Решение № 184 от 12.2.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 990/2025 г.

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК – Въззивно обжалавне. Образувано е въз основа на въззивна жалба с вх. рег. № 285183 от 17.12.2024г., подадена от адв. М. Д. Й., преупълномощена от адв. Й. в качеството на пр. представител на Ф. В. Й. - ищца в исковото производство срещу решение № 260590 от 20.11.2024г. по гр.д. № 4108 по опис на СГС за 2018 г. в отхвърленителната част за разликата над присъдените 50 000 лева до претендираните 250 000 лева, претендирани като обезщетение, за нанесените неимуществени вреди от деликт (ПТП) осъществено на 22.09.2017 г. в следствие на което е настъпила смърт на нейната дъщеря М. Й. Й., починала на •••••••• г. Във въззивната жалба се изложени оплаквания за несправедливо определен размер на обезщетението и е обоснован порок на решението – материална незаконосъобразност - нарушение на чл. 52 от ЗЗД. Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на акт по същество, с който съдът да присъди допълнително обезщетение в размер на още 200 000 лева. Претендира разноски във въззивното производство. Насрещната страна - ЗК "ОЛИМПИК" АД, чрез Клон България с ЕИК 200737120 в писмен отговор, оспорва въззивната жалба като неоснователна.Счита, че няма фактическо основание съдът да присъди повисок размер на обезщетението и поддържа възражението за съпричиняване от страна на ищцата, която е оставила без надзор двете си малолетни деца в автомобил. Претендира разноски в производството. Пред въззивния съд е депозирана и частна жалба с вх. Рег. № 262801 от 14.02.2025г. подадена от адв. Г. Й. в качеството на пр.представител на ищцата Ф. В. Й. срещу решение от 22.01.2025 постановено по гр.д. № 4108 по опис на СГС за 2018 г. имащо характер на съдебно определение, в частта в която съдът е оставил без разглеждане искане с правно основание чл. 248 от ГПК. В жалбата се излага, че определението е неправилно и се иска неговата отмяна. Отговор на частната жалба не е постъпил. При администриране на делото са постъпили два идентични отговора на въззивната жалба – първия по време с вх. Рег. № 261066 от 20.01.2025 г., а втория с вх. Рег. № 265853 от 07.04.2025 г. С определение № 1228/08.05.2025г. постановено по настоящото дело е отменено решение от 22.01.2025г. по гр.д.№ 4108/2018г. на СГС (л.324), в частта, в която има характер на определение и първоинстанционният съд е оставил без разглеждане искане с правно основание чл. 248 ГПК. С въззивното определение, съдът е делото на СГС за произнасяне по същество по молба с вх.№ 285185/17.12.2024г. На база дадените от въззивната инстанция указания Софийски градски съд е постановил определение № 262807 от 07.07.2025г. по гр.д.№ 4108, с което е изменено решение от 20.11.2024г., като ЗК“Олимпик“АД в несъстоятелност, чрез ЗК“Олимпик-клон България“КЧТ е осъдено да заплати на адв.Й. сумата от 1 949.68лв. разноски. Искането за увеличаване размера на възнаграждението е оставено без уважение. Срещу това определение е депозирана частна жалба вх.№ 271463/18.07.2025г. от адвокат Г. Й.. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваният акт и искане определение да бъде отменено и размера на присъденото адвокатско възнаграждение увеличено от 1949.68 лева на 4 794 лева. Отговор на частната жалба не е постъпвал. Решението на Софийски градски съд, в частта, с която ЗК“Олимпик“АД (в несъстоятелност) е осъдено да заплати на Ф. В. Й. на основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 1800 лв.-обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 04.10.2017г. до окончателното изплащане, като необжалвано от страните е влязло в сила. Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като при проверката на правилността на обжалваното решение той е ограничен от посоченото в жалбата. Въззивният състав намира, че решението е валидно и е допустимо в обжалваната част, а за да се произнесе по същество на жалбата, констатира следното от фактическа страна: Не е спорно, а и от представените по делото доказателства се установява, че на 22.09.2017г. около 13:50 ч. л.