Решение № 1283 от 17.7.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 197/2023 г.

Касационното производство по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), е образувано по касационна жалба на Министерство на културата срещу Решение № 220/07.12.2022 г., постановено по нахд. № 194/2022 г. на Районен съд – [община]. Жалбата е мотивирана на основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН – допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при събирането и оценката на доказателствата и нарушение на материалния закон от съда при постановяване на обжалваното решение. Конкретно – съдът се е произнесъл по процесуалната законосъобразност на отмененото с решението наказателно постановление в противоречие с чл. 42, т. 4 чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. В последното коректно, от гледна точка на чл. 221а, ал. 1 и 3 от Закона за културното наследство (ЗКН), са посочени и датата, и мястото на извършване на нарушението – изкопни дейности в периода от 16.06.2021 г.-18.06.2021 г., извършени в границите на архитектурен резерват съгласно Решение № 152/07.07.1964 г. на Държавен комитет по строителство и архитектура без провеждане на предварително теренно археологическо проучване. Отделно – в противоречие с обсъдените от съда доказателства са правните изводи по прилагането на чл. 161 ЗКН. Режимът на защита на груповата културна ценност се съдържа в приложението към Протокол № 11/29.06.1998 г. на НОСПК, ведно с приложената картова схема на района. Понастоящем имотът, в който са извършени изкопните дейности, попада в регулационните граници на [населено място], който като археологически резерват обхваща територията, определена от регулационните му граници. Не само, но [населено място] е обявен за археологически резерват с „национално значение“. Не е ясно също на какво основание съдът е отменил наказателното постановление и в двете му части, доколкото мотивите за неправилно прилагане на санкцията по чл. 221а, ал. 3 ЗНК за нарушението по чл. 161, ал. 1 ЗКН, което се дължи на явна грешка при изписването на ал. 3 вместо ал. 1, не засяга второто извършено нарушение по чл. 161, ал. 2 ЗКН. Жалбата с искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на касационно по същество, с което наказателното постановление да бъде потвърдено, е поддържана и в съдебно заседание чрез пълномощник. Ответникът чрез упълномощените си представители е оспорил доводите за отмяна на обжалваното съдебно решение. По същество дружеството-ответник е поддържало, че археологически резерват „Античен, средновековен и възрожденски [населено място]“ не е обявен за резерват по реда на действащия ЗКН с решение на МС или заповед на МК по чл. 65 ЗКН и следователно няма изрично определени граници, охранителни зони и предписания за опазването им. [населено място] е обявен за архитектурен резерват, а не за археологически резерват, като имотът, в който са извършени изкопните дейности, попада извън границите на архитектурния резерват. Археологически резерват „Античен, средновековен и възрожденски [населено място]“ фигурира само като запис в приложението към чл. 50, ал. 3 ЗКН, но без да са регламентирани неговите територия и граници. Протокол № 11/29.06.1998 г. на НСОПК не е индивидуален административен акт по ЗПКМ и ЗКН и не е волеизявление по чл. 65 ЗКН. Според приетото от съда експертно заключение, имотът, в който са извършени строителните дейности, попада извън очертаната в действащия ЗРП „зона за археологически разкопки“. Не само, но според приобщения протокол по чл. 158 ЗКН в имотите на дружеството няма археологически находки. За извършените дейности е изготвено и становище от МК изх. № 33-НН-69/01.08.2013 г. Защитени са и изводите на съда за допуснати нарушения на процесуалния закон при издаване на отмененото наказателно постановление – относно датата на извършване на нарушението и приложимата санкция за нарушението по чл. 161, ал. 1 ЗКН. В съдебно заседание е поддържано възражение за изтекла погасителна давност за налагане на санкциите по чл. 221а, ал. 1 и 3 ЗКН за извършените изкопни дейности