Решение № 214 от 18.6.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 665/2025 г.

Производство по чл.258 и сл.от ГПК. Постъпила е въззивна жалба вх. №6046 от 16.07.2025 г. от „Арти ИнПроСтрой“ ЕООД – гр. С. ул. „Я.в.“ №1а, ЕИК 204476597 и А. Ф. Т. ЕГН ••••••••••, от ••• и двамата представлявани от адв. С. К. с адрес: ••• против решение №39 от 14.05.2025г., постановено по т. д. N 114/2023г. по описа на Окръжен съд – Хасково, с което е признато за установено че „Арти ИнПроСтрой“ ЕООД – гр. Свиленград, представлявано от А. Ф. Т. и А. Ф. Т. дължат солидарно на „Обединена Българска Банка” АД с ЕИК 000694959, седалище и адрес на управление - гр. София, бул.“Витоша“ №89Б, сумата 29 239.10 лева, представляваща главница по Договор за овърдрафт по разплащателна сметка №••• от 10.02.2020г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 23.02.2021г. и Анекс №2 от 02.03.2021г., ведно със законната лихва, считано от 30.05.2023 г. до окончателното изплащане на главницата, за която сума е издадена Заповед № 109 от 04.05.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д № 298/2023 год. по описа на Районен съд – Свиленград и с което са осъдени „Арти ИнПроСтрой“ ЕООД – гр. Свиленград, представлявано от А. Ф. Т. и А. Ф. Т. да заплатят на ,,Обединена Българска Банка” АД сумата 1934.78 лева – разноски по делото, направени в исковото производство и с у м а т а 100 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение, направени в заповедното производство. Изложени са съображения за протИ.речие на обжалвания акт с материалния и процесуалния закон и за необоснованост. Жалбоподателите поддържат твърдение, че подписите под договора за овърдрафт и анексите към него не са положени от А. Т. и че изводът на първоинстанционния съд, почиващ на приетото експертно заключение на вещото лице К. и на заключението на тройната съдебно – графологична експертиза, в която участва това вещо лице, е необоснован. Поддържат също, че към договора и анексите липсва погасителен план, информация за годишния процент на разходите, както и информация относно финансовото състояние на кредитополучателя, с което считат, че е нарушен чл.8 от ЗПК. Считат, че Банката не е уведомила надлежно кредитополучателя за предсрочната изискуемост на кредита. Направени са и възражения за нарушения по чл. 12, ал.1 т.7 – 12 , чл.12 ал.2 от ЗПК. Поради становището си за наличие на твърдяните пороци при сключване на договора и условията за неговото изменение, считат, че не дължат сумата, представляваща главница по Договор за овърдрафт и анекси към него, за която сума е издадена Заповед № 109 от 04.05.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д № 298/2023 год. по описа на Районен съд – Свиленград. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска. По въззивната жалба е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „Обединена Българска Банка” АД с ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул.“Витоша“ №89Б - чрез процесуалния и представител адв. Е. Ж., с който е изразено становище за неоснователност на жалбата. Съдът разгледа становищата и възраженията на двете страни, събраните по делото доказателства и намери за установено следното: Претендирано е от ищеца „Обединена Българска Банка” АД с ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул.“Витоша“ №89Б да се признае за установено по отношение на „Арти ИнПроСтрой“ ЕООД – гр. С. ул. „Я.в.“ №1а, ЕИК 204476597 и А. Ф. Т. ЕГН ••••••••••, от ••• съществуването на изискуемо парично вземане в полза на „Обединена Българска Банка” АД с ЕИК 000694959, седалище и адрес на управление - гр. София, бул.“Витоша“ №89Б против ответниците при условията на солидарна отговорност между тях, произтичащо от Договор за овърдрафт по разплащателна сметка №••• от 10.02.2020г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 23.02.2021г. и Анекс №2 от 02.03.2021г., за което вземане са издадени Заповед № 109 от 04.05.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д № 298/2023 год. по описа на Районен съд – Свиленград и изпълнителен лист, а именно: сумата 14 949.71 евро /29 239.10 лева/ -главница и законна лихва върху главницата считано от 02.05.2023г. Изрично се признава, че част от вземанията, за които е издадена Заповед № 109 от 04.05.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, а именно: 167.45 лева – договорна лихва за периода 01.03.2023г. – 01.04.2023г., 7.39 лева – обезщетение за забава на просрочените плащания за периода 01.03.2023г. – 01.04.2023г., 223.77 лева – обезщетение за забава върху предсрочно изискуема главница за периода 02.04.2023г. – 26.04.2023г., 60 лева – такса, 23.51 лева – такса комисион за управление и 594.43 лева – държавна такса за издаване на изпълнителен лист са погасени с направени доброволни плащания от длъжниците след обявяване на кредита за предсрочно изискуем и издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, поради което тези суми не са предмет на установителния иск. Правният интерес на ищеца от установителния иск се мотивира с оглед на постъпилите възражения по чл.414 от ГПК за недължимост на претендираните суми, депозирани по ч.гр.д № 298/2023г. по описа на РС – Свиленград /вх. №6976/11.09.2023г. и вх. №6977/11.09.2023г., и двете с пощенско клеймо от 08.09.2023г./ Съобщението, съдържащо указанията на съда за предявяване на иск за установяване на вземанията против длъжниците е получено на 20.09.2023г. Исковата молба е предявена на 20.10.2023г. Следователно едномесечният срок по чл.422 ал.1 във връзка с чл.415 ал.4 от ГПК е спазен. Ищецът „Обединена Българска Банка” АД с ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул.“Витоша“ №89Б твърди, че между нея и „Арти ИнПроСтрой“ ЕООД – гр. С. ул. „Я.в.“ №1а, ЕИК 204476597 – кредитополучател и А. Ф. Т. ЕГН ••••••••••, от ••• – съдлъжник е сключен договор за овърдрафт по разплащателна сметка №••• от 10.02.2020г. Разрешеният кредитен лимит бил 40 000 лева като кредитът бил изцяло усвоен. Условията и сроковете за изплащане на отпуснатия кредит били уговорени в Раздел I – Индивидуални условия на договора. Твърди, че с Анекс №1 от 23.02.2021г. страните са констатирали остатъчния дълг по главницата на кредита към 18.02.2021г. в размер на 39 371.27 лева и са се съгласили, че Банката прекратява револвирането / усвояването на средства по кредита. Договорен е погасителен план за издължаване на дълга на 59 равни месечни вноски по главницата, всяка в размер на 656.19 лева, дължими на всяко 1-во число на месеца, считано от 01.03.2021г-. до 01.01.2026г. и една последна изравнителна вноска, дължима на крайния падеж – 01.02.2026г. Твърди, че с Анекс №2 от 02.03.2021г. страните са констатирали остатъчния дълг по кредита към 01.03.2021г. в размер на 39 415.50 лева, от които 39 371.27 лева – главница и 44.23 лева – лихва. Страните са договорили гратисен период от девет месеца за издължаване на главницата, считано от 01.03.2021г. до 30.11.2021г. уговорено е след изтичане на гратисния период главницата да се изплати на 59 равни месечни вноски по главницата, всяка в размер на 656.19 лева, дължими на всяко 1-во число на месеца, считано от 01.12.2021г. до 01.10.2026г. включително и една последна изравнителна вноска, равна на остатъчния дълг по кредита, дължима на датата на крайния падеж – 01.11.2026г. Уговорено е, че през гратисния период върху главницата ще се начислява лихва по начина и при условията в договора, но тя ще се изплаща в период от 12 месеца след изтичане на гратисния период на 11 равни месечни вноски и една последна изравнителна вноска. Твърди, че поради неплащане на три броя месечни погасителни вноски в общ размер 1 863.73 лева, дължими за периода от 01.10.2022г. до 01.12.2022г. Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, за което до длъжниците са изпратени уведомителни писма. От „Арти ИнПроСтрой“ ЕООД то е получено на 21.12.2022г., а на съдлъжника А. Т. то е връчено при условията на чл.47 от ГПК чрез ЧСИ Г.Д.. Твърди, че след изтичане на четиринадесетдневния срок, даден в поканите, кредитът е осчетоводен като предсрочно изискуем. Твърди, че на 27.04.2023г. е подадено заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците. Твърди, че по заявлението са издадени Заповед № 109 от 04.05.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д № 298/2023 год. по описа на Районен съд – Свиленград и изпълнителен лист за сумите: 29 239.10 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея от 02.05.2023г., 167.45 лева – договорна лихва за периода 01.03.2023г. – 01.04.2023г., 7.39 лева – обезщетение за забава на просрочените плащания за периода 01.03.2023г. – 01.04.2023г., 223.77 лева – обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница за периода 02.04.2023г. – 26.04.2023г., 60 лева – такса, 23.51 лева – такса комисион за управление, 594.43 лева – държавна такса и 100 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че след издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист част от вземанията по тях са погасени доброволно от длъжниците, а именно: 167.45 лева – договорна лихва за периода 01.03.2023г. – 01.04.2023г., 7.39 лева – обезщетение за забава на просрочените плащания за периода 01.03.2023г. – 01.04.2023г., 223.77 лева – обезщетение за забава върху предсрочно изискуема главница за периода 02.04.2023г. – 26.04.2023г., 60 лева – такса, 23.51 лева – такса комисион за управление и 594.43 лева – държавна такса за издаване на изпълнителен лист. Твърди, че с молба от 11.07.2023г. длъжниците са изразили желание да сключат споразумение с банката за доброволно погасяване на задълженията като са признали размера на вземането и са предложили изплащане на месечни вноски по 1500 лева и една вноска в размер на 4000 лева. Не се е стигнало до сключване на споразумение. От страна на ответниците не са подадени в срок писмени отговори на исковата молба. Съобщението, с което е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея до „Арти ИнПроСтрой“ ЕООД, е връчено редовно на дружеството при отказ на управителя да го получи, оформено с подписа на свидетел на 05.12.2023г. Съобщението, с което е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея до ответника А. Т., е връчено редовно при отказ на лицето да го получи, оформено с подписа на свидетел на отказа - на 29.01.2024г. С молба – становище вх. №4802/17.05.2024г. „Арти ИнПроСтрой“ ЕООД и А. Т., представлявани от адв. К., изразяват становище за неоснователност на исковете. Прави се възражение, че А. Т. в качеството му на представител на дружеството – кредитополучател и в качеството му на съдлъжник не е подписвал нито Договор за овърдрафт по разплащателна сметка №••• от 10.02.2020г., нито Анекс №1 от 23.02.2021г. и Анекс №2 от 02.03.2021г. Твърди се, че правоотношения между А. Т. и „Обединена Българска Банка” АД съществуват по друг договор, подписан на 27.02.2020г. с № •••, представляващ такъв за потребителски кредит, ведно с Методика за изчисляване на референтен лихвен процент на „ОББ“ АД за кредити на физически лица и Договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта № •••г. Изразява се твърдение, че Банката не е уведомила надлежно кредитополучателя за предсрочната изискуемост на кредита. В тази връзка се посочва, че уведомително писмо - покана изх. №ИД-1635-2023/19.01.2023г., адресирано до съдлъжника А. Т. е изпратено на адреса на същия в гр. София, въпреки че Банката е била наясно, че седалището и адреса на управление на дружеството, управлявано от А. Т. е в гр. С. а обектът представлява единственото казино в града, т.