Решение № 241 от 14.7.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 363/2026 г.

Производството е въззивно, по реда на глава 21-ва НПК, второ поред. Образувано е по въззивен протест на прокурор при Окръжна прокуратура - Перник, и въззивна жалба на частните обвинители - В. В., И. В. и Й. С., чрез повереника - адв. Е. Е., срещу присъда № 13 от 06.11.2025г., постановена по нохд № 550/2024 на Окръжен съд – Перник. С присъдата съдът е признал подс. Р. С., подс. Р. С. и подс. К. И. за невиновни за това н а 30.10.2021 г. в гр. Перник, в кв. „Изток“, местността „Ладовица“, в склад за строителни материали на „Снабстрой“ ООД, в условията на независимо съпричинителство помежду си, като управители на „Снабстрой“ ООД гр. Перник и работодатели, да са причинили по непредпазливост смъртта на С. Й. В., от гр.Перник, като смъртта е настъпила на ••••••••г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като всеки от тях нарушил: чл.61, ал.1 от КТ, чл.62, ал. 3 от КТ, чл. 127, ал.1, т.3 от КТ, чл. 127, ал.1, т.4 от КТ, чл.19, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, чл.3 от Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите, чл.35 от Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване, чл.38 от Наредба №7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия, а подс. К. И., освен посочените норми, нарушил и: чл.10, ал. 3 от Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите и след деянието са направили всичко зависещо от тях за спасяване на пострадалия – осигурили парични средства за лечение, спомогнали за настаняване в лечебно заведение и осигурили специализиран транспорт, поради което и на основание чл.304 от НПК ги оправдал изцяло по повдигнато им обвинение за престъпление по чл.123, ал.4, пр. 1, във вр. с ал.1 от НК. С протеста прокурорът поддържа доводи, че по делото са събрани доказателства за извършени от подсъдимите нарушения на специални норми. Намира, че съдът не е анализирал доказателствата в пълния им обем. Оспорва извода на съда - че подсъдимите не са субекти на престъплението, тъй като упражняваната от тях дейност на управители на дружеството не е правнорегламентирана и не е източник на повишена опасност. Обратно на този извод, аргументира, позовавайки се на закона и задължителна съдебна практика, че подсъдимите се явяват субекти на престъплението като субекти на задълженията по специалните норми. Изразява несъгласие с доводите на съда за фактически извършените от пострадалия действия с порталната врата, които попадали извън задълженията му. Оспорва и извода, че вменените нарушения на норми на Кодекса на труда не са в причинно-следствена връзка с резултата. Релевира, че процесната портална врата била изградена без скица и без поставени обезопасяващи приспособления срещу излизане от релсите и падане. Възразява и срещу извода на съда, че при нормално боравене с вратата ограничителят не би бил преодолян, че вратата не е сложно техническо съоръжение и съоръжение с риск. Позовава се на нормата на чл. 38 от Наредба № 7 от 23.09.1999г., че плъзгащите врати трябва да имат обезопасяващи приспособления срещу излизане от релсите и падане. Изразява несъгласие и с довода, че прекомерната сила има значение за безопасното боравене с вратата, като обосновава, че сигурността й не може да зависи от употребената сила при отваряне и затваряне. Представя аргументи, че вратата не е била технически изправна, поради което е без значение приложената сила при боравене с нея. Счита, че се налице основанията за ангажиране на наказателната отговорност на тримата подсъдими за вмененото престъпление по чл. 123, ал. 4 НК. Прави искане на основание чл. 334, т. 2 НПК да се отмени първоинстанционната присъда и вместо нея да се постанови нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по предявеното обвинение. С въззивната жалба на частните обвинители се прави искане за отмяна на присъдата и вместо нея - постановяване на нова, с която подсъдимите се признаят за виновни по обвинението. С молба от 20.01.2026г., подписана от повереника и лично от частните обвинители, на основание чл. 324, ал. 2 вр. ал. 1 НПК, въззивната жалба е оттеглена. С определение № 308 от 03.04.2026г., влязло в сила като необжалвано, въззивният съд е прекратил производство пред себе си в частта на въззивната жалба. В съдебно заседание пред апелативния съд прокурорът не поддържа протеста. Намира присъдата за правилна и законосъобразна. Аргументира се с действията на пострадалия - това, че по време на инцидента блъскал крилото на порталната врата в обратна посока, с което нарушил основни експлоатационни правила за работа с такова съоръжение. Изразява съмнение и дали се касае за правнорегламентирана дейност, източник на повишена опасност. Позовава се на съдебно-техническа експертиза, че вратата била технически изправна и че е разполагала с обезопасяващи приспособления. Счита, че действително има допуснати нарушения на трудовото законодателство, но инцидентът не означава съставомерно поведение по смисъла на чл. 123 НК. Частните обвинители, редовно призовани, не се явяват и не вземат отделно отношение по съществото на делото. Представляват се от повереника. Повереникът на частните обвинители, предвид оттеглянето на въззивната жалба, не представя доводи срещу присъдата. Предоставя на съда преценката за нейната законосъобразност. Счита, че променената теза на прокурора в съдебно заседание - да не поддържа протеста, почива на рационални аргументи. Защитникът на подсъдимите моли присъдата да се потвърди като правилна, законосъобразна и обстойно мотивирана. Изразява съгласие с доводите на прокурора, че допуснатите нарушения на Кодекса на труда не са в причинна връзка с резултата. Твърди, че подсъдимите не са били длъжни и не са могли да предвидят, че вследствие поведението на пострадалия ще настъпи такъв резултат. Моли да се съобрази и това, че подсъдимите са направили всичко необходимо, за да помогнат на пострадалия и на близките му. Подсъдимите в лична защита поддържат казаното от защитника. В последна дума молят присъдата да се потвърди. Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и като сам провери изцяло правилността на присъдата, съгласно чл. 314 НПК - независимо от основанията, посочени от страните, намери следното: Протестът е неоснователен. Присъдата е законосъобразна и правилна. За да я постанови, първостепенният съд е изяснил надлежно фактите от значение за правилното решаване на делото. Събрал е релевантните и необходими доказателства, които е подложил на вярна оценка, според действителното съдържание на съответните източници, съобразени както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Въз основа на всички доказателства е съставил верни фактически изводи (с едно изключение - относно механизма на откачване на вратата). В допълнение на проведеното от първия съд изследване на обстоятелствата, въззивната инстанция приобщи единствено дадени от подсъдимите обяснения в досъдебното производство, които касаят оказана от тях помощ за лечение на подсъдимия. Тези доказателства не се отразяват на приетата от първия съд фактическа обстановка като правилно установена по съществените факти, включително и по фактите – предмет на обясненията. Установява се от фактическа страна следното: И тримата подсъдими - Р. С., Р. С. и К. И. са управители на дружеството „Снабстрой“ ООД, гр. Перник от 04.03.2008г. Съгласно Заповед № УТ-1/ 14.06.2010г. на управител на „Снабстрой“ ООД, на подс. К. И. било възложено да изпълнява функциите и задачите на отговорник по здравословни и безопасни условия на труд. Подс. И. бил преминал ежегодно обучение по правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като лице определено да провежда инструктажите. Дружеството „Снабстрой“ ООД притежавало обект - склад за търговия на едро със строителни материали в гр. Перник, кв. „Изток“, местност „Ладовица“. Складът бил заобиколен от масивна ограда, като за вход и изход служела двукрила, плъзгаща се врата. Двете крила на вратата били изпълнени от метален профил и ламарина, с габаритни размери: дължина 7м и височина 2м. Крилата, за да се затворят, се придвижвали в противоположни посоки, едно срещу друго. И обратно, за да се отворят се раздалечавали в срещуположни посоки. В долната си част те се плъзгали по ролки върху метална релса, а в горната част били поставени други четири пластмасови ролки за направляване. Отстрани на вратата били поставени два метални ограничителя (рамка с ролки), които я държали изправена и предотвратявали нейното падане на земята. Движението на всяко крило по релсата било ограничено с метална скоба с диаметър 8 мм., заварена върху нея, така че, когато крилото достигнело до скобата, вратата била затворена и не можела да продължи своя ход, а ограничителите я държали изправена. Отварянето и затварянето на двете крила ставало ръчно, чрез бутане и дърпане с неголямо усилие. Към момента на процесния инцидент вратата била в изправно състояние и не се нуждаела от специална поддръжка. Пострадалият С. В. от 2007г. работел в обекта като пазач, без трудов договор. Задълженията му били да наблюдава на монитор в помещението – портиерна, изображенията от камерите за видеонаблюдение, да извършва физически обход и сигнализира при констатирани нарушения. На 29 срещу 30.10.2021г. С. В. бил на работа, нощна смяна. На 30.10.2021г. малко преди 7.30 ч., св. М. М., работник в склада - водач на мотокар, пристигнал на работното си място. Порталната врата била затворена. Св. М. М. слязъл от автомобила си и отворил лявото крило на вратата. Качил се в колата и влязъл с нея в склада, за да я паркира в дъното на двора. През това време пострадалият С. В. излязъл от помещението на охраната и отишъл до вратата да я затвори. Хванал дясното й крило, гледано отвън навътре и започнал да го дърпа към отвореното пространство, без да прецени, че дърпа грешното крило, което се намирало в затворено положение, стопирано от металния ограничител и което, в нормалния случай и при нормално приложена сила, нямало как да се придвижи повече от това. Отвореното малко преди това от св. М. М. крило било другото – лявото, което и трябвало да се върне в обратно положение, за да се затвори вратата. В опит да затвори вече затвореното дясно крило, пострадалият дърпал силно. Св. М. М. видял погрешните усилия на пострадалия и му извикал да спре. От приложената от пострадалия сила крилото преодоляло наличния ограничител на релсата (но ограничителят не се е счупил, както е приел първият съд), излязло от горните ролки, наклонило се и паднало към пострадалия, който паднал на земята по гръб. При падането вратата затиснала глезена на единия крак на пострадалия. Св. М. М. се втурнал към С. В., за да му помогне и преместил вратата от крака му. На мястото на инцидента дошли и намиращите се наблизо свидетели В. В. и С. Ф.. Тримата – св. М. М., св. В. В. и св. С. Ф. изправили пострадалия и го внесли в портиерната. Пострадалият бил настанен за лечение първоначално в МБАЛ „Р.Ангелова“ в гр. Перник, а по-късно на същия ден - в УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД, гр. София, където престоял от 30.10.2021 г. до •••••••• г., на която дата починал. След инцидента подсъдимите оказали оперативна и финансова помощ на пострадалия за лечение. Преместването на пострадалия от болницата в Перник в болница „Пирогов“ станало със съдействието на подс. Р. С., който с личния си автомобил закарал дъщерята и зетя на пострадалия (св. Й. С. и св. Д. Д.) до София, за да търсят място за лечение. Също така осигурил частна линейка, за да откара пострадалия от болницата в Перник в болницата в София, но която реално не била използвана, тъй като специализиран транспорт се осигурил от болницата в Перник. Също така дал на св. Д. Д. сума от 2000 лв. за лечението. Стоял до пострадалия при настаняването му в болница „Пирогов“. След няколко дена дал кръв, необходима за лечението. На 08.12.2021г. всички подсъдими с протокол от заседание на общото събрание на дружеството отпуснали парична помощ за лечение на пострадалия в размер на 5000 лв. От съдебно-медицинска експертиза се установява, че вследствие инцидента пострадалият е получил закрита черепно-мозъчна травма - контузия на главата, оток в подкожната мастна тъкан вляво слепоочно и вляво тилно; кръвонасядане на левия слепоочен мускул; линейно счупване на черепа вляво тилно с ход напред слепоочно през лявата слепоочна кост и лявата средна черепна ямка и назад до ръба на големия тилен отвор; кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка вляво тилно и по конвекситета вдясно; травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; контузия по основата на двата челни дяла и на десния слепоочен дял. Пострадалият е получил усложнения, а именно: хидроми (набиране на ликвор) двустранно челно; мозъчен оток, двустранна абсцедираща бронхопневмония; инфаркт в долния дял на десния бял дроб. Сравнително изразена склероза на венечните съдове на сърцето, аортата и мозъчните артерии; хипертонични промени в сърцето и бъбреците; морфологични белези на хронична исхемична болест на сърцето. Зарастващо дълбоко нараняване на лявата подбедрица-разкъсно контузна рана или дълбоко охлузване. Състояние след трахеостомия. Пролежни рани в тилната област на главата, в кръстната област и на дясната пета. Причина за смъртта на пострадалия се явява тежката черепно-мозъчна травма и развилите се след нея усложнения. Между установената черепномозъчна травма и настъпилата смърт е налице непрекъсната причинноследствена връзка. Черепно-мозъчната травма, предвид морфологията й и особено наличието на мозъчна контузия по типа на противоудара, добре отговаря да е получена при падане на пострадалия върху терена и контакт с лявата тилна област на главата. Увреждането в областта на лявата подбедрица добре отговаря да е получено при падане на портална врата и затискане