Решение № 935 от 12.3.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 5280/2025 г.

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР. Ищецът О. Н. Р. твърди, че в периода от 01.11.1990 г. до 03.12.1992 г. е работил по трудово правоотношение в „Д.“ ООД, гр. •••• – първоначално на длъжност „•••••“, а впоследствие и на длъжност „•••••••“, на пълен осемчасов работен ден и ежемесечно изплащане на трудовото възнаграждение. Уточнява, че през процесния период е работил с М. Н. В. и И. С. У.. Излага, че за горепосочения период е налице записване в трудовата му книжка, но при подаване на документи за пенсиониране в ТП на Н.•• бил уведомен, че трудовият му стаж в „Д.“ ООД, гр. ••••, не се зачита, тъй като рекапитулацията в трудовата книжка не е оформена по надлежния ред. Поддържа, че дружеството е прекратено и няма правоприемник, който би могъл да издаде документ за положен осигурителен стаж, с което обосновава правния си интерес от предявяване на иска. Отправя искане за приемане за установено в отношенията между страните, че в периода от 01.11.1990 г. до 03.12.1992 г. ищецът е полагал труд в „Д.“ ООД, гр. ••••, като е заемал последователно длъжностите „••••“ и „•••••••“, при осемчасов работен ден. В срока по чл. 131 ГПК ответникът ТП на Н.•• - Варна навежда доводи за недопустимост на иска. Заявява, че в рекапитулацията в трудовата книжка на ищеца липсва печат върху подписа на ръководителя на предприятието. Признава, че „Д.“ ООД е прекратено без правоприемство, като излага, че в хода на производството по ликвидацията му не са предадени ведомости за заплати и други трудовоправни документи и ликвидаторът е декларирал, че няма такива. Същевременно, в осигурителното досие на дружеството в Т.•••• се съхраняват документи, удостоверяващи наличието на назначение лица и развиване дейност в периода от 01.11.1990 г. до 31.03.1997 г. Поради това били изпратени писма до съдружниците в „Д.“ ООД - „А.“ АД /правоприемник на ДФ „П."/, Т.••••-Варна /правоприемник на В.•••-Варна/ и Б.•••••, с искане за предоставяне на информация дали при тях се съхраняват разплащателни ведомости и/или други трудовоправни документи на работници и служители в „Д.“ ООД. Поддържа, че не е изпълнено изискването на чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР, поради което искът е недопустим. Моли производството да бъде прекратено, а в условията на евентуалност - да бъде спряно до установяване на обстоятелството дали има друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други на „Д.“ ООД. В открито съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск. Уточнява, че от началото на исковия период до 01.10.1991 г. е заемал длъжността „••••“, а след този момент до края на периода е работил като „•••••••“. Ответникът оспорва исковата молба и поддържа наведените с отговора възражения. Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и поотделно, намира за установено от фактическа страна следното: Видно от представеното по делото удостоверение с изх. № 5506-03- 471#1 от 06.06.2024 г. на Т.•••• /л. 4/, в осигурителния архив на Н.•• липсват писмени данни относно положен от ищеца трудов стаж за периода от 01.11.1990 г. до 03.12.1992 г. при „Д.“ ООД, гр. ••••. Към писмените доказателства по делото е приобщен препис от Заповед № * от 30.11.1992 г., с която, на основание чл. 326, ал. 1 КТ, е прекратено трудовото правоотношение между „Д.“ ООД и О. Н. Р., заемащ длъжността „•••••••“ в дружеството, считано от 03.12.1992 г. Към писмените доказателства по делото /л. 7-9/ е представено нечетливо копие от трудовата книжка на ищеца, като в съдебно заседание ответникът е представил оригинала на същата. Въз основа на същия съдът е констатирал, че съгласно записванията на стр. 14-15 от трудовата книжка в периода от 01.11.1990 г. до 01.10.1991 г. ищецът е работил като ••••• в „Д.“ ООД, гр. ••••, а съгласно записванията на стр. 16-17, за периода от 01.10.1991 г. до 03.12.1992 г., същият е изпълнявал длъжността „•••••••“ в същото дружество. Констатирано е пълно съответствие между представения оригинал и приложеното по делото копие. С декларация по чл. 8 ЗУТОССР /л. 51/ ищецът декларира, че е положил трудов стаж в периода от 01.11.1990 г. до 03.12.1992 г. на длъжност „••••“, а впоследствие – на длъжност „•••••••“ в „Д.“ ООД, гр. ••••, на осемчасов работен ден при ежемесечно изплащане на трудовото възнаграждение. Представени са копия от трудови книжки на лицата, допуснати като свидетели – М. Н. В. /л. 10-12/ и И. С. У. /л. 13-15/, от записванията в които се установява, че същите лица са работили в „Д.“ ООД, гр. •••• съответно в периода от 01.11.1990 г. до 01.12.1992 г. и от 01.03.1991 г. до 11.11.1992 г. В открито съдебно заседание е извършена съпоставка между така представените преписи и оригиналите на трудовите книжки на свидетелите, при която е констатирана пълна идентичност. Останалите писмени доказателства по делото не следва да бъдат обсъждани, тъй като не допринасят за изясняване на относими към предмета на спора обстоятелства. В показанията си св. М. Н. В. заявява, че познава ищеца О. Р. от 1988 г. Свидетелят излага, че в периода 1990-1991 г. работил в „Д.