Решение № 2510 от 20.6.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 5117/2025 г.

С искова молба ищецът Д. Б. Д. предявява срещу Ц. Б. Д. следните искове

• иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответника незабавно да възстанови водоподаването към втория жилищен етаж на имот в с. •••, който имот се обитава от ищеца, като ответникът е прекъснал водоснабдяването чрез затваряне на спирателен водопроводен кран, намиращ се на първия етаж / обитаван от ответника/ и попадащ във вертикален щранг към водопровода към втория етаж.

• иск с правно основание чл.45 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 582,46 евро- обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в разходи сторени от ищеца вследствие действие на ответника по прекъсване на водоподаването до обитавания от ищеца имот, търпени в периода 17.02.2024г.- 21.04.2025г. и включващи 452,49 евроразход за обществена пералня, 29,65 евро- разход за обществен паркинг и 100,31 евроразход за закупуване на бутилирана вода

• иск с правно основание чл.45 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2556,46 евро - обезщетение за неимуществени търпени от ищеца вследствие действие на ответника по прекъсване на водоподаването до обитавания от ищеца имот, търпени в периода 17.02.2024г.- 21.04.2025г. изразяващи се в липса на достъп до питейна вода и невъзможност да поддържа лична и битова хигиена, пораждащо битови неудобства и психическо напрежение.

В исковата молба ищецът поддържа, че страните са братя и са съсобственици при равни квоти на имоти находящ се в с. ••• представляващ къща на 2 етажа, като първият се обитава от ответника, а вторият – от ищеца. За имота има висящо дело за делба между страните. Сочи, че ответникът му създава пречки да ползва собствения си имот, като на 17.02.2024 г. ответникът извършил действия по спиране на водоподаването до ет.2 от къщата, като заврътял спирателен водовпроводен кран до затворено положение. Излага, че водопроводния възел за къщата се намира на първия етаж в отреденото по проект санитарно помещение. Сочи, че водоподаването е прекъснато за период по-дълъг от година вкл. към датата на подаване на исковата молба, като е възстановявано 2-3 пъти за около 1 час. Излага, че са правени проверки от Община Варна, и изследване от компетентно лице с необходимата техника, като не са установени повреди във водопровода на ет. 2, водещи до теч в жилището на ет. 1.

По отношение на търпените вреди вследствие на противоправното поведение на ответника излага, че действията на ответника по спиране на водоподаването му причиняват имуществени вреди, тъй като се налага да извършва разходи за закупуване на бутилирана вода, за обществена пералня и паркинг, докато ползва обществената пералня. В уточнителната молба сочи, че спряното водоподаване до възпрепятства в домашни условия да пере, което налага ползване на единствената индивидуална обществена бяна в района на •••. За да ползва обществената пералня се придвижва със собствения си лек автомобил, който паркира на платения паркинг на болницата, тъй като района е „синя зона“. Сочи, че търпи вреди от невъзможност у дома да приготвя храна, да поддържа лична хигиена, да поддържа чистота в дома си, да пере дрехи, спално бельо и пр., да прие пречистена вода. Посочва, че лишенията вследствие на липсата на течаща вода до напрягат психически. Излага, че страда от заболяване изискващо поддържане на стриктна лична хигиена с измиване след ползване на тоалетна, което той е възпрепятстван да извършва.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва претенциите по основателност. Излага следните относими за спорния предмет твърдения и възражения: изрично твърди, че не е създавал пречки за ищеца да ползва ет.2 от къщата. Сочи, че водоподаването е спряно с причина, като излага, че водопроводната мрежа в имота на Д. Д. вследствие на което в имота на ответника се наблюдава влага, подкожушена мазилка и теч.излага се, че експерт е извършил оглед и е заключил, че е необходим ремонт и подмяна във водопроводната система на втория етаж, но ищецът не е предприел ремонтни дейности. Излага, че „в знак на добра воля“ е сменил крана подаващ вода за втория етаж и водоподаването към етажа на ищеца е възстановено много преди получаването на исковата молба. Иска отхвърляне на предявения иск.

В първото открито съдебно заседание ищецът посочва, че водоподаването му е възстановено на 21.06.2025г. /л.86 гръб/.

Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

От фактическа страна по всички предявени искове

С доклада по делото за безспорно и ненуждадещо се от доказване е отделено, че страните са съсобственици на имот находящ се в ••• представляващ двуетажна жилищна сграда- къща; ищецът обитава втория етаж от къщата, а ответникът обитава първия етаж от къщата; разпределение водопроводен кран се намира на ет. 1 и достъп до него има ответникът; за определен период от време ответникът е спрял водоподаването към ет.2 от къщата чрез оставяне на водопроводния кран в затворено положение

На л. 8 до л.22 от делото ищецът е представил жалби до полицейски органи или Прокуратурата на Република България, както и прокурорски постановления във връзка със жалбите, които съдът не съобразява като относими за формиране на правни изводи доказателства. Оплакванията в подадените жалби изхождат от ищеца и могат да бъдат преценявани единствено като негови твърдения, но не и като доказателства по смисъла на ГПК. Постановените прокурорски постановления не са актове обвързващи съда със задължителна за съобразяване сила.

Видно от представена етапна епикриза на ищеца Д. Д. от 09.04.2025г. е видно амбулаторни листи за установяване на какви заболявания са му издавания – от 2024г. с диагноза „хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“, с диагноза „хиперплазия на простата“, с диагноза „неинсулинозависим захарен диабет‘.

Видно от съставени от представители на Община Варна констативни протоколи и отговор на жалба на ответника / л.78 и сл./ се установява, че при извършена на 13.06.2025г. е констатирано наличие на следи от течове в стая на ет. 1, който не се обитава постоянно, а на ет. 2 е установено, че мокрото помещение се намира над складовото помещение на ет.1, етажът не е водозахранен, тъй като водавата спряна от спирателен кран на ет. 1, не са констатирани течове.

На л.25-28 от делото ищецът е представил бележки със записвания на цифри и техни сборове, които съдът не съобразява при формиране на правните си изводи, доколкото представляват частни свидетелстващи документи, изхождащи от ищеца, който цели да установява изгодни за себе си факти, а именно извършени разходи без те да уточнени по основание, период на извършване и да представляват разходен документ издаден от лице, предоставило на ищеца услуга, която последният твърди че е получил и заплатил.

На л.28 гръб -31 гръб са представени от ищеца фискални бонове, видно от които той е извършил следните разходи в процесния период 17.02.2024г.-21.04.2025г.

за Пералня –60 лв. на 11.09.2024г., 90 лв. на 17.09.2024г., 90 лв. на 21.01.2025г., 60 лв.

на 30.01.2025г., 60 лв. на 04.02.2025г., 60 лв. на 11.02.2025г., 60 лв. на 18.02.2025г., 60

лв. на 26.02.2025г., 60 лв. на 05.03.2025г., 75 лв. на 11.03.2025г., 60 лв. на 18.03.2025г.,

45 лв. на 25.03.2026г., 60 лв. на 01.04.2025г., 45 лв. на 08.04.2025г. Всички представени

бонове касаят издадет с адрес: гр. Варна, бул. •••

за Паркинг –4лв. за такса престой на 23.12.2024г., 2лв. за такса престой на 10.09.2024г,

08.01.2025 г., 15.01.2025г., 30.01.2025г., 21.01.2025г., 28.01.2025г., 30.01.2025г.,

03.02.2025г., 04.02.2025г., 10.02.2025г., 11.02.2025г., 17.02.2025г., 18.02.2025г.,

25.02.2025г., 26.02.2025г., 04.03.2025г., 05.03.2025г., 10.03.2025г. 11.03.2025г.,

17.03.2025г., 18.03.2025г., 24.03.2025г., 25.03.2025г., 31.03.2025г., 01.04.2025г.,

07.04.2025г., 08.04.2025г. Всички представени бонове касаят престой на територията на МБАЛ „Света Анна“ в гр. •••

Представените на л.31 фискални бонове, за които ищецът е твърдял, че установяват разходи за закупуване на бутилирана вода, действително доказват такива покупки, но на нито един не е отразена датата на издаване, с оглед на което не може да се формира извод, че разходите са извършени в процесния период.

По искане на всяка страна е разпитан по един свидетел – по искане на ищеца неговата съпруга •••а по искане на ответника неговата фактическа съжителка •••. С оглед на съпружеската съотв. фактическата връзка на свидетелите с всяка от страните, съдът преценява показанията по реда на чл.172 ГПК и самото доколкото те съответстват на други събрани в хода на производството доказателства.

В показанията си свид. •••излага, че с ищеца живеят на втория етаж на къщата в с. •••, където водоподаването е спряно на 17.02.2024г. и било възобновено на 21.06.2025г., като сочи, че ответникът Ц. Д. е прекъснал водоподаването. Излага, че са си купували вода, за да пият посудата си, прали си дрехите на обществена пералня. Според нея от носенето на тежки туби вода от съпруга й му се възобновило възпаление след операция на гениталиите, поради което му били изписани и допълнителни лекарства. Сочи, че нямат друго жилище в което да живеят. Излага, че съпругът й живее под напрежение, че може отново водата да бъде спряна. Посочва, че в двора има чешма, на която също водоподаването е било спряно и не знае дали има възможност да се изгради друг водопровод.

