Решение № 2 от 5.1.2026 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 2445/2025 г.

Предявени са искове с правно основание чл.357, ал.1, вр. чл. 234 от КТ, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД .

Ищецът „УМБАЛ Проф. д-р Стоян Киркович” АД, гр. Стара

Загора, чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба, че ответницата била назначена на работа при ищеца с трудов договор № 242/04.02.2019 г., на длъжност Лекар-специализант по Пневмология и фтизиатрия, код по НКП 22127081, клас професии: Аналитични специалисти, считано от 04.02.2019 г., със срок до датата на придобиване на права на специалист, но не по-късно от една година от допускане на специализанта до държавен изпит – до 04.02.2024 г.

Твърди, че на 04.02.2019 г. между страните бил сключен Договор (чр-01- 3/11.02.19), в който, съгласно чл. 1, след придобиване на специалност лекарят, обучаващ се практически в лечебното заведение - база за практическо обучение, сключвал трудов договор с лечебното заведение за срок от 4 (четири) години. Съгласно чл. 2 от Договора, при неизпълнение на задължението по т. 1 от същия, лекарят придобил специалност, дължал обезщетение в размер на получаваното възнаграждение за срока на специализацията. Според чл. 3, при предсрочно прекратяване на трудовия договор по т. 1 от същият, лекарят дължал обезщетение в размер на получаваното възнаграждение за неотработения срок на договора, ведно със законната лихва от момента на прекратяване на трудовото правоотношение до изплащане на сумата. Съгласно чл. 4 от договора, при прекратяване на специализацията по чл. 25 от Наредба № 1 на M3 за придобиване на специалност, служителят дължал обезщетение на лечебното заведение в размер на полученото възнаграждение за периода, в който се обучавал.

Със заповед № 2349/16.09.2021 г., подписана от Ректора и Декана на Тракийски Университет - Ст. Загора, била възстановена специализацията по Пневмология и фтизиатрия на д-р М. Г. Н., специализант по Наредба № 1/22.01.2015 г. от 04.02.2019 г., с база за практическо обучение УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович” - гр. Ст. Загора и теоретично обучение МФ гр. Ст. Загора, на осн. чл. 24 (4) от същата Наредба, считано от 16.09.2021 г. В същата заповед било отразено обстоятелството, че ответницата прекъснала специализацията си със заповед № 145/18.06.2019 г. за срок от 2 години, считано от 04.06.2019 г. и заповед № 1293/04.06.2021 г. за срок от 6 месеца, считано от 03.06.2021 г. - т.е. прекъсването на специализацията било за периода от 04.06.2019 г. до 16.09.2021 г.

На 01.09.2021 г. между страните било сключено допълнително споразумение № 2632/01.09.2021 г. към трудов договор № 242/04.02.2019 г., с което ответницата била преназначена от длъжност Лекар- специализант на длъжност Лекар-специализант в УМБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович” АД, в УМБАЛ - Клиника по Пневмология и фтизиатрия, клас професии:

Аналитични специалисти, код по НКП 22127081, със срок на трудовия договор - до април 2025 г. Лицето се назначавало за специализация.

На 01.07.2022 г. между страните било сключено допълнително споразумение № 858/01.07.2022 г. към трудов договор № 242/04.02.2019 г., с което ответницата била преназначена от длъжност Лекар- специализант на длъжност Лекар-специализант в УМБАЛ - Първа вътрешна клиника - Първа ВК дейност Пневмология и фтизиатрия, клас професии: Аналитични специалисти, код по НКП 22127081, със срок на трудовия договор - до 15 април 2025 г. Лицето се назначавало: За специализация.

На 01.07.2023 г. между страните било сключено последното допълнително споразумение № 636/23.06.2023 г. към трудов договор № 242/04.02.2019 г., с което ответницата била преназначена в УМБАЛ – Първа вътрешна клиника - Първа ВК дейност Пневмология и фтизиатрия, от длъжност Лекар - специализант на длъжност Лекар - специализант, клас професии: Аналитични специалисти, код НКП 22127081.

На 31.05.2024 г. от ответницата била подадена молба (Вх. № ЧР-03- 193/31.05.2024 г.) до изпълнителния директор на УМБАЛ „Проф.Д-р Ст. Киркович” АД, гр. Стара Загора, с която и на основание чл. 325, aл. 1 от КТ, молела да й бъде прекратено трудовото правоотношение с работодателя, считано от 01.07.2024 г. а в случай, че молбата й не бъде приета - същата да се считала за предизвестие по чл. 326, ал. 1 от КТ.

Трудовото правоотношение с ответницата по трудов договор № 242/04.02.2019 г. било прекратено със заповед № 71/14.06.2024 г., на основание чл. 326, ал. 1 от КТ и заявление с Вх. № чр-03-193/31.05.2024 г. от ответницата, считано от 01.07.2024 г. В заповедта било отразено, че на лицето следвало да се изплати обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван отпуск в р-р на 14 работни дни за 2023 г. и 16 работни дни за 2024 г. Заповедта била връчена на ответницата срещу подпис на дата 01.07.2024 г.

С прекратяване на трудовото си правоотношение с ищеца, ответницата прекратила специализацията си по чл. 25 от Наредба № 1 на M3 за придобиване на специалност и съгласно чл. 4 от от сключения на 04.02.2019 г. между страните договор (чр-01-3/11.02.19), дължала обезщетение на лечебното заведение в размер на полученото възнаграждение за периода, в който се обучавала.

От фишовете й за заплата било видно, че през периода от 04.02.2019 г. до 30.06.2024 г. включително, ответницата получила брутно възнаграждение в общ размер 90 659,39 лв., както следва: За 2019 година: месец януари – 0,00 лв.; месец февруари – 884,45 лв., месец март – 923,93 лв., месец април – 1108,03 лв., месец май – 889,28 лв., месец юни – 116,25 лв., месец юли – 0,00 лв., месец август – 0,00 лв., месец септември – 0,00 лв., месец октомври - 0,00 лв, месец ноември – 0,00 лв., месец декември – 0,00 лв. или общо за годината – 3921,94 лв.; За 2020 година: месец януари – 0,00 лв.; месец февруари – 0,00 лв., месец март – 0,00 лв., месец април – 0,00 лв., месец май – 0,00 лв., месец юни – 0,00 лв., месец юли – 0,00 лв., месец август – 0,00 лв., месец септември – 0,00 лв., месец октомври - 0,00 лв, месец ноември – 0,00 лв., месец декември – 0,00 лв. или общо за годината – 0,00 лв.; За 2021 година: месец януари – 0,00 лв.; месец февруари – 0,00 лв., месец март – 0,00 лв., месец април – 0,00 лв., месец май – 0,00 лв., месец юни – 0,00 лв., месец юли – 0,00 лв., месец август – 0,00 лв., месец септември – 433,42 лв., месец октомври – 2328,70 лв, месец ноември – 3541,58 лв., месец декември – 3846,96 лв. или общо за годината – 10150,96 лв. За 2022 година: месец януари – 3793,50 лв.; месец февруари – 3228,28 лв., месец март – 3980,52 лв., месец април – 1895,20 лв., месец май – 1139,20 лв., месец юни – 1464,00 лв., месец юли – 1937,64 лв., месец август – 1880,85 лв., месец септември – 2517,00 лв., месец октомври – 2282,91 лв, месец ноември – 1909,61 лв., месец декември – 1411,23 лв. или общо за годината – 27439,94 лв. За 2023 година: месец януари – 2155,77 лв.; месец февруари – 1591,00 лв., месец март – 2086,60 лв., месец април – 2690,83 лв., месец май – 2282,50 лв., месец юни – 2244,92 лв., месец юли – 2346,38 лв., месец август – 2278,13 лв., месец септември – 2452,93 лв., месец октомври – 2628,90 лв, месец ноември – 2542,40 лв., месец декември – 2473,43 лв. или общо за годината – 27772,79 лв. За 2024 година: месец януари – 2497,10 лв.; месец февруари – 3059,43,00 лв., месец март – 3840,60 лв., месец април – 2845,00 лв., месец май – 2844,68 лв., месец юни – 6286,25 лв., месец юли –0,00 лв., месец август – 0,00 лв., месец септември – 0,00 лв., месец октомври – 0,00 лв, месец ноември – 0,00 лв., месец декември – 0,00 лв. или общо за годината – 21373,06 лв. В сумата за м. 06.2024 г. било включено обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 3 465,00 лв. за 30 работни дни.

Само за периода на специализация (от 04.02.2019 г. до 30.06.2024 г., включително 30.06.2024г., с отчетено прекъсване от 04.06.2019 г. до 16.09.2021 г.), ответницата получила брутно възнаграждение в общ размер 84 160,69 лв., в т.ч: За 2019 г. – 3912,94 лв.; За 2020 г. – 0,00 лв.; За 2021 г. - 10150,66 лв., от които 6498,70 лв., получени в периода на прекъсване; за 2022 г. – 27439,94 лв.; За 2023 г. – 27773,79 лв.; За 2024 г. – 21373,06 лв.

Съгласно чл. 4 от сключения на 04.02.2019 г. между страните договор № чр-01-3/11.02.2019 г. ответницата дължала обезщетение на ищеца в размер на полученото възнаграждение за периода, в който се обучавала (04.02.2019 г. – 30.06.2024 г., включително, с отчетено прекъсване от 04.06.2019 г. до 16.09.2019 г.) – в общ размер на 84160,69 лв. Сумата била дължима от датата на неизпълнение на договора – 01.07.2024 г.

Съгласно чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължал обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът можел да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определял от Министерския съвет. Мораторната лихва върху главницата 84 160,69 лв., за периода от 01.07.2024 г. до датата на завеждане на иска - 01.09.2024 г. вкл., била в размер на 2 007,44 лв. Ответницата дължала и законна лихва върху главницата 84 160,69 лв., за периода от датата на завеждане на иска (02.09.2024 г.) до окончателното изплащане на сумата.

