Решение № 870 от 24.6.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 156/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 53б, ал. 7 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано е по жалба на Е. Х. Г. чрез адв. Виденова, против Заповед №18-546-14.01.2026г. на началник отдел на СГКК – Софийска област, с която е одобрено изменение на кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на [населено място], [община]. В жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения, че обжалвания административен акт е незаконосъобразен. Навеждат се и доводи за неправилно приложение на материалния закон, като се твърди, че не е налична очевидна фактическа грешка. Иска се отмяна на изменението. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – Началник на СГКК – Софийска област в приложено писмено становище, с което изпраща административната преписка излага доводи за неоснователност на жалбата. Прилага списък на заинтересованите страни /л.39/. Заинтересованата страна - Община Своге не изразява становище по жалбата и по същество на спора. Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващия, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна. От приложените към административната преписка, допълнително събраните в производството доказателства и заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза, безспорно се установява, следното: С оспорената заповед на основание чл. 53б, ал. 5, т. 1 от ЗКИР и чл. 81б, ал.7 от Наредба № РД – 02-20-5/15.12.16г. и във вр. с чл.47, ал.1 от ЗКИР е одобрено изменение на КК и КР на [населено място], [община], състоящо се в промяна границите на ПИ с [идентификатор] по кадастрална карта във връзка с установено несъответствие в границите на съществуващите на местността /терена/ трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания на имот дворно място, попадащо в границите на околовръстен строителен полигон на мах. „Лозище“ и границите им от планове и карти, одобрени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по – големи от допустимите в наредбата по чл.18 на осн. [нот. акт]/91г. – РС – Своге и нанасяне на нов обект в КККР поземлен имот с [идентификатор] с площ 367 кв.м. и начин на трайно ползване – ниско застрояване;Промяна в границите на съществуващ обект в КККР, позимлен имот с [идентификатор] с площ 55999 кв.м., начин на ползване – за друг вид застрояване, собственост на мах. „Лозище“. Административното производство по създаване на КК по чл.35а от ЗКИИ на имот, представляващ застроен имот с площ 485 кв.м. попадащ в имот с [идентификатор] по КККР на а [населено място], общ. Своге е започнало по искане на Гогова до СГКК – Софийска област с вх. № 01-0686094-23.11.22г. Приложени са документ за собственост и скица, схема на разположението на имота, техническо задание, удостоверение за липса на кадастрален план и решение за одобряване на околовръстен полигон и графика към него. Видно от приложения на стр. 103 нотариален акт, жалбоподателката се легитимира, като собственик на имота 485 кв.м. попадащ в имот с [идентификатор] по КККР на а [населено място]. Със Заповед №18-13711-21.12.22г., на осн. ччл.35б, ал.1, т.1 от ЗКИР по искане на Гогова е открито производство по създаване на КК и КР за района състоящ се само от частта на имота, която попада в границите на околовръстен строителен полигон мах. „Лозище“, [населено място], [община]. С уведомително писмо изх. № 24.38454-21.12.22г., копие от Заповед №18-13711-21.12.22г. е изпратена на кмета на [община]. Като е приел, че в КК на [населено място], [община] (според посоченото правно основание) е налична явна фактическа грешка Началник СГКК – Софийска област е издал оспорената заповед. От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена съдебно-техническа експертиза става ясно, че имота 485 кв.м. находящ се в землището на [населено място] не е нанесен в КВС. Съгласно заповед за изменение на КК, имота е нанесен на две части: -[ПИ], земеделска територия, с площ – 85 кв.м., като собственик е записана Е. Х. Г.. -[ПИ], урбанизирана територия, с площ 367 кв.