Решение № 4981 от 17.7.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 12015/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба на ищеца С. С. А., чрез адв. К. – процесуален представител, назначен по ЗПП, срещу решение № 16405/02.09.2025г. по гр.д. № 56471/2023г. по описа на СРС, 118-и състав, с което е отхвърлен предявеният срещу ответника Столична община иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от увреждане на здравето, резултат от падане, настъпило на 01.04.2023г., на ул. ••••, гр. София, пред аптека „Медея“, ведно със законната лихва считано от 01.04.2023г. до окончателното плащане на задължението. Жалбоподателят С. С. А., чрез адв. К., назначен представител по ЗПП, намира първоинстанционното решение за незаконосъобразно и неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Излага, че СРС интерпретирал събраните по делото доказателства в противоречие с материалния закон и направил незаконосъобразни правни изводи, обусловили и незаконосъобразността на обжалвания акт. Неправилни били изводите на първоинстанционния съд за липсата на пряка причинна връзка с действие или бездействие на лице, на което ответникът СО възложила изпълнение на работа. От доказателствата по делото – схеми, скици и нотариален акт и заключението на СТЕ, изготвено от в.л. Г. било установено, че инцидентът настъпил в УПИ, идентичен с ПИ с идентификатор 68134.705.400, частна общинска собственост на СО. Точното място на инцидента се намирало върху покривната плоча на изцяло подземния първи сутерен, разположен извън очертанията на надземната част от построената в този имот многоетажна търговско-офисно-жилищна сграда. Откритата зона, където настъпил инцидентът, не била част от аптеката. Мястото било открито, достъпно обществено такова за свободно преминаване на пешеходци. Обстоятелството, че ищецът паднала върху настилка, положена непосредствено до фасадата на сградата с идентификатор 68134.705.400.1.29 – аптека, не било спорно, но не променяло основанията за ангажиране на отговорността на ответника. Общината не упражнила надзор по поддържане на този участък, каквито функции й били вменени и в нормативно установените й правомощия било да съблюдава състоянието и съответната поддръжка на тротоара. СОС издал Наредба за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на СО, приета с решение № 364 по протокол № 84/25.06.2015г., с която определил условията и реда за поддържане на чистотата на обществените пространства. Позовава се на чл. 67 от наредбата и възложения на СО с чл. 76, ал. 1, чл. 77, ал. 1 контрол. В случая СО не упражнила контрол и в резултат на това настъпил травматичният инцидент, от който пострадала ищецът. Контролът за строителството също бил в правомощията на ответника и такъв не бил осъществен, включително и по установените несъответствия с инвестиционния проект. Поставените тротоарни плочи не съответствали на изискванията за външно приложение – при намокряне създавали риск от подхлъзване. Опровергано от доказателствата и СТЕ било твърдението на ответника, че мястото на инцидента било частна собственост на етажна собственост, включваща и търговски обекти и преддверие на аптеката. Ищецът паднала върху тротоарна зона, тъй като плочите, където станало това, били настилка, предназначена за преминаване на пешеходци. Не се касаело за обслужващ терен по чл. 22 ЗУТ, както неправилно приел СРС, а и отговорността на ответника във връзка със задължението й за контрол по горецитираната наредба не отпадала. Дължимата грижа на СО в полза на териториалната общност включвала както контрола по изграждането, ремонта и поддържането на обществените пространства, вкл. тротоарите, така и спазването на нормативните и техническите изисквания, обезпечаващи безопасното придвижване на пешеходци и возила. Ищецът имала трайни и болезнени преживявания, загуба на съзнание, главозамайване, световъртеж, гадене, повръщане, главоболие, стрес, загуба на равновесие, несигурност, които съществено и продължително влошили качеството й на живот и възможността й за свободно самостоятелно обслужване и придвижване. Състоянието й не получило значително подобрение, а медицинската прогноза за бъдещото й състояние била несигурна. По заявените съображения моли за отмяна на постановеното решение и уважаване на предявения иск. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Столична община, чрез юрк. Попова, депозира писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбата като неоснователна. Своевременно с отговора на исковата молба ответникът заявил, че мястото на настъпване на увреждането на ищеца било в имот, частна собственост, поради което не била налице материално правна легитимация на СО да отговаря по предявения от ищеца иск. Същият факт бил установен по делото от заключението на СТЕ – мястото на падането попадало в границите на УПИ VIII, кв. 66-а по действащия регулационен план на гр. София, район Слатина, местност „ХС“, идентичен с ПИ с идентификатор 68134.705.400 по КККР. Мястото се намирало върху покривната плоча на изцяло подземния първи сутерен с общо гаражно пространство, разположен извън очертанията на надземната част от построената в имота многоетажна търговскоофисно-жилищна сграда, в близост до западната фасада на сградата и не представлявало част от партерен обект Аптека „Медея“, съдържаща само закрити помещения. Същото било оформено като обществено достъпно пространство, околовръст на сградата за свободно преминаване на пешеходци, но било извън тротоарната и уличната инфраструктура. Правилно и обосновано СРС приел за неоснователни първоначалните твърдения на ищеца, че участъкът, където ищецът паднала, бил част от тротоарната зона, което твърдение било опровергано от СТЕ. Не било установено и съгласно чл. 187, ал. 1 ЗУТ с ПУП в тази част от УПИ, в партерното ниво на сградата да било предвидено разширение и връзки с тротоара на прилежащата улица за улесняване на пешеходния достъп по протежение на улицата. Ето защо поддържането на участъка не било сред установените задължения на СО по чл. 5, чл. 8, чл. 19, ал. 1, чл. 31 и § 1, т. 1 и т. 4 ПЗР на ЗП, чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, вр. § 7, ал. 1 ПЗР на ЗМСМА за поддържане на общинската пътна мрежа, включително и прилежащите тротоари, като част от обхвата на пътя, в състояние, отговарящо на изискванията за безопасно движение по тях. Поради това и безпредметни били доводите в жалбата, че се касаело до имот частна общинска собственост, а нормата, която обвързвала СО била чл. 67, ал. 1, т. 2 от Наредбата за управление на отпадъците и поддържането на територията на СО. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски. Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания. При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Решението на СРС е правилно на поддържаните с въззивната жалба основания, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав напълно споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви и препраща към тях. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното: Със сезиралата съда искова молба ищецът С. С. А. излага, че на 01.04.2023г., събота, около 14.30 часа, преминавала пред аптека „Медея“ на адрес гр. София, ул. ••••, където се подхлъзнала на плочите на тротоара, залитнала и паднала назад. В момента валял дъжд, а плочите били гладки и хлъзгави. От падането първо ударила таза си, а после и главата. Изгубила съзнание за известно време. Когато се съвзела лежала по гръб, цялата мокра от дъжда и изпитвала силни болки в тялото, особено в таза и тила. Имала болки в дясната страна на лицето – око, ухо и ноздра. Виело й се свят, тъмнеело й пред очите, било й лошо. Подула й се дясната страна на лицето, имала постоянно гадене, периодично повръщане, течал й слузест секрет от дясната ноздра. Изпитвала стягане в областта на сърцето, имала проблеми със съня. В понеделник посетила УМБАЛ „Софиямед“. Изписани й били медикаменти. Установени били натъртвания на таза и дясна лицева част, три хематома на тила, В същата болница била хоспитализирана за периода от 26.04.2023г. до 28.04.2023г. в клиниката по неврохирургия. След изписването си от болницата получила инфаркт и мозъчно сътресение, което впоследствие било установено от изследване на скенер. Три месеца след инцидента силата на болките в травмираните области намалявала, но имала остри и болезнени пристъпи в главата. Към исковата молба – пет месеца и половина след инцидента, двата хематома на тила почти отминавали, но третият продължавал да я боли. Все още имала пристъпи на