Решение № 1992 от 14.8.2026 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 65/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и следв. от АПК, във връзка с чл.73, ал.4, във вр. с ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление/ЗУСЕФСУ/.

Делото е образувано по жалба от Община Кърджали, с адрес – [населено място], [улица], [ЕИК], представлявана от кмета на общината - Е. Е. М., подадена чрез пълномощник - адвокат Я. М. С., член на •••, с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], [адрес], [кантора], [област], против Решение №РД-02-14-164 от 28.01.2026 год., издадено от Ю. Й.-В. - заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 - 2020, с което, на Община Кърджали е определена финансова корекция, в размер на 10% (десет на сто) от допустимите разходи по Договор № [номер] от [дата], с изпълнител - [дружество], на стойност ••• лева, без начислен ДДС, с предмет на договора: „Инженеринг - проектиране, строителство и авторски надзор за [обект].

Жалбоподателят заявява в жалбата, че счита обжалваното решение за незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на приложимия материален закон и при допуснати процесуални нарушения, като излага подробни съображения за това. От фактическа страна излага съображения, че с оглед на изключителната важност на предвидените в предмета на поръчката дейности за проектиране и изпълнение КРР и СРР, както и предвид културно-историческия характер на обекта, при възлагане на поръчката били заложени условия, гарантиращи избор на изпълнител, отговарящ на високи професионални качества. Тези изисквания напълно отговаряли на характера и на значението на обекта, в който следвало да бъде изпълнена поръчката, като били взети предвид предмета, обема и специфичната сложността на дейностите.

На първо място, жалбоподателят изразява доводи за незаконосъобразност и необоснованост по отношение на финансовата корекция, определена по т.1.1. във връзка с твърдяно нарушение на чл.2, ал.2, във вр. с чл.10, ал.1 и чл.2, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Сочи, че УО на ОПРР счита, че посоченото нарушение изпълнявало предпоставките на нередност, поради наличие на потенциален финансов ефект, тъй като разубеждавало желаещите да участват икономически оператори, поради ограничителния си характер и че в подобни случаи, негативното финансово влияние се състояло в това, че въпреки, че не можело да бъде доказан отказ от участие, същото се приемало и се презумирало така, че ограничителното изискване със своята необоснованост, според УО имало препятстващо участието влияние върху потенциални кандидати, което намалявало конкуренцията, както и възможностите на бенефициента да избере икономически най изгодна оферта. Сочи също, че дефиницията за „нередност“ е дадена в чл.2, т.36 от Регламент (ЕС) №1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 год., като възпроизвежда същата, както и разпоредбата на чл.2, т.37 от Регламента, която дава дефиницията за „икономически оператор“. Сочи, че в случая Община Кърджали участва като бенефициент и се явява икономически оператор, който може да бъде субект на извършена нередност по смисъла на чл.2, т.36 от Регламент 1303/2013 год. и че в случая, безвъзмездната финансова помощ е предоставена чрез Оперативна програма „Региони в растеж“ за програмен период 2014 - 2020 г., поради което приложима по отношение на нея е Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и че именно в този нормативен акт се съдържат приложимите материалноправни разпоредби за определянето на едно действие или бездействие като нарушение, респективно като нередност за целите на налаганите финансови корекции. Възпроизвежда се нормата на чл.2, ал.1 от Наредбата и на Приложение №1, в което нарушенията били групирани в три категории - такива, свързани с обявлението за възлагане на обществена поръчка и документация за участие/публична покана, оценяването на предложенията и изпълнението на договора. Сочи също, че необходим елемент от нарушението е действие или бездействие, което води до нарушението на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане и да е налице и причинна връзка между извършеното нарушение и настъпването на вредата, респ. такава вреда, която би могла да настъпи. Излага довод, че наличието на нарушение, не е достатъчно за определяне на финансова корекция, необходимо е да е изпълнен целият фактически състав на „нередност“ по смисъла на цитирания по-горе Регламент, за да може да бъде определена финансова корекция, който в случая счита, че не е осъществен от Община Кърджали, като икономически субект.

Жалбоподателят сочи в жалбата, че според изложеното в оспореното решение, административният орган счита, че възложителят не е допуснал възможност чуждестранните участници да предложат експерти с еквивалентна регистрация, съгласно законодателството на държавата, в която са установени и че въведеното условие противоречало на разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗОП - въвежда условия, които необосновано ограничават потенциалните участници и би могло да има разубеждаващ ефект и че съгласно разпоредбата на чл.68, ал.4 и ал.5 от ЗОП, възложителят не може да изисква кандидатите или участниците от други държави членки да преминават през процеса на регистриране или сертифициране, за да участват в обществената поръчка, като възложителите са длъжни да приемат удостоверения за регистрация или сертификати, издадени от органи, установени в Република България или в друга държава членка, в която кандидатът или участникът е установен. Жалбоподателят намира, че предвид факта, че в случая няма въведено такова ограничение на участник, констатираното, според Ръководителя на УО на ОПРР, не може да се отчита като ограничително изискване по съответната Обособена позиция, като същото не нарушава разпоредби на Правото на ЕС и национална разпоредба - чл.2 ал.2, във връзка с чл.68, ал.4 и ал.5 от ЗОП и при това, така поставеното изискване не ограничава потенциални участници, тъй като се говори за лица „на разположение“ на участника, като не ограничава това дали същите следва да са налични на договорно основание или не, както и счита, че същото няма разубеждаващ ефект и не ограничава конкуренцията по никакъв начин. По-нататък, в жалбата са възпроизведени разпоредбите на чл.60, ал.1 от ЗОП и на чл.68, ал.4 от ЗОП, като счита, такова ограничение по смисъла на чл.68, ал.4, с обявяване на обществената поръчка от Община Кърджали не е въведено, както и счита, че посоченото изискване в обявлението и документацията за процесната обществена поръчка не представлява неправомерен ограничителен критерий, който да води до ограничаване на конкуренцията или до несъбиране на необходимия брой оферти и че същото няма дискриминационен характер и не представлява нарушение по ЗОП, което да има за последица възпрепятстване на участието на по-голям брой участници, поради което не следва да се приема като нарушение на норми на Правото на ЕС и националното право във връзка с обществените поръчки.

Жалбоподателят намира, че доводите на Управляващия орган, че с посоченото изискване Община Кърджали, като възложител, е задължила участниците в процесната обществената поръчка да вписват лица от екипа си, с които кандидатстват, в регистри на съответните български компетентни органи, без да е допуснала изрично възможност за представяне на еквивалентни документи за регистрация в друга държава членка по установяване, се явяват неоснователни и незаконосъобразни. Счита също, че твърденията на УО в оспореното решение, че в случай, че като не е предвидена в обявлението възможност за вписване в еквивалентен на регистъра по чл.165, ал.1 от Закона за културното наследство (ЗКН), се залагала абсолютна пречка пред участието на чуждестранни кандидати, които отговарят на тези еквивалентни условия, също са неоснователни, доколкото в ЗОП е предвидена забрана за възложителите на обществените поръчки да изискват кандидатите или участниците от други държави членки да преминават през процеса на регистриране или сертифициране, за да участват в обществената поръчка, както и възложителят е длъжен да признава еквивалентни сертификати, издадени от органи, установени в други държави членки. Според жалбоподателя, именно поради това, описаното изискване не съставлява неправомерен критерий, който действа разубеждаващо по отношение на евентуалното участие в процедурата и ограничава конкуренцията.

На следващо място жалбоподателят сочи, че по проведената обществена поръчка няма данни да е отстранен участник заради това, че е разполагал с лице с еквивалентен сертификат, издаден от орган, установен в друга държава членка. Излага и довод, че участникът трябва единствено да „разполага“ с посочените по-горе лица, т.е. да са на негово разположение, а с поставеното изискване, възложителят не е изключил възможността да бъдат приети и други еквивалентни доказателства за наличие на вписване в съответен професионален регистър. Сочи, че в случая, разпоредбите на чл.68, ал.4 и ал.5 от ЗОП са отнасят до „участници“, а в обявлението на поръчката не е поставено такова изискване към участника, а същият да има „на разположение“ лице -става въпрос за физическо лице, вписано в регистъра по чл.165, ал.1 от Закона за културното наследство, без да са въведени ограничителни критерии c оглед понятието да „разполага“ с такова лице, т.е. същото може да бъде наето по трудово правоотношение или по гражданско правоотношение и поради това, така поставеното от Община Кърджали, като възложител, изискване изцяло е съобразено с предмета на обществената поръчка, подробно описан в обявлението.