В показанията си свид. •••излага, че не живеят постоянно в имота на ул. „•••“, а го посещават само събота и неделя. Не е виждала ищеца да носи туби с вода. Сочи, че в двора има три чешми, водоподаването до две от които се регулира с кран и дори при спиране на водата на втория етаж, ще има вода до тях, която е годна и за пиене, като не знае дали чешмите замръзват през зимата. Сочи, че водата до втория етаж е била спряна, тъй като е имало теч от крана на първия етаж, но дори при прекъснатото водоподаване е имало вода на чешмите в двора. Счита, че от външната чешма могат да се монтират тръби до втория етаж, който да се водоснабдява.

От правна страна:

По иска по чл. 109 ЗС.

По иска по чл.109 ЗС в тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на имота- ет. 2 от къща в с. •••че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействиедействие по оставяне в затворено положение на водопроводен кран находящ се на ет.1, което е довело до прекъсване на водоподаването на ет. 2 от къщата;че това въздействие създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС).

Елементите от фактически състав на предявения иск, които е било в тежест на ищеца да установи, са отделени за безспорни с доклада по делото. Ответникът не е оспорвал, че е извършил действия по прекъсване на водоснабдяването на обитавания от ищеца втори етаж от съсобствената им къщата. В хода на процеса от изявленията на ищеца и водения от него свидетел, се установява, че водоподаването е възобновено през м.06.2025г., т.е. в хода на висящност на настоящото съдебно производство, образувано по искова молба, депозирана през м.04.2025г.

Преустановяване на неоснователните действия на ответника в хода на производството по делото, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да се отчетат като факт обуславящ отпадане на пасивната му материалноправна легитимация. Според практиката на ВКС по приложението на чл. 235, ал. 3 ГПК (напр. решение 253 от 18.01.2013 г. по гр. д. № 295/2012 г. на ВКС, II г. о., решение № 61 от 30.04.2010 г. по търг. д. № 741/2009 г. на ВКС, I т. о.), решението на съда трябва да отрази правното положение между страните по делото такова, каквото е то в момента на приключване на устните състезания, като вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, когато те са от значение за спорното право. В решение № 62/1.07.2015 г. по гр. д. № 339/2015 г. на ВКС, II г. о. е дадено тълкуване, че за да бъде уважен искът по чл. 109 ЗС, с който съдът дава търсената защита за нарушеното право на собственост от всяко неоснователно действие, което пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, собственикът следва да установи кое е действието, което препятства упражняване правото на собственост, кой е авторът на това действие и в какво се състои нарушението. Граматическото тълкуване на употребената глаголна форма, сочеща на резултат в сегашно време, изисква установяване на действието и съществуването му в рамките на висящия процес, както и наличието на връзка между конкретното неоснователно действие на ответника и обема на препятстване на упражняването на правото на собственост на ищеца от тези действия. Искът по чл. 109 ЗС е неоснователен, ако към момента на приключване на съдебното дирене действията, препятстващи упражняване на правото на собственост на ищеца или резултатът от тези действия не съществуват. В този смисъл е и решение № 48 от 16.08.2017 г. по гр. д. № 3809/2016 г. на ВКС, ІІ г. о. Това разрешение се поддържа и в актуалната практика на ВКС- пределение № 3174 от 21.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3965/2023 г., I г. о., ГК.

При изложеното, иска по чл.109 ЗС подлежи на отхвърляне, доколкото в хода на процеса неоснователното действие е преустановено.

По иска по чл.45 ЗЗД

По иска по чл. 45 ЗЗД: че действието на ответника е противоправно; че е довело до вреди за ищеца изразяващи се в 1. невъзможност да пере в домашни условия, поради което ищецът е ползвал обществена пералня; за да ползва обществената пералня е паркирал на платен паркинг 2. Липса на питейна вода, поради което ищецът е закупувал бутилирана такава; причинно - следствената връзка между поведението на ответника и вредите търпени от ищеца; размера на имуществените вреди – платени суми за обществена пералня, паркинг и бутилирана вода в сочения период; по отношение на неимуществените вреди – да докаже техния характер и интензитет вкл. че страда от заболяване изискващо специални хигиенни мерки.

