Решение № 4975 от 17.7.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 4561/2023 г.

Предмет на производството са предявени от Н. Г. А. против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ гр.София обективно съединени осъдителни искове за сумата 50 000лв. на основание чл.405 КЗ, представляваща обезщетение за имуществени вреди на недвижимо имущество, сумата от 1427.40лв. на основание чл.86 ЗЗД, представляваща лихва за забава за периода 18.01.2023г.-17.04.2023г., сумата 5000лв. на основание чл.405 КЗ, представляваща обезщетение за вреди на движимо имущество, сумата 142.74лв. на основание чл.86 ЗЗД, представляваща лихва за забава за периода 18.01.2023г.-17.04.2023г., ведно със законната лихва върху двете главници от подаване на исковата молба до изплащането. Ищцата сочи, че е собственик на два поземлени имота заедно с къща и постройки в с.Джулюница, общ.Лясковец, ул.••••, придобити въз основа сключен с родителите си Г.Ц. и В.Ц. договор за издръжка и гледане, по силата на който родителите си запазили пожизнено правото на ползване и обитаване. На 14.07.2022г. сключила с ответното дружество договор за имуществена застраховка за къщата и постройките и намиращото се в тях движимо имущество по клауза „А“, включваща риска „пожар“ при уговорена застрахователна сума за недвижимото имущество от 50 000лв., а за движимото от 5000лв. На 09.08.2022г. възникнал пожар, при който били увредени застрахованите къща и постройки и намиращото се в тях обзавеждане и електроуреди, конкретизирани в молба от 26.03.2024г. По образуваното досъдебно производство било установено, че пожарът е причинен от бащата на ищцата Г.Ц., който страдал от психично заболяване и поради това в състояние на невменяемост. След своевременно уведомяване на застрахователя била образувана щета с постановен отказ за плащане на обезщетение с позоваване клауза от общите условия по застраховката, според която не се покриват вреди умишлено причинени от членове на семейството или домакинството на застрахования, както и от лица допуснати с неговото знание до застрахованото имущество. Твърди, че не е налице посоченото основание за изключване отговорността на застрахователя, тъй като пожарът не е вследствие умишлените действия на обитаващият имота и ползващ имуществото Г.Ц., той не е член на нейното семейство или домакинство, съответно не е налице и някоя от хипотезите на чл.408, ал.1, т.1 и т.2 КЗ. С позоваване на разпоредбата на чл.408, ал.2 КЗ счита, че и при умишлено причиняване на пожара, застрахователят дължи обезщетение за вредите, защото баща й не е ползващо се от застраховката лице. Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Навежда недействителност на договора за застраховка по отношение движимите вещи поради липса на застрахователен интерес по чл.349 КЗ, тъй като ищцата не е доказала да е собственик на погиналите в пожара. Твърди, че психичното разстройство на Г.Ц. датира още от 2012г. и е било известно на ищцата, която прибрала при себе си в гр.София своята майка В.Ц. с цел опазване живота и здравето й, но оставяйки да живее в имота баща си сам, не предприела мерки за опазване застрахованото имущество, съставляващо неизпълнение на задължение по застрахователния договор и основание по чл.395, ал.4 КЗ за отказ от плащане на обезщетение. Навежда възражение за съпричиняване с доводи, че пожарът не би настъпил при предприемането на подходящи мерки, в тази част настаняване за лечение на баща си, което направила след настъпване на събитието и образуването на досъдебно производство, поради което с бездействието си допринесла за вредите. Счита, че в случая е приложима клаузата по т.2.3 от общите условия към застрахователния договор. Оспорва исковете и по размер с доводи, че претендираните суми не съответстват на действително претърпените вреди. Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното: Не е предмет на спор, че ищцата е собственик на два съседни недвижими имота в с.Джулюница, ул.••••, общ.Лясковец, а именно ПИ № 285 с отреден УПИ XVII-285 в кв.40 по плана на селото с площ 782 кв.м. и ПИ № 1192 с отреден УПИ XVI-1192 в кв.40 с площ 531 кв.м., ведно с построените в първия жилищна сграда със застроена площ 85.30 кв.м., състояща се от един надземен етаж с разположени в него три стаи и коридор и избено помещение, разположено изцяло под етажа; лятна кухня със застроена площ 41.50 кв.м.; гараж със застроена площ 22 кв.м. и стопански постройки със застроена площ 125 кв.м. Видно от представения НА № 470, том III, рег.