Ответницата провела отделни модули във връзка със специализацията си, на което основание били издадени следните фактури:

1. Фактура № 0000009246 от дата 05.07.2024 г., издадена от УМБАЛ “Проф.Д-р Ст.Киркович” АД Ст.Загора, с получател ответницата, на стойност 143,00 лв. с включен ДДС, с предмет на доставката: Такса за издаване на удостоверение за проведен модул по Други процедури от 28.06.2023г. до 19.09.2023г.; Болести на плеврата от 21.12.2022г. до 17.01.2023г.; Дихателна недостатъчност от 23.11.2022г. до 20.12.2022г.; Редки белодробни болести от 19.04.2023г. до 02.05.2023г.; Функционално изследване на дишането от 17.05.2023г. до 27.06.2023г.; Медиастинални болести от 18.01.2023г. до 31.01.2023г.; Симптоми и прояви при белодробни болести от 03.05.2023г. до 16.05.2023г.; Еозинофилни болести от 22.03.2023г. до 04.04.2023г.; Алергични болести Ige - медиирани от 08.03.2023г. до 21.03.2023г.; Дихателни болести и бременност от 01.03.2023г. до 07.03.2023г.; Белодробни прояви на системни извънбелодробни болести от 01.02.2023г. до 14.02.2023г.; Наследствени болести и нарушения в развитието от 15.02.2023г. до 28.02.2023г.; Имунодефицитни състояния от 05.04.2023г. до 18.04.2023г. Фактурата била платена от ответницата в брой, за което от ищеца бил издаден Приходен касов ордер (ПКО) № 12872/05.07.2024 г.;

2. Фактура № 0000006957 от дата 27.09.2022 г., издадена от УМБАЛ “Проф.Д-р Ст.Киркович” АД Ст.Загора, с получател ответницата, на стойност 110,00 лв. с включен ДДС, с предмет на доставката: Такса за издаване на удостоверение за проведен модул Ревматология от 27.04.2022г. до 24.05.2022г.; Болести на гръдната стена, респираторни мускули и диафрагмата от 13.04.2022 г. до 26.04.2022 г.; Остро увреждане от 30.03.2022 г. до 12.04.2022 г.; Ятрогенни болести от 16.03.2022 г. до 30.03.2022 г.; Дифузни интерстициални белодробни болести от 19.01.2022 г. до 15.03.2022 г.; Структура и функция на дихателната система от 04.02.2019 г. до 17.02.2019 г.; Болести на въздушните пътища от 18.02.2019 г. до 12.05.2019 г.; Торакални тумори от 13.05.2019 г. до 23.06.2019 г.; Нетуберкулозни дихателни пътища от 15.09.2019г. до 07.12.2019 г.; Белодробни съдови болести от 08.12.2021 г. до 04.01.2022 г.; Професионални и причинени от околната среда белодробни болести, от 05.02.2022 г. до 18.01.2022 г. Фактурата била платена от ответницата в брой, за което от ищеца бил издаден ПКО № 10855/27.09.2022 г.;

3. Фактура № 0000007559 от дата 23.03.2023 г., издадена от УМБАЛ "Проф.Д-р Ст.Киркович” АД Ст.Загора, с получател ответницата, на стойност 104,50 лв. с включен ДДС, с предмет на доставката: Практическо обучение по модул: Болести, причинени от нарушение на съня за период от 09.11.2022 г. до 22.11.2022 г. Фактурата била платена от ответницата в брой, за което от ищеца бил издаден ПКО № 11569/23.03.2022 г.

На 23.05.2022 г. в гр. Троян бил сключен договор 15-17 за провеждане на практическо обучение, на основание Чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1 от 22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, между: УМБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович” АД, - ВЪЗЛОЖИТЕЛ и „Специализирана болница за активно лечение по белодробни болести - Троян” ЕООД - ИЗПЪЛНИТЕЛ, по силата на който възложителят възлагал, а изпълнителят приемал: 1. да провежда практическо обучение на специализанти, сключили договор с УМБАЛ “Проф. д-р Ст.Киркович” АД по Наредба №1 от 22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването; 2. да провежда практическо обучение на специализанти, сключили трудов договор с УМБАЛ ”Проф. д-р Ст.Киркович” АД по реда на Наредба № 1 от 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването на длъжност, лекар - специализант”. Съгласно чл. 1, ал. 2 от същия договор, практическото обучение щяло да се провежда по раздели или модули, които не можели да бъдат изпълнени в лечебното заведение на възложителя. Според чл. 6. ал. 1 от договора, възложителят се задължавал да заплаща на изпълнителя месечната стойност на практическото обучение на всеки специализант в сроковете и при условията, определени в допълнителното споразумение. Размерът на таксата за обучението на специализанти, които се обучавали по реда на Наредба № 1 от 22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, бил 230,00 лв. месечно, а за по-кратко от един месец обучение таксата се изчислявала пропорционално (чл. 6, ал. 2).

На 23.05.2022 г. било сключено допълнително споразумение, на осн. чл. 1 от договор за провеждане на практическо обучение, между УМБАЛ “Прф. Д- р Стоян Киркович”АД, гр. Ст. Загора - Възложител и „Специализирана болница за активно лечение по белодробни болести - Троян” ЕООД, гр. Троян - Изпълнител, като съгл. чл. 1 възложителят възлагал, а изпълнителят приемал, в уговорените срокове да проведе практическото обучение на ответницата, зачислена за придобиване на специалност „Пневмология и фтизиатрия”, по долуописания модул от програмата за специализация: Модул: „Туберкулоза”; Период на обучение от 25.05.2022 год. - до 09.11.2022 год.; Съгласно чл. 2, ал. 1 от същото, след успешното приключване на обучението, определено в чл. 1 от споразумението, изпълнителят се задължавал да издаде удостоверение за проведено обучение. Съгласно чл. 2, ал. 2, удостоверението по ал. 1 се издавало в три еднообразни екземпляра. Единият се предоставял на възложителя, чрез специализанта, вторият оставал за изпълнителя, а третият - за специализанта. Според чл. 3. за проведеното обучение възложителят се задължавал да изплати на изпълнителя сума в размер на 1 283,71 лева.

За проведеното на ответницата обучение, от “Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести - Троян” ЕООД, било издадено удостоверение Изх. № 360/08.11.2022 г. Същото било издадено на основание заповед № 88/23.05.2022 г. на управителя на „СБАЛББ-Троян” ЕООД в уверение на това, че ответницата провела модул 5 /Туберкулоза/ за период от 24 седмици считано от 25.05.2022 г. до 08.11.2022 г. в изпълнение Програмата за специализация по Пневмология и фтизиатрия с база на обучение „СБАЛББ- Троян” ЕООД.

Фактура № 0000009246 от дата 05.07.2024 г., била издадена от УМБАЛ „Проф.Д-р Ст.Киркович" АД Ст.Загора, с получател ответницата, на стойност 143,00 лв. с ДДС, с предмет на доставката: Такса за издаване на удостоверение за проведен модул по Други процедури от 28.06.2023 г. до 19.09.2023 г.; Болести на плеврата от 21.12.2022 г. до 17.01.2023 г.; Дихателна недостатъчност от 23.11.2022 г. до 20.12.2022 г.; Редки белодробни болести от 19.04.2023 г. до 02.05.2023 г.; Функционално изследване на дишането от 17.05.2023 г. до 27.06.2023 г.; Медиастинални болести от 18.01.2023 г. до 31.01.2023 г.; Симптоми и прояви при белодробни болести от 03.05.2023 г. до 16.05.2023 г.; Еозинофилни болести от 22.03.2023 г. до 04.04.2023 г.; Алергични болести Ige - медиирани от 08.03.2023 г. до 21.03.2023 г.; Дихателни болести и бременност от 01.03.2023 г. до 07.03,202 3г.; Белодробни прояви на системни извънбелодробни болести от 01.02.2023г. до 14.02.2023г.; Наследствени болести и нарушения в развитието от 15.02.2023г. до 28.02.2023г.; Имунодефицитни състояния от 05.04.2023г. до 18.04.2023г. Фактурата била платена от ответницата в брой, за което от ищеца били издадени ПКО № 12872/05.07.2024 г. и Фискален бон от 08.07.2024 г.

Фактура № 0000007559 от дата 23.03.2023 г. била издадена от УМБАЛ „Проф.Д-р Ст.Киркович” АД Ст.Загора, ЕИК 123535874 с получател ответницата, на стойност 104,50 лв. с ДДС , с предмет на доставката: Практическо обучение по модул “Болести, причинени от нарушение на съня за периода от 09 11.2022 г. до 22.11.2022 г. Фактурата била платена от ответницата в брой, за което от ищеца бил издаден ПКО № 11569/23.03.2023 г. и фискален бон от 23.03.2023 г.

Фактура № 0000006957 от дата 27.09.2022 г. била издадена от УМБАЛ „Проф.Д-р Ст.Киркович” АД Ст.Загора, с получател ответницата, на стойност 110,00 лв., с предмет на доставката: Такса за издаване на удостоверение за проведен модул Ревматология от 27.04.2022 г. до 24.05.2022 г.; Болести на гръдната стена, респираторни мускули и диафрагмата от 13.04.2022 г. до 26.04.2022 г.; Остро увреждане от 30.03.2022 г. до 12.04.2022 г.; Ятрогенни болести от 16.03.2022 г. до 30.03.2022 г.; Дифузни интерстициални белодробни болести от 19.01.2022 г. до 15.03.2022 г.; Структура и функция на дихателната система от 04.02.2019 г. до 17.02.2019 г.; Болести на въздушните пътища от 18.02.2019 г. до 12.05.2019 г.; Торакални тумори от 13.05.2019 г. до 23.06.2019 г.; Нетуберкулозни дихателни пътища от 15.09.2019 г. до 07.12.2019 г.; Белодробни съдови болести от 08.12.2021 г. до 04.01.2022 г.; Професионални и причинени от околната среда белодробни болест от 05.02.2022 г. до 18.01.2022 г. Фактурата била платена от ответницата в брой, за което било издаден ПКО № 10855/27.09.2022 г. и Фискален бон от същата дата.