В тежест на ответника е да докаже твърдението, че към момента на подаване на исковата молба респ. отговора й е налице водоподаване към ет. 2 от къщата; за какъв точно период от време е било спряно водоподаването към ет. 2.

Както бе посочено по-горе съдът намира за доказано противоправното поведение на ответника изразяващо се прекъсване на водоподаването на обитавания от ищеца втори етаж от съобствената между страните къща в с. ••••ато предизвиканото от ответника състояние на липса на достъп до водоподаване на етажа е продължило за периода 17.02.2024г. - 21.06.2025г.. По отношение на периода, конкретни твърдения са неведени от ищеца и водения от него свидетел, като те не са оспорени от ответника в открито съдебно заседание / ответникът е присъствал лично във всички о.с.з./ или писмено, поради което съдът го приема за установен.

Съдът е запознат с решение № 51 от 09.02.2009 г. по гр. д. № 4544 от 2007 г. на ВКС, Трето г. о., с което е прието, че след като с прекъсването на щранга се пречи на ищеца да упражнява вредоносно въздействие върху апартамента на ответника с течове от водопроводната инсталация, прекъсването на щранга не представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 от ЗС. С оглед събраните по настоящото дело доказателства съдът счита, че ответникът не е доказал твърдението си за наличие на течове от етажа на ищците, съответно за оправданост на извършеното от него прекъсване на достъпа на жилището на ищците до инсталациите за чиста вода и отпадни води. В тази посока са ангажираните от него свидетелски показания, които обаче преценени по чл. 172 ГПК не могат самостоятелно да обуславят извод за доказаност на твърденията, още повече, че фактическата съжителката на ответника твърди, че причина за спиране на водоподаването е била, че „шурти вода от крана“, т.е. авария на самия кран. Отделно следва да се посочи, че продължителността на състоянието на липса на вода според настоящият състав изключва правомерността на действията на ответника. Дори последният правомерно да е предприел действия по прекъсване на водоснабдяването, с оглед избягване на щети за собствения си имот / което не е безспорно доказано с допустими според ГПК доказателства/, то поддържането им за период повече от година без да предприеме активни действия вкл. чрез предявяване на съдебен иск за разрешаване на спора, превръщат същите в неоправдани с оглед правата на ищеца респ. в противоправни.

Съдът не възприема твърденията на ответника / наведени в първото о.с.з./, че за ищеца е съществувала възможност да се водоснабди от друго място вкл. да си изгради водопровод от източник на вода в двора на имота. Показанията на свид. ••• в тази посока съдът не съобразява, с оглед фактическата й връзка с ответника, както и при съобразяване, че за извеждане на извод за възможност за изграждане на канализация са необходими специални знания, каквито свидетелят не е твърдял и няма данни да притежава. Ответникът е направил искане на допускане на съдебна експертиза по този въпрос, което е оставено без уважение като преклудирано. Отделно, съдът счита, че не поведението на ответника не може да се оправдае дори при алтернативна възможност за изграждане на водопровод в обитавания от ищеца имот. Противоправността на действието на ответника не може да се изключи при възможност за водоснабдяване по алтернативен начин изискващ техническо решение и финансов ресурс от ищеца.

Действието на ответника е й виновно, тъй като съгласно чл. 45, ал.2 от ЗЗД, вината в гражданските отношения се презумира.

Липсата на водоподаване в жилищен имот е логична причина за невъзможността да се използва пералня, за чието функциониране е необходима такава, както и за води до липса на вода за обслужване на домакинството като цяло вкл. готвене и миене, задоволяване на хигиенни нужди както и невъзможност за достъп до питейна течаща вода.

Ищецът е ангажирал доказателства конкретно, че е извършил разходи за пералня, които установява по размер и период, като според представени фискални бонове е ползвана услуга „пране“ именно в процесния период с конкретно посочена стойност. С оглед на адресите на местонахождение на обществената пералня и паркинга, за който ищецът е заплащал престой се установява, че те са в близост / при използане на публични данни от интернет за местонахождението им/. В допълнение следва да се отбележи, че датите на предстой на автомобил на паркинг са на датите на които са издадени фискалните бонове за услугата „пране“ или на предходния ден, с оглед на което съдът също счита, че е налице връзка между тях.

