Решение № 422 от 5.2.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 13884/2025 г.

Административно наказателно дело № 20251110213884 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. С наказателно постановление (НП) № 007715 от 14.08.2025 година председателят на КЗП е наложил на „•••" ЕООД, с ЕИК ••• имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева на осн. чл.210а от ЗЗП за нарушение на чл.68в, вр. 68г, ал.4, вр. 68д, ал.1 ЗЗП. Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното юридическо лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата най-напред се излагат оплаквания, за неправилно приложение на материалния закон, като се изтъква, че в случая приложимо е специалното законодателство, а именно Закона за потребителския кредит и Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити, като е налице изрично ограничение в приложението на ЗЗП по отношение на нелоялните търговски практики, уредени със специфични законодателни разпоредби, произтичащо както от правото на ЕС, така и от §1а от ДР на ЗЗП. Наред с това се изтъква, че в настоящия случай не е надлежно изпълнена и процедурата за установяване на нелоялна търговска практика по чл.68л ЗЗП, като липса акт на комисията, от който се предпоставя възможността на председателя на КЗП да санкционира определено поведение като нелоялна практика. На следващо място в жалбата подробно се аргументира, че фактическата обстановка неправилно е интерпретирана от наказващия орган, доколкото нито представената от страна на дружеството- жалбоподател информация е невярна, нито пък мотивира средния потребител към вземане на определено решение т.е. не са налице елементите на заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 ЗЗП. В тази връзка се изтъква, че условията, при които се отпуска кредита, включително в кои случаи се дължи неустойка са описани както в самия договор за кредит, така и в СЕФ, а наред с това същите не могат да се определят като мотивиращи средния потребител, в смисъла на понятието вложено от СЕС, да сключи договора, като наказващият орган въобще не е извършил подобна преценка. Най- сетне в жалбата се излагат съображения за правилното и точно определяне на годишния процент на разходите (ГПР), съобразно изискванията на ЗПК и правилата относно елементите, които се включват в същия, респективно обстоятелствата, които не следва да се вземат предвид, каквото се явява и неизпълнението на договорно задължение за представяне на обезпечение, както в настоящия случай. По тези съображения за неточно установена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон се моли за отмяна на наказателното постановление. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява не изпраща представител. В съдебно заседание въззиваемата страна- редовно призована, не изпраща представител. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното: „•••" ЕООД е дружество регистрирано в Република България, с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от управителя си, което осъществявало дейност по потребителско кредитиране. Във връзка с постъпила в КЗП жалба вх. № С-03-6410/13.12.2024г. от заемателя по Договор за потребителски кредит № 1102712 от •••., предоставен от дружеството жалбоподател била извършена проверка на същото по спазване изискванията на ЗЗП и ЗПК, в хода, на която били изискани всички документи по отпускане на кредита. При това от съдържанието им се установява следното: На •••. в гр. София, дружеството жалбоподател „•••“ ЕООД е отпуснало потребителски кредит по Договор за потребителски кредит № 1102712 в размер на 2800 лева за срок от 18 месеца. Съгласно чл.3, ал.2, т.10 договора общата сума за плащане по кредита възлизала на 4218, 68 лева, а ГПР отразен в чл.3, ал.2, т.4 договора се равнявал на 62, 89 %., който включвал договорената лихва от 50 %. Съгласно чл.5, ал.1, т.8 от договора кредитополучателя е задължен в двудневен срок от сключване на договора, да представи на кредитора предвидените в договора обезпечения, като съгласно чл.6, ал.1 договора в условията на алтернативност се предвиждат две възможни форми на обезпечение, а именно безусловна банкова гаранция или поръчителство. Съгласно чл.18 от договора, при неизпълнение на задължението на потребителя за предоставяне на обезпечение, съобразно изискванията на чл.6, същият дължи и неустойка в размер на 5299.09 лева. Размерът на посочената неустойка бил включен в приложения