Решение № 77 от 7.6.2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 47/2024 г.

С Присъда № 28/15.11.2023 г. по НОХД № 286/2023 г. на Окръжен съд – Велико Търново подсъдимият П. Й. П. е признат за виновен в това, че на 31.07.2019 г. в гр. Свищов държал повече от три археологически обекта, по смисъла на чл. 146 от ЗКН, които не били идентифицирани и регистрирани по съответния ред, съобразно чл. 97, ал. 3, вр. с чл. 96, ал. 2 от ЗКН и § 6 от ПЗР на ЗКН, а именно – 35 бр. археологически обекта на стойност 413 лева, поради което и на основание чл. 278, ал. 6, пр. 2, алт. 2 вр. с чл. 36, чл. 54, ал.1 и чл. 57, ал. 2 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 3 000 лева.

Подсъдимият П. Й. П. е признат за виновен и в това, че на 31.07.2019 г. в с.

Козловец, общ. Свищов противозаконно държал оръдие – металотърсач, нерегистрирано по реда на чл. 152, ал. 2 и чл. 147, ал. 6 и §16 от Закона за културното наследство, във връзка с чл. 30 и чл. 31 от Наредба № Н-00-0001 / 14.02.2011 г. на Министерство на културата за извършване на теренни археологически проучвания и на основание чл.277а, ал.7, пр. 2-ро от НК вр. с чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на шест месеца на лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия П. Й. П. е определено едно общо наказание от шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за три години. На основание чл. 23, ал. 3 НК е присъединено към общото наказание и наказанието глоба в размер на 3000 лева.

Със същата присъда подсъдимият П. М. Л. е признат за виновен в това че на 31.07.2019 г. в с. Козловец, общ. Свищов държал повече от три археологически обекта по смисъла на чл. 146 от ЗКН, които не били идентифицирани и регистрирани по съответния ред, съобразно чл. 97, ал. 3, вр. с чл. 96, ал. 2 от ЗКН и §6 от ПЗР на ЗКН - 6 броя археологически обекта на стойност 720 лева, поради което на основание чл. 278, ал. 6, пр. 2, алт. 2, вр. чл. 36, чл. 54 и чл. 57, ал. 2 НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 3000 лева.

Подсъдимият П. М. Л. е признат за виновен и в това, че на 31.07.2019 г. в с.

Козловец, общ.Свищов противозаконно държал оръдие – металотърсач, нерегистрирано по реда на чл. 152, ал. 2 и чл. 147, ал. 6 и §16 от ЗКН във връзка с чл. 30 и чл. 31 от Наредба № Н-00-0001 от 14.02.2011 год. на Министерство на културата за извършване на теренни археологически проучвания, за което знаел, че е предназначено и послужило за търсене на археологически обекти, поради което и на основание чл. 277а, ал. 7, пр. 2-ро от НК и чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия П. М. Л. е определено едно общо наказание от шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим. На основание чл. 23, ал. 3 НК е присъединено към общото наказание и наказанието глоба в размер на 3000 лева.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и е присъдил направените разноски по делото.

Подадена е въззивна жалба от адвокат С. С., в качеството му на защитник на подсъдимите П. П. и П. Л. против присъдата. Наведено е оплакване за неправилност на присъдата, поради неправилно приложение на материалния закон. Според защитника, подсъдимите не са осъществили от обективна и субективна страна съставите на престъпленията по чл. 278, ал. 6, пр. 2 НК и по чл. 277а, ал. 7, пр. 2 НК. На следващо място е наведено оплакване за явна несправедливост на наложените наказания на подсъдимите, тъй като са завишени и неотговарят на установените в чл. 36, ал. 1 НК цели на наказанието. Молят да се отмени присъдата, като се постанови друга такава, с която да се оправдаят изцяло подсъдимите по обвинението за извършени престъпления. Алтернативно се прави искане за изменение на присъдата, като се намали размера на наложените наказания на двамата подсъдими.

Подадено е и допълнение към въззивната жалба с подробно развити съображения в подкрепа на наведените оплаквания.

Представителят на Апелативна прокуратура – Велико Търново оспорва жалбата. Счита, че от събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че подсъдимите са извършили престъпленията, за които са били осъдени от първата инстанция. Прокурорът счита фактическата обстановка по делото за изяснена, правните изводи на съда за правилни, законосъобразни и мотивирани. Моли да се потвърди присъдата, а жалбата да се остави без уважение.

В съдебно заседание адвокат С. и подсъдимите П. П. и П. Л. поддържат въззивната жалба и допълнителното изложение към нея. Излага доводи за необоснованост на постановената присъда. Същата почивала на предположения и индиции, а двамата подсъдими били осъдени, защото в миналото са били осъждани за подобни престъпления. Посочва се, че обвинението не е доказано по категоричен начин. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подсъдимите да бъдат признати за невинне по обвинението за извършени престъпления. Алтернативно се прави искане за намаляване на наложените наказания.

В правото си на последна дума подсъдимият П. П. моли да бъде оправдан. В правото си на последна дума подсъдимият П. Л. иска да се отмени присъдата на окръжния съд и да бъде оправдан.

Въззивният съд, като обсъди наведените оплаквания в подадената жалба, становището на страните, събраните по делото доказателства и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда на основание чл. 313 и чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Подадената жалба е частично основателна. При извършената служебна проверка се констатира, че първоинстанционният съд е постановил атакуваната присъда при обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото, като е събрал относимите и допустими доказателства за обстоятелствата, включени в предмета на доказване, очертан с внесения обвинителен акт. Спазен е процесуалния ред при събирането и оценката на доказателствата, гарантиращ тяхната годност. Въз основа на задълбочен анализ на събраните по делото доказателства законосъобразно и обосновано е установена фактическата обстановка, като изводите по фактите се възприемат изцяло от настоящата инстанция.

Въззивният състав, след като извърши и собствен анализ на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие пред първостепенния съд, възприема изведеното от първостепенния съд от фактическа страна, а именно:

Подсъдимият П. Й. П. е роден на 01.03.1968 г. в гр. Свищов, област В.Търново.

Същият е с постоянен адрес гр. Свищов, област В.Търново, ••••••••••. Подсъдимият е български гражданин. Същият има средно образование, Подсъдимият не е женен. Същият не работи.

Подсъдимият е реабилитиран по право. Видно от приложената справка за съдимост, подсъдимият П. П. е осъден с присъда по НОХД № 492/2013 г. на ОС –В. Търново за извършени престъпления по чл. 278, ал.6 от НК и по чл. 277а, ал. 7 НК. На основание чл. 23 от НК му е определено общо наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнението е било отложено за срок от три години. Присъдата е влязла в сила на 19.12.2014г.

Подсъдимият П. М. Л. е роден на 13.02.1970 г. в гр. Свищов, област В.Търново.

Същият е с постоянен адрес в с. Козловец, област В.Търново, ••••••••. Същият е български гражданин. Има завършено средно образование. Подсъдимият не е женен, Същият е пенсионер по болест. Подсъдимият е осъждан както следва:

Подсъдимият П. Л. е осъден с влязла в сила на 15.12.1999 г. присъда по НОХД № 192/1999 г. на РС – Свищов за извършени две престъпления по чл. 197, ал.3 вр. с чл. 195, ал.1, т. 4 и т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК. На основание чл. 23 от НК му е наложено общо наказание от четири месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено за срок от три години.

Подсъдимият П. Л. е осъден с присъда по НОХД № 492 /2013 г. на ОС - В.Търново за извършени престъпления по чл. 278, ал.6 НК и по чл. 277а, ал. 7 НК. На основание чл. 23 от НК му е наложено общо наказание в размер на една година лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено за срок от три години и глоба в размер на 3000 лв. Присъдата е влязла в сила на 19.12.2014 г. Подсъдимите П. П. и П. Л. били известни на органите на МВР Свищов по линия на осъществявана дейност, свързана с търсенето и намирането на движими културни ценности.

В землището на с.Козловец било регистрирано като недвижима културна ценност селище Нове, находящо се в местност „Ирима“, РК 10005568 м АИС на АКБ. Същото било от римската епоха от I-III в., в което се били заселили ветерани от Първи италийски легион след пенсионирането им от военна служба.

През 90-те години на XX в. това селище, както и други недвижими културни обекти в землището на с.Козловец били подложени на ударно риголване със земекопна техника в търсене на движими културни ценности от благороден метал, поради което били унищожени всякакви останки от древна архитектура, строителство и занаяти.

През периода 2015 - 2019 г., нито преди този него в селището в м. „Ирима“ не били извършвани консервационни и реставрационни дейности. През западната му част преминавало трасето на преносния газопровод Павликени — Свищов, поради което били проведени спасителни разкопки за времето от 13 октомври до 25 ноември 2018 г. и от 25 март до 13 юни 2019 г. През 2019 г. подсъдимият П. Л. бил член на Българска Национална федерация по метал детектинг.

През лятото на 2019 г. в РУ на МВР Свищов постъпила оперативна информация, че подсъдимите П. и Л. извършвали „иманярска“ дейност, свързана с търсенето на движими културни ценности в римското селище в местността „Ирима" в землището на с.Козловец, община Свищов.

На 31.07.2019 г. в РУ на МВР гр. Свищов отново била получена оперативна информация, че около 12: 30 ч. подсъдимите П. и Л. с лек автомобил марка „Форд", модел „Ескорт", комби, с рег.№ ВТ 60•••• заминали към местността „Ирима", като носели металотърсачи и лопати.

За проверка на получената информация била сформирана група от служители към РУ на МВР гр.Свищов, която се състояла от св. Й. Й., А. П., И. И. и В. Л.. На първите трима служебно им било известно, че подсъдимите били осъждани за държане на културни обекти, които не били идентифицирани и регистрирани по съответния ред. На св. Й. и И. им било известно, че в местността „Ирима" били извършвани „спасителни“ археологически разкопки във връзка с преминаващо трасе на строящ се газопровод.

Около 13.00 ч. същия ден св. Й. и св. И. организирали наблюдателен пост в края на с.Козловец в близост до стопанския двор, покрай който минавал пътя между селото и местността „Ирима". През това време св. Г. и св. Л. осъществявали наблюдение на дома на подсъдимия Л. на •••••••• в с. Козловец.

Около 18: 20 ч. по пътя, където се намирали свидетелите Й. и И., в посока от местността „Ирима“ към селото се задал лек автомобил „Форд", модел „Ескорт" с рег. № ВТ 60••••. Полицейските служители го спрели за проверка. Автомобилът бил управляван от подсъдимия Л.. До него на предната седалка седял подсъдимия П.. На задната седалка имало металотърсачи и лопати. Св. Й. попитал дали имат в тях културни ценности, ако имат такива да ги предадат. Подсъдимият П. Л. извадил предмет, наподобяващ метална апликация. Подсъдимият П. извадил два предмета, наподобяващи монети, кръговиден метален предмет, както и два броя корозирали метални предмети. Единият от тях бил с цилиндрична форма, а другия с удължена форма с налепи от земна маса. Вещите били поставени на тавана на лекия автомобил.

Около 18: 30 ч. св. Г. и св.Л. били извикани по телефона да отидат на мястото, където бил спрян лекия автомобил за проверка от св. Й. и И., за да им окажат съдействие. При пристигането си св. Г. и Л. също видели спрения за проверка автомобил, намиращите се в него два броя металотърсачи и лопати, както и поставените вещи върху тавана му. Подсъдимите били с прашни дрехи и с уморен вид.

