Решение № 6690 от 8.6.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1023/2026 г.

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Делото е образувано по искова молба на В. В. Т., [ЕГН], понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора - [област], подадена чрез процесуален пълномощник адвокат д-р Д. П. Х. от АК - [област], против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която е предявен иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 евро, представляващи обезщетение за претърпени болки, страдания, обида, огорчение, възмущение и накърняване на човешкото достойнство вследствие на неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора - [област] за периода от 19.03.2025 г. до датата на подаване на исковата молба - 07.04.2026 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Претендира се и присъждане на разноски по делото, включително държавна такса и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

В исковата молба се твърди, че през процесния период ищецът е бил поставен при неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора - [област], изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ и пренаселеност на килиите, като по твърдения на ищеца настанените лица в ••• са били около 10 души, без възможност за нормално придвижване. Поддържа се, че условията в помещенията са били крайно незадоволителни - наличие на дървеници, хлебарки, гризачи, падаща мазилка от стените и тавана, влага, мухъл, лошо състояние на прозорците, липса на достатъчно осветление и невъзможност за нормално проветряване. Твърди се още, че през зимата помещенията са били студени, а през летните месеци - прекомерно горещи и задушни.

Ищецът твърди също, че санитарните възли са били в лошо хигиенно състояние, не са били почиствани редовно и достъпът до течаща вода е бил ограничен, като в редица случаи водата е била със слабо налягане и студена. Поддържа се, че достъпът до баня е бил затруднен, осъществявал се е за кратко време и при използване от множество лишени от свобода, като банята е разполагала само с два работещи душа. Навеждат се твърдения, че при придвижване до общата баня лишените от свобода са преминавали през двора на затвора при неблагоприятни атмосферни условия.

Излагат се твърдения, че не са били осигурени нормални условия за пране на дрехите, поради което същите са били прани ръчно и сушени в килиите, което е водело до допълнителна влага и мухъл. Поддържа се също, че на ищеца не са били предоставяни подходящи работни дрехи и предпазни средства при полагания от него труд.

Ищецът навежда и твърдения за липса на адекватно медицинско и стоматологично обслужване, като сочи, че достъпът до лекар е бил ограничен, не са се извършвали своевременни прегледи и лечение, включително при оплаквания от алергични реакции вследствие ухапвания от насекоми. Поддържа се и липса на ефективен достъп до стоматологична помощ, както и че предоставяната храна е била некачествена и несъобразена със здравословното му състояние.

Всички изложени обстоятелства се квалифицират от ищеца като поставяне при нечовешки и унизителни условия по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧ и чл. 3 от ЗИНЗС, поради което се поддържа, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284 от ЗИНЗС.

По делото е постъпил писмен отговор от ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, подаден чрез процесуален представител старши юрисконсулт Т. Г..

В отговора се излага становище, че предявеният иск е допустим, но изцяло неоснователен и недоказан. Ответникът оспорва иска както по основание, така и по размер, като поддържа, че липсват доказателства за претърпени неимуществени вреди, както и за причинно-следствена връзка между твърдените вреди и условията в затвора. Поддържа се, че твърденията в исковата молба са голословни, преувеличени и опровергани от представените по делото справки и документи.

Ответникът сочи, че ищецът е бил настанен на •••• - първоначално в •••, а впоследствие по негова молба в •••, като според представените справки в помещенията е била осигурена минимална жилищна площ над 3 кв. м. на лице през преобладаващата част от процесния период. Излага се още, че ищецът е бил постоянно трудово ангажиран при шестдневна работна седмица и осемчасов работен ден, което според ответника представлява компенсаторен фактор при преценката на условията на изтърпяване на наказанието.

Оспорват се твърденията за липса на санитарен възел и течаща вода, като се сочи, че всяко спално помещение разполага със собствен санитарен възел и неограничен достъп до течаща вода, а работещите лишени от свобода ползват баня ежедневно по график. Ответникът оспорва и твърденията за лоша хигиена, наличие на вредители, липса на перални помещения, неподходяща храна, лоши условия на труд и липса на медицинско обслужване, като сочи, че в затвора регулярно се извършват дезинфекция, дезинсекция и дератизация, предоставят се хигиенни материали, осигурено е работно облекло и предпазни средства, а ищецът не е подавал молби или жалби за медицинска помощ и не е посещавал медицинския център или стоматологичния кабинет през процесния период.

Поддържа се също, че претендираният размер на обезщетението е прекомерен и несъответстващ на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. В заключение се прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника.

В съдебно заседание ищецът В. В. Т. участва лично чрез видеоконферентна връзка от Затвора - [област] и се представлява от адв. д-р Д. Х., който поддържа исковата молба и моли съда да уважи предявената претенция изцяло като основателна и доказана. Претендират се съдебно-деловодни разноски, включително държавна такса и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие.

Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г., оспорва предявения иск изцяло като неоснователен и недоказан. Поддържа, че не са установени твърдените неимуществени вреди, нито причинно-следствена връзка между тях и твърдените нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, като сочи, че свидетелските показания противоречат на представените от администрацията справки. Прави искане искът да бъде отхвърлен и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - [област] дава заключение, че исковата претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло, тъй като събраните по делото доказателства не установяват наличие на нарушения с интензитет, обуславящ ангажиране отговорността на държавата по чл. 284 от ЗИНЗС.

От фактическа страна съдът установява следното:

За релевантния по делото период ищецът е бил настанен на ••• в Затвора - [област], първоначално в спално помещение •••, а впоследствие - в спално помещение •••. От представената справка се установява, че в спално помещение ••• ищецът е пребивавал от 19.03.2025 г. до 04.06.2025 г., а на 05.06.2025 г. е преместен в спално помещение ••• по негова молба.

