Решение № 754 от 10.6.2026 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 604/2025 г.

Производството по делото е образувано по искова молба от Г. Д. Д. с ЕГН •••••••••• от град П., ул.С. П.“№5 срещу „К.“ЕАД с ЕИК •••••• със седалище и адрес на управление град С., бул.“В.“№146А, Бизнес център „Б.“, представлявано от С. Я. в обстоятелствената част на която се твърди, че страните са сключили седем договора за потребителски кредит при следните параметри:1/ договор за потребителски №2564287, сключен на 03.05.2022г за сумата от 500лв., при ГПР-48.55%, ГЛП-40%, обща сума за връщане 587.33лв. на четири месечни вноски, 2/ договор за потребителски кредит №2616093, сключен на 02.08.2022г за сумата от 1000лв., ГПР-48.55%, ГЛП-40% обща сума за връщане 1243.27лв. на 4 месечни вноски,3/ договор за потребителски кредит №2893198 от 27.12.2023г за сумата от 800лв., ГПР 49.51%, ГЛП-40%, обща сума за връщане 822.35лв., на една месечна вноска, 4/ договор за потребителски кредит№ 2913296 от 30.01.2024г за сумата от 700лв., ГПР 46.51% и ГЛП-39.76%, обща сума за връщане 856.18лв. на 4 месечни вноски, 5/договор за потребителски кредит №2934957 от 07.03.2024г за сумата от 800лв., при ГПР-48.25%, ГЛП-40%, обща сума за връщане 938.87лв. четири месечни вноски, 6/ договор за потребителски кредит №2990468 от 10.06.2024г за сумата от 500лв. при ГПР -49.22% и ГЛП-39.87% обща сума за връщане 512.01лв. на една месечна вноска 7/ договор за потребителски кредит №3012225 от 18.07.2024г за сумата от 2 500лв. ГПР-48% и ГЛП-40%, обща сума за връщане 3387.34лв. на 18 месечни вноски. Твърди, че общо по всички договори му била предоставена сумата от 6 800лв. Твърди, че е извършил следните плащания към ответника:1/ по договор №2564287/03.05.2022г. -205,29лв на 14.7.2022г. и 504,9лв на 21.7.2022;2/ по договор №2616093/02.08.2022г. - 189лв.на 24.8.2022, 206лв. на 20.10.2022; и 700лв на 18.11.2022; 3/ по договор №2893198/27.12.2023г. -800лв на 25.1.2024;4/ по договор №2913296/30.01.2024г.-931,5лв на 28.2.2024;5/ по договор №2934957/07.03.2024г.- 343лв. на 24.3.2024, 342,12лв на 20.4.2024, 343лв на 22.5.2024г. и 343лв на 23.5.2024; 6/ по договор №2990468/10.06.2024г. -572,60лв на 10.7.2024 и 7/ по договор №3012225/18.07.2024г.; 342,31лв на 09.09.2024; 358,43лв на 12.10.2024; 358,92лв на 15.11.2024; 359,18лв на 20.12.2024. Поддържа се ,че общата стойност на стойност на плащанията 6899,25 лева. Поддържа се, че на същите дати са сключени и седем договора за поръчителство с „А. Т.“ЕООД за обезпечаване на съответния договор за потребителски кредит като кредитополучателя е поел задължение да заплаща възнаграждение/ платимо на вноски на падежните дати на всеки от потребителските договори както следва:1/ по договор за поръчителство от 03.05.2022г възнаграждение в размер на 465.33лв, 2/ по договор за поръчителство от 02.08.2022г 783.26лв, 3/ по договор за поръчителство от 27.12.2023г. възнаграждение в размерна 684.22лв., 4/ по договор за поръчителство от 30.01.2024г. възнаграждение в размер на 523.26лв., 5/ по договор за поръчителство от 07.03.2024г. възнаграждение в размер на 635.27лв., 6/ по договор за поръчителство от 10.06.2024г. възнаграждение в размер на 367.55лв. и по договор за поръчителство от 18.07.2024г възнаграждение в размер на 2 876лв. Твърди се, че договорът за потребителски кредит №3012225 от 18.07.2024г е недействителен , тъй като в ГПР не е включен като задължителен разход възнаграждението на „А. Т.“ЕООД по договора за поръчителство от 18.07.2024г. Налице е нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК. Твърди се нищожност на клаузата на чл.4 от договора за потребителски кредит, която визира избор на обезпечение между банкова гаранция в 10 дневен срок, което е житейски нелогично и срокът е непосилен или договор за поръчителство с одобрено от кредитора трето лице в срок от 48 часа. Твърди се, че разпоредбата на чл.4, ал.2 от договора сочи задължителния характер на обезпечението. Разпоредбата на чл.4, ал.3 от договора предвижка, че срокът за одобрение на заявлението за кредит е 14 дни, ако няма обезпечение . така кредиторът е създал предпоставка да се избира гарантирано до минути, защото иначе може да не одобри заявката за кредит или ще го направи в дълъг срок. Целта