Решение № 1331 от 23.1.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 12341/2025 г.

дело № 20251110112341 по описа за 2025 година Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД. Излагат се твърдения, че през м. 04.2024г. – м. 05.2024г. ищецът М. Т. бил записан и започнал да посещава ДГ ..“- гр. С. При записването на детето ищцата Н. А. Н. уведомила ръководството и персонала на детската градина, че детето общува предимно на английски език, но разбира български език. След проведена среща с екип от педагогически специалисти поради установени проблеми в адаптацията на детето в групата то започнало да посещава градината целодневно, като била дадена препоръка за включването му в СОП програма. За периода 01.07.2024г. – 05.07.2024г. за групата, към която бил зачислен ищецът, отговаряла С. У. – учител в ДГ ..“. На 10.07.2024г. ищцата отишла в детската градина, за да вземе сина си. Ищцата посочва, че при вземане на детето и напускането на детската градина С. У. проявила незаинтересовано и дистанцирано отношение. След прибирането на детето вкъщи ищцата установила по тялото на детето следи от ухапване, одрасквания и кръвонасядания в областта на гърба, гърдите и ръцете. На въпрос на ищцата ищецът заявил, че дете на име Ка.о е наранило същия следобед преди закуска, вследствие на което го е боляло и плакал много дълго. За уврежданията на ищеца било издадено медицинско удостоверение след извършен медицински преглед. На следващия ден ищцата се срещнала с директора на учебното заведение и психолога и получила уверение, че инцидентът повече няма да се повтори, но не получила конкретен отговор какви действия ще бъдат предприети по отношение на учителя С. У.. Вследствие на инцидента ищцата се почувствала объркана, излъгана и потисната, т.к. очаквала детето й да получи грижи в детската градина, а в действителност била застрашена неговата безопасност. Ищцата не получила своевременно информация от преподавателите за случилото се, изпитвала притеснения за живота и здравето на сина си. Излагат се твърдения, че след инцидента ищецът се будел често нощем с плач, не искал да си играе с други деца пред дома си и започнал да се плаши от тях, станал нервен, реагирал остро на откази на близки и роднини, мислено се връщал към инцидента и разказвал за него. След инцидента ищецът разказвал, че детето К.до ухапало и одраскало докато били в детската градина, като учителката не се намесила и не му помогнала. След инцидента ищецът провел няколко консултации с детски психолог. Ищцата излага твърдения, че в резултат на проявеното противоправно бездействие, представляващо неполагане на дължимата грижа и отговорност към опазване на здравето на ищеца М. Т. от страна С. У. при изпълнение на възложената й работа като преподавател в ДГ ..“, за ищеца са настъпили вреди, изразяващи се в болки и страдания от одрасквания и ухапвания от друго дете в детската градина на 10.07.2024г. По отношение на ищцата преподавателят С. У. проявила противоправно бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължението да предостави вярна и своевременна информация на родителя, да се свърже с родителя при настъпил инцидент с детето, да предприеме мерки за ограничаване на негативните последици върху детето след инцидента, вследствие на което за ищцата настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в силно безпокойство, усещане на безпомощност, страх за здравето на сина й. Въз основа на така изложените фактически твърдения и правни доводи ищецът М. Т. претендира ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на инцидента, настъпил на 10.07.2024г. – болки и страдания от ухапвания и одрасквания от друго дете в детската градина, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 10.07.2024г., до окончателното плащане. Ищцата Н. А. Н. претендира ответника да бъде осъден да й заплати сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на инцидента, настъпил на 10.07.2024г. – безпокойство и страх за здравето на сина й, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 10.07.2024г., до окончателното плащане. Претендират се разноски. В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който излага становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове. На 11.07.2024г. след като бил информиран за настъпи. инцидент директорът на учебното заведение предприел действия с цел изясняване на обстоятелствата. След проведени разговори с учителката установил, че в съответния ден ищецът бил превъзбуден, отказвал да спи, нарушавал дисциплината в групата, а след следобедната закуска започнал да дразни децата, да ги цели и удря с