Решение № 127 от 16.6.2026 г. на Окръжен съд - Враца по дело № 339/2026 г.

Производството е по реда на чл. 435 и сл.от ГПК. Образувано е по жалба вх.№ 473/20.04.2026г. от А. М. Д. с ЕГН •••••••••• от с.•••, махала „•••“ •••, чрез пълномощника му адвокат К. Т. от АК-Враца, в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 38/2026 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Мездра срещу образуването и действията на ДСИ по изпълнителното дело. Изпълнителното производство е започнало, въз основа на чуждестранно съдебно решение, чието признаване и изпълнение се оспорват. В жалбата се твърди, че чуждестранното решение на Чешкия съд не представлява годен изпълнителен титул по смисъла на българското законодателство, цитирайки чл.404 от ГПК и не отговаря на изискванията на ГПК за принудително изпълнение. С настоящата жалба упражнява правото си отказ от изпълнението. Посочва се още, че българският процесуален закон допуска принудително изпълнение, само въз основа на изрично предвидени в закона изпълнителни основания, а в конкретния случай тези предпоставки не са налице. Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.621 от ГПК, на чл. 622, ал. 2 ГПК и на чл. 45, ал. 1, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 1215/2012, като иска съдът да откаже признаването на чуждестранното решение. Като допълнителен аргумент се изтъква, че периодът, за който е присъдено задължението, надхвърля времето до навършване на пълнолетие на детето, а определеният размер на месечната сума не съответства на действителните обстоятелства. Поради изложените съображения жалбоподателят моли съда да прекрати изпълнителното производство № 38/2026 г. по описа на СИС при Районен съд – Мездра, да откаже признаването и изпълнението на чуждестранното решение и да му присъди направените по делото разноски. В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение от взискателя Р. Д., чрез пълномощника му адв. Д. М., с което оспорва изцяло жалбата на длъжника А. Д., като неоснователна и недоказана. Сочи, че същата е насочена единствено към забавяне на изпълнението на влязло в сила съдебно решение, постановено от съд в държава членка на Европейския съюз. Посочва се, че изпълнителното производство № 38/2026 г. по описа на СИС при Районен съд – Мездра е образувано въз основа на решение на Градския съд в Прага по дело № 17 Со 335/2024-154, официален превод на български език и документи, удостоверяващи влизането му в сила и неговата изпълняемост. Решението е окончателно и подлежи на изпълнение от 16.12.2024 г. С него длъжникът е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 5000 чешки крони, както и да изплати натрупани задължения за издръжка в размер на 235 110 чешки крони. Взискателят Д. подчертава, че съгласно Регламент (ЕС) № 1215/2012 съдебните решения, постановени в държавите членки на Европейския съюз, се признават и изпълняват пряко в Р.България, без необходимост от специално производство по признаване. Според него длъжникът не може в изпълнителното производство да оспорва по същество въпроси, които вече са окончателно решени от чуждестранния съд. Освен това се изтъква, че правото на издръжка е защитено от европейското, международното и българското право. Позовава се на разпоредби от Хартата на основните права на Европейския съюз, Европейската конвенция за правата на човека и Протокол № 1 към ЕКПЧ, Конвенцията за правата на детето. Цитира се и практика на Европейския съд по правата на човека, според която неизпълнението на влезли в сила съдебни решения представлява нарушение на правото на справедлив процес. Възражението съдържа и твърдение, че чешките съдилища вече са установили, че длъжникът не е плащал издръжка, не е доказал невъзможност да работи, разполага с имущество и потенциал за доходи, а твърденията му за липса на средства са недостоверни. Според взискателя тези факти са окончателно установени и не подлежат на ново обсъждане в изпълнителното производство. Подчертава се още, че вземането е за издръжка и е предназначено да осигури основни жизнени потребности като храна, лечение, образование и нормален живот. Поради това законът и съдебната практика дават приоритет на бързото и ефективно събиране на такива вземания. В заключение взискателят моли съда да остави жалбата на длъжника без уважение, да потвърди всички действия на държавния съдебен изпълнител, да разпореди незабавно продължаване на изпълнителното производство и да му присъди направените съдебни разноски в негова полза. На основание чл. 436, ал. 3 ГПК държавния съдебен изпълнител И.