Решение № 2452 от 2.3.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 132/2026 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл. 208–221 АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) срещу Решение № 1287/04.11.2025 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 20255330204264/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVIII наказателен състав, с което е отменено Наказателно постановление № НП-50/02.07.2025 г., издадено от Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). С наказателното постановление на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от членовете на Съвета на директорите, е наложена имуществена санкция в размер на 5000 (пет хиляди) лева, на основание чл. 68, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), за нарушение на § 70, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за изменение и допълнение на ЗЕВИ (обн. ДВ, бр. 86/2023 г.). Съгласно описаното в наказателното постановление нарушение, дружеството – оператор на електроразпределителната мрежа, е продължило по силата на закона прекратена (ex lege) процедура по присъединяване на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници – електрическа централа с инсталирана мощност 12,4 kW, предвидена за изграждане в поземлен [имот номер], кв. 15, в [населено място], община Стрелча, област Пазарджик, със заявител Д. Д. Д.. В касационната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Излага се, че Районен съд – Пловдив е направил неправилен правен извод, че наказателното постановление не съдържа описание на всички съставомерни факти от хипотезата на § 70, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници (обн. ДВ, бр. 86/2023 г.), както и че при постановяване на съдебния акт съдът не е обсъдил в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, в частност констативния протокол № Е-36/20.12.2024 г. и приложената административна преписка. Касационният жалбоподател – Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), твърди, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че по процесната процедура за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с мощност 12,4 kW е било издадено положително становище за присъединяване, което е било валидно към релевантната дата – 13.10.2023 г., и че именно поради непредоставяне на изискуемата гаранция по чл. 29, ал. 1 ЗЕВИ процедурата се е прекратила по силата на закона (ex lege). Въпреки това, „Електроразпределение Юг“ ЕАД е продължило процедурата, като на 02.02.2024 г. е подписало протокол за включване на електрическата централа в паралел с разпределителната мрежа и фактическо въвеждане в експлоатация, с което е осъществило състава на нарушение по § 70, ал. 4 ПЗР ЗИД ЗЕВИ. Навежда се довод, че първоинстанционният съд е подменил волята на законодателя, като е приел, че липсата на изрично описание на положителното становище в наказателното постановление представлява съществен процесуален порок. Според касатора, този факт следва от цялостния контекст на административнонаказателната преписка и от логиката на уредената в ЗЕВИ процедура, тъй като издаването на становище за присъединяване е задължителен етап, предхождащ сключването на договор за присъединяване, и не е необходимо да бъде изрично посочвано в наказателното постановление. В жалбата се поддържа и оплакване за немотивираност и вътрешна противоречивост на съдебния акт, като се твърди, че съдът не е обсъдил всички доводи на административнонаказващия орган и е постановил решението си без задълбочен анализ на релевантните факти и правни норми. Освен това се изтъква, че наложената имуществена санкция е правилно определена и съразмерна, доколкото нарушението засяга важни обществени отношения, свързани с осигуряването на предвидимост и стабилност при управлението на капацитета на електроразпределителната мрежа, и че не са налице предпоставки за приложение на чл. 28 ЗАНН. С оглед на изложеното, касаторът моли съда да отмени решението на Районен съд – Пловдив и да потвърди наказателното постановление № НП-50/02.07.2025 г. като правилно и законосъобразно. Алтернативно, моли съдът да отмени решението и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Пловдив. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 213а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е постъпил писмен отговор от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, чрез процесуалния представител юрисконсулт Е. А., с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. В открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив сочи, че касационната жалба е неоснователна. Касационната инстанция, като обсъди оплакванията и извърши проверка по чл. 218 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Решението на Районен съд – Пловдив е валидно и допустимо, доколкото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Произнасянето по жалбата е извършено от компетентен съд и в рамките на правомощията му. Касационната жалба, разгледана по същество, е неоснователна. Административнонаказателното производство е образувано по повод извършена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) проверка относно спазването на нормативните изисквания при присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници към електроразпределителната мрежа. Проверката е възложена от председателя на КЕВР и е обхващала дейността на „Електроразпределение Юг“ ЕАД като оператор на електроразпределителната мрежа. В хода на проверката е констатирано, че дружеството е разгледало искане за проучване на условията и начина на присъединяване на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, подадено от Д. Д. Д., за изграждане на електрическа централа с инсталирана мощност 12,4 kW, предвидена за изграждане в поземлен [имот номер], кв. 15, в [населено място], община Стрелча, област Пазарджик. По административната преписка е налице становище за условията и начина на присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа, като към датата на влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници – 13.10.2023 г., между страните не е бил сключен предварителен или окончателен договор за присъединяване. Съгласно приложимата разпоредба на § 70, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на ЗЕВИ, за този обект е възникнало задължение за предоставяне на гаранция по чл. 29, ал. 1 от ЗЕВИ в срок до 15.01.2024 г. Съгласно приетите от контролните органи констатации, в посочения срок не е било предоставено доказателство за внесена гаранция, поради което процедурата по присъединяване е била прекратена по силата на закона (ex lege) на 15.01.2024 г. Въпреки това, на 02.02.2024 г. „Електроразпределение Юг“ ЕАД и заявителят Д. Д. Д. са подписали протокол за включване на електрическата централа в паралел с електроразпределителната мрежа и фактическо въвеждане на обекта в експлоатация. Въз основа на тези фактически констатации е прието, че дружеството е продължило прекратена по силата на закона процедура по присъединяване, с което е нарушило разпоредбата на § 70, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници (обн. ДВ, бр. 86/2023 г.). За установеното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение, в който е прието, че „Електроразпределение Юг“ ЕАД, в качеството си на оператор на електроразпределителната мрежа, е осъществило състава на чл. 68, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници. Въз основа на акта председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране е издал Наказателно постановление № НП-50/02.07.2025 г., с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]. Санкционираното дружество е обжалвало наказателното постановление в законоустановения срок пред Районен съд – Пловдив, като е оспорило констатациите на административнонаказващия орган, навеждайки доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, за липса на пълно описание на съставомерните факти, както и за неправилно приложение на материалния закон. В хода на съдебното производство пред първата инстанция е била изискана и приобщена цялата административнонаказателна преписка, включително актът за установяване на административно нарушение, наказателното постановление, протоколът за включване на електрическата централа в паралел с мрежата, както и писмени доказателства, относими към процедурата по присъединяване на процесния обект. Районният съд е приел за безспорно установено, че административнонаказателното производство е образувано по повод извършена проверка от Комисията за енергийно и водно регулиране относно дейността на „Електроразпределение Юг“ ЕАД като оператор на електроразпределителната мрежа. Приел е, че по отношение на обекта с мощност 12,4 kW, предвиден за изграждане в [населено място], е била развита процедура по присъединяване, която поради непредоставяне на гаранция по чл. 29, ал. 1 от ЗЕВИ е била прекратена по силата на закона, но впоследствие е била продължена чрез подписване на протокол за включване и фактическо въвеждане в експлоатация. След анализ на събраните доказателства районният съд е приел, че актът и наказателното постановление са издадени при съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на пълно и точно описание на всички съставомерни факти от хипотезата на § 70, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ. В частност е прието, че в акта и в наказателното постановление не е описано дали към релевантната дата – 13.10.2023 г., е било издадено положително становище за присъединяване, което представлява съществен елемент от фактическия състав на вмененото нарушение. Този пропуск е счетен за такъв, който засяга правото на защита на санкционираното лице и не може да бъде отстранен в съдебната фаза на производството. Въз основа на тези съображения районният съд е приел, че процесното наказателно постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон, поради което го е отменил изцяло като незаконосъобразно. Наведените в касационната жалба доводи за отмяна на решението на Районен съд – Пловдив са неоснователни. Настоящият съдебен състав споделя крайния извод на въззивния съд за незаконосъобразност на наказателното постановление и намира, че постановеното решение е правилно и законосъобразно по своя резултат, поради което следва да бъде оставено в сила. Основният спор по делото е сведен до това: първо, дали са налице всички фактически и правни предпоставки за реализиране на административнонаказателна отговорност на „Електроразпределение Юг“ ЕАД за нарушение на § 70, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници (ДВ, бр. 86/2023 г.); и второ, дали актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания относно форма, съдържание и мотивираност, така че да бъде гарантирано правото на защита и ефективният съдебен контрол. По оплакването, че районният съд неправилно е приложил чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания и че в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление били посочени всички факти, настоящият състав не споделя доводите на касатора. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от Закона за административните нарушения и наказания задължителен реквизит на акта и наказателното постановление е описанието на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено. Това означава, че всички съставомерни фактически признаци на административния състав трябва да бъдат ясно, конкретно и изчерпателно посочени в самия санкционен акт – не само като правна квалификация, но и като факти. Именно така се очертава рамката на обвинението, срещу което нарушителят упражнява правото си на защита, и така се определят границите на съдебния контрол. При твърдяно нарушение по § 70, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на ЗЕВИ, във връзка с чл. 29, ал. 1 от ЗЕВИ, юридическият състав на нарушението включва няколко кумулативни предпоставки: наличие на процедура по присъединяване на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници; наличие на издадено становище за присъединяване по тази процедура; липса на сключен предварителен или окончателен договор към датата на влизане в сила на закона; липса на внесена гаранция в тримесечния срок; и последващо „продължаване“ от оператора на процедура, която по силата на закона се счита прекратена. Поради това фактът за издадено положително становище за присъединяване не е второстепенно обстоятелство, а съставомерен елемент – без него не възниква нито задължението за гаранция, нито ex lege прекратяване на процедурата. В процесното наказателно постановление административнонаказващият орган е описал, че е налице присъединителна процедура № 4571845 за обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с мощност 12,4 kW, предвиден за изграждане в [ПИ], кв. 15, в [населено място], община Стрелча, област Пазарджик, със заявител Д. Д. Д., че към 13.10.2023 г. няма сключен предварителен или окончателен договор за присъединяване и че до 15.01.2024 г. не е предоставена гаранция по чл. 29, ал. 1 от ЗЕВИ. Липсва обаче изрично и недвусмислено посочване, че по тази процедура е било издадено положително становище за присъединяване, нито е посочена датата на издаването му. Този факт не се подразбира нито по естеството на процедурата, нито може да се извлече по тълкувателен път, без да се навлезе в сферата на предположенията. Обстоятелството, че в административната преписка се съдържа становище, както и че събраните по делото доказателства сочат за издаването му, не може да коригира липсата на ясно описание в наказателното постановление. Доказателствата служат за проверка на обосноваността на вече формулирано обвинение, но не могат да дописват фактическите основания на санкционния акт. При липса на изрично включване на този съставомерен факт в акта и в наказателното постановление, нарушителят не е поставен в състояние да организира защитата си спрямо пълния фактически състав, а съдът би се оказал в положение да допълва обвинението вместо наказващия орган. Настоящият съдебен състав акцентира, че съгласно Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на Върховния административен съд съдът е обвързан от фактическото описание на нарушението, дадено в наказателното постановление, и не може да въвежда нови факти, които не са били надлежно предявени на нарушителя. Приемането на обратното – че съдът може да „прочете“ липсващи факти от преписката – би обезсмислило изискванията на чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания и би накърнило правото на защита на санкционирания субект. Поради това не се възприема възражението на касатора, че районният съд неправилно е приложил чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания. Напротив – при правилно систематично прилагане на тези разпоредби се налага изводът, че наказателното постановление не съдържа пълно и ясно описание на съставомерните факти. Не се споделя и оплакването, че решението на районния съд е немотивирано и че липсата на изрично обсъждане на отделни писмени доказателства сочела на съществено процесуално нарушение. Районният съд е изложил аргументи защо приема, че съществени факти не са намерили отражение в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, и е обосновал извод за нарушаване на чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания. В този смисъл решението съдържа логична и проследима мотивировка. Обстоятелството, че не е направен изричен разбор на всяко приложено писмено доказателство поотделно, не означава липса на мотиви. Още повече, че дори и да се приеме, че от приложените доказателства безспорно се установява съществуването на становището, това не преодолява основния порок – липсата на неговото описание в наказателното постановление. Следователно, не е налице нарушение по чл. 348, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс, което да налага отмяна и връщане на делото. По възражението, че районният съд неправилно е тълкувал приложното поле на § 70 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на ЗЕВИ, настоящият състав намира следното. Действително, при изложение на фактите районният съд е посочил дата на издаване на становището, която не съответства на установеното по делото. Тази фактическа неточност обаче не променя крайния резултат. От граматическото и систематическо тълкуване на § 70, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници следва, че законодателят обвързва към датата на влизане в сила на закона изискването да не са сключени предварителни договори или договори за присъединяване, а преходната уредба се прилага при наличие на издадени становища и липса на договори към този момент, като гаранцията се дължи в тримесечен срок от влизането на закона в сила. В този смисъл възражението на касатора, че районният съд е тълкувал неправилно приложното поле на разпоредбата, по принцип е основателно. Това обаче е ирелевантно за крайния извод по спора, тъй като порокът на наказателното постановление по чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания остава и не може да бъде саниран в касационната фаза. Не се възприема и възражението на касатора, че районният съд неправилно е приел липса на административно нарушение поради „диспозитивния“ характер на нормите на чл. 29 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) и § 70 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗЕВИ. Настоящият съдебен състав не споделя този извод на първоинстанционния съд. Разпоредбите, въвеждащи изискването за предоставяне на гаранция, са част от регулаторната уредба на сектор с изразено публичноправно начало. Те обслужват не само интереса на конкретния оператор, но и по-широкия обществен интерес, свързан с предвидимостта при развитието на електроразпределителната мрежа, ефективното използване на нейния капацитет и ограничаването на спекулативни присъединителни процедури. Законодателят