Вън от горното и за прецизност жалбоподателят счита, че следва да се посочи, че за същото нарушение вече е била наложена финансова корекция с Решение №РД-02-36-1130 от 11.10.2023 год. на заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 - 2020. Сочи ,че с цитираното Решение, на Община Кърджали е била наложена финансова корекция, в размер от 5% (пет на сто), от допустимите разходи по сключения Договор за същата обществена поръчка, предмет и на настоящото дело. Счита, че безспорно няма пречка една и съща обществена поръчка да бъде предмет на повече от една проверка от Управляващия орган и това да обосновава необходимост от издаване на повече от един индивидуален административен акт за определяне на финансова корекция, но че съобразно разпоредбата на чл.71, ал. 4 от ЗУСЕФСУ, за една и съща нередност може да бъде приложена само веднъж финансова корекция. Сочи, че видно от обстоятелствената част на обжалваното решение, описаната фактическа страна на нарушението е идентична с тази на нарушенията, описани в Решение №РД-02-36-1130 от 11.10.2023 год. на заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 и че с цитираното решение, на Община Кърджали вече е била наложена корекция или казано с други думи, налагане на повторна финансова корекция за едно и също нарушение се явява непропорционално по смисъла на Правото на ЕС от една страна и от друга, същото нарушава правото па защита на бенефициента по съответната програма - Община Кърджали, в качеството й на възложител на процесната обществена поръчка.

Жалбоподателят счита, че следва да се посочи, че в мотивите на обжалваното Решение на УО се цитира разпоредба от отменения Регламент №1083/2006 год. и че независимо, че същото е в светлината на съдебната практика на СЕС, то се явява незаконосъобразно, тъй като отменени съюзни правни норми са цитирани в мотивите на административния акт, което води до неговата незаконосъобразност на самостоятелно основание.

На следващо място, освен това и въпреки изложеното, жалбоподателят сочи, че по абсолютно идентичен спор между страните била наложена повторна финансова корекция с Решение №РД-02-14-497 от 12.03.2025 год. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 - 2020 г., което било обжалвано пред Административен съд – Кърджали и че с Решение №1624 от 30.07.2025 год., Административен съд - Кърджали потвърдил административния акт. Сочи също, че срещу това решение Община Кърджали депозирала касационна жалба пред Върховния административен съд и с Решение №12477 от 04.12.2025 год. по адм. дело №10670/2025 год., ВАС отменил решението на Административен съд - Кърджали, както и Решението на УО на ОПРР, с което била наложена финансовата корекция за същото нарушение. Жалбоподателят счита, че с този съдебен акт, спорът относно законосъобразността на санкционирането за посоченото в настоящото процесно Решение на УО нарушение, е окончателно разрешен, но въпреки това, административният орган е образувал ново производство и е постановил трета финансова корекция, основана на идентични фактически твърдения. Според жалбоподателя, подобно действие игнорира задължителната сила на решението на ВАС, като се нарушават принципите на правна сигурност и стабилност на съдебните актове и същото води до недопустимо поредно ангажиране на отговорност за вече разгледани и окончателно разрешени въпроси. Сочи също, че съгласно чл.177, ал.1 АПК, решението е задължително за страните и за административния орган. В жалбата са възпроизведени правните изводи на ВАС, изложени в мотивите към Решение №12477 от 04.12.2025 год., постановено по адм. дело №10670/2025 год. на ВАС, въз основа на които съдът е отменил изцяло наложената финансова корекция.

Според жалбоподателя, в конкретния случай образуването на ново производство и налагането на нова финансова корекция е процесуално недопустимо, тъй като води до трето по ред санкциониране за идентично нарушение. Предвид изложеното, жалбоподателят счита, че не са извършени нарушения на цитираните в обжалваното решение на УО правни норми на Правото на ЕС и на националното право, съответно - на чл.2, ал.2, във вр. с чл.10, ал.1 и чл.2, ал.1, т.1 и т.2 от ЗОП и чл.2, т.36 от Регламент (ЕС) №1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година.

Жалбоподателят твърди също, че видно от оспорваното решение, Управляващият орган единствено е цитирал и възпроизвел представените констатации от извършен от Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“ (ИА „ОСЕС“), действаща като Одитен орган по програмата, доклад и възраженията на Община Кърджали по същите констатации и че в случая изобщо липсват самостоятелни мотиви за издаване на обжалваното решение, което представлява самостоятелно основание за отмяна му. Най-сетне, жалбоподателят счита също, че обжалваното решение на Управляващия орган е издадено от некомпетентен орган, което се явява самостоятелно нарушение на административнопроизводствените правила, като атакувания административен акт не е в съответната изискуема от закона форма, поради факта, че липсва подпис на същия и това се явява съществено нарушение, което обуславя отмяната на издадения административен акт.

С оглед изложеното, жалбоподателят моли, на основание чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, съдът да отмени изцяло Решение №РД-02-14-164 от 28.01.2026 год., издадено от Ю. Й.-В. - заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020, постановено по Сигнал №2542, с което на Община Кърджали е определена финансова корекция, в размер на 10% (десет на сто) от допустимите разходи по Договор №[номер] от [дата], с изпълнител [дружество], на стойност ••• лева, без начислен ДДС.

Моли също така, да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят - Община Кърджали, с адрес – [населено място], [улица], [ЕИК], се представлява от редовно упълномощен процесуален представител - адвокат Я. С. от •••, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Същият заявява, че в жалбата е изложил подробни съображения защо счита, че издаденият административен акт е неправилен и незаконосъобразен. Счита, че не са налице нарушения по чл.2, ал.2 от ЗОП, както и това, което е визирано в обжалвания административен акт по чл.68, ал.4 от ЗОП. Сочи, че за същото вече е била наложена финансова корекция по същият сигнал, който е предмет на настоящето производство, който е разрешен с влязло в сила решение, което са посочили и което съдът служебно е изискал и приложил като доказателство. Отново моли съда да отмени обжалваното Решение №РД-02-14-164 от 28.01.2026 год., издадено от Ю. Й.-В. – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014 – 2020 по цитирания сигнал, както и моли за присъждане на направените по делото разноски, за което представя списък за разноските, ведно с Договор за правна защита и съдействие №[номер] от [дата].

Ответникът по жалбата – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройство и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 - 2020, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява.

От пълномощник на същия – З. Г. И. – [длъжност] при МРРБ град София, преди първото съдебно заседание е депозирана молба, в която заявява, че счита жалбата на община Кърджали за неоснователна. Сочи, че обжалваното решение е издадено от оправомощено лице, в рамките на делегираната му компетентност, при достатъчно посочване на фактическите и правните мотиви за определяне на финансовата корекция. Счита, че наложената финансова корекция е мотивирана и обоснована, като в обжалваното решение са посочени достатъчно фактически и правни основания за определянето й. Намира жалбата на Община Кърджали, срещу Решение №РД-02-14-164 от 28.01.2026 год. на заместник - министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 год. за неоснователна, необоснована и недоказана. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли жалбата на Община Кърджали срещу Решение №РД-02-14-164 от 28.01.2026 год. на Ръководителя на Управляващия орган по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 год. и заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, като неоснователна, необоснована и недоказана. Моли съдът да присъди в полза на МРРБ юрисконсултско възнаграждение, в размер на 190 евро, съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС №4 от 06.01.2006 година. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение в случай, че същото не съответства на фактическата и правна сложност на делото, съобразно с тълкуванията на СЕС по дело С-438/22.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно нормата на чл.73, ал.4 (Посл.изм. - ДВ, бр.94 от 2019 г.) предл.1/първо/ от ЗУСЕСИФ, решението по ал.1, т.е. решението за налагане на финансова корекция, може да се оспорва пред съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, т.е. пред съответния административен съд, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването му, съгласно разпоредбата на чл.149, ал.1 от АПК. Оспореното Решение за налагане на финансова корекция №РД-02-14-164 от 28.01.2026 год., издадено от заместник-министър на регионалното развитие и благоустройство и ръководител на УО на ОПРР 2014 - 2020, е съобщено на Община Кърджали чрез ИСУН 2020, на датата 28.01.2026 год., видно от приложената извадка от ИСУН/на л.37/ и приложената регистрационна карта/л.36/.

Жалбата против решението не е подадена по регламентирания в АПК ред, т.е. чрез административния орган, чиито акт се оспорва, а е депозирана направо в АдмС – Кърджали, на датата 11.02.2026 год., регистрирана в деловодната системва на съда с Вх.№552/11.02.2026 год., видно от положения на същата и попълнен щемпел/л.2/. От изложеното следва, че жалбата против Решение за налагане на финансова корекция №РД-02-14-164 от 28.01.2026 год., издадено от издадено от заместник-министър на регионалното развитие и благоустройство и ръководител на УО на ОП „Региони в растеж“ 2014 - 2020, е подадена на точно на 14-ия/четиринадесетия/ ден след съобщаването му, т.е. спазен е предвидения в чл.149, ал.1 от АПК 14/четиринадесет/-дневен срок за оспорване на същото. Жалбата е подадена от лице, адресат на решението за финансова корекция, за което лице това решение създава неблагоприятни последици, тъй като засяга негови права и законни интереси, а именно – със същото, на това лице - бенефициент, в случая на Община Кърджали, с [ЕИК], се налага финансовата корекция в посочения в решението размер на 10% от допустимите разходи по Договор №[номер] от [дата], с изпълнител [дружество], на стойност ••• лева без ДДС. Ето защо съдът намира, че така подадената жалба е допустима – като подадена в срок, по предвидения в закона ред, в предвидената от закона писмена форма, с изискуемото се съдържание и от лице - надлежна страна, която с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването, поради което и следва да бъде разгледана по същество.