на крака на пострадалия. По своята медико-биологична характеристика черепно-мозъчната травма е причинила на пострадалия разстройство на здравето, временно опасно за живота. Нараняването на лявата подбедрица е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства: гласни - показания на свидетелите М. М., В. В., С. Ф., Ц. Д., Х. А., К. К., В. А., Д. Д., Й. С., И. В., В. В., обяснения на подсъдимите (дадени в досъдебното производство и прочетени от въззивния съд), писмени доказателства и доказателствени средства, приложени по делото, експертизи: съдебно-техническа, видео-техническа, съдебно-медицинска, съдебнотехническа по безопасност на труда. Доказателствата са непротиворечиви, последователни, в корелация помежду си и не поставят особени въпроси за обсъждане. Самият механизъм на инцидента с дърпане на крилото на вратата в обратна посока и падането му върху пострадалия се извежда от показанията на свидетеля очевидец - М. М.. Този механизъм се установява и от видео-техническа експертиза на записи на инцидента на камера от мястото на настъпване. Изследвани са видеофайлове, регистрирани от статична камера, с ракурс на заснемане отгоре надолу към вътрешната част на двора на склада за строителни материали. Заснето е, че в 07:27:39ч. на 30.10.2021г. дясното крило на портала на двора (спрямо обектива на камерата) се отваря, след преминаване през отвореното крило на портала в двора влиза лек автомобил „Опел Астра“. Лице 1, което от цялата съвкупност от доказателствата, се установява като пострадалият, отива до затвореното ляво крило на портала, хваща го в дясната част и започва да го дърпа в посока към камерата – отляво надясно. Лявата част на лявото крило на портала излиза от ограничителите и пада навътре. Пострадалият се опитва неуспешно да го подпре, след което се опитва да отскочи назад, при което горната част на портала го удря и му затиска левия крак в областта на глезена. Същевременно друго лице от мъжки пол – лице 2, установено като св. М., се появява в кадър от мястото, където е излязъл лекият автомобил „Опел Астра“, затичва се, стига до постройката с керемиди, където оставя носен от него предмет и тичайки отива в близост до пострадалия. Там се опитва неуспешно да повдигне крилото на портала. Впоследствие се приближава до пострадалия, след което си опипва джобовете, прави жестове към лица извън кадъра и отива до досения край на падналото крило. Навежда се и го премества, като освобождава крака на пострадалия. (протокол № 578 от 22.12.2021г. за видеотехническа експертиза на в.л. Е. К. на л. 24, т. 1 ДП). Фактите на получените при падането на вратата травми на пострадалия, се извеждат освен от показанията на св. М. М., още и от тези на притеклите се на помощ свидетели – В. В. и С. Ф., от видео-техническата и съдебномедицинската експертиза. Начинът на отваряне и затваряне на порталната врата, освен от техническата експертиза на в.л. А. Ц., като правилно съдът е ценил като обоснована, се извежда и от показанията на св. М. М., св. Х. А. и св. В. А.. Безспорно е установено, че двете крила на вратата при затваряне се придвижвали и срещали едно срещу друго, а при отваряне се раздалечавали едно от друго, също в срещуположни посоки. Също от тези показания се изяснява, че крилата на вратата се придвижвали леко, с нормално приложена сила, не се изисквало усилие. Установява се и от показанията на св. М. М., кореспондиращи на протоколите за оглед на местопроизшествие и на съдебно- техническата експертиза на в.л. Ал. Ц., че фактически вратата имала водачи, които я държат хоризонтално, а на релсите имало ограничител и при нормално движение вратата не можела да падне. Не се установява на работниците да е провеждано обучение за отваряне и затваряне на вратата, но тя не била сложно устройство. От показанията на св. А. също се установява, че вратата се движела леко. В този смисъл са и показания на св. В. А., който потвърждава, че ограничителят задържал вратата и тя не можела повече да се дърпа, и според когото са нужни трябват свръхусилия, за да се прескочи ограничителят. Безпрепятствено движение на крилата на вратата е констатирано и при огледите на вратата - с цитираните протоколи. Това, че фактически пазачите не се занимавали с отваряне и затваряне на вратата се установява и от показанията на св. Х. А. – също пазач на обекта, който бил инструктиран за това. От показанията на свидетеля обаче не следва положителният факт, че и пострадалият е бил инструктиран в този смисъл. Не се установява категорично инструктаж с такова съдържание, още повече, че пострадалият е работил без трудов договор и без длъжностна характеристика, в която да присъства изрично такава забрана. Фактите на извършена на дружеството проверка за спазване на трудовото законодателство, по повод злополуката, се извеждат от показанията на св.Ц. Д. и от приложени писмени доказателства. Също от показанията на св. М. М., св. Х. А., св. В. А., се установява, че обичайно и като практика работниците, не портиерите, отваряли и затваряли вратата. Задълженията на пазачите да натискат паник бутон, да наблюдават камерите и да уведомяват за нарушения, без това да включва изрично работа с порталната врата, се извеждат от показанията на св. К. К.. Фактите на търсенето и оказването на медицинска помощ на пострадалия, както и на оказаната финансова и организационна помощ от страна на подсъдимите се извеждат от показанията и на св. Д. Д., св. Й. С., св. И. В., така също и от обясненията на подсъдимите Р. С. (л. 15, т. 6 ДП), подс. К. И. ( л. 30, т. 6 ДП), копие от протокол от заседание на Общото събрание на съдружниците на дружеството от 08.12.2021г. (л. 19, т. 6 ДП). Вярна е оценката на първостепенния съд и на изготвените по делото експертизи. Травматичните увреждания получени в резултат на злополуката и причината за смъртта безпротиворечиво се изясняват от съдебно – медицинската експертиза. ( на в.л. Т. Б. на л. 37, т. 1 ДП) Безспорно се извежда от съдебно-техническата експертиза (на в.л. А. Ц., л. 219, т. 2 ДП), изследвала въпросите на устройство и работа с портална врата, че за нея нямало изготвен предварителен план, чертеж, скица за начина на изработка, както и за механизъм на отваряне. Нямало изготвен чертеж, скица за начина на придвижване на двете портални врати. Нямало проектно предварително конструктивно предложение и предвиден механизъм за ограничаване движението на двете врати при отваряне и затваряне. Всяко едно от крилата се плъзгало по релса, която представлявала обърнат винкел, бетониран в земята. В горната част били поставени четири броя пластмасови ролки за направляване на вратата. Всяко крило, за да се отвори или затвори, трябвало да се бута ръчно от човек, което ставало с неголямо усилие. Към момента на инцидента на двете портални врати имало монтирани трайно закрепени ограничители против тяхното излизане от крепящите ги части. За ограничител служела метална скоба (ограничител) с диаметър ф.8мм., монтирана върху релсата, по която се движела вратата. Нямало книжа или паспорт за обслужване на вратата, но такова обслужване, според експерта, не било и необходимо, тъй като нямало механизми по самото крило, които да се износват и да е била необходима техническа подмяна. В повечето случаи такива врати се обслужвали само със смазване на ролките за по-лесно придвижване на крилото. Към момента на инцидента вратата е била в технически изправно състояние. Посочва се от вещото лице, че недостатък е липсата на допълнителни ограничители в задната част на крилата, които допълнително да осигуряват възможността вратата да премине през ограничителя на релсата. Впоследствие такива ограничители били поставени. Това, че при инцидента се касае за преодоляване, а не за счупване, на металния ограничител на крилото, се установява освен от техническата експертиза на в.