“ ООД, първоначално като •••••, а по-късно – като •••••••. Ищецът също отначало бил •••••, а след това бил назначен като •••••••. Работното им време било осемчасово. Първоначално офисът на дружеството се намирал на територията на •••••••, понастоящем „А.“, а след време бил преместен в Ц.•••••• в гр. Варна, където понастоящем се намира •••••••“ От показанията на свидетеля И. С. У. се установява, че двамата с ищеца са работили заедно в „Д.“ ООД, като св. У. постъпил в дружеството през м.03.1991 г. и напуснал в края на 1992 г. Сочи, че О. Р. работел като •••••••. Излага, че работното време било нормално – 8 часа. Работното им място било първоначално в гр. ••••, а по-късно в гр. Варна – в Ц.••••••, на мястото на който към момента има •••. Съдът кредитира показанията на така разпитаните свидетели като ясни и последователни, кореспондиращи помежду си и с представените по делото писмени доказателства. При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи: Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на производството. Особена процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР е предвидена в разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Закона, съгласно която когато осигурителят е прекратил дейността си без да има правоприемник, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на Н.••, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. В случая към исковата молба е приложено удостоверение, издадено от ТП на Н.••-Варна, съгласно което в осигурителния архив на Н.•• липсват писмени данни за положен от О. Н. Р. трудов/осигурителен стаж за исковия период при „Д.“ ООД, гр. ••••. Предвид изложеното и доколкото при извършване на справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че дружеството е прекратено без правоприемство, съдът намира, че за ищеца е налице правен интерес от заявената за разглеждане претенция. За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да докаже, че в претендирания период е полагал труд в „Д.“ ООД, гр. ••••, като е заемал описаните в исковата молба длъжности. Разпоредбата на чл. 6 ЗУТОССР въвежда принципа на начало на писмено доказателство в процеса, като посочва, че по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажа и по време на полагане на стажа. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, в зависимост от характера на упражняваната трудова дейност, писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж, могат да бъдат: трудов договор; уведомление по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, от което е видно, че през посочения в исковата молба период и с посочения от лицето работодател е бил сключен трудов договор; допълнителни споразумения; заповеди за определяне на допълнително възнаграждение за продължителна работа или за придобит трудов стаж и професионален опит; трудови книжки; осигурителни книжки; решения на компетентни органи за изплащане на дължимо възнаграждение; договори за възлагане на управление и контрол. В настоящия случай представеният препис от трудовата книжка на ищеца, в която е отразен положен трудов стаж на посочените в исковата молба длъжности за твърдения период, представлява начало на писмено доказателство, установяващо вероятността на трудовия стаж съгласно чл. 6, ал. 1 и ал. 2, т. 5 ЗУТОССР, което обосновава и допустимостта на свидетелските показания. От съвкупната преценка на приобщените писмени доказателствени средства, кореспондиращи напълно с непротиворечивите и последователни показания на водените от ищеца свидетели, се установява, че през периода от 01.11.1990 г. до 03.12.1992 г. ищецът е работил по трудов договор в „Д.“ ООД, гр. ••••, като е заемал следните длъжности: в периода от 01.11.1990 г. до 01.10.1991 г. – „•••••“, а в периода от 01.10.1991 г. до 03.12.1992 г. – „•••••••“, при осемчасов работен ден, като е получавал ежемесечна заплата. Що се отнася до продължителността на работното време, следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 39 КТ, обнародван в ДВ, бр. 91 от 13.11.1951 г. и действащ за процесния период, съгласно която нормалният работен ден е 8 часа през деня и 6 часа през нощта, като в случая няма твърдения и не се установява ищецът да е работил нощна смяна. Следва да се добави и че съгласно чл. 41 на относимия КТ, намален работен ден може да се въвежда единствено за работниците или служителите, извършващи вредни за здравето работи или работи от особен характер, каквато изпълняваната от ищеца работа не е. Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че така предявеният иск е основателен, поради което същият следва да бъде уважен. По разноските: Съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК /приложим в настоящото производство съгласно задължителното тълкуване, дадено с ТР № 2/06.06.2016 г. по т.д. № 2/2015 г. на ВКС, ОСГК/ в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 204.52 евро. Воден от горното, съдът