Решение № 9 от 13.2.2026 г. на Окръжен съд - Кюстендил по дело № 6/2025 г.

Производството е по реда на Част Четвърта „Несъстоятелност“, Глава 39 „Откриване на производство по несъстоятелност“, чл. 625 и сл. от Търговския закон /ТЗ/. Делото е образувано по молба вх. № 746/14.02.2025 г. на „ЦОНЧЕВ, МИХАЙЛОВА И СИЕ“ СД, ЕИК 207361610, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „Търговска“ № 54 представлявано от управителя Л.Н.Ц., чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Н. О. от САК, със съдебен адрес: гр. София , ул. ••••. Дружеството подава молба за откриване производство по несъстоятелност. Твърди, че е неплатежоспособно, като общият размер на задълженията му съгласно изготвения списък на кредиторите е 1 278. 23 евро с равностойност 2 500 лева / други задължения не са посочени/. Сочи, че вземането е необезпечено, а в списъка на кредиторите като кредитор на дружеството е посочено „ИЗИТУБАЙ“ ЕООД, ЕИК 2022268636, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Искър“, ул. „Обиколна“ № № 29, ет.2. Дружеството твърди, че не притежава активи – КМА и ДМА, предвид което не разполага с възможност за погасяване на задълженията си. Подчертава, че затрудненията не били временни и не се очаквало да бъдат преодолени в бъдеще. Счита, че наличието на неплатежоспособност било видно и от приложения счетоводен баланс към датата на подаване на молбата. Допълва, че дружеството окончателно е преустановило и плащанията към кредиторите си, предвид невъзможността да покрива и краткосрочните си задължения, включително и поради липсата на достатъчно парични средства. Съгласно изискванията на чл. 628, ал. 4 от ТЗ в молбата е посочена начална дата на неплатежоспособността – 06.03.2024 г. Прави се искане за постановяване на решение в хипотезата на чл. 63 2, ал. 1 ТЗ с всички произтичащи от това последици – обявяване неплатежоспособността на молителя, определяне началната дата на неплатежоспособността, откриване на производството по несъстоятелност, допускане на обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, прекратяване дейността на предприятието, обявяване на ТД и неограничено отговорните съдружници в него в несъстоятелност и спиране на производството по делото. Към молбата са приложени изискуемите се от чл. 628, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ документи, а именно - ГФО към 31.12.2024 г.; Отчет за приходите и разходите; Уведомление по чл. 78, ал. 2 от ДОПК изх. № 10000213070684/02.08.2021 г.; Счетоводен баланс към 31.01.2021 г.; Списък на кредиторите с посочване на адрес, вид и размер и обезпечения на вземанията им; Опис на личното имущество и имуществото СИО на неограничено отговорните съдружници в „ЦОНЧЕВ, МИХАЙЛОВА И СИЕ“ СД, ЕИК 207361610. Според тези документи, „ЦОНЧЕВ, МИХАЙЛОВА И СИЕ“ СД има един кредитор „Изитубай“ ЕООД ЕИК 202268636, чиито вземания са необезпечени и на обща стойност 1 278. 23 евро с равностойност 2 500 лева, неустойка за пълно неизпълнение по рамков договор за услуги от 01.01.2024 г. По делото е изготвено и прието заключение с вх. № 5231/07.11.2025 г. на назначената съдебно - счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице М. В.. Въз основа на извършените проверки и изследвани счетоводни баланси на дружеството за 2024 г. и към 14.02.2025 г. вещото лице е установило следното: „ЦОНЧЕВ, МИХАЙЛОВА И СИЕ“ СД има задължения в размер на 1 278.23 евро с левова равностойност 2 500 лева, произтичащи от неизпълнение на Договор за маркетингови услуги, сключен на 01.01.2024 г. с „Изитубай“ ЕООД. В резултат на възникналото задължение в размер на 1 278.23 евро с левова равностойност 2 500 лева, дружеството формира загуба в размер на 1 278.23 евро с равностойност 2 500 лева, няма активи и пасиви за покриването му. Към дата 31.12.2024 г. Коефициентът на общата ликвидност - краткотрайни активи/краткосрочни задължения е нула; бързата ликвидност - краткосрочни вземания + краткосрочни инвестиции + парични средства/краткосрочни задължения е равна на нула; незабавната ликвидност - краткосрочни инвестиции + парични средства/текущи задължения е равна на нула; абсолютната ликвидност- парични средства/текущи задължения е равна на нула; съгласно приложените счетоводни баланси за 2024 г и към 14.02.2025 г. налични парични средства /по банкови сметки или в брой/ дружеството не притежава, не разполага и с дълготрайни активи В заключението си вещото лице е посочило, че в счетоводния баланс за 2024 г. са посочени общо задължения в размер на 3 хлд.лв., с оглед на което е изчислило коефициент на финансова автономност и коефициентът на задлъжнялост с отрицателна стойност -1, поради наличие на превишение на задълженията спрямо собствения капитал, т.