в имот на дружеството през 2017 г. Мотивирано е също, че дружеството-ответник е възложител и не е задължено лице по чл. 161 ЗКН. Следователно не е отговорен за нарушения при извършване на строителните дейности от строителя в обекта. Поддържани са и възраженията за незаконосъобразност на наказателното постановление, изразени пред районния съд. Прокурор от Окръжна прокуратура – [област] е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. В рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК и съобразно ограниченото по чл. 220 АПК съдът прие следното: Правото на касационно обжалване е своевременно упражнено от страна в първоинстанционното производство, спрямо която е постановено неблагоприятното обжалвано съдебно решение. Отсъстват други пречки по чл. 215 АПК за разглеждане на касационната жалба, с оглед което е допустима. По същество – оплакването по чл. 348, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 НПК вр. чл. 63в ЗАНН е основателно. Районният съд е провел доказване на спорните факти от състава на двете очертани с наказателното постановления нарушения по ЗКН, като е извършил собствен анализ и оценка на доказателствата по делото (чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК). Въз основа на оценката им обаче е изградил погрешни правни изводи. Спорът по касационната жалба всъщност не е фактически, а правен. След като е приел, че установените от органите на МК изкопни дейности са извършени в УПИ Іа, поземлен [имот номер] по КККР на [населено място] (част от УПИ І – стар, [имот номер]), без предварително археологическо проучване и без присъствието на наблюдаващ археолог, съдът е постановил решението за отмяна на наказателното постановление в противоречие със закона. По първия от спорните въпроси – относно границите на археологически резерват „Античен, средновековен и възрожденски [населено място]“, районният съд се е позовал на експертното заключение, но без да съобрази действащия закон относно статута на [населено място] като археологически резерват. С Решение № 152 от 07.07.1964 г. на Държавния комитет по строителство и архитектура [населено място] е обявен за архитектурен резерват. Към този момент, както е приел и съдът, имотът, в който са извършени изкопните дейности, не попада в регулационните граници на [населено място]. Правилно е приел също, че с решение по Протокол № 11 от 29.06.1998 г. на НСОПК под т. 3 от предложението на НИПК, [населено място], с площ от 26, 7 ха е включен в Групов паметник на културата – културно-историческа зона „Мелник-Роженски манастир“, в чиито граници попада и имота по действащия ЗРП. Още с протокол от 05.06.1992 г. НСОПК е приел предложение на НИПИ за обявяване на територията около [населено място] и Роженски манастир за архитектурен, археологически, художествен и исторически резерват, като с решението по Протокол № 11/29.06.1998 г. са обособени няколко групови паметника, съгласно определенията в Наредба № 5 от 14.05.1998 г. за обявяване на недвижимитге паметници на културата (отм.), включително „Културно-историческа зона „Мелник-Рожен“ – групов архитектурен, археологически, художествен, исторически и природен паметник от национално значение“, с посочени граници и режими по приетото предложение на НИПК – Приложение № 1, включващ [населено място] … и прилежащата им територия от горския и поземлен фонд в землището на [населено място]. В границите на територията за културно-историческа зона „Мелник-Роженски манастир“ са въведени режими на опазване, включително режим „Г“, за който е посочено изрично, че обхваща територията на [населено място] в неговите регулационни граници, определени с действащия ЗРП – от 1993 г. според експертното заключение, по който е образуван УПИ І в кв. 14. Следователно и доколкото имотът, в който са установени изкопните работи, попада към 1998 г. в територията, очертана от регулационните граници на действащия ЗРП на [населено място] - обявен в регулационните му граници за културно-историческа зона „Мелник-Роженски манастир“ – групов архитектурен, археологически, художествен, исторически и природен