Решение № 3738 от 7.10.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 11696/2026 г.

наказателно дело № 20261110211696 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказА.я (ЗАНН). Образувано е по жалба на ",,•••''“ ЕООД с ЕИК •••••••••, чрез. адв. Б. срещу наказателно постановление /НП/ № МН-ЗБ-26-124/03.07.2026 г., издадено от началник на Регионален отдел "МН Западна България" на Главна Дирекция"Метрологичен надзор", с което за две нарушения на чл. 44, т. 4, вр. чл. 43, ал. 1 от Закона за измервА.ята (ЗИ) са наложени н а ",,•••''“ ЕООД с ЕИК ••••••••• две имуществени санкции в размер на по 102,26 евро всяка, на основА.е чл. 85, ал. 2, във вр. с чл. 85, ал. 1 от ЗИ. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на процесното наказателно постановление. Сочи се, че е изтекла абсолютната погасителна давност за извършеното нарушение, а също и че не е отчетено подаване на заявление за периодична проверка на везните преди извършването на проверка на място в обекта. Алтернативно излага аргументи и за маловажност на нарушението. Моли за отмяна на НП. В съдебно заседА.е жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява. В становище по същество излага аналогични аргументи на тези, посочени в жалбата. Административнонаказващият орган в качеството му на въззиваема страна, редовно призован, не се явява, не се представлява. Депозира писмено становище, с което оспорва жалбата и моли съда да остави същата без уважение. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на претендирано възнаграждение от страна на жалбоподателя. Съдът, съобразявайки събрА.те по делото доказателства и взе предвид становищата на стрА.те, и к а т о провери законността и обосноваността на атакуваното наказателното постановление, прие за установено следното от фактическа страна: При надзорна проверка, извършена на 26.02.2026 г., около 13:30 часа, от свидетелката А. П. на длъжност главен инспектор в Регионален отдел "Метрологичен надзор Западна България" на Главна Дирекция "Метрологичен надзор", и Зорница Николова н а длъжност инспектор в Регионален отдел "Метрологичен надзор Западна България" на Главна Дирекция "Метрологичен надзор", в обект - магазин за ядки, намиращ се в гр. София, ,,•••'', било установено, че „,,•••''“ ЕООД, стопА.сващо магазина, използва за измервА.я на ядки, с цел осъществяване на търговски плащА.я, по смисъла на чл. 5 от Закона за измервА.ята (ЗИ) електронна везна тип ER PLUS (CBU), с идентификационен номер 170660163, обхват: min - 40 g, max - 6/15 kg, е = 2/5 g, клас III, производство на Cas Corporation. Везната било установено, че е с нанесена маркировка за оценено съответствие със съществените изисквА.я, определени по реда на чл. 7 от Закона за техническите изисквА.я към продуктите (ЗТИП) - СЕ М 17 0122. Било установено и използването на втора везна за измервА.я на ядки, с цел осъществяване на търговски плащА.я, по смисъла на чл. 5 от Закона за измервА.ята (ЗИ) електронна везна тип ER PLUS (CBU), с идентификационен номер 170660158, обхват: min - 40 g, max - 6/15 kg, е = 2/5 g, клас III, производство на Cas Corporation. Везната била с нанесена маркировка за оценено съответствие със съществените изисквА.я, определени по реда на чл. 7 от Закона за техническите изисквА.я към продуктите (ЗТИП) - СЕ М 17 0122. Проверяващите приели, че съобразно чл. 488, ал. 4 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, на описА.те везни е следвало да бъде извършена първа последваща периодична проверка след изтичане на един период на валидност на последваща проверка считано от годината на нанасяне на маркировката за съответствие СЕ и допълнителна метрологична маркировка - в случая след 31.12.2018 г., защото в заповед А-616/11.09.2018 г. на Председателя на ДАМТН било посочена периодичност за везни кл. III, една година. Проверяващите определили използването на везните без нарочния стикер като административно нарушение, поради което свидетелката П., на длъжност главен инспектор в Регионален отдел "Метрологичен надзор Западна България" на Главна Дирекция "Метрологичен надзор", съставила акт за установяване на административно нарушение № 2С814. съставен на 04.05.2026 г., като субсумирала констатираното нарушение под текста на чл. 44, ал. 4, вр. чл. 43, ал.1 от ЗИ. Жалбоподателят се е възползвал от правото си да подаде писмено възражение в срока по чл. 44, ал. от Закона за административните нарушения и наказА.я /ЗАНН/. Въз основа на посочения акт за установяване на административно нарушение било издадено процесното наказателно постановление /НП/ № МН-ЗБ-26-124/03.07.2026 г., издадено от началник на Регионален отдел "МН Западна България" на Главна Дирекция"Метрологичен надзор", с което за две нарушения на чл. 44, т. 4, вр. чл. 43, ал. 1 от Закона за измервА.ята (ЗИ) са наложени н а " ,,•••''“ ЕООД с ЕИК ••••••••• две имуществени санкции в размер на по 102,26 евро всяка, на основА.е чл. 85, ал. 2, във вр. с чл. 85, ал. 1 от ЗИ. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събрА.те по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: показА.ята на свидетелката А. П., заповеди за компетентност, протокол за задължителни предписА.я, заповед от 11.09.2018г. писмено възражение, както и останалите материали по делото. Съдът кредитира показА.