играчки. Преподавателят и помощник-възпитателят се опитали да го успокоят и го помолили да престане, но той продължил. Ответникът твърди, че между ищеца и други деца в групата възниквали многократни конфликти. На датата на процесния инцидент при посещението в градината ищцата демонстрирала пренебрежително отношение към преподавателя. След инцидента директорът на учебното заведение се срещнал с ищцата и била проведена среща с психолога и учителя, който е бил на смяна. Ищцата била информирана за предприетите действия от ръководството за изясняване на случая, а след това била запозната от учителя с обстоятелствата около настъпването на инцидента. Ответникът изтъква, че при ищеца се наблюдавала трудна адаптация поради отказ да говори на български език, конфликтност и отказ да се придържа към правилата в групата. Ответникът посочва като причина за настъпване на инцидента конфликтния характер на ищеца М. Т.. Въз основа на така изложените съображения ответникът моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените съдебни разноски в настоящото производство. Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: По делото е представено Удостоверение за раждане на лицето М. Т., ЕГН:••••••••••, издадено от С. о., Район Л., от което се установява, че Н. А. Н. е майка на М. Т.. Между страните е безспорно сключването на трудов договор №2 от 13.02.2023г. между ответника и С. У., по силата на който е възникнало трудово правоотношение с ответника и С. У. е приела да изпълнява длъжността учител по музика в детското заведение. Към договора е приложена длъжностна характеристика, като в съдържанието на възложените задължения на преподавателя е предвидено задължение за опазване здравето и живота на децата по време на образователния процес. Между страните не се спори, че в началото на м. април 2024г. ищецът М. Т. е приет в ДГ ..“ и е започнал за посещава детското заведение, като в периода 08.07. – 12.07.2024 г. е включен в сборна група, ръководена от преподавателя С. У.. От приетите медицински документи - Лист за преглед на пациент от 10.07.2024г., издаден от ... „Н. И. Пи...“, „Спешен кабинет по детска ортопедия и травматология“, и съдебно-медицинско удостоверение №545/2024г. от 11.07.2024г., издадено от съдебен лекар при Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „А.... ЕАД се установява, че при извършен личен преглед на ищеца М. Т. се установяват кръвонасядания в областта на гърба, кръвонасядане на гръдния кош, множество охлузвания и драскотини в областта на двата горни крайника; кръвонасядане на лява предмишница. Описаните травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети и такива с ограничена контактуваща повърхност каквато характеристика притежават човешките нокти и зъби и могат да се получат по време и при посочения при обследването начин – ухапване и одраскване от друго дете. В представеното медицинско свидетелство е отбелязано, че констатираните охлузвания и драскотини не засягат цялата дебелина на кожата и не могат да бъдат квалифицирани като рани, както е посочено в първоначално издадения Лист за преглед на пациент от 10.07.2024г. от ... „Н. И. Пи...“. По делото е представен и приет като писмено доказателство протокол от психологична консултация, проведена на 22.08.2024г. с ищеца М. Т. с клиничен психолог д-р ЖЖ. Т.. В заключителната част на изследването се сочи, че ищецът съобщава за негативно преживяване в детската градина, дължащо се на травматичен момент във взаимоотношенията с дете на име К. Посочва се, че при ищеца се наблюдава повишено напрежение, страхови преживявания при разказ, свързан с дете на име К. отказ да посещава детската градина, проявено чувство на раздразнение и тревожност. От представените по делото Заявление вх. №318/09.04.2024г. от Н. Н., Карта за функционална оценка на индивидуалните потребности на дете или ученик със специални образователни потребности от 21.05.2024г. и Заповед №2141/13.06.2024г., издадена от РЦПППО С.град, се установява, че на ищеца М. Т. е предоставена краткосрочна допълнителна подкрепа за личностно развитие до завършване на подготвителна група в ДГ ..“ гр. С. По делото е представената в цялост образувана преписка от Ми. о. н. по сигнал №4732/24.07.2024г., вх. №Р..../26.07.2024г., подаден от ищцата, във връзка с процесния случай. От приложените документи към преписката се установява, че с доклад от Директора на ДГ ..“- гр. С.изх. №.... до началник на РУО-С.