При съвкупната преценка и анализ на събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 28.02.2020 год., между министъра на околната среда и водите, в качеството му на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 год. (ОП „РР“) и Община Кърджали, ЕИК по [Булстат], като бенефициент, е сключен административен договор №[номер] от [дата], с [рег. № от ИСУН], за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (100%), в максимален размер до ••• лева, по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 - 2020 г.“, приоритетна ос 6 „Регионален туризъм“, процедура BG16RFOP001-6.002-0003 „Развитие на туристически атракции“, за изпълнение на [проектно предложение].

С Решение за откриване на процедура №323 от 26.03.2020 год., с изх.№92-00-418/26.03.2020 год. на община Кърджали/л.200-л.202/, кметът на Община Кърджали, в качеството му на възложител, е открил процедура за възлагане на обществена поръчка чрез публично състезание, с правно основани ечл.18, ал.1, т.12 от ЗОП. В Раздел IV от решението е посочено, че поръчката е с наименование „Изпълнение на инженеринг (изготвяне на Работен проект, изпълнение на СМР, КРР и осъществяване на авторски надзор) за експониране и социализация, консервация, реставрация и архитектурно-строителни работи на [комплекс], [община].“, като в същия Раздел IV.3) е дадено подробно описание на предмета на поръчката, като е посочено, че е необходимо да бъде изпълнен инженеринг, включващ 3/три/ основни дейности:

(1) Изработване на Работен проект за обекта и дейности представляващи условие, следствие или допълнение към тях: Изготвяне на Работен проект по всички части, съгласно техническото задание (Приложение №1) на поръчката;

Отстраняване за сметка на изпълнителя на евентуални недостатъци в проекта, установени в хода на оценка на съответствието на проекта с съществените изисквания към строежите.

Поемане на отговорност за качеството на проекта по време на изпълнение на СМР;

(2) Дейности по изпълнението на Авторски надзор по време на СМР: Извършване на контрол и консултации на строителната площадка относно съответствие на СМР и КРР с оригиналния инвестиционен проект;

Провеждане на срещи и заседания, свързани с реализацията на обекта и комисии за съставяне на протоколи по време на изпълнение на обекта. Извършване на допустими от закона промени в проекта, чрез отразяване в екзекутивните чертежи, при възникнала по време на строителството необходимост; Отстраняване за своя сметка на недостатъците на проекта, установени в хода на проверките на консултанта, извършващ оценка на съответствието на проекта със съществените изисквания към строежите или по време на извършване на строителството.

(3) Дейности, които са свързани с изпълнението на СМР и КРР на строежа: Видовете консервационно-реставрационни (КРР) и строително-монтажни работи (СМР) се изпълняват съгласно изработения и одобрен инвестиционен проект, след съгласувателно разглеждане по реда на чл.84, ал.1 и 2, съгласно чл.83 от Закона за културното наследство (ЗКН) и след издадено и влязло в сила разрешение за строеж за обекта.

Изпълнението на СМР и КРР се извършва в съответствие с изискванията на българското законодателство, техническите спецификации на вложените в строежа строителни продукти, материали и оборудване, както и добрите строителни практики в Република България и в Европейския съюз.

Изпълнението на СМР е съгласно изготвения от изпълнителя и утвърден от възложителя Работен проект за строежа, в съответствие с Обяснителната записка, Графика за изпълнение на строежа, предписанията и заповедите в Заповедната книга.

Доставяне и влагане в строителството на съответстващи на проекта и техните спецификации строителни продукти. Съставяне на строителни книжа и изготвяне на екзекутивна документация.

Отстраняване на недостатъци, установени при предаването на строежа и приемането му от възложителя (ако е приложимо). Участие в процедурата по въвеждане на строежа в експлоатация.

Гаранционно поддържане на строежа, включващо отстраняване на проявени дефекти през минималните гаранционни срокове за изпълнените СМР и съоръжения на обекта.

Отразено е, че пълният обхват на дейностите, които трябва да се извършат са посочени в Техническата спецификация, неразделна част от документацията.

Проведена e била процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на чл.18, ал.1, т.1 от ЗОП/открита процедура/, приключила с Решение №1057 от 19.10.2020 год. на възложителя/публикувано и видимо на официалния сайт на Община Кърджали – Профил на купувача, Обществени поръчки/, с което е било обявено класирането на участниците в процедурата, като за изпълнител на поръчката, на основание чл.109 от ЗОП, е бил определен класирания на първо място участник - [дружество], за когото е посочено, че не са налице основанията за отстраняване от процедурата, отговаря на критериите за подбор и чиято оферта е получила най-високата оценка (100 точки) при прилагане на предварително обявените от възложителя условия и избрания критерий за възлагане. В цитираното решение са посочени отстраните от процедурата участници и мотивите за тяхното отстраняване.

В резултат на проведената процедура за възлагане на обществена поръчка и в изпълнение на горното решение за избор на изпълнител, на основание чл.112 от ЗОП, на 26.11.2020 год., между Община Кърджали и [дружество], [ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], [адрес], е бил сключен Договор за възлагане на обществена поръчка за инжeнеринг №[номер], рег.№ в Регистъра на Община Кърджали №[номер]/[дата], за инженеринг, проектиране, строителство и авторски надзор за [обект]/л.65–л.74/, на стойност ••• лева без ДДС.

УО на ОП „Региони в растеж“ е регистрирал най-напред сигнал №2270 по процесната процедура и е наложил финансова корекция, в размер на 5%, на стойност ••• лева с ДДС, по този Договор №[номер] от [дата] и Допълнително споразумение №[номер] към договор [номер] от [дата] и №[номер] от [дата], с изпълнител [дружество] [населено място], като тази финансова корекция е била наложена с Решение №РД-02-36-1130 от 11.10.2023 год. на ръководителя на УО на ОП „Региони в растеж 2014-2020“/л.340-л.364/. Това решение е било обжалвано от бенефициера Община Кърджали по съдебен ред, като с Решение №135 от 25.01.20-24 год., постановени по адм.дело №428/2023 год. на Административен съд – Кърджали/л.365-л.390/, жалбата е била отхвърлена. Решението е било обжалвано в срок с касационна жалба пред ВАС, като с Решение №8955 от 18.07.2024 год., постановено по адм.дело №3312/2024 год. на ВАС – Седмо отделение/л.391/, обжалваното решение е било отменено и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. По този повод, в Административен съд – Кърджали е било образувано адм.дело №291/2024 год. по описа на съда, по което е постановено съдебно Решение №24 от 06.01.2025 год./л.392-л.409/, с което жалбата на Община Кърджали против Решение №РД-02-36-1130 от 11.10.2023 год. за налагане на финансова корекция, издадено от ръководителя на УО на ОП „Региони в растеж 2014-2020“, отново е била отхвърлена. Това решение също е било обжалвано в срок с касационна жалба пред ВАС, като с окончателно Решение №4077 от 16.04.2025 год., постановено по адм.дело №2143/2025 год. на ВАС – Седмо отделение/л.410-л.418/, обжалваното Решение №24 от 06.01.2025 год., постановено по адм.дело №291/2024 год. по описа на Административен съд – Кърджали е било отменено, като е било отменено и Решение №РД-02-36-1130 от 11.10.2023 год. за налагане на финансова корекция, издадено от ръководителя на УО на ОП „Региони в растеж 2014-2020“.

Впоследствие, до кмета на Община Кърджали, в качеството му на представител на бенефициента по Договор за предоставяне на БФП №[номер], чрез ИСУН е било изпратено писмо изх.№99-00-6-83-(6) от 15.12.2025 год. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 - 2020 год./л.55-л.60/, получено на 15.12.2025 год., видно от приложената регистрационно-контролна карта/л.54/, съдържащо уведомление, че в УО на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014 - 2020 год. (ОП „РР“) е регистриран сигнал за нередност, във връзка с договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП), финансиран по ОП „РР“, по който община Кърджали е бенефициент и че сигналът е регистриран под №2542 от Регистъра на сигналите за нередности в УО, като с писмото УО на ОПРР информира бенефициента по отношение на основателността на сигнала за нередност. В писмото е описана следната информация по сигнала за нередност:

2.1. Необосновано ограничаване по национален признак

Съгласно чл.2, ал.2 от ЗОП, при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които необосновано дават предимство или ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки.

Съгласно чл.10, ал.1 от ЗОП, участник в процедура за възлагане на обществена поръчка може да бъде всяко българско или чуждестранно физическо или юридическо лице или техни обединения, както и всяко друго образувание, което има право да изпълнява строителство, доставки или услуги съгласно законодателството на държавата, в която то е установено.

Съгласно чл.2, ал.1, т.1 и т.2 от ЗОП обществените поръчки се възлагат в съответствие с принципите за равнопоставеност, недопускане на дискриминация и свободна конкуренция.

Съгласно раздел III.1.3), т.2 от обявлението и от раздел т. 3.3.2 от документацията за поръчката, участникът следва да разполага с ръководен екип от експерти, които да отговарят за изпълнение на проектирането или строителството. Част от експертите са:

• Ръководител проектантски екип и Проектант по Част „Архитектура” по чл.165 от ЗКН;

• Проектант по Част „Технология КРР“

• Специалист „Технолог КРР“

Съгласно изискванията на възложителя посочените експерти следва да са вписани в публичния регистър на Министерство на културата по чл.165 от ЗКН и Наредба №Н-3 от 2011 год. на Министерството на културата.