Гореописаните фактури, издадени от ищеца, били платени от ответницата в брой. Вземането по тях било осчетоводено в дебита на счетоводна сметка 4112 “Обучение на специализанти”, аналитична партида „М. Г. Н.”. При извършените плащания задълженията били закрити, като била Дебитирана счетоводна сметка 501 „Каса в левове” и била кредитирана счетоводна сметка 4112 „Обучение на специализанти”, аналитична партида „М. Г. Н.”. Към Н.ящия момент счетоводна сметка 4112 била с нулево салдо.

От ответницата не била възстановена единствено платената от ищеца сума в размер 1 283.71 лв. в полза на „Специализирана болница за активно лечение по белодробни болести - Троян” ЕООД, гр. Троян, въз основа сключеното на 23.05.2022 г. допълнително споразумение, на основание чл. 1 от договор за провеждане на практическо обучение, за проведеното практическо обучение на ответницата.

Ищецът моли съда да осъди ответницата - д-р М. Г. Н., да заплати на УМБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович” АД следните суми:

1.1. Обезщетение/неустойка, съгласно чл. 4 от сключения на 04.02.2019 г. между страните Договор (чр-01-3/11.02.19), в размер на 84 160,69 лв.;

1.2. Мораторна лихва върху главницата по т. 1.1, за периода от 01.07.2024 г. до 01.09.2024 г. включително, в размер на 2 007,44 лв.;

1.3. Законна лихва върху главницата по т. 1.1, за периода от 02.09.202 г. до окончателното изплащане на сумата;

2.1. Възстановяване на сумата 1 283,71 лв., платената от ищеца в полза на „Специализирана болница за активно лечение по белодробни болести - Троян” ЕООД, гр. Троян, въз основа сключеното между тях на 23.05.2022 г. Допълнително споразумение, на основание чл. 1 от Договор за провеждане на практическо обучение - за проведеното практическо обучение на д-р М. Г. Н. с УИН 2500002228, зачислена за придобиване на специалност „Пневмология и фтизиатрия”, по модул „Тубелкулоза”, с период на обучение от 25.05.2022 год. - до 09.11.2022 год.;

2.2. Мораторна лихва върху главницата по т. 2.1, за периода от 01.07.2024 г. до 01.09.2024 г. включително, в размер на 30,62 лв.;

2.3. Законна лихва върху главницата по т. 2.1, от 02.09.2024 г. до окончателното изплащане на сумата и разноските по делото, в т.ч. адвокатско възнаграждение за един адвокат.

С допълнителна молба от 12.09.2024 година, ищецът пояснява , че съгласно чл.2, ал.1 от сключеното на 23.05.2022 г. допълнително споразумение, на основание чл. 1 от договор за провеждане на практическо обучение, между УМБАЛ „Прф. Д-р Стоян Киркович” АД, гр. Ст. Загора и „Специализирана болница за активно лечение по белодробни болести - Троян” ЕООД, гр. Троян, след успешното приключване на обучението, определено в чл. 1 от това споразумение, изпълнителят се задължавал да издаде удостоверение за проведено обучение. Според чл. 3, за проведеното обучение възложителят се задължавал да изплати на изпълнителя сума в размер на 1 283,71 лева.

Ответницата дължала възстановяване и на платената от ищеца сума в размер 1 283,71 лв. в полза на „Специализирана болница за активно лечение по белодробни болести - Троян” ЕООД, гр. Троян, въз основа сключеното на 23.05.2022 г. допълнително споразумение, на осн. чл. 1 от договор за провеждане на практическо обучение, за проведеното й практическо обучение от 25.05.2022 г. - до 09.11.2022 г., ведно с мораторната лихва върху главница 1 283,71 лв., за периода от 01.07.2024 г. до датата на завеждане на иска - 01.09.2024 г. вкл., в размер на 30,62 лв. и законна лихва върху главницата от датата на завеждане на ИМ до окончателното изплащане на сумата. Основавал тази си искова претенция на клаузите в периодично сключваните между работодателя и ответницата допълнителни споразумения към трудов договор № 242/04.02.2019 г., съдържащи се в представеното към ИМ лично трудово досие на ответницата. В т. 9 „Фирмени условия по трудов договор” от сключеното на 01.09.2021 г. между страните допълнително споразумение № 2632/01.09.2021 г. към Трудов договор № 242/04.02.2019 г. изрично било отразено, че “...обучението по модули в други ЛЗ е за сметка на лицето.” Същият текст се съдържал в т. 8 „Фирмени условия по трудов договор” на сключеното на 01.07.2022 г. между страните допълнително споразумение № 858/01.07.2022 г. към Трудов договор № 242/04.02.2019 г. В сключеното на 01.07.2023 г. между страните последно допълнително споразумение № 636/23.06.2023 г. към Трудов договор № 242/04.02.2019 г. било посочено, че “...всички останали клаузи по трудовия договор и допълнителните споразумения остават непроменени.”. Към датата на завеждане на ИМ и към Н.ящия момент от ответницата не била възстановена единствено платената от ищеца сума в размер 1 283,71 лв. в полза на „Специализирана болница за активно лечение по белодробни болести - Троян” ЕООД, гр. Троян, въз основа сключеното на 23.05.2022 г. Допълнително споразумение, на основание чл. 1 от Договор за провеждане на практическо обучение, за проведеното практическо обучение на д-р М. Г. Н. с УИН 2500002228, зачислен за придобиване на специалност „Пневмология и фтизиатрия”, по модул „Туберкулоза”, с период на обучение от 25.05.2022 г. – до 09.11.2022 г.

С Допълнителна молба от 22.10.2024 г. ищецът пояснява , че в исковата молба, като правни основания за завеждане на иска срещу ответницата, посочил чл. 92 от ЗЗД, според ал. 1 от който, неустойката обезпечавала изпълнението на задължението и служила като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да било нужно те да се доказват. Кредиторът можел да иска обезщетение и за по-големи вреди и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, според който, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължал обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът можел да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определял от Министерския съвет.

Ищецът допълва тези правни основания, съответно с: чл. 79 от ЗЗД, съгл. който, ако длъжникът не изпълнил точно задължението си, кредиторът имал право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.

Когато се искало обезщетение вместо изпълнение - интересът от изпълнението вече отдавна бил отпаднал, длъжникът можел да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът имал още интерес от изпълнението. Според чл. 82 от ЗЗД, обезщетението обхващало претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те били пряка и непосредствена последица от неизпълнението и можели да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът бил недобросъвестен, той отговарял за всички преки и непосредствени вреди и чл. 84 от ЗЗД, съгл. който, когато денят за изпълнение на задължението бил определен, длъжникът изпадал в забава след изтичането му. Но ако този ден бил изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадали в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Когато нямало определен ден за изпълнение, длъжникът изпадал в забава, след като бил поканен от кредитора. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смятал в забава и без покана.

Относно главницата 84 160,69 лв. и претендираните мораторни и законни лихви върху нея, уточнява, че основание за търсене на неустойка по чл. 92 от ЗЗД от ответницата бил чл. 4 от сключения на 04.02.2019 г. между страните Договор (чр-01-3/11.02.19), съгл. който, при прекратяване на специализацията по чл. 25 от Наредба № 1 на M3 за придобиване на специалност, служителят дължал обезщетение на лечебното заведение в размер на полученото възнаграждение за периода, в който се обучавал. Трудовото правоотношение с ответницата по трудов договор № 242/04.02.2019 г. било прекратено със Заповед № 71/14.06.2024 г., на основание чл. 326, ал. 1 от КТ и Заявление с Вх. № чр- 03-193/31.05.2024 г. от същата, считано от 01.07.2024 г. Заповедта била връчена на ответницата срещу подпис на дата 01.07.2024 г. С прекратяване на трудовото си правоотношение с ищеца, ответницата прекратявала специализацията си по чл. 25 от Наредба № 1 на M3 за придобиване на специалност и съгласно чл. 4 от от сключения на 04.02.2019 г. между страните Договор (чр-01-3/11.02.19), дължала обезщетение на лечебното заведение в размер на полученото възнаграждение за периода, в който се е обучавала. От изложеното било видно, че ответницата била недобросъвестна и не изпълнила точно задълженията си по сключения на 04.02.2019 г. между страните Договор (чр-01-3/11.02.19), поради което на осн. чл. 82 от ЗЗД отговаряла за всички преки и непосредствени вреди, а на осн. чл. 79 ЗЗД ищецът имал право да иска обезщетение за неизпълнение.

Била налице хипотезата на чл. 4 от сключения на 04.02.2019 г. между страните Договор (чр-01 -3/11.02.19), с предвидена неустойка, която по смисъла на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, служела като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да било нужно те да се доказват. Тъй като се касаело за задължение от непозволено увреждане, съгл. чл. 84 от ЗЗД, длъжникът се смятал в забава и без покана. Вземането било изискуемо от датата на неизпълнение на сключения на 04.02.2019 г. между страните Договор (чр-01- 3/11.02.19), която била датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ответницата.

Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължал обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. На това правно основание претендира мораторна лихва върху главницата 84 160,90 лв., за периода от 01.07.2024 г. до датата на завеждане на иска (01.09.2024 г. включително), в размер на 2 007,44 лв. и законна лихва върху същата главница, за периода от датата на завеждане на иска (02.09.2024 г.) до окончателното изплащане на сумата.