паметник от „национално значение“ с решение по Протокол № 11/29.06.1998 г. на НСОПК, утвърдено от министъра на културата, то за строителните дейности в него са приложими ограниченията по действащия ЗКН. С решението по Протокол № 11/29.06.1998 г. на [населено място] е придаден статут на паметник на културата с „национално значение“ – с акт по чл. 4 от ЗПКМ (отм.), с утвърждаване на решението на НСОПК от министъра на културата. С този акт са посочени и териториалния обхват (регулационните граници на [населено място]), и предписанията за опазването му. При действието на ЗКН [населено място] е запазил статута на паметник с „национално значение“, съгласно § 10 от ПЗР на ЗКН, поради което издаване на акт по чл. 64 ЗКН не е било необходимо. С включването му в списъка на археологическите резервати (§ 10, ал. 3 от ПЗР на ЗКН) – приложение към чл. 50, ал. 3 ЗКН, [населено място] е със статут на археологически резерват по чл. 50, ал. 1, т. 2 ЗКН (в този смисъл и Решение № 9289/20.10.2022 г., постановено по адм. дело № 4489/2022 г. на ВАС - Трето отделение, постановено по спор между страните относно принудителна административна мярка по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ и ал. 2 ЗКН, приложена при същите факти). Затова осъществяването на инвестиционни проекти в имоти, част от територията, очертана от регулационните му граници, е подчинено на изискванията по чл. 161 ЗКН. По този правен въпрос районният съд е постановил обжалваното решение в противоречие със закона – § 10 от ПЗР на ЗКН чл. 50, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 и чл. 161 ЗКН. Обжалваното решение е постановено в противоречие със закона и относно правните изводи за съставомерността на фактически извършените изкопни дейности в УПИ Іа, кв. 14 по плана на [населено място], без теренни археологически проучвания и наблюдение от археолог, като нарушения по чл. 161, ал. 1 и 2 ЗКН, и отговорността на дружеството-възложител. По арг. от чл. 161, ал. 2, изр. последно ЗКН, изискванията по ал. 1 и ал. 2, изр. 1 на чл. 161 ЗКН са задължителни поради местоположението на имота, в който са извършени изкопните дейности – в територията на археологически резерват. Без значение е предвиждането по ЗРП и отреждането на част от територията за „зона за археологически разкопки“. Опазването на недвижимото културно наследство по чл. 50, ал. 1, т. 2 ЗКН включва и издирването и изучаването на археологическите обекти като културни ценности чрез теренни проучвания (чл. 146 и 147 ЗКН), в която връзка са предвидени и изискванията по чл. 161 ЗКН. Самото местоположение на имота в границите на архитектурен резерват задължава възложителя да осигури теренно археологическо проучване преди започване на строителните работи и наблюдение от археолог по време на изпълнението им, като при откриване на археологически обекти в процеса на осъществяване на инвестиционните намерения са приложими други правила. Съдът е приел за безспорно, че изкопните дейности са извършени в УПИ Іа, [имот номер] по КККР на [населено място], без спасителни теренни археологически проучвания и наблюдение от археолог, следователно съставите по чл. 161, ал. 1 и ал. 2 ЗКН са обективно осъществени. Двете алинеи на чл. 161 ЗКН установяват отделни административни нарушения, отличаващи се по съставомерните признаци. Изкопните дейности са извършени без задължителното по чл. 161, ал. 1 ЗКН теренно археологическо проучване преди началото им и без задължителното по чл. 161, ал. 2, изр. 1 ЗКН наблюдение от археолог в процеса на извършването им. Следователно и двете нарушения по чл. 161, ал. 1 и 2 ЗКН са извършени и всяко подлежи на наказване – чл. 18 ЗАНН. Съгласуването на „Виза и комплексен проект по чл. 150 от ЗУТ за УПИ І, кв. 14 по плана на [населено място], част Архитектура, фаза ТП“, от Министерство на културата по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 вр. чл. 80 и 83 ЗКН със становище изх. № 33-НН-690/01.08.2013 г., издадено въз основа на становище на НИНКН изх. № 7000-102/24.07.2013 г., не изключва приложението на изискванията по чл. 161 ЗКН. Задължението за