Св. Й. провел разговор с двамата подсъдими във връзка с получената информация, че извършват иманярска дейност. Подсъдимият Л. заявил, че си е научил урока от предишния път и криел всичко намерено в т.нар. „римска каса". Този израз „римска каса“ бил използван сред „иманярите“ жаргон, който означавал, че намерените ценности са укрити /заровени/ в земята на места, които само те знаели. На мястото била извикана дежурна оперативна група.

На 31.07.2019 г. в с.Козловец за времето от 19: 30 ч. до 20: 20 ч. било извършено при условията на неотложност претърсване в лекия автомобил „Форд", модел „Ескорт" с рег.№ ВТ 60••••. Съставен бил протокол на основание чл.161, ал.2 от НПК, който в впоследствие бил одобрен от първостепенния съд. Поставените върху тавана на автомобила два предмета, наподобяващи монети, били обозначени - ВД № 1, серия Д4070. Двата корозирали метални предмета - единият с цилиндрична форма, а другият с удължена форма с налепи от земна маса били обозначени - ВД № 2, серия Д 4069 били описани и иззети.

От задната седалка на автомобила в два плетени чувала се намирали детектор за метал марка „Minelab Exploher XS“ с фаб.№ ХА 07400, обозначен - ВД № 3, серия Д 4068, три броя батерии с надписи "Мinelab Exploher ", които били обозначени ВД - № 4, серия Д4067. На пода между седалки била открита и иззета черна метална лопата с оранжева пластмасова дръжка и надпис „Fiskrs", поставена в плетен чувал, обозначена ВД № 5 - серия Д 4066. На същото място била открита и иззета лопата със скъсена дръжка с обща дължина 0, 80 м., както и черна, метална конструкция с оранжева пластмасова дръжка, обозначена - ВД № 6, серия Д4065. На задната седалка бил открит и иззет разглобен на две детектор за метал, чиято долна част се намирала върху седалката, а горната част с прикрепено към нея устройство с надпис върху него „New Fоrсе Silent", поставен в раница опряна до долната част, който бил обозначен, като ВД № 7, серия Д 4064.

На 31.07.2019 г. за времето от 20: 30 ч. и до 21: 50 ч. в с. Козловец било извършено претърсване в къща на ••••••••, обитавана от подсъдимия П. Л.. Св. Л. останал с подсъдимия П. отвън пред къщата, а всички други влезли в нея. Претърсването било извършено в присъствие на поемните лица св. В. Г. и Б. Л.

Подсъдимият П. Л. заявил пред св. Й., св. Г. и св. И., че обитавал една стая от втория етаж на къщата, а през зимните месеци и стая, която се намирала в приземния етаж, за който се влизало през отделен вход. За следственото действие бил изготвен протокол за претърсване и изземване от 31.07.2019 г., съставен на основание чл.161, ал.2 от НПК, който бил одобрен от първостепенния съд, както и бил изготвен фотоалбум / л. 130 – 138 от т. І ДП/. В западната част на жилището бил установен отделен вход, като през входната му врата се влизало в коридор. От него се влизало в стая, в която в шкаф на южна стена били открити девет патрони за огнестрелно оръжие, които били иззети. Върху шкаф в югоизточната част на стаята били намерени и иззети седем броя монети и един брой пръстен, обозначени ВД № 2, серия Д4068. В същата стая била намерена книга със заглавие „Нумизматика на България". От шкаф в югоизточния край на стаята в бяла пластмасова кутия бил открит и иззет метален предмет със стилизирано изображение на цвете обозначен, като ВД № 3, серия Д4061.

На приземния етаж имало две стаи, едната от които се обитавала от св. Д. Л. - брат на подсъдимия П. Л.. В западната част се намирала втората стая, която подсъдимият Л. посочил, че използва. В югоизточния й ъгъл имало маса, върху която били открити и иззети метален остър предмет с връх, кръгъл метален предмет с камък с червеникав цвят и кръгъл предмет с три отвора в него. Същите били иззети и обозначени, като ВД № 4, серия Д4060. В стаята от вътрешната страна на вратата на закачалка имало окачено черно яке. Във вътрешния му джоб св. И. И. открил метален предмет с връх и два броя предмети, наподобяващи монети. Предметите били иззети и обозначени, като ВД № 5, серия Д4059.

Подсъдимият Л. присъствал при претърсването и изземването, като на няколко пъти пред всички присъстващи на претърсването, включително и поемните лица заявил, че нищо няма да намерят, тъй като всичко било в така наречената „римска каса", защото си е научил урока.

На 31.07.2019 г. в гр.Свищов за времето 22: 30 ч. до 23: 10 ч. било извършено претърсване и изземване в апартамент, обитаван от подсъдимия П. П., намиращ се на •••••••••. Жилището с състояло от два апартамента с № 5 и № 6, които били взаимно свързани, но били запазени външните им входни врати. Жилището се ползвало от подсъдимия П., от неговата сестра и майка му - св. В. П.а. Подсъдимият П. посочил на св. Й. Й., че живее в апартамента № 6 и ги завел в тази част на жилището. Полицейските служители установили, че първият е регистриран на посочения адрес.

При извършването на следственото действие присъствали като поемни лица св.

В. В. и И. Н.. Изготвен бил протокол за претърсване и изземване от 31.07.2019 г., съставен на основание чл.161, ал.2 от НПК, придружен с фотоалбум. Видно от съдържанието на изготвения протокол, били намерени и иззети веществени доказателства, както следва:

В апартамент № 6 се влизало от западния край на стълбищна площадка през входна врата. След нея се намирал коридор, ориентиран по дължината от изток на запад. В западния край на коридора имало обособен килер. На рафт на южната му стена били открити и иззети три кръстовидни предмета, които били обозначени - ВД № 1, серия Д 4058. На северен рафт в същото помещение в картонена чашка били намерени 33 бр. предмети, наподобяващи монети, които били иззети и обозначени, като ВД № 2, със серия Д4057. При откриването на предметите в картонената чашка подсъдимият П. заявил пред св. Й. и Г., че си били оправдали посещението, като постигнали целта си. Първият заявил, че тези монети и предмети били в дома му от много време и дори бил забравил, че се намират в дома му и били в него.

В хода на досъдебното производство били извършени огледи на веществените доказателства, означени със серия Д4058, ВД № 1, Д4057, ВД № 2. Съставен бил протокол от 07.08.2019 г. и фотоалбум към него / л. 144-148 от т.І от ДП/.

Оглед бил извършен на веществените доказателства, обозначени със серия Д4062, ВД № 2, серия Д4061, ВД № 3, серия Д4060, ВД № 4, серия Д4059, ВД № 5. Съставен бил протокол от 07.08.2019 г. и фотоалбум към него / л. 149-152, т.І от ДП/.

Извършен бил и оглед на веществените доказателства, обозначени със серия Д4070, ВД № 1, серия Д4069, ВД № 2, като бил съставени протокол от 07.08.2019 г. и фотоалбум към него / л. 153-154, т.І от ДП/.

По делото било изготвена техническа експертиза на двата броя технически средства. От заключението се установява, че всяко едно от двете технически средства представлява уред от тръбна конструкция, притежаващ панел с бутони и накрайник - детекторна сонда, обозначени със серия Д 4064, ВД № 7 и Д 4068, ВД № 3.

Вещото лице е посочило, че вещественото доказателство, обозначено със серия Д 4064, ВД № 7 представлява черен на цвят уред, тръбна конструкция с дървена телескопична част със захват за детекторна глава, панел с бутони - кутия с електронна част на уреда с надпис „Silent newforse", с кръгъл накрайник -детекторна глава 27 см. Устройството има вградена звукова сигнализация и изход за слушалки, ръчен контрол и управление и ръчна настройка за режимите на работа.

Вещественото доказателство, обозначено със серия Д4068, ВД № 3, е бял на цвят уред с тръбна конструкция, с черна телескопична част, панел с бутони- кутия с електронна част на уреда с надпис „Minelab Exploher XS", с черен кръгъл DD накрайник- детекторна глава 34 см. LBD дисплей за визуализация избора на режими за контрол и управление, менюта с режим на работа и с фабричен № ХА07400. Уредът разполагал с вградена звукова сигнализация и изход за слушалки, ръчен контрол и управление и ръчна настройка за режимите на работа.

Експертът, след извършен оглед на техническите средства приема, че същите представляват металотърсачи /детектори за метал/. Визуално, конструкционно, технически и по предназначение отговарят на метални детектори - металотърсачи. Същите са със здрав външен вид позволяващ употребата им. Не са констатирани външно прекъснати кабели, както и че отделните им компоненти били на местата си.

За установяване на изправността на електронната им част и годността им за употреба по предназначение металотърсачите били изпробвани за откриване на метални предмети от различен произход - черни и цветни метали. В резултат на осъществени пробни замервания, експертът е установил, че двата броя металотърсачи са годни, с наличие на следи от нормална употреба и в добро състояние. След стартирането им, същите влезли в режим на работа. При преминаване на сондите им над метал, двата уреда отчитат и подават сигнал за наличие на метален предмет. Въз основа на осъществените изследвания вещото лице прави извод, че двата броя металотърсачи, обозначени съответно със серия Д4064, ВД № 7 и Д4068, ВД № 3 са технически изправни и годни за употреба по предназначение. Същите може да послужат и за търсене на археологически обекти с метален характер, ако са изправни и годни за употреба.

По делото е приобщено заключение на съдебно- балистична експертиза на деветте броя патрони за огнестрелно оръжие, корозирали обозначени серия Д 4063, ВД № 1. Видно от заключението на същата е, че патроните са калибър 40 Smit§Wesson, оригинално заводско производство, предназначени за стрелба с огнестрелно оръжие - пистолет „Glоск", пистолет Smit§Wesson, автомати „Неckler&Косh и др. Същите представляват боеприпаси.

По делото е приобщено заключение на балистична експертиза № 19/БАЛ -195.

Обект на изследване са били отново деветте броя патрони за огнестрелно оръжие. След проведена експериментална стрелба, експертът е посочил, че представените му 9 броя фабрично произведени патрони калибър 40 Smit§Wesson, предназначени за стрелба с пистолети и картечни пистолети калибър 40 Smit§Wesson, два броя от тях са били годни за употреба по предназначение и съгласно чл.7, ал.1 от ЗДБВВПИ и представляват боеприпаси за огнестрелно оръжие, като останалите 7 броя не са били годни за употреба по предназначение.

По делото е приобщена историко - археологическа експертиза, изготвена от вещото лице д-р С. М.. Същият е изследвал 57 броя вещи, като извършило идентификация и описание предметите в експертизата. При това е създадена номерация на предметите, състояща се от една римска и две арабски цифри. Арабските цифри отговарят на номера на веществените доказателства, въведени при тяхното изземване и както били описани в постановлението за назначаване на експертизата, а римската цифра към всеки изследван предмет бил добавен от вещото лице. С I са означени предметите иззети от лек автомобил „Форд Ескорт" с рег. № ВТ 60••••, с II са означени иззетите предмети от имот с адрес с. Козловец, •••••••• и с III са означени иззетите предмети от апартамент в гр. Свищов, •••••••••.

В заключението е посочено, че от изследваните 57 броя вещи, характеристики на движими културни ценности, по смисъла на чл.7 от Закона за културното наследство /ЗКН/ притежават 41 броя предмети.