на бързите кредите е да се отпусне в кратък срок финансов ресурс със съответния висок процент, който да покрие риска . Поддържа се, че при недействителност на договора за кредит потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита , но не дължи лихви и други разходи. Твърди се, че ищецът е надплатил сумата от 99.25 лв. Моли се съда да прогласи недействителността на договора за потребителски кредит №3012225 от 18.07.2024г. поради противоречие на закона. В условията на евентуалност се моли да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл.4, ал.1 от договора за потребителски кредит №3012225/18.07.2024г. Моли се да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 9.25лв. предявен като частичен иск от общата сума от 99.25лв., като недължимо платена. В срока по чл. 131 от ГПК от ответника е подаден писмен отговор, с който не се оспорва твърдението, че страните са сключили процесните седем броя договори за потребителски кредити. Не се оспорва твърдението, че ищецът е извършил плащания в общ размер от 6 899.25лв., но твърди ,че тази сума е получена на валидно правно основание. Твърди се, че към настоящия момент задълженията по първите шест договора за потребителски кредит са доброволно предсрочно погасени. Единствено е останало непогасено задължението по договор за потребителски кредит№3012225/18.07.2024г. задълженията при посочените параметри . Оспорва се твърдението, че договорът за потребителски кредит №3012225 от 18.07.2024г не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК като в тази насока са развити подробни съображения, които в общ план се свеждат до довода, че възнаграждението за поръчител не отговоря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, съгласно пар.1т.1 от ДР на ЗПК и затова не е бил включен, а и не е следвало да се включи като компонент в ГПР. Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени. В срока по чл.131 от ГПК от ответника е предявен на основание чл.211 от ГПК насрещен иск като се твърди, че при погасяване на задълженията си по процесния договор кредитополучателят е извършил плащания в общ размер от 1418.64 лв. като посочената сума е разпределена за погасяване на следните задължения : сумата от 399.94лв. главница, сумата от 314.01 лв. възнаградителна лихва, сумата от 2.30 лв. обезщетение за забава, сумата от 45 лв. такси по Тарифа, сумата от 657.39 лв. разпределена към А. Т. ЕООД за погасяване на вземането по договора за предоставяне на поръчителство. Ако се приеме, че процесният договор е нищожен , то на основание чл.23 от ЗПК дължи връщане на чистата стойност по него, представляваща усвоената главница без допълнително начислени на основание нищожния договор задължения като договорни възнаградителни лихви, мораторни лихви, такси и т.н. В конкретния случай чистата стойност възлиза на сумата от 1081.36лв./ усвоената главница от 2500лв. намалена с направените плащания от 1418.64 лв. Моли се съда да бъде осъден ответника по насрещния иск да заплати на ищеца по насрещния иск сумата от 1081.36лв. главница, представляваща чистата стойност на кредита по договор за потребителски кредит №3012225/18.07.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата . Претендират се разноски по насрещния иск. Ответникът по насрещния иск е подал писмен отговор, с който се оспорва същия като се твърди, че сумата от 1081.36 лв. не се дължи, тъй като е надплатена по предходните кредити и следва да бъде прихваната. С молба, депозирана преди първото по делото съдебно заседание ищецът Г. Д., чрез пълномощника си е предявил против ответника инцидентни установителни искове за прогласяване на недействителност на с процесните шест договори за потребителски кредит:1/договор за потребителски кредит №2564287/03.05.2022 г.,2/договор за потребителски кредит № 2616093/02.08.2022г., 3/договор за потребителски кредит № 2893198/27.12.2023 г,4/договор за потребителски кредит № 2913296/30.01.2024 г.,5/договор за потребителски кредит № 2934957/07.03.2024 г.,6/договор за потребителски кредит № 2990468/10.06.2024 г. като се излагат твърдения, че на датата на сключване на всеки от тези договори е бил сключен и договор за поръчителство с А. Т. ЕООД. Това задължение е било разписано в клаузата на чл.4, ал.1 от всеки от договорите