съблюдаване на изискванията по чл. 161 ЗКН произтича от закона (преди и по време на започване на строителните работи за инвестиционни проекти в територии, попадащи в археологически резервати), а не от становището по чл. 84 ЗКН, поради което становище изх. № 33-НН-690/01.08.2013 г. не е освобождаващо възложителя от задълженията по чл. 161 ЗКН и свидетелство за изпълнението им в разглеждания случай. Отговорност на възложителя при осъществяване на инвестиционния проект е да осигури изпълнението на изискванията по чл. 161, ал. 1 и 2 ЗКН преди започване и по време на изпълнение на строителните работи. С оглед кръга на административнонаказателноотговорните лица по чл. 221а ЗКН, определен най-общо – „който“, възражението, че отговорността е на строителя е неоснователно. От една страна законодателят не е изключил възложителя от кръга на лицата по чл. 221а ЗКН, а от друга страна строителят, който в случая е различен от възложителя („Стромикс“ АД по договор за строителство от 28.12.2017 г.), носи отговорност, но за изпълнението на строежа в съответствие с издадените строителни книжа и пр. изисквания на ЗУТ (т. 1-6) – чл. 163, ал. 1 от Закона за устройство на територията. Затова отговорността по чл. 221а, ал. 1 и 3 ЗКН е на дружеството-ответник в касационното производство, като възложител, на когото е издадено Разрешение за строеж № 125 от 02.10.2013 г. по одобрен КПИИ № 148/02.10.2013 г. за строеж в УПИ Іа, кв. 14 по плана на [населено място]. Решението е неправилно в смисъла на чл. 348, ал. 1 вр. ал. 2 НПК вр. чл. 63в ЗАНН и в частта относно приложението на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. В съдържанието и на акта, и на наказателното постановление, са подробно описани извършените СМР с посочване на мястото на извършване – имотът, в който са извършени, с проследяване на строителните книжа, въз основа на които са извършени и е определено дружеството-ответник като възложител, и с посочване на точното време на тяхното извършване – 16.06.2021 г.-18.06.2021 г. В случая се касае за изкопни дейности (нееднократно действие) и датата по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН е определяема с посочване на периода, в който са извършени. Изводът на районния съд за липса на този реквизит от съдържанието на акта и на наказателното постановление е немотивиран, доколкото не е ясно от мотивите в какво се изразява „неяснотата и вътрешното противоречие … досежно датата на извършване на нарушението“. Съдът изобщо не е коментирал посочения в акта и наказателното постановление период, в който са извършени изкопните работи в УПИ Іа в кв. 14 по плана на [населено място], и който е посочен като „дата на извършване“ (стр. 6 на наказателното постановление). Периодът на извършване на изкопните дейности е установен със съставените в хода на строителството актове – акт за установяване състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството (Образец 11) от 16.06.2021 г., с който е установено, че към посочената дата няма изпълнени по инвестиционния проект СМР, и акт за установяване на състоянието на строежа при спиране на строителството (Образец 10) от 18.06.2021 г., с който е установено, че към посочената дата е изпълнен „изкоп за основи“. Двата акта определят периода на изкопните дейности – от 16.06.2021 г. до 18.06.2021 г., който е индивидуализиращ деянието относно датата на извършване по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Именно този период е началото за отчитане на сроковете по чл. 34 ЗАНН вр. чл. 230 ЗКН, които са спазени със съставянето на акта за установяване на нарушенията от 10.09.2021 г. (в 3-месечния срок) и с издаване на наказателното постановление на 10.03.2022 г. (в [възраст] срок). Възражението за противното е неоснователно. Протоколът за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа (№ 254) е от 29.02.2017 г., но строителството е спряно към 01.02.2018 г. поради промяна на инвестиционните намерения на възложителя. С акта за установяване на състоянието на строежа при спиране на строителството (Образец 10) е установено, че към 01.02.2018 г. в имота няма изпълнени СМР по одобрения проект. Изкопът за основи е констатиран като изпълнен в периода от 16.06.2021 г.