Възложителят е уточнил, че при подаване на оферта съответствието с изискването се декларира в еЕЕДОП (Част IV „Критерии за подбор”, Раздел В „Технически и проф. способности“, т.6). При сключване на договора изискването се доказва с представяне на Списък на персонала, който ще изпълнява поръчката и/или на членовете на ръководния екип, които ще отговарят за изпълнението, както и документи, които доказват професионалната компетентност на лицата.

Съгласно чл.165, ал.1 от ЗКН, в Министерството на културата се създава и поддържа публичен регистър на лицата, които имат право да извършват дейности по консервация и реставрация в съответната област при условия и по ред, определени с наредба на министъра на културата, като с Наредба №Н-3 от 6.04.2011 год. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на лицата, които имат право да извършват дейности по консервация и реставрация е регламентирана процедурата.

Видно от горното, възложителят се е позовал на национален регистрационен режим, без да е допуснал изрично възможност за представяне на еквивалентни документи от държавата, в която чуждестранният участник/ експерт е установен. С поставеното условие за вписване в националния регистър към момента на подаване на офертата неправомерно е ограничено участието на лица, които имат право да извършват дейности по консервация и реставрация съгласно законодателството на държавата, в която са установени.

Подобно изискване за изпълнението на изискванията на Закона за културното наследство/ЗКН/ би могло да бъде поставено единствено спрямо участника, избран за изпълнител, а не като критерий за подбор към участниците при подаване на оферта, тъй като към момента на подаване на офертата не се извършват дейности по консервация и реставрация.

Нарушен е чл.2, ал.2, във връзка с чл.10, ал.1 и чл.2, ал.1, т.1 и т.2 от ЗОП.

В това писмо, по отношение на описаното нарушение в т.2.1. от същото е посочено, че УО на ОПРР приема твърденията на подателя на сигнала за наличие на съществено нарушение с финансово влияние, като са изложени подробни допълнителни мотиви в тази насока. В писмото е направен и анализ на нарушението от правна страна, като в същото е указано, че с това писмо, по сигнал с рег.№2542 от Регистъра на сигналите за нередност, УО на ОПРР стартира процедура по чл.73 от ЗУСЕФСУ. В същото е указано, че в двуседмичен срок от получаване на писмото, бенефициерът има право да представи бележки и възражения по констатациите и предвидената финансова корекция за тях, включително и да представи писмени доказателства.

В предоставения с писмото срок, от страна на Община Кърджали е било депозирано писмено възражение с изх.№04-01-146/29.12.2025 год./л.52/, без приложени нови доказателства, получено в МРРБ чрез ИСУН 2020 на 05.01.2026 год./л.51/, съдържащо съображения за неоснователност на констатациите за извършено нарушение, съставляващо нередност с наличие на финансов ефект, описано в писмото на УО на ОПРР.

Подаденото възражение от Община Кърджали не е възприето и така, на 28.01.2026 год., ръководителят на Управляващият орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 - 2020 год. е издал оспореното Решение №РД-02-36-1130 от 28.01.2026 год./л.6-л.15, л.38-л.47/, с което, на бенефициента Община Кърджали, на основание чл.73, ал.1, във връзка с чл.69, ал.1 от Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) (загл. изм. - ДВ, бр.51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 год.), чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕФСУ и чл.142, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс, както и чл.143, параграф 2 и чл.2, параграф 36 от Регламент (ЕС) №1303/2013, във връзка със Заповед №РД-02-14-109 от 22.01.2025 год. на министъра на регионалното развитие и благоустройството и като е разгледан сигнал за нередност с регистрационен номер №2542, регистриран в Регистъра на сигнали и нередности и постъпилото възражение от бенефициента - Община Кърджали, е определен размер на финансова корекция, в размер на 10% от стойността на допустимите разходи по Договор №[номер] от [дата], с изпълнител [дружество], на стойност ••• лева без ДДС, с предмет на договора: „Инженеринг - проектиране, строителство и авторски надзор за [обект], за нарушението по т.1.1 от Раздел I. Фактическа обстановка, т.1. Описание на нарушенията, от решението.

В мотивите на оспореното решение е описана фактическата обстановка, като е посочено, че по регистриран в Управляващия орган на Оперативна програма Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. (УО на ОПРР) сигнал за нередност с peг.№2542 относно нарушение при изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) №[номер] по ОПРР, по който община Кърджали е бенефициент, с Решение №РД-02-36-497 от 12.03.2025 год. на ръководителя на Управляващ орган е наложена финансова корекция. Описано е, че с Решение №12477 от 04.12.2025 год., Върховният административен съд е отменил решението на ръководителя на Управляващ орган по отношение на определената финансова корекция по Договор №[номер] от [дата], с изпълнител [дружество], на стойност ••• лева без ДДС, с предмет на договора: Инженеринг - проектиране, строителство и авторски надзор за [обект], поради материална незаконосъобразност на оспорения акт и че в мотивите си ВАС е приел, че административният орган е следвало да подведе своите фактически установявания под хипотезата на съответната им правна норма, като се мотивира и доколкото в случая това не е било налице, административният акт се явява незаконосъобразен и като последица се отменя.

Посочено е, че в настоящия случай, УО на ОПРР приема, че са налице и двете предпоставки от хипотезата на чл.173, ал.2 от АПК - актът е отменен в частта, в която на Община Кърджали е определена финансова корекция, в размер от 10% от допустимите разходи по договор №[номер] от [дата], с изпълнител [дружество], но едновременно с това, естеството му не позволява решаването на въпроса по същество от съда, доколкото съдът не би могъл да постанови решение за определяне на финансова корекция, т.к. това е изключително правомощие на административния орган. Посочено е, че предвид процесуалните последици от отмяната на акта от съда (чл.173, ал.2 от АПК) и материалните задължения на България, като държава-членка в Европейския съюз, за извършване иа контрол за установяване на нарушения и гарантиране или възстановяване на ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото европейско и национално законодателство, УО има задължение да предприеме корективни действия в случаите, когато е установено нарушение, което отговоря на критериите за „нередност“. Прието е, че с отмяната на акта поради материална незаконосъобразност, не отпада факта на извършеното нарушение, покриващо материалните критерии за „нередност“, за което се предвижда определяне на финансова корекция съгласно действащите в областта нормативни актове и че поради тази причина, компетентният орган има задължение да извърши предписаните в нормативната уредба корективни мерки по повод на извършеното нарушение. Посочено е, че след като нередността е била установена и регистрирана (чл.14, ал.3 от Наредба за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския Съюз (загл. доп. - ДВ, бр.6 от 2012 г.), УО на ОПРР счита, че е необходимо да се проведе отново процедурата по приложимия ред за извършване на финансови корекции от компетентния орган, която започва с първия акт по чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ и съответно приключва с решението по ал.1 на същата разпоредба.

В мотивите е възпроизведена информацията по сигнала за нередност:

2.1. Необосновано ограничаване по национален признак, описана по-горе в настоящото изложение.

Прието е, че видно от горното, възложителят се е позовал на национален регистрационен режим, без да е допуснал изрично възможност за представяне на еквивалентни документи от държавата, в която чуждестранният участник/експерт е установен и че с поставеното условие за вписване в националния регистър към момента на подаване на офертата, неправомерно е ограничено участието на лица, които имат право да извършват дейности по консервация и реставрация съгласно законодателството на държавата, в която са установени. Изложен е довод, че подобно изискване за изпълнението на изискванията на Закона за културното наследство би могло да бъде поставено единствено спрямо участника, избран за изпълнител, а не като критерий за подбор към участниците при подаване на оферта, тъй като към момента на подаване на офертата не се извършват дейности по консервация и реставрация.

Посочено е, че е нарушен е чл.2, ал.2, във връзка с чл.10, ал.1 и чл.2, ал.1, т.1 и т.2 от ЗОП.