ята на свидетелката П. които по същество поддържат констатациите по АУАН, като логични, последователни и непротиворечиви и съответни на събрА.я по делото доказателствен материал. Същата възстанови спомен за проверката, за констатациите че и двете везни са били използвА. към момента на проверката, за липса на съответния стикер за проверка, както и по отношение на останалите обстоятелства във връзка с нарушението. Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, събрА. и приобщени по предвидения в закона ред. Доказателствата по делото единно и непротиворечиво изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебния състав ги кредитира в цялост. Доказателствените източници са еднопосочни, поради което е безпредметно подробното им анализиране. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основА.е чл. 59, ал. 1 от ЗАНН. Депозирана е от лице, което притежава активна процесуална легитимация и правен интерес. Депозирана е в рамките на законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана. Настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна. Като инстанция по същество, в производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основА.ята, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП са съставени / издадени от оправномощени лица, предвид нормата на чл. 94, ал. 2 от ЗИ. На основА.е чл. 94, ал. 2 от ЗИ, видно от приложени по делото заповеди за компетентност, АУАН е съставен, а НП - издадено - в предвидената от закона писмена форма, като двата акта съдържат необходимите реквизити на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Спазен е установеният ред и давностните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Посочени са датата и мястото на нарушението. Не са нарушени изисквА.ята на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, гаранция както по отношение на правото на защита на нарушителя, така и по отношение на съдебния контрол за законосъобразност. Съдът следва да обърне внимА.е, че АУАН е издаден в предвидения тримесечен срок от установяване на нарушителя съобразно чл.34, ал.1 от ЗАНН, противно на изложеното в жалбата. Нарушителят е установен на 26.02.2026г., а АУАН е с дата 04.05.2026г. Неоснователни са и оплаквА.ята за изтекла абсолютна давност. Неправилно жалбоподателят и неговият процесуален представител считат за начало на срока на абсолютната давност моментът, в който е следвало везните да се предоставят за периодична проверка. Чл.85 от ЗИ въздига в състав на административно нарушение използването на непроверени везни, а не непредоставянето им за проверка в определен срок от изтичане на първоначалната. В този смисъл при всяко използване на везните, каквото е констатирано на 26.02.2026г. започва да тече давностен срок. В случая той не е изтекъл като от датата на нарушението до момента са изтекли едва няколко месеца, а не повече от четири години и шест месеца, както се твърди в жалбата. Въз основа на тези обстоятелства, настоящият съдебен състав приема, че при издаване на наказателното постановление не са наблюдават процесуални нарушения. Съгласно нормата на чл. 43, ал. 1 от Закона за измервА.ята, последваща проверка се извършва на средствата за измерване в употреба и същата се удостоверява със знаци за последваща проверка, като разпоредбата на чл. 44, т. 4 от същия закон предвижда, че лицата, които използват средства за измерване, са длъжни да не използват средства за измерване без знаците по чл. 35 /знак за одобрен вид/, чл. 39, ал. 1 /знак за първоначална проверка/ и чл. 43, ал. 1 /знак за последваща проверка/ от ЗИ. Периодичността на проверките се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията /чл. 43, ал. 4 от ЗИ/. Лицата, които използват средства за измерване, са длъжни да не използват средства за измерване без знаците, удостоверяващ извършената последваща проверка /чл. 43, ал. 1, вр. чл. 44, т. 4 от ЗИ/. По делото не се спори, че проверяваната електронна везна попада в обхвата на средство за измерване. Легалната дефиниция на това понятие се съдържа в § 1, т. 27 от ДР на ЗИ, според който: "техническо средство, което има метрологични характеристики и е предназначено да се използва за измервА.я самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства"/. Процесните електронни везни подлежат на последваща проверка, като съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от ЗИ последващата проверка се извършва преди изтичането на срока на валидност на първоначалната или периодичната проверка, в случай на унищожаване на знака или по желА.е на лицето, което използва средството за измерване. В процесния случай дружеството-жалбоподател е използвало две електронни везни като средство за измерване при продажбата на ядки в обекта, без знаци за последваща проверка на средствата за измерване в употреба, като такива са били необходими с оглед изтичането на посочения срок след нанасяне на маркировката СЕ, което е станало след края на 2018 година. Срокът, съобразно законовата делегация е определен в заповед А- 616/11.09.2018г., която е публикувана и в Държавен вестник съобразно законовите изисквА.