е. там той би могъл да бъде намерен. Вместо това частният съдебен изпълнител, чрез който е извършено връчването, е пристъпил към залепване на уведомление. Считат за нередовно и уведомяването за предсрочната изискуемост по отношение на дружеството – кредитополучател като намират, че не е ясно кога, по какъв начин и на кое лице е осъществено връчването. Считат, че не са били налице предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита. Намират, че поради липсата на погасителен план е невъзможно да се установи кои точно вноски са с нестъпил падеж и са непогасени. Евентуално, в случай че се приеме, че Договор за овърдрафт по разплащателна сметка №••• от 10.02.2020г. и анексите към него са подписани от А. Т., считат, че вземането е недължимо в претендирания размер, тъй като след обявяване на кредита за предсрочно изискуем са извършени следните плащания: на 13.02.2023г.- 390 лева, на 13.02.2023г. -560 лева, на 07.04.2023г. – 800 лева, на 10.04.2023г. – 500 лева, на 09.05.2023г. – 1000 лева и на 05.06.2023г. – 391.91 лева. Считат, че тези платени суми не са взети предвид при предявяване вземанията на банката. Правят възражение, че към договора и анексите липсва погасителен план. Твърдят, че вземането на Банката се основава на неравноправни клаузи в договора. Правят възражение, че представените Общи условия са със шрифт по-малък от 12, което води до недействителност на същите на основание чл.5 ал.4 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Считат, че Банката не е спазила и изискванията на чл.12 т.1, т.7, т.8, т.9, т.10, т.11 и т.12 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Според тях не може да се установи какъв е лихвения процент по кредита, какъв е годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от кредитополучателя и съдлъжника, изчислена към сключване на договора за кредит. Твърдят, че в договора липсва указание, че кредиторът може да изиска по всяко време погасяване изцяло на кредита, липсват условията за упражняване правото на отказ на кредитополучателя и съдлъжника от сключения договор, информация за разходите, които възникват и условията, при които те могат да бъдат променяни, липсва указание за възможността за прекратят договора съгласно чл.12 ал.2 от ЗПК. Считат, че са нарушени и чл.14 ал.1 и чл.15 от ЗПК, тъй като в договора е посочен електронен адрес на кредитополучателя, на който банката е следвало да го уведомява предварително за всяка промяна на лихвения процент и за размера на вноските след влизане в сила на новия лихвен процент, но това не е сторено. Пред ОС – Хасково са предявени съединени искове с правно основание чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 и 124 от ГПК. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че между страните е бил сключен валиден договор за овърдрафт по разплащателна сметка №••• от 10.02.2020г., че договорът и анексите към него са подписани от А. Т., че са били налице предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, както и че изпратената от ищеца покана е редовно връчена на ответниците. Така е направен извод, че към подаване на заявлението за незабавно изпълнение вземането е било изискуемо и възникнало в патримониума на ищеца на предявеното основание. Приел е, че не е налице неяснота относно размера и падежа на отделните месечни задължения на кредитополучателя, поради което е счел, че необективирането на погасителен план на отделен носител, различен от подписаните анекси, не рефлектира върху действителността на сключените споразумения и на произтичащите от тях задължения. Въз основа на този извод е приел, че размерът на дължимата главница след като се извадят доброволно платените суми след подаване на заявлението в заповедното производство възлиза на 29 239.10 лева и е уважил претенцията за главница в пълния претендиран размер. Недоволни от решението са ответниците, които са подали жалбата, станала причина за започване на настоящето производство. Видно от представения договор за овърдрафт по разплащателна сметка №••• от 10.02.2020г. той е сключен между „Обединена българска банка“ АД – кредитор и „Арти ИнПроСтрой“ ЕООД – кредитополучател и А. Ф. Т. – съдлъжник. В чл.1 от същия е договорено, че отношенията между банката, кредитополучателя и съдлъжника се уреждат от клаузите на договора и на Общите условия на „ОББ“ АД за кредитиране и за издаване на банкови гаранции по бизнес кредити. Изрично е посочено, че тези Общи условия са получени и приети от кредитополучателя и съдлъжника при подписване на договора. Уговорено е /чл.2/, че банката предоставя на кредитополучателя ползването на овърдрафт по разплащателна сметка като разрешеният за ползване лимит е в размер на 40 000 лева. Съгласно чл.3 от договора кредитът се предоставя за покриване на нужди на кредитополучателя от оборотни средства. Съгласно чл.7 от договора ползваният кредит се олихвява с променлив годишен лихвен процент, формиран от референтния лихвен процент на „ОББ“ АД за периода на действие на договора плюс фиксирана надбавка от 6.740 пункта годишно, но не по – малко от 6.740 % като олихвяването се извършва ежемесечно, в последния ден на съответния месец. Съгласно чл.8 от договора при просрочие от страна на кредитополучателя просрочената сума се олихвява с действащия, съгласно договореното в чл.7, лихвен процент и наказателна надбавка в размер на 5 пункта годишно до окончателното изплащане на просрочените суми. В чл.9 са уговорени таксите и комисионите на банката – 1.