Решение № 240 от 26.3.2026 г. на Районен съд - Добрич по дело № 1857/2024 г.

Производството по делото е образувано по предявен от „ДЗИ Общозастраховане” ЕАД, с ЕИК: 121718407, със седалище •••, срещу А. К. У., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••, иск за осъждане на ответника А. К. У. с ЕГН •••••••••• да заплати ищеца сумите, както следва: -18281,17 лв. /осемнадесет хиляди двеста осемдесет и един лева и седемнадесет стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение, изплатено за увреждания до степен на „тотална щета“ на лек автомобил „•••, нанесени при ПТП от 03.07.2019 год., в 02:50 ч. в •••, виновно причинено от ответника, като водач на увреждащия лек автомобил •••, чиято отговорност е била покрита по силата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, полица № ••• от 06.03.2019 год., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до деня на окончателното изплащане на сумата; -165,68 лв. /сто шестдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение, изплатено за увреждания на лек автомобил •••, нанесени при ПТП от 03.07.2019 год., в 02:50 ч. в •••, виновно причинено от ответника, като водач на увреждащия лек автомобил •••, чиято отговорност е била покрита по силата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, полица№ ••• от 06.03.2019 год., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до деня на окончателното изплащане на сумата; -30,00 лв. /тридесет лева/, представляващи разноски по ликвидация на преписки по щети № ••• и № •••, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до деня на окончателното изплащане на сумата; -6385,31 лв. /шест хиляди триста осемдесет и пет лева и тридесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от общо 18476,85 лв., за периода от три години преди датата на завеждане на исковата молба в съда /от 17.06.2021 год. до 17.06.2024 год./ Претендират се сторените в производство разноски, включително адвокатско възнаграждение. ТВЪРДЕНИЯ НА ИЩЕЦА: На 03.07.2019 год., в 02:50 ч., в ••• е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което са били нанесени щети на лек автомобил „•••, собственост на М. Г. Ч. и на лек автомобил •••, собственост на Г. Д. Г.. Произшествието е било посетено от органите на Сектор ПП при ОД на МВР - Бургас, от които е установено, че причина за настъпилия пътен инцидент е неправомерното поведение на ответника, който като водач на лек автомобил ••• е управлявал същия в пияно състояние, изгубил контрол над управлението му и по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди на описаните по-горе превозни средства, които са били в паркирано състояние. Употребата на алкохол от ответника била установена по надлежния ред от полицейските органи чрез техническо средство Дрегер „Алкотест 7410+“ ARUF със сериен № 0325, който отчел концентрация от 1,91 промила. По случая било образувано ДП № 304 ЗМ-678/2019 год. по описа на РУ на МВР- Несебър. На 08.07.2019 год. от М. Г. Ч., в качеството му на собственик на увредения лек автомобил „•••, е подадено уведомление за щета, по което е образувана преписка, заведена под № •••. В документа, като описание на събитието, е изложено следното: „На 03.07.2019 год. в 02:50 ч. бях паркирал автомобила пред дома си и ударен от виновния водач, който е бил преследван от полицията в нетрезво състояние. “. На увредения лек автомобил са извършени първоначален и допълнителен огледи, за които в съставените описзаключения по щета № ••• се съдържат общо 49 позиции на увредените детайли по превозното средство за подмяна. Преписката по щета е била разгледана от експертна комисия при застрахователя, която след анализ на описите на увредените детайли, представената оферта за ремонт на автомобила от сервиз „••• , е взела решение за приключване на щетата при хипотезата на чл. 390 от КЗ, а именно като „тотална щета“. Определеното застрахователно обезщетение, в размер на 18281,17 лв. Било изплатено в полза на М. Г. Ч., по посочената от него банкова сметка на 09.09.2019 год. За образуваната в „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД преписка по щета № ••• са извършени ликвидационни разноски, в размер на 15,00 лв., които също претендираме като дължими от А. У.. На 10.07.2019 год. от Г. Д. Г., в качеството му на собственик на втория увреден лек автомобил •••, е подадено уведомление за щета, по което е образувана преписка, заведена под № •••. В документа, като описание на събитието, е изложено следното: „На 03.07.2019 год. бях паркирал автомобила на ••• и по-късно установих, че е ударен от виновния водач, който е употребил алкохол. “ На увредения лек автомобил е извършен първоначален оглед, за който в съставеното опис- заключение по щета№ ••• е посочено следното увреждане: - заден ляв калник - трета степен за ремонт и боядисване. Стойността на щетите по автомобила, изчислена па експертна оценка на застрахователя, е както следва: -демонтаж и монтаж - 16,00 лв.; -ремонт - 44,00 лв.; -труд за боядисване - 41,28 лв.; -боя и допълнителни материали - 59,40 лв.; -камера - 5,00 лв. Определеното застрахователно обезщетение, в размер на 165,68 лв., било изплатено в полза на Г. Д. Г., по посочената от него банкова сметка на 09.12.2019 год. За образуваната в „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД преписка по щета № •••, са извършени ликвидационни разноски, в размер на 15,00лв. които също се претендират като дължими от А. У.. Предвид факта, че процесното ПТП и щетите по описаните по-горе превозни средства са били причинени виновно от ответника, като водач на увреждащия лек автомобил •••, управлявал същия след употреба и под въздействието на алкохол, с концентрация в кръвта над допустимата по закон норма за „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД се поражда правото на регресна претенция срещу А. К. У., ЕГН ••••••••••, на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от Кодекс за застраховането. На А. К. У. са изпратени по две регресни покани по всяка от преписките по щети, които лично са били получени от неговата майка А.П.У.. От последната до ищцовото дружество е била подадена молба вх. № 104/14.07.2020 год., с приложено към същата пълномощно с нотариално удостоверяване на подписа, от което е видно, че ответникът я е упълномощил да го представлява и пред застрахователни дружества в страната. Предвид формулираното в молбата искане за представяне на документи по образуваните регресни пр еписки, същите са били изпратени до посочения от молителката адрес, като след получаванетоим плащане не е настъпило и към момента регресната претенция на дружеството в цялост не е удовлетворена. Ищецът правно обосновава претенцията си с разпоредбата на чл. 500, ал. 2 КЗ, съгласно която застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство. В срока за отговор ответникът, чрез назначения му особен представител взема становище по иска. При преценка на доводите на ответника могат да се извлекат следните релевантни възражения от негова страна: -подадената искова молба и предявените искове по същество са неоснователни, необосновани и недоказани, поради което се оспорват изцяло ищцовите претенции по тяхното основание, както и изложените в исковата молба твърдения и наведени обстоятелства. Ищцовото дружество твърди, че между „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД и А. К. У. е сключена задължителна застраховка „Гражданска застраховка” на автомобилистите, за притежавания от ответника лек автомобил „•••”, с peг. •••, като договорът бил обективиран в застрахователна полица №••• от 06.03.2019г., материализираща и удостоверяваща възникванетона застрахователното правоотношение за срок и период на застрахователно покритие от 12 месеца, считано от 00:00часа на 17.03.2019г, до 23:59 часа на 16,03.2020г. Видно от представената с исковата молба застрахователна полица №••• от 06.03.2019г. застрахователната премия е разсрочена на 4 вноски, като втората вноска е следвало да бъде платена на 16.06.2019г., за което липсват доказателства. В представената по делото застрахователна полица изрично е посочено, че при неплащане или при плащане на част от разсрочена вноска от застрахователната премия застрахователната полица се прекратява в 24:00 часа на 15 /петнадесетия/ ден от датата на падежа на неплатената или неточно/частично платената