Решение № 1882 от 8.5.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1918/2025 г.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО във вр. чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на З. К. К. от [населено място], подадена чрез пълномощник, против Решение № 1012-26-505-1 от 02.12.2025г. на Директора на ТП на НОИ, [населено място], с което е отхвърлена жалбата на оспорващия против Разпореждане № РНП-4-4-26-02086320 от 29.10.2025г.на Ръководителя на Пенсионно осигуряване към ТП на НОИ, [населено място], с което на основание чл.114, ал.2,т.2 от КСО е разпоредено възстановяване на добросъвестно получена сума за пенсия за инвалидност поради общо заболяване и еднократни суми, представляващи главници за периода от 01.01.20202г. до 31.03.2025г., без лихва до изтичане на срока за доброволно изпълнение. В жалбата се твърди, че обжалваното решение неправилно кредитира правно основание в разпореждането, с което е заличен осигурителен стаж за предходен период. Не била налице съпоставимост относно наличие на недобросъвестно потвърден от контролен орган към ТП на НОИ - Хасково осигурителен стаж и добросъвестно получени за периода 2020-2025г. суми от отпусната ЛПИОЗ. При наличие на ЕР на ТЕЛК, то на вниманието на съда следвало да стои въпроса дали задълженото лице разбира значението на извършеното и дали подаването на документи е извършено от него, за да бъде отговорно за добросъвестно получени суми от ЛПИОЗ. По изложените съображения, се моли за отмяна на обжалвания административен акт. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител. Претендират се разноски за държавна такса и адвокатски хонорар. Ответникът - Директор на ТП на НОИ - Хасково, чрез процесуален представител, заема становище за неоснователност на жалбата, поради което моли за отхвърлянето й. Претендира присъждането на разноски. Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Няма спор между страните по делото и се установява от ЕР с № 0227 от зас. № 014 от 28.01.2029г. на ТЕЛК към МБАЛ-Хасково/л.14/, че на жалбоподателя З. К. К. е определена трайно намалена работоспособност 60 % за срок от 1 година, с водеща диагноза Параноидна шизофрения. Със Заявление вх.№ 2112-26-80 от 01.02.2019г./л.8/ З. К. е поискал отпускане на лична пенсия за инвалидност и общо заболяване, към което е приложил необходимите документи. С разпореждане [номер] от 10.04.2019г. на Ръководител “Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Хасково /л.27-гръб/ исканата пенсия е отпусната, считано от 28.01.2019г., в размер на 176.46 лева месечно. Разпореждането е получено от З. К. на 19.04.2019г. лично, видно от удостовереното в известие за доставяне/ /л.28/ С последващи : ЕР на ТЕЛК с № 0098 от зас.№ 006 от 20.01.2020г./л.29-гръб/, ЕР№ 1153 от зас.№ 102 от 11.07.2022г./л.37-гръб/, ЕР № 92303 от зас. № 142 от 14.08.2024г./л.41-гръб/ и ЕР № 92351 от зас.№ 206 от 28.10.2025г. е извършвано преосвидетелстване на лицето, като е определян процент трайно намалена работоспособност, като с последното цитирано експертно решение, са определени 80% трайно намалена работоспособност за срок – пожизнен, с чужда помощ. Съответно размера на определената на оспорващия ЛПИОЗ е бил променян със съответни разпореждания на пенсионния орган при ТП на НОИ, като с Разпореждане от 24.02.2020г./л.31 гръб/ е определен в размер на 186.52 лева месечно, с Разпореждане от 08.07.2020г./л.36/ е определен в размер на 212.50 лева месечно, с Разпореждане от 23.08.2022г. /л.39/ е определен в размер на 396.95 лева месечно, с Разпореждане от 02.06.2024г./л.40 гръб/е определен в размер на 444.58 лева месечно и с Разпореждане от 12.09.2024г. /л.44-гръб/ в размер на 493.48 лева месечно. Въз основа на установеното в констативен проток № КП-5-26-01867509 от 07.03.2025г.на контролен орган в ТП на НОИ-Хасково/л.45-гръб/, че за З. К. не е било възникнало основание за осигуряване, и внесените осигурителни вноски са без правно основание, със Задължителни предписания № ЗД-1-26-01867539 от 07.03.2025г. на Контролен орган при ТП на НОИ/л.46 гръб-л.47/ е наредено да се заличат данните подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО по отношение на жалбоподателя за периода 01.09.2017г.-31.01.2019г. с вид осигурен 13, декларация обр.№1. Видно от саморъчно удостовереното в задължителните предписания същите са съобщени на З. К. лично на 10.03.2025г. С разпореждане [номер]/2140-26-271 от 31.03.2025г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Хасково е отменено разпореждане [номер]/прот.