И. е изложил мотиви по повод подадената от длъжника А. Д. частна жалба срещу образуването и прекратяване на изпълнително дело № 38/2026 г. Според съдебния изпълнител жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законовия срок, от лице с правен интерес и срещу действие, което подлежи на съдебен контрол. По същество обаче съдебният изпълнител счита жалбата за неоснователна. Посочва се, че изпълнителното дело № 38/2026 г. по описа на СИС при Районен съд – Мездра е образувано, въз основа на влязло в сила и подлежащо на изпълнение решение на Градския съд в Прага по дело № 17 Со 335/2024-154. Представен е превод на решението на български език, извършен от заклет преводач и удостоверен по надлежния ред. В мотивите се прави позоваване на Регламент (ЕО) № 4/2009 относно задълженията за издръжка, като се изброяват документите, необходими за изпълнение на решение в друга държава членка: заверен препис от решението, съответното удостоверение по образец, данни за просрочените плащания при необходимост и превод на документите на езика на държавата по изпълнение. Според съдебния изпълнител тези изисквания са изпълнени. Освен това се подчертава, че съгласно Регламент (ЕС) № 1215/2012 съдебните решения, постановени в държава членка на Европейския съюз, се признават и изпълняват пряко в останалите държави членки, без необходимост от отделно производство по признаване или издаване на декларация за изпълняемост. В тази връзка цитира чл. 39 от регламента. В заключение държавният съдебен изпълнител приема, че възраженията на длъжника относно липсата на изпълнително основание и незаконосъобразността на образуваното изпълнително дело са неоснователни. Поради това той счита, че частната жалба следва да бъде оставена без уважение и изпълнителното производство да продължи. Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, възражението на взискателя и мотивите на съдебния изпълнител и оцени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото, в това число с приложеното копие от изпълнително дело № 38/2026 г., намира за установено от фактическа страна следното: Изпълнително дело № 38/2026 г. е образувано по молба на взискателя Р. Д., чрез процесуалния му представител адв. Д. М., срещу длъжника А. М. Д., въз основа на приложено решение на Градски съд – Прага по дело № 17 Co 335/2024-154. С посоченото решение А. М. Д. е осъден да заплаща месечна издръжка на Р. Д. в размер на 5 000 чешки крони (равностойни на 206,14 евро), както и натрупано задължение за неизплатена издръжка в размер на 235 110 чешки крони (равностойни на 9 720 евро), ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 16.12.2024 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира сумата 1200 евро представляваща адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното производство. Към молбата за образуване на изпълнителното дело са приложени препис от съдебното решение, документи относно влизането на решението в сила и неговата изпълняемост, както и официален превод на български език. Въз основа на представените документи държавният съдебен изпълнител е постановил Разпореждане № 777/01.04.2026 г., с което е образувано изпълнително дело № 38/2026 г. срещу длъжника А. М. Д.. По искане на взискателя ДСИ е изискал справки от НАП, НОИ, КАТ, Агенцията по вписванията и банкови институции относно притежаваното от длъжника движимо и недвижимо имущество, както и налични банкови сметки и влогове. След получаване на информацията от съответните институции, със същото разпореждане ДСИ е наложил възбрана върху недвижим имот № 106100, представляващ овощна градина с площ 0,826 дка, четвърта категория, находяща се в землището на с. •••, община Мездра, област Враца, местност „Клисура“, ведно с построените в имота жилищна сграда и две второстепенни сгради. Наложил е и запор върху банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ АД. До длъжника А. М. Д. е изпратена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 778/01.04.2026 г., получена лично от него на 06.04.2026 г. В поканата изрично е посочено, че върху банковите му сметки е наложен запор, както и възбрана върху горепосочения недвижим имот. С писмо изх. № 822/15.04.2026 г., издадено от ДСИ И.