Решение № 2053 от 10.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 16848/2025 г.

наказателно дело № 20251110216848 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на „М.“ ЕООД, ЕИК ••••••••••••••••, представлявано от управителя С. С., чрез адв. П. С. от САК, срещу Наказателно постановление № ••••••••••••••••••••• г., издадено от заместник-министъра на културата, с което на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева на основание чл. 98в, ал. 1 вр. 97, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) за нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 5, предл. 3-то от ЗАПСП. В жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност. Излагат се подробни съображения, отнасящи се до отношенията между ДКТ „Иван Радоев“ – гр. Плевен и дружеството-жалбоподател, като се навежда допълнително, че административнонаказателното производство е било проведено формално. Твърди се, че в хода на проверката от страна на служителите на Дирекция „Авторско право и сродни права“ са допуснати редица съществени процесуални нарушения. Допълнително се сочи, че в конкретния случай не ставало въпрос за използване или представяне на произведенията в цялост, като отношенията следвало да се уреждат от дружества за колективно управление на права, каквито в случая се явявало дружеството „ПРОФОН“, с което дружествотожалбоподател имало сключен договор от 29.08.2025 г. Направено е позоваване на нормативната уредба в глава десета от ЗАПСП, чл. 90 и чл. 94р от ЗАПСП, като се сочи, че липсвало императивна норма, която да налага предварително сключване на договор с дружеството за колективно управление на права, поради което неправилно АНО е приел, че е налице неправомерно ползване на откъси и че е налице висока степен на обществена опасност. В жалбата са изложени аргументи защо не се споделят мотивите в НП, относими към определяне размера на наказанието. Наведено е, че чрез сключване на договор с „ПРОФОН“ дружеството-жалбоподател е било поело задължение и го изпълнило - да информира след изиграването на представленията за продължителността на използваните откъси за всяка конкретна постановка, а плащането се извършвало в края на календарната година. Иска се от съда да отмени обжалваното НП, алтернативно – да приеме, че случаят е маловажен, а в случай, че прецени, че не са налице предходните хипотези – да намали размера на наложената санкция до минималния предвиден в разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от ЗАПСП. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не изпраща представител. Въззиваемата страна – заместник-министър на културата, редовно призована, се представлява от юрк. Бориславова, която оспорва жалбата. В хода по същество моли съда да потвърди обжалваното Наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Сочи, че нарушението е безспорно доказано и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното: На 12.08.2025 г., на основание Заповед № •••••••••••••••••••••••••• г., била извършена проверка по спазването на ЗАПСП на театралната постановка „Баща ми се казва Борис“, която била част от фестивала „Sofia summer fest 2025“. Събитието било проведено в гр. София „Южен парк 2“, зад музей „Земята и хората“, адрес гр. София, бул. „Черни връх“ № 4. Служителите от проверяващия екип – Йордан Захариев Андонов и свидетелят Б. достъпили до фестивалното пространство и постановката посредством предварително закупени билети чрез платформата „Eventim“, на които билети било посочено, че организатор на публично представяната театрална постановка е дружеството-жалбоподател „М.“ ЕООД. Спектакълът „Мъжът ми се казва Борис“ бил в едно действие, като е започнал в 20:10 ч. и е завършил в 21:52 ч. В пространството пред сцената по време на спектакъла публиката наброявала около 500 човека. В хода на представлението било установено публично изпълнение на звукозаписи, включени в театралната постановка, които били идентифицирани чрез двукратно прослушване през интервал от 30 секунди. Били възпроизведени звукозаписи (музикални произведения), а именно: „Tango D’ Amour “, в изпълнение на Vicky Leandros и „Mambo № 5“, в изпълнение на Lou Bega. Звукозаписите били разпознати с помощта на служебен мобилен телефон марка „Samsung“, модел „Galaxy A5“ S/N R58JA6JY1MY, който разполагал с интернет свързаност и с инсталирана сертифицирана версия на специализирано приложение за разпознаване на звукозаписи, посочващо заглавието и изпълнителя им - „Shazam“. Приложението функционирало посредством използване на вградения микрофон на мобилния телефон, като извършвало буферен запис и го сравнявало чрез използване на съществуващата база данни в интернет. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол № 10937/12.08.2025 г., към който били приложени и фотоснимки. Във връзка с извършената проверка било отправено запитване с изх. № 62-00- 314/18.08.2025 г. до дружеството за колективно управление в частна полза правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи „ПРОФОН“ (регистрирано в регистъра по чл. 94г от ЗАПСП към Министерството на културата, за което било издадено Удостоверение № 26-00-0550/27.10.2011 г.). Била изискана информация относно това кои са продуцентите, носители на права върху процесните звукозаписи – „Tango D’ Amour “ в изпълнение на Vicky Leandros и „Mambo № 5“ в изпълнение на Lou Bega, дали тези права се представляват от дружеството „ПРОФОН“ ДКУППЗ, и дали последното дружество е предоставяло към 12.08.2025 г. на „Съмър фест“ ЕООД (организатор на събитието „ Sofia summer fest 2025“) права, сродни на авторските, върху констатираните записи на звукозаписи. От отговора се установило, че „Съмър фест“ ЕООД (организатор на събитието „Sofia summer fest 2025“) имало сключен договор с „ПРОФОН“ към датата на проверката единствено за публично изпълнение на звукозаписи на търговската площ в рамките на фестивала, както и че „Tango D’ Amour “, в изпълнение на Vicky Leandros, е с носител на продуцентски права „UNIVERSAL“, представлявано от „ЮНИВЪРСЪЛ МЮЗИК РУМЪНИЯ“ – член на „ПРОФОН“ ДКУППЗ, a „Mambo № 5“, в изпълнение на Lou Bega, е с носител на продуцентски права „SONY MUSIC ENT “, представлявано от „ВИРДЖИНИЯ РЕКЪРДС“ ЕООД – също член на „ПРОФОН“ ДКУППЗ. С допълнително запитване до „ПРОФОН“ била изискана информация, като в отговор дружеството заявило, че коментираният договор между „Съмър фест“ ЕООД и „ПРОФОН“ уреждал единствено заплащане на дължими възнаграждения при провеждане на търговски изложения и панаири, като не уреждал възнаграждения при публично изпълнение на звукозаписи по време на сценични театрални представления. Установено било, че дружеството-жалбоподател нямало сключен договор за публично изпълнение по време на публичното представление на театралната постановка „Баща ми се казва Борис“. На 18.08.2025 г. е изпратена писмена покана до управителя на „М.“ ЕООД за явяване в Министерство на културата, Дирекция „Авторско право и сродни права“ на 27.08.2025 г. за запознаване със събраните материали по преписка № 10937/2025 г. и представяне на становище по случая. Така на 27.08.2025 г. Б. Д., в присъствието на свидетелите Л. А. и З. П. както и в присъствието на управителя на дружеството-жалбоподател С. С., съставил против „М.“ ЕООД АУАН № •••••••••••••••••• г. за това, че на 12.08.2025 г. дружеството използвало, чрез публично изпълнение на запис звукозапис, включен в организирана от него театрална постановка „Баща ми се казва Борис“, „Tango D’ Amour “ в изпълнение на Vicky Leandros, с носител на продуцентски права „UNIVERSAL“, представлявано от „ЮНИВЪРСЪЛ МЮЗИК РУМЪНИЯ“, член на „ПРОФОН“ ДКУППЗ и „Mambo № 5“, в изпълнение на Lou Bega, с носител на продуцентски права „SONY MUSIC ENT “, представлявано от „ВИРДЖИНИЯ РЕКЪРДС“ ЕООД – също член на „ПРОФОН“ ДКУППЗ, без необходимото по закон съгласие на носителите на сродни права – продуценти, представлявани от организацията за колективно управление на права „ПРОФОН“ ДКУППЗ. Било счетено, че е извършено нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 3, прел. 1-во вр. чл. 72, т. 2, с което бил осъществен състав на административно нарушение по чл. 97, ал. 1, т. 5 предл. 3-то от ЗАПСП. АУАН бил връчен на С. С. - управител на дружеството-жалбоподател, срещу подпис, в същия ден. На 29.08.2025 г. между „Сдружение Дружество за колективно управление в частна полза права на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи и на артистите – изпълнители ПРОФОН“ и „М.