Решение № 12111 от 18.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 18854/2025 г.

Производството е по реда на Глава XXXI ГПК (Обявяване на предварителен договор за окончателен)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 114495/01.04.202 г., уточнена с молба с вх. № 51952/30.04.2025 г. от Б. М. Я., с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. София, ж.к. „Б* и А. А. Я., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. София, ж.к. „Б* срещу "Д*" ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град София, Столична община, район „Възраждане", бул. "В* с която е предявен конститутивен иск с правна квалификация по чл.19 ЗЗД, с който иска да бъде

ОБЯВЕН ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН Предварителен договор, обективиран в т. 7 от Нотариален акт, вписан в Агенция по вписванията/Служба по вписванията гр. София с вх. № 52831/27.07.2023 г., Акт № 141, том СХХХ, дело 40493/2023 г., който възпроизвежда и допълва чл. 1, ал. 1, във вр. с чл. 2, ал. 1 от Предварителен договор за изграждане и покупко-продажба и строителство на недвижим имот от 05.06.2023 г., съобразно

площоразпределение на обект - „МНОГОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА С ПОДЗЕМНИ ГАРАЖИ, АТЕЛИЕТА И ДОПЪЛВАЩО ЗАСТРОЯВАНЕ

ИЗГРЕБНА ЯМА" върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор * по КККР

на гр. София, с адрес на поземления имот: град София, район „Витоша", улица „Ла*", за прехвърляне в полза на Б. М. Я., ЕГН •••••••••• и А. А. Я., ЕГН ••••••••••, на право на собственост върху общо 17.95% идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри на град София, община Столична, област София (столица), одобрени със Заповед № РД-3/11.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. София, район „Витоша", ул. „Ла*", с площ от 1791 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване до 10 (десет) метра, стар идентификатор: *, номер по предходен план: квартал 103, парцел XXI-129, XXVIII-129,30, ХХ-130, при съседи по КККР поземлени имоти с идентификатори: *, които идеални части са прилежащи към собствените на ищците самостоятелни обекти както следва:

2,14% идеални части прилежащи към Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.1.3 /АТЕЛИЕ № 2-Б/, на полуподземен етаж, на кота -

3,00 метра, със застроена площ от 162,28 кв.м.;

0,90% идеални части прилежащи към първа Тераса на кота терен с площ

от 16,07 кв.м., която тераса е неразделна част от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.1.3 /АТЕЛИЕ № 2-Б/, но площта й е извън

площта на ателието;

1,53% идеални части прилежащи към втора Тераса на кота терен с площ

от 27,17 кв.м., която тераса е неразделна част от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.1.3 /АТЕЛИЕ № 2-Б/, но площта й е извън

площта на ателието;

3,60% идеални части прилежащи към трета Тераса на кота терен с площ

от 64,03 кв.м., която тераса е неразделна част от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.1.3 /АТЕЛИЕ № 2-Б/, но площта й е извън

площта на ателието;

8,45% идеални части, които съгласно одобрения архитектурен проект и ситуация към него отговарят и ще се ползват като Реално обособена част

от дворно място, представляваща открита озеленена тераса на терен с площ от 150,54 кв.м., прилежаща към Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.1.3 /АТЕЛИЕ № 2-Б/;

0,97% идеални части, които съгласно одобрения архитектурен проект и ситуация към него отговарят и ще се ползват като Реално обособена част

от дворно място, представляваща открита озеленена тераса на терен с площ от 17,33 кв.м., прилежаща към Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.1.3 /АТЕЛИЕ № 2-Б/;

0,36% идеални части прилежащи към Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.1.31 /ГАРАЖ № 12/, на подземно ниво /сутерен/, на кота

• 6,15 метра, със застроена площ от 33,77 кв.м.

ОБЯВЕН ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН сключения Предварителен договор,

обективиран в точка 7 от нотариален акт за покупко-продажба от 27.07.2023 г. № 8, том IX, рег. № 22127, дело № 1823/2023 г. по описа на нотариус М*, с рег. № 622 на НК, с който да се продадат прилежащите към САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *.1.3 /АТЕЛИЕ № 2- Б/ и към САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *.1.31 /ГАРАЖ № 12/ съответните идеални части от правото на собственост от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри на град София, община Столична, област София (столица), одобрени със Заповед № РД-3/11.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. София, район „Витоша", ул. „Ла*“, с площ от 1791 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване до 10 (десет) метра, стар идентификатор: *, номер по предходен план: квартал 103, парцел XXI-129, XXVIII-129,30, ХХ-130, при съседи по КККР поземлени имоти с идентификатори: *, както следва:

2.14% идеални части, равняващи се на 38,12 кв.м. (припадащи се към АТЕЛИЕ № 2-Б);

0.90% идеални части, равняващи се на 16,07 кв.м. (припадащи се към Тераса към АТЕЛИЕ № 2-Б на кота терен);

1.53% идеални части, равняващи се на 27,17 кв.м. (припадащи се към Тераса към АТЕЛИЕ № 2-Б на кота терен);

3.60% идеални части, равняващи се на 64,03 кв.м. (припадащи се към Тераса към АТЕЛИЕ № 2-Б на кота терен);

8.45% идеални части, равняващи се на 150,54 кв.м. (припадащи се към Открита тераса към АТЕЛИЕ № 2-Б на кота терен);

0.97% идеални части, равняващи се на 17,33 кв.м. (припадащи се към Открита тераса към АТЕЛИЕ № 2-Б на кота терен);

0.36% идеални части, равняващи се на 6,35 кв.м. (припадащи се на ГАРАЖ № 12),

В исковата молба се твърди, че страните са сключили предварителен договор на 13.09.2024 г. за покупко-продажба на имоти в груб строеж ведно с идеалните части от поземления имот (ПИ), прилежащи към съответните обекти в сградата. Твърди, че с н.а. от 27.07.2023 г. ответникът е прехвърлил на ищците съответни обекти от построената сграда, като се е задължил да прехвърли и съответните идеални части от правото на собственост върху ПИ върху който е построена сградата. Твърди, че уговорката в този н.а. има характер на уговорка по предварителен договор. Сочи, че за всеки обект, който е получил има припадащи се части от правото на собственост от ПИ.

Твърди, че отлагателното условие по двете уговорки в предварителния договор е настъпило и ответника е следвало да изпълни задължението да прехвърли идеалните части. Твърди, че е изпратил покана до ответника за изпълнение на задължението.

С допълнителна молба с вх. № 151952/30.04.2025 г. уточнява, че претендира сключването на окончателен договор, въз основа на предварителен договор, обективиран в т.7 от нотариален акт, вписан в АВ с вх. рег. № 52831/27.07.2023 г., Акт № 141, том CXXX, дело 40493/2023 г.

Моли съда да постанови решение, с което да уважи иска. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Изцяло оспорва исковата претенция:

1. Оспорва да е налице договорка за продажба на посочените ид. ч. от ПИ,

тъй като посочените пет имота не са индивидуализирани. Не е ясно

описанието на предмета. Налице е липса на съществува уговорка за продажба, а именно индивидуализация на неговия предмет. (Възражение

за индивидуализация).

2. твърди, че уговорката да бъде прехвърлена на купувачите посочените ид.

ч. без да дължат заплащане на допълнителни услуги представлява

обещание за бъдещо сключвано на договор за дарение, което е нищожно,

на основание чл.226, ал.1 ЗЗД (Възражение чл.226, ал.1 ЗЗД). 3. липсва уговорка за прехвърляне на ид. ч. от петте броя тераси. Признава,

че е налице уговорка за прехвърляне на ид. ч. от ПИ само на приспадащите съм към Ателие 2-3 и Гараж 12 идеални части

(Възражение, че тераси не са самостоятелен обект ).

4. Посочените пет броя тераси не са самостоятелен обект, а са част от общата част на сградата, тъй като представляват покривна плоча на помещенията под тях в сутерена на сградата по смисъла на §59, т.5 ДР на ЗУТ. Твърди, че тези пет тераси са обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗУ

и не могат да бъдат обект на самостоятелно придобиване. На това

основание прави възражение за нищожност на договора за покупко-

продажба на петте тераси, поради противоречие със закона, заобикаляне

на закона и невъзможен предмет (Възражение за нищожност на договора, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и невъзможен предмет). Твърди, че ищците не са станали собственици на процесните пет обекта, защото не общи части, а не индивидуални. Ето

защо прави възражение, че ищците не са собственици, поради което не е

възникнало задължението за прехвърляне на каквито и да е било техни

припадащи им се идеални части от ПИ (Възражение, че ищците не са

собственици на процесните имоти ). Прави искане съдът да приложи

ТР 1/2020 на ОСГТК на ВКС. Твърди, че страните са се договорили, че

открита озеленена тераса с площ от 150.54 кв. м. и 17.33 кв. м. не са били

обект на продажба, тъй като за тях има разпределено право на ползване

по чл.32 ЗС, поради което не могат да се продават, нито да се прехвърля

облигационното право на ползване (Възражение по чл.32 ЗС). 5. Твърди, че ищците са извършили незаконно строителство на Първа

тераса и открита озеленена тераса с площ от 150.54 кв.м. Същото се

изразява в остъкляване на първата тераса и преустройството и приобщаването й като помещение към Ателие № 2-Б. Откритата

озеленена тераса е преустроена на помещение с изпълнение на стоманобетонни елементи и изграждане на електрическа и ВиК

инсталация в същото помещение. Като незаконни строежи не могат да се

прехвърлят по смисъла на § 16, ал.1 и §127, ал.1 ЗУТ (Възражение за незаконен строеж).