Спално помещение ••• на ••• е с площ 28,00 кв.м. без санитарния възел. Санитарният възел към помещението е с площ 2,60 кв.м. Помещението разполага с два отваряеми прозореца с размери 0,50 м. х 1,10 м. и 1,00 м. х 1,10 м., а санитарният възел - с един отваряем прозорец с размери 0,30 м. х 1,10 м.

По отношение на населеността на спално помещение ••• от справката се установява, че от 19.03.2025 г. до 20.03.2025 г. в него са били настанени 8 лишени от свобода; от 21.03.2025 г. до 10.04.2025 г. - 9 лишени от свобода; от 11.04.2025 г. до 28.04.2025 г. - 8 лишени от свобода; от 29.04.2025 г. до 15.05.2025 г. - 7 лишени от свобода; от 16.05.2025 г. до 04.06.2025 г. - 8 лишени от свобода. При тази площ на помещението жилищната площ на едно лице е била съответно 3,50 кв.м. при 8 настанени лица, 3,11 кв.м. при 9 настанени лица и 4,00 кв.м. при 7 настанени лица.

На 05.06.2025 г. ищецът е преместен в спално помещение ••• на •••. Това помещение е с площ 27,44 кв.м. без санитарния възел и разполага с два отваряеми прозореца с размери 0,45 м. х 1,10 м. и 1,00 м. х 1,00 м. Санитарният възел към помещението е с площ 2,60 кв.м. и разполага с един отваряем прозорец с размери 0,36 м. х 1,10 м.

Относно населеността на спално помещение ••• се установява, че от 05.06.2025 г. до 26.06.2025 г. в него са били настанени 7 лишени от свобода; от 27.06.2025 г. до 11.07.2025 г. - 8 лишени от свобода; от 12.07.2025 г. до 13.07.2025 г. - 7 лишени от свобода; от 14.07.2025 г. до 17.07.2025 г. - 8 лишени от свобода; от 18.07.2025 г. до 04.08.2025 г. - 10 лишени от свобода; от 05.08.2025 г. до 07.08.2025 г. - 9 лишени от свобода; от 08.08.2025 г. до 25.08.2025 г. - 10 лишени от свобода; от 26.08.2025 г. до 08.09.2025 г. - 9 лишени от свобода; от 09.09.2025 г. до 11.09.2025 г. - 8 лишени от свобода; от 12.09.2025 г. до 23.09.2025 г. - 9 лишени от свобода; на 24.09.2025 г. - 10 лишени от свобода; от 25.09.2025 г. до 09.11.2025 г. - 9 лишени от свобода; от 10.11.2025 г. до 13.11.2025 г. - 8 лишени от свобода; от 14.11.2025 г. до 21.11.2025 г. - 10 лишени от свобода; от 22.11.2025 г. до 04.12.2025 г. - 9 лишени от свобода; от 05.12.2025 г. до 11.12.2025 г. - 10 лишени от свобода; от 12.12.2025 г. до 18.12.2025 г. - 9 лишени от свобода; на 19.12.2025 г. - 10 лишени от свобода; от 20.12.2025 г. до 05.01.2026 г. - 9 лишени от свобода; от 06.01.2026 г. до 27.01.2026 г. - 10 лишени от свобода; от 28.01.2026 г. до 26.02.2026 г. - 9 лишени от свобода; от 27.02.2026 г. до 30.03.2026 г. - 10 лишени от свобода; от 31.03.2026 г. до 02.04.2026 г. - 9 лишени от свобода; от 03.04.2026 г. до 05.04.2026 г. - 10 лишени от свобода; от 06.04.2026 г. до 07.04.2026 г. - 9 лишени от свобода.

От приетата по делото справка относно общите битови условия се установява, че във всяко спално помещение има течаща вода и санитарен възел, като лишените от свобода имат неограничен достъп до тях. Посочено е още, че санитарните възли са плътно преградени от спалните помещения и нямат визуален контакт с тях, както и че лишените от свобода могат да притежават нагреватели, с които да си топлят вода.

По отношение на банята се установява, че банята за лишените от свобода е обща, с подова настилка от мозайка и стени с фаянсови плочи, като се ползва по утвърден график. В справката е посочено, че в банята има обособена съблекалня за преобличане и не се налага лишените от свобода да се придвижват без дрехи по карето. Същевременно е посочено, че всички работещи лишени от свобода имат право да ползват баня всеки ден.

От представения по делото график за разпределение на времето на лишените от свобода от ••• се установява, че за тази група е предвидено ставане от сън и сутрешна проверка от 06:00 ч. до 06:30 ч.; оправяне на леглата и тоалет от 06:30 ч. до 07:00 ч.; закуска от 07:40 ч. до 08:00 ч.; поименна проверка от 08:30 ч. до 09:00 ч.; престой на открито от 10:00 ч. до 11:00 ч.; престой на открито от 15:00 ч. до 16:00 ч. за изолираните по чл. 60, чл. 71, ал. 2 и чл. 120 ЗИНЗС; обяд от 11:40 ч. до 12:00 ч.; вечеря от 17:40 ч. до 18:00 ч. и вечерна поименна проверка от 20:30 ч. до 21:00 ч.

В същия график е предвидено посещение при лекар в понеделник от 10:00 ч. до 11:00 ч.; ползване на баня в понеделник от 14:00 ч. до 15:00 ч., в петък от 14:00 ч. до 15:00 ч., за работещите в цеховата зона - ежедневно от 16:30 ч. до 17:00 ч., а за работещите в домакински щат - ежедневно от 15:00 ч. до 16:00 ч. Предвидени са също посещения на библиотека всеки петък от 10:00 ч. до 11:00 ч. и лавка в понеделник, сряда, петък и събота от 10:00 ч. до 11:00 ч., като за работещите в обособено производство са предвидени посещения на лавка в сряда и събота от 16:00 ч. до 16:30 ч.

