Решение № 6123 от 14.5.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 392/2026 г.

Производството е по реда на чл.256, ал.1 от АПК. Образувано е по жалба /искова молба/, подадена от „Изток инвест 3000“ ЕООД, [ЕИК], срещу бездействието на изпълнителния директор на НАП, произтичащо от нормативен акт, да заплати разноските по изпълнението, представляващи адвокатско възнаграждение и такса за издаване на ИЛ в общ размер на 501,07 евро, предявени за плащане с Покана вх.№ ЕВ-54-30-643/19.01.2026г. Ищецът подробно обосновава правния си интерес от предявяване на процесната искова молба с правно основание чл. 256 от АПК, по силата на която изпълнителният директор на НАП да бъде осъден да изпълни законовото си задължение за плащане на дължимите разноски по изпълнението във връзка с предявените пред същия посочени четири изпълнителни листи. Подчертава, че въпреки, че принудително изпълнение срещу държавен орган, в случая - НАП, не е възможно, доброволно уреждане и заплащане на вземанията не е изключено. Въпросът за разноските в изпълнителното производство, е свързан с общия принцип за отговорността за разноски. Тази отговорност е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е посочено от кого се понася в изпълнителното производство. Релевира практика на ВАС, съгласно която разноските по воденото производство /съдебно или изпълнително/ не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния административен акт. Те са последица и резултат от волята на жалбоподателя да се възползва от правото си да упълномощи адвокат за извършване на определени правни или фактически действия – за представителство пред административен орган и предявяване по реда и условията на чл.519, ал.2 ГПК на изпълнителния лист пред финансовия орган на учреждението. Предвид изложеното, и по аргумент по от чл. 283 от АПК, предмет на изпълнителното производство по реда на АПК са както изпълнението на задължението, така и събирането на разноските по изпълнението. Поради това, счита, че изпълнителният директор на НАП, в качеството му на орган по изпълнението, следва да бъде задължен да му плати и сторените от него разноски във връзка с предявяване на изпълнителния лист. Претендира присъждане и на сторените в настоящото съдебно производство разноски. Ответникът, чрез процесуалния си представител, с писмен отговор и в съдебно заседание оспорва исковата молба като недопустима и неоснователна. Счита, че не се дължат действия по подадената от дружеството покана, защото дружеството не разполага със законово основание за това, не разполага с изпълнителен лист за претендираната сума. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, и в условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското такова. Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено следното: Дружеството – жалбоподател представило пред изпълнителния директор на Националната агенция по приходите, в качеството му на орган по изпълнението, четири покани за плащане, с които са предявени четири броя изпълнителни листи, а именно: покана вх.№ 55-30-10244/17.06.2025г. относно Изпълнителен лист № 418 от 19.07.2024г., издаден по адм. д. 1379/2023г. по описа на Административен съд - Варна, за сумата от 1005 лева /л.10 – 16 преписка/; покана вх.№ 55-30-10242/17.06.2025г. относно Изпълнителен лист № 433 от 31.07.2024г., издаден по адм. д. 1382/2023г. по описа на Административен съд - Варна, за сумата от 1485 лева /л.28 – 34 преписка/; покана вх.№ 55-30-10239/17.06.2025г. относно Изпълнителен лист № 268 от 17.05.2023г., издаден по адм. д. 898/2022г. по описа на Адм. съд – Варна, за сумата от 1200 лева /л.40 – 46 преписка/; покана вх.