е използвал императивен изказ („предоставя“, „се прекратява“), предвидил е конкретни срокове и автоматична правна последица – прекратяване на процедурата по силата на закона, като нарушаването на тези правила е подведено под административнонаказателната отговорност по чл. 68, ал. 1 от ЗЕВИ. В този смисъл нормите имат императивен характер и по принцип неизпълнението им може да обоснове административно нарушение. Отделно от това, основателно касаторът поддържа, че отношенията между оператора на електроразпределителната мрежа и производителя на електрическа енергия, макар и да включват договорен елемент, са поставени под специален регулаторен режим. Комисията за енергийно и водно регулиране упражнява контрол по чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗЕВИ и по разпоредбите на Закона за енергетиката относно законосъобразното протичане на присъединителните процедури, поради което не може да се приеме, че тези отношения са изцяло извън обсега на публичното право. В този аспект мотивите на районния съд, с които се подчертава частноправният елемент на отношенията, не могат да бъдат възприети изцяло. Въпреки това, дори нормите да са императивни и по принцип да е допустимо ангажиране на административнонаказателна отговорност по чл. 68, ал. 1 от ЗЕВИ при нарушение на § 70, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗЕВИ, в конкретния случай административнонаказателният състав не е надлежно въведен и индивидуализиран в наказателното постановление. Липсват ясно и недвусмислено формулирани факти относно наличието на валидно издадено становище за присъединяване по процесната процедура и относно момента, в който са били налице всички предпоставки за прекратяване на същата по силата на закона. При това положение съдът не може да приеме, че е доказано „продължаване“ на процедура, която несъмнено е била прекратена ex lege, доколкото самото настъпване на прекратяването не е въведено като съставомерен факт в санкционния акт. Неоснователно е и оплакването, че наложената имуществена санкция е съразмерна и че районният съд неправилно е отчел несъответствие с целта на закона като основание за отмяна. Действително, чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания изчерпателно регламентира основанията за отмяна на наказателното постановление – неправилно приложение на материалния закон или съществено нарушение на процесуалните правила. В случая обаче решението на районния съд не се основава самостоятелно на съображения за пропорционалност, а преди всичко на констатираното нарушение на чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания, което настоящият съдебен състав споделя. При тези обстоятелства въпросът за размера и съразмерността на санкцията е вторичен и не може да легитимира порочен по съдържание санкционен акт. Дори санкцията да е определена в минималния размер, това не санира липсата на надлежно описано административно нарушение. В тази връзка следва да се отбележи, че обсъждането от районния съд на евентуалната маловажност на деянието по смисъла на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания има допълнителен, а не решаващ характер. След като настоящият съдебен състав достига до извод, че липсва годно повдигнато административно обвинение поради пороци в наказателното постановление, не се налага окончателно произнасяне по въпроса дали деянието, ако би било съставомерно, би могло да се квалифицира като маловажен случай. При установена незаконосъобразност на наказателното постановление поради нарушение на чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания съдът не може да коригира санкцията по размер, нито да я потвърждава с различна правна квалификация. Не намира опора и искането на касатора за отмяна на решението на районния съд и връщане на делото за ново разглеждане поради допуснати от съда съществени процесуални нарушения. Решението е мотивирано, релевантните факти са обсъдени в необходимата степен, а допуснатата фактическа неточност относно датата на издаване на становището не е от такова естество, че да препятства касационния контрол или да води до неправилен краен резултат. Касационната инстанция, след извършена служебна проверка по чл. 218 от Административнопроцесуалния кодекс, приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно по своя резултат, макар част от мотивите на първоинстанционния съд да не се споделят изцяло. Като обобщение настоящият съдебен състав подчертава, че макар да не споделя напълно правните съображения на районния съд относно характера на нормите на чл. 29 от Закона за енергията от възобновяеми източници и § 70 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗЕВИ, крайният извод за незаконосъобразност на Наказателно постановление № НП-50/02.07.2025 г. е правилен. Решаващият порок се състои в непълното и неясно описание на съставомерните факти в самия санкционен акт, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 57, ал. 1, т. 5 от Закона за административните нарушения и наказания и накърнява правото на защита на санкционираното лице. Този порок не може да бъде преодолян нито чрез доказателствата по административната преписка, нито чрез коригиращи мотиви на съда. Поради това касационната жалба е неоснователна, а решението на Районен съд – Пловдив следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация, на основание чл. 63д от Закона за административните нарушения и наказания, във връзка с чл. 143, ал. 4 и чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс, чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс, както и чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (ред. ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.), в полза на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева или 76, 69 (седемдесет и шест евро и шестдесет и девет евроцента) за производството пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от Административнопроцесуалния кодекс, съдът