м., като собственик е записано „няма данни“. От анализа на всички данни, както и от ортофотоплана вещото лице е установило, че имота е един цял, както по нот. акт, така и по всички писмени документи и попада в строителните граници на махалата. В отговор по втория въпрос, вещото лице е на мнение, че изменението на кадастралната карта е било необходимо, за да се нанесе имота изцяло като е установена явна фактическа грешка и извършена цялостна процедура по нейното отстраняване. В съдебно заседание, на въпроси на адв. Виденова вещото лице заявява, че в цялата община има проблем с имотите, защото след като е започнало да се работи по земеразделянето е трябвало да се направи карта на землището по актуалните топографски карти като нови, а те са работили по карти от 80 - те год., които са с невярно отразени граници на строителните полигони. По тази причина процесния имот е нанесен в кадастралната карта правилна, но като две части, защото строителната граница го разделя на две, а на практика имота е един цял и по – лошо е, че това, което е отразено извън номер 33 и 34 не е вписан на нейно име. При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл. 168, във връзка с чл. 146 и 169 от АПК съдът прави следните изводи: Оспореният административен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 53б, ал. 5, т. 1 от ЗКИР орган – Началник на СГКК – Софийска област, в писмена форма, поради което е валиден. Според посоченото правно основание за издаване на оспорения административен акт, касае за отстраняване на явна фактическа грешка в одобрената кадастрална карта. Според чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР кадастралната карта и кадастралните регистри се изменят при установяване на явна фактическа грешка. Съгласно легалната дефиниция дадена в § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР явна фактическа грешка е несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31. В случая е приложима втората хипотеза на разпоредбата на § 1, т. 9 ДР на ЗКИР, тъй като се касае за неурбанизирана територия с установено несъответствие на съществуващите на място граници на съществуващия още преди възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ с тези по КВС, инкорпорирани в действащата КККР. Жалбата е допустима, тъй като заповедта за изменение на КККР при отстраняване на явна фактическа грешка се съобщава на заинтересованите лица и подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред административния съд по местонахождение на имота. Оспорената заповед е издадена от материално компетентен орган, доколкото изменението засяга до 50 поземлени имота и в този случай изменението по чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗКИР се извършва със заповед на началника на СГКК. Посоченото в заповедта основание чл. 53б, ал. 5, т. 1 ЗКИР съответства на предходната редакция на нормата, която в актуалния текст е преномерирана като чл. 53б, ал. 7, т. 1 ЗКИР. Спорът е по материалната законосъобразност на заповедта — дали правилно е приложен редът за отстраняване на явна фактическа грешка и дали одобреното изменение съответства на действителното положение на имота, документите за собственост и нормативните правила за определяне на граници и данни в кадастралния регистър. Кадастърът съдържа основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и данни за правото на собственост, като тези данни се нанасят в кадастралната карта и се записват в кадастралните регистри на осн чл.2 ЗКИР. Поради това изменението на КККР не може да се преценява само геометрично, а следва да съответства и на наличните документи за собственост и на установеното фактическо положение. Налице е нормативна възможност за изменение на КККР при установяване на явна фактическа грешка, тъй като чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗКИР изрично предвижда поддържане на кадастралната карта и кадастралните регистри в актуално състояние чрез изменение при установяване на такава грешка. Явната фактическа грешка се отстранява въз основа на проект за изменение, изработен от правоспособно лице по кадастър, като за констатирането ѝ се изработват карта на контактната зона, списък на засегнатите имоти и проект за изменение, които се разглеждат от комисията по чл. 47, ал. 1 ЗКИР- чл.53б, ал.2 ЗКИР. По същество доводът на жалбоподателката, че изобщо не е налице явна фактическа грешка, не се подкрепя от установеното по делото, доколкото вещото лице приема, че имотът не е бил нанесен в КВС, а установеното несъответствие произтича от неправилно отразяване на границата на строителния полигон и от разминаване между данните от предходни карти и действителното положение. Явна фактическа грешка е налице и когато границите на поземлени имоти са материализирани и не са отразени в картата на възстановената собственост, съответно в кадастралната карта съгласно чл.81а, ал.5 от Наредбата. Независимо от това, заповедта е материално незаконосъобразна, защото одобреното изменение не отстранява правилно установеното несъответствие. По делото е установено, че имотът по нотариален акт е единен имот с площ 485 кв.