Решение № 14 от 26.3.2026 г. на Районен съд - Кнежа по дело № 17/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. С Наказателно постановление /НП/ № 25-0285-000965 от 01.12.2025 год. на Началника на РУ – К., на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал.4; 183а, ал.3 и чл. 183а, ал.1 от ЗДвП на П. С. К. от гр. К. са наложени три административни наказания Глоба в общ размер 750 лв./ 383.47 евро. Недоволна от така наложеното административно наказание е останала жалбоподателката П. Кутинка, която в срока по чл. 59 от ЗАНН е подала жалба до Районен съд – гр. К., с която моли съда да отмени наказателното постановление. Жалбоподателят – редовно призован, в съдебното заседание се явява лично и с адв. Д. Г. от ПлАК, с представено по делото пълномощно. Процесуалният представител поддържа жалбата, позовава се на писмени и гласни доказателства. В хода по същество, моли за отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно с доводи за несъставомерност на вмененото на жалб. К. нарушение. Претендира разноски по делото. Ответникът по жалбата – редовно призован, в о.с.з. не се явява и не се представлява. В придружаващо АНП писмо изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Съдът като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна чрез наказващия орган, който е издал обжалваното НП, поради което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт с номер 4780410 за установяване на административно нарушение, от страна на Е. М. М. на длъжност полицай ООР при РУ – К., в присъствието на свидетеля-очевидец П. И. Д. – полицейски служител в същото управление и посочената като нарушител П. С. К.. Съставен е на 02.11.2025 год. за това, че на с. дата около 15:43 часа в гр. К. на ул. М.Б. с посока на движение към ул. Оп. като родител на непълнолетното дете Л.О.Б. не е упражнила контрол и е допуснала използването на индивидуално електрическо превозно средство по пътищата отворени за обществено ползване на ненавършило 16 годишна възраст дете, превозва пътника И.Д.В. зад себе си и водача и пътника са без поставени защитни каски по време на движение. Деянията били квалифицирани като нарушения по чл. 183а, ал.4; чл. 80а, ал.2, т.8 и чл. 80а, ал.1, т.3 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалб. П. К. и същата го подписала без възражения. Устно обяснила на контролните органи, че е забранила на непълнолетния си син да управлява тротинетката, тъй като била запозната със законовата забрана. Получила е препис от АУАН. Жалбоподателката не се е възползвала от правото по чл. 44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения АУАН от Началника на РУ – К. било издадено атакуваното НП, с което на П. С. К. е наложена Глоба в общ размер 750 лв./ 383.47 евро (по чл. 183а, ал.4 ЗДвП – глоба в размер на 500 лв./ 255.65 евро; по чл. 183а, ал.3 ЗДвП – глоба в размер на 200 лв./ 102.26 евро и по чл. 183а, ал.1 ЗДвП – глоба в размер на 50 лв./ 25.56 евро), за това, че „на 02.11.2025 год. в 15:43 часа в гр. К. на ул. М.Б. до номер 5 с посока на движение към ул. Оп. като родител на непълнолетното си дете Л.О.Б. с ЕГН: •••••••••• не е упражнил контрол и е допуснала използването на индивидуално електрическо превозно средство по пътищата отворени за обществено ползване на не навършило 16-годишна възраст дете, превозва пътника И.Д.В. зад себе си и водача и пътника са без поставени защитни каски по време на движение“, с което виновно е нарушила чл. 183а, ал.4 от ЗДвП – родител, настойник или попечител, който допуска използването на ИЕПС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, от ненавършило 16 годишна възраст дете; чл. 80а, ал.2, т.8 от ЗДвП – водач на ИЕПС превозва други лица и чл. 80а, ал.1, т.3 от ЗДвП – водач на ИЕПС не използва защитна каска. Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съгласно заповед на министъра на Министерство на вътрешните работи въз основа на АУАН, съставен от оправомощено лице. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин от събраните по делото гласни доказателства – показания на свидетелите Е. М. М., П. И. Д. и Таня Михайлова Бенчева и обясненията на жалб. П. С. К., дадени в съдебно заседание, които настоящият съдебен състав кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приобщените писмени доказателства – акт за установяване на административно нарушение сер. GA № 4780410, заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 год. на министъра на МВР, гаранционна карта № 2604 от 15.12.2024 год.. По същество жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка. При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери, че са налице основания за отмяна на обжалваното НП по следните съображения: От представените и приети по делото писмени доказателства се установява, че на посочените в АУАН и НП дата и място – 02.11.2025 год. в гр. К., непълнолетният Л.О.Б. на 15 години е управлявал електрическо ПС (тротинетка), с което е превозвал и спътника си И.Д.В., като и двамата са били без поставени защитни каски по време на движението. Безспорно установено по делото е, че водачът не е навършил 16 години и няма право да управлява индивидуално електрическо превозно средство, още повече да превозва и друго лице, но не се установи по безспорен и категоричен начин, че в момента на проверката жалбоподателката е знаела, че непълнолетният й син управлява тротинетката. Видно от обясненията на жалб. П. К., същата не е била в дома си, когато синът й Любослав се е снабдил с ключа от къщата, където е била съхранявана тротинетката и е взел превозното средство, въпреки забраната, която по-рано е имал от родителите си да го управлява. Т.е. у нея не е било налице знание, че на 02.11.2025 год. непълнолетното й дете управлява ИЕПС. За това жалбоподателката е разбрала едва след пристигането си на мястото на проверката. В този смисъл са и показанията на свидетелите Е. М. и Т.Б.. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.1 от ЗАНН административнонаказателно отговорни лица са пълнолетните лица, навършили 18-годишна възраст, които са извършили административно нарушение в състояние на вменяемост. Съгласно ал. 2 на същия член за административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение, отговарят съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им. За да е осъществен състава на нарушението в хипотезата на чл. 26, ал.3 от ЗАНН , се изисква да е налице съзнателно допускане на нарушението от страна на родител по отношение на малолетно или непълнолетно дете. В настоящия казус не е налице отношение на жалб. П. К., при което да е налице умисъл или непредпазливост по смисъла на чл. 11 от НК и в този смисъл не е налице основание за ангажиране на административнонаказателната й отговорност. На следващо място, в АУАН и НП не са отбелязани елементите от състава на твърдяното нарушение, от което следва отговорността на жалбоподателката, а именно че е допуснала извършването на нарушението от своя непълнолетен син съзнателно. Съгласно Постановление № 10/ 28.09.1973 год. по НД № 9/ 1973 год. на Пленума на ВС, родителите на малолетните носят административнонаказателна отговорност, когато умишлено са допуснали лицата, за които отговарят да извършат административни нарушения. В разпоредбата на чл. 26, ал.3, пр.2 от ЗАНН родителите на непълнолетните на възраст от 14 до 16 години извършители са административнонаказателно отговорни, ако съзнателно са допуснали осъществяване на състава на административно нарушение от тяхното дете. Понятието „съзнателно допускане“ на извършване на административно нарушение от малолетни има предвид умишлената форма на вина, която включва както прекия, така и евентуалния умисъл. За наличието на умисъл в действията на родителя на непълнолетния извършител по чл. 26, ал.3 ЗАНН следва да са налице безспорни доказателства, от които да се изведе категоричен извод, че лицето (допустител) е знаело за действията на нарушителя и по никакъв начин с поведението си не е препятствало тяхното извършване. По конкретното производство доказателства за такова поведение на жалбоподателя не са събрани, което води до недоказаност на субективната страна на описаните в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административни нарушения и е основание за отмяна на процесното НП. Ето защо настоящият състав на въззивния съд счита, че жалбата се явява основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено. По разноските: Жалбоподателката, чрез адв. Д. Г., е направила искане за присъждане на разноски по делото. При този изход на спора ОД на МВР – Плевен следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя деловодни разноски в размер на 150 евро за адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 и чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, съдът