за потребителски кредит като задължително условие, за да може финансовия ресурс да бъде отпуснат веднага на кредитополучателя. Предвиждало се възнаграждение по всеки от договорите за поръчителство, което възнаграждение е следвало да бъде включено като компонент при формиране на ГПР, но не е сторено и така била нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1т.10 от ЗПК и това е довело до недействителност на всеки от договорите. Постъпил е отговор по инцидентните установителни искове като са развити съображения, че за ищеца не е бил налице правен интерес от предявяването на тези претенции, тъй като в процесния случай ищецът имал правната възможност, от която се е възползвал, да предяви осъдителен иск за връщане на платеното без основание, като в рамките на това производство съдът ще се произнесе в мотивите си и относно евентуалната нищожност на договорите за кредит и договорите за предоставяне на поръчителство. Осъдителен иск при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД носи за ищеца по-ефективна защита. Предявяването на самостоятелните инцидентни установителни искове противоречи и на принципа на процесуалната икономия, а именно - с по-малко средства и разноски да се стигне до окончателно решаване на спорния въпрос. В случая посредством предявяването им ще бъдат генерирани допълнителни разноски. Оспорва се твърдението на ищеца, че процесните договори за потребителски кредит са нищожни на соченото основание – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Твърди се, че в Приложение № 1 към процесните договори по ясен и разбираем начин са посочени ГПР (т. 8) и общата дължима сума (т. 9), като е и упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са посочени в Общите условия. По-конкретно допусканията са подробно описани в т.11 от Раздел VII. „Кредитни продукти. Годишен процент на разходите“ на приложимите към договора за кредит Общи условия. Не се оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР по процесните договори възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „А. Т.“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК. Единственият разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва. Възнаграждението за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като макар и разход за допълнително свързана с договора за кредит услуга, не е задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаузи и условия между „К.“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД. Потребителят е имал право да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство, което е още един аргумент в насока на твърдението че предоставянето на поръчител не е задължително условие за отпускане на кредита. Договорът за предоставяне на поръчителство, бидейки незадължителен, не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се включва в ГЛП и ГПР и няма нарушение на чл. 19 от ЗПК. В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания, чрез представените по делото писмени бележки . В съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител. От същото е постъпило писмено становище по съществото на спора. Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.12 и чл.235 от ГПК по свое вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа и правна страна: Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между страните са били сключени седем договори са потребителски кредит при следните параметри: 1/ договор за потребителски №2564287, сключен на 03.05.2022г за сумата от 500лв., при ГПР-48.23%, ГЛП-40%, обща сума за връщане 542.83лв. на четири месечни вноски, 2/ договор за потребителски кредит №2616093, сключен на 02.08.2022г за сумата от 1058.68лв., ГПР-27.17%, ГЛП-24.28% обща сума за връщане 1193.33лв,3/ договор за потребителски кредит №2893198 от 27.12.2023г за сумата от 800лв., ГПР 22.26%, ГЛП- 20%, обща сума за връщане 813.33лв. 4/ договор за потребителски кредит№ 2913296 от 30.01.2024г за сумата от 700лв., ГПР 49.00% и ГЛП-40.00%, обща сума за връщане 723.33лв. 5/договор за потребителски кредит №2934957 от 07.03.2024г за сумата от 800лв., при ГПР- 20.76%, ГЛП-19%, обща сума за връщане 825.65лв., 6/ договор за потребителски кредит №2990468 от 10.06.2024г за сумата от 508.92лв. при ГПР -31.90% и