град е изложена информация за следните предприети действия по повод постъпи. сигнал – изискване на обяснения от екипа на детското заведение относно инцидента, проведен разговор с учителя, проведен разговор с ищцата, учителя и психолога в градината, в който учителят е информирал майката за развил се конфликт между М. Т. и дете на име К. при който М. Т. взел играчката на детето, вследствие на което то от своя страна го надрало и ухапало. Със Заповед №.../12.08.2024г. на Директора на ДГ „Ли.“ гр. С.на С. У., изпълняваща длъжност учител по музика, е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ поради допуснато нарушение на трудовата дисциплина – неизпълнение на задълженията за опазване на живота и здравето на поверените деца на 10.07.2024г., когато е допуснала върху детето М. Т. от втора А група „Пчеличка“ да бъде упражнено насилие от друго дете от групата под формата на ухапване. Съгласно показанията на разпитания свидетел С. У., изпълняваща длъжност учител при ответника, свидетелят е водил сборна група от деца в детската градина през м. юли 2024г., в която бил включен и ищецът. Свидетелят описва ищеца като конфликтен, неспокоен и раздразнителен. Изтъква склоннност на ищеца към невъздържано поведение при неполучаване на играчка от други деца, като сочи конкретни прояви на блъскане на децата, отнемане на играчки и хвърляне на играчки по тях. Сочи за наличие на конфликтни отношения между М. Т. и дете от групата на име К.Каталиев, като при спречкване между тях на 08.07.2024г. К.ухапал М.. Свидетелят информирал ищцата за случилото се на 08.07.2024г., но ищцата отговорила, че такива взаимоотношения са нормални между момчета. Свидетелят посочва, че при настъпването на процесния инцидент била сама в група от 20 деца. Инцидентът настъпил бързо, като М. ударил К.с остра играчка в гърба, К.инстинктивно се обърнал и го ухапал по лявата ръка. Отрича за настъпването на други наранявания по М. освен ухапването. Свидетелят се намесил, като разделил децата и взел играчката, с която бил нанесен ударът. След случилото се свидетелят не се обадил на ищцата, т. к. детето нямало наранявания. Свидетелят посочва, че в периода, през който е ръководил сборната група, в детската градина не е имало наличен психолог. Съгласно установената практика учителите се намесвали, когато конфликтът между децата застрашавал тяхното здраве и безопасност, но в останалите случаи оставяли децата сами да разрешат проблема. Свидетелят посочва, че при настъпването на конфликта между К.и М. на 10.07.2024г. не се стигнало до сбивА.ато при спречкването свидетелят и помощник-възпитателят разделили децата. Свидетелят сочи за затруднения при комуникацията с М. Т., които отдава на неумението на детето на говори български език и служенето предимно с английски език. Сочи за проведено изследване на психичното състояния на М. от нарочно създадена комисия в детската градина със съгласието на ищцата. Свидетелят отрича да е получавала инструкции от психолога в градината за работа с М. Т.. От показанията на разпитания свидетел А.. изпълняваща длъжността помощниквъзпитател при ответника, се установява, че е работила в сборна група в детската градина заедно със С. У., в която бил включен и ищецът. Описва ищеца като неспокойно дете, което отказвало да спи следобеден сън, попадало в конфликти с други деца, защото отказвал да споделя играчките си. Завява, че не е била свидетел на конфликт, развил се между М. Т. и дете на име К. Посочва за случаи, в които М. удрял други деца с играчки, при което учителят и помощник-възпитателят предприемали действия, за да успокоят децата. Отрича да е получавала насоки от психолозите в детската градина за осъществяване на по-особени възпитателни грижи спрямо М. Т.. В показанията на свидетеля Р. Д., психолог при ответника, се установява, че след подадено искане от ищцата и проведена индивидуална оценка на потребностите на детето ищецът бил насочен към допълнителна подкрепа в детската градина. При ищеца се наблюдавали поведенченски затруднения при общуването с другите деца, прояви на опозиционно поведение, затруднения за включване в обучителния процес поради езиковата бариера. Свидетелят посочва като причина за насочването на детето към допълнителна подкрепа желанието на учителите и психолозите в градината детето да бъде подпомогнато в обучителния процес и да не изостане поради наличие на езикова бариера в комуникацията. Свидетелят общувал с ищеца както на български, така и на английски език, но ищецът невинаги разбирал подадени инструкции на български език. Свидетелят посочва, че при разговори в ищцата последната споделяла за проблеми с адаптацията на М. при посещението му в други детски градини. Между М. Т. и другите деца често възниквали конфликти при отказ да му бъде предоставена играчка. Свидетелят