“ ЕООД било сключено рамково споразумение за разрешаване използването чрез публично изпълнение на звукозаписи и записи на музикални аудиовизуални произведения № 46790/29.08.2025 г. Срещу АУАН било депозирано възражение с вх. № ••••••••••••••• по описа на Министерството на културата от 03.09.2025 г., към което били приложени и допълнителни доказателства от страна на жалбоподателя. Тъй като същото било счетено за неоснователно, на 09.10.2025 г. било издадено обжалваното Наказателно постановление № 10937/09.10.2025 г. от заместник-министъра на културата, с което на „М.“ ЕООД, ЕИК ••••••••••••••••••••••, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева на основание чл. 98в, ал. 1 вр. 97, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/ за нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 5, предл. 3-то от ЗАПСП. По доказателствата: Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетеля Б. Д., приетите по делото писмени доказателства – Известие за доставяне № PS 1040 81FS1K N на Наказателното постановление № 10937/09.10.2025 г.; Разпечатка от партидата на жалбоподателя „М. ЕООД в Търговски регистър; Писмо изх. № •••••••••••••••••••••• г. /вх. № •••••••••••••••••••• г./ с приложения от сдружение „ПРОФОН“ в отговор на запитване № ••••••••••••••••••• г. на Министерство на културата; Писмо изх. № ••••••••••••••••••••г. на Министерство на културата до г-н В. В. - изпълнителен директор на сдружение „ПРОФОН“; Възражение вх. № •••••••••••••••••••••••г. от г-н С. Г. С. - управител на „М.“ ЕООД; Писмо вх. № ••••••••••••••••••••••• г. с приложения от г-н С. Г. С. - управител на „М. ЕООД във връзка с образувани административни преписки; Писмо изх. № РД •••••••••••••••••••г. /вх. № ••••••••••••••••••••••••• г./ с приложения от ДКТ „И. Р.“ в отговор на запитване № •••••••••••••••••••••••. на Министерство на културата; Писмо изх. № ••••••••••••••••••••••г. /вх. № •••••••••••••••••••••• г./ с приложения от сдружение „ПРОФОН“ в отговор на запитване № •••••••••••••••••••••••••• г. на Министерство на културата; Писмо изх. № •••••••••••••••••••• г. на Министерство на културата до г-н В. В. - изпълнителен директор на сдружение „П.“; Писмо изх. № •••••••••••••••••••. /вх. № ••••••••••••••••••••• г./ с приложения от сдружение „П.“ в отговор на запитване № ••••••••••••••••••••• г. на Министерство на културата; Писмо изх. № •••••••••••••••••••••••••• г. на Министерство на културата до г-н В. В. - изпълнителен директор на сдружение „П.“; Писмо изх. № ••••••••••••••••••••••••• г. на Министерство на културата до г-жа М. И.- директор на сдружение „Театъраутор“; Писмо изх. № ••••••••••••••••••• г. на Министерство на културата до г-н Б. П. - и. д. директор на АТК „И. Р.“ - гр. Плевен; Електронно писмо с вх. № •••••••••••••••••••••••••••г. от управителя на „И..БГ“ ООД в отговор на запитване № ••••••••••••••••••••••• Писмо изх. № •••••••••••••••••••••••• г. от Министерство на културата до г-н С. Г. С., управител на „М.“ ЕООА, с покана за явяване, ведно с известие за доставяне; Копие на Констативен протокол № •••••••••••••••••••••• г. с приложения; Удостоверение за регистрация на дейност по колективно управление на права № •••••••••••••••••••••••• г.; Заповед на министъра на културата № ••••••••••••••••••••••••••• г. относно използването на специализирани музикални приложения; Заповед на министъра на културата № ••••••••••••••••••••••••••••г. относно възлагане на правомощия за съставяне на актове; Заповед на министъра на културата № ••••••••••••••••••••г. относно възлагане на правомощия на административнонаказващ орган; Пълномощно от министъра на културата с № •••••••••••••••••••••••• г., както и останалите доказателства, приобщени на основание чл. 283 от НПК. Съдът кредитира разказаното от свидетеля Б. Д., тъй като изведеното от него е подробно, съдържателно точно, извеждащо в пълнота и в синхрон с останалия доказателствен материал фактите, касаещи предмета на производството. От показанията му се установяват време и място на проверката, нейният предмет констатираните на тази дата обстоятелства, както и начинът, по който били констатирани заглавията на възпроизведените записи на звукозаписи – чрез използване на мобилно приложение, което било инсталирано на служебен телефон и което установявало името на звукозаписа и изпълнителя. От показанията на този свидетел се установява механизма на осъществяване на проверката и установяване на значимите факти - как е било установено кой е организатор на събитието. Констативния протокол № ••••••••••••••••• г. е писмено доказателство, приобщено по продевдиния за това ред и от него съдът