ГЛП-28% обща сума за връщане 533.02лв.7/ договор за потребителски кредит №3012225 от 18.07.2024г за сумата от 2 500лв. ГПР-48.21% и ГЛП-40%, обща сума за връщане 3387.34лв. на 18 месечни вноски. Видно е от съдържанието на всеки един от горевизираните договори, че в клаузата на чл.4 е предвидено приоритетно разглеждане на заявлението за одобряване на кредит, в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението , че ще предостави обезпечение на кредита. Срокът за одобрение на заявлението е 24 часа от предоставяне на обезпечението. Договорено е кредитополучателят да предостави на кредитора едно от следните обезпечения:1/ банкова гаранция съгласно общите условия на кредита в срок от десет дни от подаване на заявлението, 2/ поръчителство като сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора“К.“ЕАД. Съгласно чл.4, ал.2 от съдържанието на всеки от договорите в случай, че кредитополучателят не предостави съответното обезпечение по кредита в срок от 48 часа от подаване на заявлението,„К.“ЕАД не одобрява заявлението и договорът за кредит не поражда действие между страните по него. В чл.4, ал.3 е предвидено, че когато кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение , срокът за одобряване е 14 дни, а ако заявлението не бъде одобрено до посочения срок , договорът не поражда действие между страните . Видно от представените писмени доказателства към всеки от процесните договори за потребителски кредит са сключени договори за предоставяне на поръчителство / виж листове 204- 241 от делото/. Видно от съдържението им и конкретно чл.1 тези договори са сключени между „А. Т.“ЕООД като поръчител и ищеца Г. Д. като потребител. „А. Т.“ЕООД е поел задължението да сключи договор за поръчителство с „К.“ЕАД , по силата на който да отговаря солидарно с потребителя Г. Д. за изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно съответния договор за потребителски кредит , сключен между ищеца и „К.“ЕАД. Съгласно чл.8, ал.1 от всеки от договорите за предоставяне поръчителство потребителят дължи на поръчителя възнаграждение за обезпечаване на изпълнението на задълженията на потребителя по съответния договор за потребителски кредит в размер и при условията , съгласно Приложение №1. Видно от Приложение №1 към всеки един от общо седемте договора за предоставяне на поръчителство възнаграждението на поръчителя, което е в съответния размер, упоменат в договора е дължимо за целия период на действие на договора за кредит. Същото е платимо на падежа на плащане на погасителните вноски по договорите за потребителски кредит, сключени с „К.“ЕАД. Съгласно чл.8, ал.5 от договорите за предоставяне на поръчителство „К.“ЕАД е овластено да приеме плащане на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. За изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана съдебносчетоводна експертиза,чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните. Вещото лице е дало отговор на въпроса какви суми ищецът е получил по всеки от процесните договори за потребителски кредит, респективно какви плащания е извършил както следва: 1/по договор за потребителски кредит №2564287/03.05.2022г е получил сумата от 500лв., а е платил сумата от 710.19лв., 2/ по договор за потребителски кредит №2616093/02.08.2022г е получил сумата от 1058.68лв., а е платил 1641.35лв., 3/ по договор за потребителски кредит №2893198/27.12.2023г е получил сумата от 800лв. и е платил сумата от 800лв., 4/ по договор за потребителски кредит №2913296/30.01.2024г е получил сумата от 700лв., и е платил 931.50лв., 5/ по договор за потребителски кредит №2934957 от 07.03.2024г е получил сумата то 800лв. и е плати 1029 лв., по договор за потребителски кредит №2990468/07.03.2024г е получил сумата от 508.92 лв. и е платил 572.61 лв. и по договор за потребителски кредит №3012225/18.07.2024г е получил сумата от 2500лв. и е платил сумата от 1418.64лв. Вещото лице е установило, че възнаграждението за поръчителство не се съдържа като компонент при определяне размера на ГПР в процесните договори за кредит. Също така е изчислило и какъв би бил размера на ГПР при включване в погасителните вноски на главница, договорна лихва и възнаграждение за поръчителство а именно:1/ по договор за потребителски кредит №2564287/03.05.2022г- ГПР в размер на 424.63%, 2/ по договор за потребителски кредит №2616093/02.08.2022г – ГПР в размер на 447.75%, 3/ по договор за потребителски кредит №2893198/27.12.2023г- ГПР в размер на 3016%, 4/ по договор за потребителски кредит №2913296/30.01.2024г –ГПР в размер на 354%,5/ по договор за потребителски кредит №2934957/ 07.03.2024г –ГПР в размер на 245.97%, 6/ по договор за потребителски кредит №2990468/07.03.2024г-ГПР в размер на 482.70% и по договор за потребителски кредит №3012225/18.07.2024г –ГПР в размер на 233.95%. Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи: Предявен е установителен иск чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит № 3012225 от 18.07.2024 г. и при условията на евентуалност установителен иск за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 4, ал. 1 от този договор и при условията на кумулативно съединяване; 2/ осъдителен иск чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за връщане на сумата от 9.25лв., предявен като частичен от общата сума от 99.25лв. като недължимо платена по договор за потребителски кредит №3012225/18.07.2024г. 3/ установителен иск по чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за прогласяване за недействителен на договор за потребителски кредит № 2564287/03.05.2022 г.; 4/ установителен иск по чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит № 2616093/02.08.2022 г., 5/ установителен иск по чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК за прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит № 2893198/27.12.2023 г., 6/ установителен иск по чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит № 2913296/30.01.2024 г., 7/ установителен иск по чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит № 2934957/07.03.2024 г. и 8/ установителен иск по чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК за прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит № 2990468/10.06.2024 г. Възражението за недопустимост на предявените инцидентни установителни искове е неоснователно по следните съображения. Инцидентните установителни искове са предявени в срока п очл.212 от ГПК и отговарят на изискванията за допустимост доколкото ищецът иска от съда да се произнесе в решението си относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изхода на делото.Ищецът е страна по сключените с ответника договори за потребителски кредити и за него е налице правен интерес от търсената защита, за да установи пораждат ли задължения, които да изпълни.Обстоятелството, че ищецът е предявил и осъдителен иск по чл.55 от ЗЗД за защита на засегнатото материално право не изключва наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск за обявяване на недействителност на договорите, на които се позовава ответника, за да задържи получените от ищеца суми. В пълна дискреция на ищеца е да наведе основанията за нищожност на договора или чрез предявяване на установителен иск или чрез възражение като процесуално средство за защита.Искът за прогласяване нищожност на договор и за връщане на даденото без основание по такъв договор имат различен предмет, така че правото да се претендира връщане на дадени без основание суми не е идентично по основание с предявеното право- предмет на процесните инцидентни установителни претенции. Въпросът за нищожността на договора е преюдициален по отношение на това дали даденото по него е без основание и може ли да се иска обратно. По установителните искове за прогласяване на недействителност на процесните договори за потребителски кредит съдът намира следното: За да бъдат уважени предявените установителни искове иск ищцата следва да установи наличието на договори за потребителски кредит , които не отговарят на твърдените законови изисквания, при които са налице пороци, водещи до тяхната а недействителност. В тежест на ответника е да проведе обратно насрещно доказване за валидност на договорите, които са сключени съобразно изискванията на ЗПК. Безспорно е между страните , че ответникът „К.