И. при Районен съд – Мездра, длъжникът А. М. Д. е уведомен за наложен запор върху притежавания от него лек автомобил марка „Субару“, модел „Форестър“, с рег. № ВР•••СН. Писмото е получено от Д. на 21.04.2026 г. След образуване на изпълнителното производство длъжникът, чрез пълномощника си адв. К. Т., е подал частна жалба с вх. № 473/20.04.2026 г. срещу образуването на изпълнителното дело. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена от лице с правен интерес – длъжника по изпълнителното производство, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, след връчване на поканата за доброволно изпълнение и уведомяването му за наложените изпълнителни мерки. Макар формално да е насочена срещу образуването на изпълнителното дело, от съдържанието й е видно, че длъжникът оспорва законосъобразността на предприетите изпълнителни действия и насочването на изпълнението върху негово имущество. Ето защо съдът квалифицира жалбата като такава по чл. 435, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Основното възражение на жалбоподателя е, че решението на Градски съд – Прага не представлява годно изпълнително основание по смисъла на българското законодателство и поради това не може да послужи като основание за образуване на изпълнително производство в Република България. Това възражение е неоснователно. Съгласно чл. 404, т. 2 ГПК на принудително изпълнение подлежат „решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, които подлежат на изпълнение на територията на Република България без нарочно производство“. Посочената разпоредба изрично включва в кръга на изпълнителните основания и решенията на чуждестранни съдилища, когато същите са изпълняеми на територията на Република България, без провеждане на отделно производство по признаване и допускане на изпълнението. Следователно чуждестранното съдебно решение не е изключено от системата на изпълнителните основания, а напротив – законът предвижда възможността то да бъде пряко основание за принудително изпълнение, когато са налице предпоставките на приложимото международно или европейско право. В настоящия случай вземането произтича от съдебно решение относно задължение за издръжка, постановено от съд на държава членка на Европейския съюз. За този вид вземания е приложим специалният режим на Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18.12.2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка. Чешката република е държава членка на Европейския съюз, обвързана от Хагския протокол от 2007 г., поради което спрямо решението на чешкия съд е приложим режимът на глава IV, раздел 1 от Регламент (ЕО) № 4/2009. Съгласно чл. 17, § 1 от Регламента решението се признава в друга държава членка без необходимост от специална процедура и без възможност за оспорване на признаването му, а съгласно § 2 е изпълняемо без необходимост от декларация за изпълняемост. От материалите по делото се установява, че изпълнително дело № 38/2026 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Мездра е образувано по молба на взискателя Р. Д. въз основа на решение на Градски съд – Прага по дело № 17 Co 335/2024-154. С посоченото решение длъжникът А. М. Д. е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 5 000 чешки крони, както и натрупано задължение за неизплатена издръжка в размер на 235 110 чешки крони, ведно със законна лихва за забава. Към молбата за образуване на изпълнителното дело са представени препис от съдебното решение, документи относно влизането му в сила и изпълняемостта му, както и превод на български език. При тези данни съдебният изпълнител е разполагал с необходимите документи, удостоверяващи съществуването на подлежащ на изпълнение чуждестранен съдебен акт. Ето защо решението на Градски съд – Прага представлява годно изпълнително основание по смисъла на чл. 404, т. 2 ГПК и законосъобразно е послужило за образуване на изпълнителното производство. Неоснователно е възражението на жалбоподателя относно представения препис от решението на Градски съд – Прага и липсата на отделно удостоверение. От завереното копие на изпълнително дело № 38/2026 г. по описа на ДСИ при РС – Мездра се установява, че съдебният изпълнител е разполагал с препис от съдебното решение, официален превод на български език и документи, удостоверяващи влизането му в сила и неговата изпълняемост. Жалбоподателят не