установи, ведно с приложените към него фотоснимки - време, място и обстоятелствата около извършване на проверката, лицата, които са участвали в нея и констатираните на 12.08.2025 г. обстоятелства, и по-конкретно заглавията на възпроизведените в хода на представлението звукозаписи. Установява се още и механизмът, посредством който са установени тези заглавия – чрез използване на приложението за разпознаване на звукозаписи „Shazam“, което било инсталирано на служебен мобилен телефон марка „Samsung“, модел „Galaxy A5“. Съдът го кредитира като годно доказателство доколкото изложените в него обстоятелства са пряко възприети от свидетеля Б. Д. и впоследствие последователно са възпроизведени от него пред съда. От приложеното Удостоверение за регистрация на дейност по колективно управление на права № 26-00-0550/27.10.2011 г. се установява, че Сдружение „Дружество за колективно управление в частна полза правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи и на артистите изпълнители „П.“ е регистрирано по реда на чл. 40б, ал. 1 от ЗАПСП като организация за колективно управление на изброените в удостоверението категории продуцентски и изпълнителски права, начини на използване и обекти на закрила по смисъла на ЗАПСП (за възпроизвеждане и разпространение на звукозаписи и записи на музикални аудиовизуални произведения; за публично изпълнение на такива записи; за излъчване на такива записи по безжичен път; за предаване и препредаване на такива записи по кабел или друга електронна съобщителна мрежа; за предлагане по безжичен път или чрез кабел друго техническо средство за достъп до неограничен брой лица до такива записи по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрано от всеки от тях; за разпределяне на компенсационни възнаграждения, дължими на нейни членове за възпроизвеждане на произведения от физически лица а лично ползване). Съдът даде вяра и на следващото се от приложените и приети по делото писма, разменени между Министерството на културата, Дирекция „Авторско право и сродните му права“, тъй като те са писмено доказателство, събрано по предвидения за това процесуален ред. От тях съдът установи кои са продуцентите, носители на правата върху звукозаписите, и по-конкретно, че носител на продуцентски права за „Tango D’ Amour “, в изпълнение на Vicky Leandros, е дружеството „UNIVERSAL“, представлявано от „Юнивърсъл Мюзик Румъния“, и че носител на продуцентските права за „Mambo № 5“, в изпълнение на Lou Bega, е дружеството „SONY MUSIC ENT“, представлявано от „ВИРДЖИНИЯ РЕКЪРДС“ ЕООД. И двете дружества са членове на „ПРОФОН“ ДКУППЗ, като последното представлява за територията на Република България правата на продуцентите на използвания чрез публично изпълнение на запис звукозапис „Tango D’ Amour “ в изпълнение на Vicky Leandros и Mambo № 5“, в изпълнение на Lou Bega. От тези писма и от приложения договор, се установява още, че между организатора на събитието „Sofia summer fest 2025“ и „ПРОФОН“ ДКУППЗ имало сключен Договор № 46622/2025 г., с който се уреждало заплащане на дължими възнаграждения при провеждане на търговски изложения и панаири, но не уреждал възнаграждения при публично изпълнение на звукозаписи по време на сценични театрални представления. От Писмо изх. № ••••••••••••••••••• г. /вх. № •••••••••••••••••••••• г./ с приложения от сдружение „П.“ в отговор на запитване № •••••••••••••••••••••••••••••г. на Министерство на културата и приложеното към него рамково споразумение се установява, че считано от 29.08.2025 г. (след датата на извършване на нарушението) между дружеството-жалбоподател и „П. има подписано рамково споразумение за разрешаване използването чрез публично изпълнение на звукозаписи и записи на музикални и аудиовизуално произведения № •••••••••••••••••••••••••••г., уреждащо неизключителното право на дружеството-жалбоподател да осъществява публично изпълнение на звукозаписи по време на организирани и/или провеждани от него представления на територията на Република България. От анализа се установява и че споразумението влиза в сила, считано от 29.08.2025 г. и е с действие до края на календарната година (чл. 14 от рамковото споразумение). От съпроводителното писмо още се установява и че към 29.09.2025 г. по рамковото споразумение не е имало постъпило плащане. Съдът счита, че доказателствата, отнасящи се до установените частноправни отношения между дружеството-жалбоподател и ДКТ „Иван Радоев“ – гр. Плевен и тяхното последващо развитие са неотносими към предмета на производството. Съгласно Заповед № ••••••••••••••••••••••• г. на министъра на културата, длъжностните лица – служители в дирекция „Авторско право и сродните му права“, при извършване на проверки с предмет музикални произведения, записани изпълнения и звукозаписи, при необходимост може и следва да използват за разпознаването им специализирани музикални приложения „Shazam“, „TrackID“ и/или “SoundHound”, както и да извършват съпоставка на резултатите от разпознаването с платформа за споделяне на музикално и видео съдържание. Със Заповед № •••••••••••••••••••• г. на министъра на културата, е възложено на Б. Д. – държавен инспектор в дирекция „Авторско право и сродните му права“ при Министерството на културата да съставя АУАН по чл. 97 от ЗАПСП. Със Заповед № РД09-185/07.03.2025 г. на министъра на културата, е възложено на заместник-министъра на културата Георги Султанов да издава свързаните с административните нарушение по чл. 97 от ЗАПСП наказателни постановления, резолюции за прекратяване и предупреждения по чл. 28 от ЗАНН за нарушения по чл. 97 от ЗАПСП. Съдът намира, че останалите доказателства по делото са непротиворечиви и поради това ги кредитира в тяхната цялост. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения в закона срок, от процесуално легитимирано за това лице, срещу акт подлежащ на съдебен контрол пред настоящата инстанция. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията на съда са следните: АУАН и обжалваното наказателното постановление са издадени от компетентни органи. Спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити. Извършеното нарушение е описано ясно, точно и конкретно, по начин, позволяващ на жалбоподателя да разбере в какви конкретни фактически действия (бездействия) се изразява нарушението му, като е дадена съответна на фактическото описание правна квалификация. В случая не е налице несъответствие между отразените факти и правна квалификация, обуславящи наличие на съществено процесуално нарушение. Спазени са правилата за съставяне и връчване на АУАН и НП. АУАН и НП са съставени при спазване сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В този смисъл не са налице нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на обжалваното наказателно постановление, поради което следва да разгледа по същество приложението на материалния закон. Разпоредбата на чл. 97, ал. 1, т. 5, пр. 3 от ЗАПСП предвижда, че на наказание подлежи лице, което в нарушение разпоредбите на този закон използва чрез публично изпълнение звукозаписи. С чл. 86, ал. 1, т. 3 ЗАПСП е въведено, че продуцентът има изключително право да разрешава срещу заплащане публичното изпълнение, излъчването, предаването и препредаването на записа. Самите продуценти имат права, сродни на авторското, по отношение на своите звукозаписи – арг. от чл. 72, т. 2 от ЗАПСП. От изложеното следва, че публичното изпълнение на звукозапис без разрешение на съответния продуцент представлява нарушение на ЗАПСП и попада в обхвата на санкцията по чл. 97, ал. 1, т. 5, предл. 3 от ЗАПСП, тъй като нарушава техните права, които са сродни на авторските. От фактическа страна по делото се установява, че на 12.08.2025 г. дружеството-жалбоподател е използвало, чрез публично изпълнение на запис звукозапис, включен в организираната от него театрална постановка „Баща ми се казва Борис“ „Tango D’ Amour “, в изпълнение на Vicky Leandros, с носител на продуцентски права „UNIVERSAL“, представлявано от „ЮНИВЪРСЪЛ МЮЗИК РУМЪНИЯ“ – член на „ПРОФОН“ ДКУППЗ, както и „Mambo № 5“, в изпълнение на Lou Bega, е дружеството „SONY MUSIC ENT“, представлявано от „ВИРДЖИНИЯ РЕКЪРДС“ ЕООД - член на „ПРОФОН“ ДКУППЗ. Т. е. на публично място са били възпроизведени звукозаписи (по смисъла на пар. 2, т. 7 и 8 от ДР на ЗАПСП). Не възниква и съмнение в достоверността на разпознаването на песните от страна на използваното мобилно приложение „Shazam“. Няма нарушение и в начина на установяване на музикалното произведение, тъй като същото е осъществено чрез програма, одобрена за работа с изрична заповед от Министъра на културата. За публичното изпълнение на тези звукозаписи дружеството- жалбоподател нямало отстъпени права за използване от съответния продуцент – „П.“ ДКУППС по отношение на „Tango D’ Amour “, в изпълнение на Vicky Leandros и „Mambo № 5“, в изпълнение на Lou Bega. Дружеството- жалбоподател е сключило договор (рамково споразумение) с „ПРОФОН“, но това се е случило след датата на извършване на деянието, което не оборва факта на извършеното нарушение на 14.08.2025 г.. „М.“ ЕООД не се е намирало в договорни отношения с „ПРОФОН“ за разрешаване на използването при публично изпълнение на звукозаписи по време на сценични театрални представления, т.е. към 12.08.2025 г. дружеството-жалбоподател не е разполагало с уредени права за публично изпълнение на записи на звукозаписите „Tango D’ Amour “, в изпълнение на Vicky Leandros и „Mambo № 5“, в изпълнение на Lou Bega, включени в организираната от него театрална постановка „Баща ми се казва Борис“ и така е нарушило сродните на авторските права на продуцента. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, касаещо липса на цялостно възпроизвеждане, а единствено в част на процесните записи. За осъществяване на нарушението е достатъчен фактът на възпроизвеждане, редом с останалите обективни признаци, без значение от конкретния формат, част, структура от композицията, доколкото възпроизведеното се явява такова, по отношение на което жалбоподателят не е разполагал с уредени права. Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради което обсъждането на субективната страна на деянието е лишено от правна логика. Не може да бъде споделено възражението на жалбоподателя, че нямало нарушение, тъй като липсвала изрична императивна норма, която да налага предварително сключване на договор с дружеството за колективно управление на права. Цитираните по-горе разпоредби на чл. 72, т. 2 и чл. 86, ал. 1, т. 3 от ЗАПСП, тълкувани наред с разпоредбите на глава единадесета „ж“, дял втори „а“ (чл. 94о - чл.94с от ЗАПСП) уреждат правата на продуцентите и реда, по който следва да се уреждат отношенията с ползвателите относно отстъпване на права за използване на произведения, сключване на договори и т.н. Не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението е типично и не се отличава с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, респ. не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Нарушението е типично – публично е изпълнен звукозапис на песен без сключен договор с „ПРОФОН“, т.е. без да са отстъпени права съгласно правилата на ЗАПСП. Съдът не споделя и възражението на жалбоподателя за неправилно определен размер на наложеното наказание. Разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от ЗАПСП предвижда, че за това нарушение, извършено от юридически лица, се налага имуществена санкция в размер от две хиляди до двадесет хиляди лева. При индивидуализация на наказанието АНО правилно е съобразил релевантните за определяне размера на наказанието смекчаващи и отегчаващи отговорността на дружеството-жалбоподател обстоятелства, като видно е, че е отчетен и фактът на сключване на рамковото споразумение между „М.“ ЕООД и „П.“ като годно смекчаващо отговорността обстоятелство. Според съда конкретно наложеното наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева, което се явява малко над минималния определен в закона размер, отговаря в най-пълна степен на релевантните индивидуализиращи отговорността обстоятелства, съобразена е с особеностите на конкретния случай, пропорционално е на вида и тежестта на нарушението, с него биха се постигнали в най-пълна степен заложените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказване, поради което не следва да се редуцира. С оглед на това обжалваното наказателно постановление следва, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на делото, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди възнаграждение за оказаната правна защита и процесуално представителство, тъй като административнонаказващият орган в съдебното производство е бил защитаван юрисконсулт. Отчитайки изискванията на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, и при съобразяване на невисоката фактическа сложност на делото и обемът на извършените процесуални действия, съдът счете, че следва да уважи искането на представителя на въззиваемата страна, като осъди дружеството-жалбоподател да заплати на Министерството на културата юрисконсултско възнаграждение в размер от 70 (седемдесет) евро. Водим от горното, съдът