разсрочена вноска. Според чл. 368, ал. 4 от КЗ в случаите на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и задължителна застраховка "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз, ал. 2, т. 1 и 2 не се прилагат. Застрахователят може да прекрати договора, но не по-рано от 15 дни от датата, на която застрахованият е получил писмено уведомление от страна на застрахователя. Писменото уведомление се смята връчено и договорът се прекратява автоматично, когато застрахователят е избрал правото по ал. 2, т. 3 и изрично е посочено в полицата,че договорът ще се смята за прекратен след изтичането на определен срок от датата на падежа на разсрочената вноска, който не може да бъде по-кратък от 15 дни. В случаите на изречение трето, допълнително изрично писмено изявление от страна на застрахователя до застрахования не е необходимо. По представения договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, е видно, че вноската с падеж 16.06.2019 г. не е платена, поради което след изтичането на 15 дни, считано от 02.07.2019г, застрахователната полица е била прекратена. Пътният инцидент е настъпил на 03.07.2019г. /съгласно ИМ/ или на 04.07.2019г./съгласно доказателствата към ИМ/, т.е. след прекратяване на застрахователната полица и липсата на договорни отношения между страните, което води до липса на право на регрес на „ДЗИ- Общо застраховане”ЕАД срещу А. К. У. на основание чл. 500 от Кодекса за застраховането. Към исковата молба няма представени доказателства за приключване на досъдебно производство, съответно липсват доказателства относно управлението на МПС от ответника при ПТП с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата от закона норма. Оспорва се редовността на връчване на регресните покани на А.П.У.. Видно от представеното с исковата молба пълномощно, А. У. е упълномощил майката си да го представлява пред застрахователни дружества в страната единствено по отношение на лек автомобил •••. Прави се и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесиите вземания на ищеца. Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното: По делото е представена Комбинирана застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите № ••• от 06.03.2019 год., която удостоверява възникнали между “ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД и А. К. У., ЕГН •••••••••• облигационни отношения по договор за застраховка “Гражданска отговорност“ по отношение на притежавания от не го лек автомобил, марка •••, peг. •••. Срокът на застраховката е 12месеца от 17.03.2019г. – 16.03.2020г. Заплащането на застрахователната премия е разсрочено на 4 вноски- 06.03.2019г. в размер на 72,95лв., 16.06.2019г.- 60,97лв., 16.09.2019г.- 60,97лв. и на 16.12.2019г. – 60,97лв. Съгласно - Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2019- 1019-842/03.07.2019год, на 03.07.2019г. в 02:50 ч., в ••• е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което са били нанесени щети на лек автомобил •••, собственост на М. Г. Ч. и на лек автомобил •••, собственост на Г. Д. Г.. Произшествието е било посетено от органите на Сектор ПП при ОД на МВР - Бургас, от които е установено, че причина за настъпилия пътен инцидент е неправомерното поведение на ответника, който като водач на лек автомобил ••• е управлявал същия в пияно състояние, изгубил контрол над управлението му и по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди на описаните по-горе превозни средства, които са били в паркирано състояние. Употребата на алкохол от ответника е установена от полицейските органи чрез техническо средство Дрегер, като в протокола е вписана концентрация от 1,91 промила. На собственика на автомобил ••• е съставен АУАН№ 327970/04.07.2019г. По случая е образувано ДП № 304 ЗМ-678/2019 год. по описа на РУ на МВР-Несебър/л.32/. На 08.07.2019 год. от М. Г. Ч., в качеството му на собственик на увредения лек автомобил „•••, е подадено уведомление за щета, по което е образувана преписка, заведена под № •••/л.10/. В документа, като описание на събитието, е изложено следното: „На 03.07.2019 год. в 02:50 ч. бях паркирал автомобила пред дома си и ударен от виновния водач, който е