а. марка „Волво“, peг. № СА, се е движил по път Е 773 в посока от гр. Айтос към гр. Карнобат със скорост от порядъка на 106 км/ч. Достигайки района на бензиностанция „Петрол“ ресторант „Градина“ водачът на автомобила е продължил движението си със същата скорост при наличие на пътен знак, ограничаващ скоростта на 60 км/ч. По същото време пешеходката М. Й. - 8 г. носейки на ръце по малката си сестра е започнала да пресича платното за движение на път Е 773 от ляво на дясно, спрямо посоката на движение на автомобила. Водачът е възприел пешеходката на разстояние от около 72 метра преди мястото на удара, отклонил е автомобила в дясно и едновременно с това е задействал аварийно спирачната система. Настъпил е удар между предната част на автомобила и дясната страна на пешеходката, след което тялото е качено върху предния капак, достигнало е до челното стъкло, след което и отхвърлено напред и вдясно, паднало е на терена и е продължило движението си до мястото на описаните в протокола за оглед капки кръв. След процесното ПТП М. Й. е откарана по спешност в УМБАЛ“Бургас“АД, където е приета в кома, неконтактна и в безсъзнание. Извършени са необходимите изследвания и консултации като е установена тежка церебрална кома, изразяваща се в екстремен мозъчен едем, пнемоцефалия, хеморагични малки огнища двустранно, аксонална травма на мозъка, контузия на главата, счупване на черепа и мозъчно кървене. Детето е хоспитализирано в отделение по анестезиология и интензивно лечение, като в следващите дни поради количествени нарушения на съзнанието и наличието на гърчова симптоматика детето е интубирано и поставено на изкуствена белодробна вентилация и режим. В следващите дни се е наблюдавало задълбочаване в количествените нарушения на съзнанието до кома, арефлексия, температура над 40 градуса и въпреки усилията на лекарите на ••••••••г. М. Й. е починала. Причината за инцидента са субективните действия на водача на автомобила, който е продължил управлението със скорост от 106 км/ч при въведено ограничение от 60 км/ч. При движение с позволената скорост водачът е могъл да предотврати удара. На мястото няма пешеходна пътека. Най-близкото кръстовище след края на уширението при ресторант градина е на 1 400 метра в посока на гр. Карнобат. Пешеходката се е движила от ляво на дясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил. Първоначално е преминала през лентата на път Е 773, предназначена за движение на ППС в посока от гр. Карнобат към гр. Айтос, след което е навлязъл в лентата за предназначена за движение на ППС в обратната посока, къде е настъпил и удара. В момента на навлизане на пешеходеца на платното, автомобилът се е намирал на разстояние 123.27 метра до мястото на удара, а е могъл да го възприеме от 72,49 метра. Няма данни за насрещен трафик. И пешеходецът и водачът са могли да се възприемат от доста голямо разстояние. Не се спори, че л.а. ДК№ •••••••• е застрахован при ответника. С присъда от 18.07.2018г., постановена по НОХД 535/2018г. и влязла в сила на 31.10.2019г., В. И. К. е признат за виновен за престъпление по чл. 343г., във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 49 от НК, а именно че е причинил смъртта на едната дъщеря на ищцата (М. Ф. В. – Й.) и средна телесна повреда на втората. Починалата няма известен баща (Удостоверение за наследници – л. 94; и такова за раждане – л. 97). Майката е неграмотна (пълномощното на л. 148 е подписано в отпечатък от пръст). Във връзка с инцидента е съставен констативен протокол (л. 9). Към момента на ПТП едното дете е на 8 години, а другото на 1 гаденя. Пред първоинстанционнния съд са изслушани заключенията на съдебно медицинска и съдебно-автотехническа експертизи. Заключения са неоспорени от страните и са приети от съда. От тях се установява механизма на процесното ПТП и получените от М. Й. травми, а в последствие и смърт при наличие на пряка причинно следствена връзка между тях. Пред първоинстанционният съд са събрани и гласни доказателства чрез на свидетели. От разпита на свидетеля К. се установява следното: през 2017г. управлявал л.