Решение № 120 от 13.7.2026 г. на Районен съд - Разград по дело № 231/2026 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Постъпила е жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД - гр. София, ЕИК 175074752, против НП № 17-2600017 от 19.03.2026г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Разград, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 900 евро за нарушение на чл. 62, ал. 1 от същия кодекс. Жалбата е бланкетна и сочи, че НП е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения и моли да бъде отменено изцяло. В представените в с.з. писмени допълнителни съображения навежда доводи, че в случая липсва трудово правоотношение, което да налага сключването на трудов договор, като не са изяснени всички факти от значение за делото и не са установени елементите на трудово правоотношение. Иска се отмяна на НП поради незаконосъобразност, като претендира да им бъдат присъдени направените по делото разноски. Въззиваемата страна – Директора на Дирекция „Инспекция по труда“- Разград, чрез процесуалния си представител- юрисконсулт М., счита жалбата за неоснователна, а издаденото НП за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено изцяло. Районна прокуратура гр.Разград, при редовност в призоваването, не се явява представител и не заявява становище по жалбата и НП. Районен съд - Разград, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 15.12.2025 г. за времето от 12:08ч до 13:05ч. представители на Д "ИТ" - Разград осъществили проверка по спазване на трудовото законодателства и осигуряване на БЗУТ в обект: офис за бързи кредити на „Профи кредит България“ ЕООД в гр. Разград на ул. „Стефан Караджа“ № 9. На място била установена св. Р. И. , която в момента работела на настолен компютър и заявила, че прозвънява на клиенти и е направила реклама онлайн. Същата попълнила Декларация, в който посочила, че работи в дружеството на граждански договор от 01.08.2022г. като „кредитен консултант“. Посочила, че в деня на проверката е в офиса от 09:00 до 13:30 часа , а на следващия ден щяла да бъде от 13:30 ч. до 16:00ч. с почивни дни събота и неделя. Посочила, че не получава трудово възнаграждение, а комисионни ежемесечно, и за последния месец /октомври/ е получила 1147,97 лв. Проверката продължила по документи, предоставени от жалбоподателя в офиса на ДИТ- Разград и приключила на 15.01.2026г., като бил представен сключения между „Профи кредит“ ЕООД и св. Р. И. договор за сътрудничество № 23423 от 01.08.2022г. като „кредитен експерт“, сметка за изплатени суми, длъжностна характеристика за длъжността „Районен мениджър“, инструктажни книги. Въз основа на констатациите от проверката, отразени в Протокол за извършена проверка № ПР2549•••/15.01.2026г., на 27.01.2026г. при условията на чл. 40, ал. 2 от КТ, бил съставен АУАН № 17 – 2600017 за това, че на 15.12.2025г. Р. Н. И. осъществява трудова дейност, без отношенията, възникнали между нея и работодателя „Профи Кредит България“ ЕООД, по повод предоставената от нея работна сила, да се уредени в сключен между страните писмен трудов договор в писмена форма, което е в нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ. Същите фактически обстоятелства били приети и в обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ на жалбоподателя, в качеството му на работодател е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 900 евро на основание чл. 414, ал.3 от КТ. Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз снова на представените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и въз основа на показанията на разпитаните свидетели. Съществено значение имат показанията на свидетелите Т. /актосъставител/ и Д. Д., които по същество потвърждават обстоятелствата отразени в акта и НП. Сочат, че при проверката на обекта заварили там св. Р. И. да работи – същата била седнала на обособеното работно място като работела на компютър, както тя е посочила в декларацията „прозвънявам клиенти, направих реклама онлайн“, посочила, че получава месечен комисион в размер на 1147,97лв. за м. октомври, почива събота и неделя и работи по безсрочен граждански договор. Тези обстоятелства по същество потвърждава и в показанията си пред съда. С оглед показанията на свидетелите и характера на извършваната работа, съдът намира, че Росица И.