главоболие. При допир на десните око, ухо и ноздра усещала леко подуване и болка. От дясната й ноздра все още изтичал секрет. Претендира за търпените от нея в резултат на инцидента неимуществени вреди да бъде ангажирана отговорността на ответника СО, която не упражнила надзор по поддържането на проблемния участък от общинския тротоар. Задължение за такъв от страна на общинските служители произтичало от чл. 31 ЗП. Отговорността им обхващала и действията по разрешаване на ремонта на този тротоар с настилка, която при намокряне ставала хлъзгава и създавала опасност за безпрепятственото преминаване на гражданите. Въпреки подаваните сигнали на гражданите общинските служители не предприели всички необходими своевременни действия за задължаване на ползвателите на търговски обекти да предприемат спешни адекватни действия за пълно обезопасяване на прилежащия терен. Тротоарът представлявал елемент от пътното платно и конструктивна част от пътя по см. § 1, т. 1 и т. 2 ДР на ЗП и съгласно § 1, т. 4 ДР на Наредба № 2/17.01.2001г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка. Поддържането на пътищата и тротоарите било възложено на общината - § 1, т. 14 ДР от ЗП, вр. чл. 48, т. 2, б. „б“ ППЗП. Ето защо в нормативните правомощия на общината било да съблюдава състоянието и съответната поддръжка на тротоара към пътя. Претендира на основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД ответникът СО да бъде осъден да й заплати сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществените вреди – болки и страдания от удари в главата, дясната лицева част и таза, последвали инфаркт и мозъчно сътресение, проведено лечение, възстановяване и бъдещи прогнози, следствие на злополуката, настъпила на 01.04.2023г., в резултат на неупражнено съблюдаване на състоянието и осигуряване на съответния ремонт и подмяна на тротоара, покрит с хлъзгави плочи пред аптека „Медея“ гр. София, ул. ••••, ведно със законната лихва от 01.04.2023г. до окончателното погасяване на задължението. В срока по чл. 131 ГПК ответникът Столична община депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва същата като неоснователна. На първо място твърди, че не бил пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск. Мястото на увреждане било частна собственост – част от сграда с идентификатор 68134.705.400.1. Описаните плочки, онагледени на приложените към исковата молба снимки, не били част от тротоара, а от контурите на сградата-частна собственост. Това било видимо и от отделянето на сградата с парапет и чрез „повдигане“, с което частната собственост била разграничена от тротоара. Конкретно плочите били на обект - аптека с идентификатор 68134.705.400.1.29, собственост на „Ситифармако“ ЕООД. Признава, че поземленият имот, върху който сградата била изградена, бил частна общинска собственост. Самите плочки обаче, където ищецът паднала, били в преддверието на частната собственост на дружеството, описано и в нотариалния му акт за собственост и отразено и в инвестиционния проект на сградата. Същата частна собственост на дружеството била отделена с поставения парапет от другата страна на който бил общинският тротоар. В условията на евентуалност оспорва твърдения механизъм на настъпване на увреждането на ищеца. Оспорва наличието на причинна връзка на вредите с твърдяното падане – епикризата била едва от 28.04.2023г., в медицинските документи било посочено, че падането било седмица преди тази дата, не било посочено място; амбулаторният лист от 19.09.2023г. бил неотносим към инцидента, напълно неопределено било настъпването на посочения инфаркт. Оспорва претенцията и по размер с оглед критериите по чл. 52 ЗЗД. Твърди съпричиняване от страна на пострадалата – потърсила лекарска помощ 25 дни след инцидента. Моли за отхвърляне на иска. претендира разноски. С молба вх. № 232942/16.07.2024г., във връзка с оспорванията на ответника и дадените й от съда с определението по чл. 140 ГПК указания, ищецът уточнява мястото на падането. Това било тротоарната настилка от плочки, разположени в ПИ с идентификатор 68134.705.400, който бил частна общинска собственост на СО, пред и покрай външната стена на изградената в този имот сграда, пред аптека „Медея“ – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.705.400.1.29, непосредствено до парапета от метални тръбни елементи до тротоара, но извън застроената площ, вкл. и извън преддверието на аптеката. Сочи, че описаното в нотариалния акт преддверие било помещение, част от застроената площ на аптеката, а не обособена част от откритото пространство около сградата, в която се намирал обектът. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, има гаранционно-обезпечителна функция и е за чужди виновни противоправни действия. По така предявения иск следва да се установят следните елементи от фактическия състав, пораждащ тази отговорност: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда - при или по повод изпълнението на възложената работа, както и причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат. От събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. скица на сграда с идентификатор 68134.705.400, схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.705.400.1.29, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 32, том III, рег. № 10834, дело № 388/2013г. от 10.12.2013г. на В.М. – нотариус с рег. № 053 в регистъра на НК, с район на действие – СРС, извлечение от имотен регистър, СВп, партида 244494, инвестиционен проект от 2004г., представените от ищеца с исковата молба снимки с обозначаване на точното място на падането й, и неоспореното заключение на СТЕ, изготвено от в.л. Г. след изследване на доказателствата по делото и допълнително проучване в НАГ, в т.ч. преработка на плановата схема на сградата от 2005г. с чертеж на разпределението на първия етаж, сутерен на сградата, и оглед на място, по делото се установява несъмнено, че мястото на падането на ищеца се намирало в ъгловата зона от УПИ, подземно заета от сутеренни пространства, но над-теренно незастроена, понастоящем покрита с настилка от разнообразни по вид и повърхност плочи, без да било изпълнено предвиденото по проекта озеленяване в ивицата покрай същинския уличен тротоар. Същата зона била на вертикална кота по-висока от същинския тротоар покрай пътните платна на улиците и била отделена от тези тротоарни ивици с метален тръбен парапет. Точно тази задигната зона реално представлявала покривната повърхност на излизащите извън надземните очертания на сградата подземни пространства в първия сутерен. Съгласно заключението откритата зона, където инцидентът настъпил, не съставлявала част от обект: Аптека „Медея“, разположен в партерния етаж на сградата в УПИ № VIII, кв. 66-а по регулационния план на град София, район Слатина, местн. „Христо Смирненски“, идентичен ПИ с идентификатор № 68134.705.400 по сега действащите КККР, одобрени със Заповед № РД-18-138/24.07.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК. Вещото лице е категорично, че пешеходните проходи непосредствено до сградата, където било указано мястото на процесния инцидент, били извън същинските тротоарни зони покрай автомобилните платна: западно улица „Слатинска“ и южно улица „Гео Милев“. Съобразно изводите на експерта Г. мястото на процесния инцидент попадало в границите на УПИ № VIII, кв. 66- а по сега действащия регулационен план на град София, СО, район Слатина, местн. „Христо Смирненски“; идентичен с ПИ с идентификатор № 68134.705.400 по сега действащите КККР. Конкретно мястото на настъпване на инцидента се намирало върху покривната плоча на помещенията в изцяло подземния първи сутерен, разположени извън очертанията на надземната част от построената в имота многоетажна търговскоофисно-жилищна сграда. В този първи сутерен се намирало общо гаражно пространство. Същото място не представлявало част от тротоарната или уличната инфраструктура. То се намирало в близост до западната фасада и извън сградата и не представлявало част от партерен обект Аптека „Медея“, която съдържала само закрити помещения. Локацията се намирала върху покривната плоскост на подземните гаражи в първия сутерен на сградата и била оформена като обществено достъпно открито пространство, околовръст сградата, за свободно преминаване на пешеходци. Обезопасяване било направено с монтирането на метален тръбен парапет там, където тази покривна плоскост на подземните гаражи се издигала с около 20 сантиметра над нивото на същинския уличен тротоар. При огледа си на място вещото лице установила, че