№ 55-30-10240/17.06.2025г. относно Изпълнителен лист № 28 от 21.01.2022г., издаден по адм. д. 1180/2021г. по описа на Адм. съд – Варна, за сумата от 350 лева /л.54 – 60 преписка/. Към всяка една покана за плащане са приложени оригинал на изпълнителния лист, адвокатско пълномощно, договор за правна защита и съдействие, фактура за адвокатско възнаграждение, платежно нареждане за неговото плащане, както и платежно нареждане за платена държавна такса за издаване на изпълнителния лист. Приложените четири договора за правна помощ и съдействие са с предмет „Правна помощ и съдействие пред Националната агенция по приходите по предявяване за плащане на изпълнителен лист…“, като по всеки един от тях било платено адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева с вкл. ДДС. С придружаващите изпълнителните листи покани до изпълнителния директор изрично е направено искане до същия, в качеството му на орган по изпълнението, във връзка с изплащане на задълженията по изпълнителните листи, на „Изток инвест 3000“ ЕООД да бъдат платени и сторените от дружеството разноски за събиране на вземането, в общ размер на 245 лева, от които 5 лева за издаване на ИЛ, и 240 лева – за адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС. На 18.12.2025г. дружеството получило плащане, с което били погасени сумите по изпълнителните листи, но от страна на органа не били заплатени претендираните суми за разноски във връзка със събиране на вземанията. Предвид горното, на 16.01.2026г., посредством Системата за сигурно електронно връчване, с Покана за плащане с вх.№ ЕВ-54-30-б43/19.01.2026г., „Изток инвест 3000“ ЕООД отправил повторна покана до изпълнителния директор на НАП да плати на дружеството сторените от него разноски за адвокатска помощ във връзка с предявяване на изпълнителните листи. С писмо изх.№ 54-03-944/23.01.2026г. на дам. – директора на ТД на НАП – Варна, дружеството било уведомено, че за да бъдат платени претендираните от него разноски, за тях следва да бъде представен оригинал на изпълнителен лист. Посоченото дружеството възприело като отказ да бъдат изплатени дължимите разноски по изпълнението, доколкото за същите не представя изпълнителен лист. При така установените факти, настоящият състав достигна до следните правни изводи: Производството по реда на чл. 256 АПК дава възможност за защита на гражданите и организациите срещу бездействието на администрацията, когато органите са задължени да извършат предписани от закона или подзаконов нормативен акт фактически действия. Съгласно чл. 256, ал. 1 от АПК, бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Предвид посочената разпоредба и направените от ищеца уточнения, исковата молба е подадена в срок и от лице с обоснован правен интерес, търсещо защита срещу бездействието на администрацията, в случай, в който органите са задължени да извършат предписани от закона фактически действия. Разгледана по същество исковата молба е основателна. На изпълнение подлежат изискуемите задължения, породени от изпълнителните основания, както и вземанията за разноски, свързани с изпълнението. Според чл. 269, ал. 2 от АПК частните вземания на държавата и общините, вземанията за вреди от незаконосъобразните административни актове и от принудително изпълнение и другите частни парични вземания, породени или удостоверени от изпълнителни основания по чл. 268, както и вземанията за разноски, свързани с изпълнението, се изпълняват по реда на Гражданския процесуален кодекс. Съгласно чл. 519, ал. 1 и ал. 2 от ГПК не се допуска изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения. Паричните вземания срещу държавни учреждения се изплащат от предвидените за това средства по бюджета им. За тази цел кредиторът подава искане за плащане към съответното учреждение, в което посочва номера на изпълнителния лист, издаден в електронна форма. Ако няма такива средства, съответният първостепенен ръководител с бюджет предприема необходимите мерки, за да се предвидят най-късно в следващия бюджет. Според чл. 283 от АПК изпълнителното производство приключва с изпълнението на задължението и събирането на разноските по производството. НАП е държавно учреждение. За удовлетворяване на паричните вземания от НАП е направено искане чрез упълномощен адвокат с процесната покана. Вземането по изпълнителните листи е изплатено. Отказано е изплащането на разноските по изпълнението, които според чл. 79, ал. 1 от ГПК са за сметка на длъжника. Във всички случаи в които учреждение откаже да заплати разноските по изпълнението, отказът бил той изричен или мълчалив, подлежи на контрол по реда на АПК и спорът следва да бъде разгледан от съответния административен съд. /в този смисъл Определение № 9573/12.10.2023г. по адм. дело № 8605/ 2023г. на ВАС и Определение № 5 от 17.02.2023 г. на ВКС и ВАС по адм. д. № 3/2023 г., 5-членен с-в/. В случая е налице незаконосъобразно