комисион за управление – годишен комисион от 1 % върху максимално разрешения размер на овърдрафта, дължим за първата година при отпускане на средствата от кредита и впоследствие ежегодно – при всяко револвиране, 2.комисион за ангажимент – годишен комисион от 0.50 % за всяка година, дължим ежемесечно, като се начислява върху разликата между разрешения размер и реално усвоения размер, 3. При предсрочно погасяване на договора за овърдрафт – в зависимост от това дали се касае за рефинансиране на кредита от друга банка или погасяване със собствени средства – таксата е 5 %, съответно – 1 % от размера на предсрочно погасената главница, 4. Такса за предоговаряне условията по договора – 0.25% върху максимално разрешения размер на кредита, 5. Такси и комисионни съгласно Тарифата за таксите и комисионните на бизнес клиенти на „ОББ“ АД. В раздел Втори от договора е уговорено участието на А. Т. като съдлъжник, който отговаря солидарно с кредитополучателя за всички задължения, произтичащи от договора. Съгласно чл.9 от Раздел Втори от договора страните са уговорили всички уведомления и изявления до кредитополучателя /съдлъжника във връзка с действието на договора за кредит да се считат за достигнали до адресата и съответно получени с изпращането им на изрично посочените адреси /в случай че в банката не е постъпило уведомление за промяна на данните за контакт/, а именно: за кредитополучателя: „Арти ИнПроСтрой“ ЕООД адресът е гр. С. ул. „Т•••, а за А. Ф. Т. адресът е : гр. •••. Посочено е, че неразделна част от договора са Общите условия на „ОББ“ АД за кредитиране и издаване на банкови гаранции по бизнес кредити. Върху представените общи условия е отбелязано, че те са получени от кредитополучателя и съдлъжника на 10.02.2020г., когато е сключен договора. С Анекс №1 от 23.02.2021г. страните констатират, че към 18.02.2021г. остатъчният дълг по главницата на кредита е в размер на 39 371.27 лева. В чл.3 от анекса е уговорено, че Банката прекратява револвирането / усвояването на средства по кредита по договора, сключен между страните. Съгласно чл.4 от анекса кредитополучателят се задължава да издължи сумата по дълга съгласно погасителен план, както следва: 59 равни месечни вноски по главницата, всяка в размер на 656.19 лева, дължими на всяко 1-во число на месеца, считано от 01.03.2021г. до 01.01.2026г. и една последна изравнителна вноска, дължима на крайния падеж – 01.02.2026г. С Анекс №2 от 02.03.2021г. страните констатират, че към 01.03.2021г. остатъчният дълг по кредита е в размер на 39 415.50 лева, от които 39 371.27 лева – главница и 44.23 лева – лихва. Съгласно чл.2.1 от анекса страните се съгласяват, че за заплащане на главницата ще бъде въведен гратисен период от девет месеца, считано от 01.03.2021г. до 30.11.2021г. Уговарят нов погасителен план, при който крайният срок на издължаване се увеличава с уговорения гратисен период като същият предвижда главницата да се изплати на 59 равни месечни вноски по главницата, всяка в размер на 656.19 лева, дължими на всяко 1-во число на месеца, считано от 01.12.2021г. до 01.10.2026г. включително и една последна изравнителна вноска, равна на остатъчния дълг по кредита, дължима на датата на крайния падеж – 01.11.2026г. Предвидено е, че през гратисния период върху главницата ще се начислява лихва по начина и при условията в договора, но тя ще се изплаща в период от 12 месеца след изтичане на гратисния период на 11 равни месечни вноски и една последна изравнителна вноска. Първият спорен въпрос е дали подписите под договора за овърдрафт и анексите към него са положени от А. Т.. Първоинстанционният съд е направил извод, че не се касае за неистински документи и е приел, че оспорването им е недоказано, като се е позовал на приетото експертно заключение на вещото лице К. и на заключението на тройната съдебно – графологична експертиза, в която участва това вещо лице. Във въззивното производство съдът допусна повторна тройна съдебно – графологична експертиза като бе отчетено както обстоятелството, че в състава на първоначалната тройна експертиза е участвало вещо лице, чието заключение е оспорено, така и обстоятелството, че с оглед особеното мнение на едно от вещите лица в състава на тройната експертиза въпросът за авторството на посочените документи е останал не напълно изяснен по делото. Видно от заключението на вещите лица И. Ч., Е. Ч. и Д. К. по допуснатата повторна съдебно – графологична експертиза подписите, положени от името на А. Ф. Т. в Договор за овърдрафт по разплащателна сметка №••• от 10.02.2020г., Анекс №1 от 23.02.2021г. и Анекс №2 от 02.03.2021г. и Общи условия на „ОББ“ АД за кредитиране и издаване на банкови гаранции по бизнес кредити, са изпълнени от А. Ф. Т.. Според вещите лица при извършеното