Относно главницата 1 283,71 лв. и претендираните мораторни и законни лихви върху нея, уточнява, че основава тази си искова претенция на клаузите в периодично сключваните между работодателя и ответницата допълнителни споразумения към трудов договор № 242/04.02.2019 г., съдържащи се в представеното към ИМ лично трудово досие на ответницата (т. 9 “Фирмени условия по трудов договор“ от сключеното на 01.09.2021 г. между страните Допълнително споразумение № 2632/01.09.2021 г. към Трудов договор № 242/04.02.2019 г.; т. 8 “Фирмени условия по трудов договор” на сключеното на 01.07.2022 г. между страните Допълнително споразумение № 858/01.07.2022 г. към Трудов договор № 242/04.02.2019 г. и сключеното на 01.07.2023 г. между страните последно Допълнително споразумение № 636/23.06.2023 г. към трудов договор № 242/04.02.2019 г.), според които обучението по модули в други ЛЗ било за сметка на лицето.

Съгласно чл. 1 от сключеното на 23.05.2022 г. допълнително споразумение възложителят възлагал, а изпълнителят приемал, в уговорените срокове да проведе практическото обучение на д-р М. Г. Н. с УИН 2500002228, зачислен за придобиване на специалност „Пневмология и фтизиатрия", по модул „Туберкулоза” Период на обучение от 25.05.2022 г. - до 09.11.2022 г. от програмата за специализация. Съгл. чл. 2, ал. 1 от същото, след успешното приключване на обучението, определено в чл. 1 от това споразумение, изпълнителят се задължавал да издаде удостоверение за проведено обучение. Според чл. 3, за проведеното обучение възложителят се задължавал да изплати на изпълнителя сума в размер на 1 283,71 лв. Ответницата била недобросъвестна и не изпълнила точно задълженията си по сключения между страните Трудов договор № 242/04.02.2019 г. и горецитираните допълнителни споразумения към него, поради което на осн. чл. 82 от ЗЗД отговаряла за всички преки и непосредствени вреди, а на осн. чл. 79 ЗЗД ищецът имал право да иска обезщетение за неизпълнение. Тъй като се касаело за задължение от непозволено увреждане, съгл. чл. 84 от ЗЗД, длъжникът се смятал в забава и без покана. Вземането било изискуемо от датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ответницата. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължал обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. На това правно основание ищецът претендира мораторна лихва върху главницата 1 283,71 лв., за периода от 01.07.2024 г. до датата на завеждане на иска (01.09.2024 г. включително), в размер на 30,62 лв. и законна лихва върху същата главница, за периода от датата на завеждане на иска (02.09.2024 г.) до окончателното изплащане на сумата.

Уточнява петитума на исковата молба, както следва:

Моли да бъде осъдена ответницата д-р М. Г. Н., да заплати на ищеца УМБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович” АД следните суми:

1.1. Обезщетение/неустойка, съгласно чл. 4 от сключения на 04.02.2019 г. между страните Договор (чр-01-3/11.02.19), за неизпълнение клаузите на същия договор, с правно основание чл. 92 от ЗЗД, във връзкака с чл. 82 от ЗЗД и чл. 79 от ЗЗД, в размер на 84 160,69 лв.;

1.2. Мораторна лихва върху главницата по т. 1.1, за периода от 01.07.2024 г. до 01.09.2024 г. включително, с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, във в-ка с чл. 84 от ЗЗД, в размер на 2 007,44 лв.;

1.3. Законна лихва върху главницата по т. 1.1, с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 84 от ЗЗД, за периода от 02.09.2024 г. до окончателното изплащане на сумата;

2.1. Сумата 1 283,71 лв., с правно основание чл. 82 от ЗЗД и чл. 79 от ЗЗД, поради неизпълнение от страна на ответницата на клаузите в периодично сключваните между работодателя и нея Допълнителни споразумения към трудов договор № 242/04.02.2019 г., съдържащи се в представеното към ИМ лично трудово досие (т. 9 “Фирмени условия по трудов договор” от сключеното на 01.09.2021 г. между страните Допълнително споразумение № 2632/01.09.2021 г. към Трудов договор № 242/04.02.2019 г.; т. 8 “Фирмени условия по трудов договор” на сключеното на 01.07.2022 г. между страните Допълнително споразумение № 858/01.07.2022 г. към Трудов договор № 242/04.02.2019 г. и сключеното на 01.07.2023 г. между страните последно Допълнително споразумение № 636/23.06.2023 г. към Трудов договор № 242/04.02.2019 г.), а именно, че “...Обучението по модули в други ЛЗ е за сметка на лицето.”.

2.2. Мораторна лихва върху главницата по т. 2.1, за периода от 01.07.2024 г. до 01.09.2024 г. включително, с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, във в-ка с чл. 84 от ЗЗД, в размер на 30,62 лв.;

2.3. Законна лихва върху главницата по т. 2.1, за периода от 02.09.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, във в-ка с чл. 84 от ЗЗД,

3. Разноските по делото, в т.ч. адвокатско възнаграждение за един адвокат.

С допълнителна молба от 12.11.2024 г., ищецът уточнява , че основание за търсене на неустойка по чл. 92 от ЗЗД от ответницата бил чл. 4 от сключения на 04.02.2019 г. между страните договор (чр-01-3/04.02.19г.), съгл. който, при прекратяване на специализацията по чл. 25 от Наредба № 1 на M3 за придобиване на специалност, служителят дължал обезщетение на лечебното заведение в размер на полученото възнаграждение за периода, в който се е обучавал.

Ответницата била назначена на работа в УМБАЛ “Проф. Д-р Стоян Киркович” АД, с Трудов договор № 242/04.02.2019 г., на длъжност Лекарспециализант по Пневмология и фтизиатрия, код по НКП 22127081, клас професии: Аналитични специалисти, считано от 04.02.2019 г., със срок до датата на придобиване на права на специалист, но не по-късно от една година от допускане на специализанта до държавен изпит - до 04.02.2024 г. Със заповед № 2349/16.09.2021 г., подписана от Ректора и Декана на Тракийски Университет - Ст. Загора, била възстановена специализацията по Пневмология и фтизиатрия на ответницата - специализант по Наредба № 1/22.01.2015 г. от 04.02.2019 г., с база за практическо обучение УМБАЛ “Проф. Д-р Стоян Киркович” - гр. Ст. Загора и теоретично обучение МФ гр. Ст. Загора, на осн. чл. 24, ал.4 от същата Наредба, считано от 16.09.2021 г. В същата заповед било отразено обстоятелството, че д-р М. Г. Н. е прекъснала специализацията си със заповед № 145/18.06.2019 г. за срок от 2 години, считано от 04.06.2019 г. и заповед № 1293/04.06.2021 г. за срок от 6 месеца, считано от 03.06.2021 г. - т.е. прекъсването на специализацията било за периода от 04.06.2019 г. до 16.09.2021 г.

Трудовото правоотношение с ответницата по трудов договор № 242/04.02.2019 г. било прекратено със заповед № 71/14.06.2024 г. С

прекратяване на трудовото си правоотношение с ищеца М. Г. Н. прекратявала специализацията си по чл. 25 от Наредба № 1 на M3 за придобиване на специалност и съгласно чл. 4 от от сключения на 04.02.2019 г. между страните договор (чр-01- 3/11.02.19), дължала обезщетение на лечебното заведение в размер на полученото възнаграждение за периода, в който се обучавала. Понятието “полученото възнаграждение” било общо и включвало в себе си получените от ответницата брутни суми за трудово възнаграждение и обезщетения през периода, в който се обучавала, т.е. от 04.02.2019 г. до 04.06.2019 г. (до прекъсването на специализацията) и от 16.09.2021 г. (датата на възстановяване на специализацията) до 01.07.2024 г. (датата на прекратяване на трудовото правоотношение и прекратяването на специализацията). Отделните елементи, формиращи брутното възнаграждение на ответницата за всеки месец, били подробно отразени във фишовете й за заплати.

Уточнява, че исковата претенция не е за периода от 04.02.2019 г. до 16.09.2021 г. в общ размер на 84 160,69 лв., а за периода от 04.02.2019 г. (датата на започване на специализацията) до 04.06.2019 г. (датата на прекъсване на специализацията) - в размер на 3 921,94 лв. и от 16.09.2021 г. (датата на възстановяване на специализацията) до 01.07.2024г. (датата на прекратяване на трудовото правоотношение и прекратяването на специализацията) - в размер на 80238,75 лв. Или исковата ни претенция била в общ размер на 84 160,69 лв.

Ответницата дължала обезщетение на лечебното заведение в размер на полученото възнаграждение за периода, в който се обучавала (04.02.2019 г. - 30.06.2024 г. вкл., с отчетено прекъсване от 04.06.2019 г. до 16.09.2021 г.) - в общ размер 84 160,69 лв.

Уточнява т. 1.1. и т. 1.2. ОТ петитума на исковата молба, както следва:

1.1. Обезщетение/неустойка, съгласно чл. 4 от сключения на 04.02.2019 г. между страните Договор (чр-01-3/11.02.19), за неизпълнение клаузите на същия договор, с правно основание чл. 92 от ЗЗД, във връзкака с чл. 82 от ЗЗД и чл. 79 от ЗЗД, дължима поради прекратяване на специализацията по чл. 25 от Наредба № 1 на M3 за придобиване на специалност от страна на ответницата, в размер на полученото възнаграждение от М. Г. Н. за периода, в който се е обучавала (04.02.2019 г. - 30.06.2024 г. вкл., с отчетено прекъсване от 04.06.2019 г. до 16.09.2021 г.) - в общ размер 84 160,69 лв., в т.ч.: - за периода от 04.02.2019 г. (датата на започване на специализацията) до 04.06.2019 г. (датата на прекъсване на специализацията) - в размер на 3 921,94 лв. и - от 16.09.2021 г. (датата на възстановяване на специализацията) до 01.07.2024г. (датата на прекратяване на трудовото правоотношение и прекратяването на специализацията) - в размер на 80 238,75 лв.