л. Ал. Ц., още и от протоколи за оглед на местопроизшествие на 14.01.2022г. и на 18.05.2022г. и приложен към тях фотоалбум4 (л. 87, т.1 ДП и на л. 214, т. 2 ДП). Установява се от експертизата, че пострадалият е приложил сила, която е преодоляла наличния ограничител на релсата - ф. 8 мм, и това е причината за падането на крилото. Установява се също така от протокола за оглед от 14.01.2022г., че порталната врата се отваря и затваря като се придвижва с ролков механизъм по метален ъглов винкел, подаващ се на 1 см. от асфалтовото покритие на двора на обекта. При отваряне на южното крило на порталната врата същата се спира, удряйки се в заварена метална пръчка на ъгловата релса. От това въззивният съд съставя извод, че при нормално придвижване на крилото е бил налице механизъм – въпросната заварена метална пръчка (скоба, ограничител), която не е позволявала продължаване на движението. Същите констатации са направени и по време на оглед на вратата на 18.05.2022г., а именно: че вратата е от две крила – метални плъзгащи се, които се отварят и затварят ръчно, движат се върху релса, която представлява бетониран обърнат винкел. На винкела има поставен ограничител от кръгла стомана ф.8 мм., който спира първата плъзгаща се по винкела ролка на вратата. (протокол на л. 200 и на л. 214 – препис, т. 2 ДП с приложени фотоалбуми) Технически, според експертизата, а и изцяло като логически фактически извод, инцидентът е можело да бъде избегнат, ако пострадалият не е дърпал дясното крило на порталната врата, с което усилие е преодолял ограничителя на релсата. Посочва се от вещото лице, че ако в задния край на вратата е имало допълнителни ограничители, това също е щяло да предотврати инцидента. Посочва се от експертизата и причината за инцидента - преминаването на крилото през ограничителя на релсата вследствие дърпането от пострадалия и след като крилото излиза от ограничаващите го ролки – 4 бр., на оградата, и вследствие на тежестта пада към пострадалия. Верен е проведеният от първостепенния съд анализ и на назначена съдебно - техническа експертиза по безопасност на труда. (изготвена от в.л. Г. М., л. 237, т. 2 ДП) От нейното заключение се установява, че процесното дружество не е разработило писмени предписания за използване на порталната врата и предотвратяване на свързани с това рискове. Липсва и длъжностна характеристика за длъжността на пострадалия С. В.. Въззивният съд на това място следва да отбележи, че по делото се намира приложено копие на „длъжностна характеристика на пазач-портиер невъоръжена охрана“, която е от дата 26.11.2021г., следваща датата на настъпилия инцидент - 30.10.2021г., поради което се оценява като ирелевантна. Същият извод е относим и към длъжностна характеристика за пазач- портиер от дата преди тази на инцидента – 09.08.2021г., но без данни на кого е връчена, поради което също се оценява като ирелевантна. (приложени в том 3 ДП). Освен това в длъжностната характеристика не е вписана забрана, или каквото да е предписание, за експлоатация на порталната врата. От прегледа на наличната документация експертизата не установява да са извършвани медицински прегледи на пострадалия преди постъпването му на работа, да са провеждани инструктажи и обучения по ЗБУТ. Също така експертизата не установява специални изисквания към работещите на длъжност „портиер-пазач“ за тяхното предварително обучение. Не установява и провеждани инструктажи и обучения по ЗБУТ на пострадалия. Споделя се оценката на първия съд на заключения на експертизата в отговори т.7, т.8, т.9 и т.10, като съдържащи предположения и правни изводи. В отговор № 7 експертизата е посочила кои са нарушените норми на специалното законодателство от страна на работодателя , в отговор № 8 експертизата допуска, че ако пострадалият е бил инструктиран за рисковете при експлоатацията на порталната врата и ако бе спазил инструкциите, злополука не би настъпила, отговор № 9 и № 10 – експертизата отново посочва допуснати нарушения на трудово законодателство. Правилно съдът не се е обвързал с тях и е обосновал, че в тази част експертизата не почива на специалните знания, а навлиза в компетенции на съда. Обоснована е оценката на съда и на събраните писмени доказателства, и в частност на епикриза, издадена от УБ „Аджъбадем Сити клиник“ гр. София, от която се установява, че подс. Р. С. е претърпял оперативно лечение на 09.03.2021г. и е бил в непрекъснат болничен отпуск за периода 08.03.2021 г. до 02.03.2022 г. Във връзка с този факт са и обясненията на този подсъдим, дадени в досъдебното производство и прочетени от въззивния съд - че в този период е бил в обективна невъзможност да изпълнява служебни задължения, не е знаел за случващото се в дружеството. (обяснения на л. 41, т. 6 ДП) Въззивният съд оценява обясненията на подсъдимите като изцяло достоверни, те са по безспорни факти – на оказана помощ, потвърдена и от показанията на свидетелите - близки на пострадалия. Първоинстанционният съд правилно е съобразил и писменото доказателство – доклад от 20.08.2021г. за оценяване на професионални рискове на различните работни места, работната дейност, работните процеси и работното оборудване в процесното дружество, от лицензирана за това фирма - „Arete Occupational Health Service“. От одита се установява, че дейността на лицата, заемащи длъжност „охрана“ е с най-ниско ниво на риск - „много ограничен, незначителен, приемлив“. В същото време следва да се отбележи, че лицензираната фирма не се е занимавала специално с техническото съоръжение – портална врата, и не е установявала съществувал ли е риск при експлоатацията й и какъв, нито посочва кои лица – какъв тип работници, са могли да експлоатират вратата (да я отварят и затварят), липсва информация и дали само работниците са можели да отварят и затварят или това са можели да правят само пазачите. Предмет на оценка като риск са били други положения, касаещи охраната - работна поза, режим на труд и почивка, работно време, физическо и/или психологическо въздействие на работното място, микроклимат, Следователно, одитът, като