сравнително изследване на подписите – предмет на експертизата със сравнителните образци от подписа на А. Т. са установили съвпадения в съдържанието на транскрипцията, общите и частните идентификационни признаци: форма на движение при изпълнение на отделните елементи, относително месторазположение на движенията при изпълнение на елементите и вида на движенията при изпълнение на буквите. Според тях съвпаденията са характерни, устойчиви и по обем, достатъчни за извода, че представените за изследване подписи са изпълнени от А. Т.. В съдебно заседание на 05.06.2026г. при приемане на заключението им вещите лица изрично посочват, че не са констатирали необосновани прекъсвания, удебеления на начала и краища на щрихи и застъпващи се щрихи. Това им дава основание да твърдят категорично, че подписите не са имитация. Според тях подписите са положени свободно, натискът не е равномерен, а свободно положен. В случая не са констатирали никакви признаци за имитация, сред които изброяват, че са тъпи начала и краища, необосновани спирания, прекъсвания в самия подпис, вълнообразни щрихи, неомастилени щрихи около щрихите на подписа и други. Настоящата инстанция кредитира заключението на повторната тройна съдебно – графологична експертиза. Касае се за обективно и компетентно заключение, като вещите лица са ползвали голям по обем сравнителен материал, който обхваща период от поне 15 години – както от времето преди полагане на изследваните подписи, така и след това. Заключението на повторната тройна съдебно – графологична експертиза съвпада с изводите, направени от вещите лица Х.К. и Р.Г., участвали в експертизите, допуснати от първоинстанционния съд, които също са категорични, че подписите в изследваните документи са положени от А. Т.. Според вещото лице Ю.М. подписите, положени от името на А. Ф. Т. в Договор за овърдрафт по разплащателна сметка №••• от 10.02.2020г., Анекс №1 от 23.02.2021г. и Анекс №2 от 02.03.2021г. и Общи условия на „ОББ“ АД за кредитиране и издаване на банкови гаранции по бизнес кредити, не са изпълнени от А. Ф. Т.. Според него се установяват различия в общите признаци – степен на обработеност, съдържание на транскрипцията, степен на свързаност, разтегнатост, размер, темп и координация на движенията, натиск, както и в някои частни признаци относно елементите на буквата „А“ и „П“. В съдебно заседание на 10.02.2025г. вещото лице М. е уточнило, че само в два от представените четири документа, а именно Анекс №1 и Анекс №2, счита, че има наподобяване, но това не е типична имитация, а по – скоро е възможно, когато в поредица от документи има множество подписи, те биха могли да бъдат подложени на такова действие. Съгласил се е с другите експерти, че подписът е сложен и е с доста елементи, както и че има редица причини, които биха могли да се отразят на графиката. Уточнил е, че прекъсванията и удебеленията могат да се дължат на техническото средство – химикала, с който е положен подписа и на повърхността като има значение дали подложката е равна или неравна. Други причини могат да бъдат промените в състоянието на полагащия подписа. От тези обяснения е видно, че самият експерт допуска различни фактори, които биха могли да повлияят на изписването, уточнява и че наподобяване, според него има само в два от изследваните документи. Видно от протокола вх. №1013/30.01.2025г., в който е обективирано неговото особено мнение, използваният от вещото лице сравнителен материал включва образци от подписа само в документи, съставени след датата на съставяне на изследваните такива. По-малкият обем сравнителен материал и то съдържащ образци от подписа в документи, съставени след датата на съставяне на изследваните такива, според настоящата инстанция, не може да обоснове обективност, пълнота и категоричност на изводите на експерта. С оглед на изложеното възражението на А. Т. в качеството му на управител на дружеството – кредитополучател и в качеството му на съдлъжник за липса на облигационна връзка между него и представляваното от него дружество и „Обединена българска банка“ АД, поради това, че не е подписал Договор за овърдрафт по разплащателна сметка №••• от 10.02.2020г., Анекс №1 от 23.02.2021г. и Анекс №2 от 02.03.2021г. и Общи условия на „ОББ“ АД за кредитиране и издаване на банкови гаранции по бизнес кредити, е неоснователно. Съдът приема, че подписите са положени от ответника А. Т. в качеството му на управител на дружеството – кредитополучател и в качеството му на съдлъжник. Оспорването на тези доказателства като неистински, е неоснователно. За пълнота на изложението следва да се отбележи и обстоятелството, че с молба от 11.07.2023г. /стр.27 от делото на ОС/ лично А. Т. като управител на дружеството – кредитополучател е отправил до „ОББ“ АД искане за сключване на извънсъдебно споразумение за разсрочване изплащането на задължението от 29 000 лева към „ОББ“ АД. От името на пълномощника на страните е отправено подобно искане по електронна поща до „ОББ“ АД /стр.28 от делото на ОС/, в което се цитира образуваното изпълнително дело № 791/2023г. по описа на ЧСИ С. П. /образувано въз основа на изпълнителен лист №99 от 04.05.2023г. по ч.гр.