разбрал за инцидента от 10.07.2024г. след получено обаждане от ищцата. На следващия ден при проведена съвместна среща с директора, учителят С. У. споделил, че ищецът често влиза в конфликти с друго дете от групата. Учителят разказал, че при настъпването на конкретното спречкване едното дете посегнало към другото докато тя достигне до тях, за да предотврати спречкването. След това ги разделила и разговаряла със всяко от децата за случилото се. Свидетелят заявява, че между М. Т. и други деца често възниквали конфликти във връзка със споделянето на играчки, но уточнява, че няма непосредствено впечатление за развила се саморазправа, т. к. работи предимно индивидуално с децата. Свидетелят не излага данни за конкретно настъпил конфликт между ищеца и детето К. Посочва, че преди настъпването на инцидента е дала насоки на преподавателя У. за оказване на повишено внимание по отношение на М. Т., включително във връзка със затрудненията му със следобедния сън, споделила приложими практики за успокоение на детето. От показанията на свидетеля ХХ. се установява, че същата има непосредствени впечатления относно поведението на ищеца в периода след м. април 2024г., когато започнала да поддържа по-близки приятелски отношения с ищцата. Заявява, че М. общувал свободно на български език с възрастни и деца. Описва ищеца като общително дете. Свидетелят узнал за процесния инцидент от разговор по телефона с ищцата на 10.07.2024г., в който последната й споделила, че при прибирането на детето от детската градина открила по тялото му следи от ухапвания и наранявания по гърба и гърдите. Ищцата споделила за изпитано чувство на притеснение поради неясния произход на нараняванията, вследствие на което завела ищеца за преглед в Пи.... Свидетелят посочва, че на следващия ден ищцата посетила детската градина, т. к. не била уведомена относно възникна. проблем със сина й. Ищцата споделяла, че се чувства изплашена и излъгана от детската градина, притеснявала се за психическото състояние на ищеца и възнамерявала да се консултира със психолог относно състоянието на детето. Свидетелят посочва, че след инцидента в поведението на ищеца се наблюдавала промяна – станала по-затворен, отказвал да споделя относно случилото се в градината, будел се от кошмари през нощта. След случилото се в детската градина ищецът отказвал да излиза и да играе с други деца. Свидетелят посочва, че описаната промяна в поведението на ищеца продължила и след м. ноември 2024г., когато той заедно със семейството си започнал да посещава училище. От м. август 2024г. ищецът започнал да посещава психолог, като консултациите продължили и след прибирането на семейството в ... с цел преодоляване на спомена от случилото се. Свидетелят посочва, че ищцата й споделяла относно посещения на детето при психолог във връзка с проблеми на детето с комуникацията в детската градина поради езиковата бариера. От показанията на свидетеля Х.-С се установява, че впечатленията й се основават на лични възприятия от познанството й с ищците. Описва ищеца като спокоен, срамежлив, успяващ да се социализира с другите деца постепенно. Посочва, че ищецът разбирал инструкции на български език, но комуникирал с останалите деца на английски език. Заявява, че не е била свидетел на агресивни прояви от страна на ищеца. Посочва, че узнала за процесния инцидент при разговор с ищцата, в който последната споделила, че след прибиране от Д. г. открила следи от насилие по тялото на детето. След случилото се ищцата започнала да изпитва притеснение, да търси начин да разреши проблема и да помогне на детето, което станало затворено. Ищцата разказвала как сина й се буди през нощта от кошмари, отбягва децата и изпитва страх да не се срещна с дете на име К. Ищецът не съумял да преодолее шока и уплахата след случилото се, което наложило семейството да се върне обратно в .... При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Предявеният иск е с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Според тази разпоредба лицето, което е възложило на друг някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна. Предпоставка за уважаване на иска е да се докаже наличието на противоправно действие или бездействие на лице, на което ответникът е възложил опредЕ. работа, при или по повод изпълнението й, както и настъпването на вреди, които са в пряка причинна връзка с това противоправно поведение. Вината на длъжностните лица се предполага до доказване на противното, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Съдът намира за безспорно между страните в настоящото производство, което се установява и от събраните писмени и гласни доказателства по делото, че към 10.07.2024г. ищецът М. Т. е посещавал Д. г. ..