Относно прането и сушенето на дрехи от справката, представена и приета по делото, се установява, че прането на дрехите на лишените от свобода се извършва по тяхна преценка - в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките. Посочено е, че процесът по пране на спално бельо и дрехи на работещите лишени от свобода е обезпечен чрез три перални машини, като прането се осъществява въз основа на молби от лишените от свобода според нуждите им през месеца. В пералното помещение са посочени като работещи сушилня за дрехи и гладачен каландър, а простори за дрехи има в общите помещения на всеки пост.

По отношение на поддръжката на помещенията е посочено, че през процесния период са извършвани текущи ремонти и поддръжка, изразяващи се в своевременна смяна на течащи кранчета, смяна на осветителни тела, отстраняване на течове и други дейности, както и че счупените прозорци се остъкляват своевременно.

Относно храненето по делото е представено и прието писмено обяснение от домакин склад С. К., според което при приготвянето на ястията се прилагат подходящи методи за кулинарна обработка с оглед запазване качеството на хранителните съставки. Посочено е, че се прилага пълният списък с хранителни продукти по Таблици 1 и 2, съобразени с изискванията на Наредба № 1/22.01.2018 г. за физиологичните норми за хранене на населението. Отразено е още, че се осигурява диетично хранене по лекарско предписание, както и мюсюлманско и вегетарианско хранене, а хигиената и качеството на храната се контролират от персонала, медицинската служба и ръководството на затвора.

От приетите писмени документи за хигиенни материали се установява, че през процесния период са изписвани различни почистващи, перилни и хигиенни материали за нуждите на затвора, включително прах за пране, тоалетен сапун, сапун за пране, препарати за под, препарати за санитарни фаянсови повърхности, препарати за стъкло, дезинфектанти, чували за смет, веро, гъби, четки, метли, ръкавици и други консумативи. В част от документите изрично е отбелязано, че материалите са предназначени за нуждите на постове и групи, включително за •••, както и за затворническа кухня, пералня, баня и общи помещения.

По отношение на медицинското обслужване по делото е представена и приета справка от Медицинския център при Затвора - [област]. От същата се установява, че лишените от свобода посещават медицинския център и кабинета по дентална медицина по утвърден график и при необходимост по спешност. В справката изрично е посочено, че през процесния период от 19.03.2025 г. до 07.04.2026 г. ищецът В. В. Т. не е посещавал кабинета по дентална медицина към Затвора - [област], както и че след извършена справка в журнала на Медицинския център не е посещавал медицинския център за преглед.

По делото е приложен и здравен картон на ищеца. В приложената медицинска документация е отразен медицински преглед с дата 20.11.2025 г. В документа е посочено, че при прегледа лицето е било в добро общо състояние, контактно и адекватно, без данни за минали заболявания и фамилна обремененост, като са отразени показатели RR 120/80 и пулс 80. В графата за диагноза е отбелязано „клинично здрав“.

По делото са представени и приети протоколи за извършена дезинфекция, дезинсекция и дератизация /ДДД/, от които се установява, че в Затвора - [област] през 2025 г. и 2026 г. са извършвани обработки срещу насекоми и гризачи.

За 2025 г. са представени и приети протоколи за извършени ДДД обработки с дати: 04.02.2025 г.; 06.03.2025 г.; 16.04.2025 г.; 13.05.2025 г.; 11.06.2025 г.; 17.07.2025 г.; 14.08.2025 г.; 12.09.2025 г.; 08.10.2025 г.; 16.10.2025 г. и 13.11.2025 г. Сред представените по делото ДДД протоколи се съдържа и протокол от 16.10.2025 г., удостоверяващ извънредна обработка, насочена конкретно срещу хлебарки и дървеници в стаи •••, •••, •••, ••• и ••• на •••.

За 2026 г. са представени и приети протоколи за извършени ДДД обработки с дати: 04.02.2026 г.; 17.02.2026 г. и 20.03.2026 г.

По делото са събрани гласни доказателства.

От показанията на разпитания по делото свидетел А. Г. А. се установява следното. Свидетелят заявява, че през периода от месец март 2025 г. до месец април 2026 г. е пребивавал заедно с ищеца В. Т. в Затвора - [област], като двамата са били настанени на ••••. Посочва, че ищецът първоначално е пребивавал в •••, а впоследствие - в •••, като свидетелят е посещавал •••, а впоследствие двамата са били заедно в •••.

Свидетелят описва спалните помещения като пренаселени, като сочи, че в ••• са пребивавали около десет - единадесет лишени от свобода, без възможност за нормално разминаване. По думите му сутрин всички лишени от свобода трябвало да използват една тоалетна, което създавало сериозни затруднения. Твърди, че помещенията били влажни, с мухъл и рушаща се мазилка, а условията не били годни за живеене. Посочва още, че през зимата било студено, тъй като отоплението работело за кратко време, а през лятото помещенията ставали задушни и горещи поради липса на климатизация и недостатъчен въздухообмен.

Свидетелят заявява, че прозорците пропускали студен въздух, а осветлението на •••• било недостатъчно, като работела само част от осветителните тела. По отношение на санитарните възли сочи, че същите били в лошо състояние. Твърди още наличие на дървеници и хлебарки, като по негови думи лишените от свобода били хапани от насекоми по време на сън, а обработки срещу вредители се извършвали рядко.

Свидетелят заявява също, че в затвора имало голям брой котки, включително в столовата, както и че липсвали достатъчни условия за пране. Посочва, че в затвора имало пералня, но тя работела непостоянно и трудно можело да се ползва, поради което лишените от свобода перели дрехите си ръчно в килиите, а сушенето им в помещенията водело до допълнителна влага.

По отношение на работата и режима в затвора свидетелят сочи, че заедно с ищеца са работили на едно и също място, като работният ден приключвал около 16:00 часа. По думите му именно тогава можело да се ползва баня или лавка, поради което работещите лишени от свобода трябвало да избират между ползването на баня и посещението на лавката.