6. Твърди, че ищците не са изпълнили задължение за заплащане на продажната цена от 37 005.08 лева. Твърди, че възражението по чл.102 и чл.103 от ищеца Б. Я. не е породило спрямо другия купувач - съпругата

му А. Я.. А направеното такова възражение в това производство е

недопустимо съгласно Решение № 50143 от 04.07.2023 г. по т. д. № 1707/2020 г. на ВКС. Ето защо твърди, че не са извършили плащане на продажната цена в размер на 18 920.40 евро или 37 005.08 лева

(Възражение за неплащане на продажната цена).

7. Твърди, че ищците са нямали право да получат неустойката по договора

за забавено строителство, тъй като забавянето се дължало по обективни

причини - отказ от трети за делото лица - суперфициарите. Твърди, че е

извършена административна процедура, която да замести

волеизявлението на тези трети по делото лица, затова имало забавяне.

Твърди, че забавянето на ответника да построи сградата и да я въведе в експлоатация са налице форсмажорни обстоятелства по смисъла на чл.2,

ал.2 от Предварителния договор от 05.06.2023 г. Твърди, че отказът на учредителите на суперфицията напълно е такова обстоятелства

(Възражение, че няма право на прихващане, тъй като забавянето е

заради форсмажорни обстоятелства - Липса на неустойка по чл.92

ЗЗД). Налице са били предпоставките по чл.81 ЗЗД ( Възражение по чл.81 ЗЗД).

8. Твърди, че неустойката следва да се намали. Твърди, че ако има вреди, то

те не са в размер на 37 005.08 лева, тъй като сградата е довършена в срок,

ищците са били в имота, ползвали са го, извършвали са допълнителни

СМР. Твърди, че вредите не са в този размер (Възражение за намаляване на неустойката).

9. Твърди, че не е извършено прихващане по чл.103 и чл.104 ЗЗД, тъй като

вземането не е ликвидно, поради което не може да има прихващане.

Твърди, че ответникът изрично е оспорил дължимата неустойка, поради

което не може да се извърши прихващане с нея. Прави възражение, че

това прихващане не може да се извърши съдебно в настоящото

производство, съгласно Решение № 50143 от 04.07.2023 г. по т. д. № 1707/2020 г. на ВКС (Възражение за липса на прихващане, поради

липса на ликвидност), (Възражение за недопустимост на съдебно

прихващане в производството по чл.362 ГПК).

10. С отговора на ИМ прави изявление за разваляне на Предварителен

договор за покупко-продажба на припадащи се на продаваемите обекти

идеални части от ПИ *, обективирани в т.7 от н.а. № 8, том XI, рег. № 22127, дело 1823/2023 г. Отправя покана до ищците да заплатят на ответника сумата от 37 005.08 лева, представляваща окончателен остатък

от продажната цена от цитирания н.а. в срок до първото насрочено

открито съдебно заседание по банковата сметка на ответника, като при неизпълнение на указанията в срок, ще счита договорът за развален

(Активно възражение по чл.87 ЗЗД).

11. В уточнителна молба на ОИМ с вх. № 305865/18.09.2025 г. уточнява, че

съдът следва да изследва дали са налице предпоставките за уважаване на иска, при условен диспозитив.

12. При условията на евентуалност, в случай, че настоящото производство

бъде преценено от Съда, че са налице предпоставките за приложимост на чл.362, ал.1 ГПК за постановяване на решение при условен диспозитив,

предявява евентуален насрещен осъдителен иск за заплащане на продажната цена за сумата от 37 005.08 лева. Искът е предявен при условията на евентуалност - ако съдът приеме, че не са налице

предпоставките за условен диспозитив по решението по чл.19 ЗЗД. 13. Моли съда да отхвърли исковата претенция. Претендира разноски. 14. Моли съда да продължи срока по чл.63 ГПК за запознаване с представените доказателства.

Ищецът по главния иск, т.е. ответник по насрещния иск, подава становище по молба с вх. № 305865/18.09.2025 г. Счита, че ответникът оспорва извършеното извънсъдебно прихващане. Твърди, че ответникът дължи неустойка за забава за извършване на строителството, съгласно чл.10 и чл.3 от Предварителния договор, която неустойка се дължи за забавено плащане - в размер на 0.1 % от стойността на имотите за всеки ден закъснение, но не повече от 10 % от продажната цена. Твърди, че размерът на дължимата неустойка е в размер на 18 920.40 евро или 37 005.08 левова равностойност, тъй като са налице 246 дни забава, за периода от 31.12.2023 г. до 03.09.2024 г. Прави уточнение, че иска прихващането да бъде прието като съдебно такова, поради което съдът да приеме дали може да се извърши такова прихващане. Твърди, че неликвидните вземаният могат да се прихванат и чрез възражение на висящ процес, независимо дали е спорно или безспорно вземане. Оспорва предявения евентуален насрещен иск, защото твърди, че е извършено прихващане.

В срока по чл.131 ГПК, ищците по първоначалния иск, ответници по насрещния иск, подават отговор на НИ. Оспорват изцяло насрещния иск. На първо място счита, че този иск е подсъден на СГС, а не на СРС, поради което прави възражение за неподсъдност на спора, на основание чл.104, т.4 ГПК. Указва на настоящия съд, че следва да отдели насрещния иск и да го изпрати по подсъдност на компетентния съд, а именно СГС.

По същество оспорва иска. Твърди, че на 14.11.2024 г. ищецът е изпратил уведомление за прихващане, с което информира ответника, че съгласно чл.3, ал.1 от Договора, продавачът се е задължил до 31.12.2023 г. да завърши строителството на имотите, като при забава се дължи неустойка в размер на 0.1 % от стойността на имотите за всеки ден закъснение, но не повече от 10 % от продажната цена. Твърди се, че ищецът е направил извънсъдебно прихващане на дължимата от ответника неустойка в размер от 37 005.08 лева. Твърди, че молят съда изрично да установи това прихващане. Твърди, че ищците са солидарно отговорни и се позовава на чл .102-103 и чл.123, ал.1 ЗЗД, като погасяването на задължението към един длъжник, погасява и другото такова. Оспорва наличието на обективни причини. Твърди се, че ищците не могат да носят отговорност за действия или бездействия спрямо трети лица, каквато е общината. Позовават се на чл.306, ал.2 ТЗ. Твърди, че административните процедури не са пречка за изпълнението на договора. Твърди, че забавата на ответника не представлява такава по смисъла на чл. 306, ал.2 ТЗ. Твърди, че причината за забавянето са действията на Стоян Стоянов и Мариана Стоянова и промяната на строителния надзор. Оспорва възражение за прекомерност на неустойката.

В останалата част излага становище по същността на исковата молба. Оспорва терасите да са обща част.

Моли съда да отхвърли насрещни иск. Претендират разноски.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) двете страни се представляват от адвокат. Поддържат претенциите и възраженията си. В писмени становища излагат съображения си по същество на спора, като се придържат към ИМ и ОИМ.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

ПО ВАЛИДНОСТТА И ДОПУСТИМОСТТА НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото

производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

С Определение № 47699/18.11.2025 г. по гр. д. № 18854/2025 г. по описа на СРС, поправено по реда на чл.247 ГПК с Определение № 49952/04.12.2025 г., влязло в сила на 18.11.2025 г. съдът е прекратил производството по предявения насрещен иск (НИ)

ПО СЪЩЕСТВО на СПОРА

В това производство съдът изпълнява функциите на нотариус, като проверява дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително дали ответникът е собственик на имота, на основание чл.364 ГПК. Затова съдът изследва историята на имота.

С определението по чл.140 ГПК съдът е дал указания на страните че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са представени по делото и на които страните се позовават, съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.

Със същото определение съдът е указал на страните, че ще приложи служебно императивна правна норма и спорът е потребителски, съгласно задължителните указания, дадени в ТР 9/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС, както и ТР 3/23.02.2022 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС и чл.7, ал.3 ГПК.

По въпроса дали спорът е потребителски или не е налице

образувано тълкувателно дело, съгласно Тълкувателно дело № 1/2026 г. на ОСГТК на ВКС.

Доколкото е налице противоречива съдебна практикта, настоящият съдебен състав безпротиворечиво приема, че спорът е потребителски, доколкото ответникът действа по занятие, а ищците не действия за задоволяване на свои търговски нужди, а житейски. Както са дадени указанията в и ТР 3/23.02.2022 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС съдът приема, че ищците имат качеството на потребител, съгласно легална дефиниция на понятието „потребител“ в § 13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /ДР ЗЗП/

Предявен е иск с правна квалификация чл.19 ЗЗД за обявяване на окончателен предварителен договор, с който се обяви за окончателен договор предварителен договор за покупко-продажба на идеални части от ПИ.