а. близо до гр. Айтос. Имало спрял ВАН. Приближил го и зад него изскочила дребна жена, която носела дете. По-късно се оказало, че са две деца. По-голямото момиче тичало . Когато ги видял бил на 30-40 м., а се движел със 100 км/ч. Натиснал спирачките, но те блокирали. От показанията на свидетеля Я., сестра на ищцата се установява, че след инцидента е посетила болницата в гр.Бургас, където е заварила сестра си на носилка, в неадекватно състояние. От разговора със сестра си разбрала, че двете деца са излезли сами от колата, докато тя е купувала вода за малкото дете. Инцидентът е станал пред очите ѝ. Свидетелства, че страданието не е отминало и ищцата продължава да страна, като отказва всякакви социални посещения, с изключение на гроба на детето си. сестра му е била инжектирана с успокоителни инжекции, психически зле. Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди: Обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на детето имат отражение върху психиката на майката, поради което и съдът кредитира свидетелските показания на нейната сестра, че и към датата на свидетелстване все още не е преодоляла загубата. Родствената връзка между майка и дете е една от най силните и разкъсването на такава връзка представлява травмиращо обстоятелство, водещо до страдание с висок и бавно стихващ интензитет. Начинът, по който е приключил живота на едно от децата на ищцата, предполага и съпътстващото чувство за вина, че децата са оставени без надзор. Този факта може да се преценява и като акт на родителско невнимание, но в случая следва да се отчете и обстоятелството, че децата не са имали втори родител. От правна страна и в предметните предели на въззивното обжалване, отнасящи се до размера на обезщетението, настоящият състав на САС приема следното: В Постановление № 4/1961 г. на Пленума на ВС са дадени разяснения от носно преднназначението на обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 ЗЗД, като възмесдявощо главно страданията и загубата на морална опора и подкрепа като последица от причинената смърт. При опреД.е размера на обезщетение за неимуществени вреди от деликт се прилага принципът на справедливо обезщетяване, основан на цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства, които съгласно ППВС № 4/23.12.1968 г., в случаите на причиняването на смърт, са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, както и други обстоятелства, въз основа на оценката на които в конкретния случай следва да се определи и присъди обезщетение по справедливост. Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 ЗЗД възмездява главно страданията и загубата на морална опора и подкрепа като последица от причинената смърт, като легитимирани да го получат поначало са всички, които са ги понесли, но най - вече неговите низходящи, съпруг и възходящи, и то след като се установи, че действително те са претърпели такива вреди. В случая, ищцата попада в кръга на лицата, имащи право според посоченото постановление на обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие смъртта на нейната дъщеря, а конкретните измерения на търпените от нея болки и страдания са изяснени от показанията на разпитания в първоинстанционното производство свидетел, от чиито показания се установява, че връзката между тях е била силна и че тя изключително трудно преживява загубата на детето си. Следва да се отчете факта, че другото дете също е участник в ПТП. То е носено на ръце от починалото дете докато е настъпвал инцидента, т.е. страданията на ищцата са свързани с целия инцидент, който се е оказал фатален за голямото дете. Обстоятелствата около катастрофата са силно травмиращи. Възрастта на ищцата 41 години. Фактите, че отглежда две деца сама, че едното от тях е травмирано но живо, а другото мъртво починало в страдания, представлява трудна за понасяне ситуация следствие от неизбежен факт – смъртта на голямото дете. Взаимната обич и привързаност между родител и дете, не може да се отрича само възоснова на предположения за неосъществен контрол от страна на родителя и съпричиняване. Родителят е оставил двете си деца в автомобил, голямото дете е предприело пресичане на ръце с малкото за да следва родителя. От заключението на САТЕ се установява, че в момента на навлизане на голямото дете в платното за движени на автомобила, той е бил на разстояние123.27 метра от мястото на удара и ако се е движил с разрешената скорост пешеходката би имала възможност да възприеме автомобила. В района е имало обозначение за разширена скорост от 60 км.