оспорва автентичността на съдебния акт, нито твърди несъответствие между представения препис и постановеното от чешкия съд решение, а поддържа единствено възражение за формална нередовност на представените документи. Настоящият съдебен състав приема, че са налице достатъчно данни относно съществуването и изпълняемостта на чуждестранния съдебен акт, поради което не е налице пречка за образуване на изпълнителното производство. Жалбоподателят не сочи конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че решението не е влязло в сила, не подлежи на изпълнение или не произхожда от посочения съд. Ето защо съдът намира, че представените документи са достатъчни да удостоверят съществуването и изпълняемостта на чуждестранния съдебен акт и не се установява нарушение на приложимите процесуални изисквания, което да обуславя незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител. Неоснователно е и възражението за липса на удостоверение. Доколкото приложимият към настоящия спор режим е този на Регламент (ЕО) № 4/2009 относно задълженията за издръжка, съдът съобразява, че представянето на документите следва да бъде преценявано съобразно изискванията на посочения регламент, а не въз основа на въведени от жалбоподателя допълнителни формални изисквания, които не произтичат от приложимото европейско право. В случая по делото са представени достатъчно данни относно влизането в сила и изпълняемостта на решението, поради което липсват основания да се приеме, че изпълнителното производство е образувано при липса на необходимите документи. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че преди образуване на изпълнителното дело е следвало да се проведе отделно производство по признаване или допускане на изпълнението на решението на чешкия съд. При приложимия режим на Регламент (ЕО) № 4/2009 признаването и изпълняемостта настъпват пряко, без междинно производство по екзекватура. Съдебният изпълнител не признава чуждестранния съдебен акт по същество, а проверява дали са представени необходимите документи, удостоверяващи неговата изпълняемост и дали исканото изпълнение може да бъде осъществено чрез допустимите способи на българския изпълнителен процес. Неоснователно е и позоваването на жалбоподателя на разпоредбите на чл. 621 ГПК и чл. 622 ГПК като основание за отказ от признаване. Тези разпоредби уреждат общи положения относно признаването и изпълнението на чуждестранни съдебни актове, но при вземания за издръжка приложение намира специалният режим на Регламент (ЕО) № 4/2009 и съответните процесуални правила на ГПК. Специалната уредба изключва провеждането на допълнително производство, каквото жалбоподателят счита за необходимо. Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за приложение на Регламент (ЕС) № 1215/2012 включително и за приложението на чл. 45, ал. 1, б. „б“ от този Регламент. Посоченият регламент урежда общия режим на компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела, но съгласно чл. 1, § 2, б. „е“ от същия неговото приложно поле изрично не обхваща задълженията за издръжка, произтичащи от семейни отношения. В тази хипотеза е налице специална уредба в Регламент (ЕО) № 4/2009, който като lex specialis урежда изчерпателно въпросите относно признаването и изпълнението на решения по дела за издръжка между държави членки. Поради това разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1215/2012, включително чл. 45, не намират приложение към процесното изпълнително производство и не могат да бъдат основание за отказ от признаване или изпълнение на чуждестранното съдебно решение. Освен това жалбоподателят не навежда конкретни факти и не представя доказателства, че в производството пред чешкия съд е бил лишен от възможност да участва или да организира защитата си. Не се твърди надлежно нередовно връчване на документа, с който е започнало чуждестранното производство, нито се представя акт на компетентен орган в държавата по произход, от който да следва, че решението не е влязло в сила, не е изпълняемо или е отменено. Ето защо възражението, основано на този регламент, е изцяло неотносимо към предмета на спора и следва да бъде оставено без уважение. Възражението на длъжника, че размерът на присъдената издръжка не съответства на действителните обстоятелства, е извън предмета на настоящото производство. То представлява възражение срещу правилността на