В жилището на П. Л. са открити и иззети: № ІІ.4.2 част от бронзов пръстен, с датировка средновековна епоха от ХІІ -ХІІІ в., представляващ касета от пръстен с червено полусферично камъче на стойност 5 лв.; № ІІ.2.7 - 1 бр. сребърна монета, Полша, датировка Сигизмунд III /1587-1632 г./ с диаметър 1, 7 см. на стойност 5 лв.; № ІІ.4.3- 1 бр. бронзов коланен разпределител с датировка средновековна епоха от ХІІ – ХVІІ век с диаметър 2, 8 см. на стойност 10 лв.; № ІІ.5.1 - бронзова брадва с датировка от бронзовата епоха (3000- 1200 г. пр.Хр.) с размер 9, 6 -3, 4 см. на стойност 600 лв.; № II.5.2 - монета фуре (медно ядро с покритие от сребърно фолио), Римска империя, с датировка Елагабал (218-222 год.) с диаметър 1, 95-2, 2 см. на стойност 40 лв.; № ІІ.5.3-1 - бронзова монета, Римска империя, с датировка Йовиан (363-364 год.), с диаметър 2, 1- 2, 0 см. на стойност 60 лв. Общата им оценка възлиза в размер на 720 лв.

В жилище на подсъдимия П. П. са открити и иззети: № ІІІ.1.2- оловна апликация, с датировка от възрожденската епоха от ХVІІІ-ХІХ век, с диаметър 2, 2 см. на стойност 5 лв.; № ІІІ.1.3- бронзов обков, с датировка от възрожденската епоха от ХVІІІ-ХІХ век, с размери 3, 7-2, 0 см. на стойност 5 лв.; № ІІІ.2.1 - бронзова монета, Римска империя, град Хадрианопол, с датировка II- ІІІ век, с диаметър 2, 8-2, 75 см. на стойност 100 лв.; № ІІІ.2.2 - бронзова монета, Римска империя, с датировка ІІ- ІІІ век, с размери 2, 6- 2, 75 см. на стойност 50 лв.; № ІІІ.2.3 -една бронзова монета, Римска империя, с датировка 295-313 год. с диаметър 2, 65 см. на стойност 20 лв.; № ІІІ.2.4 -1 бр. монета от сребърна сплав, Римска империя, с датировка Елагабал 218- 222 год., с диаметър 2, 1-2, 2 см. на стойност 50 лв.; № ІІІ.2.5 -1 бр. бронзова монета, с неопределена датировка - антична или средновековна епохи от І-ХV век, с диаметър 2, 15-1, 9 см. на стойност 2 лв.; № III.2.6 -1 бр. сребърна монета, Римска империя, с датировка 193-235 год., с диаметър 175-1, 9 см. на стойност 30 лева; № III.2.7 -1 бр. сребърна монета, Римска империя, с датировка II-III век, с диаметър 1, 75-1, 85 см. на стойност 30 лв.; № III.2.8 -1 бр. монета, Римска империя, с датировка І- ІV век, с диаметър 1, 85-2, 05 см. на стойност 20 лв.; № III 2.9-1 бр. бронзова монета, Римска империя, с датировка I-IV век, с диаметър 1, 75-1, 85 см. на стойност 2 лв.; № III.2.10 -1 бр. монета, Римска империя, с датировка 1-IV век, с диаметър 1, 75- 1, 85 см. на стойност 2 лв.; № III.2.11 -1 бр. бронзова монета, Римска империя, с датировка Констанций II - 324-361 г., с диаметър 1, 7-1, 75 см. на стойност 15 лв.; № III.2.12 -1 бр. бронзова монета, неопределена датировка - антична или средно епоха от І- ХV век, с диаметър 1, 6-2, 0 см. на стойност 2 лв.; № III.2.13 -1 бр. бронзова монета, Римска империя, с датировка IV-V век, с диаметър 1, 5- 1, 45 см. на стойност 2 лева; № III.2.14 - 1 бр. бронзова монета, Римска империя, с датировка II-III век, с диаметър 1, 75-1, 85 см. на стойност 5 лв.; № III 2.15 -1 бр. бронзова монета, Римска империя, с датировка от ІV-V век, с диаметър 1, 5 см. на стойност 2 лв.; № III.2.16 -1 бр. бронзова монета, Римска империя, с датировка IV-V век, с диаметър 1, 55- 1, 7 см. на стойност 2 лв.; № III.2.17 -1 бр. бронзова монета, Римска империя, с датировка IV-V век, с диаметър 1, 45-1, 55 см. на стойност 2 лв.; № ІІІ.2.18 -1 бр. бронзова монета, с неопределена датировка - антична или средна епохи (V в. пр. Хр. - ХV в. сл. Хр.), с диаметър 1, 65-1, 7 см. на стойност 2 лв.; № III.2.19 -1 бр. бронзова монета, Римска империя, с датировка Константинова династия (335-340 г.), с диаметър 1, 3-1, 5 см. на стойност 10 лв.: № III.2.20 -1 бр. бронзова монета, Римска империя, с датировка ІV-V век, с диаметър 1, 75-1, 65 см., на стойност 2 лв.; № III.2.21 -1 бр. бронзова монета, Римска империя, с датировка Константинова династия (335-340 година), с диаметър 1, 45- 1, 35 см. на стойност 10 лв.; № III.2.22 - 1 бр. бронзова монета, Римска империя, с датировка IV-V век, с диаметър 1, 6-1, 7 см. на стойност 2 лв.; № III.2.23 -1 бр. бронзова монета, Римска империя, с датировка IV-V век, с диаметър 1, 5-1, 55 см. на стойност 2 лв.; № III.2.24 -1 бр. бронзова монета, Римска империя, с датировка IV-V век, с диаметър 1, 65 см. на стойност 2 лв.; № III.2.25 -1 бр. бронзова монета, Римска империя, с датировка IV-V век, с диаметър 1, 3-1, 6 см. на стойност 2 лв.; № III.2.26 -една бронзова монета, Римска империя, с датировка IV-V век, с диаметър 1, 7-1, 6 см. на стойност 2 лв.; № III.2.27 -1 бр. бронзова монета, Римска империя, с датировка IV-V век, с диаметър 1, 45-1, 5 см., на стойност 2 лв.; № III.2.28 - бронзова монета, Римска империя, с датировка Константинова династия (330-335 год.), с диаметър 1, 65-1, 7 см. на стойност 10 лв.; № III.2.29 -1 бр. бронзова монета, Римска империя, с датировка IV-V век, с диаметър 1, 55 см. на стойност 5 лв.; № III.2.30 -бронзова монета, Римска империя, с датировка Константинова династия (335-361 год.), с диаметър 1, 55-1, 5 см. на стойност 10 лв.; № III.2.31 -бронзова монета, Римска империя, с датировка IV-V век, с диаметър 1, 5 см. на стойност 2 лв.; № III.2.32 - бронзова монета, Римска империя, с датировка IV-V век, с диаметър 1, 55- 1, 65 см. на стойност 2 лв.; № II.2.33 бронзова монета, Римска империя, с датировка IV-V век, с диаметър 1, 45 см. на стойност 2 лв. Общата им оценка е в размер на 413 лв.

В заключението си експертът е разпределил по епохи 41 броя предмети, които имат характеристиките на ДКЦ по смисъла на чл.7 от ЗКН, като от бронзовата епоха това е брадва № ІІ 5.1. От античната епоха са 35 броя монети с № II 5.2 и № II 5.3, както и от III 2.1 до III 2.33. От средновековната епоха е полската сребърна монета с № ІІ 2.7. От възрожденската епоха са обекти с № II 4.2, № II 4.3, № III 1.2 и № III 1.3.

На следващо място вещото лице е посочило, че предметите от бронзовата, античната и средновековната епохи са общо 37 броя ДКЦ и са археологически обекти по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗКН, както и че 16 броя предмети нямат характеристики на ДКЦ.

Експертът приема, че от представените 57 бр. оригинални предмети от съответната епоха са 50 вещи. Това били 41 броя обекти, които са ДКЦ, съгласно ЗКН и 9 броя от предметите, които нямат такива характеристики. Към групата на оригиналните предмети, които представляват ДКЦ е определена монета с № II 5.2. Според вещото лице, тази монета представлява фуре - научен термин за монета с ядро от един метал и с покритие от фолио от друг метал (сребро или злато). Изследваната монета № II.5.2 е с бронзово ядро и покритие от сребърно фолио. Същата представлява комбинация от аверсен иреверсен монетни типове на римския император Елагабал /218 -222 г./. Вещото лице е посочило, че в съвременната нумизматична наука съществували различни хипотези какво представляват монети фуре. Експертът приема, че те са оригинали от съответната историческа епоха, в която са произведени и съответно имат характеристики на ДКЦ.

На следващо място експертът констатира, че всички оригинални предмети, които имат характеристики на ДКЦ, според ЗКН и тези които нямат такива качества са претърпели изменения в течение на времето. Всички предмети имат следи, че са престояли в земята и са извадени оттам, за което свидетелстват частично или изцяло запазени налепи с пръст както и различен по вид патина и корозия на металните предмети. Някои от изследваните предмети са частично отчупени или наранени във времето, в което са използвани. Установени са и следи от частично износване или изтриване, което било резултат от тяхната утилитарна употреба. Установено е, че малък брой от предметите носят и следи от съвременни намеси, като одрасквания, като се изказва вероятност, че са получени при тяхното изваждане от земята.

Според вещото лице, всички изследвани предмети, които имат характеристики на ДКЦ могат да бъдат ползвани за различен по характер научни изследвания - исторически, археологически, художествени, технологически и др. Експертът е посочил, че сред предметите, които са определени като ДКЦ няма такива, които да имат особено висока научна или художествена стойност. Не са идентифицирани ДКЦ, които да имат качества съгласно чл.54, ал.2 от ЗКН, за да бъдат предложени за определяне статут на национално богатство.

На последно място, въз основа на настоящото физическо състояние и чрез сравнение на продажните цени на подобни културни ценности, експертът е направил индивидуалната оценка на културните ценности, като е посочена конкретната цена на всеки от изследваните предмети с идентификация и описание на изследваните предмети.

По делото е приобщено като доказателство препис от Постановление № 99 /02.11.2015 г. на ТД на НАП В.Търново. От същото е видно, че след проведена публична продажба - търг с тайно наддаване, с което П. Й. П. е бил обявен за купувач на група движими вещи с № 103/15-3, между които и метолотърсач „Ехрlorer XS" /„Ехрlorer XS Minelab/ ХА 07400". Същият е бил отнет от подсъдимия с присъда по НОХД № 492/2013 г. на ВТОС в полза на държавата на основание чл.53, ал.1 от НК вр. с чл.278, ал.7 от НК.

По делото е приобщена като доказателство справка издадена от Министерство на културата, от която се установява, че П. М. Л. е подал заявление № 94-00- 1129/ 23.06.2015 г. за вписване в регистъра по чл.152, ал.2 от ЗКН на металдетектор, който е без марка, модел и сериен номер. Заявителят е получил отказ за регистрация с писмо № 94-001129 /26.06.2015 г. Такова заявление с № 94-00- 1606 /26.09.2016 г. било подадено и от подсъдимия П. П. за вписване в регистъра по чл.152, ал.2 от ЗКН на металдетектор, марка „Minelab", модел „Ехрlorer XS". Заявителят е получил отказ за регистрация с писмо № 94-00-1606 /29.06.2016 г. В справка е посочено, че двамата подсъдимия не са подавали заявления за издаване на разрешения за теренни археологически проучвания и съответно такива не са им били издавани.

По делото са приобщени писма, издадени от всички регионални исторически музеи в страната. От същите се установява, че подсъдимите П. Л. и П. П. не са подавали заявления за идентификация и регистрация на движими културни ценности /археологически обекти съобразно чл.97, ал.3, вр. с чл.96, ал.2 от ЗКН и § 6 от ПЗР на ЗКН.

По делото е приобщено заверено копие на Уведомление по чл. 93, ал. 1 от ЗКН, издадено от подсъдимия П. Л. на 28.07.2019 г. и адресирано до директор на исторически музей в гр. Свищов.

Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателствени източници, които са показанията на свидетелите Й. Й., А. П., В. Л., И. И., И. Н., В. В., В. Г., З. З., Д. Л. и В. П.а, от експертните заключения по изготвените и приети техническа и историко - археологическа експертизи, както и от приложените писмени и веществени доказателства. Въз основа на така събрания доказателствен материал се налага категоричен извод относно извършването на деянията, авторството и вината на подсъдимите.

По делото е категорично установено, че подсъдимите са се занимавали с търсене на предмети от различни епохи, както са имали интерес в областта на археологията. На инкриминираната дата двамата подсъдимите са пътували с лек автомобил, като са се движили в посока от местността Ирима към с.Козловец. Автомобилът е бил спрян за проверка от полицейски служители на РУ на МВР Свищов. При извършеното претърсване в превозното средство са намерени детектор за метал „Minelab Exploher XS“ с фаб.№ ХА 07400, три броя батерии с надписи "Мinelab Exploher ", разглобен на две детектор за метал, както и две лопати. Подсъдимите са държали два предмета, наподобяващи монети, кръговиден метален предмет, както и два броя корозирали метални предмети, от които единият бил с цилиндрична форма, а другия с удължена форма с налепи от земна маса. Вещите са били иззети, като е бил съставен протокол от 31.07.2019 г., придружен с фотоалбум / л.121-126, т.1 ДП/. По време на проверката и претърсването са присъствали св. Й. Й., И. И., А. П. и В. Л.. Същите в показанията си възпроизвеждат обстоятелствата, при които е извършена проверката, посочват какви са били намерените вещи в лекия автомобил, както и тези, които са се намирали в двамата подсъдими. Св. Й. и И. сочат, че последните двама са били с прашни дрехи и обувки, като са имали уморен вид. По преценка на свидетелите си личало, че подсъдимите са работили с пръст. По отношение на предметите е посочено, че по някои от тях е имало налепи от земна маса.

Претърсването и изземването е извършено по реда на чл.161, ал.2 НПК, Същото е одобрено с определение по ЧНД № 254 /2019 г. на ВТОС.

От заключението на техническата експертиза се установява, че намерените и иззети от автомобила техническите средства представляват металотърсачи /детектори за метал/. Същите са технически изправни и годни за употреба по предназначение, като могат да служат за търсене на археологически обекти с метален характер.

По отношение на металните предмети, предадени от подсъдимите, в заключението на историко – археологическата експертиза вещото лице приема, че същите нямат характеристики на ДКЦ.

От защитата е наведено оплакване, че метал детектора има двойно предназначение и необходимостта от регистрационнен режим при използването му се налага, когато с него се извършват теренни проучвания. Упражняването на фактическа власт върху него, след като не е непосредствено и пряко свързано с разкриването и провеждането на археологически проучвания, не може да води до осъществяване на фактическия състав на престъплението по чл.277 а ал.7 НК.

По делото е категорично установено, че в землището на с.Козловец се е намирало римски селище, което е датирало от I-III в. Същото е било регистрирано като недвижима културна ценност на територията на Р България. През периода месец октомври - ноември 2018 г. и от 25 март до 13 юни 2019 г. са били проведени спасителни разкопки в селището, поради преминаване на газопровод през неговата територия. Следователно в посочената местност в землището на с.Козловец се е намирало римско селище, на чиято територията са били проведени археологически разкопки, последните от които са били през месец юни 2019 г., т.е. непосредствено преди извършване на инкриминираното деяние.

Подсъдимите са се движили с лек автомобил по път от местността „Ирима“ към с. Козловец. Според полицейските служители, това е единственият пряк път от селото към местността. В превозното средство е установено наличието на два метал детектори и две лопати, а у двамата подсъдими е имало метални предмети, които са описани в заключението на историко -археологическата експертиза като вид и датировка. Според вещото лице, тези предмети нямат характеристики на ДКЦ. Сред тях няма такива, които да датират от Римската епоха, но има монета от периода на Османската империя.

Посоката на движение на лекия автомобил, с който са се придвижвали двамата подсъдими, наличието на два метал детектора и на две лопати в него, намиращите се у подсъдимите метални предмети с налепи от земна маса, вида, които са имали, тъй като са били с прашни дрехи и обувки, както и с уморен вид са обстоятелства, които преценени в тяхната съвкупност недвусмислено показват с каква цел са използвани тези уреди от Л. и П., а именно за търсене на археологически обекти, което е свързано с разкопаване на земна маса.

Наведено е оплакване, че няма свидетели, които да са видели двамата подсъдими през инкриминирания ден да са извършвали изкопна дейност в римското селище. Същите са членове на „Асоциацията по металдетектинг“, поради което са ходели в околностите на с. Козловец да си провеждат състезания. Според защитата, инкриминирания ден преди да бъдат спрени за проверка от полицейските служители двамата се били връщали от такова състезание от сметището на селото, което се намирало в същата посока, където е било и римското селище. Наведеното оплакване в тази насока не може да се приеме за основателно, тъй като противоречи на формалната и житейска логика. Снабдяването на подсъдимите с маталдетектори не е единствено и само с цел участия в състезания, организирани от Асоциацията по металдетектинг, а е свързано с търсене на различни обекти, които имат културно -историческа ценност. В случая в колата, освен двата уреда, е имало и две лопати. Към тях следва да се прибавят видът и датировката на иззетите предмети, единият от които е монета от предишна епоха, а по друг е имало налепи от пръст. Движението на подсъдимите по единствения път, който води до римското селище, в което са били извършени спасителни разкопки, последните от които са били през периода месеците март –юни 2019 г., т.е. са били приключени около месец преди инкриминираното деяние. Следователно всички тези обстоятелства преценени в тяхната съвкупност налагат категоричен извод относно предназначението на намерените два метал детектора, че същите са служили за търсене на археологически обекти. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че и двамата подсъдими са подавали до Министерство на културата заявление за вписване на метал детекторите в регистъра по чл.152, ал.2 от ЗКН, като са получили отказ за регистрация.

На следващо място по делото е категорично установено, че при извършеното претърсване в жилището на подсъдимия П. Л. в с. Козловец са намерени и иззети вещи. Същите са описани в съставения протокол. От показанията на св. Й., Г. и И. се установява, че подсъдимият П. Л. им е показал помещенията, които е обитавал в къщата. Това е била стаята от втория етаж на къщата, а през зимните месеци е обитавал стая в приземния етаж. В първата стая са били намерени седем броя монети, един брой пръстен и метален предмет със стилизирано изображение на цвете, както и книга със заглавие „Нумизматика на България". Подсъдимият Л. е обяснил на полицейските служители, че монетите са били реплики. Същите са били иззети и описани в протокола за претърсване /сн. с № 13, 14 и 16 на л.135, т.1 ДП/. В стаята на приземния етаж са били намерени метален остър предмет с връх, кръгъл метален предмет с камък с червеникав цвят, кръгъл предмет с три отвора в него, метален предмет с връх, както и две монети /снимки № 25, 26, 31 и 32 от т.І ДП/. Част от вещите са намерени в кожено яке, закачено от вътрешната страна на вратата. Претърсването е извършено в присъствие на поемните лица – св. В. Г. и Б. Л. както и на полицейските служители –св. Й. Й., св. А. П., св. З. З. и св. И. И.. Претърсването е извършено по реда на чл.161, ал.2 НПК, като е съставен протокол и е изготвен фотоалбум към него, като е одобрено с определение по ЧНД № 252 /2019г. на ВТОС / л. 130 -138, т.І от ДП/.

В заключението на историко – археологическата експертиза намерените вещи в жилището на П. Л. подробно са описани като вид, датировка и стойност. Част от вещите нямат характеристики на ДКЦ. Тези, които са оценени като такава, са бронзов пръстен от средновековна епоха от ХІІ -ХІІІ в., сребърна монета от Полша от периода на Сигизмунд ІІІ /1587-1632 г./, бронзов коланен разпределител от средновековна епоха от ХІІ –ХVІІ век, бронзова брадва от бронзовата епоха /3000- 1200 г. пр.Хр./, монета фуре от Римската империя от периода 218-222 год. и бронзова монета от Римската империя от периода 363-364 г. Общата им стойност е в размер на 720 лв.

От показанията на св.Й., Г. и И. се установява, че претърсването в жилището на подсъдимия Л. е станало в негово присъствие. Същият е посочил обитаваните от него помещения в къщата в с.Козловец. Това са били стая на втория етаж от къщата, както и стая от приземния етаж. Посочените обстоятелства се установяват от показанията на св.Й. и Г., както и на св.И., дадени в ДП и приобщени по реда на чл.281, ал.1 т.4 вр. с ал.1 т. 2 НПК и потвърдени от него в при разпита му в съдебно заседание. Показанията на тримата свидетели правилно са кредитирани от решаващия съд, тъй като същите са присъствали при извършеното претърсване, като лично и непосредствено са възприели намирането на иззетите вещи, като сочат помещенията и местата в тях, където са били открити, които факти имат съществено значение за предмета на обвинение.

От защитата е наведено оплакване, че стаята на приземния етаж не се е ползвала от подсъдимия Л., а от всички членове на семейството, като откритите в нея вещи в нея не са били негови, както и якето е било на баща му. В тази насока е разпитан в хода на съдебното следствие като свидетел Д. Л., който е брат на подсъдимия П. Л.. Първият е присъствал при извършеното претърсване в дома им на 31.07.2019 г. В показанията си св. Д. Л. сочи, че по това време в къщата са живеели заедно той, подсъдимия Л. и техните родители, като конкретизира кой от тях кое помещение е обитавал, както и че всеки от семейството е имал достъп до всяко помещение в къщата. На горния й етаж е имало две стаи, като в едната от тях е живеел подсъдимият Л., където са намерени реплики на монети. Родители му са обитавали лятна кухня, залепена до къщата. Св.Л. сочи, че на приземния етаж е имало две стаи с коридор. Едната от тях е била обитавана от него, а другата стая се е ползвала от всички членове на семейството. В нея се е намирало парното, като е имало електрическа фурна, легло и телевизор. През зимата баща му е ходел в тази стая, за да пали парното, както и че е било негово коженото яке, закачено на вратата. Видно от протокола за претърсване, в тази стая върху маса са намерени три предмета, а от вътрешната страна на вратата във вътрешния джоб на якето са били открити метален предмет с връх и два монети, които са иззети като веществени доказателства. Част от тях са индивидуализирани от вещото лице, като брадвата от бронзовата епоха и две от римските монети и оценени като ДКЦ, които предизвикват научно внимание.

Правилно е прието от решаващия първостепенен съд, че показанията на св. Д.Л. се опровергават от показанията на св. Й. Й., А. П., И. И. по отношение на това от кого се е ползвала стаята от приземния етаж, в която са намерени част от инкриминираните вещи, на кого е било якето, в което са открити три от тях, както и относно местонахождението на поемните лица и тяхното участие по време на претърсването на помещенията, обитавани от подсъдимия П. Л.. По отношение на помещението в приземния етаж св.Й., Г. и И. сочат, че подсъдимият лично е посочил, че е било обитавано от него през зимния сезон. Показанията на св. Л. си сочи, че до това помещение е имал достъп всеки, както и че баща му е палел парното и по някого е спял там. Показанията му в тази част правилно не са кредитирани от първостепенния съд. Ноторно известно е обстоятелството, че всеки член на семейство, което обитава жилищен имот, обичайно има достъп до всички помещения в къщата. От друга страна са налице твърдения от св. Л., че баща им е влизал в това помещение, за да пали парното и да спи там, което не води до категоричен извод, че подсъдимият Л. не го е ползвал. Напротив последният в обясненията си признава факта, че той също е влизал в тази стая, за да пали парното и да спи в нея. Следователно подсъдимият Л. също е обитавал тази стая и то през зимния сезон, когато работи парната инсталация за отопление на къщата. Обясненията му в тази част кореспондират с показанията на св. Й., Г. и И., според които именно подсъдимият Л. им е посочил кои са обитаваните от него помещения в къщата, като едното от тях е било това на приземния етаж, в което са намерени вещи, свързани именно с неговите интереси и занимания.