ч. Пресичането на пътното платно не е забранено, а се осъществява при засилено внимание от страна на водача, като именно за това е и ограничението на скоростта. За да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Принос за настъпване на увреждането е налице, когато пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпването на вредите или е допринесло за механизма на увреждането. При формиране на отговора на въпроса, дали починалата пешеходка е съпричинила, настоящият състав на САС приема, отрицателен отговор. Независимо, че е предприела пресичане на пътно платно извън обозначените за това места, следва да се вземе предвид, че инцидентът е осъществен извън населено място, в което няма пешеходни пътеки. Когато, пешеходецът пресича на необозначено място, а именно не на пешеходна пътека, то е налице нарушение на правилата на Закона за движение по пътищата / чл. 113 и чл. 114 ЗДвП/. Налице е и практика на ВКС, съгласно която отговорността на водачите на моторни превозни средства за осигуряване на безопасността на движението е значително по - голяма в сравнение с тази на пешеходците. Дължимата от водача на МПС завишена грижа към уязвимия участник в движението /пешеходеца/ - чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП и чл. 116, ал. 1 ЗДвП, предпоставя неговата значително по-голяма отговорност и принос за реализирането на пътното произшествие, но поведението на пешеходеца, когато е в нарушение на правилата за движение по пътищата и ПТП не е настъпило при пресичане на пешеходна пътека, следва да бъде преценявано като относимо с оглед конкретните особености на всеки отделен случай. При опреД.е на степента на съпричиняване подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. Преминаване със скорост два пъти по-висока от разрешената, при наличие на ограничение от 60 км.ч. напълно изключва приноса на малолетно дете, което предприема пресичане на пътното платно. При опреД.е размера на обезщетението, настоящият въззивен състав изхожда от обичайната съдебна практика, която обобщена към момента на настъпване на вредата води към извод за обезщетение в размер от 130 000 лева. Поради частично несъвпадение на изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта , в която искът с правно основание чл. 432 КЗ е отхвърлен за сумата над 50 000 до 130 000 лева и да бъде потвърдено за разликата над 130 000 до претендираните 250 000 лева, като на ищцата се присъди допълнително обезщетение в размер на още 80 000 лева. По частната жалба: На адвокат Й. са присъдени разноски още с постановеното по гр.д.№ 4108/2018г. на СГС решение от 20.11.2024г. В последвалата частна жалба е поискано сумата да бъде присъдена на другия процесуален представител и това искане е уважено по реда на чл. 247 от ГПК. Относно частно правния спор предмет на настоящото произнасяне касаещо само размера на адвокатското възнаграждение, следва да се има предвид, че адв. Й. е участвал в две съдебни заседания, чрез преупълномощен адвокат Д. – Й., поради което и размера на присъденото адв. Възнаграждение, напълно съответства на положения труд. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено. При този изход от делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК правото на разноски принадлежи на ищцата за уважената част от исковата претенция, а на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ответникът също има право на разноски за потвърдената част от решението. Списък на разноските е представен само от пр. представител на въззивника, поради което разноски на ответника не се присъждат. Пр. представител на въззиницата – ищец претендира адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 от ЗА, без да представя доказателства, че са налице предпоставките за присъждане. За уважената част от иска се дължи държавна такса в размер на 4% по сметка на СГС – сумата от 3200 лева и още 2% по сметка на САС – 1600 лева, като сумите следва да се присъдят в тежест на въззиваемия ответник, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.