“ЕАД е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства , които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗКИ. Ищезът Г. Д. е физическо лице, което при сключване на процесните договори е действало именно като такова. Страните не спорят, че ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП. Сключените между ищеца и ответника договори за кредит по своята правна характеристика и съдържание са такива за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК и за тяхната валидност и последици важат изискванията на специалния закон -Закона за потребителския кредит. Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на говора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите. Императивната норма на чл.11, ал.1т.10 от ЗПК предвижда , че договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. целта На разпоредбата на чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Според чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставяния кредит. Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република Б.. В ГПР следва да са включени всички разходи , които ще извърши потребителя и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. По силата на пар.1,т.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни , такси , възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. В тази насока е и Решение от 21.03.2024г по дело С-714/33 на СЕС , съгласно което в ГПР следва да бъдат включени всички разходи, които ще понесе потребителя. Годишен процент на разходите, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение. Когато в ГПР отсъстват някои от предвидените в чл.3, б.“ж“ от директива 2008/48 разходи договорът за кредит следва да се счита нищожен, което води до връщане само на главницата. В процесните договори за потребителски кредит е посочен процент на ГПР , тоест формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1т.10 от ЗПК, доколкото така отразените размери не надвишават максималния по чл.19, ал.4 от ЗПК. Посочените размери на ГПР обаче не отразяват действителния такъв, тъй като не включват част от разходите за кредита, а именно възнаграждението за поръчителя по сключените договори за предоставяне на поръчителство, сключени от потребителя с „А. Т.“ЕООД към всеки от процесните договори за потребителски кредит. Следва да се отбележи, че ответникът призна факта, че възнаграждението за поръчителя не се съдържа като компонент в стойността на ГПР, а и този релевантен факт се установи и от заключението на вещото лице. Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора и следва да се включва в общите разходи по кредита по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на ЗПК/ в този смисъл Определение 01608/28.05.2025г по т.д.№2103/2024г на ВКС първо т.о, Определение №65/10.01.2025г по т.д.№937/2024г на ВКС първо т.о./ Следователно посеченият и в седемте договора за потребителски кредит размер на ГПР не отразява точно всички разходи по кредита.Невярното посочване на размера на ГПР е равносилно на непосочване на ГПР. Налице е противоречие с императивната норма на чл.11, ал.1т.10 от ЗПК, водещо до недействителност на целия договор за потребителски кредит на основание чл.22 от ЗПК/ в този смисъл Определение №50685/30.09.2022г по гр.д. №578/2022г на ВКС трето г.о./. С оглед изложеното следва да бъде прогласена недействителността на процесните седем договора за потребителски кредит/ по предявения първоначален установителен иск и по предявените от ищеца инцидентни установителни искове/. По предявения от „К.“ЕАД срещу Г. Д. насрещен иск с правно основание чл.23 от ЗПК за заплащане на сумата от 1081.36 лв. , представляваща част от чистата стойност на кредита- дължима и непогасена главница по договор за потребителски кредит №3012225/18.07.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба 09.09.2025г.до окончателното изплащане на сумата. Основателността на предявения насрещен иск е обусловена от установяване от страна на ищеца „К.