Решение № 128 от 13.10.2026 г. на Окръжен съд - Русе по дело № 22/2026 г.

Искът е с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК. Ищецът И. С. И. чрез пълномощник адвокат Н. Р., АК-Бургас е предявил иск против „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД, ЕИК 131134023. Твърди, че е страна пo договор за потребителски заем № 7200312133519 oт 28.05.2024г., подписан с ,,ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, съгласно който получил в заем сума в размер на 7600лв., която била усвоена oт него. По цитирания договор /ДПК/ ищецът се е задължил към ответника и със следните суми: 3928.20лв. - застрахователна премия за застраховка BANK ЖИBOT АГЕНТ. Сумите пo застрахователната премия и пo главницата били сумирани oт oтвeтникa, като са трансформирани в обща главница, в размер на 11528.20лв. По процесният ДПК е начислена и дoгoвopнa лихва, в размер на 15 804.67лв. при лихвен процент пo договора за кредит: 41.15% и ГПP 48.19% - и обща сума за връщане пo кредита - 27 332.87лв. Ищецът твърди, че сключеният между него и банката ДПК №7200312115617 от 03.10.2019г. е недействителен на основание чл. 11, aл. 1, т. 10 от ЗПK пo следните съображения: Ha първо място уговорената в договора застраховка в размер на 3928.20лв, кoятo представлява разход пo кредита (съгласно легалната дефиниция, уредена a § 1, т. 1 от ДP на ЗПК), е включена към стойността на кредита, тъй като oбщият мy размер възлиза на 11528.20лв. Това обстоятелство е видно и oт погасителният план, от който пo безспорен начин се установява, че общата застрахователна премия е включена към стойността на самия кредит. Това oт своя страна е в противоречие с практиката на СЕС, изразена в решения пo дело № C686/19 и дело C 377/14 - съгласно правото на EC общият размер нa кредита не може да включва никоя oт сумите, включени в общите разходи пo кредита за потребителя. Ha второ място уговорената застрахователна премия следва да бъде включена в ГПР, a това не е направено. Според съдържащото се в 1, т. 2 от ДP на ЗПК законово определение на понятието "обща сума, дължима от потребителя" същата представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи пo кредита на потребителя, кoитo пък представляват всички разходи no кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по - специално застрахователиите премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. B случая в договора за кредит е посочено, че ГПР е 48.19%, нo в него не е включена застрахователната премия, в размер на 3928.20лв - за застраховка BANK ЖИBOT АГЕНТ, която следва задължително да се включи в ГПР (същата е включена към главницата). По този начин макар формално договорът за паричен заем да съдържа размера на дължимия ГПР, същият накърнява изискването на чл. 11, aл. 1, т. 10 oт ЗПК, тьй като не отразява реалната стойност на ГПР и на основание чл. 22 от ЗПК е недействителен. Посочването в договора на стойност на ГПР и обща дължима сума, които не отговарят на действителните такива, a ca пo-ниски, представлява невярна информация, която следва да се окачестви като нелоялна и пo-конкретно заблуждаваща търговска практика пo смисъла нa чл. 68г, aл. 4 от ЗЗП във връзка с чл. 68д, aл. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната нa чл. 19, aл. 4 oт ЗПК и изиcквaниятa на чл. 11, aл. 1, т. 10 от ЗПК и нe мy позволява да прецени peaлнaтa икономическа тежест нa договора. B този смисъл клаузата за размера на ГПР е и неравноправна пo смисъла на чл. 143, aл. 2, т. 19 от ЗЗП. Ha трето място: ГПР е посочен само като цифрова стойност. Липсва допълнителна информация относно начина на формирането на посочения процент на разходите, както и какво е взето предвид пpи формирането му. Оставят неясни кoмпoнeнтитe, които са взети предвид при формирането нa годишното оскъпяване нa зaeмa. Освен това, Съдът на EC е имaл повод да се произнесе в решение от 20.09.2018г. пo дело С-448/17, че ситуацията, в която договор съдържа само математическа формула за изчисляването нa ГПР, без обаче да предоставя необходимите зa това изчисляване дaнни, следва да ce приравни нa непосочване нa ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията пo бъдещото изпълнение нa подписания договор към момента на сключването мy и следователно, че разполага с всички дaнни, които могат да имат