настилката, положена върху покривната плоскост на подземните гаражи била изпълнена с най-разнообразни плочи от гранитогрес, като се виждали три типа. Непосредствено пред входа на Аптека „Медея“ били положени плочи със силно набраздена повърхност, пригодени за екстериорна употреба при мокри, снежни сезони и заледяване. Странично, пред западната и източната фасади на сградата, били положени плочи само с леки неравности на повърхността, за ползване в мокри помещения, но непригодни за външна употреба, особено при опасност от заледяване. Имало участъци с частично подменени плочи при ремонти, различаващи се по цвят, които били с неподходяща, относително гладка повърхност и именно такива били плочите на мястото на падането на ищеца. Съгласно одобрения архитектурен проект екстериорната зона пред западната и южната фасади на сградата били предвидени по следния начин: Разположената на едно ниво с партера територия, останала извън закритите помещения, поради отдръпването на надземната част от сградата на североизток навътре в урегулирания поземлен имот, била представена като обикаляща околовръст пешеходна алея и площадки пред външните входове на отделните обекти, с условно изобразена настилка от предполагаемо тротоарни плочи за екстериорна употреба. Останалата ивица покрай същинския уличен тротоар (където се случил процесният инцидент ) била маркирана като оставени за озеленяване площи. На място обаче тези проектни предвиждания не били реално изпълнени и цялата ъглова зона от УПИ, подземно заета от сутеренни гаражни пространства, но останала над-теренно незастроена, леко задигната над тротоарното ниво (където ищецът паднала), понастоящем била покрита с настилка от разнообразни по вид и повърхност плочи, без изпълнено озеленяване. Категорично опровергани от доказателствата по делото и неоспореното заключение на СТЕ са въведените от ищеца с исковата молба твърдения, че претърпеният от нея инцидент настъпил на общинския тротоар, поради което на основание чл. 31 ЗП, вр. легалните дефиниции в § 1, т. 1, т. 2 и т. 14 ДР на ЗП, задължението за неговото поддържане (осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година) било на ответника СО. Споделен от настоящият съдебен състав е и доводът на първата инстанция, че по делото не се твърди, а и от доказателствата по делото не се установява предвидено разширение по чл. 187, ал. 1 ЗУТ в партерното ниво на сградата за връзка с тротоара на прилежащата улица, предвид на което за ответника СО не се обуславя което и да е от твърдените от ищеца с исковата молба задължения по ЗП или ППЗП. Посочената с исковата молба разпоредба от Наредба № 2/17.01.2001г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка, не е действаща правна норма към датата на инцидента, поради което позоваването на същата е неотносимо. С отговора на исковата молба ответникът СО признава, че ПИ с идентификатор № 68134.705.400 бил частна общинска собственост. В молбата си от 16.07.2024г., подадена в изпълнение на указанията на съда, дадени й с определението по чл. 140 ГПК, с което получила и отговора на исковата молба, подаден от ответника, ищецът възразила, че мястото на падането не попадало в преддверието на аптеката, а било в пространството около сградата, изградена в ПИ с идентификатор № 68134.705.400, който бил частна общинска собственост. В първото съдебно заседание чрез процесуалния си представител заявила, че претендирала, че имотът бил частна общинска собственост, включая настилката и ответникът носел отговорност за поставянето и поддържането на тази настилка, където станал инцидентът. Ищецът в това о.с.з. не е заявила изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, нито изрично поискала изменение на доклада на делото с добавяне на основание за ангажиране на отговорността на ответника в качеството му на собственик на ПИ с идентификатор № 68134.705.400. Въпреки това за пълнота на изложението СРС разгледал основанието и изложил подробни мотиви за неоснователност на същото, които се споделят и от настоящия съдебен състав. В допълнение въззивният съд посочва, че след като по проект мястото следвало да бъде озеленена площ, то изначално не било предвидено с градоустройствения план като такова за преминаване на граждани и пешеходци. Обстоятелството, че