към договора погасителен план, като със същата общият размер на сумата за плащане по кредита възлизала на 9517, 77 лева, което не било отчетено при изчисление годишния процент на разходите в договора. При тази фактическа обстановка, органите на КЗП формирали извода, че посочвайки ГПР в по-нисък размер, относим към обезпечен кредит, а не към отпуснатия в договора необезпечен кредит, дружеството-жалбоподател „•••“ ЕООД е въвело или би могло да въведе в заблуждение потребителя относно действителното оскъпяване на предоставения му кредит и съответствието му с изискванията на закона. Предоставянето на невярна информация относно стойността на ГПР по кредита било определено като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 вр. чл. 68г, ал.4 ЗЗП. Във връзка с извършената проверка от свидетеля Е. Г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 007715/08.05.2025г. , с който срещу „•••" ЕООД било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че на •••. в град София, при сключване на договор за потребителски кредит № 102712, дружеството използва нелоялна заблуждаваща търговска практика, изразяваща се в посочване на невярна информация относно ГПР, а именно такъв изчислен в хипотеза на обезпечен кредит, а не на представения необезпечен такъв, който включва допълнителни разходи за неустойка. Фактическата обстановка актосъставителят квалифицирал като нарушение на чл.68д, ал.1, вр. чл. 68г, ал.4, вр. 68в от ЗЗП. За съставянето на АУАН до дружеството била изпратена изрична покана изх. № С-03- 6410/28.04.2025г. по описа на КЗП, връчена на дружеството на 02.05.2025г., съгласно приложеното известие за доставяне. Актът бил съставен в условията на чл.40, ал.2 ЗАНН, като е надлежно връчен на представител на дружеството по пълномощие на 05.06.2025г. На база така съставения АУАН било издадено наказателно постановление (НП) № 007715 от 14.08.2025 година председателят на КЗП е наложил на „•••" ЕООД, с ЕИК ••• имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева на осн. чл.210а от ЗЗП за нарушение на чл.68в, вр. 68г, ал.4, вр. 68д, ал.1 ЗЗП. Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетеля Е. Г., дадени в хода на съдебното следствие, приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН № 007715/08.05.2025 година; наказателно постановление (НП) № 007715 от 14.08.2025 година, покана за съставяне на АУАН, известия за доставяне, жалба до КЗП, Договор за потребителски кредит № 1102712 от •••. Заповед № 334 ЛС/22.04.2015г. за компетентност на актосъставителя, Заповед № 6796/11.08.2025г. на председателя на КЗП. Следва изрично да се отбележи, че от страна на дружеството не е представен съставения във връзка с договора СЕФ, с аргумент, че същият не се съхранява. Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетеля Г., тъй като същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства, като свидетелката разказва за извършената от нея проверка по документи и установените обстоятелства. От показанията на посочената свидетелка по несъмнен и категоричен начин се установяват фактите, включени в предмета на доказване по делото. Същевременно с това, показанията на свидетеля не са изолирани от доказателствената маса, а се подкрепят от същата, в частност от приложения по делото договор за кредит и погасителен план, приобщени на осн. чл.283 НПК към доказателствената съвкупност. Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са автентични и достоверни, и не намери основание за съмнение в съдържанието им, като те не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, и не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие. Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна: Жалбата е подадена от легитимирано лице - адресат на административната санкция, чрез законния представител на дружеството, в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което се явява допустима. Разгледана по същество, в рамките на правомощията на съда по чл.314, ал.1 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН за извършване на цялостна проверка на атакувания акт, се явява неоснователна в искането за отмяна наказателното постановление. Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № 007715/08.05.2025 година, който е съставен от компетентен орган, в рамките на материалната и териториална компетентност на последния. На основание чл. 233, ал.1 ЗЗП, свидетелката Е. Г. е изрично оправомощена да съставя актове за констатираните от нея в качеството й на служител на КЗП, нарушения, видно от Заповед № 334 ЛС/22.04.2015г. на председателя на КЗП. Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен орган, доколкото съгласно чл.233, ал.2 ЗЗП, наказателните постановление се издават от председателя на КЗП, като лицето подписало НП е изрично оправомощено да изпълнява функциите на председател на комисията, съгласно Заповед № 6796/11.08.2025г. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията и специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на АУАН, и сроковете за издаването им. На следващо място при издаването на АУАН и НП са спазени изискванията за форма и съдържание на двата основни за административно наказателното производство акта, установени в чл.42 и чл.57 ЗАНН, като те съдържат всички необходими реквизити, подробно са изложени обстоятелствата свързани с нарушението- време, място на сключване на договора, както и релевантната информация за неговото съдържание, като е дадено изчерпателно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и НП, регламентирани в чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН, както и специфичните правила за участие на свидетели и връчване на АУАН, при спазване на процедурата по чл.40 ЗАНН. Следва изрично да се отбележи, че до нарушителя е изпратена нарочна покана за участие в процедурата, като негов представител не се е явил на посочената в поканата дата, с оглед, на което законосъобразно е пристъпено към процедура по съставяне на акта в негово отсъствие. След съставянето му препис от АУАН е надлежно връчен на представител на дружеството, с което в пълна степен е гарантирано правото на защита и възможността за депозиране на възражение. С оглед на това съдът намира, че не се установяват нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, които да обусловят отмяна на наказателното постановление. Тук е мястото да се посочи, че упражняването на правомощията по административно наказване от страна на органите на КЗП не е поставено в зависимост от вземане на решение от страна на състава на КЗП за наличието на нелоялна търговска практика. Съгласно чл.233, ал.3 ЗЗП, за установяване и санкциониране на нарушенията, приложение намират правилата на ЗАНН, като същите не могат да бъдат дерогирани, допълвани, или поставяни в зависимост от други процедури. Отговорността за извършено административно нарушение не зависи от прилагане на правомощията на председателя на КЗП по чл.68л, ал.1 ЗЗП, в случаите на нелоялна търговска практика, в който смисъл е и константната практика на АССГ (Решение № 4365/27.06.2018г. по адм.д. № 857/2018г., Решение № 4315 от 26.06.2018г. по адм. д. № 4623/2018г., Решение № 3522 от 28.05.2018г. по адм. д. № 2884/2018г. и други). Наказателното постановление е законосъобразно и от материална страна, като описаната в същото фактическа обстановка, установена и от настоящия съдебен състав, напълно кореспондира с посочения състав на административно нарушение. С атакуваното наказателно постановление № № 007715 от 14.08.2025 година. на "•••" ЕООД е наложена имуществена санкция за нарушение на чл.68в, вр. 68г, ал.4, вр. 68д, ал.1 ЗЗП – прилагане на нелоялна търговска практика от вида на заблуждаващата, което в настоящия случай се е изразило в неправилно посочване в договор за потребителски кредит на ГПР, респективно общата дължима сума. Съгласно легалната дефиниция на §13, т.23 от ДР на ЗЗП, „търговска практика“ е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. С императивната разпоредба на чл. 68в ЗЗП по недвусмислен начин се забраняват нелоялните търговски практики, към които съгласно чл.68г, ал.4 ЗЗП изрично са отнесени и заблуждаващите, и агресивни търговски практики, изброени в чл.68д- 68к ЗЗП. От своя страна заблуждаващата търговска практика е дефинирана в чл.68д, ал.1 ЗЗП, като всяка търговска практика която "по някакъв начин, включително чрез цялостното представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика.", като видно от чл.68д, ал.2, т.4 ЗЗП, релевантната информация е и тази, която се отнася до "цената или начина на нейното изчисляване, или съществуването на специфично предимство по отношение на цената." В практиката на ВАС и АССГ(Решение № 12167 от 7.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3102/2023 г.,), фактическия състав на заблуждаващата търговска практика включва три компонента- търговска практика по предлагане на стоки или услуги, съдържаща невярна т.