За да бъде уважен искът следва да установят следните факти и обстоятелства:

1. съществуването на валиден предварителен договор между страните, съгласно който

ответникът се задължава да прехвърли посочените части от процесните имоти

2. ответникът се е задължил да прехвърли имота при настъпване на отлагателното

условие

3. настъпване на отлагателното условие - една от двете по-късни дати от: до един месец

след въвеждането на сградата в експлоатация, при положение, че същите са

прехвърлени от собствениците на ПИ или от датата на прехвърляне на идеалните

части от терена от собствениците на ПИ на ответника

4. настъпване на отлагателното условие - след снабдяване на ответника с разрешение за ползване / удостоверение за въвеждане в експлоатация

5. ответникът е собственик на процесния имот, който да е годен обект на правото на собственост

6. плащане на продажната цена

Ответникът, при условията на пълно и главно доказване, следва да установи следните факти и обстоятелства и направените от него възражения:

1. Активно възражение по чл.87 ЗЗД - разваляне на предварителния договор, поради

неплащане на продажната цена

2. Възражение чл.226, ал.1 ЗЗД - уговорката за продажба представлява обещание за дарение.

3. терасите не са самостоятелен обект - част от общата част на сградата; §59, т.5 ДР

на ЗУТ.

4. нищожност на договора, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и невъзможен предмет - чл.26, ал.1, пр.1, пр.2, чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД.

5. терасите са общи части - чл.32 ЗС.

6. 1Възражение за незаконен строеж — има извършено незаконно строителство по терасите, поради което не могат да се прехвърлят - § 16, ал.1 и §127, ал.1 ЗУТ.

7. Възражение, че няма право на прихващане, тъй като забавянето е заради

форсмажорни обстоятелства - Липса на неустойка по чл.92 ЗЗД. Не е изпълнено

условието за прихващане. Не се дължи неустойка.

8. Възражение по чл.81 ЗЗД.

9. Възражение за намаляване на неустойката.

10. Възражение за липса на прихващане, поради липса на ликвидност. 11. Възражение за недопустимост на съдебно прихващане в производството по чл.362

ГПК.

12. Възражение за осъждане за заплащане на сума - 37 005.08 лева - ищците да

заплатят

13. сумата, която представлява остатък от продажната цена. Възражението е при условията на евентуалност, само ако се уважи иск.

С Определение по чл.140 ГПК и в първото по делото съдебно заседание като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства:

На 05.06.2023 г. между "Д*" ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град София, Столична община, район „Възраждане", бул. "В*, като ПРОДАВАЧ и Б. М. Я., с ЕГН •••••••••• и л.к. № *, издадена на 18.05.2021 г. от МВР — София, с адрес: гр. София, ж.к. „Б*, като КУПУВАЧ е сключен предварителен договор за покупко-продажба на обекти, находящи се във вход Б от сграда „МНОГОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА С ПОДЗЕМНИ ГАРАЖИ, АТЕЛИЕТА И ДОПЪЛВАЩО ЗАСТРОЯВАНЕ ИЗ ГРЕБНА ЯМА", намираща се ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *,с адрес на поземления имот: град София, район „Витоша", улица „Ла*", с площ от 1791 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване до 10 метра, стар идентификатор: *, номер по предходен план квартал 103, парцел XXI-129, XXVIII-129,130, ХХ-130, както следва

1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *.1.3 (шестдесет и осем

хиляди сто тридесет и четири точка хиляда деветстотин седемдесет и едно точка три

хиляди триста осемдесет и девет точка едно точка три) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, община Столична, област София (столица),

одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2011год. на Изпълнителния директор на АГКК,

находящ в сграда с идентификатор *.1 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири

точка хиляда деветстотин седемдесет и едно точка три хиляди триста осемдесет и девет точка едно), предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, с предназначение на самостоятелния обект: Ателие в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1 (едно), представляващ

съгласно одобрен инвестиционен проект на Сградата АТЕЛИЕ №2-Б (две тире буква

„Б"), с адрес по кадастрална схема: град София, район „Витоша", улица „Ла*", е*,

находящо се във вход „Б" на Сградата съгласно одобрен инвестиционен проект, на 1

(първи) етаж по кадастрална схема, а по архитектурен проект на полуподземен етаж,

на кота -3,00 (минус три) метра, със застроена площ от 162,28 (сто шейсет и две цяло

и двадесет и осем стотни) кв. м., състоящ се от: входно преддверие, разпределителен

коридор, две стаи, кабинет, склад — котелно, дневна с кухенски бокс и трапезария, две

бани с тоалетни, тоалетна, и три тераси с обща площ 107,27 кв. метра, извън площта

на ателието, при съседи по архитектурен проект: коридор, стълбище, двор , ателие

1Б , асансьор и ателие ЗБ, и при съседи по кадастрална схема: на същия етаж-*.1.4,

*.1.2, под обекта: *.1.34, *.1.35, *.1.25, *.1.26, *.1.27, над обекта: *.1.8, *.1.7, *.1.9

заедно с 6,43% (шест цяло и четиридесет и три стотни върху сто) идеални части

от общите части на сградата (без тези на подземното ниво/ сутерен/), равняващи се

на 13,15 (тринадесет цяло и петнадесет) кв. метра, ЗАЕДНО със съответните идеални

части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена Сградата

2. Самостоятелен обект в сграда, представляващ съгласно кадастрална схема ГАРАЖ В

СГРАДА № 12, находящ се в много фамилната жилищна сграда с идентификатор *.1,

по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-

3/11.01.2011г., на Изп. директор на АГКК, на етаж съгласно кадастрална схема — 1, а

съгласно инвестиционен проект находящ се на кота - 6.15 в Сградата, с площ от 33.77

кв. м., при съседи съгласно кадастрална схема: на същия етаж *.1.32, под обекта —

няма; над обекта — няма; ведно с 3,59 % идеални части от общите части на подземното ниво Сградата, равняващи се на 16,36 кв. м

Не е спорно, че с предварителния договор ответникът се е задължил да предаден на ищците правото на ползване, на основание чл.32 ЗС в ъ р ху реално обособени прилежащи части от Дворното място, представляващи две открити озеленени тераси с оформление за обслужване на Ателие № 2-Б (две тире буква „Б"), при граници и съседи на правото на ползване по чл. 32 от ЗС, както следва:

1. ОТКРИТА ОЗЕЛЕНЕНА ТЕРАСА на терен прилежаща към Ателие №2-Б (две тире

буква „Б") с площ от 150,54 (сто и петдесет цяло и петдесет и четири стотни) кв. м., с оформление за обслужване на ателието, при граници на тази реална част: открита

озеленена тераса на терен към Ателие № 3-Б, от две страни двор, зона евакуация,

тераса на терен към Ателие № 2-Б и Ателие № 2-Б и,

2. ОТКРИТА ОЗЕЛЕНЕНА ТЕРАСА на терен, прилежаща към Ателие № 2-Б (две тире

буква „Б"), с площ 17,33 (седемнадесет цяло и тридесет и три стотни) кв. м., с оформление за обслужване на ателието, при граници на тази реална част: от две

страни тераса на терен Ателие № 2-Б, тераса на терен към Ателие № Б, открита

озеленена тераса на терен към Ателие № 1-Б и Ателие № 2-Б, като общата площ на двете открити обслужващи тераси е 167.87 (сто шестдесет и седем цяло и осемдесет и седем стотни) кв. метра, съгласно разпределено реално ползване на дворното място, представляващо облигационно право по смисъла на чл.32 от Закона за собствеността, което разпределено право на ползване на дворното място е обективирано в Нотариален акт за запазване, учредяване и приемане на право на строеж върху недвижим имот № 55, том IX, рег. № 16042, дело № 1424 / 2020 на Нотариус рег. № 622 на Нотариалната камара вписан под Акт №62, том 107, вх.рег.№43156, дв.вх.42167 от 07.08.2020г. на Сл. Вписвания — гр. София и ситуация към одобрен архитектурен проект от 17.07.2020 г. на СО, район „Витоша";

Срокът за прехвърляне на собствеността и сключването на окончателен договор е не по-късно от 20.07.2023 г., като крайна дата е 20.07.2023 г. в 10.00 часа при нотариус М*, с рег. № 622, гр. С*. Този срок е променен с анекс от 05.06.2023 г., според който срокът е променен до 31.07.2023 г.

Съгласно чл.2, ал.1 от договора, страните са се договорили, че идеалните части от поземления имот, прилежащи към Ателието и Гаража ще бъдат прехвърлени до един месец след една от двете по-късни дати — въвеждането на сградата в експлоатация или прехвърлянето на идеални части от терена от сегашните собственици - на Продавача по предварителния договор. Страните са се договорили, че при прехвърляне на ателието и гаража и правото на ползване, ако същото е преди прехвърлянето на ид. ч. от терена (ПИ) от собствениците, то продавачът ще прехвърли съответните идеални части от правото на строеж върху ПИ.