д № 298/2023 год. по описа на Районен съд – Свиленград/ като се изразява намерение за заплащане именно на посоченото задължение. Дори и да има спор относно точния размер на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение, с тези изходящи от ответниците документи се признава наличието на облигационна връзка между тях и „ОББ“ АД с основание цитираните в заповедта и изпълнителния лист договор и анекси. Съгласно уговорките в чл. 4 на раздел втори от процесния договор банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем при настъпването на случай на неизпълнение съгласно Общите условия. В чл.35 от тях в 17 пункта са изброени хипотези на неизпълнение. В чл.35.2 от общите условия случай на неизпълнение е ако кредитополучателят 8съдлъжника не погаси в срок частично или напълно която и да е погасителна вноска и/или дължима лихва, такса и комисион по кредита. Съгласно чл.36.2 от Общите условия в случай на неизпълнение право на банката е да обяви целия кредит за предсрочно изискуем в пълен размер като уведоми кредитополучателя и солидарно задължените лица по кредита за това. При обявяване на предсрочна изискуемост банката осчетоводява вземането си като просрочен дълг и изпраща на кредитополучателя уведомление за изпълнение на цялото задължение. Кредитът се счита за предсрочно изискуем от датата на уведомлението. Предсрочната изискуемост се свързва с отпадане на правото кредитополучателя да ползва предоставената му в кредит сума за определения с договора за кредит срок и с възникване на задължението да върне напълно и незабавно всички получено по договора, вкл. и падежираните и неплатени задължения за главница и лихва. Казаното води до извод, че настъпването на предсрочната изискуемост предполага изменение в постигнатото съвпадение на две насрещни волеизявления за отпускане от страна на банката на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок и за задължаване на заемателя да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Това сочи, че правото да се измени договора, като се направи същия предсрочно изискуем е потестативно по характер и съществува в патримониума на кредитора по съответния договор. То се упражнява чрез едностранно волеизявление на носителя му до другата страна. Фактът, че същото е свързано с изменение на един договор и породеното от него правоотношение предполага, че настъпването на тази промяна изисква получаване на волеизявлението от насрещната страна. Тя не може да стане факт автоматично при настъпване на опредени събития, а изисква и извършване на действия от правоимащата страна по упражняване на потестативното право, т.е. направа на самото волеизявление в тази насока и връчване на същото на насрещната страна. Това съобразено с чл. 60, ал. 2 от ЗКИ сочи, че изводът за предсрочна изискуемост на процесния кредит е възможен при наличие на доказателства за неизпълнение на задължения по договора за кредит и на такива за отправено изявление на кредитора за упражняване на потестативното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем, което следва да е достигнало до насрещната страна. Именно от момента на достигане на изявлението до нея и дадените в същото евентуални срокове за плащане зависи и настъпването на самото изменение на договора. В този смисъл е и направеното тълкуване в ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Вторият спорен въпрос по делото е в тази връзка. В случая от страна на банката са представени уведомителни писма - покани, адресирани до ответниците. С тях Банката ги уведомява, че по кредита са налице просрочени задължения в размер на 892.63 лева, от които 690.19 лева – просрочена главница, 173.22 лева – просрочена договорна лихва, 25.15 лева – просрочени такси и 4.07 лева – обезщетение за забава на просрочените плащания. Поради допуснатото неизпълнеиние е направено изявление от страна на Банката, че обявява кредита за предсрочно изискуем в пълен размер, посочен е и размера на редовните задължения плюс просрочените и е даден четиринадесетдневен срок, считано от получаване на поканата за погасяване на задълженията и на междувременно падежиралите вноски. Уведомителното писмо до съдлъжника А. Т. изх. №ИД-1635- 2023/19.01.2023г. е изпратено на адрес: гр. •••. Това е адресът, посочен в чл.9 от Раздел Втори от договора като адрес, на който да бъдат изпращани всички уведомления и изявления до съдлъжника във връзка с действието на договора за кредит. Страните са уговорили, че те ще се считат за достигнали до адресата и съответно получени с изпращането им на изрично посочените адреси /в случай че в банката не е постъпило уведомление за промяна на данните за контакт/. Видно от съставения от частния съдебен изпълнител Г.Д., рег. №781 на Камарата на ЧСИ Протокол от 21.03.2023г. при посещение на адреса на 10.02.2023г. връчителят не е открил адресата, но е установил като е провел разговор със съседи, че дълго време никой не е живял и не живее на адреса и апартамента се продава. Поради горното, тъй като адресатът не е бил открит, както и лице по смисъла на чл.46 от ГПК, съгласно да получи поканата със задължение да я предаде, на 17.02.2023г. по реда на чл.47 ал.1 от ГПК на адреса е залепено уведомление по чл.47 ал.2, но в законния срок получателят не се е явил за връчване на документите. Частният съдебен изпълнител е констатирал чрез справка в НБ „Население“, че адресът в гр. ••• е постоянният и настоящ адрес на лицето и те съвпадат. Такава справка е извършена и е приложена по ч.гр.