е. съществуващите задължения не са достатъчно обезпечени с имуществото на дружеството Вещото лице е установило, че съгласно приложените счетоводни баланси за 2024 г. и към 14.02.2025 г., дружеството няма вземания от трети лица. Дружеството не е извършвало плащане към кредитора си, а задължението е следвало да се плати до 06.03.2024 г. При така установената по делото фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи: Предмет на разглеждане е молба за откриване на производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособност на дружеството - молител. Съгласно разпоредбите на Търговския закон /ТЗ/, производство по несъстоятелност може да се открие: 1/ спрямо определени лица; 2/ по искане на определени лица и 3/ при наличие на определени материалноправни предпоставки. Лицата, спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност, са: 1/ търговци /съгласно чл.607а от ТЗ/, с изключение на търговец - публично предприятие, което упражнява държавен монопол или е създадено с особен закон /чл.612, ал.1 от ТЗ/; 2/ неограничено отговорните съдружници в търговско дружество, спрямо което е открито производство по несъстоятелност /чл.610 от ТЗ/, включително починали и/или заличени в търговския регистър /чл.611, ал.2 от ТЗ/; 3/ починал или заличен ЕТ – чл.61,1 ал.1 от ТЗ; 4/ лице, което прикрива търговска дейност, чрез неплатежоспособен длъжник – чл.609 от ТЗ и 5/ сдружения и фондации /чл.14 ал.4 от ЗЮЛНЦ/. В конкретния случай, молителят „ЦОНЧЕВ, МИХАЙЛОВА И СИЕ“ СД е събирателно дружество. Лицата, по искане на които може да се открие производство по несъстоятелност, съгласно чл. 625 от ТЗ, са: 1/ длъжникът; 2/ кредитор, притежаващ изискуемо парично вземане по чл.608, ал.1, т.1 от ТЗ - породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне или последиците от прекратяването й; 3/ Националната агенция за приходите – за изискуеми парични вземания по чл.608, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ТЗ - за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане и 4/ Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца. По настоящото дело молител е длъжникът „ЦОНЧЕВ, МИХАЙЛОВА И СИЕ“ СД, който е поискал откриване на производство по несъстоятелност спрямо себе си. Материалноправните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност са посочени в чл.607а от ТЗ и се изразяват в едно от следните две имуществени състояния на длъжника: 1/ неплатежоспособност – общо основание, приложимо спрямо всички видове длъжници, и 2/ свръхзадлъженост – специално основание, приложимо спрямо капиталовите търговски дружества, по смисъла на чл.64 ал.3 от ТЗ – дружества с ограничена отговорност, акционерни дружества и командитни дружества с акции. В разглеждания случай молителят поддържа наличие на основание за откриване на производство по несъстоятелност, изразяващо се в неплатежоспособност. Съгласно чл. 608, ал.1 от ТЗ, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо: 1/ парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или 2/ публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или 3/ задължение по частно държавно вземане, или 4/ задължение за изплащане на трудови възнаграждения към наймалко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца. Цитираната разпоредба, преценявана във връзката й с нормата на чл.631 от ТЗ, според която съдът отхвърля молбата, когато установи, че затрудненията на длъжника са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите, води до извода, че за да бъде налице неплатежоспособност, имущественото състояние на длъжника следва да се характеризира с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал.1 от ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи. В чл. 608, ал. 3 от ТЗ е въведена оборима законова презумпция, според която неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът e спрял плащанията. В ал.2 и ал.4 на чл.608 от ТЗ са предвидени още две презумпции за наличие на състояние на неплатежоспособност, съответно - предполага се, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години, както и неплатежоспособността се предполага, ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл.625 от ТЗ, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение. Състоянието на неплатежоспособност трябва да е налице към момента на приключване на устните състезания по делото, но изискването за трайния му характер по необходимост предполага извършване на цялостен финансово – икономически анализ на дейността на длъжника в един достатъчно продължителен период назад във времето. По делото е прието заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза, в което са изследвани счетоводните показатели на длъжника, като от съществено значение са анализираните коефициенти за ликвидност и за финансова автономност на молителя. Така, в решение № 115 от 25.06.2010 г. на ВКС по т.д.№169/2010г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК,се приема, че съдът следва да прецени коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, дали са под единица и какво е съотношението им, което е от значение за икономическото състояние на длъжника, като обективно състояние. За да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни. Коефициентите за ликвидност са количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с наличните си краткотрайни активи. Ликвидността не е статична величина и следва да се разглежда в динамика. Тя перманентно се променя, поради непрекъснатото задължение на дружеството за плащане на доставчици, банки и др., както и поради парични постъпления от реализирана продукция или услуги. За норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент „1“, тъй като при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни задължения, поради което то може да поема плащанията по тях. В конкретния случай, коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност на дружеството- молител са 0. Показателите за автономност характеризират степента на финансова независимост на дружеството от неговите кредитори. Колкото коефициентът за финансова автономност е равен или по-висок от „1“, толкова зависимостта от кредиторите е по-ниска. Коефициентът на финансова автономност и коефициентът на задлъжнялост