професионална дейност по изследването, оценяването и фиксирането на възможни източници на опасност в обекта, която не съдържа констатации за опасност в механизма и експлоатацията на вратата, не е указал на подсъдимите такъв потенциален риск. (доклад - оценка на л. 102, т. 2 ДП). Указанията на доклада за възможни рискове и мерки са свързани с осигуряване на облекло и подходящо помещение за есенно - зимния сезон, а като увреждане на здравето е отразено единствено опасност в психологически аспект. От правна страна - при вярно установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е съставил верни правни изводи - че подсъдимите не са извършили от обективна и субективна страна вменените престъпления. Верни са доводите на първия съд по приложението на закона, почиващи на правилното му тълкуване. Верен е теоретичният анализ, че съставът на престъплението по чл. 123 НК изисква от обективна страна да се упражнява правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между деянието, с което се нарушават или не се изпълняват задължения, свързани с дейността и настъпилия резултат. Вярно е обсъден и бланкетният характер на състава, изискващ запълване на диспозицията му със съответните нарушени норми. Верни са доводите на първия съд, че отговорни субекти могат да са не само преките изпълнители на дейността, но и лицата, които имат нормативни задължения по организирането, ръководенето или контролирането на тази дейност, на нейното правилно и безопасно изпълнение. Очевидно, подсъдимите, като управители на дружеството, принципно попадат в тази категория субекти на престъплението, като релевантните задължения могат да са само от ръководно-организационно-контролно естество. На тази плоскост на функции на подсъдимите като ръководители на дейността на дружеството, следва да се отговори дали експлоатацията на порталната врата, т.е. нейното отваряне и затваряне, представлява правно регламентирана дейност източник на повишена опасност, чието правилно провеждане подсъдимите са били длъжни да обезпечат, както и какво точно е попадало в техните задължения. И тъй като в случая смъртта на пострадалия е настъпила вследствие неправилно боравене с порталната врата, следва да се отговори дали служенето с вратата по нейното предназначение, което означава простото й отваряне и затваряне, представлява правно-регламентирана дейност, източник на повишена опасност, за която подсъдимите, като ръководители на цялостната дейност на дружеството, са имали задължения да обезпечат безопасни условия. На първо място, и тази инстанция намира, че експлоатацията на порталната врата не представлява дейност правно регламентирана и източник на повишена опасност, за упражняването на която се изискват специални знания или опитност по силата на нормативен акт, както и служенето с вратата да е източник на повишена опасност, при което и най-малкото незнание или немарливо изпълнение на дейността да създава опасност за живота или за здравето на други лица. Установява се от техническата експертиза на в.л.Ал.Ц., че вратата е била нормално изградено съоръжение, отговарящо на изисквания за техническа безопасност, при което при нормална експлоатация, всяко крило е достигало до положение на затваряне, ограничено чрез метален ограничител. Нормалната експлоатация предполагала боравене без усилие, без нарочно прилагана голяма сила, още повече прекомерна. В нормалния случай, за всеки обикновен гражданин, който отваря или затваря такава врата, без да е необходимо да е преминал специално обучение, срещането на съпротивата на металния ограничител означава краен момент и крайна точка на движение, от което нататък то трябва да се преустанови. Респективно – продължаване на движението чрез увеличаване на прилаганата сила, вече насочва на опасна неправилна експлоатация. Иначе казано, отварянето и затварянето на вратата, при нормално вложено внимание от страна на съответното лице, от степента на вниманието, с което всеки гражданин си служи с ежедневни съоръжения, които го заобикалят в живота, е достатъчно за безопасна експлоатация, която не може да се категоризира нито като правно-регламентирана дейност, нито като такава - източник на повишена опасност, за която са необходими специални знания и обучение. Действието - отваряне и затваряне на врата, дори и от типа на процесната, следва да се разглежда като обичайно механично манипулиране със съоръжение, предназначено за ежедневна употреба, което не изисква специална правоспособност, лиценз, разрешение или специално обучение. Ето защо, експлоатацията на плъзгаща се портална врата не е предмет на самостоятелна правна регламентация като опасна дейност. Освен това, по смисъла на закона „дейност – източник на повишена опасност“ се свързва с дейности, които поради своето естество създават значително по-висок риск за живота и здравето на хората или за имуществото, дори когато се извършват при спазване на правилата за безопасност. Именно поради този присъщ риск законодателят предвижда специални правила за тяхното упражняване. Обикновеното отваряне или затваряне на плъзгаща се портална врата не притежава тези характеристики. Рискът при използването не се различава съществено от риска при използването на всяка друга врата или битово съоръжение. Евентуално настъпване на вреда би било резултат от конкретна техническа неизправност, неправилна експлоатация, липса на поддръжка или нарушение на правилата за безопасност, а не от присъщата опасност на самата дейност. Допълнително следва да се отчете, че съставът на чл. 123, ал. 1 НК е приложим само когато са налице кумулативно две предпоставки – дейността да е правно регламентирана и същевременно по своето естество да представлява източник на повишена опасност. Това означава, че не всяка дейност, при която е възможно настъпването на вредоносен резултат, попада в приложното поле на тази разпоредба. Необходимо е законът или подзаконов нормативен акт да урежда упражняването на конкретната дейност чрез специални правила, обусловени именно от присъщия повишен риск. В съдебната практика се приема, че за да бъде определена една дейност като източник на повишена опасност, опасността трябва да произтича от самото естество на дейността, а не единствено от възможността при неправилното извършване да настъпят вредоносни последици. Всяка човешка дейност потенциално може да доведе до инцидент, но това само по себе си не я превръща в дейност с повишена опасност в правния смисъл. Следователно отварянето и затварянето на портална врата с плъзгащи се крила не може да бъде квалифицирано като правно регламентирана дейност – източник на повишена опасност, тъй като не е предмет на специален разрешителен или лицензионен режим, не изисква специална квалификация и не създава по своето естество повишен риск, сравним с дейностите, които законът и съдебната практика приемат за такива. Практиката на Върховния касационен съд насочва към