“ЕАД на следните правопораждащи факти: 1/ наличие на сключен между страните договор за потребителски кредит със соченото съдържание, 2/ усвояване на сумата от страна на ответника съгласно условията на договора. При установяване на така посочените предпоставки в тежест на ответника е да докаже , че е платил. Както се посочи по-горе между страните не бе спорно, а и от доказателствата по делото/ писмени и кредитирано заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза/ се установи, че страните са сключили договор за потребителски кредит №3012225/18.07.2024г. ,по силата на който ответникът като потребител е усвоил сумата от 2 500лв./ което е чистата стойност по кредита/. Установи се от заключението на вещото лице, че ответникът е извършил по този договор плащания в общ размер от 1418.64лв./ 725.34 евро/. По развитите по-горе съображения съдът е приел, че договор за потребителски кредит №3012225/18.07.2024г. е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, поради неспазване изискванията на чл.11, ал.1т.10 от ЗПК. В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита , съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК. В отговора по насрещния иск ответникът по този иск-Г. Д. е направил възражение за съдебно прихващане по смисъла на чл.103 от ЗЗД с насрещните вземания , възникнали от плащания, направени без основание по горевизираните шест договори за потребителски кредит, прогласени за недействителни/ по предявените шест инциденти установителни иска/. Съгласно разпоредбата на чл.103, ал.1 от ЗЗД прихващането е възможно , когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи. В този случай всяко едно от тях , ако неговото вземане е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. За това е необходимо това лице да направи изявление по чл.104, ал.1 от ЗЗД в посочения смисъл , което да достигне до другата страна в правоотношението.Законът не обвързва момента ,в който прихващането поражда действие, с момента на извършване на изявлението по чл.104 , ал.1, изр.1 от ЗЗД. Съгласно чл.104, ал.2 от ЗЗД прихващането има обратно действие като двете насрещни вземаният се смятат погасени до размера на помалкото от тях от деня, в който прихващеното е могло да се извърши.За да настъпят последиците от прихващането вземането на прихващащия трябва да съществува както към момента, в който то може да се извърши, така и към момента на извършване на компенсаторното изявление, а когато последното е поставено под условие и към момента на сбъдване на условието. Когато при предявен иск ответникът по него направи възражение за прихващане на претендираното от ищеца вземане със свое вземане към ищеца, съдът ще трябва да разгледа това възражение и да се произнесе по отношение на него. С това възражение ответникът твърди, че искът е неоснователен, тъй като вземането на ищеца до размера на предявеното с възражението насрещно вземане е погасено чрез извършено прихващане. Произнасянето на съда се свежда до това дали е налице прихващане и до обявяване на последиците от същото. Както се посочи по-горе необходимо е да съществуват две задължения / вземания –чл.103 , ал.1 от ЗЗД. Следващо изискване за възникване на правото да се извърши прихващане, е двете вземания да бъдат насрещни – кредиторът по едно вземане трябва да е длъжник по другото и обратно. Елемент на фактическия състав на правото да се извърши прихващане , също е изискването двете задължения да имат за предмет пари или еднородни и заместими вещи. На следващо място прихващането е възможно само ако вземането на страната, която прихваща / активното вземане/ е изискуемо.Не е необходимо задължението на прихващащия/ пасивното вземане/ да е изискуемо. Достатъчно е да бъде изпълняемо. Следваща предпоставка е ликвидност на вземането на лицето, което извършва прихващане. Това изискване е изключено при съдебното прихващане, което може да бъде упражнено и с неликвидно вземане. В настоящия случай се касае за съдебно прихващане , извършено чрез материално правно възражение, заявено в срока за отговор по предявения насрещен иск. Действително, съгласно заключението на вещото лице по процесните шест договора за потребителски кредит, сключени преди договор за потребителски кредит №3012225/18.07.2024г., Г. Д. е извършил плащания над чистата стойност на кредита както следва:1/ по договор №2564287/03.05.2022г.-210.19лв./ платени 710.19лв. при главница 500лв., 2/ договор №2616093/02.08.2022г -582.67лв./ платени 1641.35лв. при главница 1058.68лв., 3/ по договор №2913296/30.01.2024г-231.50лв./ платени 931.50лв. при главница 700лв./, 4/ по договор №2934957/07.03.2024г.