Страните са се споразумели, че продажбата цена на: АТЕЛИЕ 2 -Б, ид. ч. от правото на строеж, а след това ид. ч. от ПИ * и ГАРАЖ 12, е в размер на 189 204 евро с ДДС или това е 370 050.86 лева, както следва е:

1. за АТЕЛИЕ 2-Б сумата от 180 000 евро с ДДС или 352 049.40 лева

2. за ГАРАЖ 12 сумата от 9 204 евро с ДДС или 18 001.46 лева

Страните са се договорили, продажната цена да се изплати при следните срокове:

На 05.06.2023 г. - 10 % от 189 204 евро или 18 920.40 евро с включен ДДС или 37

005.09 лева - при подписване на договора

До 14 дни от сключване на окончателния договор - 151 363.20 евро или 296 040.69

лева.

До 10 дни от представяне от продавача удостоверение за въвеждане в експлоатация -

Акт образец 16 - 18 920.40 евро или 37 005.09 лева.

Л.9-21 от делото

С н.а. от 27.07.2023 г. "Д*" ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град София, Столична община, район „Възраждане", бул. "В*, продава на Б. М. Я., с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. София, ж.к. „Б* и А. А. Я., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. София, ж.к. „Б* следните имоти:

1.

1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *.1.3, представляващ

АТЕЛИЕ № 2-Б с площ от 162.28 кв.м. състоящо се от входно преддверие,

дневна с кухненски бокс, две стаи, гардеробно, кабинет, склад, коридор, две бани

с тоалетни, тоалетна и три тераси с общо площ от 107.27 кв.м. ведно с 6.43 %

ид. ч. от общите части на сградата, заедно със съответните идеални части от

правото на строеж върху мястото върху което е построена сградата, описано по-

горе, към което ателие има прилежащи реално обособени части от дворното

място, представляващи открита озеленена тераса на терен, прилежаща към

Ателие №2-Б (две-буква „Б"), с площ от 150.54 кв.м. и открита озеленена

тераса на терен, прилежаща към Ателие №2-Б (две-буква „Б"), с площ от 17,33,

съгласно реално ползване на дворното място, представляващо

облигационно право по чл.32 ЗС, разпределено в н.а. от 2020 г.

2. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *.1.31, представляващ

ГАРАЖ № 12 с площ 33.77 кв.м. заедно с 3.59 % идеални части от общите части

на подземното място, равняващи се на 16.39 кв.м., заедно със съответните

идеални части от правото на строеж върху мястото върху което е построена

сградата заедно с прилежащ СКЛАД № 12 на кота -6.15 (сутерен) с площ от 3.01 кв.м.

които обекти са построени в многофамилна жилищна сграда в ПИ с идентификатор *

Съгласно т.7 от този н.а. страните са се споразумели, че продавачът ще прехвърли на ответниците съответните идеални част от Правото на собственост върху ПИ, приспадащи се на продаваемите обекти, като купувачите няма да дължат заплащане на допълнителни суми. Уговорен е отлагателен начален срок след снабдяване на сградата с разрешение за ползване/удостоверение за въвеждане в експлоатация.

Общата продажна цена е 333 045.76 лева, която сума се заплаща на два транша - първият в размер на 296 040.68 лева в определен срок и втори транш - 37 005.07 в 7 -дневен срок, считано от представяне на удостоверение за експлоатация.

Сделката е обективирана в н.а. № 8, том IX, рег. № 22127, дело № 1823/2023 г. по описа на нотариус М* с рег. № 622 на НК, а по Служба по вписванията вх. № 52831/27.07.2023 г., акт № 141, том CXXX, дело № 40493, № на имотна партида 850680-981

Л. 22-29 от делото

Н а 07.08.2023 г. ищците чрез банков кредит превели на ответника сумата от 296 040.68 лева за покупко-продажбата

Л.30 от делото

На 03.09.2024 г. е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата.

Л.32-33 от делото

Н а 24.04.2024 г. и 11.06.2024 г. ответникът изпратил нотариална покана до собствениците на терена да подпишат - Протокол обр. № 15.

В открито съдебно заседание ответникът е направил възражение по проекта за доклад, че съдът е отбелязал, че е имало забележки по строителството. Същото е отразено в първото по делото съдебно заседание. Само за уточнение, видно от поканата от ответника до учредителите на суперфицията, ответникът е написал, че е налице искания, забележки, рекламаци по повод строителните работи, като същите са взети предвид и са започнали да се отстраняват в най-кратък срок. При това положонеие съдът приема, че това изявлението на ответника, направено до трети по делото лице представлява признаване на неизгоден за ответника факт, че строителството е било със забележки. Доколкото е уведомил, че същите ще бъдат отстранени, ответникът го признава (л.150 от делото).

На 15.05.2024 г. и 12.06.2024 г., ответникът е изпратил два пъти искане до СО по чл.5, ал.3 от Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителство.

На 12.09.2024 г. ищецът Б. Я. е присъствал на ОС на етажните собственици, с което е избран представител на ЕС за „Е*“ ЕООД, „Е*“ ЕАД и „Е*“ ЕООД.

С н.а. от 21.11.2024 г. СТ* и М* прехвърлят на „Д*“ ООД 49.25 % ид. ч. от ПИ *, които идеални части са прилежащи към обекти, за които е учредено право на строеж на „Д*“ ООД, в изградена Многофамилна жилищна сграда с подемни гаражи ателието с два входа А и Б, както следва:

1. Подземно ниво - сутерен на кота - 6.15 метра - 13 брой двойни гаражи, 9 броя

единична гаражи, 1 брой паркоместа, паркоместа за велосипеди, машинно са асансьор,

стълбищна клетка и отделни асансьори за всеки ход, техническо помещение

2. Полуподземен етаж, на кота 3.00 метра- от 1 брой ателие във вход А, 3 броя ателиета

във вход Б, стълбищна клетка, асансьор, ел. табло, водомерно и точка за присъединяване на газ, обслужващи зони и входно преддверие.

3. Първи етаж на кота 0.00 метра - 2 броя апартаменти от вход А и 3 броя апартаменти от вход Б

4. Втори етаж на кота +3.00 метра - 2 броя апартаменти от вход А

5. Трети етаж на кота +6.00 метра - 3 броя апартаменти от вход Б

6. Терасовиден етаж на кота +9 метра - 2 броя апартаменти

С* и М* си запазват 2.68 % ид. ч. от ПИ * и преразпределят право на ползване на общите им вещи.

СТ* и М* прехвърлят на „Д*“ ООД 18.07 % ид. ч. о т ПИ *, които представляват паркоместа и озеленени тераси. Същите ще се ползват от „Д*“ ООД или от посочени от ответника лица, като страните си разпределят реалното ползване на дворното място, върху което е изградена описаната по- горе сграда, съгласно чл.38, чл.32 ЗС и чл.43 ЗУТ, като върху дворното място са обособени две тераси, прилежащи към определени обекти на отделни етажни собственици, като страните изрично се съгласяват, че дворните тераси заемат части от дворното място, както и че одобреният проект и ситуация обективират и индивидуализират разпределение на реалното ползване на дворното място, и което право на ползване е уговорено в н.а. за запазване, учредяване и приемане на право на строеж върху недвижим имот № 55, том IX, дело № 1424 от 2020 г. на нотариус с рег. № 622 на НК, с вписан в АВ под акт 62, том CVII, дело 32936 от 2020, като посочените дворни тераси заемат част от УПИ, които се изключват от режим на общо ползване на ЕС, което дворни места ще се ползват от отделните етажни собственици, както и че одобрените проекти и ситуации обективират и индивидуализират разпределението на реалното ползване на ПИ. Страните са се договори и как ще се разпределя правото на ползване към съответните обекти, както следва:

1.13 % идеални части от правото на собственост върху ПИ *, които идеални части,

съгласно разпределено право на ползване по чл.32 ЗС ще се ползват като НАЗЕМНО

ПАРКОМЯСТО № 2.

1.25 % идеални части от правото на собственост върху ПИ *, които идеални части,

съгласно разпределено право на ползване по чл.32 ЗС ще се ползват като НАЗЕМНО

ПАРКОМЯСТО № 3.

0.57 % идеални части от правото на собственост върху ПИ *, които идеални части,

съгласно разпределено право на ползване по чл.32 ЗС ще се ползват като ОТКРИТА

ОЗЕЛЕНЕНА ТЕРЕСА към Ателие № 1-Б с площ 10.23 кв. м.

1.43 % идеални части от правото на собственост върху ПИ *, които идеални части,

съгласно разпределено право на ползване по чл.32 ЗС ще се ползват като ОТКРИТА

ОЗЕЛЕНЕНА ТЕРЕСА към Ателие № 1-Б с площ 25.54 кв. м.

8.45 % идеални части от правото на собственост върху ПИ *, които идеални части,

съгласно разпределено право на ползване по чл.32 ЗС ще се ползват като ОТКРИТА

ОЗЕЛЕНЕНА ТЕРЕСА към Ателие № 2-Б с площ 150.54 кв. м.

0.97 % идеални части от правото на собственост върху ПИ *, които идеални части,

съгласно разпределено право на ползване по чл.32 ЗС ще се ползват като ОТКРИТА

ОЗЕЛЕНЕНА ТЕРЕСА към Ателие № 2-Б с площ 17.33 кв. м.