В мотивите към оспореното решение е изложена и допълнителна аргументация, като се сочи, че след анализ на поставените изисквания в обявлението и документацията за участие в обществената поръчка, УО па ОПРР счита, че изискването безспорно е свързано и пропорционално на предмета на поръчката, но с начина на поставянето му възложителят е ограничил възможността за участие на чуждестранни физически лица, които имат право да извършват дейности по консервация и реставрация в съответната област, съгласно националното си законодателство, без да са вписани в публичния регистър на Министерството на културата. Прието е, че със заложеното условие са създадени необосновани пречки за участие на субекти, които имат необходимия за изпълнение на поръчката експертен състав, правоспособен да изпълнява дейности по консервация и реставрация в съответната област съгласно държавата, в която са установени или в друга държава, на територията, на която са извършвали подобни дейности, но не са вписани в регистъра по чл.165 от ЗКН. Посочено е, че въпреки че възложителят е предвидил, че съответствието с изискването за посочения експерт следва да се декларира в ЕЕДОП, а преди сключване на договора с избрания изпълнител да се представят необходимите документи, доказващи съответствието с поставените минимални изисквания към техническите и професионални способности, то обстоятелството - наличие на вписване в регистър на Министерство на културата, е следвало да бъде налично към момента на подаване на офертата и че поради това, УО счита, че в случая, имайки предвид, че включването в екипа на лице, вписано в регистъра на лицата по чл.165, ал.1 от Закона за културното наследство, е било необходимо за качественото и законосъобразно (съгласно националното законодателство) изпълнение на поръчката, наличието на подобно вписване е следвало да се изиска от спечелилия участник преди подписване на договор за обществената поръчка в съответствие с разпоредбата на чл.112, ал.1, т.4 от ЗОП. Посочено е също, че възложителят има право да изиска подобна регистрация, тъй като същата е необходима за изпълнение на поръчката съгласно изискванията на нормативен документ, а именно Закон за културното наследство, но към друг момент - сключване на договор, а не към етапа на подаване на ЕЕДОП.

В мотивите към оспореното решение са описани условията, реда и сроковете за регистрация в публичния регистър на лицата, които имат право да извършват дейности по консервация и реставрация. Възпроизведени са разпоредбите на чл.165 от ЗКН и на чл.8 от Наредба №Н-3 от 06.04.2011 год. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на лицата, които имат право да извършват дейности по консервация и реставрация/обн., ДВ, бр.32 от 19.04.2011 г., в сила от 19.04.2011 г./. Направен е извод, че едномесечният срок за вписване, считано от подаване на заявлението, регламентиран в цитираните разпоредби, е съвместим с разпоредбата на чл.112, ал.6 от ЗОП, съгласно която, възложителят сключва договора в едномесечен срок след влизането в сила на решението за определяне на изпълнител, както и че от гореизложеното се обосновава и извод, че за да се избегне създаване на излишни административни тежести за даден икономически оператор, нямащ сигурност, че ще бъде определен за изпълнител, изискването за наличие в екипа на лице, вписано в регистъра на лицата по чл.165, ал.1 от ЗКН, е следвало да се постави като условие за сключване на договора за обществена поръчка и че подобно условие би било съобразено с разпоредбите на относимите нормативни актове - ЗОП и ЗКН.

В мотивите към решението е посочено, че с оглед на установената фактическа обстановка УО счита, че е налице съмнение за нарушение на чл.2, ал.2, във връзка с чл.2, ал.1, т.1 и т.2 от ЗОП - заложеното условие необосновано ограничава участието на стопански субекти в обществената поръчка (чуждестранен участник, който има екип от експерти, притежаващи необходимата експертиза и квалификация, но регистрирани в аналогичен на българския регистър), в противоречие на основните принципи за свободна конкуренция и недопускане на дискриминация и че по силата на чл.2, ал.1 от ЗОП, обществените поръчки следва да се възлагат в съответствие с принципите за равнопоставеност, недопускане на дискриминация и осигуряването на свободна конкуренция, както и че гаранция за спазването на тези принципи е именно разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗОП, която в случая била нарушена от възложителя. Отново е посочено, че поставянето на това условие като изискване към етапа на подаване на оферта ограничава участието на потенциални чуждестранни икономически оператори, които имат необходимия за изпълнение на поръчката експертен състав, правоспособен да изпълнява дейности по консервация и реставрация на недвижими културни ценности, съгласно законодателството на държавата, в която са установени или в друга държава, на територията на която са извършвали подобни дейности, но не са вписани в регистъра по чл.165 от ЗКН. В мотивите е отразено, че в тази връзка, УО счита, че е нарушен и чл.10, ал.1 от ЗОП, според който, кандидат или участник в процедура за възлагане на обществена поръчка може да бъде всяко българско или чуждестранно физическо или юридическо лице или техни обединения, както и всяко друго образувание, което има право да изпълнява строителство, доставки или услуги съгласно законодателството на държавата, в която то е установено. Прието е, че поставянето на изискване за вписване в регистъра по чл.165 от ЗКН към датата на подаване на офертата, без да е налице възможност за участниците за посочване на лица, вписани в еквивалентен регистър, се явява ограничително по отношение на засегнатите лица, тъй като изначално ги възпрепятства от участие в обществената поръчка.

По-нататък в мотивите към оспореното решение са описани данни за обществената поръчка, изпратеното до бенефициента уведомително писмо, постъпилото от същия възражение, възпроизведени са доводите и аргументите на бенефициента, релевирани във възражението срещу цитираното уведомително писмо за нередности, както и е посочено, че след проверка на изложеното в становището на бенефициента възражение по направената в сигнала констатация за извършено нарушение, УО не приема същото като основателно, както и не установява нови факти и обстоятелства, които не са взети предвид при констатиране на нарушението по ЗОП и че сигналът за нередност е конкретно, ясно и изчерпателно обоснован. В решението са изложени подробни мотиви, поради които УО на ОПРР счита изложените във възражението доводи и аргументи за неоснователни. Накрая отново е посочено, че поставянето на изискването за вписване в регистъра по чл.165 от ЗКН към датата на подаване на офертата, без да е налице възможност за участниците за посочване на лице, вписано в еквивалентен регистър, е необосновано и с оглед на това се явява ограничително по отношение на конкуренцията и че изискването в условието на обществената поръчка за възможност за вписване и в еквивалентен регистър, следва да бъде ясно заложено, тъй като потенциалните чуждестранни участници следват конкретните условия за участие в обществената поръчка и че липсата на допуснато еквивалентно вписване, с оглед приложението на посочените разпоредби, би възпрепятствало лицата от подаване на оферта. Посомено е отново, че по силата на чл.2, ал.1 от ЗОП, обществените поръчки следва да се възлагат в съответствие с принципите за равнопоставеност, недопускане на дискриминация и осигуряването на свободна конкуренция и че гаранция за спазването на тези принципи е ограничението по чл.2, ал.2 от ЗОП, което в случая не е било спазено от възложителя.

В мотивите на решението е посочено, че нередността се квалифицирана по т.10 от Приложение №1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, тъй като става въпрос за критерий за подбор, който ограничава конкуренцията на базата на необосновано национално изискване, като се сочи и съдебна практика на ВАС в този смисъл.

В мотивите е посочено, че с оглед всичко изложено, УО на ОПРР счита, че посочените нарушения изпълняват предпоставките на нередност, поради наличие на потенциален финансов ефект, тъй като разубеждават желаещите да участват икономически оператори, поради ограничителния си характер и че в подобни случаи негативното финансово влияние се състои в това, че въпреки, че не може да бъде доказан отказ от участие, се приема и се презумира, че ограничителното изискване със своята необоснованост има препятстващо участието влияние върху потенциални кандидати. Сочи се, че отказът от участие от своя страна намалява конкуренцията, което намалява възможностите на бенефициента да избере икономически най-изгодната оферта и следователно, нарушенията следва да се посочат като нередности, тъй като се установява съставомерност:

• нарушенията произтичат от действието на бенефициента - Възложител;

• нарушени са конкретни нормативни разпоредби на националното законодателство, а именно: чл.2, ал.2, във връзка с чл.10, ал.1 и чл.2, ал.1, т.1 и т.2 от ЗОП.

• нарушението има финансово отражение - нанесена е вреда на средства от ЕСИФ при неспазване принципите на ЗОП, като чрез наличието на посочените нарушения, които имат разубеждаващ ефект спрямо потенциалните икономически оператори, е доведено до намаляване на конкуренцията (неподаване на оферти от икономически оператори, които биха могли да изпълнят поръчката ако заложеното условие беше законосъобразно формулирано) и следователно, до невъзможност за избор на икономически най-изгодната оферта. Това се квалифицира като негативен финансов ефект за общностния бюджет. Прието е, че в случая нередността се обосновава с обективно нарушение на материалния закон, чрез което се засяга конкуренцията и се създават предпоставки за неподаване/некласиране на икономически най-изгодна оферта, което от своя страна води до вреда на националния или бюджета, като отново се сочи, че е нарушена национална разпоредба: чл.2, ал.2, във връзка с чл.10, ал.1 и чл.2, ал.1, т.1 и т.2 от ЗОП.

По отношение класификацията на нередността е прието, че: Установеното нарушение представлява нередност по т.10 „Използване на: основания за отстраняване, критерии за подбор, възлагане, или условия за изпълнение на поръчката, или технически спецификации, които са дискриминационни на базата на необосновани национални, регионални или местни изисквания”, буква б): „съществува нередност при описаните по-горе хипотези, но е налице минимално ниво на конкуренция, т.е. получени са две или повече оферти, които са допуснати и отговарят на критериите за подбор“, от Приложение №1 към чл.2, ал.1 (посл. изм. - ДВ, бр.59 от 2024 г.) от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСФСУ.

Посочено е, че е предвиден размер на финансова корекция: 10 на сто финансова корекция, като при определяне размера на финансова корекция е посочено, че е налице минимално ниво не конкуренция, т.е. получени са две оферти, които са допуснати и отговарят на критериите за подбор, като предвид изложеното, УО счита, че финансовото влияние на нарушението е в размер на 10% от стойността на допустимите разходи по договор №[номер] от [дата], с изпълнител: [дружество], на стойност ••• лева без ДДС, с предмет на договора: „Инженеринг - проектиране, строителство и авторски надзор за [обект].