1.2. Мораторна лихва върху главницата по т. 1.1, за периода от 01.07.2024 г. до 01.09.2024 г. включително, с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, във вр с чл. 84 от ЗЗД, в размер на 2 007,44 лв., в т.ч.: Мораторна лихва върху дължимата главница от 3 921,94 лв., представляваща обезщетение за периода от 04.02.2019 г. (датата на започване на специализацията) до 04.06.2019 г. (датата на прекъсване на специализацията), изчислена за периода от 01.07.2024 г. до 01.09.2024 г. включително, в размер на 93,55 лв. и Мораторна лихва върху дължимата главница от 80 238,75 лв., представляваща обезщетение за периода от 16.09.2021 г. (датата на възстановяване на специализацията) до 01.07.2024г. (датата на прекратяване на трудовото правоотношение и прекратяването на специализацията), изчислена за периода от 01.07.2024 г. до 01.09.2024 г. включително, в размер на 1 913,89 лв.

Ответницата д-р М. Г. Н. , чрез пълномощника в законоопределения срок е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва обстоятелствата по възникване, изменение и прекратяване на трудовото правоотношение между страните. Действително започнала работа при ищеца като лекар специализант по специалност Пневмология и фтизиатрия. В представеното с исковата молба Обявление за проведения конкурс за лекар-специализанти за нуждите на УМБАЛ Проф.Д-р Ст. КИРКОВИЧ било посочено, че била обявена 1 длъжност по Пневмология и Фтизиатрия по чл.68 ал.1 т.2 от КТ със срок за подаване на документите 17.01.2019 г. Въз основа на проведения конкурс, на 04.02.2019 г. ответницата сключила трудов договор по чл.68 ал.1 т.2 от КТ с ищеца № 242/04.02.2019 г. В трудовия договор било посочено, че Работодателят възлага, а служителят приема да изпълнява в УМБАЛ Клиника по Пневмология и фтизиатрия длъжност Лекар - специализант по Пневмология и фтизиатрия, вид на трудовия договор - със срок до датата на придобиване на права на специалист, но не по-късно от една година от допускане на специализанта до държавен изпит до 04.02.2024 г. Този срок на трудовия договор не е променян, въпреки че специализацията е била прекъсната за периода от 04.06.2019 г. до 15.09.2021 г.

В исковата молба се твърдяло, че на 04.02.2019 г. бил сключен договор изх.№ чр-01-3 от 11.02.2019 г. между страните, с който ответницата, обучаваща се практически в лечебното заведение - база за практическо обучение, се задължила след придобиване на специалност, да сключи трудов договор с лечебното заведение за срок от 4 /четири/ години. В чл.4 от този договор било предвидено, че при прекратяване на специализацията по чл.25 от Наредба № 1 на M3 за придобиване на специалност, служителят дължал обезщетение на лечебното заведение в размер на полученото трудово възнаграждение за периода, в който се е обучавал. Този договор имал характер на договор по чл.234 от КТ. Ответницата не помни да е сключвала такъв договор.

През целия период на действие на трудовия договор, с изключение на периода, през който отсъствала поради майчинство и отглеждане на дете, ответницата полагала пълноценно труд като лекар и давала дежурства, съгласно утвърдения работен график в болницата. Получаваното от нея трудово възнаграждение било за изпълняваната трудова дейност като лекар. Своевременно заплащала дължимите суми за провежданата специализация, тъй като обучението й не било финансирано от Държавата, което се установявало и от представените доказателства с исковата молба. При прекратяване на трудовото правоотношение заплатила всички изискани от лечебното заведение суми. По отношение на проведения модул в „Специализираната болница за активно лечение по белодробни болести - Троян“ ЕООД, гр.Троян, от счетоводството на ищеца на 05.07.2024 г. й било обяснено, че е заплатила всички дължими суми и нямала никакви парични задължения към болницата, а сума за проведеното обучение в болницата в гр.Троян не можела да заплати, тъй като ищецът от своя страна не го бил заплатил на болницата в гр.Троян.

Ответницата твърди, че е съпруга на доктор Л. Н., като бракът им е сключен на 04.08.2019 г. Заедно се грижели за малолетния си син Я. Л. Н., роден на 03.12.2019 г. След като съпругът й спечелил конкурс за работа в найголямата датска болница в гр.Копенхаген, по специалността си, и постъпил на работа там на 01.08.2024 г., по семейни причини се наложило ответницата да го последва със сина им. Според специалистите, с които се консултирали в Дания, детето трябвало да започне веднага усвояване на датския език предвид задължителното предучилищно обучение в страната с навършване на 6 годишна възраст, което за него започвало на 01.05.2025 г. Подаването на предизвестие от нейна страна за прекратяване на трудовото й правоотношение и прекратяването му било вследствие на тези непредвидени при сключване на трудовия й договор обстоятелства.

Ответницата не дължала претендираната с иска неустойка за неизпълнение на договор от 04.02.2019 г. изх.№ чр-01-3/ 11.02.2019 г. в размер на 84160.69 лева.

Счита, Договор от 04.02.2019 г. с изх.№ чр-01-3 от 11.02.2019 г., ако се приеме за валиден, за нищожен на няколко основания:

Договорът имал характер на договор по чл.234 от КТ. Поради това той бил нищожен на основание чл.11 от Наредба № 1 от 22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването на Министъра за здравеопазването, защото съгласно този нормативен акт обучението за придобиване на специалност се осъществявало на едно от посочените основания: 1. сключен срочен трудов договор на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда на пълно работно време с база за обучение по съответната специалност на длъжност за специализант, посочена в чл. 17, ал. 1; договорът е със срок до изпълнението на учебната програма и индивидуалния учебен план, но не по-късно от срока по чл. 12, ал. 3; 2. договор за повишаване на квалификацията по чл. 234 от Кодекса на труда, сключен между база за обучение и неин служител с придобита вече друга специалност в системата на здравеопазването; 3. заповед на министъра на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице по чл. 92, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Следователно този договор бил нищожен, тъй като противоречал на закона чл.26 ал.1 предл.1 ЗЗД, евентуално бил сключен без правно основание - чл.26 ал.2 предл.4 ЗЗД, доколкото основанието за сключване на договор за придобиване на специалност от ответницата бил трудов договор № 242/04.02.2019 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда. В случая било незаконосъобразно, след като основанието за придобиване на специалност на ответницата бил сключен срочен трудов договор на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда на пълно работно време и нямало друга специалност в системата на здравеопазването, работодателят да я принуждава да сключи и този договор от 04.02.2019 г. с изх.№ чр-01-3 от 11.02.2019 г. с клаузи по чл. 234 от Кодекса на труда с уговорени в него неустойки. От цитираното по-горе в т.2 обявление за провеждане на конкурса било видно, че придобиването на някои специалности, например по клинична токсикология, лъчелечение и АТ, изрично е предвидено да бъде при условията на чл.234 от Кодекса на труда. Н.ящият случай не попадал в тези специалности. В Кодекса на труда не било предвидено заплащане на неустойки при прекратяване на трудово правоотношение, извън случаите, уговорени в чл.229 - чл.234 КТ. След като основанието за придобиване на специалност на ответницата било чл.68 ал.1 т. 2 КТ, уговарянето на неустойка с допълнителен договор било незаконосъобразно, противоречащо на Кодекса на труда или заобикалящо го - основание за нищожност по чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД.

Договор от 04.02.2019 г. с изх.№ чр-01-3 от 11.02.2019 г. бил сключен от ответницата без съгласие - чл.26 ал.2 предл.2 ЗЗД. Вероятно бил сред представените й за подпис при сключване на трудовия договор книжа, без да е имала възможност да се запознае със съдържанието му. На ответницата не бил предаден екземпляр от този договор и същата не си спомня да е подписвала договор с такова съдържание.

В случай, че съдът приеме, че Договор от 04.02.2019 г. с изх.№ чр- 01-3 от 11.02.2019 г. не е нищожен, то ответницата прави възражение за нищожност на предвидената в чл.4 от договора клауза за неустойка в размер на полученото трудово възнаграждение за периода, в който се обучавала, изчислена с исковата молба в размер на 84160.69 лева, като прекомерна в сравнение с претърпените от ищеца вреди и противоречаща на добрите нрави - чл.26 ал.1 предл. трето ЗЗД. С Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС било дадено разрешение, че нищожна поради накърняване на добрите нрави била клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката относно валидността на неустоечната клауза се извършвала към момента на сключване на договора, съобразно всеки конкретен случай, при спазване на примерно изброените в тълкувателното решение критерии - естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение; наличие на други обезпечения на същото задължение; вид на уговорената неустойка и на съответното неизпълнение; съотношение на неустойката с очакваните вреди от неизпълнението. В мотивите на ТР №1/2009 г. било застъпено разбирането, че съдът следвало и служебно да преценява дали клаузата за неустойка съответства на добрите нрави и на принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Посочената неустойка в договора била прекомерна, несправедлива и незаконосъобразна. Не било посочено в исковата молба ищецът да е претърпял някакви вреди поради прекратяване на трудовото правоотношение с ответницата, поради което следвало да се приеме, че такива не били настъпили. Установяването на несъответствието на неустойката с вредите не било въпрос на право, а на факт, тъй като съдът следвало да установи размера на претърпените от кредитора вреди и да го сравни с размера на неустойката. Исканата неустойка била изключително завишена, тъй като не се твърдели, а и било трудно да бъдат установени или да се извлече извод за вреди, претърпени от работодателя в резултат на прекратяване на правоотношението и в какво се изразявали същите. Ответницата финансирала изцяло разходите по придобиване на специалност със собствени средства. Действително съгласно закона при уговорена неустойка не следвало да се доказват вредите, които същата обезщетявала, но следвало да са налице вреди, които да подлежали на обезщетяване. Поради това претендирания размер като сума от брутно начисленото възнаграждение през целия период на трудовото правоотношение бил прекомерен и противоречащ на добрите нрави, което е основание да се прогласи нищожността й.