№ 6200, дело № 454/20212г. придобила имотите въз основа сключен на 01.06.2012г. договор, с който родителите й Г.С.Ц. и В.Г.Ц. прехвърлили правото на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, като си запазили пожизнено правото на ползване върху тях. На 14.07.2022г. между ищцата и ответника е сключен договор за имуществена застраховка „Булстрад Бонус Дом“, обективиран в застрахователна полица № 22142217303000606, за недвижимо имущество /постройките в имота/ и движимото имущество в тях по клауза А за риска „пожар“ при застрахователна сума съответно 50 000лв. и 5000лв. Не е спорно, че на 09.08.2022г. в имота възникнал пожар причинен от бащата на ищцата Г.Ц.. Срещу него било образувано ДП № 466/2022г. по описа на РУ на МВР- гр.Горна Оряховица за престъпление по чл.330, ал.1 НК, прекратено с Постановление от 06.01.2023г. на прокурор при ВТРП на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 НК при установеното, че страда от психично заболяване и извършил Д.ието в състояние на невменяемост. По предложение на РП-Горна Оряховица с Решение от 12.09.2022г. по ЧНД № 462/2022г. на ГОРС на основание чл.164 ЗЗ бил настанен за задължително стационарно лечение в психиатрична болница. Със заявление от 16.08.2022г. ищцата уведомила ответника за настъпилото застрахователно събитие с образувана щета № ••••••••••/74-2022г. С писмо изх.№ 260/18.01.2023г. застрахователят отказал плащане на застрахователно обезщетение с позоваване на клаузата по т.2.3 от Раздел X „Общи изключения“ от общите условия към застраховката, според която не се покриват загуба и повреди на имущество причинени умишлено от застрахования, членове на неговото семейство/домакинство, от лица допуснати със знанието на застрахования до застрахованото имущество или от трети ползващи се лица. Освен възражението за неприложимост на тази клауза, ищцата е навела и възражение, че при сключване на застрахователния договор не е получила общите условия, не е запозната с тяхното съдържание и не е подписала представените по делото от ответника. В тази връзка се констатира, че на последната страница на приложените по делото общи условия /стр.262/ не фигурират подписи на застрахован и застраховател. На гърба на представената в заверен препис застрахователна полица за сключения между страните договор е копирана последна страница от общи условия носеща подпис на мястото за застрахован от В.Ю.Г. и дата 13.07.2022г. /стр.258/, за когото не се твърди и няма данни да е бил пълномощник на ищцата или по друг начин свързан с нея. При условие, че застрахователната полица е подписана лично от ищцата на 14.07.2022г., съдът приема, че подписаната част на общи условия касае друг застрахователен договор, сключен с различно лице и предхождащ по дата процесния. В полицата се съдържа декларация, че е получила и е запозната с общите условия към имуществената застраховка и ги приема. Относно здравословното състояние и поведение на Г.Ц. преди причиняване на пожара в обясненията си по чл.176 ГПК ищцата сочи, че баща й много държал на къщата и не е заявявал, че ще я запали. По характер бил агресивен, спонтанен и като такъв го знаело цялото село, а към семейството си се отнасял диктаторски и това положение било отдавна. Затова не може да каже, че проявявал признаци на психично разстройство, нито преглеждан от психиатър за психични отклонения. През м.07.2022г. прибрала майка си в София след като я уведомила за проявена агресия от негова страна и се страхувала за живота си. Тъй като в годините назад неведнъж имал подобно поведение спрямо майка й се надявала, че като предишните пъти нещата ще отшумят. В показанията си св.А.А. /съпруг на ищцата/ сочи, че след прехвърлянето на собствеността през 2012г. родителите на съпругата му останали да живеят в къщата. За пожара разбрали докато били на почивка на морето. Потвърждава казаното от нея, че Г.Ц. имал „диктаторски“ характер, а заради някакви документи агресията му ескалирала през м.07.2022г., наложило извеждането на майката от имота заради заплахи за живота . Разказва за случай през 2020г., когато при посещение в имота стрелял с огнестрелно оръжие по него, поради което подведен под наказателна отговорност. Тогава не било установено да е психично болен. Свидетелят заявява, че не е чувал Г.Ц. да се заканва да запали къщата при положение, че много държал на нея, неведнъж разказвал как я построил и изразявал задоволство, когато с ищцата извършвали ремонти в нея. Разпитаният по делегация свидетел И. Й. живее в с.Джулюница от много години, но познава бегло ищцата и родителите й. За бащата Г.