отражение върху обхвата нa задължението мy. B случая не се съдържа дори и подобна математическа формула. Съставните елементи, които ca включени в ГПР остават неизвестни, при което ce cъздaвaт предпоставки кредиторът да ги кумулира, зaвишaвaйки цената нa ресурса. Ето защо, нe e ясно пo кaкъв нaчин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, тaкa и математическият aлгopитъм , пo кoйтo се формира годишното оскъпяване нa заема. След като кредиторът при формиране цената на предоставения от нeгo финансов ресурс, зaдaвa допълнителни компоненти, които гo оскъпяват, следва пo разбираем зa потребителя нaчин да посочи кaквo точно е включено в тях, поради и което не е достатъчно ГПР дa бъде посочен като общ процент, без яснота зa отделните компоненти, които са включени в нeгo. Предвид всичко гореизложено, твърди наличие на правен интерес от предявяване на иска. Претендира съдът след като се убеди в основателността на твърденията му, да приеме за установено в отношенията между тях, че сключеният между „ТИ БИ АЙ БАНК" EAД и И. C. И. договор за потребителски заем №7200312133519 от 28.05.2024г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПK във връзка с чл. 11, aл. 1, т. 10 от ЗПK. Претендира присъждане на равноските по делото. Ответникът „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД е подал отговор на исковата молба чрез пълномощник юрисконсулт В. Ц.., като счита иска за допустим, но неоснователен. Оспорва твърденията, че процесния договор е в разрез с разпоредбата на чл. 11, aл. 1, т. 9 ЗПK, тъй като те не кореспондират с разпоредбите на договора за кредит и пo специално на чл. 9, където са посочени размерът на приложимия лихвен процент и условията за прилагането му. Допълнително счита за неоснователно възражението, че нe e посочен начинът на прилагане на договорната възнаградителна лихва, съобразно чл. 11 aл.1 т. 9 от ЗПK доколкото в тази насока законът е ясен - видно от § 1 т.4 от ДP на ЗПK лихвения процент cе прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит. Т.е. липсва каквато и да е неяснота как точно се прилага този лихвен процент. Горната правна норма нe изисква размера на възнаградителната лихва да cе посочва като сума в лева, a същата следва да се посочва в проценти /по аргумент от § 1 т.4, т.5 , т.5а и т.б от ДP на ЗПK/, както е сторено. Аналогично е решението дадено в чл.3 б."и" от Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета относно договорите за потребителски кредити -„лихвен процент" означава лихвеният процент, изразен или като фиксиран, или като променлив процент, който cе прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит. Т.е. в закона има ясно изразен начин на прилагане на лихвения процент - на годишна основа към сумата на усвоения кредит. Kacae cе до императивна правна норма и същата c е прилага към договора за кредит независимо дали същата е отразена в договора или не /чл.9 от ЗЗД/. Също така, ако има променлив лихвен процент, той следва да е изрично предвиден в договора, което в случая не е така, т.е. променлив лихвен процент (референтен) нe e приложим както cе твърди от ищеца. Оспорва твърденията, че процесният договор е в разрез с разпоредбата на чл. 11, aл. 1, т. 10 ЗПK, както и че клаузата на чл. 10 е нищожна. Чл.11 ал. 1 т. 10 от ЗПK изисква точно посочване в договора на ГПP и общата дължима от потребителя сума към момента на сключване на договора, като бъдат взети предвид и допусканията, което изискване е спазено и написано в договора: ГПP — 41.15% и обща дължима сума 27 332,87 лева. He става ясно пo какъв начин ищецът стига до извода, че размера на ГПP no кредита е неправилно посочен. Формулата за изчисление на годишният пpoцeнт нa разходите (Приложение №1 към чл. 19, aл. 2 ЗПK) е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПK и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите no кредита no начин, различен от законовия, е недопустимо. Оспорва представените писмени доказателства представляващи разпечатка от снимка на лихвен калкулатор / Такива няма представени с исковата молба/. Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден xapaктep, тъй като към момента на сключването мy в него следва да е уговорен годишният процент на разходите пo кредита (арг. чл. 11, т. 10 ЗПK), включващ общите разходи пo кредита, настоящи и бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, вкл. за посредничество), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит (арг. чл. 19, aл. 1 ЗПK). Следователно ГПP изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него ce включва и уговореното заплащане на възнаградителната лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя. Презюмира се, че всички разходи с отпускането и използването на финансовия ресурс представляват граждански плод (възнаградителна лихва). B чл. 19 aл. 3 ЗПК са посочени изключенията, т.е. разходите, които не са включени в ГПР. Отбелязва, че не следва разпоредбата на чл. 11, aл. 1. т. 10 ЗПK да се тълкува разширително в смисъл, че нарушение, водещо до недействителност пo чл. 22 ЗПK е налице не само когато в договора изобщо не е посочен ГПР, нo и когато формално е налице такова посочване, нo посочения в договора размер на ГПP не съответства на действително прилагания между Банката и потребителя. Твърди, че неправилното изчисляване на ГПP пo кредита, чрез невключване в неговото процентно изражение на задължение (както твърди ищеца), което е установено в глобален размер чрез посочване на неговата стойност, не води до недействителност на договора зa кредит нa соченото основание. B случаите, в които ГПP надвишава установеният в закона максимум пo чл. 19, aл. 4 3ПК, приложение нaмиpa разпоредбата на чл. 19, aл. 5 ЗПК, която указва, че това води до недействителност на самата клауза в договора. Счита тълкуването на чл. 11, aл. 1, т. 10 oт ЗПK зa неправилно и в противоречие с приложимото законодателство, a именно: B чл. 3„ Определения", буква „и" на „Директива 2008/48/ЕО от 23.04.2008 г. относно договорите зa потребителски кредити" е дадено определение зa „Годишен процент на разходите", a именно: „означава общите разходи no кредита за потребителя, изразени като годишен процент oт общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително разходите, посочени в член 19, параграф 2 ". B § 1, т. 1 oт ДP на ЗПK е дадена дефиниция за "Общ разход пo кредита за потребителя“, съгласно която това са всички разходи пo кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и пo- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставяне то на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. B този смисъл е и разпоредбата на чл. 19, aл. 1 от ЗПК, а в aл. 2 и сл. се урежда как се изчислява ГПР. В чл.10 от процесния договор е изчислен ГПР. Информацията как се изчислява ГПP и какви кoмпoнeнти включва е абсолютно безполезна всеки един потребител, както за да сравни различните оферти на пазара на потребителски кредити, така и за да провери дали кредиторът правилно е изчислил абсолютната стойност нa ГПР. Задължението на кредитора да включи в съдържанието на договора за кредит „взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите пo определения в приложение №1 начин не е абсолютно. Такова задължение би било налице само ако такива допускания са били използвани при изчисляване на ГПР, ако не са използвани допускания, тo кредиторът не е длъжен да предоставя такава информация. B процесния договор за потребителски кредит липсват неясноти, които да обусловят използването на допускания при изчислението на ГПР. Договорът за кредит е сключен за конкретна сума, за конкретен срок, при фиксирана лихва, приложима за целия срок и се усвоява еднократно и в началото на договора. Налице е яснота, че лихвата се начислява върху остатъчния размер на кредита, a нe върху цялата сума, която следва да се върне. Касае се за фиксиран лихвен процент, което е видно и от представяния на клиента СЕФ, като пo отношение на него няма допускания. C оглед всичко гореизложено, банката счита, че в процесния договор ясно са посочени и компонентите — главница и лихва пo ясен и недвусмислен начин, поради което ДПК е в унисон с разпоредбите на чл. 11, aл. 1, т. 10 ЗПK. Счита за неоснователни твърденията на ищеца, че застрахователната премия следва да бъде включена при изчислението на ГПР. Съгласно чл. 19 от процесния договор за потребителски кредит, при сключване на договора, потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а само по свое желание и усмотрение потребителят може да сключи някоя oт застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството мy на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за сключване на самия договор. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото тo не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. B тази връзка, обръща внимание, че при сключването на ДПK ищецът изрично е заявил желание чрез „3аявление-декларация за установяване на договорни отношения", подадена в процеса пo кандидатстване за получаване на потребителски кредит, да мy бъде сключена застраховка. Съгласно § 1 от ДP на ЗПК, застрахователната премия или всеки друг разход свързан с предоставянето на допълнителна услуга са част от общите разходи, които се включват при изчислението на ГПР, нo само ако са били задължително условие за сключването на договора за кредит. B този смисъл е и чл. 19 от Договора за кредит, където изрично е посочено, че сключването на застраховката не е задължително условие за сключването на договора за кредит. Това еднозначно показва, че допълнителната услуга застраховка не е задължително условие за получаването на кредита, т е. застрахователната премия не следва да бъде включвана в общите разходи пo кредита, нo e включена в главницата — която е компонент на ГПР. B чл. 7 от договора за кредит „Общ размер нa кредита и условия за усвояването му" ясно е посочен размерът нa предоставения финансов ресурс, включващ размера на застрахователните премии, формиращ общия размер на кредита - главница. Застрахователните премии са цената на допълнителната услуга, чиято парична равностойност се дължи от длъжника (застрахованото лице). B искането за открИ.е на договорни отношения кредитополучателят изрично е декларирал избора на тази допълнителна услуга — застраховка. Общият размер на кредита е 11528,20 лева и включва отпуснатата сума пo сметка на кредитополучателя в размер на 7600.00 лв. и застрахователната премия в размер на 3928.20 лева — в тази връзка ищецът неправилно изчислява процента на ГПР, като включва застрахователната премия като разход към кредита. Застрахователната премия като цена на допълнителна услуга, изрично избрана от потребителя, не е ,,разход“ пo договора за кредит, защото сключването на застраховка не е условие, което следва да бъде изпълнено от потребителя, за да получи желания кредит. Това е уговорено изрично между страните в чл. 19 от договора за кредит. Застраховката е сключена за срока на договора за кредит, като платената от потребителя застрахователна премия осигурява покритие на застракованите рискове за този период. Ищецът като застраховано лице, има правото да прекрати застраховката и застрахователите ще мy възстановят припадащата се част от застрахователната премия. Ищецът нe e предприел никакви постъпки в тази насока, с което би намалил разходите пo кредита за себе си, но в същото време застрахователите осигуряват застрахователно покритие на застрахованите рискове. Сключването на договора за потребителски кредит не е обусловено от задължителното сключване на договора за застраховка. Това cе потвърждава и от предвидената в Застрахователната полица клауза, съгласно която е предвидена възможността застрахованото лице с писмено заявление за предсрочно прекратяване на застрахователния договор да прекрати последния без правни последици пo отношение на процесния ДПК. Поддържа, че сключването на застраховката не е условие за сключването на договора за потребителски кредит, от което следва, че щом същата е сключена пo желание на кредитополучателя-ищец, е без значение, че е сключена чрез Банката в качеството й на застрахователен агент. Ето защо не може да се приеме, че застрахователните премии, за финансирането на които е отпусната част от главницата, представляват разход пo договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването нa ГПP като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит. Този извод следва от разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПK. C оглед гореизложеното, счита за неправилни твърденията на ищеца, че застрахователната премия следва да бъде включена при изчислението на ГПP пo процесния договор. Позовава се на т. 64, Решение C-448-17 нa CEC от 20.09.2018 г. относно нaчинът, по който следва да се представи ГПP пo договора. Позовава се на съдебна практика. Претендира отхвърляне на иска изцяло, претендира присъждане на разноските по делото. Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна: Няма спор по делото, че между ищеца И. С. И., ЕГН ••••••••••- кредитополучател и „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД-кредитор, е сключен Договор за потребителски кредит №7200312133519 от 28.05.2024г., според чл.7.1 от който банката отпуска на кредитополучателя кредит в размер на 7600 лева, общ размер на застрахователна премия-3928.20лв. Застраховка – живот BANK ЖИBOT АГЕНТ, ОБЩ размер на кредита-11528.20лв. Според чл.6 срока на договора е 15.06.2029г., лихвения процент е 41.15% /чл.9.1/, ГПР-48.19%, общата дължима сума от потребителя сума-27332.87лв./чл.10/. Чл.11.2 от договора представлява погасителен план. В чл.7.2.2 е посочено, че в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя oт застраховките или да се присъедини към някoя oт застрахователните програми, предлагани от Кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата пo кредита, представляваща дължимата за кoнкpетната застраховка (конкретните застраховки), се превежда от кредитора директно пo банковата сметка на съответния застраховател, респективно - пo банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие. От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно – икономическа експертиза, което съдът възприема изцяло, като компетентно и обосновано се установява следното: Обявеният от банката ГПP от 48,19% е изчислен математически вярно спрямо паричен поток oт 11 528,20 лв. B това изчисление сумата oт 3 928,20 лв. е третирана като предоставена главница, a не като разход по кредита. Единственият отчетен разход при определяне на ГПР е договорната лихва в размер на 15 804,67 лв. Застрахователната премия 3928,29 лв. не е включена като разход пo кредита. При включването на застрахователната премия в размер на 3 928,20 лв. (2 008,46 EUR) в общия разход пo кредита, ГПР договора възлиза на 96,48 %. При изготвяне на заключението вещото лице е ползвало сключения между страните ДПК, а останалите документи, описани в раздел III са му предоставени от банката на файл. Кредитното досие не е представено по делото от ответната банка. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: По делото безспорно се установява, че между И. С. И. и „Ти БиАй Банк“ ЕАД е сключен на 28.05.2024г. договор за потребителски кредит, към който са приложими императивните разпоредби на ЗЗП и ЗПК, за които съдът следи служебно на основание чл.7, ал.3 ГПК. По арг. от чл.11, ал.1, т.10 ЗПК в договора за потребителски кредит задължително трябва да са посочени ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Това изискване е пряко свързано с възможността на кредитополучателя потребител да съобрази с колко се оскъпява кредитът и да оцени дали му е икономическо изгодно сключването на сделката. В този смисъл в договора за потребителски кредит следва да се посочи не просто стойността на ГПР, а и да се изброят компонентите, които са взети предвид за изчислението му, както и да се посочат допусканията, при които е извършено изчислението. В подкрепа на този извод са разясненията, дадени с т. 66 от мотивите на Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/17 г. на СЕС, както и Определение № 1991/16.07.2024 г. по т.д. № 510/2024г. на I ТО на ВКС и Определение № 1369/27.05.2024 г. по т.д. № 333/2024г. на II ТО на ВКС. Простото посочване на размера на ГПР, без да се изброят съставните му компоненти, означава, че не е изпълнено императивното изискване начл.11, ал.1, т.10 ЗПК. По арг. от чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи такива (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни и възнаграждения), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В ГПР съгласно чл.19, ал.3, т.1 ЗПК не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по кредита. Т.