ова реално е работила в обекта като кредитен консултант, като сключения между страните граждански договор реално прикрива трудови правоотношения. Дори да се приеме, че проверяващите й обяснявали какъв вид данни следва да се посочат /което е нормално/, то за съда е несъмнено, че конкретните данни касаят именно неговото месечно възнаграждение /макар и наречено комисион/, часови диапазон, в който работи, както и характера на извършваната от нея работа. Съдът приема, че действително работникът е имал определено работно време, определени трудови задължения, трудово възнаграждение, трудова дисциплина и отговорност. Макар и оформени с граждански договор, реално се касае за прикрити трудови правоотношения, още повече, че гражданския договор се сключва за опредЕ. работа или дейност и срок, като след изпълнението й и изтичане на срока, същият се прекратява. Няма как граждански договор да е безсрочен. Като се основава на явно достоверните показания на свидетелите, съдът приема, че отразените в акта и НП обстоятелства са доказани по несъмнен начин. Р. И. действително е работела в обекта, осъществявайки дейност, която по естеството си е трудова такава, в полза именно на обжалващото дружество, от което е наета. С оглед на казаното, представеният препис от граждански договор /същият не съдържа клаузите, необходими за трудов договор/ е ирелевантен, доколкото става въпрос именно за осъществявана трудова дейност, изискваща наличие на трудов договор. Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество се явява неоснователна и недоказана. С оглед дадените от закона правомощия, съдът извърши цялостна проверка и констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове, при спазване на изискуемото за тяхната валидност съдържание. Съдът констатира, че нарушението както в НП, така и в АУАН, е индивидуализирано от обективна страна съобразно изискванията на закона / чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, респ. чл.42, т.4 от ЗАНН/. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Кодекса сочи, че отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Именно това изискване в случая е нарушил жалбоподателя. Последният е имал качество на работодател, тъй като е наел лицето именно за извършване на трудова функция. Тези, по характера си трудови правоотношения, според императивната норма на чл. 62, ал. 1 от Кодекса следва да бъдат уредени в писмена форма - чрез сключване на трудов договор, като изпълнението на горното задължение е вменено в тежест на съответния работодател. Този трудов договор следва да е сключен преди постъпването на работника на работа, както изисква разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ. Приемането на работника на работа без наличието на такъв договор, както е станало в случая, осъществява и състава на нарушението за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя в качеството му на работодател. Деянието е осъществено с допускане на работника да осъществява трудова функция, без с работника да е сключен преди постъпването му на работа писмен трудов договор. Съдът намира, че въз основа на установеното от фактическа страна безспорно се доказва предоставянето на работна сила от страна на Р. И. към момента на осъществяване на проверката от контролните органи и реално изпълнение на трудова функция - посоченото лице е работило като кредитен консултант и при самата проверка. Съдът намира, че в случая се касае за продължително престиране на работна сила в полза на друго лице, което налага отношението да се третира като трудово и да се уреди като такова. По тези съображения правилно е прието от административнонаказващия орган, че жалбоподателят е нарушил чл. 62, ал. 1 от КТ. Вида на осъщественото нарушение изключва приложението на разпоредбата на чл. 415в от КТ, тъй като според втората алинея на същия текст нарушенията на чл. 61, ал.1 и чл. 62 ал.1 от КТ не са маловажни. Ето защо и законосъобразно отговорността на жалбоподателя е ангажирана по реда на чл. 414, ал.3 от КТ. В случая наложеното на жалбоподателя наказание е имуществена санкция в размер на 900 евро /1750,24 лв./, което е малко над законовия минимум /1500 лв. или 766,94 евро/, като са отчетени продължителния период на неправомерно престиране на работна сила от 2022г. С оглед изложеното НП се явява законосъобразно, а наложеното наказание справедливо и съответно, поради което следва да бъде потвърдено. Наказващият орган претендира разноски и с оглед изхода на делото такива следва да му се присъдят. Съдът като изхожда от разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград сумата от 76,70 евро- полагащо се юрисконсултско възнаграждение. Воден от гореизложеното, съдът