дейностите – източник на повишена опасност като такива, които поради естеството си създават повишен риск дори при правилното им извършване. Типично това са действия/бездействия спадащи към лекарската професия, такива може да са и действията по използването на взривни вещества, работа с високоволтови съоръжения, подемни машини, строително-монтажни дейности, не и всяка дейност, при която е възможно настъпване на инцидент. Отварянето и затварянето на портална врата с плъзгащи се крила не попада в категорията на описаните дейности. Самото действие по използване на вратата не изисква специални знания, умения или правоспособност и не е такова, при което дори при правилно изпълнение да съществува обективно повишен риск за живота и здравето на околните. Дори когато порталната врата е автоматизирана или има значителна маса, това обстоятелство не променя естеството на действието по нейното отваряне или затваряне като обикновено, а не професионално, правно-регламентирано. Тъй като експлоатацията на вратата не може да се разглежда като източник на повишена опасност, за работа с която да е нужно специално обучение и инструктажи, правоспособност и квалификация, и съответните доводи на първия съд се споделят, следва да се отговори само дали подсъдимите са направили необходимото всяко едно, и най-обикновеното, съоръжение в рамките на обекта, в това число и процесната врата, да е технически безопасно и сигурно, отговарящо на съответните стандарти за експлоатация и изправно, като изисквания за обезпечена обща сигурност на пребиваване на лица в обекта и като положения от значение за преценяване на състава на общата непредпазливост по чл. 122 НК. В конкретния случай, събраните по делото доказателства не установяват неизправност на порталната врата, липса на задължителни обезопасителни елементи или неизпълнение на нормативно установени задължения от страна на управителите. Напротив, от заключението на назначената техническа експертиза се установява, че порталната врата е била технически изправна и е функционирала съобразно конструктивното си предназначение. Причината за настъпване на инцидента не се намира в техническото състояние на съоръжението, а в начина, по който то е било използвано, поради което упражняването на сила в тази посока представлява използване извън нейното предназначение. В процесния случай, възможността да настъпи инцидент би произтичала единствено от техническа неизправност, липса на поддръжка, неправилен монтаж или неправилна експлоатация на съоръжението, не и от естеството на самото действие по използването му. Безспорно е, че инцидентът се дължи единствено на неправилната експлоатация на вратата от самия пострадал. Изводът е верен, тъй като вратата е била технически изправна, правилно монтирана и поддържана. Следователно евентуалната опасност е била инцидентна и обусловена от конкретни факти – действията на пострадалия, а не е била присъщо качество на дейността. При тези факти не може да се приеме, че подсъдимите, като управители на дружеството, са нарушили правило за безопасност, намиращо се в пряка причинна връзка с настъпилия резултат. Наказателната отговорност по чл. 123 НК не може да бъде ангажирана само защото вредоносният резултат е настъпил на територията на стопанисвания от тях обект. Тъй като липсва един от основните елементи на състава по чл. 123 НК – упражняването на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, без никакво значение е дали сред фактически възложените на пострадалия задължения (доколкото за тях са налице само свидетелски показания, а не длъжностна характеристика) не попадат и такива за отваряне или затваряне на порталната врата. Изначално такива действия не могат да се определят като спадащи към дейност – правно регламентирана и източник на повишена опасност. Не се явява необходимо в такъв случай нито изричното разрешаване, нито забраната за служене с това обичайно и предназначено за нормална и ежедневна употреба съоръжение. При това, както на работниците, така и на портиерите в обекта, може да се случи да отварят или затварят вратата. Така е било и в процесния ден, когато св. М. М. отворил вратата, за да може да влезе в двора с автомобила си, а пострадалият е пожелал да я затвори. Верни са и се споделят изцяло и останалите аргументи на първостепенния съд – че подсъдимите не са нарушили нито едно от вменените им специални правила, както и че нарушенията на част от вменените правила не се намират изначално в причинно-следствена връзка с резултата. Не са в такава връзка вменените нарушения на чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 3 от КТ (чл. 61, ал. 1 КТ - трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа, чл. 62, ал. 3 КТ в редакция към процесното деяние - в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.) Това, че подсъдимите не са сключили трудов договор с пострадалия преди постъпването на работа, не са сключили трудов договор в писмена форма и в тридневен срок не са изпратили уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, няма никакво отношение към настъпилия инцидент. Не са нарушени от подсъдимите и вменените норми на чл. 127, ал. 1, т. 3 и т. 4 КТ (чл. 127, ал. 1, т. 3 и т. 4 КТ - работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури: т. 3 здравословни и безопасни условия за труд и т. 4 - длъжностна характеристика, екземпляр от която се връчва на работника или служителя при сключване на трудовия договор срещу подпис и се отбелязва датата на връчването. Не е нарушено и правилото на чл. 19, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, а именно: работодателят предоставя на работещите, включително и на работещите по срочно правоотношение или при условията на временна работа по чл. 14, ал. 1 или на техните представители необходимата информация за рисковете за здравето и безопасността им, както и за мерките, които се предприемат за отстраняването, намаляването или контролирането на тези рискове. Правилно първостепенният съд е съобразил, че поради естеството на нормите и на чл. 127, ал. 1, т. 3 КТ, и на чл. 19, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и информиране на работника за рискове за здравето и безопасността, прокурорът е следвало да посочи какви точно рискове е следвало да бъдат разяснени на пострадалия като експлоатиращ вратата и какви условия на труд – осигурени. Прокурорът не е конкретизирал съдържание на рисковете. В случая, като се отчете механизмът на инцидента, логично се извежда, че подсъдимите е следвало да проведат организация по запознаване на пострадалия не с възможните рискове при експлоатация на вратата, а с това как се отваря и затваря. При това не е изключен фактът пострадалият да е знаел как се отваря и затваря, тъй като е работел в обекта от 2007г. Не е установена липса на знание у пострадалия за отваряне и затваряне на вратата, за да се приеме, че това е причината за неправилната й експлоатация при