бездействие на ответника да заплати на „Изток инвест 3000“ ЕООД сторените и доказани разноски по изпълнението в общ размер на 980 лева, от които - 960 лева за адвокатско възнаграждение по четири договора за правна защита и съдействие, и 20 лева – платена ДТ за издаване на четири изпълнителни листа. Разноските за адвокат са последица и резултат от волята на ищеца да се възползва от правото си да упълномощи адвокат, който да го представлява и да извърши вместо него необходимите правни действия по предявяване на вземането. Разноските за издаване на изпълнителен лист се дължат по силата на нормативен акт. Предмет на изпълнителното производство по реда на АПК са както изпълнението на задължението, така и събирането на разноските по изпълнението – арг. от чл. 283 от АПК. Въпреки че принудително изпълнение срещу НАП не е възможно, доброволно уреждане и заплащане на вземанията не е изключено. Действително заплатените суми за държавна такса за издаване на изпълнителен лист и за адвокатски хонорар не са посочени в съответните изпълнителни листи. Но това е така защото те няма как да бъдат посочени в тях - издаденият изпълнителен лист повтаря съдържанието на диспозитива на осъдителния съдебен акт, а разноските са направени за и след издаването на изпълнителния лист, във връзка с изпълнението на паричното вземане, посочено в изпълнителния лист. Както в АПК, така и в ГПК, не е ограничена възможността страната в изпълнителното производство да ползва правна помощ и съдействие. В общия случай разноските по изпълнението следва да бъдат събрани заедно със сумите по изпълнителния лист от съдебния изпълнител, а несъбирането им подлежи на контрол по реда на Глава Тридесет и девета, Раздел І от ГПК. В случаите, в които длъжник е държавно учреждение, този общ ред не се прилага, а е приложима специалната норма на чл. 519 от ГПК /Определение № 5/17.02.2023 г. по дело смесен състав № 3/2023 г. на ВАС и ВКС/. В този случай учреждението съвместява две фигури – на длъжник и на изпълняващ орган. От една страна органът е длъжен да изпълни задължението, а от друга – следва да организира това изпълнение. В случая липсва както надлежно изпълнение на задължението за изплащане на разноските по изпълнението, така и изпълнение на задължението за организиране на това изпълнение, поради което е налице твърдяното от ищеца бездействие. След като няма спор по делото, а това е видно и от документите по преписката, че длъжникът е изпълнил задължението си към взискателя след започване на изпълнителното производство, то ще трябва да поеме и тежестта на такси и разноски по изпълнението, съгласно изричната разпоредба на чл. 79 ГПК. Същите представляват реална вреда, настъпила в патримониума на дружеството, доколкото са заплатени от него на ангажирания адвокат, но не са получени вследствие на реализираното изпълнение. Съгласно чл. 256, ал. 3 от АПК с решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането. В случая административният орган е изпълнителният директор на НАП. Следователно ответникът следва да бъде осъден да организира и изпълни вмененото му от закона задължение за изплащане на разноските по изпълнението, като разпореди представляваната от него агенция да извърши парично плащане в полза на „Изток инвест 3000“ ЕООД, [ЕИК], на сума в общ размер от 501,07 евро /980 лв./ лева, представляваща разноски по изпълнението, претендирани с Покана вх.№ ЕВ-54-30-643/19.01.2026г. /в този смисъл Решение № 10661/09.10.2024г. по адм. д. № 5569/2024 г. на ВАС/. При този изход на правния спор, своевременната претенция на ищеца за присъждане на направените в съдебното производство разноски се явява основателна. По делото са представени доказателства, удостоверяващи платено по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро, както и платена държавна такса от 25,56 евро, или общо разноски в размер на 325,56 евро, които следва да се възложат за плащане на ответника. Направеното от последния възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, съдът намира за неоснователно, с оглед правната и фактическа сложност на делото, вида и количеството на осъществената адвокатска защита и процесуалната активност на пълномощника на ищеца. Така мотивиран и на основание чл. 256, ал.3 от АПК, Административен съд – Варна,