д. №298/2023г. на РС – Свиленград /стр.29/, от която е видно, че и към 02.5.2023г. няма промяна в настоящия и в постоянния адрес на ответника. В Протокола е отбелязано, че е извършена справка и в базата данни на НОИ, от която е установено, че лицето не работи. По този повод от ответника се възразява, че справките за регистрирани трудови договори се извършват в системата на НАП, а не на НОИ. Това е така, но в системата на НОИ се извършват справки за осигурени лица, осигурители и самоосигуряващи се. В случая ЧСИ не установява да се касае за осигурено по трудов договор лице. От страна на ответника не се твърди, че е осигурено по трудов договор лице и че информацията, получена от базата данни на НОИ е невярна, а че можел да бъде намерен в единственото казино в С. където по всяко време можел да бъде уведомен. Не става ясно как тази информация би могла да бъде установена от връчителя и от частният съдебен изпълнител. Последният е извършил необходимите справки и е спазил процедурата по чл.47 от ГПК. С оглед на посочените удостоверени обстоятелства след изтичане на двуседмичния срок от датата на залепването частният съдебен изпълнител е приел, че уведомителното писмо – покана е връчено на А. Т. при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК на посочената дата – 04.03.2023г. В случая не се твърди, че А. Т. се е намирал на адреса, но документите не са му връчени. Не се твърди и, че той е уведомил банката за настъпила промяна на адреса за контакт с него. Адресът, на който е изпратено уведомлението съвпада с този, уговорен между страните за контакт на банката със съдлъжника. Ето защо следва да се приеме, че уведомителното писмо – покана е връчено редовно на А. Т. при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК на 04.03.2023г. По отношение на кредитополучателя „Арти ИнПроСтрой“ ЕООД също е представено уведомително писмо – покана изх. №ИД-29435-2022/20.12.2022г. За връчването е представена обратна разписка ••• по товарителница с посочения номер на куриерска фирма „Е.“ от дата 20.12.2022г. От нея се установява, че пратката е доставена лично на получателя А. Т. - представляващ Арти ИнПроСтрой“ ЕООД на адреса на управление на дружеството, вписан в Търговския регистър: гр.С. ул. „Я.в.“ №1А. Получена е лично от получателя на 21.12.2022г., който се е подписал и е изписал двете си имена. Ето защо следва да се приеме, че уведомителното писмо – покана до „Арти ИнПроСтрой“ ЕООД е връчено редовно на дружеството – кредитополучател на 21.12.2022г. И в двете покани о т страна на банката е отправено уведомление до кредитополучателя и до съдлъжника за допуснато неизпълнение на задълженията му по Договор за овърдрафт по разплащателна сметка №••• от 10.02.2020г., Анекс №1 от 23.02.2021г. и Анекс №2 от 02.03.2021г., какъв е размера на непогасените вноски, какъв е общия размер на задълженията, както и размерите по пера. Материализирано е волеизявление на банката до ответника, свързано с наличието на просрочени задължения по процесния договор за кредит за главница, лихви и такси. Посочен е размера им и е материализирано изявление, че банката обявява кредита за предсрочно изискуем. С оглед на изложените обстоятелства не може да се бъде споделено оплакването, че връчването на уведомленията за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, е било опорочено. Налице е отправено изявление на кредитора за упражняване на потестативното право да обяви кредита за предсрочно изискуем, което следва да се приеме за достигнало до насрещната страна. Преди да се даде отговор на въпроса налице ли е неизпълнение на задължения по договора за кредит, следва да даде отговор на направените защитни възражения. Те са свързани с това, че вземането на Банката се основава на неравноправни клаузи в договора, че представените Общи условия са със шрифт по-малък от 12 /основание за недействителност на същите на основание чл.5 ал.4 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, че не са спазени изискванията на чл.12 т.1, т.7, т.8, т.9, т.10, т.11 и т.12, чл.12 ал.2, чл.14 ал.1 и чл.15 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Съгласно пар.13 ал.1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В случая кредитополучател е търговско дружество, което ползва предоставения му кредит да търговските си нужди. Безспорно съдлъжника по договора за кредит е физическо лице и като такова той може да има качеството потребител по смисъла на ЗЗП и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора при наличие на определени предпоставки – ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. „Обезпечаването на дълг на търговско дружество от физическо лице, включително когато последното е съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални /функционални връзки с посоченото дружество, като например неговото управление или мажоритарно участие в същото.“ В този смисъл е разрешението, дадено в трайната съдебна практика /Решение №240/29.03.2018г. по т.д. №1102/2017г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение №38/23.06.2017г. по т.д. №2754/2015г. на ВКС, ТК, I т.