0.93 % идеални части от правото на собственост върху ПИ *, които идеални части,

съгласно разпределено право на ползване по чл.32 ЗС ще се ползват като ОТКРИТА

ОЗЕЛЕНЕНА ТЕРЕСА към Ателие № 3-Б с площ 16.64 кв. м.

3.34 % идеални части от правото на собственост върху ПИ *, които идеални части,

съгласно разпределено право на ползване по чл.32 ЗС ще се ползват като ОТКРИТА

ОЗЕЛЕНЕНА ТЕРЕСА към Ателие № 2-Б с площ 59.53 кв. м.

Сделката е обективирана в н.а. № 148/21.11.2024 г., том XIX, рег. 38627, дело № 3360/2024 г. по описа на нотариус М* с рег. № 622, а по СВ - вх. № 92959 от 21.11.2024 г., акт № 51, дело 71840.

Л.44-47 от делото

По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза (СТЕ), която съдът напълно кредитира като обективно, пълно и вярно и изготвена от компетентно вещо лице. От нея се установиха действията по строежа, учредяването на суперфицията, изпълнението на суперфицията, ситуирането на имотите и обектите и архитектурния план, както и функционалното предназначение на имота (л.368-419 от делото).

По правото на собственост и валидността на сключения договор

Не е спорно, че ищците са придобили имот в режим на СИО, съгласно който в него има предварителен договор за продажба на ид. от правото на собственост от ПИ.

Спори се дали продаваните имоти се достатъчно индивидуализирани, т.е. дали договорът по чл.18 ЗЗД съдържа съществени уговорки по отношение на бъдещата продажба.

Видно от представените договори, този от 05.06.2023 г. и н.а. от 27.07.2023 г. страните са се договорили, ответникът да прехвърли правото на собственост на съответните идеални части от ПИ пропорционални на площта на продаваемите обекти. Страните са се договорили, че това прехвърляне е част от продажната цена на имотите, поради което няма да се дължи допълнително възнаграждение. Разликата между двете уговореки от 05.06.2023 г. и тази от н.а. е в срока на сключване на договора. В първия вариант страните са се договорили един месец от една от дветете по-късни дати – събития, изрично посочени в чл.2, ал.1 от договора. Докато в н.а. страните са се договорили, че ще се осъществи след издаване на разрешение за експлоатация.

Тълкувайки волята на страните, договорите, съгласно чл.20 ЗЗД, съдът приема, че отлагателното условия за сключване на окончателния договор за прехвърляне право на собственост е тови по н.а. Това е така, защото първо страните се договорят за един срок, съгласно договора от 05.06.2023 г., но след това го изменят с допълнително съглашение, с което променят срока. Така налице е отлагателно условие, след което може да се иска изпълнение на договора. Това е така, тъй като задължението не е без срок по чл.69 ЗЗД.

Видно от н.а. от 27.07.2023 г. ответникът се е задължил да прехвърли идеални части от правото на собственост от ПИ, препадащи се на продаваемите обекти.

При това положение съдът приема, че между страните е налице

предварителен договор в писмена форма, който е изменен с н.а., съгласно, който страните са изразили воля, дали съгласие, да се прехвърли право на собственост върху определени идеални части от подробно описан ПИ, след сбъдване на отлагателно условие. Задължението след сбъдване на отлагателното условие не е със срок, поради което изискуемостта настъпва със сбъдване на отлагателното условие. Следователно страните ,предмета на договора са индивидуализирани. Има уговорка за цена, както и при какви условия задължението е изискуемо. Затова съдът приема, че е налице предварителен договор по смисъла на чл.19 ЗЗД.

Затова в определението по чл.140 ГПК, съдът е определил, че с траните не спорят, че са се договорили ответникът да прехвърли на ищеца съответните идеални части от правото на собственост върху процесния ПИ, припадащи се на продаваемите обекти, след снабдяване на сградата с разрешение за строеж. Не се спори, че задължението е при отлагателно условие, но без срок.

Не е спорно, че ищецът е изпратил покана до ответника за уговаряне на дата и час за сключване на окончателен договор за прехвърляне на ид. ч. от ПИ *. Поканата е връчена на ответника на 21.01.2025 г. (л.48-49 от делото).

Страните не спорят, че ищецът е изпратил покана до ответника за уговаряне на дата и час за сключване на окончателен договор за прехвърляне на ид. ч. от ПИ *. Поканата е връчена на ответника на 21.01.2025 г. Следователно не се спори, че ответникът е поканен по смисъла на чл.84, ал.2 ЗЗД за сключване на договора.

При това положение съдът приема, че задължението на продавача е настъпило и същият дължи изпълнение на договора.

Страните не спорят, че е издадено разрешение за строеж, т.е. е настъпило отлагателното условие за сключване на окончателен договор.

По отношение на собствеността ищецът е ангажирал писмени доказателства и доказателствени средства, които съдът напълно кредитира (л.308-350 от делото).

Видно от тях имотът е бил реституиран с решение на ОСЗ – Западна. След това имотът е продаден на четири лица – две двойки семейства, които след това извършват доброволна делба и под формата на дарение. След това имотът се урегулира с друг такъв по реда на чл.15 ЗУТ. Вече върху новия УПИ, собственост на едната двойка съпрузи – Мариана и Стоян Стоянови се учредява суперфиция, като същите си запазват правото на собственост върху земята, върху част от пострената сграда, а останалата част преминава в собственост на суперфициара – ответника. За сметка на полученото право на собственост, ответникът се задължава да пострани определни сгради в различна степен на квършеност. Видно от представените н.а. от 21.11.2024 г. учредителите прехвърлят ид. ч. от правото на собственост от ПИ на ответника, съответстващ на имотите, които е придобил като суперфициар, следствие на задължението за построяване на имота.Видно от н.а. от 21.11.2024 г учредителите са се запазили само правото на собственост от процесния ПИ съответстващи на тяхната собственост от сградата. Ето защо съдът приема, че ищецът напълно е доказал правото на собственост върху ПИ. Доколкото ищците са станалите собственици на недвижим имот (Ателия и Гараж) от суперфициара, т.е. от първия собственик, съдът приема, че именно идеалните части, които притежава ответникът от ПИ съответстват на неговата собственост, която е придобил, следствие на строителството. Затова съдът приема, че ищецът успя да докаже, че ответникът е собственик на процесния ПИ и то съответно на обектите, които те са придобили от него, доколкото е следствие от сепурфицията, а не от ид.ч. на учредителите на суперфицията.

Ето защо, съдът с определението по чл.140 ГПК е приел, че страните не спорят, че ответникът е собственик на 49.25 % ид. ч. от правото на собственост върху ПИ, които идеални части са прилежащи към обекти, за които е учредено право на строеж на ответника. Не се спори, и се установява от материалите по делото, че ответникът е собственик на тези ид.ч. от ПИ, за които се претендира да са съответни, т.е. припадащи се, към съответните обекти, които първо са били на ответника, а вече на ищците.

Служебно следва съдът да провери какво ответникът е продал на ищеца имоти и за кои обекти има задължение да прехвърли припадащите си ид.ч. от ПИ. Следва да се провери нищожността на предварителния договор с оглед наличието на предмет за него, т.е. дали прехвърлените имоти са годни обекти на правото на собственост.

Спори се дали обещаните имоти са годни обекти на правото на собственост, т.е. дали са индивидуални или общи части от сградата, т.е. могат ли да бъдат предмет на разпореждане.

Спори се се дали ответникът е собственик на процесните имоти. Съдът следва служебно да провери това обстоятелства, с оглед представените от страните доказателства.

Следва да се отбележи, че както твърденията, така и възраженията на ответника са взаимно противоречащи се, т.е. едните изключват по-рано направените. Но съдът следи служебно за интереса на ищците, на основание чл.7, ал.3 ГПК.

Видно от заключението на СТЕ, процесните тераси – трите, които са описани към Ателия 2-Б и две като открита озеленена тереса представляват покрив на падземните гаражи. Видно то заключението целят терен е застроен, но за да се запази КИНТ и плътността на застрояване, са обособени части от сградата, наименувани като тераси. Но по своята архитектурна и строителна същност същите представляват подкрив, плоча, на тавана на подземния паркинг, на сутерена. Същият се ползва от всички собственици, които паркират колите.

Съгласно чл. 38 от ЗС, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване.

С оглед установения факт, че плочата на терасите (три на брой и две озеленени тераси) служи като покрив на етажа, на основание чл.38 ЗС съдът направи извод, че терасите представляват общи части по естество.

По предназначение заключението на СТЕ устновява, че достъп до процесните имат само ищците, но не и никой от другите живущи. Същото е без значение за настоящата облигация, а представлява спор за ползване, владение на ощи части от сграда в режим на ЕС.

Освен това, независимо както е записано в н.а., че същите се намират към Ателие 2-Б и че достъп до тях имат само ищците, съдът приема, че това не променя предназначението ми по естество, съгласно чл.38 ЗС. Разпоредбата на чл.38 ЗС е императивна и трите тераси представляват покрив на етажа, който се намира под тях. Следователно те са общи части.

По отношение на другите две тераси, същите също представляват покрив на подземното място. Ето защо на основание чл.38 ЗС същите също са общи части от сградата.