гражданите минавали оттам е едно фактическо положение, способствано от неизпълнението на заложеното в инвестиционния проект с полагането на плочи. По отношение на последното обстоятелство по делото не се установява полагането на неподходящите за екстериорна среда плочи да станало със съгласието или одобрението на СО или от служители на общината. Не се установява СО да разрешила/одобрила ремонт на поставените плочи с неподходящите такива. Не се установява и общината да била собственик на плочите. Противоправно е поведението на собствениците на сградата, с което те са нарушили одобрения инвестиционен проект и същото, ведно с неположената грижа за състоянието на екстериорните плочи, респ. полагането на неподходящи такива, ангажира именно тяхната отговорност – арг. чл. 195, ал. 1 ЗУТ, мотиви за което са изложени от първоинстанционния съд. Всички факти, обстоятелства и конкретни нарушения (бездействия), от които ищецът извежда отговорността на ответника СО, съставляват основанието на иска. Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК същите ищецът следва да изложи изчерпателно още с исковата молба, респ. в първото о.с.з., в случай, че добави основание или въведе нови фактически твърдения - чл. 214, ал. 1 ГПК. След този момент настъпва процесуална преклузия – правото на ищеца да сочи нови бездействия на ответника СО се погасява. Разглеждането на преклудирани възражения нарушава правото на защита на насрещната страна, тъй като тя нито може да заяви становище, нито да ангажира доказателства в своя защита. Възражението на ищеца за неупражнен от служители на общината контрол във връзка с допуснатото отклонение в инвестиционния проект не е въведено своевременно пред първата инстанция нито с исковата молба, нито в първото по делото о.с.з., нито дори след изслушването на СТЕ, поради което същото, въведено за първи път с писмените бележки, е обхванато от процесуалната преклузия. С оглед правото на защита на насрещната страна това възражение не подлежи на разглеждане. Дори и разгледано то би се явило неоснователно - по делото не се твърди и не се установява несъответствието между инвестиционния проект и изпълнените на място плочи да било налице при завършването на сградата и въвеждането й в експлоатация, предвид на което отговорността на СО не може да бъде ангажирана по повод неизпълнени от служителите й функции на етапа приемане на обекта с акт обр. 16. Твърдението на ищеца, въведено с исковата молба, че граждани подавали сигнали до СО, но общинските служители не предприели действия за задължаване на ползвателите на търговски обекти да предприемат спешни адекватни действия за пълно обезопасяване на прилежащия терен не са подкрепени от никое от доказателствата по делото, поради което въззивният съд ги намира за неоснователни. По делото е представено писмо на СО от 19.06.2023г., изпратено до ищеца в отговор на нейна жалба, в което общината описала предприетите от нея действия по този сигнал, вкл. като уведомила етажните собственици за задълженията им по чл. 195, ал. 1 ЗУТ, чл. 169, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ и им указала дължимите действия. За първи път с въззивната жалба ищецът въвежда твърдения за неизпълнени от служителите на общината задължения по контрол по чл. 76, ал. 1 и чл. 77, ал. 1 от Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на СО, за задължения на етажните собственици по чл. 67 от наредбата. По аналогични на горните мотиви възраженията са преклудирани и не следва да се разглеждат и обсъждат от съда. Тъй като изводите на настоящата инстанция напълно съвпадат с тези на първата, обжалваното решение, с което предявения от ищеца иск е приет за неоснователен е правилно и законосъобразно и следва да бъде изцяло потвърдено. По разноските: При този изход на спора право на разноски има ответникът СО. Пред СГС същият е представляван от юрисконсулт и претендира разноски за юрисконсултдско възнаграждение. Съдът определя такова в минимален размер от 100 евро, която сума следва да бъде присъдена на общината на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. С арг. чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за държавна такса за въззивното производство остават за сметка на съда. Воден от горните мотиви, Софийски градски съд