бил преследван от полицията в нетрезво състояние. “. На увредения лек автомобил са извършени първоначален и допълнителен огледи, за които в съставените описзаключения по щета № ••• се съдържат общо 49 позиции на увредените детайли по превозното средство за подмяна. Преписката по щета е била разгледана от експертна комисия при застрахователя, която след анализ на описите на увредените детайли, представената оферта за ремонт на автомобила от сервиз „••• , е взела решение за приключване на щетата при хипотезата на чл. 390 от КЗ, а именно като „тотална щета“. Представено е свидетелство за регистрация част I № ••• с отразена прекратена регистрация на лек автомобил „••• от 29.08.2019 год.; Определеното застрахователно обезщетение, в размер на 18281,17 лв. е изплатено в полза на М. Г. Ч., по посочената от него банкова сметка на 09.09.2019 год./л.30/. За образуваната в „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД преписка по щета № ••• са извършени ликвидационни разноски, в размер на 15,00 лв., които също претендираме като дължими от А. У.. На 10.07.2019 год. от Г. Д. Г., в качеството му на собственик на втория увреден лек автомобил •••, е подадено уведомление за щета, по което е образувана преписка, заведена под № •••. В документа, като описание на събитието, е изложено следното: „На 03.07.2019 год. бях паркирал автомобила на ••• и по-късно установих, че е ударен от виновния водач, който е употребил алкохол. “ На увредения лек автомобил е извършен първоначален оглед, за който в съставеното опис- заключение по щета№ ••• е посочено следното увреждане: - заден ляв калник - трета степен за ремонт и боядисване. Стойността на щетите по автомобила, изчислена па експертна оценка на застрахователя, е както следва: -демонтаж и монтаж - 16,00 лв.; -ремонт - 44,00 лв.; -труд за боядисване - 41,28 лв.; -боя и допълнителни материали - 59,40 лв.; -камера - 5,00 лв. Определеното застрахователно обезщетение, в размер на 165,68 лв., било изплатено в полза на Г. Д. Г., по посочената от него банкова сметка на 09.12.2019 год./л.42/. С Регресна покана изх. № 92-199/16.01.2020 год. и Регресна покана изх. № 0-92-3620/13.03.2020 год. ищцовото дружество поканило ответната страна да заплати исковите суми. Доказателства за връчването не са налице по делото, а само са изпращането на материалите по двете образувани щети на пълномощник на ответника А.П.У.. Принципно последната има правото да извършва юридически действия от името на ответника, вкл. да го представлява пред юридически лица, но няма доказателства за връчване на самите покани. Все пак, с получаване на препис от искова молба и доказателства, следва да се приеме, че ответникът е поканен да заплати сумите заплатени от застрахователя заедно с ликвидационните разноски. По делото е представено писмо с вх.№ 21663/20.11.2025г. от Районна Прокуратура – Бургас, ТОН, към което представят в цялост заверен препис на пр. пр. № ТОН - 1351/2019г. по описа на РП – Бургас, Териториално отделение – Несебър. В кориците на досъдебното производство се съдържа извлечение от журнала за регистриране на пациентите от които се взема проба за алкохол на УМБАЛ Бургас АД, съгласно който А. У. е посетил шокова зала на болничното заведение след ПТП, като в 5,20 на 04.07.2019г. му е взета кръвна проба за алкохол. В досъдебното производство се съдържа и извлечение от лабораторен дневник от БНТЛ при ОД на МВР Добрич, съгласно който кръвна проба за изследване от А. У. е донесена в лабораторията на 17.07.2019г. Извършеното на 18.07.2019г. изследване установява 1,49промила алкохолно съдържание. По делото е прието заключение по допусната съдебно-автотехническа експертиза. Вещото лице установява, че описания от ищеца механизъм на настъпване на ПТП отговаря на описаната схема и констатации в протокол за ПТП. Ha 03.07.2019 около 02.50 часа в •••, полицейски автомобил е преследвал лек автомобил •••” с per. ••• управляван от А. К. У.. Пътната настилка в района на произшествието е била асфалтова, суха. Произшествието е станало през тъмната част на денонощието, при ясно време и добра метеорологична видимост. Приближавайки дом № •••, лекият автомобил •••” с