е. заблуждаваща информация, която води или е възможно да доведе до вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговската практика. В казуса предмет на нарушението тази търговска практика се явяват действията и поведение на дружеството жалбоподател по изготвянето на договора за потребителски кредит, който до момента на подписването му от кредитополучателя се явява своеобразна оферта към последния, която следва да представя пълно и точно информацията относно предлаганата услуга, като в случая не е представен евентуално изготвения СЕФ. Видно от изричната разпоредба на чл.68д, ал.2, т.4 ЗЗП сред обстоятелствата, които са от такова значение за потребителя, че непредставянето на пълната и точна информация за тях всякога може да се определи като заблуждаваща търговска практика е и цената на стоката или услугата, респективно начина на нейното изчисляване, или съществуването на специфично предимство по отношение на цената. В хипотезата на услугата предоставяне на потребителски кредит, то именно ГПР(годишния процент на разходите) и общите разходи по договора за кредит, са еквивалента на цената на услугата- ползване на заемни средства за определен период от време, като в случая тези данни са отразени в чл.3, ал.2 на договор № 1102712 от •••., където обаче са посочени стойности от съответно 62, 89 % ГПР и 4218,68 лева обща сума за връщане. При изчисляването им не е взета предвид неустойката в размер на 5299, 09 лева, дължима по отпуснатия от „•••“ ЕООД необезпечен кредит, която обаче се явява част от договорните условия към момента на сключване на договора, респективно е включена в месечните вноски, съгласно приложения погасителен план, - чл.3, ал.3 от същия договор, което прави представената информация относно цената на услугата- ГПР и общите разходи по договора невярна. В случая посоченият от кредитора ГПР в размер на 62, 89 % е невярна информация, тъй като се отнася за обезпечен кредит с обща сума за плащане от 4218, 68 лв., а не за реално отпуснатия необезпечен кредит с обща сума за плащане от 9517,77 лв., като не са отразени разходите за неустойка, които ще понесе потребителят, макар тя да е известна на кредитора, още в момента на отпускане на кредита като необезпечен, с оглед на което и следва да бъде включена в общите разходи по кредита и в стойността на ГПР. Най-сетне доколкото се касае за услуга по отпускане на парични средства, при която качеството на същата е идентично във всички случаи, то именно цената се явява онзи елемент, който в съществена степен определя поведението на потребителя при вземане на търговското решение, т.е. използваната от дружеството- жалбоподател търговска практика обективно влияе върху вземането решение за сключване на договора. За да е налице заблуждаваща търговска практика е достатъчно да съществува възможност да бъде създадено заблуждение у средния потребител(Решение № 1043 от 04.02.2022 г. по адм. д. № 6798/2021 г. по описа на ВАС, VII отд), което обстоятелство в случая безспорно е налице. В заключение съдът намира, че представяйки неверен ГПР в договор № 1102712 от •••., в който не е включена и дължимата неустойка, респективно същата не е взета предвид при отразяване на общите разходи, дружеството жалбоподател „•••“ ЕООД е нарушило забраната за използване на нелоялна заблуждаваща търговска практика, въведена в чл.68в, вр. 68г, ал.4, вр. 68д, ал.1 ЗЗП.(изрично в този смисъл Решение от 22.11.2025г. по адм.д. № 8791/2025г. по описа на АССГ, Решение № 280 от 05.01.2026г. по адм.д. № 1140/2025г. по описа на АССГ, Решение от 27.10.2025г. по адм.д. № 8397/2025г. по описа на АССГ). Действително отношенията между страните по договора за потребителски кредит по правило се уреждат от Закона за потребителския кредит, който обаче не съдържа уредба на нелоялните търговски практики в тази сфера на услуги, респективно не изключва приложението на Закона за защита на потребителите. По отношение на подобни действия на търговеца в ЗПК регламентация отсъства, като нормите на чл.5 и чл. 6 от ЗПК уреждат общи изисквания към преддоговорната информация предоставяна на потребителя, но не и конкретните забрани за ЗЗП по отношение на различните форми на нелоялна търговска практика, с оглед, на което не е налице основание за приложени на принципа специалния закон изключва общия. От своя страна правилото на чл.19 ЗПК, урежда начина на определяне на