На следващо място в показанията си св.Л. твърди, че е извършено претърсване само на две помещения, в които са намерени инкриминираните вещи, а не и на останалите такива, които са били ползвани от него и от техните родители. Свидетелят посочва какви конкретни действия са извършени от полицейските служители, какво е било разположението им, къде и от кого са били намерени иззетите вещи. Според показанията му, претърсването е започнало от стаята, в която се е намирало парното, т.е. от стаята в приземния етаж. След това полицейските служители са ходили и в стаята на брат му, която се е намирала на втория етаж с източно изложение. В показанията си св.Л. сочи, че е извършено претърсване само в две помещения от къщата, а не е имало цялостно претърсване във всички помещения и пристройки. Тези му твърдения противоречат на данните, които са обективно отразени в съставения протокол, в който са описани последователно извършените действия от полицейските служители по претърсване в цялата къща, която се е състояла от приземен и горен етаж с долепена до тях пристройка от две стаи. Видно от изготвения протокол, първо е било извършено претърсване в западната част на къщата, т.е. на горния й етаж, който е с отделен вход. На този етаж е имало коридор с три стаи. В една от тях е живеел подсъдимият Л., който е посочил коя е била обитавана от него стая, което обстоятелство се потвърждава и от св. Д.Л., който сочи, че „….на горния етаж в стая над моята, живее брат ми..“. В тази стая първо е било извършено претърсването, като в нея са били намерени върху отделни шкафове 9 бр.патрони, монети и други предмети, които са били иззети. В съставения протокол е отразено, че е извършено претърсване и в други две стаи от къщата в тази й част. В последствие е извършено претърсване на помещенията в приземния етаж. В стая, разположена от западната страна на коридора, са намерени останалите вещи. След това е било извършено претърсване и в източната стая на приземния етаж, а така също и на първи етаж в източната страна на къщата, състоящ се от стая и кухня, т.е. това е долепената пристройка от две стаи.

Следователно показанията на свидетеля Д. Л. в тази част противоречат както на показанията на св. Й., св. Г. и св. И., пред които подсъдимият е заявил кои стаи ползва от къщата, а така също и на посочените данни в съставения протокол от извършеното процесуално-следствено действие.

На следващо място по отношение на кого принадлежи окаченото черно яке, на което във вътрешния му джоб са открити метален предмет и два монети, т.е. че е било на бащата на подсъдимия Л., правилно е прието от първата инстанция, че това обстоятелство не е от съществено значение. Якето се е намирало в помещение, което е било ползвано от подсъдимия Л.. Обстоятелството, че и другите членове са имали достъп до това помещение и са влизали в него за палене на парното или за ползване на електрическа фурна не означава, че не е било обитавано от подсъдимия Л.. Обстоятелството от кого е било закупено или на кого е принадлежало коженото яке, по никакъв начин не изключва възможността последният да е поставил в джобовете му намерените вещи. Подсъдимият има достъп до помещението, ползва се от него, както и върху маса са намерени три предмета, които са иззети и оценени от вещото лице като ДКЦ.

Според показанията на св. Й., Г. и И., в тази стая не е било влизано от доста време, била е занемарена и е имало паяжини. От обясненията на подсъдимия Л. и св.Д.Л. се установява, че стаята е била обитавана през зимните месеци, което е свързано с ползването на парното за отопление. Претърсването е извършено на 31.07.2019 г., т.е. стаята не е била ползвана няколко месеца, което обяснява състоянието й, че е била занемарена и е имало паяжини, което обстоятелство не означава, че въобще не се ползва от никого.

При намирането на инкриминираните вещи е последвала реакция от подсъдимия Л., което се установява от показанията на св. Й. Й., Ив. И. и А. Г.. Първият се е ядосал и е влязъл в спор с полицейските служители, като е заявил, че са му били подхвърлени. В тази насока са показанията на тримата свидетели. Св.Й. твърди, че подсъдимият като видял брадвата много се афектирал и казал, че нарочно са я подхвърлили. Св. А. Г. потвърждава тези обстоятелства, че подсъдимия се афектирал, като казал, че му подхвърлили тези вещи, които не били неговите. В същата насока са и показанията на Ив. И.. Описаното поведението на подсъдимия Л. е показателно за това, че същият е знаел за наличието на тези вещи, както и каква е тяхната историческа стойност, което се потвърждава по експертен път, че тези три предмета предизвикват научно внимание.

На следващо място св. Д.Л. твърди, че поемните лица стояли пред къщата без да са влизали вътре, пушели цигари и разговаряли. От показанията на св. В. Г., който е присъствал като поемно лице при извършеното претърсване в жилището на подсъдимия Л., се установява, че те са били вътре в къщата, като са влизали в стаите и са им били показвани намерените от полицейските служители различни вещи, които не конкретизира с изключение на монети, които ги снимали, поставяли ги в пликчета и ги карали да се подписват. Показанията на св. Господинов кореспондират с отразеното в съставения протокол, който е изготвен съобразно изискванията на НПК. Свидетелят е присъствал при извършването на процесуално -следствените действия, пряко и непосредствено е възприел инкриминираните вещи и местата, където са били открити, наблюдавал е тяхното описване и заснемане, както и е подписал съставените протоколи. С оглед изложеното показанията на св. Д. Л. се явяват изолирани, като с тях се обслужва защитната позиция на подсъдимия.

В същата насока са и обясненията на подсъдимия П. Л. по отношение на изложените от него факти, свързани с участието и местонахождението на поемните лица в хода на извършването претърсване, относно обитаването на претърсваното помещение на първия етаж на къщата, както и относно намерените в описаното черно яке движими вещи. Същите се явяват защитна позиция, целяща избягване на наказателна отговорност.

На следващо място по делото е категорично установено, че при извършеното претърсване в жилището на подсъдимия П. П. на ••••••••• в гр.Свищов са намерени и иззети предмети. Същите са описани в съставения протокол. Претърсването е извършено в присъствието на поемните лица – св. В. В. и И. Н., както и на полицейските служители Й. Й., З. З. и А. П.. Намерени са били три кръстовидни предмета и 33 монети.

Претърсването е извършено по реда на чл.161, ал.2 НПК, като е съставен протокол и е изготвен фотоалбум към него, като е одобрено с определение на първостепенния съд / л. 112-117, т.І от ДП/.

В заключението на историко – археологическата експертиза намерените вещи в жилището на П. П. подробно са описани като вид, датировка и стойност. Част от тях вещото лице приема, че имат характеристики на ДКЦ. Това са оловна апликация от възрожденската епоха от ХVІІІ-ХІХ век; бронзов обков от възрожденската епоха от ХVІІІ-ХІХ век; бронзова монета от Римската империя с датировка II- ІІІ век; бронзова монета от Римската империя с датировка от ІІ- ІІІ век; бронзова монета от Римската империя с датировка 295-313 год.; монета от сребърна сплав от Римска империя от 218- 222 год.; бронзова монета, с неопределена датировка от І-ХV век; сребърна монета от Римска империя с датировка 193-235 год.; сребърна монета от Римска империя с датировка II-III век; монета от Римската империя с датировка І- ІV век; бронзова монета от Римската империя от I-IV век; монета от Римската империя от І-IV век; бронзова монета от Римската империя от 324-361 г.; бронзова монета от античната или средновековната епоха от І- ХV век; бронзова монета от Римската империя от IV-V век; бронзова монета от Римската империя от II-III век; бронзова монета от Римската империя от ІV-V век; бронзова монета от Римската империя от IV-V век; бронзова монета от Римската империя от IV-V век; бронзова монета с неопределена датировка от V в. пр. Хр. - ХV в. сл. Хр.; бронзова монета от Римска империя от 335-340 г.; бронзова монета от Римската империя с датировка от ІV-V век; бронзова монета от Римската империя; с датировка от Константинова династия /335-340 година/; бронзова монета от Римската империя с датировка IV-V век; бронзова монета от Римската империя с датировка от IV-V век; бронзова монета от Римската империя с датировка от IV-V век; бронзова монета от Римската империя с датировка от IV-V век; бронзова монета от Римската империя с датировка IV-V век; бронзова монета от Римската империя с датировка IV-V век; бронзова монета от Римската империя, с датировка Константинова династия /330-335 год./; бронзова монета от Римската империя с датировка IV-V век; бронзова монета от Римската империя с датировка Константинова династия /335-361 г./; бронзова монета от Римската империя с датировка IV-V век; бронзова монета от Римската империя с датировка IV-V век и бронзова монета от Римската империя с датировка от IV-V век. Общата им стойност е в размер на 413 лв.

От първостепенния съд правилно са кредитирани показанията на св. В. П.а, майка на подсъдимия П., която сочи какво представлява обитаваното от него жилище, състоящо се от два съединени апартамента, какво е разположението на стаите в него, както и за наличието на множество складирани вещи. Според св. П.а, хобито на подсъдимия П. било да събира железа за вторични суровини и имал някаква машинка, но не знаела каква.

Св. П.а се е намирал жилището, като не е присъствала при извършеното претърсване в него. Същата твърди, че не е виждала намерените монети, че те не били „наши“ и не знаела на кого са, както и че били в буркан. Показанията на св. П.а по отношение на тези обстоятелства са преценени като недостоверни от първостепенния съд, който извод се споделя и от настоящата инстанция.

Подсъдимият П. и св. П.а твърдят, че монетите са останали от бащата на първия и съпруг на втората. Той е бил починал през 1994 г., като също е имал интереси в областта на нумизматиката. По делото е категорично установено, че монетите са били намерени, но не в стъклен буркан, а в картонена чаша. Използването на такива чаши и материалът, от който е произведена, са показателни за това, че монетите са били поставени в нея не както се твърди от св. П.а и подсъдимия П. преди 1994 г., а в последните години. В подкрепа на този извод е и факта, че инкриминираните монети не са били намерени при извършеното претърсване на 21.12.2011 г. в тази част от жилището, при което са намерени и иззети ДКЦ, за чието държане е осъден подсъдимият П. по НОХД № 492/2013 г. на ОС - В. Търново.

Инкриминираните монети са намерени в жилището, обитавано от подсъдимия П.. В показанията си св. П.а твърди, че тримата с дъщеря й и синът й са живеели в единия апартамент, а другият е бил необитаем и е бил превърнат в склад, където са били намерени инкриминираните монети. В тази част показанията й не следва да се кредитират.

От протокола за претърсване е видно, че полицейските служители са влезли в апартамент № 6 от западния край на стълбището през входната му врата в коридор, който е бил ориентиран по дължина от изток на запад. В западния край на коридора е имало обособен килер. На рафт на южната му страна са намерени три кърговидни предмета, а на рафт на северната му страна е намерена картонена чашка с 33 бр., наподобяващи монети. В протокола не е отразено да има извършено претърсване в останалите помещения на обединените два апартамента. Св. Й. и св. Г. са посочили, че подсъдимият П. ги е завел в жилището.