В мотивите към оспореното решение е прието, че нарушението следва да се дефинира като „нередност” по смисъла на чл.2, т.36 от Регламент /ЕС/ №1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета и има вероятност да се породи задължение за възстановяване изцяло или частично, на получената сума след прилагане на финансова корекция (чл.143 от Регламент/ЕС/ №1303/2013 год. на Европейския парламент и на Съвета и Общите условия на договора за предоставяне на БФП). Посочено е, че обстоятелството, дали нарушението е възпрепятствало необосновано участието на други лица в процедурата, както и финансовото отражение, което е задължително при налагането на финансови корекции, се презумира и не следва да бъде предмет на отделно доказване и че в този дух са и Решения на Европейския Съд по Дело С-406/14 от 14 юли 2016 г и С-465/10 от 21.12.2011 г., където се тълкува разпоредбата на чл.2, т. от Регламент №1083/2006 год. и се стига до заключение, че по Структурните и Кохезионни фондове следва да се финансират единствено дейности, провеждани в пълно съответствие с правото на Съюза и че доколкото не може да се изключи възможността нарушенията да имат отражение върху бюджета на съответния фонд, то същите представляват нередност, като за сметка на това, няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение.

Прието е в мотивите, че поради спецификата на разгледаното нарушение, което влияе на конкуренцията в поръчката, не е обективно възможно да се определи точен размер на причинената вреда, поради което е използван пропорционален подход и че това е така, тъй като е невъзможно да се предположи с точност, каква би била стойността на договора за изпълнение, в случай че спечелилият участник беше друг, както и че в такива случаи, при които не е възможно да се направи точно количествено определяне на финансовото отражение на нарушението върху изразходваната безвъзмездна финансова помощ по Договора за предоставяне на БФП, същата се равнява на процент от допустимите разходи по сключения договор за обществена поръчка.

По направено доказателствено искане от процесуалния представител на жалбоподателя, с протоколно определение от 14.04.2026 год., по делото е допусната съдебно-техническа компютърна експертиза, с вещо лице – компютърен специалист, който, след като извърши необходимите проверки по делото, да отговори на следния въпрос: 1. Изпратеното на Община Кърджали и съдържащо се в ИСУН Решение №РД-02-14-164 от 28.01.2026 год., издадено от Ю. Й. – В. - заместник-министър на регионалното развитите и благоустройството и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014 - 2020 год., било ли е подписано с валиден КЕП от издателя му?

Вещото лице – компютърен специалист - инж.В. Г. Т., след запознаване с материалите по делото и след извършена проверка в Общинска администрация - Кърджали, е представило заключение/л.293-л.304/, поддържано и в съдебно заседание, което е прието от съда като неразделна част от протокола от съдебно заседание, проведено на 30.06.2026 год., без възражения от страните. В това заключение вещото лице е отговорило на поставения му с протоколното определение от 14.04.2026 год. въпрос, като установените факти е онагледило в експертизата и със съответните скрийншотове.

В отговор на въпроса, в заключението си вещото лице е посочило, че: Подписът е валиден, т.е. е издаден от доверен доставчик на КЕП; не е изтекъл и не е отнет; съвпада с данните на подписващия; че Ю. П. Й.-В./Y. P. J.-V. е лицето, което е поставило КЕП-а. Вещото лице е дало заключение, че: Файлът: [име на файл] е: • Подписан с квалифициран електронен подпис (КЕП); • Съответства на съдържанието на качения .docx файл [име на файл]; • е валиден - структурата на .p7s файла показва, че подписът е поставен от реален издател и няма повреди; • подписът е поставен върху същия документ, без несъответствия. В заключение, вещото лице отново е дало отговор, че: Документът е подписан с валиден КЕП от издателя; че съдържанието и подписът са съвместими и че няма данни за повреда или несъответствие.

В съдебно заседание, проведено на 30.06.2026 год., вещото лице - инж.В. Г. Т. поддържа заключението си, като на поставен въпрос от пълномощника на жалбоподателя относно времето на подписване на документа на датата 28.01.2026 год. – дали часът е 00:31:21, вещото лице отговаря, че системата така го идентифицира, но не знае на какво време е настроено и че трябва да е източноевропейско време за часа. Пояснява, че там не може да се пипа, тъй като е вид времеви печат, но не може да кажа, защо е точно това време.

Съдът в настоящия състав в пълна степен кредитира заключението на вещото лице - инженер В. Г. Т., като обективно, задълбочено, пълно, обосновано и безпристрастно, съответно неоспорено и възприето и от страните.

Тази фактическа обстановка се възприема от съда въз основа на представените и приети по делото писмени доказателства, като по същата, всъщност, няма и спор между страните по делото.

При така установеното от фактическа страна и след преценка и анализ на приобщените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при извършената служебна проверка, на основание чл.168, ал.1 от АПК, на законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл.146 от АПК и с оглед оплакванията в жалбата, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл.73, ал.1 от ЗУСЕСФСУ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта.

Съдът намира най-напред, че процесното Решение №РД-02-14-164 от 28.01.2026 год. за определяне на финансова корекция е издадено от компетентен административен орган – Ю. П. Й.-В. – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на ОП „Региони в растеж“ 2014 -2020, с надлежно делегирани правомощия със Заповед №РД-02-14-109 от 22.01.2025 год., издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, на основание чл.25, ал.4 от Закона за администрацията, чл.9, ал.5 от ЗУСЕФСУ, чл.9, ал.1 и ал.2 от Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор и чл.5, ал.4 и чл.5, ал.1, т.10 от Устройствения правилник на МРРБ/на л.48-л.49/. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУСЕФСУ, органи по програмите по чл.3, ал.2, финансирани от Европейските фондове при споделено управление/ЕФСУ/, са управляващите органи, счетоводните органи и одитните органи, а съгласно чл.28, ал.1, т.2 от Устройствения правилник на МРРБ, Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“ изпълнява функциите на управляващ орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 - 2020 год. и всички произтичащи от това задължения и отговорности съгласно регламентите на Европейския съюз и Структурните и инвестиционните фондове.

В разпоредбата на чл.9, ал.5 от ЗУСЕФСУ е предвидено, че управляващите органи отговарят за цялостното програмиране, управление и изпълнение на програмата, както и за предотвратяването, откриването и коригирането на нередности, включително за извършването на финансови корекции. Ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице, като правомощия на ръководител на управляващия орган по този закон може да се упражняват и от овластено от него лице. По силата на чл.5, ал.1, т.10 от Устройствения правилник на МРРБ, министърът организира, координира и контролира дейността на управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007 - 2013 год. и на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 - 2020 год., съгласува и определя състава на Комитета за наблюдение на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 - 2020 год. и Тематичната работна група за разработване на Оперативна програма „Развитие на регионите“ 2021 - 2027 год. Съгласно чл.4, ал.2 от Устройствения правилник на МРРБ, министърът делегира със заповед правомощия на заместник-министрите и определя техните функции.

Така, с посочената по-горе Заповед №РД-02-14-109 от 22.01.2025 год., министърът на регионалното развитие и благоустройството е определил Ю. Й.-В. – заместник-министър, за ръководител на Управляващия орган на ОП „Региони в растеж“ 2014 - 2020, при което са й възложени функции по ръководство и организация на дейността на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 - 2020 и Програма „Развитие на регионите“ 2021 – 2027, като с т.7 от тази заповед са й възложени функциите - да организира и провежда процедури по реда, определен в Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление и подзаконовите нормативни актове, регламентиращи отношенията в областта на предоставянето на безвъзмездна финансова помощ или за отхвърляне на проектно предложение и прекратяване на процедурите, както и да издава всички други актове, свързани с процедурите по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. От изложеното по-горе следва, че оспореното решение за определяне на финансова корекция е издадено от материално и териториално компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия.

Следва да се посочи, че от приобщените при настоящото разглеждане на делото доказателства, в т.ч. и от приетото заключение по назначената съдебна компютърно-техническа експертиза, неоспорено и възприето от страните и кредитирано от съда, се установява по безспорен и категоричен начин, че оспореното решение е електронно подписан документ, с валиден квалифициран електронен подпис/КЕП/ и съдържанието и подписът са съвместими и няма данни за повреда или несъответствие, като по този въпрос всъщност няма и спор между страните.

Оспореното решение отговаря на изискването за форма и съдържание на административния акт, съгласно нормата на чл.59, ал.2 от АПК, респ. спазени са изискванията и на чл.73, ал.3 от ЗУСЕФСУ. Същото е издадено в изисканата от закона писмена форма, като от формална страна съдържа както фактически основания - Раздел I, т.1. „Описание на нарушението“, в който раздел подробно е описано приетото за допуснато нарушения, съдържа правни изводи и основания - Раздел II. „Правни изводи“, както и Анализ на сигнала за нередност от правна страна – Раздел III, в т.ч. в т.1. от този раздел - „Данни за нарушена национална разпоредба“, в съответствие с чл.59, ал.2, т.4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

В мотивите към същото подробно са обсъдени възраженията на бенефициента и е посочено защо същите не се възприемат, както и е обосновано, защо се налага финансова корекция в посочените размери. Предвид това, съдът намира, че по отношение на оспореното решение за определяне на финансова корекция не са налице основанията за отмяна по чл.146, т.1 и т.2 от АПК.