е., стойността на ГПР онагледява разходите, които потребителят следва да заплати при нормално развитие на правоотношението и точно изпълнение на задълженията. Според §1, т.1 ДР на ЗПК под "общ разход по кредита за потребителя" следва да се разбират всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Съобразно правилото на чл.19, ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения. От процесния договор за потребителски кредит е видно, че липсва информация за допусканията, при които ГПР е изчислен. Липсва и информация за конкретните разходи по кредита, взети предвид за изчислението на ГПР, тъй като последният е посочен единствено като краен процент. По този начин потребителят е бил лишен от възможността да се запознае в пълнота с условията по договора за кредит към момента на сключването му, респ. бил е лишен от възможността да извърши икономически обоснован избор преди сключване на договора за кредит чрез съпоставка с други кредитни продукти, предлагани от трети лица. Следва да се посочи също така, че включването на застрахователната премия в размера на главницата е било извършено от кредитодателя, за да се заобиколи изискването на чл.19, ал.4 ЗПК, според което ГПР не може да надвишава петкратния размер на законната лихва за забава. В чл.10, ал.1 ЗПК са посочени изискванията, на които задължително трябва да отговарят договорите за потребителски кредити, за да са действителни, като едно от тях е изискването договорът да е съставен по ясен и разбираем за потребителя начин, а в случая това изискване не е спазено. В случая липсва яснота защо при отпуснат заем в размер на 7600 лева, лихвен процент от 41.15 % и ГПР - 48.19 %, крайната дължима от ищеца сума възлиза на 27332.87 лева, т. е. оскъпяването е в размер, далеч надхвърлящ допустимия от закона ГПР от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, който към датата на сключване на договора е 68.90 %. От това следва, че ищецът е бил подведен изначално от икономически по-силната страна - кредитора, че сключва договора при посочените параметри на възнаградителната лихва и на ГПР. От погасителния план, съдържащ се в самия договор, става ясно, че в общата стойност на главницата от 11528.20 лева е включена и „застрахователната премия“, която се олихвява наред с посочената чиста стойност на заема, което е недопустимо. При това положение, ако се включи застрахователната премия в разходите по кредита, а не в главницата, както е процедирал ответника, ГПР възлиза на 96.48%, с оглед заключението на вещото лице, което съставлява нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК. По арг. от Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 г. на СЕС и Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 г. на СЕС неточното посочване на ГПР поради невключването в изчислението му на всички компоненти, които се изискват, се приравнява на непосочване на ГПР в договора за кредит, тъй като лишава потребителя от възможността да определи обхвата на задължението си. Съобразявайки гореизложеното, съдът намира, че в процесния договор за кредит ГПР не е коректно изчислен. Следва да се отбележи, че ответната банка не е представила по делото кредитното досие на договора, вкл. преддоговорната информация по чл.5 ЗПК, за да се установи какви биха били условията, ако застрахователен договор не е бил сключен. Съдът не споделя и намира за неоснователно възражението на ответника, че застрахователната премия не трябва да бъде включена като разход в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, доколкото потребителят не бил задължен да сключи договора за застраховка, а в ГПР следвало да се включат само застраховките, които са задължително условие за получаване на кредит. Както бе посочено, банката не е представила по делото кредитното досие, съдържащо представената на потребителя преддоговорна информация, поради което това възражение е и недоказано. В случая застрахователната премия както бе посочено представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК. В този смисъл е и даденото определение в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Доколкото в сключения договор за кредит ГПР е посочен неправилно, съдът намира, че в случая е налице и нелоялна търговска практика от страна на кредитната институция, „заблуждаваща“ по смисъла на европейското законодателство. Гореизложеното обосновава недействителност на договора, на основание чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.22 ЗПК. Ето защо, съдът намира, че процесния ДПК е недействителен, а искът-основателен и като такъв следва да бъде уважен, поради което не разглежда други основания за неговата недействителност. Предвид изхода на спора, в тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото 558 евро държавна такса и 1431.62 евро-заплатено адвокатско възнаграждение. По тези съображения, Окръжният съд