м., а след изменението е отразен като две части — [ПИ] с площ 85 кв.м. и [ПИ] с площ 367 кв.м., като за втория имот е записано „няма данни“ за собствеността. Това не съответства на задължението границите в контактната зона да се определят след съвместяване и анализ на геодезическите измервания, данните от КВС, кадастралната карта и всички налични документи, въз основа на които се установява вярното им местоположение на осн. чл.81а, ал.3 от Наредбата. При наличие на документ за собственост за целия имот административният орган е следвало да съобрази този документ при записване на данните в кадастралния регистър. Данните за собствениците и актовете, от които черпят правата си, се набират от регистрите към картите и плановете, от представените актове, от регистрите за общинска и държавна собственост, от службите по вписванията и други източници, а непосочване на данни за собственост е допустимо само когато такива не бъдат установени по този ред – чл.41, ал.1, т.3 ЗКИР. Вписването „няма данни“ за собствеността на [ПИ] е незаконосъобразно при наличен нотариален акт, с който жалбоподателката се легитимира като собственик на целия имот. Съгласно разпоредбата на чл.53 ЗКИР измененията в кадастралния регистър се извършват при възникване или промяна на подлежащи на записване данни, както и при констатирано несъответствие между данните в кадастралния регистър и източника, удостоверяващ тези данни. Неправилно е и разделянето на имота по начин, който не отразява установеното от експертизата действително положение, че имотът е един цял и попада в строителните граници на махалата. При установяване на граници на поземлени имоти в урбанизирани територии законът изисква анализ на означеното на място състояние в съответствие с правото на собственост, материализираните граници, плановете и картите и приложената регулация – чл.43 ЗКИР. Когато при създаване на КККР се констатират несъответствия, получени при обединяване на данните, в кадастралната карта се нанасят границите на обектите на кадастъра, които са материализирани на място, в съответствие с документите за собственост - чл.44а, изр. първо ЗКИР. Административният орган е следвало да определи границите и данните за имота след пълно съпоставяне на геодезическите измервания, КВС, кадастралната карта, нотариалния акт, данните за строителния полигон и останалите налични документи. Това следва пряко от чл. 81а, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-5/2016 г., който изисква именно комплексен анализ на всички налични данни и документи за установяване на вярното местоположение на имотите. Комисията по чл. 47, ал. 1 ЗКИР следва да разгледа картата на контактната зона, списъка на засегнатите имоти и проекта, като за всеки имот посочи начина за отстраняване на явната фактическа грешка и наличието или липсата на основание за обезщетяване - чл.81б, ал.1 от Наредбата. Ако в преписката липсва мотивирано произнасяне защо имотът на жалбоподателката се разделя на две части и защо за новообразувания [ПИ] не се записва собственик въпреки представения нотариален акт, това представлява съществено нарушение на изискванията за провеждане на процедурата по чл. 81б от Наредбата. Трайното предназначение на територията и начинът на трайно ползване следва да се определят по наличните документи и съобразно приложимия нормативен акт. След като вещото лице е установило, че имотът попада в строителните граници на махалата, административният орган не е могъл без надлежна обосновка да отрази част от имота като земеделска територия и друга част като урбанизирана територия, ако това разделяне произтича единствено от неправилно отразена строителна граница. Следователно заповедта е незаконосъобразна не защото принципно не може да се приложи редът за отстраняване на явна фактическа грешка, а защото конкретно одобреното изменение не съответства на установената явна фактическа грешка, не отразява имота като единен съобразно документа за собственост и неправилно оставя без данни за собственост новообразувания [ПИ]. Правният резултат е, че жалбата следва да бъде уважена, а Заповед № 18-546/14.01.2026 г. на Началника на СГКК – Софийска област следва да бъде отменена като незаконосъобразна. При този изход на делото и според правилата на чл. 143 от АПК, сторените от оспорващия разноски в размер на 800 евро, от които 200 евро – възнаграждение за вещо лице и 600 евро адвокатско възнаграждение, ще следва да се възложат на ответника. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът