Решение № 1334 от 3.2.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 2593/2025 г.

Производството е по реда на чл. 10, ал. 6, вр. чл. 6 от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/, вр. чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на В. П., гражданин на Украйна, с предоставена временна закрила в РБългария, [ЛНЧ], чрез пълномощник – адв. М. В., срещу Заповед № ЗСПД/Д-В/26041/10.10.2025г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ /Д „СП“/ - Варна, с която е отказано изплащане на еднократна помощ за детето М. М. Ц., р. 29.08.2025г. В жалбата на подробно изложени съображения се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Същите се свеждат до това, че предвидените в чл. 3, т. 5 от ЗСПД и чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ, според който чужденците могат да се ползват само от правото на социални помощи по ЗСПД, но не и от правото на семейни помощи по ЗСПД, не съответстват както на Конституцията на РБългария, така и на Конвенцията на ООН за правата на детето, а също така и на Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20.07.2021 г., поради което и на основание чл. 5, ал. 1 и ал. 4 от Конституцията на РБългария и принципа на примата на общностното право цитираните две първи норми следва да останат неприложени. По същество се моли да се отмени оспорената заповед и преписката да се върне за ново произнасяне на органа при спазване на дадените от съда указания. Претендират се разноски и адвокатско възнаграждение, съобразно наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Ответникът - Директорът на ДСП- Варна – в съдебно заседание не се явява и не се представлява. В писмено становище жалбата се оспорва по аргументи, идентични с тези в процесната заповед. Поддържа се, че последната е постановена от компетентен орган при спазване на процесуалните норми и в съответствие с материалния закон, доколкото в конкретния случай се действа при условията на обвързана компетентност с оглед императивния характер на нормата на чл.3, ал.5 от ЗСПД. Размерите на помощите за деца се определят със Закона за държавния бюджет на РБългария за съответната година и се финансират изцяло от него. За отпускане на всяка семейна помощ са въведени специфични критерии относно нейната насоченост, на които лицето трябва да отговаря, а с нормата на чл.3 от ЗСПД законодателят е очертал кръга на лицата, имащи право на семейни помощи. Помощите за деца на чужди граждани са регламентирани в т.5, като заложените в същата предпоставки в случая не са налице, тъй като на този етап не е налице договор между двете държави, предвиждащ изплащане на подобни помощи на украински граждани. При проверка на акта следва да се отчете липсата на препращаща норма, до следващия акт на държавен орган, който да прецизира отпускането на конкретния вид помощ и да стане основание социални служители, които нямат право да тълкуват закона и действат в условията на обвързана компетентност, да предоставят същата. Моли се отхвърляне на жалбата. В условията на евентуалност се отправя искане претендиран от жалбоподателката адвокатски хонорар, да бъде определен към минимума по Наредба № 1/2004 г. След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 АПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателката В. П., родена на [дата]. в Украйна е с предоставена временна закрила на територията на РБългария, заедно с децата си Е. П., р.20.11.2015г., [ЛНЧ] и М. Ц., р.29.08.2025г., [ЛНЧ], съобразно регистрационна карта от ДАБ при МС № •••••••••, валидна до 04.03.2026г. От същата е подадено Заявление – Декларация вх. № ЗСПД/Д-В/26041/01.10.2025г. за отпускане на еднократна помощ при раждане на живо дете по чл. 6 от ЗСПД за детето М., р.••••••••г. В заявлението е декларирано, че детето не е настанено извън семейството. Като документи са представени регистрационна карта на чужденец и Удостоверение за раждане на детето М. Ц., р.••••••••г. С процесната Заповед № ЗСПД/Д-В/26041/10.10.2025г. на Директора на Дирекция „СП“ - Варна, е отказано на В. П. отпускане на еднократна помощ при раждане за детето М. Ц., на основание чл.3, т.5 от ЗСПД по мотиви, че заявителката и детето й са с украинско гражданство, като няма сключена спогодба между РБългария и Украйна, в който да е предвидено получаване на семейни помощи за деца. При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи: Жалбата е депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от легитимиран субект – адресат на оспорения индивидуален административен акт и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения: Оспорената Заповед № ЗСПД/Д-В/26041/10.10.2025г. на Директора на Дирекция „СП“ - Варна е издадена от компетентен орган по чл.10, ал.4 от ЗСПД. В съответствие с разпоредбата на чл.59 ал.2 от АПК, същата е постановена и в изискуемата от закона писмена писмена форма. Оспорващата не твърди и при извършената от съда служебна проверка не се установиха допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения, обуславящи незаконосъобразност на заповедта само на това основание. Административният акт съдържа всички изискуеми реквизити - наименование на органа, който го издава, посочен е адресатът на акта, изложени са фактически и правни основания за издаването й, разпоредителна част, посочена е и възможността за обжалването му, дата на издаване и подпис на лицето - издател. Оспорената заповед обаче е постановена при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона – основания за незаконосъобразност по чл.146, т.4 и т.5 от АПК. Спорният по делото въпрос е за правото на лица, на които е предоставена временна закрила, да се ползват от социално подпомагане в държавата, в която пребивават, в частност от отпусканите по ЗСПД помощи, сред които е и еднократната помощ за раждане на дете. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗСПД майката има право на еднократна помощ при раждане на живо дете, независимо от доходите на семейството, когато детето не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/. Според разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, право на семейни помощи за деца имат бременните жени – чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. От текста на разпоредбата е видно, че ЗСПД не предвижда изрично дали и при какви условия могат да се предоставят семейни помощи за деца на чужди граждани, на които е предоставена временна закрила. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ чужденец е всяко лице, което не е български гражданин. Разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ предвижда, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане. Разпоредбата е обща и не съдържа конкретизация, но също така не съдържа и ограничения относно вида на социалните помощи, на които имат право посочените лица. При съпоставка между разпоредбата на чл. 3 от ЗСПД и на чл. 39 от ЗУБ следва да се отчете, че правото на социално подпомагане на чужденците с предоставена временна закрила по чл. 39, ал. 1, т. 4 ЗУБ е въведено законодателно през по-късно – през 2007 г., т. е. ЗУБ се явява по-нов закон и в съответствие с правилото Lex posterior derogat legi priori (по - новият закон отменя по-стария), следва да се приложи по-новият закон. Следователно, с оглед предвиденото в чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ право на социално подпомагане на чужденците с временна закрила, следва да се приеме, че като такова лице жалбоподателката има право и на еднократна помощ по чл. 6, ал. 1 от ЗСПД. Съдът отчита, че семейните помощи за деца са особен вид социални помощи по смисъла на чл. 47, ал. 2 вр. ал. 1 от Конституцията, които съгласно чл. 5 от ЗСПД се финансират от държавния бюджет (Решение № 2 от 2006 г. по к. д. № 9 от 2005 г. на Конституционния съд). Те се предоставят с оглед на разходите по издръжката на децата и са израз на социалната функция на държавата, която е задължена да подпомага отглеждането на децата в семейна среда от родителите и от лицата, полагащи грижи за тях, съгласно чл. 1, ал. 2 ЗСПД, и да осигурява най-добрия интерес на децата в съответствие с принципа по чл. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето. Децата, родени от чужденци с предоставена временна закрила, не могат да се третират по-неблагоприятно от останалите деца, родени от граждани на Република България, чужденци със статут на бежанец или хуманитарен статут, чужденци с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, чужденци, на които е предоставено убежище, лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна. На следващо място, нормата на чл. 3, т. 5 ЗСПД не е съобразена с Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, и с Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. В т. 45 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕС е прието, че с цел да се избегнат социални трудности е уместно на лицата, на които е предоставена международна закрила, да се осигури адекватна социална помощ и средства за издръжка, без дискриминация в контекста на социалното подпомагане. По отношение на социалното подпомагане, условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила (какъвто е и настоящия случай), следва да се определят от националното право. Възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице, помощи в случай на заболяване или бременност и семейни помощи за деца, доколкото такива обезщетения се предоставят на гражданите съгласно националното право. Нормата на чл. 29, § 1 от Директива 2011/95/ЕС, предвижда, че по отношение на социалното подпомагане условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставена международна закрила, се определят съобразно националното право. Съгласно § 2 на разпоредбата възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице. В този смисъл семейните помощи за деца следва да се разглеждат именно като средство за осигуряване на гарантиран минимален доход и като едно от основните обезщетения, които не могат да се ограничават. С оглед изложеното дотук, оспореният отказ за предоставяне на помощта по чл. 6, ал. 1 от ЗСПД се явява незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Процесната заповед следва да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените по-горе указания по прилагане на закона. Предвид изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК разноски се дължат на жалбоподателката, която е направил своевременно искане за тяхното присъждане. Същите са в размер на 5.11 евро за платена държавна такса. Направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, съдът счита, че е неоснователно. Съобразно приложения Договор за правна помощ и съдействие от 27.01.2026г., сключен между В. П. и поотделно осем адвоката, измежду които и М. В., е уговорено безплатна правна помощ и съдействие на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. Основание да получат безплатна адвокатска помощ имат само лица, които са материално затруднени. За да възникне правото на адвоката на възнаграждение в хипотезата на безплатно оказана адвокатска помощ и съдействие, следва да е доказано твърдението, че В. П. попада в категорията по чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв за материално затруднено лице. По делото е представена Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, видно от която същата има месечен доход от в размер на 1 077 лв. От изложеното следва, че не са нали предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1 от ЗАдв. Също така, съдът съобрази, че подписаното от Пришляк пълномощно е на бланка на Фондация за достъп до права, респ. упълномощените от нея адвокати, в т.ч. и М.В. действат от името на тази фондация за правна помощ, за която може да се предположи, че се осъществява по проект финансиран именно за тази цел. От горното следва, че не са нали предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1 от ЗАдв. Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 2, вр. чл. 173, ал. 2 от АПК, вр. чл. 10, ал. 6 от ЗСПД, съдът