-18.06.2021 г. с двата акта за установяване на състоянието на строежа при продължаване и при спиране на строителството – от 16.06.2021 г. и от 18.06.2021 г. Следователно възражението, че се касае за нарушение, извършено през 2017 г.-2018 г., е необосновано. Извършването на изкопните дейности в УПИ Іа, кв. 14 по плана на [населено място] – в границите на археологически резерват, без предварително археологическо проучване преди започването им и без наблюдение от археолог в процеса на извършване, като нарушения по чл. 161, ал. 1 ЗКН и по чл. 161, ал. 2 ЗКН, са наказуеми (чл. 18 ЗАНН) със санкциите по чл. 221а, ал. 1 ЗКН и чл. 221а, ал. 3 ЗКН. В случая с издаденото наказателно постановление са наложени именно предвидените в разпоредбите на чл. 221а, ал. 1 и 3 ЗКН имуществени санкции, в съответствие с изискването по чл. 2, ал. 1 и чл. 3 вр. чл. 57, ал. 1, т. 7 ЗАНН. Посочването на ал. 3 на чл. 221а ЗКН в разпоредителната част на наказателното постановление, като основание за наложената имуществена санкция за нарушението по чл. 161, ал. 1 ЗКН, очевидно се дължи на техническа грешка. В съдържанието на наказателното постановление по чл. 57, ал. 1, т. 6 и 7 ЗАНН наказващият орган неколкократно е посочил, че санкциите за двете нарушения са тези по чл. 221а, ал. 1 и 3 ЗКН – за нарушението по чл. 161, ал. 1 ЗКН санкцията по чл. 221а, ал. 1 ЗКН, а за нарушението по чл. 161, ал. 2 ЗКН санкцията по чл. 221а, ал. 3 ЗКН (стр. 5, стр. 8). С изписването в разпоредителната част на разпоредбата на чл. 221а, ал. 3 ЗКН при налагане на санкцията за нарушението по чл. 161, ал. 1 ЗКН не е приложено несъответно наказание, а е допусната очевидна техническа грешка. Още повече че наложеният за първото нарушение размер на имуществената санкция е 6 000 лв. - при установен минимален размер по чл. 221а, ал. 1 ЗКН от 5 000 лв., а по чл. 221, ал. 3 ЗКН от 10 000 лв. Определеният размер на санкцията за първото нарушение е в границите й по чл. 221а, ал. 1 ЗКН, така че изписването на чл. 221а, ал. 3 ЗКН като основание за налагането й очевидно се дължи на техническа грешка. По изложените съображения за нарушение на закона от съда при постановяване на обжалваното решение, като касационно основание по чл. 348, ал. 1 вр. ал. 2 НПК вр. чл. 63в ЗАНН, последното следва да бъде отменено и постановено касационно решение по същество – чл. 222, ал. 1 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, с което наказателното постановление бъде потвърдено – чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 ЗАНН. И двете имуществени санкции са определени над минималния размер от 5 000 лв. по чл. 221а, ал. 1 ЗКН и от 10 000 лв. по чл. 221а, ал. 3 ЗКН – в размер на 6 000 лв. за първото нарушение и в размер на 11 000 лв. за второто нарушение, но с оглед категориите на недвижимите културни ценности по чл. 50 ЗКН, завишените размери са оправдани от степента на обществена опасност на нарушенията по чл. 161 ЗКН. Изкопните дейности в нарушение на чл. 161, ал. 1 и 2 ЗКН са извършени в територията на археологически резерват – недвижима културна ценност с категория "национално значение" поради културната си и обществена значимост (чл. 50, ал. 1, т. 2 ЗКН), с оглед което и критериите по чл. 27 ЗАНН отсъстват основания за упражняване от съда на правомощието по чл. 63, ал. 7, т. 4 вр. ал. 2, т. 4 ЗАНН чрез намаляване на размера на имуществените санкции до минималните по чл. 221а, ал. 1 и 3 ЗКН. При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1, 4 и 5 ЗАНН следва да бъде уважено искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на Министерство на културата за двете инстанции – в размер на 150 лв. за защитата в производството пред районен съд и 80 лв. за защитата в касационното производство, съобразно фактическата и правна сложност на делото пред двете инстанции, съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 АПК вр. чл. 63в и чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5 ЗАНН, чл. 63д, ал. 1, 4 и 5 ЗАНН, съдът