По отношение на разходите за бутилирана вода, съдът намира иска за неоснователен, доколкото от представените разходни документи не се установява кога точно е извършена покупката респ. не може да се обуслови категоричен извод, че е извършена в процесния период. Съдът съобразява, че битулираната вода не е специфична стока респ. е възможно ищецът да е закупувал такава и преди процесния период и не във връзка с преустановеното водоподаване,

При изложеното иска за обезщетение на имуществени вреди следва да се уважи за 482,15 евро- обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в разходи сторени от ищеца вследствие действие на ответника по прекъсване на водоподаването до обитавания от ищеца имот, търпени в периода 17.02.2024г.- 21.04.2025г. и включващи 452,49 евро- разход за обществена пералня, 29,65 евро- разход за обществен паркинг и да се отхвърли за разликата над 482,15 евро до 582,46 евро т.е. за 100,31 евро- разход за закупуване на бутилирана вода за питейни нужди.

По отношение на иска за неимуществени вреди следва да се държи сметка, че самото осъзнаване от едно лице на обстоятелството, че определено негово право е нарушено и че то е подложено на ограничения в правната му сфера, представлява неприятно преживяване и само по себе си подлежи на обезщетяване. Несъмнено в случая, като последица от противоправните действия на ответната страна, изразяващи се в прекъсване достъпа на вода до имота на ищеца за последният се пораждат негативни изживявания състоящи се в осъзнаване, че е накърнено едно негово основно право - непосредствен достъп до течаща вода в жилището, чиято собственост той притежава. С това е било нарушена възможността на ищеца да поддържа в един общоприет вид личната си хигиена, като съдът не възприема твърденията на ищеца за специфични хигиенни изисквания, които е бил възпрепятстван да следва. Предписания за такива не се съдържат в представените по делото медицински документи, както и не се установяват от ангажираните свидетелки показания. Не се установява и медицинско състояние на ищеца да се е влошило в пряка причинно – следствена връзка с поведението на ответника, доколкото свидетелят излага пред съда собственото мнение, което не е подкрепено от медицински документи, като представения по делото амбулаторен лист от 07.02.2025г. /идентичен на л.23 гръб и л.85/ не установява влошаване на вече съществуващо заболяване, което влошаване да е във връзка с липсата на течаща вода или необходимост на носене тежки бутилки с вода.

Следва да се възприеме, че липсата на течаща вода в ползвания от него имот пряко е рефлектирало върху възможността на ищеца да поддържа лична хигиена в рамките на възприетите от обществото стандарти.

Настоящият състав счита, че ищецът е търпял като логична последица от липсата на вода, психическо напрежение от невъзможността да поддържа битова хигиена в дома си вкл. трудности във връзка с миене на съдове, готвене и почистване на имота.

За да определи конкретния размер на обезщетение съдът съобразява и продължителността на това състояния, а именно повече от година и четири месеца, т.е. значителен период, в които ищецът е търпял ежедневно ограничения, с оглед липсата на чиста течаща вода.

Т.е. ищецът е понесъл определен обем от неимуществени вреди, които с оглед характера на увредата настоящия съдебен състав оценява съобразявайки нормата на чл. 52 ЗЗД на сумата в размер от 2000 евро. Искът за разликата над 2000 евро до 2556,46 евро следва да се отхвърли.

По разноските:

При този изход на спора и на осн. чл.78, ал. 1 и ал.3 ГПК право на разноски имат и двете страни съразмерно с уважената респ. отхвърлената част от исковете.

Съдът намира, че в полза на ищеца следва да се присъдят разноски и по иска по чл.109 СК, въпреки неговото отхвърляне, доколкото изхода на спора е обусловен от действие извършено от ответника в хода на производството и съобразено на осн. чл.235, ал.3 ГПК. Ответникът е дал повод за образуване на съдебното производство, доколкото съдът заключи, че е извършил противоправно действие.

Ищецът е доказал заплащане на следните разноски: 766,94 евро- адвокатско възнаграждение / като съдът намира, че равна част от него се дължи за иска по чл.109 ЗС и иска по чл.45 ЗЗД – по 383,47 евро, доколкото няма изрична уговорка в договора за правна защита да се дължи конкретен размер на възнаграждението на всеки иск/, 2,56 евро- такса за съдебно удостоверение и 21,47 евро- такса за заверени преписи от документи представени по делото като писмени доказателства.

Съразмерно с уважената част от исковете / при съобразяване, че по иска по чл.109 СК съдът присъжда изцяло адвокатско възнаграждение от 383,47 евро, а по иска по чл.45 ЗЗД се дължат разноски от 322,24 евро съразмерно/ ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца 705,71 евро.

Ответникът не е направил искане и не е доказал заплащането на разноски, поради което такива не му се присъждат.

По изложените съображения съдът