Относно банята свидетелят заявява, че за да стигнат до нея лишените от свобода преминавали през карето, като в общата баня имало само два работещи душа, използвани от голям брой лица. Посочва, че работещите лишени от свобода отивали последни и често се налагало да се къпят със студена вода, ако топлата вода вече е изчерпана. Твърди, че времето за къпане било ограничено до около 10 - 15 минути и не било достатъчно за всички, както и че не е имало съблекалня.

По отношение на медицинското обслужване свидетелят заявява, че за преглед при лекар трябвало предварително записване, като посещение се осъществявало само ако лишеният от свобода бъде извикан. По отношение на стоматологичната помощ сочи, че според него стоматологът единствено вадел зъби. Свидетелят заявява още, че ищецът В. Т. му е споделял, че се чувства зле от условията в затвора.

Изложената фактическа обстановка обусловя следните правни изводи:

Исковата претенция е процесуално допустима, а разгледана по същество - частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 205 АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Съгласно чл. 12, ал. 1 - ал. 3 ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице към министъра на правосъдието, като затворите са нейни териториални служби. В случая исковата претенция е насочена срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - [област] за вреди, твърдяно причинени от администрацията на Затвора - [област] при осъществяване на дейността по изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“. Тази дейност има административен характер, поради което Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е надлежно пасивно материално и процесуално легитимирана страна.

Разпоредбите на Част седма от ЗИНЗС не поставят като предпоставка за уважаване на иска действията или бездействията на администрацията предварително да са били отменени като незаконосъобразни с административен или съдебен акт. За да бъде ангажирана отговорността по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат установени: нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, осъществено чрез акт, действие или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията; настъпили неимуществени вреди в правната сфера на ищеца; както и пряка причинна връзка между нарушението и вредоносния резултат. Съгласно чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, включително липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация и други подобни обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Съгласно чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС минималната жилищна площ в спално помещение за всеки лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв.м. Това изискване представлява вътрешноправен минимум, гарантиращ стандарта за човешко достойнство при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“. Нормата е императивна, като неспазването ѝ може да обуслови нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, когато ограничението в пространството засяга възможността за нормално движение, извършване на ежедневни дейности и съхраняване на минимално лично пространство.

Приложима е и Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, която по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на [държава] има предимство пред противоречащите ѝ норми на вътрешното право. В практиката си Европейският съд по правата на човека последователно приема, че жилищната площ е съществен критерий при преценката дали условията на задържане представляват нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл. 3 от Конвенцията. В § 166 от пилотното решение „Н. и други срещу [държава]“ от 27.01.2015 г. е прието, че когато задържаното лице разполага с по-малко от 3 кв.м. жилищна площ, е налице силна презумпция за нарушение на чл. 3 от Конвенцията. В § 167 от същото решение е прието, че когато предоставената площ е между 3 и 4 кв.м., преценката следва да се извършва с оглед кумулативния ефект на останалите материални условия на задържане, включително достъпа до светлина, въздух, санитарни условия, отопление, възможност за движение и общата продължителност на престоя.

Фактическият състав на отговорността по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС включва нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, настъпили вреди и пряка причинна връзка между тях. При установено нарушение настъпването на неимуществени вреди се предполага по силата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС.

В определението за насрочване на делото, както и в проведеното съдебно заседание, съдът е указал на ответника, че носи доказателствената тежест да представи информация и документи относно условията, при които ищецът е изтърпявал наказанието си през процесния период.

Относно исковия период, а именно от 19.03.2025 г. до 07.04.2026 г. в Затвора - [област], от установената по делото фактическа страна се налагат следните правно релевантни изводи.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че през периода от 19.03.2025 г. до 04.06.2025 г. ищецът е бил настанен в спално помещение ••• на •••, с площ 28,00 кв.м. без санитарния възел. При тази площ минималната жилищна площ от 4 кв.м. на лице по чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС е осигурена при настаненост до 7 лица включително, докато при 8 и повече лица изискването не е изпълнено.

От представените справки се установява, че пренаселеност в спално помещение ••• е налице за следните подпериоди:

• от 19.03.2025 г. до 20.03.2025 г. - при настаненост от 8 лица (2 дни);

• от 21.03.2025 г. до 10.04.2025 г. - при настаненост от 9 лица (21 дни);

• от 11.04.2025 г. до 28.04.2025 г. - при настаненост от 8 лица (18 дни);

• от 16.05.2025 г. до 04.06.2025 г. - при настаненост от 8 лица (20 дни).

Общата продължителност на тези подпериоди възлиза на 61 дни.

За периода от 29.04.2025 г. до 15.05.2025 г., при настаненост от 7 лица, изискването за минимална жилищна площ е било спазено, тъй като на едно лице се е падала площ от 4 кв.м., поради което за този подпериод не се установява нарушение на чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС.

На 05.06.2025 г. ищецът е бил преместен по негова молба в спално помещение ••• на •••, което е с площ 27,44 кв.м. без санитарния възел. При тази площ изискването на чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС е спазено при настаненост до 6 лица включително. При 7 лица на едно лице се пада площ от 3,92 кв.м.; при 8 лица - 3,43 кв.м.; при 9 лица - 3,05 кв.м.; а при 10 лица - 2,74 кв.м., поради което при настаненост от 7 и повече лица е налице нарушение на вътрешноправния стандарт по чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС, а при 10 лица площта е и под минималния стандарт от 3 кв.м., възприет в практиката на ЕСПЧ.