“ в гр. С.и е бил зачислен към сборна група, ръководена от С. У., преподавател по музика в детското заведение. От представената медицинска документация - Лист за преглед на пациент от 10.07.2024г. и съдебно-медицинско удостоверение №545/2024г. от 11.07.2024г., се установява, че след проведен личен преглед на ищеца върху тялото му са констатирани следните увреждания: кръвонасядания в областта на гърба, кръвонасядане на гръдния кош, множество охлузвания и драскотини в областта на двата горни крайника; кръвонасядане на лява предмишница. Съдът намира за доказана причинно-следствената връзка между описаните травматични увреждания и по-рано развилата се физическа саморазправа между ищеца и дете в сборната група в детското заведение на име К.Кателиев. Видно от изготвения доклад от директора на детското заведение по повод случая в събраните обяснения от учителя, ръководил групата, като причина за настъпване на уврежданията по отношение на детето М. Т. се сочи именно ухапване и надиране от друго дете в групата от 10.07.2024г. Показанията на свидетелите ХХ. и Х.-С потвърждават момента на установяване на уврежданията върху тялото на ищеца от страна на ищцата след прибирането на детето от Д. г. на 10.07.2024г. Съгласно приетото съдебно-медицинско удостоверение получените увреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмети и такива с ограничена контактуваща повърхност каквато характеристика притежават човешките нокти и зъби и могат да се получат по време и при посочения при обследването начин – ухапване и одраскване от друго дете. При така изложените съображения съдът намира за доказана пряката и непосредствена връзка между физическия конфликт, настъпил между М. Т. и дете в сборната група, и установените телесни увреждания върху тялото на ищеца, нанесени сред ухапване и одрасквания в областта на горните крайници, гърба и гърдите на ищеца. Спорно между страните е обстоятелството, свързано с изпълнението на задълженията на учителя С. У. и доколко нейното поведение по време на престоя на детето в детската градина противоречи на педагогическите методи и практики предвид твърдяното конфликтно и агресивно поведение на ищеца и неоказано съдействие от страна на ищцата при предходни разговори относно поведението на сина й. За да се ангажира отговорността на ответника е достатъчно да се докаже, че в резултат на това поведение са настъпили увреждания на здравето на детето, което е било под надзора на съответния служител на детското заведение, на които е възложено от ответника да изпълнява тези функции и увреждането е настъпило при или по повод на изпълнение на задълженията им, като вината се предполага до доказване на противното. Не е спорно между страните, че ответникът е възложил на своите служители – учители в детското заведение, да изпълняват задълженията, свързани с полагане на необходимите грижи по отношение на поведението на посещаващите детското заведение деца, за да не настъпи увреждане на тяхното здраве. Съгласно представената трудова характеристика към сключения с преподавателя С. У. трудов договор учителят има задължение да опазва живота и здравето на децата по време на образователния процес, което изцяло кореспондира на законоустановеното задължение на педагогическите специалисти в чл. 219, ал. 2, т. 2 ЗПУО. При изпълнение на служебните задължения преподавателят е длъжен да взема мерки за опазване на живота, психическото и физическото състояние на децата по време на учебни занимания и ситуации. Същевременно съгласно чл. 209, т. 1 ЗПУО родителите имат право периодично и своевременно да получават информация за успеха и развитието на децата им в образователния процес, за спазването на правилата в детската градина и в училището и за приобщаването им към общността. От събраните доказателства в настоящото производство съдът приема за доказано, че учителят С. У. е осъществила противоправно бездействие по отношение на ищеца, доколкото не е предприела своевременно мерки за предотвратяване на саморазправата между децата в групата, с което не е обезпечила безопасността на ищеца и е застрашила неговата психическо и физическо състояние. Противоправният характер на осъщественото бездействие се потвърждава и инициираното дисциплинарно производство срещу учителя, което е приключило с наложено дисциплинарно наказание „забележка“, както и от събраните гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля У. и свидетеля Д., от които се установява, че учителят не е предприел своевременно действия, за да предотврати