per. ••• достига до паркираният вдясно на пътното платно за движение до № ••• лек автомобил ••• собственост на М. Г. Ч. и го удря в задната лява част на купето му. В резултат на удара лекият автомобил ••• се премества и удря с предната си дясна част в електрическо табло. След удара с лекият автомобил •••, лекият автомобил •••” c per. ••• се завърта по посока на часовниковата стрелка и удря паркиралият в ляво на пътното платно за движение пред № ••• лек автомобил ••• собственост на Г. Д. Г. и се установява в покой напречно на пътя между двата пострадали автомобила. Съпоставяйки механизма на настъпване на пътно - транспортното произшествие и получените по двата автомобила увреждания е налице причинно следствена връзка между действията на ответника, управляващ увреждащия автомобил и получените щети. Вещото лице установява, че за лек автомобил „••• ••• е налице тотална щета и ремонт е икономически необоснован. Пазрната стойност на автомобила към 03.07.2019г. е в размер на 21 889 00 лв. Уврежданията по лек автомобил •••, констатирани в опис-заключение по щета №••• от 10.07.2019 год. могат да бъдат получени по начина твръдян от ищеца при пътния инцидент от 03.07.2019год. и отговарят да са нанесени при възприетия от експерта механизъм. Размерът на средствата, необходими за отстраняване на причинените щети по лек автомобил •••, изчислен към момента на пътния инцидент - 03.07.2019 год. е 376,54 лв. Вещото лице установява, че размера на претендираните ликвидационни разноски съответства на обичайния за такъв вид дейност. По делото са образувани съдебни поръчки до РС-Несебър и РС-Бургас за разпит на свидетели по делегация. По делото е постъпило писмо с вх.№ 2260/02.02.2026г. от Районен съд – Бургас, към което прилагат електронно подписан протокол № 417/30.01.2026г., съгласно който съдебната поръчка е изпълнена. По делото е постъпило писмо с вх.№ 3568/16.02.2026г. чрез ССЕВ и писмо получено по пощата с вх. №3942/19.02.2026г., с пощенско клеймо от 17.02.2026г. от Районен съд Несебър, към което прилагат заверен препис на протокол № 114/13.02.2026г., съгласно който съдебната поръчка е изпълнена. Свидетелят М. Г. Ч. сочи, че на 03.07. паркирал автомобила си пред дома си в к.к. •••. Събудил се от полицейски сирени и силен трясък някъде към 02.50ч.. Установил, че автомобилът му е ударен от собственика на л.а •••, червен на цвят, който стоял в автомобила сериозно пострадал. Полицаите се опитвали да го извадят от автомобила. Свидетелят Г. Д. Г. потвърждава, ч е твърденията на ищеца, че на 03.07.2019г. паркирал автомобила си пред дома си в к.к. •••, кв. „•••” •• . Събудил се от полицейски сирени и силен трясък. Установил, че автомобилът му •• е ударен от собственика на л.а •••, червен на цвят . При така установените фактически обстоятелства се налагат следните правни изводи: Предявен е за разглеждане с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 1-во от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. първо от КЗ застрахователят има право да получи от застрахования платеното застрахователно обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътно-транспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Следователно, за да възникне регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните положителни предпоставки: договор за застраховка "Гражданска отговорност", осъществен деликт от застрахованото лице, управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма и плащане от застрахователя на увреденото лице на обезщетение за причинените вреди. В тази хипотеза се касае за освобождаване на застрахователя от задължението му към застрахования, тъй като първият никога не отговаря за умишлено причиняване на риска от застрахования или при такова негово поведение, което увеличава риска в степен, в която той не носи отговорност. Т. е., на основанията, изрично предвидени в закона /посочени по-горе/, застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор с деликвента, но не се освобождава от задължението си да престира на увреденото лице. Конкретното поведение на застрахования, увеличаващо риска в степен, в която застрахователят не носи отговорност, подлежи