От защитата се акцентира на обстоятелството, че жилището е представлявало два отделни апартамента, които са били съединени, като в този, в който са били намерени предметите, не е бил обитаван. По делото е установено, че подсъдимият е отвел полицейските служители в жилището, в което е живеел. Това са били два отделни апартамента, които са били съединени в общо жилище. В протокола за претърсване е посочено, че след входната врата е имало коридор, на който в дъното е имало обособен килер с рафтове, където са намерени инкриминираните вещи. Следователно обитаваното от подсъдимия жилище се е състояло от два отделни апартамента, които не са били отделни такива. Напротив двата апартамента са били съединени и са представлявали едно жилище, като обособения килер с рафтове е бил вътре в него, независимо в коя от двете му части. С оглед на това не може да се приемат за достоверни показанията на св. П.а, че жилището е било необитаемо в тази му част. Обстоятелството, че част от него е превърнато в склад, т.е. какво е било предназначението му е без значение, тъй като по никакъв начин не е ограничен достъпа на живущите в него лица до тази му част.

Правилно първостепенният съд приема, че от информацията, която се извлича от изготвения фотоалбум на помещенията, в които е извършено претърсването се установява, че жилището е било обитаемо в тази му част. Направен е подробен анализ на съдържанието на изготвените снимки при извършеното претърсване. В тях се наблюдава стая, в която има легло със спално бельо и завивка, а в непосредствена близост до него има маса. Върху нея са поставени органайзери за листи, принтер машина и друга съвременна техника, както и множество пластмасови шишенца / сн. с № 5 и 7 стр.115-116, т.І ДП/. В същата стая има шкаф, върху който са наредени множество бутилки от бира и безалкохолни напитки, телевизор и други вещи от непосредствения ежедневен бит /сн. № 6, л.115 на гърба, т.1 ДП/. На снимка № 5 /л. 115, т.І от ДП/ е видно, че има монтиран климатик, който е с отворени клапи, т.е. в работно положение.

Наличието на складирани множество вещи, които препятстват преминаването през стаите и в жилището, не налагат извод за неговата неизползваемост в някоя част.

В показанията на св.П.а и в обясненията на подсъдимия П. се съдържат твърдения за съпричастност към намерените монети на друго лице, което е внук на първата и племенник на втория. Според показания на св. П.а, внукът й трайно и постоянно живеел извън пределите на страната. От друга страна по делото не са установени никакви конкретни данни за пребиваването му в страната и за присъствието му през инкриминирания период в жилището, както и за интересите му или заниманията му, свързани с търсенето, намирането и съхраняването на вещи, които имат културна и историческа стойност. Твърденията на св. П.а и на подсъдимия П. в тази насока са голословни, тъй като не намират никаква подкрепа в установените факти по делото.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на посочените доказателствени източници, въззивният съд счита, че всеки от подсъдимите П. М. Л. и П. Й. П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 278, ал. 6, пр. 2, алт. 2 от НК. На 31.07.2019 г. в с. Козловец, Община Свищов първият е държал повече от три археологически обекта по смисъла на чл. 146 от ЗКН, които не били идентифицирани и регистрирани по съответния ред, съобразно чл.97, ал.3, вр. с чл.96, ал.2 от ЗКН и §6 от ПЗР на ЗКН. Това са 6 броя археологически обекта на стойност 720 лв. Същите са част от бронзов пръстен, с датировка средновековна епоха от ХІІ-ХVІІ век, представляващ касета от пръстен с червено полусферично камъче на стойност 5 лв.; сребърна монета, Полша, датировка Сигизмунд III от периода 1587-1632 г. на стойност 5 лв.; 1 бр. бронзов коланен разпределител с датировка от ХІІ- ХVІІ век на стойност 10 лв.; бронзова брадва с датировка бронзова епоха от 3000- 1200 г. пр.Хр. на стойност 600 лв.; 1 бр. монета фуре - медно ядро с покритие от сребърно фолио, Римска империя, с датировка Елагабал (218-222 год.) на стойност 40 лв. и 1 бр. бронзова монета, Римска империя, с датировка Йовиан /363-364 год./ на стойност 60 лв.

На 31.07.2019 г. в гр. Свищов подсъдимият П. П. държал повече от три археологически обекта, по смисъла на чл. 146 от Закона за културното наследство, които не били идентифицирани и регистрирани по съответния ред, съобразно чл. 97, ал. 3, вр. с чл. 96, ал. 2 от ЗКН и § 6 от ПЗР на ЗКН. Това са 35 бр. археологически обекта на обща стойност 413 лева, както следва: 1 бр. оловна апликация, с датировка от възрожденската епоха от ХVІІІ- ХІХ век на стойност 5 лв.; 1 бр. бронзов обков, с датировка от възрожденската епоха от ХVІІІ-ХІХ век на стойност 5 лв.; 1 бр. бронзова монета, Римска империя, град Хадрианопол, с датировка от II-III век на стойност 100 лв.; 1 бр. бронзова монета, Римска империя, с датировка от II-III век на стойност 50 лв.; 1 бр, бронзова монета, Римска империя, с датировка от 295-313 год. на стойност 20 лв.; 1 бр. монета от сребърна сплав, Римска империя, с датировка Елагабал 218-222 год. на стойност 50 лв.; 1 бр. бронзова монета, с неопределена датировка - антична или средновековна епохи между I-XV век на стойност 2 лв.; 1 бр. сребърна монета, Римска империя, с датировка 193-235 г. на стойност 30 лв.; 1 бр. сребърна монета, Римска империя, с датировка от II-Ш век на стойност 30 лв.; 1 бр. монета, Римска империя, с датировка от I-IV век на стойност 20 лв.; 1 бр. бронзова монета, Римска империя, с датировка от I-IV век на стойност 2 лв.; 1 бр. монета, Римска империя, с датировка от I-IV век на стойност 2 лв.; 1 бр. бронзова монета, Римска империя, с датировка Констанций II от 324-361 г. на стойност 15 лв.; 1 бр. бронзова монета, от антична или средно епоха между I- ХV век на стойност 2 лв.; 1 бр. бронзова монета, Римска империя, с датировка от IV-V век на стойност 2 лв.; 1 бр. бронзова монета, Римска империя, с датировка от II-III век на стойност 5 лв.; 1 бр. бронзова монета, Римска империя, с датировка от IV-V век на стойност 2 лв.; 1 бр. бронзова монета, Римска империя, с датировка от IV-V век на стойност 2 лв.; 1 бр. бронзова монета, Римска империя, с датировка IV-V век на стойност 2 лв.; 1 бр. бронзова монета, от антична или средна епохи между V в. пр. Хр. - XV в. сл. Хр. на стойност 2 лв.; 1 бр. бронзова монета, Римска империя, с датировка Константинова династия от 335- 340 г., с диаметър 1, 3-1, 5 см. на стойност 10 лв.; 1 бр. бронзова монета, Римска империя, с датировка от IV-V век на стойност 2 лв.; 1 бр. бронзова монета, Римска империя, с датировка Константинова династия от 335-340 г. на стойност 10 лв.; 1 бр. бронзова монета, Римска империя, с датировка от IV-V век на стойност 2 лв.; 1 бр. бронзова монета, Римска империя, с датировка IV-V век на стойност 2 лв.; 1 бр. бронзова монета, Римска империя, с датировка от IV-V век на стойност 2 лв.; 1 бр. бронзова монета, Римска империя, с датировка IV-V век на стойност 2 лв.; бронзова монета, Римска империя, с датировка от IV-V век на стойност 2 лв.; 1 бр. бронзова монета, Римска империя, с датировка от IV-V век на стойност 2 лв.; 1 бр. бронзова монета. Римска империя, с датировка Константинова династия от 330-335 г. на стойност 10 лева; 1 бр. бронзова монета, Римска империя, с датировка от IV-V век на стойност 5 лв.; 1 бр. бронзова монета. Римска империя, с датировка Константинова династия от 335-361 г. на стойност 10 лв.; 1 бр. бронзова монета, Римска империя, с датировка от IV-V век на стойност 2 лв.; 1 бр. бронзова монета, Римска империя, с датировка IV-V век на стойност 2 лв.; 1 бр. бронзова монета, Римска империя, с датировка от IV-V век на стойност 2 лв.

С оглед изложените съображения относими към инкриминираното поведение и с оглед събраните доказателства по делото- показанията на разпитаните свидетели, обясненията на подсъдимите, както и от заключенията на експертизите се налага извод, че инкриминираните вещи са археологически обекти по смисъла на чл. 146, ал.1 ЗКН. Същите подлежат на идентификация и регистрация, съобразно чл. 96, ал.1 и 2 ЗКН. Идентификацията на движими културни ценности е научно -изследователска дейност, чрез която се определя дали една вещ съответства на критериите за културна ценност, както и на нейната класификация и категоризация по този закон. Същата се извършва от националните и регионалните музеи самостоятелно или съвместно с други научни или културни организации и висши училища. Такова право имат частни музеи, определени със заповед на Министъра на културата.

Изпълнителното деяние на фактическия състав на чл. 278, ал. 6 НК се изразява в държане на археологически обекти, които не са идентифицирани и регистрирани по предвидения нормативен ред. Престъплението е на формално извършване. Според константната съдебна практика, за да бъде реализирано е достатъчно деецът да упражнява фактическата власт върху археологически обекти, по отношение на които не са изпълнени законовите изисквания за тяхната идентификация и регистрация. Обект на това престъпление са обществените отношения, свързани с опазването и закрилата на културното наследство на Р България. Правната регламентация на тези обществени отношения е въведена със ЗКН, а към момента на извършване на деянията е била в сила и Наредба № Н-3/3.12.2009 г. на Министъра на културата / отменена с Д.в-к бр.17/26.02.2021 г./, в които са предвидени правата и задълженията на гражданите. Извършените дейности в нарушение на законовата уредба или в отклонение от нея са незаконни и подлежат на санкциониране. Инкриминираните предмети, иззети от подсъдимите, са археологически обекти, което е категорично установено от заключенията на изслушаната експертиза.

Подсъдимите Л. и П. могат да притежава такива обекти, само ако са доказали правата си на собственик или на държател върху тях в хода на нормативно уредено производство по идентификация и регистрация на предметите. По делото е категорично установено, че двамата не притежава нужните документи за държането на намерените в техните жилища археологическите обекти, поради което от формална страна е осъществен от обективна страна фактическия състав на чл. 278, ал.6 НК.

От иззетите и изследвани 57 бр. предмети по експертен път е установено, че 41 от тях имат характеристики на движими културни ценности по смисъла на чл. 7 от ЗКН. От тях 37 бр. предмети, които са ДКЦ, са от бронзовата, античната и средновековната епоха, а така също и археологически обекти по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗКН. Останалите 16 броя нямат такива характеристики.

По делото е категорично установено, че нито един от тези 41 обекти не е идентифициран и регистриран от всеки един от двамата подсъдими по предвидения ред. Видно от приобщените като доказателства по делото получени отговори, издадени от всички РИМ в страната подсъдимите П. Л. и П. П. не са поискали тяхната идентификация и регистрация като движими културни ценности /археологически обекти, съобразно чл.97, ал.3, вр. с чл.96, ал.2 от ЗКН и §6 от ПЗР на ЗКН.

Доводите на защитата за допуснато нарушение на закона, поради неправилното му приложение, които са посочени в жалбата и се поддържат в съдебно заседание, са неоснователни. Подсъдимите са обвинени, че са извършили престъпление по чл.278 ал.6 пр.2, осъществено чрез „държане". От правилно установените фактически положения следва, че към инкриминираната дата обективно всеки от подсъдимите е установил фактическа власт върху инкриминираните вещи, предмет на престъплението. Фактът на държане до голяма степен обективира умисъла на дееца и е достатъчен за съставомерността на деянието, а обстоятелства като продължителност или начин на възникване не касаят съставомерността на деяние по чл.278 ал.6 пр.2 НК. Същата е налице винаги, когато е установено, че предметът на престъплението, който е археологически обект, не е идентифициран и регистриран по съответния ред, който е задължителен.