Договореното и изплащано на ответницата възнаграждение не съставлявало разход на работодателя за обучението, а било дължимо трудово възнаграждение за полагания ежемесечно труд като лекар, и то не можело да служи като обезщетение за работодателя при неизпълнение на поето от работника задължение да работи при него за определен срок. Полученото от ответницата трудово възнаграждение било за положения труд като лекар по трудовия договор, поради което връщането му под форма на неустойка не било законно, справедливо и допустимо. Съгласно чл.48 ал.5 от Конституцията на Република България работниците и служителите имали право на заплащане, съответстващо на извършената работа. Съгласно чл.245 КТ положения труд по трудово правоотношение бил възмезден. На практика с посочената в обсъждания договор и претендирана неустойка работодателят Н.явал положения от ответницата висококвалифициран труд като лекар за целия период на трудовото правоотношение да бъде напълно безвъзмезден, дори повече - ответницата получавала нетно възнаграждение, след задължителни удръжки за здравноосигурителни вноски и данък върху доходите, а ищецът претендирал да получи от нея като неустойка начисляваното брутно трудово възнаграждение. Така посочената в Договор от 04.02.2019 г. с изх.№ чр-01-3 от 11.02.2019 г. неустойка била в пряко противоречие и на тези законови разпоредби, поради което била нищожна.

Посочения в договора начин на изчисляване на неустойката в размер на полученото трудово възнаграждение бил несправедлив, защото колкото повече работил лекаря по трудовото си правоотношение - лекувал пациенти, давал дежурства поне по 4 на месец в продължение на години, както било посочено в представените допълнителни споразумения към трудовия договор, толкова по-голяма неустойка щял да дължи на работодателя при преждевременно прекратяване на трудовото правоотношение. В случая ако ответницата била прекратила трудовото си правоотношение 1 месец след сключване на трудовия договор, щяла да дължи обезщетение в размер на 884.45 лева, представляващо брутно трудово възнаграждение за м.февруари 2019 г., а сега 5 години и 4 месеца след сключване на трудовия договор претендираната като неустойка сума била в размер на 84160.69 лева или 95 пъти по-голяма. Това било несправедливо и незаконосъобразно, също противоречащо на добрите нрави.

Ответницата не дължала и сумата от 1283.71 лева, претендирана като сума за възстановяване на платена от ищеца в полза на „Специализираната болница за активно лечение по белодробни болести - Троян“ ЕООД, гр.Троян сума за проведен модул за обучение. Твърди, че своевременно е заплащала дължимите суми за провежданата специализация, тъй като обучението не било финансирано от Държавата, което се установявало и от представените доказателства с исковата молба. При прекратяване на трудовото правоотношение заплатила всички изискани от лечебното заведение суми. По отношение на проведения модул в „Специализираната болница за активно лечение по белодробни болести - Троян“ ЕООД, гр.Троян, от счетоводството на ищеца на 05.07.2024 г. й било обяснено, че е заплатила всички дължими суми и нямала никакви парични задължения към болницата, а сума за проведеното обучение в болницата в гр.Троян не можела да заплати, тъй като ищецът от своя страна не го бил заплатил на болницата в гр.Троян. Ако на същата дата в счетоводството на ищеца й било поискано да заплати тази сума, ответницата щяла да го направи. С исковата молба не било представено платежно нареждане за плащане на тази сума от ищеца, поради което искът бил неоснователен и недоказан.

Неоснователна била претенцията за мораторна лихва от 2007.44 лева и 30.62 лева за периода от 01.07.2024 г. до 02.09.2024 г. съответно върху двете претендирани суми: 84160.69 лева 1283.71 лева. В Договор от 04.02.2019 г. с изх.№ чр-01-3 от 11.02.2019 г. между страните нямало определен ден/срок за заплащане на неустойката, поради което съгласно чл.84 ал.2 ЗЗД длъжникът изпадал в забава след като бъде поканен от кредитора. Ответницата не била поканена от ищеца преди завеждане на исковата молба да заплати търсената неустойка или сумата по проведения модул за обучение в болницата в гр.Троян, поради което едва с подаване на исковата молба следвало да се приеме, че била поканена. В самия договор било предвидено, че за всеки спор относно съществуването и действието на сключения договор или във връзка с неговото нарушаване, включително спорове и разногласия относно действителността, тълкуването, прекратяването, изпълнението или неизпълнението му, както и за всички въпроси, неуредени в този договор, се прилагало българското законодателство, като страните в духа на добрата воля чрез преговори, а при не постигане на съгласие пред компетентния съд. В случая ищецът не бил инициирал преговори за търсене на неустойка и възстановяване на разходите за обучение в болницата в гр.Троян, поради което претенцията за мораторни лихви от датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ответницата била неоснователна дори само на това основание. Претенцията била по принцип неоснователна и поради недължимост на главниците изобщо въз основа на направените по-горе възражения.

В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от упълномощения си представител, който поддържа предявената искова молба. В открито съдебно заседание на 28.10.2025г. пълномощникът заявява, че не поддържа иска, предявен за сумата от 1283.71 лв. Претендира за разноски по делото.

Ответницата в съдебно заседание не се явява, като се представлява от пълномощника си, който пледира за отхвърляне на исковете, с последиците за присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на платения от ищеца хонорар на пълномощника си.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка :

Предявените искове касаят вземане по сключения на 04.02. 2019г. Договор изх. № ЧР – 01 – 3/ 11.02.2019г., между ищеца УМБАЛ „Проф.Д-р Стоян Киркович“ АД – Стара Загора, и ответницата д-р М. Н.. Същият договор е представен по делото като копие, в надлежно заверен вид от пълномощника на ищеца. Съдът, по искане на ответната страна, на осн. чл. 183 от ГПК, е задължил ищеца в насроченото за 28.10.2025г. съдебно заседание да представи договора в оригинал. До приключване на съдебното дирене, оригиналът на поискания документ не е представен. С молба с вх. № 32590/29.10.2025г., пълномощникът на ищеца, преди произнасяне с окончателен съдебен акт по делото, представя оригинала на договора от 04.02.2019г., като моли, съдът да отмени определението си, с което е приключил съдебното дирене, и да извърши констатация на оригинала с приложеното копие. Със становище с вх. № 34992/21.11.2025г.

пълномощникът на ответницата навежда доводи за недопустимост на искането, поради настъпила преклузия по събиране на соченото доказателство.

Съдът, предвид изложеното, намира следното:

Представеното по делото копие от от сключения на 04.02. 2019г. Договор изх. № ЧР – 01 – 3/ 11.02.2019г, в надлежно заверен вид от пълномощника на ищеца, е прието като писмено доказателство по делото, с Определение № 2049/09.07.2025г. Макар съдът да е уважил направеното от ответницата искане да бъда задължен ищецът да представи оригинала на договора, неизпълнението на това задължение в конкретния случай, не води до извода, че документа следва да бъде изключен от доказателствения материал. Това е така поради следните съображения:

Първо, защото между страните не се спори по сключването, респ. подписването на процесния договор /направеното от ответната страна възражение за нищожност на договора, като сключен при липса на съгласие, не опровергава факта на подписването му/.В случая, липсва оспорване автентичността на документи, респ. на положения за ответницата подпис;

Второ, защото съгл. чл. 32 от Закона за адвокатурата, заверените от адвоката копия имат значението на официално заверени преписи, стига заверката да е извършена „ в кръга на работата“, т.е. от адвокат, упълномощен да представлява страната по делото, което в случая е налице. Или, щом по делото е представен официално заверен препис, при това, приет като доказателство по делото, то е налице валиден документ, съответстващ на оригинала си /при направена констатация от съда/, поради което същият не подлежи на изключване от доказателствения материал.

По делото не се спори, че на 04.02.2019г. между страните е подписан трудов договор за специализация № 242, по силата на който ответницата е назначена на длъжността „Лекар – специализант по Пневмология и Фтизиатрия“ в УМБАЛ „Проф.Д-р Стоян Киркович“ АД – Стара Загора, Клиника по Пневмология и Фтизиатрия, на осем часово работно време, с основно месечно възнаграждение 750 лв., със срок на договора – до датата на придобиване на права на специалист, но не по- късно от една година от допускане на специализанта до държавен изпит.

На същата дата на сключване на посочения договор за специализация - 04.02.2019г., ответницата д- р Н. / с предишно фамилно име Цветкова/ се е съгласила спрямо ищцовото дружество УМБАЛ „Проф.Д-р Стоян Киркович“ АД – Стара Загора, след придобиване на специалност, обучаваща се практически в лечебното заведение, да сключи трудов договор със същото заведение за срок от четири години. При неизпълнението си на това задължение, видно от т. 2 по договора, ответницата дължи обезщетение в размер на получаваното възнаграждение за срока на специализацията. При предсрочно прекратяване на трудовия договор по т.1 от договора, лекарят дължи обезщетение в размер на получаваното възнаграждение за неотработения срок на договора, ведно със законната лихва от момента на прекратяване на трудовото правоотношение до изплащане на сумата. В т.4 на договора, се посочва, че при прекратяване на специализацията по чл. 25 от Наредба № 1 на МЗ за придобиване на специалност, служителят дължи обезщетение на лечебното заведение в размер на полученото възнаграждение за периода, в който се е обучавал. Страните са се съгласили в т. 5, че договорът може да бъде изменян и допълван по взаимно съгласие на страните по реда на неговото сключване, като всички съобщения и уведомления да бъдат в писмена форма за действителност.

Видно от документите в личното трудово досие на ответницата, последната е прекъснала специализацията си два пъти - за срок от две години, считано от 04.06.2019г., за което е издадена Заповед № 145/18.06.2019г., и за срок от 6 месеца, считано от 03.06.2021г., за което е издадена Заповед № 1293/04.06.2021г. Специализацията на д-р Н. е възстановена, считано от 16.09.2021г., по силата на Заповед № 2349/16.09.2021 г., подписана от Ректора и Декана на Тракийски Университет - Ст. Загора, с посочена база за практическо обучение УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович” - гр. Ст. Загора, и теоретично обучение МФ гр. Ст. Загора, на осн. чл. 24 (4) от Наредба№ 1/22.01.2015г.