№ 01141/•••••••••• от 10.04.2019г. и всички последващи го такива на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ [населено място] и е отказано на З. К. да бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност. Разпореждането е връчено на адреса на оспорващия на 02.04.2025г. видно от известие за доставяне на л. 52 – гръб. Между страните не е спорно, че за периода от 01.01.2020г. до 31.03.2025г. на оспорващия З. К. са били изплатени суми представляващи лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и еднократни суми всичко общо в размер на 23 767.24 лева, а и това обстоятелство се установява и от приложената по делото справка за надвзети суми/л.69-л.73/. Не е спорно и се установява от справка за надвзети суми/л.55-л.59 гръб/, че за периода 28.01.2019г. -31.03.2025г. получените от К. главници за ЛПИОЗ и еднократни суми са били общо в размер на 25 871.43 лева. С разпореждане № РНП-2-4-26-02056040 от 19.09.2025г. на Ръководител на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ, [населено място]/л.53-гръб/ е разпоредено З. К. К. да възстанови недобросъвестно получени суми за пенсия за инвалидност поради общо заболяване и други посочени еднократни суми, за периода 28.01.2019г. до 31.03.2025г. в размер на 25 871.43 лева и законна лихва в размер на 9581.97 лева начислена на основание чл. 113 от КСО до 19.09.2025г. По жалба на З. К. с вх.№ 1012-26-450 от 02.10.2025г., с Решение № 1012-26-450-1 от 28.10.2025г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково са погасени по давност вземанията от неоснователно изплатени суми за лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и еднократни суми за периода 28.01.2019г.- 31.12.2019г. в размер на 2104. 19 лева главница и 1484.17 лева лихва поради изтекъл петгодишен давностен срок по чл. 115, ал.1 от КСО, отменено е процесното разпореждане и преписката е върната на административния орган за ново разглеждане и произнасяне по същество за периода 01.01.2020г.-31.03.2025г. В мотивите на решението е прието, че в случая сумите са изплатени неоснователно, но не е налице недобросъвестност на оспорващия, поради което приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.2, т.2 от КСО . Указано е , че приложението на разпоредбата следва да се осъществи от пенсионния орган. В съответствие с процесното решение, с Разпореждане № РНП-4-4-26 -02086320 от 29.10.2025г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ Хасково/л.67 гръб/ е разпоредено на З. К. да възстанови добросъвестно получена сума за пенсия за инвалидност поради общо заболяване и други еднократни суми, за периода 01.01.2020г.-31.03.2025г. общо в размер на 23 767.24 лева, без лихва до изтичане срока за доброволно изпълнение. С жалба вх. № 1012-26-505 от 12.11.2025г./л.84/ З. К. е оспорил процесното разпореждане. С решение № 1012-26-505 -1 от 02.12.2025г./л.82/ на Директора на ТП на НОИ-Хасково жалбата е отхвърлена. Оспорване до съда срещу цитираното решение е депозирано чрез административния орган и регистрирано с вх.№ 1012-26-505-2 от 19.12.2025г. при ТП на НОИ-Хасково. Като писмени доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт, както и документите по извършената проверка от контролен орган на ТП на НОИ-Хасково, приключила с констативен протокол № КП-5-26-01867509/07.03.2025г. По искане на жалбоподателя са събрани гласни доказателства, чрез разпит в качеството на свидетел на лицето – Н. З. К. - майка на оспорващия. Свидетелката заяви, че синът й е болен от 20 г., но едва при навършени 42 години подали документи за ТЕЛК, а инвалидна пенсия получава от 5-6 години. Документи в ТЕЛК подали когато започнало да се влошава състоянието му, а имал 5 години стаж. В един момент получили известие да отидат до НОИ, тъй като имало проверка на документите, по които е отпусната пенсията. При проверката оспорващия подписал документите, които НОИ му представили, това се случило 2025г., като свидетелката заяви, че е била заедно със сина си в НОИ, когато му представили документи за подпис. Сочи, че синът й е болен, понастоящем с 80 % трайно установена неработоспособност. Поради заболяването си можел да се подписва механично, пълномощното на адв. Ч. подписал с пълно съзнание. При така установената фактическа обстановка, като взе предвид приобщения по делото доказателствен материал, доводите и възраженията на страните и като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи: Съдът счита че жалбата е редовна. Действително от материалите по делото се установява, че оспорващия страда от психично заболяване, но само поради характера на заболяването не може да се приеме,че лицето изначално не е могло да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Вменяемостта на лицето, в случая т.е способността му правилно да възприема обективната действителност и да избира съответно на обществените изисквания поведение, е предмет на конкретно установяване, към всеки един момент. В случая не се установява по делото оспорващият да има назначен настойник и попечител или да е поставен под пълно или ограничено запрещение. От показанията на неговата майка става ясно, че е съзнавал че упълномощава адв. Ч. с цел процесуално представителство и защита по настоящото производство.