако жалбоподателят бе придобил МПС, което към този момент е било изминало един километър повече, същото не би било „ново“ по смисъла на § 1, т. 17, б. в, „бб“ от ДР на ЗДДС. При липса на данни за други противоправни прояви от страна на жалбоподателя, разлика от един километър не оправдава налагане на санкция (и то в размер, далеч надхвърлящ минималния), не отговаря на заложените в чл. 12 ЗАНН цели и би надхвърлила границите на необходимото за постигането на легитимно преследваните със закона цели, поради което и следва да намери приложение чл. 28 от ЗАНН и на жалбоподателя да не се налага наказание, а да бъде предупреден. Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28, б. "а" ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не ги е приложил, това е самостоятелно основание за отмяна на НП. В този случай съдът с решението предупреждава нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. По изложените съображения от фактическа и правна страна, настоящият състав приема, че жалбата се явява основателна и процесното наказателно постановление следва да бъде отменено. При този изход на спора жалбоподателят има право на разноски и своевременно претендира и доказва такива в размер от 800 лв. – адвокатско възнаграждение, които въззиваемата страна следва да заплати. Така мотивиран, съдът