От представените данни за населеността се установява, че пренаселеност в спално помещение ••• е налице за следните подпериоди:

• от 05.06.2025 г. до 26.06.2025 г. - 7 лица (22 дни);

• от 27.06.2025 г. до 11.07.2025 г. - 8 лица (15 дни);

• от 12.07.2025 г. до 13.07.2025 г. - 7 лица (2 дни);

• от 14.07.2025 г. до 17.07.2025 г. - 8 лица (4 дни);

• от 18.07.2025 г. до 04.08.2025 г. - 10 лица (18 дни);

• от 05.08.2025 г. до 07.08.2025 г. - 9 лица (3 дни);

• от 08.08.2025 г. до 25.08.2025 г. - 10 лица (18 дни);

• от 26.08.2025 г. до 08.09.2025 г. - 9 лица (14 дни);

• от 09.09.2025 г. до 11.09.2025 г. - 8 лица (3 дни);

• от 12.09.2025 г. до 23.09.2025 г. - 9 лица (12 дни);

• на 24.09.2025 г. - 10 лица (1 ден);

• от 25.09.2025 г. до 09.11.2025 г. - 9 лица (46 дни);

• от 10.11.2025 г. до 13.11.2025 г. - 8 лица (4 дни);

• от 14.11.2025 г. до 21.11.2025 г. - 10 лица (8 дни);

• от 22.11.2025 г. до 04.12.2025 г. - 9 лица (13 дни);

• от 05.12.2025 г. до 11.12.2025 г. - 10 лица (7 дни);

• от 12.12.2025 г. до 18.12.2025 г. - 9 лица (7 дни);

• на 19.12.2025 г. - 10 лица (1 ден);

• от 20.12.2025 г. до 05.01.2026 г. - 9 лица (17 дни);

• от 06.01.2026 г. до 27.01.2026 г. - 10 лица (22 дни);

• от 28.01.2026 г. до 26.02.2026 г. - 9 лица (30 дни);

• от 27.02.2026 г. до 30.03.2026 г. - 10 лица (32 дни);

• от 31.03.2026 г. до 02.04.2026 г. - 9 лица (3 дни);

• от 03.04.2026 г. до 05.04.2026 г. - 10 лица (3 дни);

• от 06.04.2026 г. до 07.04.2026 г. - 9 лица (2 дни).

Общата продължителност на тези подпериоди възлиза на 307 дни.

От тях за общо 110 дни ищецът е пребивавал при настаненост от 10 лица, при която осигурената жилищна площ е била 2,74 кв.м. на лице, тоест под минималния стандарт от 3 кв.м., възприет в практиката на Европейския съд по правата на човека.

В обобщение съдът приема, че през целия исков период от 19.03.2025 г. до 07.04.2026 г. не е доказано осигуряване на минималната жилищна площ по чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС за общо 368 дни, от които 61 дни в спално помещение ••• и 307 дни в спално помещение •••. За тези периоди ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, изразяващи се в пренаселеност, представляваща незаконосъобразно бездействие на администрацията.

По отношение на оплакванията за наличие на дървеници, хлебарки и други вредители през исковия период съдът намира следното.

От представените по делото протоколи за извършена дезинфекция, дезинсекция и дератизация в Затвора - [област] се установява, че през 2025 г. и 2026 г. са били извършвани регулярни ДДД обработки срещу насекоми и гризачи. За 2025 г. са представени и приети протоколи с дати: 04.02.2025 г.; 06.03.2025 г.; 16.04.2025 г.; 13.05.2025 г.; 11.06.2025 г.; 17.07.2025 г.; 14.08.2025 г.; 12.09.2025 г.; 08.10.2025 г.; 16.10.2025 г. и 13.11.2025 г., а за 2026 г. - с дати: 04.02.2026 г.; 17.02.2026 г. и 20.03.2026 г. Представените протоколи са оформени в писмена форма и удостоверяват извършването на обработки срещу насекоми и гризачи, поради което съдът ги кредитира като годни доказателства за предприемани действия от страна на администрацията.

Съдът съобразява, че сред представените по делото протоколи се съдържа и протокол от 16.10.2025 г., удостоверяващ извънредна обработка, насочена конкретно срещу хлебарки и дървеници в стаи •••, •••, •••, ••• и ••• на •••, където през процесния период е пребивавал и ищецът. Това обстоятелство представлява косвено доказателство за наличие на проблем с вредители в съответната зона на затвора, но същевременно установява и предприемане на конкретни действия от страна на администрацията за ограничаването му.

При съпоставка на датите на извършените обработки и периодичността на обработване съдът приема, че през процесния период са били извършвани регулярни и последователни ДДД обработки, като интервалите между тях не сочат на трайно преустановяване на дейността по дезинсекция и дератизация. Съдът отчита и обстоятелството, че обработките са извършвани съобразно действието и трайността на използваните препарати, които по общоизвестни и ноторни факти не изискват ежемесечно или произволно прилагане. Напротив, прекомерно честото третиране с химически вещества би могло да създаде риск за здравето на обитаващите помещенията лица, поради което обработките обичайно се планират периодично.

От значение е и обстоятелството, че по делото не са ангажирани конкретни доказателства за продължителен период, през който да липсват изцяло обработки или администрацията да е бездействала въпреки подадени сигнали. Липсват данни и за отправени от ищеца писмени жалби или сигнали относно вредители, останали без реакция от страна на администрацията.

Съдът съобразява и общоизвестния факт, че ограничаването и пълното унищожаване на определени видове насекоми, в частност хлебарки и дървеници, е обективно труден и продължителен процес в сгради с интензивно обитаване, каквито са местата за лишаване от свобода, като самото наличие на отделни вредители не е достатъчно, за да обоснове извод за липса на предприети мерки от страна на администрацията.

При тези данни съдът приема, че не се установява незаконосъобразно бездействие на администрацията по отношение извършването на дезинфекция, дезинсекция и дератизация през процесния период.