На 01.09.2021 г. между страните е сключено допълнително споразумение № 2632/01.09.2021 г. към трудов договор № 242/04.02.2019 г., с което ответницата е преназначена от длъжност „Лекар- специализант“ на длъжност Лекар-специализант в УМБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович” АД, в УМБАЛ - Клиника по Пневмология и фтизиатрия, със срок на трудовия договор - до април 2025 г. Посочено е, че лицето се назначава за специализация.

На 01.07.2022 г. между страните е сключено допълнително споразумение № 858/01.07.2022 г. към трудов договор № 242/04.02.2019 г., с което ответницата е преназначена от длъжност „Лекар- специализант“ на длъжност „Лекар-специализант в УМБАЛ - Първа вътрешна клиника - Първа ВК дейност Пневмология и фтизиатрия, със срок на трудовия договор - до 15 април 2025 г. Посочено е, че лицето се назначава за специализация.

Видно от Допълнително споразумение от 22.11.2022г., УМБАЛ „Проф.Д-р Ст. Киркович” АД, гр. Стара Загора, е възложило на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, гр. София, да проведе практическо обучение на д-р Н. за придобиване на специалност по „Пневмология и Фтизиатрия“, модул „Болести, причинени от нарушения в съня“, с период на обучение 09.11.2022г. – 22.11.2022г. За обучението, ищецът се е задължил да заплати сумата 104.50 лв.

На 23.05.2022г. е подписан Договор за провеждане на практическо обучение, сключен между УМБАЛ „Проф.Д-р Ст. Киркович” АД, гр. Стара Загора, и „Специализирана болница за активно лечение по белодробни болести – Троян“ ЕООД, гр. Троян, с предмет на договора провеждане на практическо обучение на специализанти, сключили договор с ищеца по Наредба № 1/22.01.2015г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването и както и на специализанти на длъжност „Лекар – специализант“. На същата дата 23.05.2022 г. е подписано Допълнително споразумение, по силата на което, УМБАЛ „Проф.Д-р Ст. Киркович” АД, гр. Стара Загора, е възложило на „Специализирана болница за активно лечение по белодробни болести – Троян“ ЕООД, гр. Троян, да проведе практическо обучение на д- р Н. за придобиване на специалност „Пневмология и Фтизиатрия“ за периода 25.05.2022г. – 09.11.2022г. За обучението, ищецът се е задължил да заплати сумата 1283.71 лв. За проведеното успешно обучение, на ответницата е издадено Удостоверение изх. № 360/08.11.2022г. от Управителя на „СБАЛББ – Троян“ ЕООД, гр. Троян.

На 01.07.2023 г. между страните е сключено допълнително споразумение № 636/23.06.2023 г. към трудов договор № 242/04.02.2019 г., с което ответницата е преназначена в УМБАЛ „Проф.Д-р Ст. Киркович” АД, гр. Стара Загора – Първа вътрешна клиника - Първа ВК дейност Пневмология и фтизиатрия, от длъжност Лекар - специализант на длъжност Лекар – специализант, с основно месечно възнаграждение 2 200 лв.

Видно от приложената към трудовото досие на ответницата молба с Вх. № ЧР-03-193/31.05.2024 г. от д- р Н. до изпълнителния директор на УМБАЛ „Проф.Д-р Ст. Киркович” АД, гр. Стара Загора, ответницата е заявила искане, на основание чл. 325, aл. 1 от КТ, за прекратяване на трудовото й правоотношение , считано от 01.07.2024г. Посочено е, в случай, че молбата й не бъде приета, същата да се счита за предизвестие по чл. 326, ал. 1 от КТ.

Със Заповед № 71/14.06.2024 г., за която липсват данни да е оспорена по съдебен ред и отменена, трудовото правоотношение с ответницата по трудов договор № 242/04.02.2019 г. е прекратено на 01.07.2024г., на основание чл. 326, ал. 1 от КТ и заявление с Вх. № ЧР-03-193/31.05.2024 г., подадено от ответницата. В заповедта е отразено, че на лицето следва да се изплати обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван отпуск в р-р на 14 работни дни за 2023 г. и 16 работни дни за 2024 г. Заповедта е връчена на ответницата срещу подпис, на дата 01.07.2024 г.

По делото е изслушано заключение по назначена съдебно – счетоводна експертиза, възприето изцяло от съда като компетентно. Вещото лице посочва, че размерът на начисленото и изплатено възнаграждение от ищеца на ответницата за периода на специализацията 04.02.2019г. – 30.06.2024г., включително с отчетеното прекъсване от 04.06.2019г. – 16.09.2021г., възлиза на 87 194.39 лв. Платеното обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ е в размер на 3 465 лв. Липсват данни за платени средства от ищеца в полза на «СБАЛББ – Троян» ЕООД, гр. Троян.

Като взе предвид изложената фактическа обстановка, съдът стига до следните правни изводи:

Съобразно практиката на Върховния касационен съд, формирана с решение № 326/19.05.2010 г. по гр. д. № 706/2009 г., ІV г. о., решение № 168/12.04.2010 г. по гр. д. № 896/2009 г. ІV г. о. и решение № 160/07.06.2011 г. по гр. д. № 617/2010 г., ІV г. о., договорът по чл. 234, ал. 1 КТ има характер на трудов, но що се касае до въпросите, свързани с неговото изпълнение и последиците от това, приложими са общите правила за договорите и изпълнението, и следва да се приложи гражданския закон, относно отговорността при неизпълнение. Със сключването на договор за повишаване на квалификацията – за придобиване на специалност, страните целят постигане на благоприятни за тях последици чрез повишаване на равнището, степента на знанията и уменията на работника или служителя в рамките на определена професия или специалност. Обучението за повишаване на квалификацията се осъществява извън рамките на обичайния трудов процес по предоставяне на работната сила. Съгласно разпоредбата на чл. 234, ал. 2 и ал. 3 КТ с договора за квалификация се определят професията и специалността, по която работникът или служителят ще се обучава; мястото, формата и времето на обучението; финансовите, битовите и други условия за времето на обучението, като с него страните могат да уговарят и задължение на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, но за не повече от 5 години; отговорност при незавършване на обучението, както и при неизпълнение на задължението да работи при работодателя за определения в договора срок. За да бъде уважен искът по чл. 234, ал. 3, т. 2 от КТ е необходимо да се установи, че ответницата е работила по трудово правоотношение в ищцовото дружество, че е бил сключен процесният договор за придобиване на специалност, че обучението е проведено, че са настъпили предпоставките, визирани в разпоредбите на договора за връщане на получените суми за трудови възнаграждения и заплащане на обучението, и както и заплащане на посоченото обезщетение, респ. неустойка в размер получаваното възнаграждение за срока на специализацията; че ищецът е изпълнил задълженията си по договора за специализация, а трудовият договор е прекратен преди изтичане на посочения в договора за придобиване на специалност, респ. установения в нормативните актове срок.

Минималното задължително съдържание на договора е определено в чл. 234, ал. 2 КТ, а ал. 3 дава възможност страните по договора да уговорят и допълнителни условия, свързани със задължението на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, както и каква отговорност се носи при неизпълнение на първото условие или при незавършване на обучението. При тълкуване на отделните клаузи в договора за повишаване на квалификацията, следва да се търси действителната, обща воля на страните при сключването му, в съответствие с целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността (чл. 20 ЗЗД), но при неизпълнение да съобрази уговореното с принципа за справедливост в гражданските отношения.

По делото безспорно се установява, че страните са били обвързани по сключения на 04.02.2019г. договор изх. № ЧР – 01 – 3/ 11.02.2019г . за придобиване на специалност за ответницата, като ищецът е изпълнил всички свои задължения по договора. Това обстотелство не се оспорва от ответната страна, а и се установява от съдържащите се в личното трудово досие на ответницата допълнителни споразумения към трудовия договор.

Съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването договорът за обучение за специалност не е за определен срок, а такъв по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ – до завършване на определена работа, в случая – до завършване на обучението.

От доказателствата по делото се установява, че възникналото от процесния договор трудово правоотношение между страните е прекратено преди придобиване на специализация, с изтичане на даденото с молба вх.№ ЧР 03 – 193/31.05.2024г. от ответницата 30-дневно предизвестие по чл. 326, ал. 1 от КТ. Това е констатирано и от работодателя с издадената от него Заповед № 71/14.06.2024 г. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение между страните е такова по инициатива на служителя и изпълва хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 1, б. "б" от Наредбата, което означава, че е възникнало уговореното в т. 4 от процесния договор право на ищеца да търси обезщетение/неустойка в размер на получените от специализанта трудови възнаграждения.

С оглед на изложеното, съдът намира предявения иск за претендирана неустойка по чл. 4 от Договор от 04.02.2019. за основателен.

Ирелевантно се явява изясняване причините, поради които ответницата преждевременно е преустановила задълженията си по процесния договор, в каквато насока са и събраните гласни доказателства. Поради това, същите не следва да бъдат обсъждани.

Неоснователни са доводите на ответницата, чрез пълномощника й, че процесният Договор изх. № ЧР – 01 – 3/ 11.02.2019г се явява нищожен, поради противоречие със закона – като сключен без правно основание. Тъй като при сключването на трудовия си договор с ищеца, ответницата е без придобита специалност, то законоустановената форма за правоотношението по обучение за придобиване на специалност е именно сключения договор за придобиване на специалност . Съгл. чл. 11, ал. 1, т. 1 вр. чл. 17, ал. 1 от приложимата Наредба № 1/22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването обучението за придобиване на специалност се осъществява въз основа на трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ , сключен между лечебното заведение – база за обучение, и специализанта. Именно въз основа на сключения трудов договор е и сключения на 04.02. 2019г. Договор изх. № ЧР – 01 – 3/ 11.02.2019г. за придобиване на специалност. Съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 1 от Наредбата, договорът за обучение за специалност не е за определен срок, а такъв по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ – до завършване на определена работа, в случая – до завършване на обучението.