Ц. не знае дали е бил агресивен, не е чувал да е отправял закани да запали къщата. Единственото, което чувал от други хора, че вадел и късал пари. В показанията си дадени в рамките на образуваното досъдебно производство, отзовалите се на сигнала за пожара полицейски служители К.П. и И.А. сочат, че заварили бащата на ищцата в неадекватно състояние, държал нож, казал, че жена му го напуснала, искал да се самоубие и запалил къщата за да изгори в нея. В протокола за разпит на св.Ангелов е отразено, че снели сведения от подалата сигнала съседка Т.С., според която Г.Ц. имал психични отклонения и многократно казвал, че ще запали къщата. По същото досъдебно производство показания дала и ищцата, в които заявила, че от 2019г. баща й взел да превърта, да откача, станал агресивен към майка й; ходел на гробищата да си оправя нещата, защото щял да умира; агресията му се засилила, като влязъл в конфликти със съседи и други хора от селото; през 2020г. стрелял с оръжие по съпруга й, след която случка не стъпили в къщата. След това започнал още повече да тормози майка й, обвинявал я, че му откраднала пари и викал полиция, искал да се развежда с нея или да я убива, а при поредния конфликт заради искането му да подпише документи и отправени заплахи на отказа й да направи това, през м.07.2022г. я прибрала при себе си в София. Пробвала да настани баща си в старчески дом, но поради конфликтния му характер не го приемали, както и пробвала да го освидетелстват психиатри, но също не успяла, защото отказал. Според заключението на изслушаната по делото СПсих.Е психичното състояние на Г.Ц. е диагностицирано като органична личностова патология в границите на органично разстройство на личността с неясна генеза, което се характеризира с промяна в премобидния начин на поведение, афективни колебания с емоционална лабилност и лесни преходи към раздразнителност, изблици на гняв и агресивност, изразяване на потребности и подтици без съобразяване с последствията или социални норми, мнителност или свръхангажираност с някаква единствена, често абстрактна тематика. Към деня на причиняване пожара е бил в тежък депресивен период със суицидни действия и идеи за ограбеност и ощетеност и изразена тежка степен на разстройство на личността. Няма данни за началото на заболяването, но въз основа наличните е с голяма давност и задълбочаване на симптомите, които след 2019г. или 2020г. са били по-изразени и видими за близките. Личностовата му патология с нейните характеристики е перистиращо състояние и при липса на адекватна психотропна терапия не търпи обратно развитие по отношение агресивните прояви, с оглед на което според вещото лице може да се допусне, че и към деня на сключване на застрахователния договор 14.07.2022г. поведението му при провокация би могло да е опасно за околните, а тежкият суициден опит направен след по-малко от месец говори за обмислено автоагресивно поведение. При такова психично заболяване, когато липсва критично поведение и отказ от медикаментозно лечение, в Закона за здравето е предвиден ред за задължително лечение, а при предприето адекватно лечение биха могли да се предотвратят в някаква степен прояви на агресивно, автоагресивно и общественоопасно поведение. Въз основа тези доказателства, по спорните въпроси за приложимостта на общите условия в отношенията между страните по повод настъпилото застрахователно събитие и наличието на основание за изключване отговорността на застрахователя по заплащане на обезщетение, съдът намира следното: Съгласно чл.348, ал.1 КЗ общите условия на застрахователя, установени предварително за сключването на определен застрахователен продукт, обвързват застраховащия, ако са му били предадени при сключването на застрахователния договор и той е заявил писмено, че ги приема. Приетите от застраховащия общи условия са неразделна част от застрахователния договор. В чл.2, ал.2 КЗ са посочени лицата, които по смисъла на този кодекс са „ползватели на застрахователни услуги“, а според ТР № 1/23.12.2015г. по тълк.д.