Ето защо съдът приема, че от доказателствата по делото може да се направи извод, че за целите на административното съдопроизводство оспорващия е процесуално правоспособен и дееспособен. Жалбата е депозирана от лице с правен интерес. Административният орган не е представил доказателства за това на коя дата обжалваният акт е съобщен на жалбоподателя, ето защо следва да се приеме, че оспорването е инициирано в законоустановения срок и срещу годен за обжалване административен акт. Ето защо жалбата е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Проверяваното в настоящото производство решение изхожда от материално и териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл. 117, ал.3, вр. ал.1, т.2, б."д" от КСО. Потвърденото с оспорения акт разпореждане, също изхожда от лице, разполагащо с правомощия по чл. 114, ал.3 от КСО, а именно длъжностното лице определено от ръководителя на ТП на НОИ-Хасково и посочено в Решение № 1012-26-450-1 от 28.10.2025г.- пенсионният орган. Оспореното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма, както и съдържа всички предвидени, в чл.59, ал.2 от АПК, вр. чл.117, ал.3 от КСО реквизити, включително изрични и съответни правни и фактически основания за постановяването си. От приетите по делото писмени доказателства не се установява в хода на административното производство да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените такива, които да дават основание за отмяна на оспореният акт на процесуално основание. Настоящият съдебен състав намира проверяваното решение за съответно на материалния закон, при следните съображения. Съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания, се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО. Добросъвестно получените осигурителни плащания по правило- чл. 114, ал.2 от КСО не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на случаите визирани в чл.114, ал.2, т.1-т.3 от КСО. В хипотезите на т.2 от посочената норма попадат случаите, когато след изплащането на съответните осигурителни плащания са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане, в който случай възстановяването им е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. При всички случаи, за да е законосъобразно разпореденото по реда на чл. 114, ал. 3, вр. с ал.2, т.2 от КСО възстановяване на получени суми за осигурителни плащания следва да е налице недължимо получено осигурително плащане, но получателя следва да е добросъвестен. Макар да липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, то в практиката е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това обезщетение, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. В този смисъл Решение № 9430 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3378/2014 г., VI о. Съответно добросъвестно е лицето, което макар неоснователно да е получило суми не е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. В случая първата предпоставка е налице. От доказателствата по делото се установява че разпореждането за отпускане на лична пенсия за инвалидност с № 7801158482, №37/прот№ 01141 от 10.04.2019г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ и всички последващи го, са отменени с придобилото стабилитет разпореждане [номер]/2140-26-271 от 31.03.2025г. на същия орган, вместо което на З. К. е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност. Видно от мотивите на цитираното разпореждане, след изплащане на пенсията са установени нови данни описани в КП-5-26-01867509 от 07.03.2025г., които са от значение за определяне на правото на пенсия и водещи на извода, че за оспорващия не е възникнало такова, тъй като не е имал качеството на осигурено лице, както и че със Задължителни предписания № ЗД-1-26-01867539 от 07.03.2025г. са заличени данните подадени по реда на чл. 5, ал.4, т.1 от КСО за осигурителен стаж заличен осигурителния стаж на оспорващия за периода от 01.09.2017г. до 31.01.2019г., съответно същия няма как да бъде зачетен и тъй като в този случай общия осигурителен стаж на жалбоподателя е под 5 години, то последния няма право на ЛПИОЗ тъй като не отговаря на изискванията на чл. 74, ал.1, т.4 от КСО. Задължителните предписания и Разпорежданията на пенсионния орган за отмяна на предходно издадено разпореждане на отпускане на пенсия, представляват индивидуални административни актове. Посочените са придобили стабилитет – това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. Същите са му надлежно връчени, като изрично в съдебно заседание проведено на 03.02.2026г., процесуалният представител на оспорващата страна заявява, че същите не са били обжалвани в срок, както и като нищожни. Следователно с влизането им в сила въпросът дали жалбоподателят има право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по заявлението му от 01.02.2019г. и какъв е размерът на общия му трудов стаж са решени с придобили стабилитет административни актове. Влезлият в сила административен акт, с който е решен един въпрос, е абсолютна процесуална пречка за неговото повторно решаване от органа, разбира се, при идентичност на предмета и на страните, какъвто е и настоящия случай, поради което същите следва да бъдат зачетени като се приеме че действително доколкото са постановени след издаването на разпореждането, с което пенсията е отпусната на З. К. се установяват нови данни имащи значение за правото на пенсия и води до извода че не са били налице предпоставките за отпускане на такава,т.