чуждестранното съдебно решение по същество. Българският съд, сезиран с жалба срещу действия на съдебния изпълнител, не може да преценява отново нуждите на лицето, имащо право на издръжка, възможностите на длъжника, размера на доходите му или справедливостта на присъдената сума. Подобна проверка би представлявала недопустим контрол по същество върху съдебния акт на държавата по произход. Следователно изложените от жалбоподателя доводи относно неправилност на постановеното решение на Градски съд – Прага по дело № 17 Со 335/2024- 154 по същество са извън предмета на настоящото производство. Неоснователно е и възражението на длъжника, че периодът, за който е присъдена издръжката, надхвърля времето до навършване на пълнолетие на детето. От една страна, това също е въпрос, разгледан от съда по произход. От друга страна, в различните правни системи задължението за издръжка не винаги се прекратява автоматично с навършване на пълнолетие, особено когато лицето продължава обучение или са налице други правнорелевантни обстоятелства. Това възражение засяга правилността на чуждестранното съдебно решение и е извън предметните предели на проверката по чл. 435 ГПК. Неоснователно е и искането на длъжника за прекратяване на изпълнителното дело. Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са изчерпателно уредени в чл. 433 ГПК. В случая не е установено плащане на задължението преди образуване на изпълнителното дело, отказ на взискателя, обезсилване на изпълнителното основание, отмяна на чуждестранното решение, погасяване на вземането по признат от закона ред или друго предвидено в закона основание за прекратяване. Самото оспорване на признаването и изпълнението, без наличие на надлежно установено основание за отказ или спиране, не води до прекратяване на изпълнителното производство. В производството по чл.435 от ГПК съдът извършва проверка има за предмет единствено проверка единствено относно законосъобразността на обжалваните действия на съдебния изпълнител. В неговите рамки съдът не разполага с правомощия да осъществява контрол върху правилността на съдебното решение, въз основа на което е образувано изпълнителното производство, нито да извършва преценка относно съществуването, размера или изискуемостта на установеното с него вземане. Тези въпроси са разрешени със сила на пресъдено нещо от съда по произход и не могат да бъдат пререшавани в производството по чл. 435 и сл. ГПК. Настоящият съдебен състав приема, че съдебният изпълнител е действал при наличие на годно изпълнително основание, предвидено в чл. 404, т. 2 ГПК, както и при наличие на всички документи, изискуеми от приложимото европейско законодателство. Правилно и законосъобразно е образувано изпълнително дело № 38/2026 г. по описа на СИС при Районен съд – Мездра. Законосъобразни са и предприетите изпълнителни действия по налагане на възбрана върху недвижимия имот на длъжника, запор върху банковите му сметки и запор върху притежавания от него лек автомобил, доколкото същите представляват допустими изпълнителни способи за събиране на парични вземания съгласно разпоредбите на ГПК. Те са предприети след образуване на изпълнителното производство, при наличие на подлежащо на изпълнение парично вземане и по искане на взискателя. Обстоятелството, че вземането е за издръжка, налага особена процесуална ефективност, тъй като този вид вземания служат за задоволяване на основни жизнени потребности на лицето, което има право на издръжка. Поради изложените съображения съдът приема, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а действията на държавния съдебен изпълнител да бъдат потвърдени като правилни и законосъобразни. По разноските: Неоснователно е искането на взискателя за присъждане на направените разноски. По делото е представено единствено пълномощно, като липсват доказателства за реално извършени разходи – не е представен договор за правна защита и съдействие, нито доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение и неговия размер. Съгласно Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС (ТР № 6/2012 г.), разноски се присъждат само доколкото са надлежно доказани по основание и размер, като тежестта за доказване е на страната, която ги претендира. В настоящия случай такива доказателства не са ангажирани, поради което липсва основание за присъждане на разноски. Водим от горното, Врачанския Окръжен съд