На следващо място, съдът намира, че в производство по издаване на оспореното решение за финансова корекция не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В този смисъл, съгласно чл.73, ал.1 - 3 от ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Преди издаването на решението по ал.1 управляващият орган трябва да осигури възможност бенефициентът да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. Съгласно чл.73, ал.3 от ЗУСЕФСУ, решението по ал.1 се издава в едномесечен срок от представянето на възраженията по ал.2, като в неговите мотиви се обсъждат представените от бенефициента доказателства и направените от него възражения.

Видно от административната преписка, до кмета на Община Кърджали, в качеството му на представител на бенефициента по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ [номер] от [дата], с [рег.№ от ИСУН], е било изпратено уведомително писмо с Изх.№99-00-6-83-6 от 15.12.2025 год. от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 - 2020 год., съдържащо уведомление, че в УО на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014 - 2020 год. (ОП „РР“) е регистриран сигнал за нередност под №2542, във връзка с договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП), финансиран по ОП „РР“. В писмото е описано подробно установеното от органа нарушение на ЗОП при провеждане от бенефициента, на процедурата за възлагане на обществената поръчка, първоначалното становище на УО на ОП „РР“ и предприетите мерки, като на бенефициента е била дадена възможност да упражни правото си да представи бележки и да направи възражения в двуседмичен срок и това право е реализирано, с депозиране на възражение в предоставения срок, чрез кореспонденция в ИСУН 2020 с №BG16RFOP001-6.002-0003-C04-M097 от 29.12.2025 година.

Регистрираният сигнал за нередност №2542 е разгледан от УО на ОП „РР“ по реда, установен в Наредбата за определяне на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“, приета с Постановление №57 на Министерски съвет от 2017 год. Управляващият орган е изложил фактическата обстановка по случая, анализирал е обстоятелствата, установил е взаимовръзките, включително е обсъдил всички доводи и аргументи на бенефициера, изложени в депозираното в срок възражение, при което са изложени съображения за неприемането им и в крайна сметка е достигнал до изводи за наличие на нередност. Следва да се отбележи също така, че оспореното решение е издадено в едномесечния срок по чл.73, ал.3 от ЗУСЕФСУ. Предвид горното съдът счита, че по отношение на оспореното решение за определяне на финансова корекция не е налице и основанието по чл.146, т.3 от АПК, за отмяната му.

По отношение материалноправната законосъобразност на оспореното решение за определяне на финансова корекция, т.е. по отношение на съответствието на решението на ръководителя на Управляващия орган на ОП „Региони в растеж“ 2014 – 2020 год. с приложимите материалноправни разпоредби, съдът намира следното:

По делото е безспорно, че Община Кърджали, в качеството си на възложител, е провела обществена поръчка от вида „открита процедура“ по Закона за обществените поръчки, чиито предмет включва експониране и социализация, консервация, реставрация и архитектурно-строителни работи на [комплекс]. В резултат на проведената процедура и в изпълнение на решението за избор на изпълнител, на основание чл.112 от ЗОП, между Община Кърджали и [дружество], с [ЕИК], е бил сключен Договор за възлагане на обществена поръчка за инжeнеринг №[номер], с рег.№ в Регистъра на Община Кърджали №[номер] от [дата] за инженеринг, проектиране, строителство и авторски надзор за обект „Експониране и социализация, консервация, реставрация и архитектурно-строителни работи на [комплекс], [община]“, на стойност ••• лева без ДДС.

Спорният въпрос, на който следва да се даде отговор е, дали при извършване на процедурата по възлагане на обществената поръчка са допуснати от възложителя нарушения на разпоредби от националното законодателство и дали тези нарушения представляват нередност по смисъла на ЗУСЕФСУ и европейското право, както и дали финансовата корекция е правилно и законосъобразно наложена, с оглед на финансовото отражение на допуснатите нередности за бюджета на ЕС и за националния бюджет.

За възникването на основание за определяне на финансова корекция е необходимо бенефициерът да е осъществил нередност по смисъла на чл.2, т.36 от Регламент №1303/2013, съгласно който, нередност е налице, когато са осъществени кумулативно три предпоставки: 1.) действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове; 2.) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на свързаното с него национално право; и 3.) има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет.

В оспореното решение на ръководителя на УО на ОП „РР“, за твърдяното за извършено нарушение от бенефициента – Община Кърджали, като нарушена национална разпоредба, са посочени чл.2, ал.2, във връзка с чл.10, ал.1 и чл.2, ал.1, т.1 и т.2 от ЗОП - заради необосновано ограничаване по национален признак, поради наличие на ограничително условие с въвеждане на изискването в документацията за провеждане на обществената поръчка, ръководителят проектантски екип и проектант по Част „Архитектура”, проектантът по Част „Технология КРР“ и специалистът „Технолог КРР“, да са вписани в публичния регистър по чл.165 от Закона за културното наследство/ЗКН/ и Наредба №Н-3 от 2011 год. на министъра на културата.

В предходното Решение №РД-02-14-497 от 12.03.2025 год. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 за налагане на финансова корекция, отменено като незаконосъобразно с окончателното съдебно Решение №12477 от 04.12.2025 год. по адм.дело №10670/2025 год. на ВАС – Седмо отделение, за абсолютно същото действие на бенефициента е прието, че при възлагане на обществената поръчка, същият е извършил нарушение на чл.2, ал.2, във връзка с чл.68, ал.4 и 5, чл.10, ал.1 и чл.2, ал.1, т.1 и т.2 от ЗОП.

При елементарно сравнение на така дадените квалификации на нарушенията на национална разпоредба е видно, че единствената разлика е, че в оспореното в настоящото производство решение за налагане на финансова корекция, нарушението вече не е квалифицирано като такова по чл.2, ал.2, във връзка с чл.68, ал.4 и 5 и останалите посочени разпоредби от ЗОП, а само като нарушение на чл.2, ал.2, във връзка с чл.10, ал.1 и чл.2, ал.1, т.1 и т.2 от ЗОП, т.е. при квалификацията на нарушението на национални разпоредби е отпаднала единствено връзката с чл.68, ал.4 и 5 от ЗОП. Това явно е сторено предвид възприетото в мотивите на цитираното по-горе решение на ВАС, с което е отменено предходното издаденото решение за налагане на финансова корекция, в които мотиви ясно е посочено, че в настоящия случай са неправилни изводите, че поставеното от Община Кърджали изискване представлява нарушение на чл.68, ал.4 и ал.5 от ЗОП.

Във връзка с дадената квалификация на нарушението в процесното решение за налагане на финансова корекция следва да се посочи, че чл.2 от ЗАП е наименован „Принципи“, като в чл.2, ал.2 от ЗОП е предвидено, че „При възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка.“. Другата, посочена в процесното решение, като нарушена разпоредба – тази на чл.10, ал.1 от ЗОП гласи, че „Кандидат или участник в процедура за възлагане на обществена поръчка може да бъде всяко българско или чуждестранно физическо или юридическо лице или техни обединения, както и всяко друго образувание, което има право да изпълнява строителство, доставки или услуги съгласно законодателството на държавата, в която то е установено.“. В чл.2, ал.1, т.1 и т.2 от ЗОП, също посочена във връзка с твърдяното нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП, е предвидено, че „Обществените поръчки се възлагат в съответствие с принципите на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и по-специално тези за свободно движение на стоки, свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги и взаимно признаване, както и с произтичащите от тях принципи на: 1. равнопоставеност и недопускане на дискриминация; 2. свободна конкуренция.“. Всеки от тези принципи има самостоятелно проявление, като гаранция за спазването им се явяват въведените със закона императивни правила, включително забраната по чл.2, ал.2 от ЗОП.

Нарушението на посочените разпоредби от ЗОП, както бе посочено и по-горе, е обосновано с мотиви в оспореното решение, че в обявлението за обществена поръчка е поставено изискване, Ръководител проектантски екип и Проектант по Част „Архитектура”, Проектант по Част „Технология КРР“ и Специалист „Технолог КРР“, да са вписани в публичния регистър на Министерство на културата по чл.165 от ЗКН и Наредба №Н-3 от 2011 год. на Министерството на културата. Прието е, че възложителят се е позовал на национален регистрационен режим, без да е допуснал изрично възможност за представяне на еквивалентни документи от държавата, в която чуждестранният участник/експерт е установен и че с поставеното условие за вписване в националния регистър към момента на подаване на офертата неправомерно е ограничено участието на лица, които имат право да извършват дейности по консервация и реставрация, съгласно законодателството на държавата, в която са установени.