годишния процент на разходите, респективно компонентите които се вземат предвид, като нарушението на тези изисквания свързано със самото изчисление са санкционира на основание чл.45 ЗПК, без обаче това да изключва приложението на общите правила на ЗЗП. В чл. 3, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО е регламентирано, че "общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, поспециално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия, като транспонирането на чл. 3, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО е намерило точно отражение в § 1, т. 1 ДР на ЗПК, за което няма различия в дадените определения. В случая, кредиторът не е включил в посочения от него ГПР, предварително известния му разход за отпускане на необезпечен кредит, но това не променя крайния извод на съда, че в конкретния случай, това поведение, освен неправилно изчисление на този показател, представлява и нелоялна търговска практика, насочена към заблуждаване на потребителя, както бе изложено по-горе. Противно на твърденията в жалбата именно разпоредбата на §1 ЗЗП „При противоречие на разпоредби на два закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите.“, осигурява приложението на същия и към конкретния случай, като от една страна не е налице противоречие между двата закона, а от друга именно прилагането на забраните за нелоялна търговска практика, и към договорите за потребителски кредит, осигурява пълната защита на потребителите. По тези съображения съдът намира, че от страна на търговеца, предлагащ услугатажалбоподателя "•••" ЕООД е реализиран от обективна страна съставът на административно нарушение по чл.68в, вр. 68г, ал.4, вр. 68д, ал.1 ЗЗП, предвид на което правилно е ангажирана административната отговорност за извършено нарушения на ЗЗП в съответствие с нормата на чл.210а ЗЗП. Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице, не се налага изследване на субективната страна на деянието. За посоченото нарушение санкционната норма на чл. 210а ЗЗП предвижда на юридическите лица да бъде налагана имуществена санкция в размер от 2000 до 50 000 лева. Наложената санкция от 2000 лева е в размер равен на минималния, като предвид правомощията на съда в настоящото производство не подлежи на допълнително обсъждане. Съдът намира, че настоящият случай не разкрива белезите на маловажност по смисъла на легалната дефиниция на ЗАНН, доколкото констатираното нарушение не се отличава от общия случай на административни нарушения от същия вид и не разкрива пониска степен на обществена опасност спрямо тях. Напротив касае се за значително отклонение между представените на потребителя и действителните параметри на договора т.е. обществената опасност на деянието се явява по-висока по степен. Не на последно място маловажност не се констатира и предвид характера на засегнатите обществени отношения, насочени към правото на потребителя да се информира за цената на предлаганата стока по недвусмислен, лесно разбираем и ясен начин, като взема самостоятелно решение, изградено на обективни данни. Касае се за формално по естеството си нарушение, от чието извършване не е необходимо да са настъпили вреди, макар в настоящия случай да може да се говори за такива, доколкото действително е взето потребителско решение, довело до неблагоприятни последици, видно от приложения сигнал до КЗП. С оглед изложеното, съдът намира, че в хода на производството по административно наказване не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а материалният закон е правилно приложен към коректно установените факти, с оглед, на което издаденото НП следва да бъде потвърдено. Съгласно § 5 от ДР на Закона за въвеждане на еврото в Република България, „Действащите нормативни актове, които уреждат задължения за плащане на такси, санкции, глоби и други публични задължения към държавата и общините в български левове, продължават да се прилагат в съответствие с предвидените в този закон правила за превалутиране.“ При това съобразно заложените в чл. 12 и чл.13 от ЗВЕРБ правила за превалутиране, размерът на имуществената санкция- 2000 лева се равнява на 1022, 58 евро, като същият следва да залегне в диспозитива на съдебния акт, доколкото считано от 01.01.2026г. еврото е официалната парична единица в Република България. От страните не се претендират разноски и съдът не дължи служебно произнасяне. Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, СЪДЪТ