По отношение на останалите оплаквания на ищеца, свързани с твърдения за лоши битови и санитарно-хигиенни условия, липса на постоянен достъп до вода, лошо състояние на санитарните възли, ограничен достъп до баня, липса на условия за пране и сушене на дрехи, наличие на влага, мухъл, падаща мазилка, лошо състояние на прозорците, недостатъчно отопление, осветление и проветряване, некачествена храна, липса на адекватно медицинско и стоматологично обслужване, липса на престой на открито при полагане на труд и неосигуряване на подходящи условия на труд, съдът намира същите за недоказани като самостоятелни основания за ангажиране отговорността на ответника.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че в спалните помещения, в които е бил настанен ищецът - ••• и ••• на •••, е имало санитарен възел и течаща вода. В представената справка е посочено, че във всяко спално помещение има течаща вода и санитарен възел, до които лишените от свобода имат неограничен достъп, като санитарните възли са плътно преградени от спалните помещения и нямат визуален контакт с тях. Посочено е още, че лишените от свобода могат да притежават нагреватели, с които да си топлят вода. При тези данни не се установява твърдяна пълна или трайна липса на достъп до вода или санитарен възел.

Не се доказва и оплакването, че по време на престоя на открито не е бил осигурен достъп до санитарен възел. От справката на администрацията се установява, че по време на провеждане на престой на открито лишените от свобода от пети и •••• могат да ползват тоалетна, разположена между двете групи. Това обстоятелство опровергава твърдението за пълна липса на санитарен достъп при престоя на открито.

По отношение на банята се установява, че същата е обща, с подова настилка от мозайка и стени с фаянсови плочи, като се ползва по утвърден график. В представената справка е посочено, че в банята има обособена съблекалня за преобличане и не се налага лишените от свобода да се придвижват без дрехи по карето, както и че всички работещи лишени от свобода имат право да ползват баня всеки ден. От графика за ••• също се установява, че за работещите в цеховата зона е предвидено ежедневно ползване на баня от 16:30 ч. до 17:00 ч., а за работещите в домакински щат - ежедневно от 15:00 ч. до 16:00 ч. При тези данни не се доказва пълна липса на достъп до баня, нито трайно и системно ограничаване, достигащо самостоятелно интензитета на нарушение по чл. 3 ЗИНЗС.

Свидетелят А. А. сочи, че в общата баня имало два работещи душа, че работещите лишени от свобода отивали последни, че понякога не достигала топла вода и че според него липсвала съблекалня. Тези показания са преки относно възприятията на свидетеля за фактическото ползване на банята и не могат да бъдат игнорирани. Същевременно съдът ги преценява в съвкупност с писмените доказателства, от които се установява наличие на утвърден график за ползване на баня, включително ежедневно ползване за работещите лишени от свобода, както и данни за обособена съблекалня. При това положение съдът приема, че са налице данни за практически затруднения при ползването на банята, но не и за пълна липса на достъп до баня или за трайно лишаване на ищеца от възможност за поддържане на лична хигиена.

По отношение на прането и сушенето на дрехи от представената справка се установява, че прането на дрехите на лишените от свобода се извършва по тяхна преценка - в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките. Посочено е, че обезпечаването на процеса на пране на спално бельо и дрехи на работещите лишени от свобода е чрез три перални машини, като прането се осъществява по молби от лишените от свобода според нуждите им през месеца. Отразено е също, че в пералното помещение са в процес на работа сушилня за дрехи и гладачен каландър, а простори за дрехи има в общите помещения на всеки пост. Съдът съобразява и показанията на свидетеля А., че пералнята трудно се ползвала и според него работела непостоянно, поради което лишените от свобода често перели дрехите си ръчно в килиите, а това водело до допълнителна влага. Тези показания сочат на практически затруднения при реалното ползване на пералната база и следва да бъдат отчетени при общата преценка на условията. Същевременно от писмените доказателства се установява, че в затвора е била налична организация за пране чрез перални машини, възможност за пране по молби, сушилня, гладачен каландър и простори в общите помещения. Поради това съдът приема, че не се доказва пълна липса на условия за пране и сушене, но установените практически затруднения следва да бъдат включени в кумулативната оценка на битовите условия.

Относно твърденията за влага, мухъл, падаща мазилка, лошо състояние на прозорците, недостатъчно отопление и проветряване съдът отчита, че свидетелят действително сочи наличие на влага, мухъл, рушаща се мазилка, студ през зимата и жега през лятото. Същевременно от писмените доказателства се установява, че помещенията са разполагали с отваряеми прозорци, отоплението се осъществява чрез централно-локално парно отопление през отоплителния сезон, а проветряването се извършва чрез отваряне на прозорците. Посочено е още, че през процесния период са извършвани текущи ремонти и поддръжка, изразяващи се в смяна на течащи кранчета, смяна на осветителни тела, отстраняване на течове и своевременно остъкляване на счупени прозорци. При тези данни не се установява трайно бездействие на администрацията по поддръжката на помещенията.

По отношение на хигиената в помещенията съдът съобразява, че съгласно справката хигиената в спалните помещения се осъществява от настанените в съответното помещение лишени от свобода, като за целта те получават съответните прибори, могат да закупуват такива от лавката или да ги получават от близки. От приложените документи за хигиенни материали се установява изписване на почистващи препарати, белина, сапуни, прах за пране, препарати за санитарни помещения, препарати за под, гъби, четки, ръкавици, чували и други консумативи за нуждите на затвора и отделните постове. При липса на конкретни данни за отказ за предоставяне на хигиенни материали на ищеца не се установява самостоятелно нарушение в тази насока.

Оплакванията относно храната също не се доказват. От представеното обяснение на домакин склад С. К. се установява, че при приготвянето на ястията се прилагат подходящи методи за кулинарна обработка с оглед запазване качеството на хранителните съставки, че се прилага пълният списък с хранителни продукти по Таблици 1 и 2, съобразени с Наредба № 1/22.01.2018 г. за физиологичните норми за хранене на населението, както и че се осигурява диетично хранене по лекарско предписание, мюсюлманско и вегетарианско хранене. Посочено е още, че хигиената и качеството на храната се контролират от персонала, медицинската служба и ръководството на затвора. По делото не са представени медицински предписания за специален хранителен режим на ищеца, които да не са били изпълнени, нито обективни данни за системно некачествена или негодна храна.

Не се доказват и твърденията, свързани с липса на медицинско и стоматологично обслужване. От справката на Медицинския център при Затвора - [област] се установява, че лишените от свобода посещават медицинския център и кабинета по дентална медицина по утвърден график и извънредно при спешност. В същата справка е посочено, че за процесния период от 19.03.2025 г. до 07.04.2026 г. ищецът В. Т. не е посещавал кабинета по дентална медицина към Затвора - [област], както и че след справка в журнала на медицинския център не е посещавал медицинския център за прегледи. Това сочи, че по делото няма данни ищецът да е търсил медицинска или стоматологична помощ през процесния период и такава да му е била отказана или забавена.

В тази връзка твърденията в исковата молба за оставяне „на произвола“, за липса на изследвания, за необходимост от намеса на адвокат за извикване на линейка, за алергии от ухапвания, както и за остра и неотложна нужда от стоматологична помощ, не са подкрепени с медицински документи, молби, жалби, откази за преглед или други обективни данни. Наличието на общи твърдения за недостъпност на медицинската грижа не е достатъчно, за да се приеме нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, при положение че липсват доказателства ищецът лично да е поискал и да не е получил медицинска или стоматологична помощ през релевантния период. Ето защо, при липса на данни ищецът да е търсил медицинска или стоматологична помощ през процесния период и такава да му е била отказана, забавена или неоснователно ограничена, съдът приема, че не е доказано незаконосъобразно бездействие на администрацията по отношение на медицинското и стоматологичното обслужване.

Не се установява и твърдяното нарушение, свързано с липса на престой на открито поради полагане на труд. От графика за ••• се установява, че за лишените от свобода е предвиден престой на открито от 10:00 ч. до 11:00 ч., а за работещите в домакински щат/доброволен труд е предвиден престой на открито от 15:00 ч. до 16:00 ч. на западно каре, както и престой на открито за работещите в цехова зона от 15:30 ч. до 16:30 ч. в цехова зона пост № 4. Ето защо не се доказва твърдението за пълна липса на престой на открито за работещите лишени от свобода. Съдът отчита обаче, че от представения график за ••• се установява частично съвпадение между някои дейности за работещите лишени от свобода, включително между времето за ползване на баня и времето за престой на открито за определени категории работещи. Това съвпадение не доказва само по себе си пълна липса на престой на открито или пълна липса на достъп до баня, но сочи на организационно затруднение, при което лишените от свобода могат да бъдат поставени пред необходимост да избират между различни режимни дейности. Това обстоятелство следва да бъде отчетено не като самостоятелно нарушение, а като елемент от кумулативната преценка на условията.

По отношение на твърденията за неосигуряване на подходящи условия на труд, работно облекло и предпазни средства съдът съобразява, че съгласно чл. 174, ал. 2 ЗИНЗС администрацията следва да осигурява безопасни и здравословни условия на труд на лишените от свобода. В случая по делото се съдържат общи данни за трудова ангажираност на ищеца, както и за изписване на работни дрехи и консумативи, но не са представени конкретни раздавателни ведомости или други индивидуализирани документи, удостоверяващи предоставяне на работно облекло и предпазни средства именно на ищеца за процесния период. Същевременно ищецът не е конкретизирал вида на трудовата дейност, конкретните вредни фактори, необходимите предпазни средства и конкретни случаи на отказ. При това положение съдът приема, че оплакването не е доказано в степен да обоснове самостоятелно нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, но липсата на индивидуализирани доказателства от страна на ответника следва да бъде отчетена при общата оценка на условията.

По отношение на твърденията за наличие на котки в района на затвора, включително в столовата, съдът отчита, че същите се поддържат основно чрез свидетелските показания и общи твърдения в исковата молба, но не са подкрепени с обективни доказателства за конкретен вредоносен резултат за ищеца, за заразяване, заболяване или пряко отражение върху здравето му. Поради това това оплакване не може да обоснове самостоятелно нарушение на чл. 3 ЗИНЗС.

Съдът обсъди и останалите твърдения в исковата молба, включително за скъсан балатум, дупки по стените, лошо състояние на подовата настилка, както и за риск от заразяване с ХИВ поради твърдяно използване на една и съща игла. Тези твърдения са общи, не са индивидуализирани по време, място и конкретно отражение върху ищеца и не са подкрепени с обективни доказателства. По делото не са представени данни ищецът да е бил подложен на конкретна медицинска манипулация с нестерилен инструмент, да е бил заразен или да е претърпял каквото и да било здравословно увреждане във връзка с подобен риск. Ето защо тези оплаквания не могат да бъдат приети за доказани.

При преценката на свидетелските показания съдът съобразява, че свидетелят А. А. описва редица неблагоприятни условия - влага, мухъл, насекоми, затруднен достъп до баня, лошо състояние на тоалетните, проблеми с прането и наличие на котки. Показанията обаче са предимно общи и оценъчни, без конкретизация на точни дати, продължителност и честота на всяко отделно оплакване. Част от тях влизат в противоречие с писмените доказателства, включително относно съществуването на съблекалня към банята, организацията за ползване на баня, наличието на достъп до санитарен възел и данните за медицинско обслужване. Поради това съдът ги кредитира само доколкото потвърждават общото възприятие за неудобства в местата за лишаване от свобода, но не и като достатъчно основание за приемане на самостоятелни нарушения извън вече установената пренаселеност и обсъдените данни относно вредителите.