възникването на конфликта между децата и нанасянето на вредите върху ищеца. От събраните гласни доказателства в настоящото производство чрез изслушване показанията на свидетеля У., с категоричност се установи, че след настъпване на конфликта с участието на ищеца и получаваното на телесни увреждания, преподавателят не се е свързал с ищцата в качеството й на родител на ищеца, като при предаването на детето в края на учебния ден не е предоставила информация на родителя относно случилото се. С това си поведение преподавателят е допуснал противоправно бездействие при изпълнение на служебните задължения и законово вменените й задължения по смисъла на чл. 209 ЗПУО, като не е уведомил своевременно ищцата в качеството й на родител и законен представител на ищеца относно претърпените увреждания от ищеца, с което е накърнила правото на родителя да получава своевременна, пълна и адекватна информация относно засягането на здравословното състояние и психологическия статус на детето. Предвид изложеното, съдът намира, че именно в резултат на противоправното бездействие на учителя С. У. върху ищеца М. Т. са нанесени следните телесни увреждания - кръвонасядания в областта на гърба, кръвонасядане на гръдния кош, множество охлузвания и драскотини в областта на двата горни крайника; кръвонасядане на лява предмишница, а по отношение на Н. Н. са причинени неимуществени вреди вследствие на непредприемане на действия по информиране на ищцата относно възникна. инцицент, засягането на здравословното състояние на детето и психологическия му статус. Що се отнася до вината, по смисъла на чл. 45, ал. 2 ЗЗД тя се предполага до доказване на противното. В тежест на ответника е да ангажира доказателства за оборване на презумцията за виновно причиняване на вредите. В хода на процеса такива не са ангажирани и презумцията не е оборена. Тук следва да бъдат обсъдени въведените възражения от ответника относно проявите на агресивно и конфликтно поведение от ищеца М. Т. и затрудненията в комуникацията с ищеца поради невладеене на български език, които според ответника са резултирали в настъпването на процесния инцидент. На първо място от събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите УзуУ. К. и Д., не се установява по категоричен начин твърдяното затруднение на ищеца при използването на български език в комуникацията с педагогически персонал и децата в детската градина. Свидетелите не излагат безпротиворечиви данни относно невъзможността на ищеца да разбира дадени инструкции на български език. Именно способността на М. Т. да възприема отправени указания и наложени правила за взаимодействие в групата е от преимуществено значение за установяване на необходимия ред в групата от учителя, като твърденията в обратно посока се опровергават от показанията от психолога Д. за осъществявана двуезична комуникация с детето, както и косвено от показанията на свидетелите ХХ. и Х.-С. На следващо място поддържаната теза за проявено конфликтно и агресивно поведение на детето, както и наличието на личностни характеристики, мотивирали насочването му към специализирана психологическа подкрепа, които да са довели до настъпване на процесния инцидент, не следва да бъдат възприети като достатъчно убедително основание за освобождаване на ответника от деликтна отговорност по смисъла на чл. 49 ЗЗД. От изслушаните показания на свидетелите УзуУ. К. и Д., основани на придобити трайни и непосредствени впечатления относно поведението на ищеца М. Т. в обучителна среда, се установяват данни за конфликтно и невъздържано поведение от детето в нарушение на установения дневен режим в групата. При анализ на изслушаните показания съдът намира, че описаните прояви действително могат да характеризират ищеца като своенравно и буйно дете, което взаимодейства по-трудно с останалите деца и не се придържа към установените правила в групата. Тези характеристики обаче не следва да бъдат ценени като обстоятелство от такова непредвидимо и непредотвратимо естество, което да не позволява на педагогически персонал да предприеме своевременно мерки, за да предотврати възникването на конфликти между децата и да способства да установяването на безопасна среда. В този контекст съдът съобрази, че преподавателят У. е разполагала с предварителна запознатост относно особеностите в поведението на ищеца М. Т., подадена от психолога Д., както и с конкретни насоки относно приложими практики да успокояването на ищеца. От друга страна включването на ищеца в група на оказване на подкрепа на дете със специални образователни потребности е обусловено именно от дадените препоръки от педагогическите