е. налице е хипотезата на чл.142, ал.2,т.2 от КСО. В случай, че е считал че процесните два акта са незаконосъобразни, респ. нищожни оспорващия е разполагал с възможността да ги оспори по административен, респ. и съдебен ред, което не е сторено, като включително доказателства за иницииране на такова не са представени в хода на настоящото производство. В последното е недопустимо провеждане на косвен съдебен контрол спрямо процесните два акта. В най-новата, трайна практика на ВАС, изразена в Решение № 1590 от 19.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10589/2024 г., Решение № 3101 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13623/2020 г., VI о. Решение № 3561 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7559/2015 г., II о. Решение № 7648 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12706/2019 г., VIII о. и др. е възприето, че предвидения в чл. 17 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) институт на косвения съдебен контрол, няма приложение в административния процес, а само в гражданския. Това е така, тъй като законодателят е предвидил в чл. 149, ал. 5 от АПК, възможността за безсрочен съдебен контрол относно действителността на административните актове. Въвеждането на хипотезата за право за оспорване на административните актове с искане за обявяване на тяхната нищожност цели необходимостта от една страна да бъде осигурена законност на актовете на администрацията, а от друга и правната стабилност чрез зачитането на тяхното действие до изричното им обявяване за нищожни. Оспорването с искане за обявяване на нищожност на административни актове съответно се подчинява на всички правила на административния процес, уредени в АПК. Казано по друг начин, това означава, че оспорване с искане за нищожност е допустимо в отделно инициирано именно за тази цел съдебно административно производство, а не и в хода на друго по реда на косвения съдебен контрол. При това положение правилно административният орган приема, че цитираните в разпореждане № РНП-4-4-26-02086320 от 29.10.2025г.на Ръководителя на Пенсионно осигуряване към ТП на НОИ, [населено място] суми за ЛПИОЗ и еднократни суми всички общо в размер на 23 767.24 лева са недължимо получени от жалбоподателя в периода 01.01.2020г.-31.03.2025г. По делото не се събрани доказателства, че жалбоподателят е предполагал или знаел, че няма право да получи съответните плащания в посочения по-горе размер. Следователно обосновано органа е приел и че жалбоподателя, при получаване на процесните суми в случая е действал добросъвестно. Обстоятелството че същия страда от психично заболяване не води до различен правен извод. Макар по делото да не са ангажирани убедителни доказателства в тази насока, все пак следва да се посочи, че ако не е разбирал свойството и значението на извършеното и че не е могъл да ръководи постъпките си, или казано по друг начин че не е осъзнавал поради заболяването си че подава заявление за отпускане на ЛПИОЗ и че получава осигурителни плащания, оспорващия действа добросъвестно. Това не означава че същия не следва да носи отговорността да възстанови в полза на държавния бюджет неоснователно получените суми. Първо такива са получени и това обстоятелство не е спорно, а второ същите са получени при наличието на изключението по ал.2, т.2 на чл.142 от КСО , според която законова норма същите следва да бъдат възстановени. Тук е мястото да се посочи и че съдът кредитира показанията на св. К. – майка на жалбоподателя, доколкото в частта им че същия страда от психично заболяване, се подкрепят от останалия доказателствен материал, но намира че в останалата им част същите не допринасят за изясняване на делото от фактическа страна и не опровергават изводите на административния орган, доколкото за същите и конкретно касателно неоснователността на получените суми – осигурителни плащания и добросъвестността на лицето са ангажирани убедителни писмени доказателства. Предвид изложеното в случая не са налице основанията по чл.146 от АПК за отмяна на оспореното решение и жалбата срещу същото следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора основателна се явява единствено претенцията на ответника за заплащане на разноски и такива следва да му бъдат присъдени в минималният предвиден от закона размер от 66.47 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение в минималния определен в Наредбата за заплащането на правната помощ размер. Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК и чл.118а, ал.3 от АПК, съдът