№ 1/2014г., ОСТК на ВКС, това понятие съответства на „потребител на застрахователни услуги“ по §1 т.1 от ДР от КЗ /отм./. Според установената съдебна практика, когато ползвателят на застрахователна услуга има и качеството потребител по §13, ал.1, т.1 от ДР на ЗЗП в отношенията със застрахователя /по дефиниция търговец/ приложение намират правилата на Закона за защита на потребителите. В случая ищцата е ползвател на застрахователна услуга по чл.2, ал.2 КЗ и сключила договора за застраховка като физическо лице, по предназначение и за цели извън търговска или професионална дейност, което я определя като потребител по §13, ал.1, т.1 от ДР на ЗЗП. Затова за да се приеме, че общите условия са станали част от застрахователния договор по чл.348, ал.1 КЗ е необходимо да са изпълнени изискванията на чл.147а ЗЗП относно тяхното приемане от застраховащия. Съгласно чл.147а, ал.2 ЗЗП съгласието на потребителя с общите условия се удостоверява с неговия подпис. Търговецът или упълномощен негов представител е длъжен да предаде подписан от него екземпляр от общите условия на потребителя /ал.3/, като тежестта на доказване на изразеното от потребителя съгласие с общите условия и получаването им при подписване на договора се носи от търговеца /ал.4/. Разпоредбата на чл.147а, ал.5 ЗЗП постановява, че клаузата за съгласие с общите условия на договора и деклариране на получаването им от потребителя, включена в индивидуалните договори, не е доказателство за действителното приемане на общите условия и получаване на екземпляр от потребителя. С подписването на застрахователната полица ищцата е потвърдила съгласие и приемане на общите условия, но представените от ответника не са подписани от нея, както и не е ангажирал доказателства при сключването на договора да е била запозната със съдържанието им и връчен екземпляр. Друго не следва от обстоятелството, че с исковата молба е оспорила приложението на клаузата по т.2.3. от тях, доколкото съдържанието й е било възпроизведено в писмото от 18.01.2023г. като основание за отказ от плащане на обезщетение. Следователно не обвързват страните, а в отношенията им приложение намира правната уредба на КЗ. В чл.408, ал.1 КЗ са регламентирани случаите, при които застрахователят може да откаже застрахователно обезщетение-умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; в други случаи, предвидени със закон. Установеното по делото, че пожарът е причинен от бащата на ищцата в състояние на невменяемост изключва умисъла в действията като субективен елемент, поради което не са налице основанията по чл.408, ал.1, т.1 и т.2 КЗ. По отношение основанието по чл.408, ал.1, т.3 КЗ ответникът се е позовал на чл.395, ал.1 КЗ, според който застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки. Съответно в ал.4 е предвидено, че при настъпване на застрахователно събитие застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение на задължението по ал.1 и само ако изрично е предвидил това в договора. В случай, че настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1, но това неизпълнение не е предвидено като основание за отказ в договора, застрахователят може да намали застрахователното обезщетение съответно на тежестта на неизпълнението. Според трайно установената съдебна практика на ВКС по приложението на чл.408, ал.1, т.3 КЗ /включително по идентичната разпоредба на чл.211, т.2 КЗ-отм./ не всяко неизпълнение на задължение от застрахования поражда правото на застрахователя да откаже плащане на обезщетение при настъпило застрахователно събитие по покрит риск. Това право възниква само, когато неизпълнението на някое задължение е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. За значително неизпълнение по смисъла на тази разпоредба се приема онова, което е обусловило настъпването на застрахователното събитие или е допринесло за увеличаване размера и обхвата на вредите, т.е. при наличие на пряка причинноследствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, предвидено в сключения между страните договор, и настъпването на събитието, съответно на възможността да бъдат предотвратени вредите от него /Решение № 15/12.04.2012г. по гр.д. № 454/2011г. на ВКС, II т.о.; Решение № 49/29.07.2013г. по т.д. № 840/2012г. на ВКС, I т.о.; Решение № 32/11.08.2014г. по т.д. № 1262/2013г. на ВКС, II т.о.; Определение № 3296/ 21.11.2025г. по т.д. № 1308/2025г. на ВКС, І І т.о.; Решение № 55/29.01.2024г. по гр.д.№ 730/2023г. на ВКС, ІV г.о. и др./. По делото не е спорно, че от прехвърлянето на собствеността през 2012г. в имота са живели родителите на ищцата в упражняване запазеното право на ползване, а от м.07.2022г. след сключване на застраховката само баща й Г.Ц.. Установено е, че страдал от психично заболяване /органично разстройство на личността/, според наличните данни и заключението на вещото лице по СПсих.