Действително, за тези три лица - Ръководител проектантски екип и Проектант по Част „Архитектура”, Проектант по Част „Технология КРР“ и Специалист „Технолог КРР“, никъде в документацията за възлагане на обществената поръчка, не е посочено, че за регистрация по чл.165 от ЗКН ще се приеме и представянето на еквивалентен документ от съответната държава или, че ще се приеме, че посоченото изискване (вписване в специалния регистър) е спазено, ако участникът в обществената поръчка посочи публичен регистър в съответната държава, в която е установено лицето с посочената квалификация. По този начин, макар за лицата със специалност „Архитектура“ да е предвидено, че може да представят документ, удостоверяващ завършено образование, който да е еквивалентен на изискванията в Закона за камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, то с поставяне на изискването тези лица да са вписани в регистъра по чл.165 от ЗКН, община Кърджали, като възложител, е ограничила участието на лица, които имат право да извършват дейности по консервация и реставрация съгласно законодателството на държавата, в която са установени. Това е така, защото в издадената на основание чл.165, ал.1 от ЗКН, Наредба №Н-3 от 6.04.2011 год. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на лицата, които имат право да извършват дейности по консервация и реставрация (чл.4 и чл.5) е предвиден реда за вписване в този регистър. Съгласно чл.5, ал.6 от Наредба №Н-3 от 6.04.2011 год., когато документ по чл.5, ал.2, 3 и 4 е за придобито висше образование в чужбина, необходимата информация се изисква по служебен път от съответните административни структури на Министерството на образованието и науката, т.е. Наредба №Н-3 от 6.04.2011 год. предвижда възможност за вписване в националния регистър по чл.165, ал.2 от ЗКН и на лица, завършили в чужбина, но след провеждане на процедура, предвидена в българското законодателство. След като в обявлението за възлагане на обществена поръчка е посочено, че лицата със специалност „Архитектура“, Проектант по Част „Технология КРР“ и Специалист „Технолог КРР“, трябва да са вписани в регистъра по чл.165, ал.2 от ЗКН, без да е предвидена възможност за представянето на еквивалентен документ от съответната държава или, че ще се приеме, че посоченото изискване (вписване в специалния регистър) е спазено, ако участникът в обществената поръчка посочи публичен регистър в съответната държава, то е извършено описаното в оспореното решение нарушение.

В така формулираното от възложителя изискване не е посочено, че по отношение на чуждестранните участници е достатъчно реставраторът в екипа им да е вписан в еквивалентен регистър на този по чл.165, ал.1 от ЗКН, поради което изводът на УО на ОП „РР“, че Община Кърджали е формулирала ограничително изискване спрямо потенциалните чуждестранни участници в обществената поръчка е правилен. Несъмнено в обявлението за обществена поръчка е поставено условие за вписване на посочените по-горе три лица със съответните специалности в национален професионален регистър, като не е предвидена възможността за вписването в еквивалентен такъв. Не е указано, че за чуждестранните лица е достатъчно вписването в аналогични регистри, поради което настоящата инстанция приема, че действително е нарушена забраната на чл.2, ал.2 ЗОП за ограничение на конкуренцията, чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки. Като не е посочил, че чуждестранните лица могат да представят документ за доказване вписването в еквивалентен регистър, потенциално заинтересованите кандидати биха били разубедени и е възможно да са се въздържали от участие поради това, че не съответстват на едно от изискванията на възложителя. Изискването в условието на обществената поръчка за възможност за вписване и в еквивалентен регистър е трябвало да бъде ясно заложено въпреки изричните разпоредби на чл.68, ал.4 и ал.5 ЗОП, предвид, че потенциалните чуждестранни участници следват конкретно поставените условия за участие в обществената поръчка. Констатираното нарушение не касае ограничаване на възможността чуждестранно лице да участва в процедурата поради това, че е чуждестранно лице, а поради това, че това лице следва да предложи в екипа си експерт, който е вписан в български регистър, следователно не може да предложи експерт, който на етап кандидатстване в процедурата, е вписан само в аналогичен регистър в съответна друга държава. Това е изначално ограничаване на потенциални участници на база изискване за вписване в конкретен регистър към датата на подаване на офертата за участие в процедурата, без да се допуска възможност за вписване в аналогичен регистър. Както беше посочено по-горе, по силата на чл.2, ал.1 от ЗОП, обществените поръчки следва да се възлагат в съответствие с принципите за равнопоставеност, недопускане на дискриминация и осигуряването на свободна и лоялна конкуренция. Гаранция за спазването на тези принципи е ограничението по чл.2, ал.2 от ЗОП, което в случая възложителят е нарушил. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че като възложител в конкретната процедура по ЗОП, Община Кърджали е формулирала изискване с ограничителен характер, с което е допуснала нарушение, съставляващо нередност по по т.10, б.„б“ от Приложение №1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности.

Съдът намира, че така констатираното нарушение правилно е квалифицирано като нередност по т.10, б.„б“ от Приложение №1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, т.к. съществува нередност при описаните хипотези в т.10, б.„а“ от Приложение №1, но е налице минимално ниво на конкуренция, т.е. получени са две или повече оферти, които са допуснати и отговарят на критериите за подбор. като правилно е определен и процентът на финансовата корекция, като това е описано в мотивите към оспореното решение.

Правилно е определен и процентът на финансовата корекция, т.к. в случая нередността се отнася до използването на критерии за подбор, които са дискриминационни на базата на необосновани национално изискване, какъвто е настоящият случай. В обжалваното решение ясно са посочени финансовите последици от допуснатите нарушение, както и мотиви за индивидуализиране на размера на финансовата корекция за установената нередност. Размерът на финансовата корекция е определен чрез прилагане на пропорционален метод и по реда на чл.3, ал.2 от Наредбата за посочване на нередности, приета с Постановление №57 на Министерски съвет от 28 март 2017 год., тъй като с оглед естеството на нарушението не е възможно да се направи точно количествено определяне на финансовото отражение на нарушението върху изразходваната безвъзмездна финансова помощ по договора. Неправомерният разход е изчислен върху стойността на всички допустими разходи по договора с изпълнителя и следва да бъде преизчислен върху реално отчетени и допустими за верифициране разходи по договора с изпълнител, финансиран със средства от ЕСИФ.

Най-сетне съдът намира, че не е налице и несъответствие на акта с целта на закона. Съгласно чл.4, ал.2 от АПК, административните актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени в закона, а финансовата корекция е предвидена мярка, която се налага с цел да се коригират последиците от едно неправомерно действие или бездействие, като се възстановят незаконосъобразно предоставени средства. Съгласно чл.71, ал.1 от ЗУСЕФСУ чрез извършването на финансови корекции се отменя предоставената по глава трета финансова подкрепа със средства от ЕСИФ или се намалява размерът на изразходваните средства - допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство.

По изложените съображения настоящият състав счита, че Решение №РД-02-14-164 от 28.01.2026 год. за налагане на финансова корекция, издадено от заместник-министър на регионалното развитие и благоустройство и ръководител на УО на ОП „Региони в растеж“ 2014 - 2020, с което е определена финансова корекция, в размер на 10% от допустимите разходи по Договор №[номер] от [дата], с изпълнител [дружество] [населено място], на стойност ••• лева без ДДС, е законосъобразно – издадено от материално и териториално компетентен орган, в изискуемата се от закона форма и с изискуемото се съдържание, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в хода на производството по издаването му, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и в съответствие и с целта на закона, поради което предявената против него жалба от Община Кърджали се явява неоснователна и недоказана и като такава, следва с решението по настоящото дело да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и предвид своевременно изразената от процесуалния представител на ответника претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в депозираните преди съдебните заседания писмени молби, съдът счита, че на основание чл.143, ал.3, предл.I/първо/ от АПК, на ответника по жалбата следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 190.00 евро, с левова равностойност 371.60 лева, определено съобразно чл.37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.24, предл.II/второ/ от Наредбата за заплащане на правната помощ, което регламентира, че по административни дела с материален интерес, възнаграждението е от 130 до 450 лева, като настоящото дело е именно такова с материален интерес. Сумата, в размер на 190.00 евро, която съдът намира, че следва да бъде определена като юрисконсултско възнаграждение, е малко над средния предвиден размер на юрисконсултското възнаграждение и е адекватен и съразмерен на оказаната правна помощ и съдействие от упълномощения процесуален представител на ответника, тъй като по делото са проведени три съдебни заседания, в които същият не се е явил, но е изготвил и депозирал своевременно писмена молба с изразено в нея мотивирано становище по жалбата, преди първото съдебно заседание, а освен това, в случая следва да се вземе предвид и значителния материален интерес по делото, който в случая се съизмерява с размера на наложената финансова корекция.

Следва да се посочи, че административният орган, издал процесното решение и ответник по жалбата – заместник-министър на регионалното развитите и благоустройството и ръководител на УО на ОП „Региони в растеж“ 2014 – 2020, се намира в структурата на Министерство на регионалното развитие и благоустройството/МРРБ/, което, съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на МРРБ, е юридическото лице на бюджетна издръжка, поради което, в полза на същото следва да бъде присъдено и дължимото юрисконсултско възнаграждение по настоящото административно дело.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.IV/четвърто/ от АПК, във вр. с чл.73, ал.4 от ЗУСЕФСУ, административният съд