Настоящият съд се съобразява със задължителните решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, а именно Решение № 37/11.03.2010 г. по гр.д. № 528/2009, ВКС ІІ ГО, Решение 75/26.02.2010 г. по гр.д. № 395/2009 г. ІІ ГО, ВКС, Решение № 63/31.03.2011 г. по гр. д. № 1283/2010 г. на ВКС, ІІ ГО и да приеме, че процесните тераси представляват обща част на сградата и съответно всеки един етажен собственик притежава идеални части от нея съответни на притежаваната индивидуална собственост.

В този смисъл са Определение № 435 от 8.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 930/2016 г., I г. о., ГК и Определение № 3800/2023 г. по к.гр.д.№ 1835/2023 г. на ВКС, I г.о., ГК.

Освен това, по отношение на двете озеленени тераси, същите представляват дори и общи части. Това е така, тъй като видно от н.а. от 2013 г., който носи подписа и волята на ищците, същите тераси са им дадени като право на ползване по чл.32 ЗС като част от терена. Доколкото страните се позовават на този н.а., и никоя от страните не го е оспорила, то същото представлява признаване на неизгоден за страните факт, а именно, че тези тераси са общи части по смисъла на чл.38 ЗС.

Заключението установява, че терси озеленени тераси и по предназначение и по архитуктурен проект са общи части, поради което учредителите на суперфицията са разпределили правото на ползване по чл.32 ЗС спрямо другия ссобственик на земята – суперфициара. Видно от представения н.а. учредителите на суперфицията и ответника са се разпределили право на ползване по чл.32 ЗС върху в момент само, когато са били те съсобственици. Така решението по чл.32 ЗС е взето с пълно мнозинство. Следователно решението по чл.32 ЗС между съсобствениците обвързва и последващите собственици приобретатели. В този смисъл е Решение № 299 от 15.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 500/2009 г., ГК, II и Решение № 97 от 10.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 866/2012 г., I г. о., ГК.

По делото не са налице доказателства, от които да се установи, че има нови факти и обстоятелства, настъпили след решението по чл.32 ЗС, въз основа на които да не се зачете силата му и спрямо ищците. Това е така, защото няма променени съществени обстоятелства.

При това положение, след като процесните тераси – три към ателия 2-Б и две открити озеленени тераси са общи част, то към няма обективно няма как да има съответни, припадащи се ид. ч. от ПИ. Представената таблица за площоопределяне е частен документ, който не се ползва с материална доказателствена сила, поради което съдът не я кредитира. Въпреки, че там е записано че към съответните тераси има идеални части от ПИ, то следва да се тълкува, че от тези общи части от сградата, каквито са терасите, съответстват и общи части от ПИ, което попринцип е собственост или на учредителя, суперфициара или собствениците от сградата. В процесния случай са собственост на ответника.

Освен това, видно от предварителния договор страните са си договорили да прехвърлят припадащи се ид. ч. от ПИ към продаваемите обекти. Видно от н.а. от 2013 г. продаваемите обекти са Ателие и Гаража, а не терасите.

Видно от таблицата за площообразуване самите тераси нямат квадратура, тъй като не са отделен обект, който се продава и не участват в квадратурата на Ателие 2-Б, независимо какво е запосино в н.а. Видно от строителните книжа, съответните тераси нямат площи, което е косвено доказателство, че същите не са отделен обект, не са проектирани като част от апартамент или ателие, а са общи части. Въпреки това, страните са упоменали в н.а., че са част от апартамента. Фактически само ищците имат достъп до съответните тераси, но както съдът прие по-горе, това е въпрос по чл.32 ЗС, като за две от терасите има решение на съсобствениците, а за другите три тераси – няма решение и следва съсобствениците да се разберат.

Видно от л.404 от делото, процесните тераси не са част ателиета, а част от покрива на сутерена, където са гаражите.Дори и експертизата на л.387 от делото установява, че процесните тераси са открити използваеми плащи, разположени върху терена. Същото се установява от скицата, представена от ответника, на л. 145 от делото, от която се установи, че терасите, са извън апартамента и част от дворното място.

При това положение доколкото, терасите са общи части и не са били предмет на договора по чл.19 ЗЗД, то за тях не следва да се прехвърля правото на собственост от ПИ.

Затова искът по чл.19 ЗЗД следва да се уважи за идеалните части 2.14 %, които съотвестват на Ателие № 2-б и за 0.36 %, които съответстват на Гараж № 12. Съдът достигна до извод за съответните идеални части от ПИ от СТЕ, която страните не са оспорили в този част, която установява какво ид.ч. от ПИ съответстват на Ателието и Гаража. Доколкокото страните не са я оспорили в тази част, то съдът я кредитира напълно.

За останалите искът следва да се отхвърли.

Има обосновано предположение, че клаузите, с които ответникът е прехвърлил на ищците Ателие № 2-Б заедно с трите тераси е нищожна като неравноправна, на основание чл. 146 вр. чл.143 ЗЗП вр. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД. Това е така, тъй като клаузата не е разбираема дали в ателието се включва и съответната квадратура от терасите. Но следва да се отчете факта, че клаузата е индивидуално уговорена, на основание чл.146 ЗЗП, поради което не може да се говори за нищожност.

По заплащане на продажната цена

Не се спори, че ищецът не е заплатил остатъчната цена от 37 005.07 лева. Т.е. ищецът не е заплатил в пълен размер продажната цена.

Спорно е дали ищците са заплати продажната цена на ответника. Спорно е дали има извършено прихващане. Спорно е дали се дължи неустойка. Спори се по размера на неустойката.

С п о р и се дали при уважен иск, решението ще бъде с условен диспозитив.

Видно от договора от 05.06.2023 г. ответникът се е задължил да въведе сградата в експлоатация до 31.12.2023 г., като срокът е спазен, ако към 31.12.2023 г. ответникът е входирал заявление до СИ за снабдяване на сградата с удостоверение за въвеждане на експлоатация.

Съгласно чл.4 от същия договор продавачът може да иска удължаване на срока, когато има форсмажорни обстоятелства, която се изрично изброени, като ответникът се е задължил да уведоми ищеца за забавянето и да предоговорят срока.

Видно от заключението на СТЕ и представените документи строежът е въведен в експлоатация на 03.09.2024 г. (л.32-33 от делото).

По делото не се установи страните да са се договорили за променен срок, поради което срокът до 31.12.2023 г. остава. Следователно от 01.01.2024 г. ответникът изпада в забава, тъй като срокът е определен, на основание чл.84, ал.1 ЗЗД.

Съгласно чл.10, ал.1 от договора от 05.06.2023 г. ответникът дължи мораторна неустойка в размер на 0.1 % от стойността на договора за всеки ден закъснение, но не повече от 10 % от продажната цена – 189 204.00 евро. Забавата е в размер на 241 дни, поради което неустойката е в размер на 45 598.16 евро. Страните са се договорили неустойката да бъде в максимален размер, а именно 10 %, което 18 920.40 евро. При това положение размера на неустойката е 18 920.40 евро, тъй като страните са се договорили максимален размер. Това е в райвностойност на 37 005.08 лева.

Съгласно договора, продължаване на срока е по инициатива на продавача и като трябва да уведоми ищеца и да сключат ново споразумението. По делото ответникът не успя да докаже, че е уведомил ответника за забавеното строителство, съгласно чл.4 от договора. Ответникът не успя да докаже, че е подал заявлението за издаване на разрешение за експлоатация до 31.12.2023 г. Напротив заявлението е входирано от ответника на 23.08.2024 г. (л.32 от делото). Само на това основание, доколкото ответникът не е изпълнил договора, а именно чл.4 да уведоми ответника и да сключат ново споразумение, то забавянето се дължи по причини на ответника.

Извънсъдебно ищецът е направил прихващане на сумата, която той дължи като купувач на отвеника и сумата, която ответникът дължи на ищеца като изпълнител на договор за строителство като неустойка.

Прихващането е способ за погасяване на две насрещи изискуеми вземания до размера на по-малкото от тях.

По делото безспорно се установи, че ищецът дължи на ответника сумата от 37 005.08 лева като остатък от продажната цена. По делото се установи, че ответникът дължи неустойка на ищеца, следствие на забавено изпълнение на договора, поради което и двете страни си дължат парични вземания на различни основание – договор за продажба и договор за строителство.

Ищецът е отправил волеизвяление до ответника да прихващането на сумата. Не е спорно, че изявлението е стигнало до ответника (л.35-43 от делото). Освен това и двете вземанията са изискуеми, т.е. с настъпил падеж. Ето защо следва да се зачете погасителния ефект на чл.103 и сл. ЗЗД.

При това положение диспозитивът не трябва да е условен, по чл.362, ал.1 ГПК.

По твърденията на ищеца

Не е основателно позоваването на ищците, че за други имоти има съставени н.а. за прехвърляне право на собственост върху ПИ припадащи се на съответните тераси. Това, че е съставен и заверен н.а., не означава, че същият е законосъобразен и поражда права и задължения. Ето защо съдът не кредитира представените от ищците н.а. за прехвърляне на ид.ч. от ПИ от ответника на трети лица – съсобственици на други обекти в сградата.