Съдът извърши и преценката по чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС относно кумулативното въздействие на всички установени условия през исковия период от 19.03.2025 г. до 07.04.2026 г. В тази връзка съдът отчита, че наред с доказаната пренаселеност за значителна част от процесния период, по делото се установяват и отделни затруднения, свързани с ползването на баня, прането и сушенето на дрехи, наличието на проблем с вредители, за който е извършвана включително извънредна ДДД обработка, както и определени организационни несъвършенства в дневния режим на работещите лишени от свобода. Тези обстоятелства, разгледани поотделно, не обосновават самостоятелни нарушения с интензитета на чл. 3 ЗИНЗС, но в съвкупност засилват неблагоприятното въздействие на установената пренаселеност върху ищеца през процесния период. Поради това те следва да бъдат отчетени при определяне размера на обезщетението, без да водят до извод за доказаност на всички наведени в исковата молба оплаквания като самостоятелни основания за отговорност.

Както бе посочено по-горе, за периода на пребиваване на ищеца в спално помещение ••• на ••• е установено нарушение за общо 61 дни, а за периода на пребиваване в спално помещение ••• - за общо 307 дни, или общо 368 дни през процесния период. За част от този период - общо 110 дни - ищецът е пребивавал при настаняване на 10 лица в помещение с площ 27,44 кв.м., при което на едно лице се е падала жилищна площ от 2,744 кв.м., т.е. под минималния праг от 3 кв.м., възприет в практиката на Европейския съд по правата на човека като особено тежка форма на пренаселеност.

Размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определен по реда на чл. 52 ЗЗД, съгласно който обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а предполага преценка на всички конкретни обстоятелства по делото - характера и продължителността на нарушението, интензитета на търпените неблагоприятни преживявания, степента на засягане на човешкото достойнство, конкретните условия на изтърпяване на наказанието, както и обществено-икономическите условия в страната към релевантния период.

При определяне размера на обезщетението съдът съобразява и практиката на Европейския съд по правата на човека, включително пилотното решение от 27.01.2015 г. по делото „Н. и други срещу [държава]“, в което е прието, че компенсацията за лоши условия на задържане следва да бъде разумна и съразмерна на присъжданията по чл. 41 ЕКПЧ при сходни случаи. В практиката на ЕСПЧ се приема, че обезщетението при лоши условия на задържане обичайно се движи в диапазон около 4 - 5,3 евро дневно, като този стандарт обаче следва да бъде съобразен с икономическите условия и стандарта на живот в съответната държава.

Съдът отчита, че икономическият стандарт в [държава] е по-нисък от този в държавите, по чиито дела Европейският съд е формирал посочените ориентири, както и че в трайната национална съдебна практика по чл. 284 ЗИНЗС обезщетенията обичайно се определят под тези стойности, при съобразяване спецификата на конкретния случай. Ето защо съдът приема, че за българските условия справедливият дневен размер следва да бъде определен под посочения от ЕСПЧ диапазон, но при отчитане интензитета и продължителността на установеното нарушение.

При индивидуализацията на обезщетението съдът отчита като утежняващи обстоятелства значителната продължителност на установената пренаселеност - общо 368 дни, както и обстоятелството, че за значителен период от време - 110 дни - ищецът е пребивавал при жилищна площ под 3 кв.м. на лице, което според практиката на ЕСПЧ представлява особено сериозна форма на ограничаване на жизненото пространство и само по себе си е в състояние да обуслови нарушение на чл. 3 ЕКПЧ.

Наред с това съдът отчита и че не се установиха други тежки и самостоятелни нарушения с висок интензитет.

При тази съвкупна преценка съдът намира, че обезщетение в дневен размер от 3,50 евро представлява справедлив, балансиран и съразмерен паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди, който съответства както на интензитета на установеното нарушение, така и на икономическия стандарт в страната и утвърдената съдебна практика по аналогични дела.

Съответно, при установено нарушение за общо 368 дни, дължимото обезщетение възлиза на 1 288 евро /368 дни х 3,50 евро/.

Този размер адекватно компенсира претърпените от ищеца неимуществени вреди, съобразно характера, интензитета и продължителността на установените неблагоприятни условия, както и икономическия стандарт в страната и практиката по сходни дела.

В останалата част, над уважения размер от 1 288 евро до пълния претендиран размер от 15 000 евро, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед частичната основателност на иска, основателна е и акцесорната претенция за законна лихва върху уважения размер на главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 07.04.2026 г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. От представения по делото договор за правна защита и съдействие се установява, че адв. д-р Д. П. Х. е предоставил безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, поради което при наличие на предпоставките по чл. 38, ал. 2 ЗА съдът следва да определи адвокатско възнаграждение не по-ниско от минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Материалният интерес по делото възлиза на 15 000 евро - размерът на предявения иск. При превалутиране по фиксирания курс на БНБ материалният интерес възлиза на 29 337,45 лв., поради което е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г.

Съгласно посочената разпоредба минималното адвокатско възнаграждение при материален интерес от 25 000 лв. до 100 000 лв. е в размер на 2650 лв. плюс 8 % за горницата над 25 000 лв. В случая горницата над 25 000 лв. възлиза на 4337,45 лв., а 8 % от нея са 346,996 лв., поради което минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 2996,996 лв.

С оглед уважената част от иска - 1288 евро, съответно 2519,11 лв., съразмерната част от минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 257,34 лв., което след превалутиране по фиксирания курс представлява 131,58 евро.

Ето защо в полза на процесуалния представител на ищеца адв. д-р Д. П. Х. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 131,58 евро.

В полза на ищеца следва да бъде присъдена и сумата от 5,11 евро, представляваща внесена държавна такса по делото.

По отношение на претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение от представителя на ответника, съдът намира, че такива не следва да се присъждат. Съгласно специалната разпоредба на чл. 286, ал. 2 ЗИНЗС, в производствата по чл. 284 ЗИНЗС юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната администрация не се дължи, поради което претенцията е неоснователна.

Воден от горното и на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1, вр. с чл. 284 ЗИНЗС, Административен съд - [област], XXX състав