Е с голяма давност, без изяснена генеза, и в тежка форма на състоянието в деня на причиняване пожара 09.08.2022г. Заболяването е било диагностицирано след събитието, но от 2019г. или 2020г. е имало проявление на симптоматиката, задълбочаваща се във времето и видима за околните. От събраните по делото доказателства може да се приеме, че е имал труден характер, конфликтен и с прояви на агресия към съпругата си /последната през м.07.2022г. станала повод ищцата да я премести в гр.София/, включително към съпруга на ищцата /случката с огнестрелно оръжие през 2020г./, поради което наличието на заболяването трудно различимо. Но същевременно е имал изразени мисли и постъпки, които са дали основание на ищцата да счита, че поведението му е в отклонение на нормалното в психично отношение. В тази връзка съдът кредитира заявеното от ищцата в досъдебното производство при разпита й като свидетел за безуспешните й опити да бъде освидетелстван от психиатър, съставляващо извънсъдебно признание на факта за знание, че психичното му състояние е било съществено нарушено. На следващо място, по делото не са събрани доказателства за твърдението на ответника отпреди събитието Г.Ц. да се е заканвал многократно, че ще подпали имота. То се основана единствено на показанията на разпитан в досъдебното производство полицейски служител, отзовал се на мястото на пожара, на когото това било казано от живущата в съседство Т.С., чиито показания не са били събрани при разследването, включително не е ангажирана като свидетел в настоящото производство, поради което не може да се приеме за годно доказателство за посочения факт. Извън това, по делото не са събрани доказателства към деня на сключване на застраховката, а и към деня на причиняване пожара по какъвто и да е начин Г.Ц. да е посягал или увреждал застрахованото недвижимо имущество. Обратно, конфликтното му и агресивно поведение изцяло е било насочено към близките и хора от селото. Горното обосновава извода, че като застрахован ищцата не е в неизпълнение задължението произтичащо от чл.395, ал.1 КЗ по опазване застрахованото имущество, респ. вземане на мерки с цел предотвратяване настъпването на застрахователното събитие. Независимо от знанието за психичните отклонения на баща си, установените по делото обстоятелства не сочат на реално създаден от него риск за застрахования имот, включително по клаузата „пожар“, нито обективно е могла да предвиди подобен риск от увреждане. Доводите, че с извеждането на майка си от имота предпочела да запази нейните живот и здраве пред съхраняването на имота, както и не предприела действия по настаняване за лечение на баща си, не могат да послужат като аргумент за друг извод. Поради това не е налице основанието по чл.408, ал.1, т.3 КЗ /чл.395, ал.4 КЗ/ изключващо отговорността на застрахователя. По същите съображения не е и налице хипотезата на чл.395, ал.4, изр.2 КЗ за намаляване на обезщетението. Следователно за ответника е възникнало задължението по чл.405, ал.1 КЗ да заплати обезщетение за вредите от застрахователното събитие. Отговорността му е в границите на уговорената застрахователна сума и на основание чл.386, ал.2 КЗ равна на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. При имуществено застраховане в съответствие с чл.400, ал.2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Застрахованото недвижимо имущество представлява къща на един етаж с подземие, лятна кухня и пристройка към къщата /тип навес/, свързани помежду си, които са били засегнати от пожара. Щетите по тях са описани в представената по делото количествена сметка /стр.143-150/, а по оценка на експерти на застрахователя възстановителната стойност възлиза на сумата 66751лв. /стр. 151-157/. Според заключението на вещото лице по приетата съдебно-оценителна експертиза възстановителната стойност към деня на събитието 09.08.2022г. е в размер на 78 296.37лв. Съдът намира за основателно възражението на ответника, че в тази стойност не следва да се включват средства за ремонтни дейности по лятната кухня /1254.92лв./, доколкото от приложения по делото оглед на местопроизшествие с приложен снимков материал по досъдебното производство, извършен в деня на пожара, е видно, че е със запазена цялост както външно, така и вътрешно. След приспадане на тази сума възстановителната стойност възлиза на 77 041.45лв. Уговорената в договора застрахователна сума е 50 000лв., поради което и съобразно чл.386, ал.1 КЗ исковата претенция в тази част следва да се уважи в пълния предявен размер. По отношение движимото имущество: Застрахователната полица не съдържа индивидуализация на застрахованото движимо имущество при липсата на спор, че се касае за намиращите се в имота движими вещи, но с противопоставено от ответника възражение за недействителност на договора в тази част по чл.349, ал.2 КЗ. В чл.349, ал.1 КЗ застрахователния интерес е определен като правно призната необходимост от защита срещу последиците от възможно застрахователно събитие. В а л . 2 е предвидено, че застрахователният договор, сключен при липса на застрахователен интерес е недействителен, освен в случаите на бъдещ застрахователен и н т е р е с . Следователно застрахователен интерес от договор за имуществена застраховка на вещи е налице, когато е сключен като застрахован от лице, което е техен собственик, тъй като в неговия патримониум настъпват вредите от погИ.е или увреждане. За уважаване иска в тази част ищцата, в качеството на застрахован, носи тежестта да докаже, че е собственик на посочените в уточнителната молба от 26.03.2024г. движими вещи, което е от значение за застрахователния интерес, съответно, че са се намирали в имота и погинали при пожара, което е от значение за обема и стойността на вредите подлежащи на обезщетяване от застрахователя /чл.400 КЗ/. В показанията си съпругът на ищцата св.А. сочи, че след прехвърлянето на имота през 2012г. обзавежданото било изцяло подменено, били купени нови електроуреди като изброява пералня, хладилник, готварска печка с керамичен плот, готварска печка, няколко камини на дърва, голяма камина с водна риза, във всяка стая имало телевизор и всичко било унищожено. В изготвената от експертите на ответника количествена сметка са изброени засегнатите от пожара вещи в имота /мебели, електроуреди и др./, които при съпоставка с посочените в молбата от 26.03.2024г. се констатира несъответствие по вид и брой, включително несъответствие между тях и посоченото от свидетеля. Наред с това, от съдържанието на протокола за местопроизшествие и снимковия материал към него е видно, че в някои от помещенията е имало незасегнати от пожара вещи, а според показанията на св.Д. /извършил оглед за застрахователя/ намиращите се в лятната кухня мебели и уреди са били механично увредени чрез нарязване с режеща машина или по друг начин. От така събраните доказателства, на първо място не се установява право на собственост от ищцата. В тази посока се единствено показанията на нейния съпруг, които по релевантния въпрос са общи и неконкретизирани, а съобразно чл.172 ГПК съдът намира за заинтересовани. На следващо място, дори и да се приеме, че ищцата притежава право на собственост, не се установява кои движими вещи са се намирали в имота към деня на сключване на договора и към деня на настъпване събитието, съответно кои от тях са погинали или увредени при пожара и идентични ли са тези, за които се претендира обезщетение. По изложените съображения исковата претенция по отношение движимото имущество подлежи на отхвърляне. По акцесорните искове по чл.86 ЗЗД: При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл.405, ал.1 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106 КЗ. От приложената щета е видно, че ищцата уведомила ответника за събитието и поискала плащане на обезщетение на 16.08.2022г. На 07.09.2022г. застрахователят поискал представянето на документи, което е било изпълнено на 16.01.2023г., а на 18.01.2023г. в рамките на посочения срок постановил отказ. При извода за основателност на претенцията за недвижимото имущество, ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение по чл.86 ЗЗД върху сумата от 50 000лв. за периода 18.01.2023г. до 17.04.2023г. възлизаща на 1427.50лв., в какъвто размер е и предявеният акцесорен иск в тази част. Следва да се присъди и законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането. Като последица от извода за неоснователност на иска за движимото имущество, претенцията за лихви по чл.86 ЗЗД в размер на 142.74лв. за същия период подлежи на отхвърляне. По разноските: С определение по делото ищцата е освободена от заплащането на държавна такса за исковете по чл.83, ал.2 ГПК. Направила е разноски по делото общо от 8140лв., включващи депозити за вещи лица, свидетели и заплатено възнаграждение за адвокат, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати 7400лв. съобразно уважената част от исковете. Ответникът е направил разноски общо от 7860.72лв., включващи депозити за вещо лице, свидетели и заплатено възнаграждение за адвокат, от които на основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да заплати 714.61лв. пропорционално на отхвърлената част. Но основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за уважените искове от 2057.10лв. Водим от горното съдът