специалисти в детската градина за подпомагане на детето при преодоляване на затрудненията в комуникацията, създадени от несвободното използване на български език, а не от когнитивни или психологически затруднения, което се установява от показанията на свидетеля Д.. При така изложените мотиви съдът приема, че посочените от ответника обстоятелства не могат за бъдат възприети като изключващи отговорността на ответника обстоятелство, а именно като такива обуславящи обективна невъзможност на учителите, действащи при възлагане на ответника, да обезпечат безопасна среда за ищеца в детското заведение. След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено, че в резултат от неизпълнението на задълженията от страна на преподавателя С. У. - служител на ответника, за опазване здравето на децата, са нанесени телесни увреждания на ищеца, причинили болки и страдания. Съдът намира за доказано и че в резултат от неизпълнението на задълженията от страна на преподавателя С. У. по предоставяне на своевременна информация на родителя за засягане на физическото и психическото състояние на детето на ищцата са причинени неимуществени вреди. При определяне на размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди следва да се съобрази чл. 52 ЗЗД, съгласно която разпоредба обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това е основен принцип в правото, който обаче не се прилага абстрактно, а съобразно конкретните обстоятелства, при които са настъпили вредите. По отношение на размера на обезщетението, дължимо на ищеца, съдът следва да съобрази тежестта на претърпените телесни увреждания, свързаните с това болки и страдания, претърпения стрес от пострада., вида и характера на увреждането, периода на възстановяване, отражението, което увреждането е дало върху ежедневието на пострада. и неговото психологическо състояние, наличието на продължили неблагоприятни последици върху емоциално-психологическото състояне на ищеца. Видно от представените медицински документи на ищеца са нанесени множество повърхностни увреждания в областта на горните крайници, гърдите и гърба. Съдът отчита, че телесните увреждания не са от характер да причинят болка с голям интензитет, като не е било необходимо болнично лечение, но следва да бъде съобразена ранната детска възраст на ищеца и присъщия за нея по-висок интензитет на болкови усещания. Безспорно и житейски обосновано е, ситуацията в детската градина да е предизвикала стрес у детето, като видно от събраните гласни доказателства детето е станало по-затворено, избягвало е да говори за инцидента, изпитвало е нарушения в съня, отбягвало е да играе с други деца, изпитвало чувство на несигурност и тревожност. Съдът съобрази, че ранната детска възраст на ищеца предполага по-ниска емоционална устойчивост, което се установява и от събраните данни за продължилата психологическа подкрепа от психолог след настъпването на инцидента. По отношение на размера на обезщетението, дължимо на ищцата, съдът следва да съобрази тежестта на претърпените болки и страдания, изразяващи се в претърпения стрес от случилото се със сина й, изпитаното първоначално чувство на неизвестност за произхода на уврежданията, несигурност относно условията, при които се полагат грижи за детето в детската градина, както и последвалото чувство на безпокойство за психологическото състояние на детето след инцидента. Съдът приема, че настъпилите за ищцата неимуществени вреди, съставляващи негативни изживявания вследствие на несените увреждания върху сина, са житейски обосновани и се доказват по несъмнен начин от събраните доказателства в настоящото производство. П о изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че размерът на дължимото обезщетение на ищеца, който съответства на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и при съобразяване, че самото осъждане има овъзмездителен характер, следва да бъде определен на сумата от 12 000 лв. До този размер предявеният иск следва да бъде уважен, а за разликата до пълния му размер отхвърлен като неоснователен. Съдът определи справедливият размер на дължимото обезщетение на ищцата на сумата от 5 000 лева, поради което така предявения иск следва да бъде уважен в пълния предявен размер. По въведеното възражение за съпричиняване: В депозирания отговор ответникът релевира възражение за съпричиняване от страна на ищеца, който с прояви на конфликтно поведение и оказвана агресия спрямо децата в групата провокирал тяхната защитна реакция и нанасянето на процесните увреждания върху него. Съгласно т. 7 от Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС, когато малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпване на резултата, съобразно с обстоятелствата на случая следва да се приложат разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД независимо от това, че такова лице не може да действа виновно. В трайната практика на ВКС, се приема, че съпричиняването има обективен характер, и принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице, когато с поведението си пострада.