о./. В случая ответникът А. Ф. Т. – съдлъжник по договора за кредит с кредитополучател „Арти ИнПроСтрой“ ЕООД – е едноличен собственик на капитала и управител на посоченото дружество. С оглед тези му качества и с оглед изричната уговорка в чл.3 от договора, че кредитът се предоставя за покриване на нужди на кредитополучателя от оборотни средства за търговската му дейност, не се установява А. Т. да има качеството „потребител“ по смисъла на ЗЗП. Целта на участието му в правоотношението като съдлъжник не са лични негови цели, извън търговската и професионалната му дейност като едноличен собственик на капитала и управител на „Арти ИнПроСтрой“ ЕООД. Кредитът е за търговски нужди и е във връзка с осъществяваната от него професионална дейност. Ето защо правилата на ЗЗП и ЗПК, на които се позовават ответниците, са неприложими по отношение на процесния договор. Що се отнася до възражението, че липсва погасителен план такъв не е подписан отделно от анексите, но тъй като в допълнителните споразумения е инкорпориран такъв, не е налице неяснота относно размера и падежа на отделните месечни задължения на кредитополучателя. Следващият спорен въпрос е свързан с твърдяното неизпълнение. Следва да се установи налице ли е неизпълнение на задължения по договора за кредит, за да може кредиторът да отправи изявление за упражняване на потестативното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем, което следва да е достигнало до насрещната страна. В случая настъпването на предсрочната изискуемост се свързва от страна на банката с преустановяване на плащането на дължими месечни вноски за главница и договорни лихви: просрочени задължения в размер на 892.63 лева, от които 690.19 лева – просрочена главница, 173.22 лева – просрочена договорна лихва, 25.15 лева – просрочени такси и 4.07 лева – обезщетение за забава на просрочените плащания. От заключението на вещото лице Д.Г.К. по допуснатата съдебно счетоводна експертиза /стр.347 – 362 от делото на ОС/ се установява по несъмнен начин, че за периода от 13.02.2020г. до 23.02.2021г. усвоените по договора за овърдрафт суми са в размер на 118 704.33 лева. В същия период погасените суми са в размер на 79 533.06 лева. Към датата на подписване на Анекс №1 усвоената и непогасена част от овърдрафта е в размер на 39 171.27 лева. До датата на Анекс №1 месечна вноска по главница не се дължи, а се дължи лихва върху усвоената и непогасена част от овърдрафта. След сключване на анексите се преминава към погасителен план на равни месечни вноски /59 вноски по 659.19 лева плюс последна изравнителна/. Видно от данните в таблица 1 и таблица 2 към задача №1 /стр.351, 352 от делото/ просрочие по главниците е налице още от 20.06.2022г. като до 10.04.2023г. е налице такова по 14 вноски, а просрочие по лихвите е налице от 12.07.2022г. като до 10.04.2023г. е налице такова по десет вноски за лихва. Към 27.04.2023г. е налице забава, респективно неплащане на дължимите вноски по главница и лихва, както следва: 366.87 лева – вноска по главница с падежна дата 01.03.2023г., 656.19 лева – вноска по главница с падежна дата 01.04.2023г., 162.17 лева – вноска за договорна лихва с падежна дата 01.04.2023г., 23.51 лева – такса с падежна дата 01.04.2023г., 1.98 лева – начислена наказателна лихва към 01.03.2023г. и 5.41 лева – начислена наказателна лихва към 01.04.2023г. Налице е неизпълнение на задължението за плащане на уговорените месечни вноски за погасяване на главница и лихви. Следователно в патримониума на кредитора е възникнало правото да обяви процесния кредит за предсрочно изискуем. Действия по уведомяване на кредитополучателя и съдлъжника са предприети чрез изпращане на уведомителни писма – покани, получени от кредитополучателя на 21.12.2022г., а от съдлъжника – на 04.03.2023г. Горното налага извод, че кредитът е станал предсрочно изискуем след изтичане на дадения двуседмичен срок за плащане. Към 02.04.2023г. цялото задължение е счетоводно отразено като предсрочно изискуемо. От този момент за кредитополучателя и солидарния съдлъжник е възникнало задължението за връщане на всички дължими по него суми – както падежирани, така и непадежирани. Дължими са сумите за главница в размер на 29239 .10 лева, договорна лихва до 01.04.2023г. вкл. в размер на 167.45лева, разсрочена лихва до 01.04.2023г. вкл. в размер на 23.51 лева и лихва за забава до 27.04.2023г. в размер на 231.88 лева. След 27.04.2023г. /когато е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист/ вещото лице констатира, че е постъпило доброволно плащане в размер на 1391.91 лева. С тази сума са погасени договорна лихва до 01.04.2023г. вкл. В размер на 167.45 лева, разсрочена лихва до 01.04.2023г. вкл. в размер на 23.51 лева, лихва за забава до 30.05.2023 г. в размер на за 547.24 лв. Към датата на подаване на исковата молба /20.10.2023 г./ дължимите суми са: главница в размер на 29 239.10лв. и лихва за забава до датата на исковата молба 20.10.2023 г. в размер на 1481.01 лева. Доброволно платените суми са приспаднати от задължението на ответниците и не се претендират. Ето защо искът се явява основателен и доказан в пълния предявен размер за сумата 29 239.10 лева, като е дължима законна лихва, считано от 31.05.2023г., поради доброволното погасяване на натрупаната такава до 30.05.2023г. До същите правни изводи е достигнал и първоинстанционния съд, поради което решението му като правилно и законосъобразно следва да се потвърди. На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на „Обединена Българска Банка” АД с ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул.“Витоша“ №89Б сумата 230 евро /450 лева/ – разноски по делото пред въззивния съд за юрисконсултско възнаграждение. Сумите – предмет на настоящото решение следва да се посочат в евро, при курс 1 евро = 1.95583 лева, на основание чл. 5 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, чл. 1 от Регламент (ЕС) 2025/1409 на Съвета от 08 юли 2025 година и чл. 1 от Регламент (ЕО) № 2866/98 на Съвета от 31 декември 1998 г. Мотивиран от гореизложеното, Съдът