Легалната дефиниция за археологически обект се съдържа в чл.146 ал.1 от ЗКН. Това са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основни източници на информация са теренните проучвания. По силата на чл.146 ал.3 от ЗНК, движимите археологически обекти имат статут на културни ценности с категория национално богатство до установяването им като такива. Тази законова презумпция е въведена с цел опазването и контрола върху археологическите обекти, за които все още не е извършена идентификация. Законът извежда качеството археологически обект от материалната характеристика на вещта и нейната връзка с човешка дейност от минали епохи, без да ограничава по задължителен начин способа за откриването й.

Теренните проучвания като правнорегламентирана дейност са основен, но не единствен източник на информация за археологическите обекти, които могат да бъдат намерени и при строителни, земеделски, благоустройствени, подводни или други дейност, свързани с нарушаване на земната повърхност, или след разкопки, проведени без разрешение по чл.148 ал.1 от ЗКН.

В настоящия случай по експертен път е установено, че инкриминираните вещи имат характеристика на движими археологически обекти и подлежат на задължителна идентификация и регистрация. За този вид културни ценности законодателят е предвидил изключение от принципа за доброволност на процедурите по идентификация и регистрация на вещи- частна собственост по ЗКН, воден от разбирането за високата ценност за обществото на движимите археологически обекти и обществената необходимост за поставянето им под засилен контрол. Категорично е установено по делото, че подсъдимите не са предприели действия за идентификация, въпреки съзнанието за естеството и древността на предметите.

За характера на намерените и иззети вещи се дава отговор в заключението на изготвената историко – археологическата експертиза от вещото лице С. М., от когото е направена характеристика и оценка на всички намерени предмети поотделно и по групи в зависимост от това къде са намерени и у кого от подсъдимите.

Категорично е заключението, че в голямата си част изследваните предмети са свързани с българското културно -историческо наследство, представляват движими културни ценности и се определят като движими археологически обекти по смисъла на чл.146 ал.1 от ЗКН, поради тяхната автентичност и старинност, независимо от времето, което касаят.

Предмет на изследване от експертизата са характерни за днешните български земи през различни епохи. Въпреки, че не може да се установи периода от време, в който тези предмети са извадени от земята, не се променя характера им на културни ценности. Без значение е по какъв начин подсъдимите са ги придобили, след като характеристиката им сочи, че са предмети от минали епохи. Експертното заключение, съчетано с останалата доказателствена съвкупност, дава вярната основа за очертаване правната рамка на престъплението, осъществено от всеки от подсъдимите, за което е ангажирана наказателната му отговорност. В тази връзка, предметът на престъплението е достатъчно индивидуализиран като вид и датировка, съответстващ на определението за културна ценност и археологичен обект. Експертно определена е принадлежността на инкриминираните вещи към културните ценности с характеристики на движим археологически обект, поради което законосъобразно първоинстанционният съд е обосновал съдебният акт върху тези данни. Същите, обвързани с останалите кредитирани доказателствени източници дават основание да се изградят решаващи изводи за виновността на подсъдимите. Оформящо и вътрешното убеждение на въззивния съд е, че фактическото обвинение е доказано по несъмнен начин за всеки един от двамата подсъдими.

За всички изброени археологически обекти, които са държали в жилищата си, подсъдимите не са подавали заявления за идентификация и регистрация по реда на чл.96 -99 от ЗКН и по чл. 4-6 от Наредба № Н-3 от 03.12.2009 г. на Министерството на културата, в сила към момента на извършване на деянията. Това се установява от приложените по делото писма- отговори на Министерството на културата и от Регионалните исторически музеи.

В случая е налице държане на по-вече от три археологически обекти от двамата подсъдими, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, което обстоятелство се съзнава от тях, поради което е налице субективната страна на деянието по чл. 278, ал. 6 от НК.

Трите протокола за претърсване и изземване отговарят на изискванията на чл.160-163 от НПК и гарантират доказателствената обезпеченост на това процесуално- следствено действие. След като процесуалните действия са извършени при условията на неотложност, същите в законния срок са одобрени от съдия при съответния първоинстанционен съд. Откритите веществени доказателства са описани в протоколите, които съгласно чл.131 от НПК са съставени при условията и реда, предвидени в закона, а именно от компетентен орган, в кръга на пълномощията му, в присъствието на поемни лица и на всеки един от подсъдимите и представляват доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени и за събраните доказателства. В този смисъл годността на цитираните протоколи не може да бъде оспорена и възраженията на защитата, свързана с присъствието на поемните лица са неоснователни, който извод се налага и при проведения им разпит в хода на съдебното следствие пред Окръжния съд.

Показанията на разпитаните свидетели Й. Й., А. П. и И. И. няма законова пречка да бъдат кредитирани като гласно доказатествено средство, тъй като са присъствали при извършените претърсвания и са вписани в съставените протоколи. Спрямо тези свидетели не е приложима забраната на чл.118 ал.2 от НПК, а е налице хипотезата на ал.1 т.3 от НПК.

По отношение на обвинението за извършено престъпление по чл. 278, ал. 6 от НК, което релевантно и за престъплението по чл. 277 а, ал. 7, пр. 2, алт. 3 от НК, е без правно значение твърдението на двамата подсъдими, че на инкриминирания ден не са ходили в местността „Ирима“, тъй като срещу тях няма обвинение за търсене на археологически обекти.

При така установената фактическа обстановка въз основа на посочените доказателствени източници, въззивният съд счита, че всеки от подсъдимите П. М. Л. и П. Й. П. е осъществил фактическия състав на престъплението по чл. 277 а, ал. 7, пр.2, алт.3 НК.

На 31.07.2019 г. в с. Козловец, общ. Свищов подсъдимият П. П. противозаконно е държал металотърсач „Exploror XS Minelab " с бяла пластмасова сглобяема дръжка, с апарат с бутони и с дигитален дисплей и със стикер върху него с бар-код и изписано „ХА 07400", нерегистриран по реда на чл. 152, ал. 2 ЗКН, чл. 147, ал. 6 ЗКН и §16 от ЗКН във вр. с чл. 30 и чл. 31 от Наредба № Н-00-0001 от 14.02.2011 г. на Министерство на културата за извършване на теренни археологически проучвания, за който знаел, че е предназначен и е послужил за търсене на археологически обекти.

На 31.07.2019 г. в с. Козловец общ.Свищов, подсъдимият П. Л. противозаконно държал металотърсач със сглобяема дръжка изработена от дърво и метални тръби и апарат с надпис на него "Silent", без видим фабричен номер и с бяла пластмасова пита, нерегистриран по реда на чл. 152, ал. 2 ЗКН, чл. 147, ал. 6 ЗКН и §16 от ЗКН във връзка с чл. 30 и чл. 31 от Наредба № Н-00- 0001/ 14.02.2011 г. на Министерство на културата за извършване на теренни археологически проучвания, за който знаел, че е предназначен и е послужил за търсене на археологически обекти.

От заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните и се възприема от решаващия съд като обективно, пълно и безпристрастно се установява, че всяко едно от двете технически средства представлява уред от тръбна конструкция притежаващ панел с бутони и накрайник - детекторна сонда, обозначени със серия Д4064, ВД №7 и Д4068, ВД №3. Същите са технически изправни и годни за употреба по предназначението им, като могат да служат като оръдие за търсене на археологически обекти от метал.

По делото е установено от съдържанието на приобщената като доказателство по делото справка от Министерство на културата, че П. Л. е подал заявление № 94-00- 1129/ 23.06.2015 г. за вписване в регистъра по чл.152, ал.2 от ЗКН на металдетектор без марка, модел и сериен номер. Заявителят е получил отказ за регистрация с писмо № 94- 001129/ 26.06.2015 г. Подадено е заявление и от П. П. с № 94-00-1606/ 26.09.2016 г. за вписване в регистъра по чл.152, ал.2 от ЗКН на металдетектор „Minelab", модел „Exploror XS", който също е получил отказ за регистрация с писмо № 94-00-1606/ 29.06.2016 г. По делото е категорично установено, че подсъдимите са използвали намерените 2 бр. металдетектори за търсене и намиране на археологически обекти, каквито обекти са намерени в дома на всеки от тях.

Целта на ползването на металдетектори за търсене на археологически обекти се установява от това, че непосредствено преди спирането на автомобила за проверка, двамата подсъдими са извършвали дейност, свързана с търсенето и откриването на метални обекти, тъй като от тях са предадени такива. Сред тези вещи не се констатира наличието на кутийки от бира и други метални изделия от съвремието и бита, в каквато насока са наведените от двамата подсъдими твърдения, а се касае за предмети, датирани от възрожденската или съвременна епоха, които не представляват по своята същност ДКЦ.

Налице са доказателства, че подсъдимите П. и Л. се занимават с търсенето и намирането на културно исторически ценности и държат такива. Правилно е прието от първата инстанция по отношение на двата металотърсача, че подсъдимите са били наясно с тяхното предназначение, както и че ги ползват за търсене и изкопаване от земята на културни ценности. От защитата се навежда довод, че металотърсачите могат да се ползват и за други цели, както и че такива технически средства могат да бъдат закупени. Наведеният довод от защитата в тази насока може да бъде споделен спрямо подсъдимия Л., с оглед обстоятелството, че той е член на Българска федерация по металдетектинг. Предвид на събраните по делото доказателства, разгледани и съпоставени едни с други, както и с оглед на изложените по - горе съображения не може да се приеме за основателен така наведения довод.

Субективната съставомерност на деянието се извежда от установената обща информираност на подсъдимите за предназначението на металдетекторите - за търсене на археологически обекти, включително и за регистрационния режим, на който подлежат в случаите, когато се използват за археологически „теренни" проучвания. Вярно е, че металдетекторът не е забранена за притежание вещ и държането му само по себе си не е престъпно, не се изисква и разрешителен режим за придобиването му. Държането му е криминализирано с оглед на обществената опасност на дейността, за извършването на която се явява средство за противозаконно търсене на археологически обекти.

Престъплението по чл. 277 а ал. 7 от НК е формално, като за изпълнението му е достатъчно деецът да има в своя фактическа власт съответното оръдие /предмети, материали, компютърни програми/ със съзнанието или предполагайки, че е предназначено или е послужило за търсене на археологически обекти /Р № 76/23.07.2019 г., III н. о., Р № 107/18.07.2017 г., II н. о., Р № 220/6.03.2018 г., III н. о., Р № 231/23.09.2015 г., II н. о. / В конкретния случай фактическият състав на престъплението е изпълнен, тъй като подсъдимите са знаели какво е предназначението на специално техническо средство, а именно за търсене на археологически обекти без надлежно разрешително за тази дейност.

Използването на двете технически средства подлежи на регистрационен режим, неспазването на който прави противозаконно използването им. Металдетекторите са ползвани в нарушение на чл. 152, ал. 2 от ЗКН. Собствениците на средствата по чл.152, ал. 1 т. 6 ЗКН са длъжни да ги регистрират в Министерството на Културата в 14 дневен срок от придобиването им. Редът за регистриране на специалните технически средства се определя с Наредбата по чл. 147, ал. 6 във вр. с § 16 от ЗКН. В тримесечен срок от влизането в сила на закона собствениците на специални технически средства са длъжни да поискат тяхната регистрация от Министъра на културата по реда на този закон. Видно от приложената справка от Министерство на културата, подсъдимите са подали документи за регистрация на заявените технически средства, но са получили отказ. Специалните технически средства подлежат на задължителна регистрация при използването им за извършване на теренни археологически проучвания.

Двамата подсъдими са знаели за какво служат притежаваните от тях уреди.