т е създал предпоставки за осъществяването на деликта и за настъпването на вредите, или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострада., без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като неблагоприятен резултат, при определяне степента на съпричиняване на вредата е необходимо да се извърши съпоставка на поведението на участниците. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. В процесния случай ответникът релевира възражение на съпричиняване от ищеца, което е неуточнено, доколкото ответникът не посочва конкретните действия на ищеца М. Т., с които е допринесъл за настъпването на уврежданията при процесния инцидент от 10.07.2024г., а излага общи твърдения за създадената конфликтна среда в резултат от проблемното поведение на ищеца в детската градина. Липсата на конкретизация по отношение на осъщественото поведение от ищеца, допринесло според ответника за настъпването на вредите, не позволява да се извърши съпоставка на поведението на участниците при настъпване на непозволеното увреждане и да се формира окончателен извод за конкретен принос на пострада.. Същевременно в изслушаните показания на свидетеля У. се сочи, че причина за възникване на инцидента е нанесен удар от ищеца с остра играчка в гърба на детето К.Кателиев. Съдът не кредитира показанията на свидетеля в тази им част т. к. същите са логически непоследователни и вътрешно противоречиви и не се потвърждават от останалата част от събраните гласни доказателства. Този извод се основава и на отбелязаното в показанията противоречие относно датата на настъпване на инцидента, противоречивите твърдения да това дали свидетелят е бил сам в групата или се е ползвал от помощта на помощник-възпитател при настъпване на сблъсъка между децата. Съдът отчете и принципната заинтересованост на свидетеля в настоящото производство, доколкото именно от неговото бездействие като служител на ответника са предизвикани процесните увреждания. Въз основа на така изложените мотиви съдът намира релевираното възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца за неоснователно като неконкретизирано и недоказано в настоящото исково производство. По претенцията за законна лихва: Тъй като се касае за отговорност за увреждане, ответникът по силата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД е в забава от датата на увреждането – 10.07.2024г., поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати и законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане. По искането за разноски: При този изход на спора всяка от страните има право да получи сторените съдебни разноски в производството, съразмерно с уважената и отхвърлената част от исковете. С представения списък по чл. 80 ГПК ищците претендират да бъдат присъдени сторените съдебни разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 29.10.2024г., от който се установява реалното заплащане на възнаграждението. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищците следва да бъдат присъдени направените от тях разноски, съразмерно с уважената част от исковете, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците сумата от 1 496 лева. Ответникът претендира да бъдат присъдени сторените съдебни разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 30.09.2025г, от който се установява реалното заплащане на възнаграждението. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, като ищецът М. Т. следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 960 лева. При условията на чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на настоящия съд държавната такса върху уважената част от исковете, от внасянето на която ищцата е била освободена, възлизаща на 680 лева, съразмерно с уважената част от исковете. Към момента на постановяване на настоящото решение, валутата на Република България е евро, съгласно чл. 3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70/2024 г.), във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., поради което присъдените суми следва да се преизчислят в евро при курс от 1,95583 лева за едно евро и при съобразяване на правилата, предвидени в чл. 12 и чл. 13 от цитирания закон. Така мотивиран, съдът