я. Нарушението, в този смисъл, е доказано от обективна страна, като отговорността за юридическите лица е обективна и безвиновна. Използвайки средство за измерване без поставен валиден знак за извършена последваща проверка, жалбоподателят е осъществил състав на вмененото му нарушение по чл. 44, т. 4, вр. чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Изпълнителното деяние е осъществено чрез съчетА.е на действие и бездействия: използване на средство за измерване, без да се постави валиден знак, удостоверяващ извършен контрол на това средство. Така до момента на преустановяването му нарушителят реализира непрекъснато състава на нарушението, като създава по този начин едно трайно противоправно състояние, което продължава до неговото прекратяване. Поради тази причина датата на констатиране на нарушението – 26.02.2026 г. - е и датата на извършването му. В жалбата е направено възражение, че на датата на проверката е бил съставен протокол за задължителни предписА.я, като са дадени предписА.я за временно спиране използването на средството за измерване /електронна везна/ до удостоверяването му с изискуемите знаци по закона /ЗИ/. Съдът намира за необходимо да отбележи, че съгласно нормата на чл. 7 от Наредбата за реда и начина за извършване на метрологичен надзор, инспекторите съставят протокол за задължителни предписА.я и АУАН, като предписА.ята имат за цел да задължат нарушителя да спре да използва средствата за измерване, които не отговарят на изисквА.ята. В този смисъл, изпълнението не освобождава нарушителя от административнонаказателна отговорност за нарушение, което е било констатирано и осъществено в минал момент. По изтъкнатия довод касателно маловажност на нарушението: Установените от наказващия орган обстоятелства не сочат на маловажност на нарушението, поради което не може да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, за прилагане на хипотезата на маловажен случай следва нарушението, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, да сочи на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В случая липсват доказателства за наличие на каквито и да било други факти, в това число и смекчаващи отговорността обстоятелства, които въз основа на преценката, дали се явяват изключително или многобройни такива, да обосновават липса или по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. Затова процесното деяние не представлява и не може да бъде квалифицирано като "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В случая са използвА. две отделни везни, чиито срок за проверка е изтекъл преди повече от седем години и същите не са били преминали периодична проверка. Използването им в търговската дейност и при отчитане на масата на закупената от потребителите насипна стока – ядки, крие рискове за неточно измерване, калкулиране и заплащане на цена, която не отговаря на действителния грамаж. Следва да се съобрази, че нарушението не се откроява с по-ниска степен на обществена опасност от други нарушения от същия вид. Без значение е и че е било подадено заявление на 18.02.2026г. за периодична проверка. С изключително голямо закъснение, както бе посочено, търговецът се е опитал да приведе везните си в съответствие със законовата уредба и същите да бъдат проверени. Независимо че е знаел, че везните са без необходимата маркировка, той е продължил използването им в търговката си дейност преди завършване на процедурата, което не разкрива ниска степен на обществена опасност на нарушението. С извършеното нарушение се засягат обществените отношения по осигуряване на точност и достоверност на измервА.ята, свързА. с търговските плащА.я, поради което нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните за този вид. Законосъобразно е ангажирана обективната и безвиновна отговорност на жалбоподателя. Приложената санкционна норма кореспондира с установеното нарушение, а наложената санкция е в минимален размер. Липсват материалноправните предпоставки за приложение на чл. 28 ЗАНН. В този смисъл и Решение № 37085 от 11.11.2025 г. на АдмС - София по адм. д. № 8698/2025 г. По наказА.ето: За извършеното административно нарушение в разпоредбата на чл. 85, ал. 2 от ЗИ законодателят е предвидил налагане на наказА.е "имуществена санкция" в диапазон от 200 до 500 лева като размер. Административнонаказващият орган /АН0 е определил на жалбоподателя административно наказА.е в минимален размер от 102,26 евро за всяко от двете нарушения, затова безпредметно се явява обсъждането на размера на санкцията. Следва да бъде съобразено, че са използвА. две отделни везни в търговката дейност – за измерване на ядки, като приложение намира чл. 18 от ЗАНН, според който текст когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказА.я се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В случая правилно е ангажирана отговорността за две отделни нарушения, за всяко от което е наложена отделна санкция в минимален размер. С оглед изхода на делото, претенцията на въззиваемата страна за присъждане на разноски се явява основателна и на същата следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, на основА.е чл. 63д от ЗАНН, вр. чл. 27е от НЗПП, като с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото то следва да е в размер от 70 евро. Затова съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно издадено, и като такова следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Софийски районен съд