Същите са били използвани по предназначение, но без надлежна регистрация в Министерството на културата, каквото задължение са имали съгласно чл.152, ал.2 ЗКН и чл.147, ал.6 във вр. с § 16 от ЗКН. Държането на тези уреди без надлежна регистрация е инкриминирано с престъпния състав на чл.277а ал.7 от НК, поради което същите правилно са признати за виновни и осъдени за извършеното престъпление.

С оглед изложените съображения въззивният съд приема, че подсъдимите Л. и П. са извършили престъпленията, за които са обвинени. Като е стигнал до този извод и като е квалифицирал деянията като престъпление по чл. 278, ал. 6, пр. 2, алт. 2 от НК и по чл.277а ал.7 НК, е налице правилно приложение на закона от първоинстанционния съд. В този смисъл доводите в жалбата на защитата и допълнителното изложение към нея за неправилно приложение на закон настоящият съдебен състав на въззивния съд намира за неоснователни по изложените по -горе съображения.

При условията на чл.54 НК на подсъдимите П. П. и П. Л. за извършеното престъпление по чл. 278, ал. 6, пр. 2 НК са определени наказания от шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 3 000 лева.

По отношение на подсъдимия П. П. са отчетени смекчаващи отговорността обстоятелства, като на първо място е посочено чистото му съдебно минало, тъй като към момента на извършване на престъплението е реабилитиран по отношение на предходното му осъждане. Взети са предвид материалното положение на подсъдимия, както и ниската стойност на археологически обекти, предмет на престъплението по чл. 278, ал. 6 от НК. Отегчаващи вината обстоятелства не са отчетени. Наложените наказания на подсъдимия П. са определени при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства към предвидения в закона минимален размер.

По отношение на подсъдимия П. Л. като смекчаващи отговорността обстоятелства са отчетени влошеното му здравословно състояние и затрудненото му материално положение, тъй като е пенсионер по болест. Предходното му осъждане за деяние от същия вид е отчетено като отегчаващо вината обстоятелство. При определяне размера на наказанието са взети предвид малкия брой и ниската стойност на археологически обекти, предмет на престъплението по чл. 278, ал. 6 от НК. По тези съображения при превес на смекчаващите вината обстоятелства първоинстанционният съдът приема, че на подсъдимия Л. следва да се наложат наказанията при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства към минималните предвидени в закона размери.

При направения самостоятелен анализ на обстоятелствата, имащи значение за обема на наказателната отговорност на подсъдимите П. и Л. за извършеното престъпление по чл.278, ал.6 НК въззивният съд констатира, че е налице неправилно неприложение на закона.

Обществената опасност на престъплението по чл.278, ал.6 НК в конкретния случая не е висока. Същото се явява посегателство спрямо обществените отношения, които регламентират реда за регистрация на движими културни ценности и опазването на паметниците на културата. По отношение на инкриминираното престъпление, следва да се отчете ниската стойност на вещите, предмет на престъплението, които са държани от всеки от двамата подсъдими, както и малкия им брой на намерените такива у подсъдимия Л.. Обществената опасност на подсъдимия П. следва да се преценява с оглед чистото му съдебно минало, тъй като към момента на извършване на инкриминираните престъпления, същият е реабилитиран по отношение на предходното му осъждане. Подсъдимият П. е безработен. Същият дава обяснения, като не проявява критично отношение към извършеното деяние.

Обществената опасност на подсъдимия Л. следва да се преценява с оглед предишните му осъждания, едното от които е за същото престъпление. По отношение на Л. следва да се отчете влошеното му здравословно състояние и затрудненото му материално положение. Същият е пенсионер по болест. С решение на ТЕЛК подсъдимият Л. има признат 71 % на инвалидност, тъй като страда от инсулинозависим захарен диабет, придружен с диабетна полиневропатия и диабетна ретинопатия. Подсъдимият дава обяснения, като не проявява критично отношение към извършеното деяние.

При определяне на наказанието на подсъдимите П. и Л. следва да се отчете наличието на множество смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което и най-лекото предвидено в закона наказание, се явява несъразмерно тежко за извършеното престъпление по чл.278, ал.6 НК.

По отношение на П. като смекчаващи вината обстоятелства следва да се отчетат чистото му съдебно минало, както и затрудненото му материално състояние. Към тях следва да се прибави неголемия брой на археологически обекти, предмет на престъплението, както и ниската им стойност. Същите са на обща стойност от 413 лв., която е под минималната работна заплата, нормативно определена за страната през 2019 г. Към тези обстоятелства следва да се прибави ниската стойност на инкриминираните предмети, като преобладаващата част от тях са на много ниска стойност от 2 лв., 5 лв., 10 лв. и 20 лв.

По отношение на подсъдимия П. Л. като смекчаващи отговорността обстоятелства правилно са отчетени влошеното му здравословно състояние и затрудненото му материално положение. Същият е пенсионер по болест и е с признат 71 % инвалидност. Страда от инсулинозависим диабет с придружаващи заболявания. Като смекчаващо вината обстоятелства се явява малкия брой намерени археологически обекти, които са само 6 бр. Общата им стойност незначително надвишава минималната работна заплата, нормативно определена за страна за 2019 г., като с изключение на един от предметите, другите са на ниската стойност. По отношение на подсъдимия е налице едно отегчаващо вината обстоятелства, което е обремененото му съдебно минало, като предходното му осъждане е за престъпление от същия вид.

Обект на престъплението по чл.278, ал.6 НК са обществените отношения по опазване на паметниците на културата и на реда за регистрация на движими културни ценности. В настоящия случай обаче е необходимо да се отбележи, че археологическите обекти, държани от двамата подсъдими нямат нито национално значение, нито са национално богатство, а само част от културното и историческо наследство на България и представляват предимно музеен интерес. Това обстоятелство следва да се отчете също като смекчаващо вината обстоятелство, с оглед преценяване степенната на обществена опасност на конкретното престъпление, която е по –ниска в сравнение с обичайната на престъпленията от този вид. Като смекчаващо вината обстоятелство следва да се прибави доброто процесуално поведение на подсъдимите и даването на обяснения от тях, с които се правят частични признания.

Въззивният съд счита, че в настоящия казус следва да се посочи продължителността на наказателното производство, тъй като е изминал период от почти пет години от образуването му. Констатираното забавяне на протичането му следва да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като има своята относителна тежест и съществено значение при определяне на наказанието, с оглед постигане на целите му.

С оглед изложените съображения въззивният съд като обсъди обществената опасност на деянието и личната такава на подсъдимия П. Й. П., както и наличието на множество смекчаващите вината обстоятелства, въззивната инстанция счита, че следва да се замени определеното наказание при условията на чл.54 НК за престъплението по чл. 278, ал. 6 НК лишаване от свобода, като се приложи чл. 55, ал.1, т. 2 б. „б“ НК и му се наложи наказание ПРОБАЦИЯ, състоящо се от следните побационни мерки:

1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от три години с периодичност на явяване и подписване два пъти седмично.

2. Задължителни срещи с пробационен служител за срок от три години.

3. Безвъзмезден труд в полза на обществото от 100 часа годишно за срок от три поредни години.

Въззивният съд, като обсъди обществената опасност на деянието и личната такава на подсъдимия П. М. Л., както и наличието на множество смекчаващи вината обстоятелства и само едно отегчаващо, счита, че следва да му се замени наложеното наказание при условията на чл.54 НК за престъплението по чл. 278, ал. 6 НК лишаване от свобода, като се приложи чл. 55, ал.1, т. 2 б. „б“ НК и се наложи наказание ПРОБАЦИЯ, състоящо се от следните побационни мерки:

1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от три години с периодичност на явяване и подписване два пъти седмично.

2. Задължителни срещи с пробационен служител за срок от три години.

3. Безвъзмезден труд в полза на обществото от 100 часа годишно за срок от три поредни години.

За извършеното престъпление по чл.278, ал.6 НК на подсъдимите е наложено предвиденото по-леко наказание, което е глоба в размер на 3 000 лв. С оглед изложените по –горе съображения, по отношение на това наказание, следва да се приложи чл.55, ал.2 НК, като се намали размера й на 1500 лв. на всеки от тях.

Присъдата следва да се измени на основание чл.337 ал.1 т.1 НПК, като на основание чл.55, ал.1 т.2 б. „б“ НК се замени наложеното наказание на подсъдимите П. П. и П. Л. за извършеното престъпление по чл.278, ал.6, пр.2, алт.2 НК лишаване от свобода от шест месеца с пробация, състояща се от посочените по –горе три пробационни мерки.

На основание чл.55, ал.2 НК следва да се намали размера на предвиденото по лека наказание- глоба, което е наложено на двамата подсъдими.

На двамата подсъдими са наложени наказания за извършеното престъпление по чл.277 а, ал.7 НК в размер на лишаване от свобода за срок от шест месеца при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Отчетени са изброените по –горе такива, свързани с чистото съдебно минало на подсъдимия П., затрудненото материално положение на двамата подсъдими, поради липсата на доходи. Подсъдимият П. е безработен, а подсъдимият Л. е пенсионер по болест с призната инвалидност. Същият страда както от тежко заболяване, така и от придружаващи такива. Към тези обстоятелства следва да се прибави и доброто процесуално поведение на подсъдимите, като и даването на обяснения с частични признания. В случая е налице държането на инкриминираните металдетектори от всеки от подсъдимите, чието предназначение е за търсене на археологически обекти, които не са регистрирани по съответния ред, като е осъществена само едната от визираните хипотези на престъпно поведение, при което се отчита по-ниска обществената опасност на извършеното престъпление.

При определяне на наказанието на подсъдимите П. и Л. за престъплението по чл.277 а ал.7 НК следва да се отчетат множество смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което и най-лекото, предвидено наказание в закона, се явява несъразмерно тежко.

Въззивният съд, като обсъди обществената опасност на деянието и личната такава на подсъдимия П. Й. П. и П. М. Л., смекчаващите вината обстоятелства и само едно отегчаващо за Л., счита, че следва да се замени определеното на двамата наказание при условията на чл.54 НК за престъплението чл. 277 а ал.7 НК лишаване от свобода, като се приложи чл. 55, ал.1, т. 2 б. „б“ НК и се наложи наказание ПРОБАЦИЯ, състоящо се от следните побационни мерки:

1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от три години с периодичност на явяване и подписване два пъти седмично.

2. Задължителни срещи с пробационен служител за срок от три години.

3. Безвъзмезден труд в полза на обществото от 100 часа годишно за срок от три поредни години.

Присъдата следва да се измени на основание чл.337 ал.1 т.1 НПК, като на основание чл.55, ал.1 т.2 НК се замени наложеното наказание на подсъдимите П. П. и П. Л. за извършеното престъпление по чл. 277а, ал. 7 от НК шест месеца лишаване от свобода с пробация, състояща се от посочените по –горе пробационни мерки.

Присъдата в частта, с която на основание чл.23, ал.1 НК е определено общо наказание на подсъдимите П. П. и П. Л. следва да се измени, като се определи на всеки от тях общо най-тежко наказание, а именно пробация, състояща се от задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни срещи с пробационен служител за срок от три години, както и безвъзмезден труд в полза на обществото от 100 часа годишно за срок от три поредни години.

Присъдата следва да се измени в частта, с която на основание чл. 23, ал. 3 НК е присъединено към определеното общо най-тежко наказание на подсъдимите П. и Л. наказанието глоба, като се намали от 3000 лева на 1500 лв. за всеки от тях.

В останалата част на основание чл.338 НПК присъдата следва да се потвърди. В този смисъл подадената въззивна жалба от защитника на подсъдимите се явява частично основателна.

Водим от изложените съображения, В.Търновският апелативен съд