на молителя в случая са отрицателни - -1. При наличните данни може да се заключи, че към 06.03.2024 г. – сочената дата на неплатежоспособност, дружеството молител е било поставено в зависимост от кредитор. Последното е аргумент, че затрудненията на дружеството към 2024 г. са били не само трайни, но и необратими. Гореизложените цифрови показатели, ведно с обстоятелството, че понастоящем не се установява търговецът да разполага с дейност и имущество, с които да преодолее влошеното финансово състояние, сочат, че състоянието на длъжника понастоящем е дълбоко и необратимо и е налице обективното състояние на неплатежоспобност. Липсата на данни за последващия период не дават основание да се формира различен извод от така направения, освен за наличие на хипотеза на влошаване на финансовото състояние на дружество, което няма никакви материални активи, не разполага със свободни парични средства и краткосрочни вземания към настоящия момент. Според съда, данните по делото очертават извод, че дружеството е декапитализирано и това му финансово състояние има траен и необратим характер. Всичко изложено води до заключението, че както в минал период, така и към настоящия момент, молителят е в състояние на трайна невъзможност за изпълнение на паричните си задължения, чрез налични краткотрайни и реално ликвидни активи. Следва да се приеме за установено състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл.608 ал.1 от ТЗ, което изисква съдът да определи началната дата на това състояние. В Търговския закон липсва регламентация относно критериите за определяне на началната дата на неплатежоспособността. В съдебната теория се приема, че началната дата на неплатежоспособността следва да бъде най-ранно установената по делото дата, към която са налице всички признаци на неплатежоспособността /трайно, обективно и необратимо финансово затруднение на длъжника/. Трайно установената съдебна практика по въпроса за началната дата на неплатежоспособността преодолява становището, че това е датата на последното плащане към определен кредитор /датата, на която са спрели плащанията/, като приема, че „неплатежоспособността“ представлява трайно и обективно икономическо състояние на длъжника за невъзможност за плащане/погасяване на задълженията/ към всички кредитори. Счита се, че началната дата на неплатежоспособността следва да се определи не според датата на първото спиране на плащанията, нито чрез датата на последното погасяване на задълженията /последното извършено плащане към определен кредитор/. Началната дата на неплатежоспособността следва да се определи, като се вземе предвид онова спиране на плащанията, което представлява израз на трайното и обективно състояние на невъзможност на длъжника да погасява задълженията си. Началната дата на неплатежоспособността трябва да бъде израз на последваща, бъдеща, трайна и обективна невъзможност на длъжника да погасява задълженията си /в този смисъл е напр. решение № 90 от 20.07.2012 г. на ВКС по т.д.№1152/2011 г., I т. о., , по чл.290 от ГПК). Следва да се има предвид и, че съгласно чл.608 ал.3 от ТЗ, неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори. Съдът счита, че в настоящия случай като начална дата на неплатежоспособността следва да се приеме датата 06.03.2024 г., когато дружеството е преустановило плащанията си към кредитора „Изитубай“ ЕООД, която представлява израз на трайното и обективно състояние на невъзможност на длъжника да погасява задълженията си. В този смисъл са констатациите и изводите на вещото лице в приетото заключение. По делото, както от твърденията на молителя, така и от заключението на вещото лице, се установява, че дружеството-молител не разполага с парични средства или бързоликвидни материални активи за посрещане на първоначалните разноски в производството по несъстоятелността. Въпреки изрично даденото указание на съда при условията на чл.629б от ТЗ, да бъдат предплатени начални разноски в производството в размер на 5 000 лева, такива не са заплатени от заинтересованата страна, нито от неин кредитор в дадения срок. При тези данни съдът намира, че производството по несъстоятелност по отношение на „ЦОНЧЕВ, МИХАЙЛОВА И СИЕ“ СД следва да бъде открито при условията на чл. 632, ал. 1 от ТЗ с произтичащите от това последици - обявяване на неплатежоспособността на молителя, определяне на началната й дата, откриване на производство по несъстоятелност, допускане на обезпечение, чрез налагане на запор и възбрана, обявяване на дружеството в несъстоятелност, прекратяване на дейността на предприятието му и спиране на производството по делото. На основание чл. 610 от ТЗ производство по несъстоятелност следва да бъде открито и по отношение на неограничено отговорните съдружници: М.Х.М. и Л.Н.Ц.. Сходни обезпечителни мерки съдът следва да допусне и досежно имуществото на всеки от съдружниците, което се включва в масата на несъстоятелността, но се дължи отделно по силата на чл. 743 от ТЗ При този изход на делото молителят следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС Кюстендил дължимата, съгласно чл. 24, т. 2 от ТДТКССГПК държавна такса за производството в размер на 127. 82 евро с равностойност 250. 00 лева, която съгласно разпоредбата на чл. 620, ал. 1 ТЗ, се събира от масата на несъстоятелността при разпределението на имуществото, както и 2. 56 евро с равностойност 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Воден от горното и на основание чл.632 ал.1 от ТЗ, съдът