инцидента, съответно – че е имал нужда от специални разяснения. Наред с това механизмът на отваряне и затваряне е бил очевиден и не е налагал специално разяснение и подготовка. Установено е, освен това, че за отварянето и затварянето на вратата са съществували нормални условия, тъй като тя е била технически изправна. С това подсъдимите са осигурили необходимите условия на труд. Ограничителят, при нормално приложена сила, не е позволявал прескачането му от крилото. Вратата не е била сложно устройство и движението на крилата ставало леко. Самите действия на пострадалия да настоява да затвори вратата в грешната посока, въпреки ограничителя, са нелогични, но не могат да се обяснят единствено с липса на знание. На плоскостта на служенето с обичайни и ежедневни съоръжения, предмети и уреди, в който кръг попада и вратата, работодателят, доколкото се касае все пак за работно място, има задължения на плоскостта на общата предпазливост, за осигуряване на безопасни условия за пребиваване и труд на служителите. Касае се за задължения от категорията на обикновената грижа за осигуряване на безопасни условия на работно място по смисъла на чл. 122 НК, като: обезопасени стълбища, тавани, стени, всякакви пособия, когато се касае за ползване на електрически уреди – да се увери, че лицата са запознати с техническите инструкции на уредите и подобни такива хипотези. Не е установено подсъдимите като работодатели да не са изпълнили обикновената грижа за осигуряване на технически безопасна среда на пребиваване на работниците. Вменената норма на чл. 127, ал.1, т.4 от КТ – че подсъдимите не са предоставили срещу подпис длъжностна характеристика на работника е ирелевантна за причината за настъпилия инцидент. Отново следва да се подчертае, че не се касае за професионална дейност, източник на повишена опасност, начинът за изпълнение на която следва да е изрично указан на работника. Доколкото не се касае за професионална дейност – не е нарушена и нормата на чл.3 от Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009 г . за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите – че подсъдимите са допуснали пострадалия работник С. В. до работното му място без да бъде инструктиран по правилата за осигуряване на ЗБУТ. Подсъдимите не са нарушили и нормата на чл.35 от Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване: „Мястото, броят, размерите и видът на вратите и порталите в работните помещения и на територията на предприятието, както и материалите, от които се изработват, се определят от характера на дейността, вида на работните помещения, транспортните средства, обработваните товари и от изискванията за евакуация при аварии и пожари“, и в частност – че са изградили съоръжението - плъзгащи се врати, без предвидени параметри и вид на материалите за изграждане на отделни части на вратите/мястото, броят, размерите и вида на вратите и порталите на територията на предприятието, както и материалите, от които се изработват, които се определят от характера на дейността, транспортните средства, преминаващи през тях, обработваните товари и от изискванията за евакуация при аварии и пожари. Нормата е от ирелевантна, тъй като процесният инцидент няма връзка с мястото на монтиране на вратата, с размерите й, с вида й, с материалите, от които е изработена. Нормата създава задължения за осигуряване на такива съоръжения – врати и портали, които да позволяват нормално оперативно функциониране на обекта. Инцидентът няма връзка с обекта на регулация на така вмененото правило. Установено е, че процесната врата е била технически изправна, нормалната й експлоатация е била безопасна, несвързана с рискове. Освен че нормата е ирелевантна, прокурорът и не посочва конкретни евентуални задължения на подсъдимите за параметри на вратата, вид материали и други изискания, които да имат значение за предотвратяване на инцидента, ако бяха изпълнени. Не е установено вратата да е изработена извън установени стандарти на производство. Още повече че, за да има релевантно значение това положение – то следва между нарушението на стандарта и инцидента да има причинна връзка. Такава връзка не е установена. Въпросът за вида на материалите и параметрите на вратата е ирелевантен за особеностите на процесния инцидент, при който вратата се е извадила от релсите поради приложена прекомерна сила и преодоляване на ограничителя. Верни са съответните доводи на първия съд, съставени въз основа на експертно становище – че специално обслужване на вратата не е било необходимо, тъй като в повечето случаи такива врати се обслужват само със смазване и няма механизми по самото крило, които да се износват. Не е нарушена и нормата на чл. 38 от Наредба №7 от 23.09.1999 г . за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване (чл. 38 - плъзгащите се врати и портали трябва да имат обезопасяващи приспособления срещу излизане от релсите и падане) - че подсъдимите не са поставили обезопасяващи приспособления срещу излизане от релсата и падане на плъзгащите врати. Установено е, че вратата е имала поставен метален ограничител, който стопира съответното крило от по-нататъшно движение, респективно от излизане от релсите. Този ограничител е елемент, който създава сигурност при нормална и правилна експлоатация на вратата, но в случая – експлоатацията е била неправилна. Вратата е определена от техническата експертиза като технически изправна. Процесната опасност е възникнала от субективните действия на пострадалия и грешка в експлоатацията. Поради прекомерната приложена от пострадалия сила и дърпане в грешната посока на крилото, в което то повече не е можело да се движи, ограничителят е бил преодолян. Това е и било причината за инцидента, не липсата изобщо на съответен обезопасителен конструктивен елемент. Това, че след злополуката допълнително е бил поставен ограничител на вратата, който да даде поголяма сигурност, дори и срещу подобно грешно боравене, не променя изводът, че подсъдимите като ръководители и организатори на дружеството и неговата дейност са направили необходимото вратата да се счита безопасна. На подс. К. И., освен посочените норми, е вменено специално и нарушение на нормата на чл.10, ал. 3 от Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите – че като отговорник по здравословни и безопасни условия на труд, съгласно Заповед №УТ-1/14.06.2010г. на управител Р. С. на „Снабстрой“ООД гр. Перник – т.8 организира …и инструктажи на работниците и служителите по безопасността и здравето при работа“ не е провел на работника – пострадалия С. В. начален инструктаж, инструктаж на работното място, периодичен, ежедневен и извънреден. (инструктажите по безопасност и здраве при работа са: 1. начален; 2. на работното място; 3. периодичен; 4.ежедневен; 5.