на пълно и главно доказване от последния - ищец в производството по предявения регресен иск /чл. 154, ал. 1 от ГПК/. Безспорно по делото е установено, а и не се спори между страните, че ищецът е обезпечавал застрахователната отговорност за управлявания от ответника лек автомобил по "Гражданска отговорност" като по делото е приложена застрахователна полица №••• от 06.03.2019г. Ответникът с отговора на исковата молба е направил възражение, че договорът за застраховка е прекратен преди процесното ПТП поради неплащане на втора застрахователна вноска на падежа 16.06.2019г. В първото по делото съдебно заседание съдът е указал на ищеца, че не представя доказателства за облигационната връзка между ищеца и собственика на увреждащия автомобил конкретно, с оглед възраженията на ответната страна за прекратяване на договора поради неплащане на поредна вноска и по –точно , че не представя доказателства за заплащане на втора вноска по полицата, която е с падеж 16.06.2019 г. По иск по чл. 500 от Кодекса на застраховането (КЗ), където ответникът твърди, че договорът за застраховка е прекратен преди ПТП заради неплащане на вноска – правилото за доказателствената тежест е, че всяка страна доказва фактите, на които се позовава, от които черпи позитив (чл. 154 ГПК). Това означава, че този, който твърди определено обстоятелство, трябва да го докаже. С По делото безспорно се установява, че със застрахователния договор Застрахователя и застрахования са уговорили застрахователната премия да бъде платена на 4 равни месечни вноски, както и че първата от тях е платена към момента на сключване на застрахователния договор при спазване на разпоредбата на чл. 367, ал. 1 от Кодекса за застраховането и уговореното.Установява се от полицата, че първата вноска е платена, а падежът на втората вноска е настъпил на 16.06.2019г. Видно е от приетата по делото Комбинирана застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите № ••• от 06.03.2019 год., че страните по нея са уговорили, че при неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия, застрахователният договор се прекратява с изтичане на 15-дневен срок от датата на падежа на разсрочената вноска в съответствие с чл. 368,ал.2,т.3 КЗ. Съобразно разпоредбата на чл. 368, ал. 1 КЗ, в случаите на разсрочено плащане, вноските от застрахователната премия се плащат в срока, уговорен в застрахователния договор. Ал. 2 от същият текст, предвижда че при неплащането на разсрочена вноска от застрахователната премия застрахователят може да извърши едно от следните действия: 1. да намали застрахователната сума по договора, съответно на частта от неплатената премия; 2. да измени условията по договора или 3. да прекрати договора. С влизането в сила на 01.01.2016 г. на новия КЗ - относимия и приложим в случая материален закон, в разпоредбата на чл. 368, ал. 3 от КЗ застрахователят може да упражни едно от правата по ал. 2 не по-рано от 15 дни от датата, на която застрахованият е получил писмено уведомление от страна на застрахователя. Писменото уведомление се смята за връчено и договорът се прекратява автоматично, когато застрахователят е избрал правото по чл.368,ал. 2, т. 3 от КЗ/ както е в настоящия случай/ и изрично е посочено в полицата, че договорът ще се смята за прекратен след изтичането на определен срок от датата на падежа на разсрочената вноска, който не може да бъде по-кратък от 15 дни. В случаите на изречение второ допълнително изрично писмено изявление от страна на застрахователя до застрахования не е необходимо. Разпоредбата на чл. 368 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г. е различна от текста на отм. КЗ - чл. 202, ал. 2 КЗ /отм/. За настъпване последиците на прекратяване на правоотношението не е необходимо предприемането на други действия от страните по обективиране на допълнителни волеизявления. Фингираното връчване на писменото предупреждение за разваляне на договора за имуществено застраховане е уредено и в правната норма на чл. 368, ал. 3 КЗ. Следователно, незабавното (автоматичното) разваляне на застрахователния договор чрез фингираното връчване на писменото уведомление настъпва с изтичането на този 15-дневен срок, като не е предпоставено от връчването на писмено предупреждение. И за да се подчертае категоричността (императивния характер) на това нормативно правило, в разпоредбата на чл. 368, ал. 3 КЗ вече е предписано, че допълнително изрично писмено изявление от страна на застрахователя до застрахования не е необходимо. В случая от съдържанието на застрахователната полица се установява, че между ищеца и собственика на увредената вещ е налице уговорка за разсрочено плащане, като само първата вноска е удостоверено, че е внесена към датата на сключване на застархоавтелния договор, както и при наличие на клауза за автоматично прератяване на договора без необходимостта от допълнителни писмени изявление от страните, при неплащане от застрахования на следващата се застрахователна премия в 15 - дневен срок от настъпване на падежа й. При наличие на възражение за сключването на застрахователен договор и неговата валидност в тежест на страната, която твърди този факт, е да го установи. Напротив-предвид уговорките и клаузите в договора за застраховка се установява, че по силата наимперативната норма на чл. 368, ал. 3 и 4 от КЗ в сила от 01.01.2016г. След изтичането на 15 - дневния срок, от падежа на дължимата втора вноска по договора – 16.06.2019г., на 03.07.2019г. е настъпило автоматичното прекратяване на същия. Общото правило в българското законодателство (съгласно чл. 72, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите) е, че когато срокът за плащане на задължение (включително застрахователна вноска) изтича в почивен или празничен ден, срокът се удължава до първия следващ работен ден. В случая падежа на вноската е на 16.06.2019г.- неделя. Падежът се измества на 17.06.20219г. 15-тия ден изтича на 02.07.2019г.- 24,00часа. Доколкото ищецът, въпреки указанията, не ангажира каквито и да било доказателства за установяване, че не е настъпило прекратяване на договора, следва да се приеме, че в деня на настъпване на процесното ПТП застрахователната полица е прекратена. Изготвената по делото справка за вписванията в регистъра на застраховките към Гаранционен фонд сочи, че застрахователят не е заявил в регистъра прекратяване на застрахователния договор. Следователно, при несвоевременно заявяване на упражненото право за разваляне на договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по реда на чл. 368, ал. 4 КЗ, поради което отговорността на застрахователя от противоправно поведение на застрахования автомобил по отношение на третите пострадали лица не отпада, макар и във вътрешните отношения между застрахователя и застрахования-делинквент този двустранен договор да е развален/В този см. ТР 1 от 2014 г. – т. 3 ОСТК ВКС/. В този случай, ако застрахователят е заплатил застрахователното обезщетение, той може да иска връщане на заплатеното на увредения застрахователно обезщетение именно от делинквента – чрез предявяване на субсидиарния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД (заплащайки застрахователно обезщетение, застрахователят изпълнява свое правно задължение, а не заплаща чужд дълг – арг. чл. 73 ЗЗД и чл. 74 ЗЗД, респ. за тези случаи законодателят не е предвидил и гарантирал с изрична правна норма суброгационно право на застрахователя)./Така Решение№ 260305/23.12.2020г. на ОС- В.Търново/. Чл. 500 от сега действащия КЗ, не урежда нерегистрирането на прекратения застрахователен договор като основание за пораждане на регресен иск срещу застрахования. За да се приложи чл. 500 КЗ, трябва да има валидно застрахователно правоотношение към момента на събитието. С оглед правните изводи на съда за прекратяване на процесния застрахователен договор към момента на процесното ПТП, настъпило след 24,00часа на 02.07.2019г., не е налице правно основание на застрахователя да ангажира отговорността на делинквента по реда на чл.500 от КЗ. Само на това основание исковете подлежат на отхвърляне. С оглед неоснователността на главните искове, неоснователни се явавт и акцесорните искове за присъждане обозщетение за забава върху главните задължения. С оглед отхвърляне на иска, на ищеца не се следват сторените по делото съдебни разноски. Мотивиран така, съдът