По възраженията на ответника

Не е основателно възражението на ответника, че спорът не е потребителски. Съдът подробно е описал защо възприема, че спорът е

потребителски, съгласно мотивите по-горе. Същото се установява и от ТР 3/23.02.2022 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС. Ищците са закупили имота, извън своите търговски или професионални занимания. Същите са закупии имота за задоволяване на свои жилищни нужди. Същите имат качеството на потребител. Освен това, това възражение е безпредметно, доколкото съдът е указал на страните, че служебно следи за нищожността на сделките, съгласно ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.

Ответникът твърди, че действията на ищците са такива по чл.3 ГПК. Злоупотребата с право е недобросъвестно упражняване на законни права. Тя е налице, когато едно лице използва правото си не по неговото предназначение, а с основната цел да увреди или затрудни друго лице. Това действие противоречи на закона и морала. Предявяването на иск по чл.19, ал.3 ЗЗД пред съд е упражняване на субективно потестативно право и не може да се приеме, че е злоупотреба с права. Дали ищците, че придобият собственост върху тераса и въпрос по същество, основателност на иска. Ето защовъзрежинето не е основателно.

Не е основателно възражението на ответника, че липсва уговорка за продажба на посочените ид.ч. Както съдът прие в мотивите си, видно от договора от 2023 и н.а. от 2023 г. ответникът се е задължил да продаде съответните ид.ч. от ПИ припадащи се към продаваемите обекти.

Не е основателно възражението на ответника, че предметът на договора не е индивидуализиран. Подробно страните са се договорили какво ще се продава и прехвърля – идеални част от ПИ припадащи се към продаваемите обекти. А видно от н.а. от 2023 г. продаваемите обекти са именно Ателие и Гараж и доколкото терасите не са продаваеми обекти, то към тях няма припадащи се части от ПИ, които да се прехвърлят. Затова съдът отхвърли иска в тази част.

Не е основателно възражениети, че уговорката за продажба представлява обещание за дарение. Това е така, защото страните са се договорили да се прехвърли ателие и гараж и съответните ид. ч. от ПИ към тях. Общата продажна цена е упомената в договорите, като само прехвърлянето на ид. ч. от ПИ е поставено под отлагателно условие, което сбъдване определя и изискуемостта на престацията. Страните са се договорили, че пордажната цена ще се изплати напълно, след въвеждане на сградата в експлоатация. Същата се дължи на няколко транша. Ответникът не доказа воля или намерение да дари на ответника, доколкото са включили и ДДС при договора, което означава и намерение печалба, което изключва дарението като акт.

По отношение на възражението на ответника, че терасите не са самостоятелен обект на собственост, съдът го прие за основателно. Действителност те са покривна плоча на сутерена, на гаража. Ето защо доколкото общите части не подлежат на прехвърляне, то не подлежи и прехвърлянето на ид.ч. от ПИ, които им съответстват на тези общи части. Освен това терасите не са били предмет на прехвърляне като покупкопродажба, а само им е прехвърлено правото на ползване по чл.32 ЗС.

Правилно ответникът признава, че е налице договорка за прехвърляне на ид.ч. от ПИ, припадащи се към Ателие и Гараж.

Ответникът не ангажира доказателства, че договорът е нищожен, поради невъзможен предмет, противоречие със закона и заобикаляне на закона. Предметът е съществувал – съответните ид.ч. от ПИ, припадащи се към продаваемите обекти, които обекти са Ателие и Гараж. Договорът не противоречи на закона и добрите нрави. Ето защо и това възражение на ответинка не е основателно.

Видно от изявлението на ответника в първото по делото о.с.з., същият не оспорва, че е подписал н.а. от 2023 г. Същият носи подписа на ответника и съгласно този н.а., ответникът прехвърля собственост на ищците на Ателие и Гараж. Ето защо не е основателно възражението на ответника, че ищците не са собственици.

Съдът прие, че възражението на ответника, че терасите са общи, за основателно, съгласно изложеното по-горе.

Не е основателно възражението на ответника за незакононе строеж по терасите. Предмет на иска е прехвърляне правото на собственост от ПИ, а не от терасите. Ето защо не е относимо дали терасите са законни или не, за да бъде обект на разпоредителна сделка, съгласно §16, ал.1, §127, ал.1 ЗУТ.

По отношение на възражението за неплащане на продажната цена – е основателно. Ищецът не го е платил доброволно, но същото е погасено, съгласно извънсъдебно прихващане.

Не е основателно възражението, че забавянето е поради форсмажорни обстоятелства. Следва да се отчете, че тъй като сделката е потребителска, правилата на ТЗ не важат и не е относима цитираната от ответника съдебна практикта. Следва да се прилага ЗЗПотр. и Директива 2011/83/ЕС. Както съдът прие по-горе, само на основание, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл.4, ал.3 от договора от 05.06.2023 г., следва че не е изправна страна. Само на това основание следва, че е в забава, че не е изпълнил срока по чл.4, ал.1 от договора. Освен това, страните са се договорили какво представляват форсмажорни обстоятелства по договора, съгласно чл.4, ал.2. Това са обстоятелства, които са извън контрола на строителя – природни бедствия, избухването на война, извънредно положение. Изброяването е изчерпателно, поради което разширително тълкуване не е възможно, с оглед систематичното място на разпоредбата, граматическата норма и използванта лексика и пунктуационна норма. По делото не се установи, че забавянето се дължи на неправомерни действия на учредителите да подпишат Протокол № 15. Но това е без значение, тъй като и при такъв факт е налице разпоредбата на чл. 170, ал.2 ЗУТ – административна

процедура. По делото не са представени доказателства, че ответникът е направил и изпълзвал всички законови инструменти, за да изпълни поетото от него задължение за подаване на заявлението за издаване на разрешение за експлоатация до 31.12.2023 г. Не се доказа, да е водил дело по АПК за мълчалив отказ, за ускоряване на административното производство (молба за бавност) или други инструменти. Следва да се припомни, че отговорността по договора от 05.06.2023 г. е обективна и не е субектива, поради което възражението на ответника е изцяло неоснователно. Ето защо исловието на прихващане е изпълнено. Дължи се неустойка. Същата е с настъпил падеж и определена по размер между страните. След като за ответинка съществуват и други законови процедура по ЗУТ, АПК и ГПК за саниране липсата на съгласие на учредителите да се подпищат на Протокол № 15, то следва, че не е основателно възражението на ответника, че не отговаря за действия на други лица. Ако е така е следвало да бъдат включено в договора.

Ответникът се позовава на протокол, с който се опитва да установи, че причината за забавянато е вината на учредителите на суперфицията (л.361 от делото). Позоваването и възражението на ответника не са основателни. Видно от представения и неоспорен от страните протокол ответникът е поканил учредителите за подписване на Протокол № 15, но на дата 11.06.2024 г., т.е. шест месеца след изтичане на срока по чл. От договора от 05.06.2023 г., който срок изтича на 31.12.2023 г. Това позоваване, че забавянето се дължи на трети лице е основателно само, ако ответникът е направил и предприел необходимите действия преди 31.12.2023 г., а не след това, и то 6-месеца. Ето защо възражението не е основателно.

С оглед, че отговорността е обективна, а не субективна, то чл.81 ЗЗД в случая не е приложим. Ответникът е имал задължение да уведоми за всяко закъснение на договора, но не го е направил. По делото не се установиха форсмажорни обстоятелства или че ответникът е използва механизма по чл.170, ал.2 ЗУТ или исково производство или оспорване на административни актове и да привлече като подпомагаща страна ищците.

По отношение на размера на неустойката, съдът подробно е изложил мотиви по-горе. Страните сами са се договорили, че максималния размер на неустойката е 10 % от продажната цена. Прилагайки чл.20 ЗЗД се установява, че именно този размер представлява последната вноска от договора за покупко-продажба, което има значение като гаранция и обезпечечие и за двете страни. Очевидно, че при забавяне ищецът като купувач има право на неустойка, която е в размер на последния транш от продажната цена. А ответникът като продавач винаги срещу това неизпълнение на парично притезание ще има дилаторно възражение за изпълнение на обещанието за прехвърляне на идеалните части от ПИ. Ето защо не е основателно възражението за намаляване на неустойката. Същата е уговорена между страните. Не противоречи на добрите нрави, тъй като не надхвърля 10 % от продажната цена.

Не е основателно възражението на ответника за липса на ликвидност за възражението за прихващане. В процесния случай, ищецът е направил извънсъдебно прихващане на задълженията (л.35-43 от делото), поради което не е необходимо вземането да е ликвидно. Неолбходимо е вземането да е ликвидно само в съдебното производство и когато е направено възражение от страна на ответника, а не твърдение на ищеца. Ищецът може да предяви друг иск за неустойка и с него да прихване задължението си по чл.362, ал.2 ГПК. Спорен е въпросът за допустимостта за съединяване на иска по чл.19, ал.3 ГПК с този по чл.92 ЗЗД в едно производство. Но по това дело съдът не се произнася по него. Извънсъдебното прихващане е допустимо да се отчете в това производство, но не и съдебното, освен на ответника. В този смисъл е Решение № 240/22.05.2019 г. по гр. Д. № 406/2018 г. по описа на ВКС.