извънреден;). Нормата не е нарушена, тъй като отварянето и затваряне на порталната врата не попада в обсега на професионалната дейност на работника, за която да се изисква провеждане на инструктаж, освен че не е и дейност – източник на повишена опасност. Съответните изводи на първостепенния съд - че подсъдимият не е имал такова задължение, са верни. Законосъобразно първият съд се е занимал и с въпроса дали, ако деянията на подсъдимите не са съставомерни по чл. 123, ал. 1 НК, не са съставомерни по чл. 122, ал. 1 НК - състав на причиняване на смърт при обикновена непредпазливост. Правилно е отбелязал, че според трайната съдебна практика, оправдателна присъда може да се постанови, само ако извършеното изобщо не е престъпление, не и, ако не е точно вмененото престъпление. Вярно съдът е приел, че деянията на подсъдимите не покриват признаците на състава на обикновената непредпазливост и не съставляват престъпление изобщо. Този съд не споделя обаче всички аргументи на първостепенния за обосноваване на извода. Не намира, че от значение за отговора налице ли е престъпление по чл. 122, ал. 1 НК е фактът, че пострадалият не е имал задължение да отваря или затваря вратата. Още повече, че не е и установено знание у пострадалия, че му е забранено да отваря или затваря вратата, за да се търси негова единствена вина за резултата. Наложената практика в склада вратата да се отваря от работниците, като при това не е имало нарочно определен работник, а от който се случи, няма отношение към наличието на такова знание. Съдът вече показа разбирането си, че действията с вратата като действия, които не са боравене с професионални съоръжения, са могли да бъдат извършвани от друго лице – не само работниците, но, както в случая – от пазача. Част от необходимия анализ за това, че не е налице и престъпление по чл. 122, ал. 1 НК, тъй като подсъдимите са изпълнили обща дължима грижа за безопасност на работното място, вече бе изложен. От значение за правилното решаване и на този въпрос е да се изясни дали подсъдимите, като ръководители на дружеството и отговорни за общата организация и контрол на дейността, включително и относно условията на пребиваване и работа в процесното място, са изпълнили общата грижа за осигуряване на безопасни условия. Отговорът е положителен. Вярно първият съд е посочил основният довод за изпълнена дължима грижа - това, че процесната врата е била технически изправна и служенето с нея не е свързано с рискове. Съдът за обосноваване на този извод се е позовал и на становище на в.л. Ц., че: „при нормално плъзгане на вратата и минимално усилие, ограничителят не би бил преодолян“ и „вратата не е сложно техническо съоръжение и не е съоръжение с риск“, което обаче е било изразено в разпит на вещото лице пред предходен състав на първостепенния съд - на л. 96 по нохд № 118/23 на ОС Перник. Тези твърдения на вещото лице не са могли да бъдат съобразявани, тъй като не са били част от доказателствата, събрани от първостепенния съд. И без тяхното съобразяване обаче е достатъчно изяснено от експертна гледна точка, че вратата е била технически изправна и не е изисквала специална техническа поддръжка. Още е и очевидно, от установеното от протоколите за оглед на местопроизшествие, че тя не е сложно устройство и при нормална експлоатация, дори такава, при която има грешно движение, стига то да не е с голяма сила и да не се настоява в грешката – вратата не е била съоръжение с риск. При така установеното, и този съд намира, че достатъчната грижа за служене с вратата не предполага повече грижа от тази за осигуряване на техническата й изправност. Несложният характер на вратата не е налагал специално обучение за работа с нея на специално лице, респективно – възлагане на експлоатацията й само на специално лице, респективно - изрична забрана всяко друго, извън специално обученото, да я отваря и затваря. От обективна страна - не се установяват неизпълнени от подсъдимите задължения за осигуряване на нормална експлоатация на вратата. И от субективна страна – за да е налице престъпление, следва да се отговори дали случаят е попадал в сферата на нормално предвидимото за настъпването му (макар това да предполага неспазени задължения за грижа от обективна страна), каквито не се установяват. Независимо от това, инцидентът е станал поради това, че пострадалият е объркал посоката на движение на крилото и го е дърпал в грешната посока. Извършеното, поради по-голямата приложена сила и продължаване на усилията за дърпане въпреки ограничителя, не е било обичайно и предвидимо неправилно движение от страна на задължените за безопасната експлоатация на вратата лица. От друга страна, спецификата на движение на крилата, още повече при наличието на ограничителен механизъм, не придава на вратата характер на сложно устройство, което е следвало да бъде специално отразено в съзнанието на подсъдимите като такова и като изискващо специална грижа – било като се предвидят и монтират допълнителни механизми, било като се възложи работата с него само на едно отделно, обучено за това лице. Още повече, че задължения за техническата безопасност и техническата експлоатация на вратата стоят в правната сфера и на производителя и монтажника на тази врата, без да е установено, че подсъдимите имат отношение към процесите на производство и монтиране, нито че съзнателно и небрежно са приели за експлоатация несъответна на технически стандарти врата, така че да се търсят неизпълнени задължения и от такъв характер. Не на последно място, подсъдимите са разполагали и с професионално изследване на рисковете на работните места на обекта, но не са получили сигнали за такива, свързани с процесната врата. На по-голямо основание, при това, в тяхното представно съдържание, както и в обхвата на дължима обективна грижа на добрия стопанин, не е попадала необходимост от различно устройство или допълнително укрепване на вратата, нито необходимост от провеждане на нарочно обучение и оправомощаване на нарочно определено лице за работа с вратата, нито за обучение на всички работници и служители за това как се отваря и затваря вратата. Следователно, не е налице и обикновено (непрофесионално) деяние, с което подсъдимите да са причинили по непредпазливост настъпилия резултат, доколкото не е налице неспазване на дължима обективна грижа, гарантираща безопасност на съоръженията в обекта и за безопасното им експлоатиране. Извод от изложеното е, че подсъдимите не са извършили и престъпление чл. 122, ал. 1 НК, както и че не са извършили каквото да е друго престъпление. По повод възражения на прокурора и при служебна проверка на присъдата, не се установиха допуснати от съда съществени процесуални нарушения - основания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, още повече като се съобрази и процесуалната преграда за това в нормата на чл. 335, ал. 3 НПК - че при повторно разглеждане на делото, съдът следва да го реши по същество. Като законосъобразна, правилна и обоснована, присъдата следва да се потвърди. Така мотивиран, и на основание чл. 338 НПК, Софийски апелативен съд, наказателно отделение, 1 – ви състав