Неоснователни са доводите на ответницата, касаещи нищожност на процесния договор, като сключен без съгласието й. Видно от представения договор, съдържанието на същия е в рамките на една страница, в края на която са положени подписите за всяка от страните, с ръкописно изписани имена за ответницата. При това положение, несъстоятелно е твърдението, че договорът е подписан без да е бил предоставен на ответницата да се запознае със съдържанието му.

Относно доводите на ответницата, касаещи нищожност на клаузата за неустойка:

Безспорно уговореното в чл. 4 от Договора обезщетение представлява неустойка, независимо от записа в договорния текст. Разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, както и допълващата я съдебна практика категорично установяват функцията на неустойката като обезпечаваща изпълнението на задължението и служеща като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Съгласно т. 3 на тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС/, клаузата за неустойка е нищожна когато тя е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, каквито обстоятелства не се установяват по делото. В Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1 от 2009 г. ОСТК ВКС, е дадено разрешение на въпроса доколко клаузата за неустойка е уговорена в нарушение на добрите нрави. Това следва да се разрешава чрез комплексна преценка не само на съдържанието на договорната клауза, но и при отчитане на фактори като свободата на договаряне, равнопоставеността между страните, функциите на неустойката, възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване и пр. фактори, относими за конкретното правоотношение. В този смисъл решение № 223 от 19.04.2016 г. по т. д. № 3633/2014 г. І т. о. ВКС ; решение № 229 от 29.06.2017 г. по т. д. № 3550/2015 г. ІІ т. о. ВКС; решение № 104 от 26.06.2017 г. по т. д. № 2559/2016 г. ІV г. о. ВКС; решение № 122 от 18.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3238/2018 г., IV г. о.

В случая, процесният договор, свързан с предстоящото обучение на лекаря - специализант, цели да гарантира от една страна: правото на специализанта да проведе обучението, а от друга страна: да осигури за лечебното заведение необходимия в съответната област специалист, който да работи по придобитата специалност през следващите 4 години, след завършване на обучението /т. 1 от договора/. По тази причина договорената между страните неустойка по т. 4, при предсрочно прекратяване на договора от специализанта, съдържа ясната цел на всяка от страните да се обвържат със задължения, при неизпълнение на които, от страна на специализанта се дължи компенсаторна неустойка, с оглед присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Така уговорената неустойка, нито в съдържанието й, нито в определения й размер, не накърнява добрите нрави, поради което не се явява нищожна.

За пълнота: освен престирането на работна сила от страна на ответницата, предмет на договора е и придобиването на специалност в системата на здравеопазването, т.е. съдържа и споразумение по смисъла на чл. 234 КТ. Отношенията между страните във връзка с придобиване на специалност в системата за здравеопазването по правната си същност са гражданскоправни, поради което освен минималното задължително съдържание, предвидено в ал. 2 на чл. 234 КТ , страните могат да уговарят и други допълнителни клаузи съобразно принципа на чл. 9 ЗЗД, в това число, отнасящи се до отговорността на работника или служителя за неизпълнение – незавършване на обучението и на задължението за работа през уговорения срок за задължителна работа, така и до отговорността на работодателя за неизпълнение на задължението му да осигури условия за практическото обучение чрез осигуряване на работа на специализанта, съответна за придобиване на права по конкретната специалност. Или, така уговорената неустоечна клауза по т. 4 от договора е валидно уговорена и не е нищожна поради противоречие със закона или нарушение на добрите нрави.

По релевираното възражение за прекомерност на претендираната неустойка:

Нормата на чл. 92, ал. 2 ЗЗД допуска намаляване на неустойката в две алтернативни хипотези: 1. когато неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди; съдът трябва да установи размера на претърпените от кредитора вреди и да го сравни с размера на неустойката, като прекомерността се преценява към момента на неизпълнението на договора; 2. когато задължението е изпълнено неправилно или отчасти; отношението между изпълнената и неизпълнената част от задължението се преценява не само количествено, но и качествено.

Предвиденият в Наредба № 1/22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването срок на обучение за придобиване на специалност "Пневмология и Фтизиатрия" е 4 години (така таблицата по приложение № 1 към наредбата). Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение между страните са минали около пет години и четири месеца, като от този период следва да се приспаднат две години и четири месеца /периода на прекъсване на специализацията/, като остава периода от около три години, през който ответницата е провеждала обучение, респ. е работила при ищеца. Или оставала е още една година от четиригодишния срок на обучение, която не е реализирана от ответницата по договора за придобиване на специалност. Така установеното е от значение за съотношението между дължимата неустойка и претърпените от ищеца вреди, които са от кадрово и материално обезпечаване на условия за провеждане на специализираното обучение на ответницата. Изложеното налага извода, че при зачитане санкционния характер на неустоечната клауза, претендираната неустойка от 84 160.69 лева е прекомерна. Същата следва да бъде намалена, в размер равняващ се на трудово възнаграждение за ответницата за една година – нереализирана по договора за придобиване на специалност, като именно общият размер от трудовите възнаграждения за този едногодишен, нереализиран при работодателя период, се явяват настъпилите за ищеца вреди. Това е така, тъй като за останалия период от три години, през които ответницата е осъществявала трудовите си задължения, работодателят с основание е заплащал дължимото й трудово възнаграждение, като очакванията му да използва квалифицираната работна сила на ответницата, за определено време, са били оправдани. Съгласно практиката на ВКС, намаляването на неустойката поради прекомерност не цели да установи пълна еквивалентност между неустойката и действително претърпените вреди, тъй като неустойката следва да запази и обезпечителната и санкционната си функция /така решение № 7 от 23.05.2018 г. по т. д. № 2378/2016 г. на ВКС, II Т0/. Имайки предвид частичното изпълнение по договора, от страна на д-р Н., се налага извод, че размерът на неустойката следва да се определи при съобразяване на неотработения едногодишен период. Този размер на неустойката изпълнява нейната обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция, без да води до неоснователно обогатяване на работодателя.

Съдът, като взе предвид изчисленията на вещото лице в Съдебно счетоводната експертиза, намира, че следва да вземе предвид размера на трудовите възнаграждения на д-р Н. за последната, пълна отработена година – 2023г., която възлиза на 27 773.79 лв. До този размер се явява за доказан предявения иск с правно осн. чл. 92 от ЗЗД, вр. чл. 234, ал. 3, т.2 от КТ . За сумата над 27 773.79 лв. до претендираните 84 160.69 лв., искът подлежи на отхвърляне.

С оглед основателността претенцията за неустойка, основателен се явява и иска за присъждане на законната лихва върху установената главница от 27 773.79 лв., считано от подаване на исковата молба-02.09.2024 г. до окончателното плащане на сумата.

Предявен е и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 2 007.44 лв., представляваща мораторна лихва върху неплатената главница от 84 160.69 лв., за периода 01.07.2024г. – 01.09.2024г. Искът за лихва за забава е акцесорен, като основателността му зависи от наличието на главен дълг, който в случая е в установения размер от 27 773.79 лв. Доколкото падежът на задължението за плащане на договорената неустойка по чл. 4 от процесния договор не е определен, приложима е разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и длъжникът ще изпадне в забава с получаване на поканата. В КТ и в процесния договор не са предвидени срокове за заплащане на уговорената нейстойка, поради което и с оглед на разпоредбата на чл. 84, ал.2 ЗЗД /когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора/, за поставяне на ответницата в забава е необходимо отправяне на покана. По делото не твърди и не се установява такава покана да е била отправяна до д-р Н., поради което предявения иск следва да бъде отхвърлен изцяло.

По предявения иск за сумата 1283.71 лв.:

Ищецът основава претенцията си въз основа на твърдения за заплатена такса в полза на „СБАЛББ – Троян“ ЕООД, гр. Троян, по повод обучение на ответницата по Договор за провеждане на практическо обучение, сключен на 23.05.2022г., както и по други допълнителни споразумения към трудовия договор на д-р Н.. Вследствие неизпълнението на ответницата на договорните си задължения по сключените допълнителни споразумения, ищецът твърди, че е претърпял вреди, съизмерими на исковата сума от 1283.71 лв. По делото липсват данни да има извършено плащане от страна на ищеца в плоза на трето лице на исковата сума, по повод обучението на ответницата. Това се потвърждава и от заключението на съдебно счетоводната експертиза. В съдебно заседание, представителят на ищцовото дружество заявява, че не поддържа предявения иск.

Поради изложеното, искът подлежи на отхвърляне, като неоснователен и недоказан.

С оглед неуоснователността на иска, на отхвърляне подлежи и иска за мораторна лихва, дължима за периода 01.07.2024г. – 01.09.2024г., предявен за сумата 30.62 лв., както и иска за законна лихва върху претендираната главница от 1283.71 лв. за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

С оглед изхода на делото, и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца направените в Н.ящото производство разноски, съразмерно с уважената част от исковете. В случая, направените от ищеца разноски възлизат на 16 029.30 лв., от която сума 3 529.30 лв. – държавна такса, 500 лв. – възнаграждение за вещо лице, 12 000 лв. – възнаграждение за адвокат. Направеното от ответната страна възражение за прекомерност на платения от ищеца адв. хонорар се явява неоснователно. Действително съгл.чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, минималният размер за адвокат на ищеца възлиза на 7 648.60 лв., който хонорар с ДДС е 9 178.32 лв. Следва да се отчете, че делото се отличава с фактическа и правна сложност. Видно от материалите по делото, пълномощникът е осъществил редица процесуални действия, като част от тях са реализирани и пред съдилища от други съдебни райони. Ето защо, съдът намира, че така заплатеният хонорар от 12 000 лв. се явява съотносим. При това положение, дължимите от ответницата разноски, в полза на ищеца, възлизат на 5 088.96 лв.

На осн. Чл. 78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответницата разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете – сумата от 3412.61 лв. за адв. Хонорар.

Водим от горните мотиви, съдът