Правилно е възражението на ответника, че не може да се извърши прехвъщане в съдебното производство. Това е така, тъй като чл.362 ГПК регламентира само възможността за прихващане на публични задължения, но не и части. Но това възражение на е относимо към настоящия случай.

Не е основателно възражението по чл.87 ЗЗД. Това е така, защото същото е направено в производството по чл.19, ал.3 ЗЗД, т.е. по конститутивен иск. Не е допустимо в това производство да се уведомление за прекратяване на договора, поради неизпълнение. Това е така, тъй като по време на процеса съдът установява, дали задължението за заплащане на продажната цена е изискуемо. Съгласно чл.115 ЗЗД давност не тече докато трае съдебния процес. Следователно по висящ конститутивен иск не е допустимо да се отправя уведомление за прекратяване по чл.87 ЗЗД. Освен това, разваляне на се допуска, когато неизпълнението е незначително с оглед интереса на кредита. Това е така, тъй като неизпълнение е за 37 005.09 лева, при все че има размяна на собственост за сумата от 296040.669 лева. Прилагайки принципа за пропорционалност, неизпълнението на тази сума е незначително с оглед изпълненото вече и евентуалното връщане ревандикиране на вещта.

По отношение на възражението за заплащане на сумата, съдът по-горе прие, защо диспозитивът на настоящото решение не е условен.

По разноските за прехвърлянето

Съгласно чл. 364 ГПК, с решението си съдът осъжда ищеца да заплати на държавата следващите се разноски по прехвърлянето на имота и нарежда да се впише възбрана върху имота до изплащането на тези разноски. Съдът не издава препис от решението, докато ищецът не докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота.

Следователно всички разноски следва да се възложат на ищеца.

Данък придобиване

Съгласно чл.44, ал.1 ЗМДТ – обект на облагане с данък придобиване са и придобитите вещни права чрез покупко-продажба. По случая не е приложима продажната цена, тъй като тя вече е платена за Ателието и Гаража с н.а. от 2023 г., поради което това е прехвърляне е в изпълнение на поетото задължение от н.а. от 2023 г. Прехвърлянето е безвъзмездно, така както страните са го уговорили в предварителния договор, поради което като материален интерес се взема данъчнат оценка. . По този начин се определя е държавната такса на основание чл.69, ал.1, т.4 вр. т.2, предл.1 ГПК.

Данъчната оценка е 113 191.20 лева. Съгласно чл.35, ал.2 от НАРЕДБА за определяне на размера на местните данъци на Столичен общински съвет, данъчната ставка е 3 %. Следователно дължимият данък е в размер на 84.89 лева (43.40 евро) (2.5% х 3% х 113191.20) и вносим по сметка на Дирекция „Общински приходи“ на СО, район и отдел „Общински приходи - Витоша и Овча купел” - IBAN *, SOMBBGSF, "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД.

Ето защо Б. М. Я., с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. София, ж.к. „Б* и А. А. Я., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. София, ж.к. „Б* следва да бъде осъден да заплати на Дирекция „Общински приходи“ на СО, район и отдел „Общински приходи - Витоша и Овча купел” (- IBAN *, SOMBBGSF, "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ) сумата от 1736.21 евро (хиляда седемстотин тридесет и шест евро и двадесет и един цента), представляващи данък придобиване на имущество, на основание чл.44, ал.1 ЗМДТ вр. чл.364, ал.1 ГПК.

Нотариални такси

На основание чл.364, ал.2 ГПК ищецът следва да понесе нотариалната такса. Интересът е 2.5 % от 113 191.20 лева или 2829.78 лева или 1446.84 евро.

Съгласно чл.8 Тарифата за нотариалните такси, таксата при интерес от 1 001 до 10 000 лв. се определя като 43,50 + 1,3 на сто за горницата над 1000 лв. Следователно горницата от 1 000 до 2829.78 лева е 1 829.78 лева. 1.3 % от 1 829.78 лева се равнява на 23.79 лева. Следователно нотариалната такса е в размер на 43.50 + 23.79 = 67.29 лева (34.40 евро). Същата следва да се присъди в полза на бюджета на ВСС по сметка на СРС, на основание чл.364, ал.1 вр. 77 ГПК.

Ето защо Б. М. Я., с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. София, ж.к. „Б* и А. А. Я., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. София, ж.к. „Б* следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ВСС по сметка на СРС (IBAN – *, BIC – C E C B B G S F) сумата от 34.40 евро, представляващи нотариална такса за иска по чл.19 ЗЗД, на основание чл.364, ал.1 вр. чл.77 ГПК.

Възбрана на имота

Съгласно чл. 364 ГПК, с решението си съдът осъжда ищеца да заплати на държавата следващите се разноски по прехвърлянето на имота и нарежда да се впише възбрана върху имота до изплащането на тези разноски. Съдът не издава препис от решението, докато ищецът не докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота.

Съгласно чл.5 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, таксата за вписване на възбрана е в размер на 15.00 лева или 7.67 евро. Същата следва да бъде платено от ищеца.

Ето Б. М. Я., с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. София, ж.к. „Б* и А. А. Я., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. София, ж.к. „Б* следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ВСС по сметка на СРС (IBAN – *, BIC – C E C B B G S F) сумата от 7.67 евро, представляващи такса за вписване на възбрана по чл.364, ал.1 ГПК, на основание чл.77 ГПК.

Следва да се укаже, че след влизане на решението в сила, препис от същото да не се издава на ищеца, докато не представи доказателства, че са изплатили всички дължими разноски (държавни такси, местни данъци, нотариални такси и др.) по прехвърлянето на имота съгласно чл. 364, ал.1 ГПК, включително припадащите се на купувача.

Разноски по делото

Двете страни имат право на разноски, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.

Искът е предявен за 17.95. Уважен е за 2.5. Отхвърлен е за 15.45.

И двете страни са направи възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ищците претендират 1500 лева, а ответникът 4000 лева. Съдът приема, че възражението на ищците е основателно, а на ответника не е основателно. Делото настина е сложно от фактическа и правна страна, но не обосновава възнаграждение в размер на 4000 лева. Ето защо същото следва да се намали до заплатеното от противната страна, а именно 1500 лева. Или това са 766.94 евро.

Съгласно приетото в т.1 от ТР 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 на ОСГТК, разноски се присъждат само при доказан разход за извършването им.

Ищецът е представил списък по чл.80 ГПК. По делото са налице доказателства за заплатена държавна такса по делото в рамер на 203.18 лева (л.100 от делото), 10.24 евро за съдебни удостоверения (л.72,307 от делото), адвокатско възнаграждение (л.60-62 от делото), заплатена депозит за СТЕ в размер на 800 евро (л.311 от делото).

Претендира се допълнително адвокатско възнаграждение за уточнява цената на иска. Съдът приема, че възражението на ответника за него е основателно. Това действие по редовност на исковата молба и е недупостима ищецът да претендира допълнително възнагражедние за нещо, което е в негово задължение да извърши и се дължи на нередовност, извършена от ищеца. Ето защо този разход не следва да се признае. Освен това по делото липсват доказателства за неговото извършване.

На следващо място, по делото липсват доказателства за заплатена държавна такса за вписване. Въпреки това исковата молба е вписана, съгласно представени доказателства и сложен печат от СВ. Но същевременно таксата за вписване е нормативно установена в чл.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от АВ. При това положение процесуалноправният въпрос, на който следва съда да отговори е дали следва да бъде признат разход, за който не е представено доказателства за неговото извършване, но от материалите по делото може да се установи, че такъв разход е направен и разходът е нормативно определен. При така поставения въпрос, както и с оглед даденото в т.2 от ТР 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 на ОСГТК, че списък може да бъде инкорпориран в искова молба, отговор или друг документ, преди приключване на съдебното дирене, настоящият съдебен състав приема, че разноските могат да бъдат доказани, ако същите са установени нормативно (доколкото съдът знае закона) и има доказателства за извършването им. Следователно при представена искова молба с печат за вписване, съдът приема, че страната е доказала разноските за вписване. Съгласно чл.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от АВ, таксата е 0.1 % от цената на иска. Защитава се интерес в размер на 2829.78 лева При това положение такса е в размер на 10.00 лева. Ето защо следва да бъдат признати само 10.00 лева, а не 20.32 лева.

По същия начин следва да се процедира и за разноските за издаване на скица. Видно от Тарифата за таксите, които се събират от АГКК, таксата за скица е 20.00 лева. Ето защо следва да се признае този разход.

По делото липсват доказателства за извършване на разходи за за справки в СО, НАК за справки и копие. Ето защо съдът не ги признава.

Общият размер разноски, който следва да се признае на ищеца е 1696.57 евро. Пропорционално на уважената част ищецът има право на разноски в размер на 236.29 евро (1696.57 х 2.5/17.95). Ето защо ответникът следва да бъде осъден да му залати тази сума.

Ответникът претендира 800 лева депозит за СТЕ ( л.298 от делото) и признатият разход за адвокат в размер на 1500 евро.

Общият размер разноски, който следва да се признае на ищеца е 2300 евро. Пропорционално на отхвърлената част ответникът има право на разноски в размер на 1979.67 евро (2300 х 15.45/17.95). Ето защо ищецът следва да бъде осъден да му залати тази сума.

Воден от горното, СЪДЪТ