-229лв./ платени 1029.00лв. при главница 800лв. и 5/ по договор №2990468/10.06.2024г. 63.69лв./ платени 572.61лв. при главница 508.92лв. Така заявеното от ответника Г. Д. възражение за прихващане се явява изцяло основателно. Прихващането се извършва с първите по време надплатени суми по хронологичен ред както следва: 1/ по договор №2564287/03.05.2022г. с изцяло надплатената сума от 210.19лв., 2/ договор №2616093/02.08.2022г с изцяло надплатената сума от 582.67лв., 3/ по договор №2913296/30.01.2024г с изцяло надплатената сума от 231.50лв, 4/ по договор №2934957/07.03.2024г. със сумата от 57.00лв./ от общо надплатената сума от 229лв./ Общо прихваната сума е в размер от 1081.36лв., равняваща се на насрещната искова претенция. Предвид изложените съображения и основателността на възражението за прихващане, предявеният насрещен иск подлежи на отхвърляне. По предявения от ищеца Г. Д. срещу ответника „К.“ЕАД осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за връщане на сумата от 9.25лв., предявен като частичен от общата сума от 99.25лв. като недължимо платена по договор за потребителски кредит №3012225/18.07.2024г. съдът намира следното: Фактическият състав на чл.55, ал.1,пр.1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, тоест когато още от самото получаване липсва основание за преминаването на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост – когато предаването е станало след прогласяване на унищожаемостта.Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение / в този смисъл т.1 от ППВС№1 от 28.05.1979г по гр.д.№1/1979г. В настоящия случай се претендира връщане на получено въз основа на нищожен акт и конкретно на договор за потребителски кредит №3012225/18.07.2024г.Действително по развитите по –горе съображения този договор е приет от съда за недействителен, но съгласно чл.23 от ЗПК на връщане подлежи само чистата сума по кредита и надплатеното над нея се явява получено без основание. От данните по делото не се установи такова надплащане, поради което искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Поради уважаване на главния иск не следва да бъде разглеждан иска за прогласяване нищожност на клаузата на чл.4, ал.1 от договор за потребителски кредит № 3012225 от 18.07.2024 г.. По разноските: На основание чл.76, ал.6 във вр. с чл.83, ал.2 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на РС-П. дължимата държавна такса възлизаща 204.80 евро. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.А. А. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца в производството. Със съдебното решение съдът е уважил седемте установителни иска като съгласно чл.2, ал.5 от Наредба№1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа се дължи възнаграждение по всеки иск. Съблюдавайки решение на СЕС от 25.01.2024г по дело С-438/22г. и формираната практика на ВКС, настоящият съдебен състав при определяне размера дължимото по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв адвокатското възнаграждение съобрази предмета на делото, обжалваемия материален интерес по всеки от исковете, обстоятелството, че по делото е проведено едно открито съдебно заседание, в което пълномощника на ищеца е взел участие съдебно заседание, обемът на процесуалната дейност на адв.А. по конкретното дето, изразяваща се в изготвяне на искова молба, писмено становище, направено възражение за прихващане. Съдът намира, че делото не се характеризира със значителна фактическа и правна сложност , тъй като по дела, касаещи спорове за действителността на договори, сключени с потребител е налице изобилна константна практика, включително на ВКС и СЕС. Ръководен от горните критерии съдът определя на адв. А. общо по всички искове възнаграждение в размер на 700 евро. Така определения размер на адвокатско възнаграждение съответства на общоприетите в практиката разбирания за справедливо адвокатско възнаграждение, отговаря на критериите за разумност и пропорционалност. По-нисък размер на адвокатското възнаграждение би бил израз на обезценяване на висококвалифицирания труд на адвоката и на конкретно извършената по настоящото дело процесуална дейност/ включваща и отговор по предявения насрещен иск/. На основание чл.4 от ЗВЕРБ исковите претенции и разноските следва да бъда превалутирани в евро по официалния курс съгласно чл.5 от ЗВЕРБ, тъй като считано от 01.01.2026г валутата в Република Б. е еврото. Така мотивиран Пазарджишкият районен съд