Решение № 131 от 9.7.2026 г. на Районен съд - Враца по дело № 514/2026 г.

наказателно дело № 20261420200514 по описа за 2026 година П.И.Й. от гр.Враца, бул.„ГЕНЕРАЛ ЛЕОНОВ“, бл.№92, ет.13, ап.50, с ЕГН: ••••••••••, е обжалвал Наказателно постановление №26-0967-000259 от 15.06.2026г., издадено от Началник група в ОДМВР-Враца, Сектор Пътна полиция - Враца, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 255.65 евро /500.01 лева/ и ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от правоуправление, за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДВП. В жабата чрез процесуален представител адв.Милена Маринова се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, като се иска отмяна му и присъждане на направените разноски. Ответната страна, редовно призована, не изпраща представител и не депозира становище по допустимостта и основателността на жалбата, като единствено в придружително писмо предлага Наказателното постановление да бъде потвърдено. Производството по делото е по реда на чл.58д – 63д от ЗАНН. Съдът след преценка и анализ – поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбоподателят П.И.Й. е собственик на лек автомобил марка „••••••••••“ модел „••••••••••“ с регистрационен номер ••••••••••. Н а 03.02.2026г. в СПП при ОДМВР – Враца постъпило уведомление от Гаранционен фонд по чл.143, ал.10 ЗДвП, че автомобилът няма валидно сключена Застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поради това регистрацията му била служебно прекратена. Жалбоподателят не бил уведомен за съответното обстоятелство. На 14.03.2026г. полицейски екип в състав мл. автоконтрольори в СПП при ОДМВР – Враца •••••••••••••••••• и •••••••••••••••••• бил на смяна от 19.00ч. до 07.00 часа на следващият ден, когато около 23:30 часа, полицейските служители били в гр.Враца, ж.к.“Дъбника“ в близост до бл.33, когато спрели за проверка лек автомобил марка „••••••••••“ модел „••••••••••“ с регистрационен номер •••••••••• собственост и управляван от настоящият жалбоподател П.И.Й. от гр.Враца. При направената проверка с ОДЧ и таблет от полицейските служители, било установено, че управлявания от настоящият жалбоподател П.И.Й. от гр.Враца, лек автомобил марка „••••••••••“ модел „••••••••••“ с регистрационен номер •••••••••• е със служебно прекратена регистрация от 03.02.2026г. по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП. След констатиране на горното полицейските служители съставили на лицето водач АУАН серия GA № 4211518 от 14.03.2026г. за извършено от него нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДВП. В последствие Административно наказващият орган при преценка на съставения АУАН серия GA № 4211518 от 14.03.2026г., с който стартирало началото на образуваното по случая административно наказателно производство по смисъла на чл.36 ал.1 от ЗАНН приел, че същото следва да бъде прекратено, което и сторил с Мотивирана резолюция № 26-0967-М000039 от 16.03.2026г. на СПП при ОД на МВР Враца на основание чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН, а материалите по АНП, били изпратен на РП Враца на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН е с оглед образуване на ДП за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. След постъпване на материалите по АНП във прокуратурата било образувана ДП №1758/2026г. по описа на РП – Враца/ ДП №368/2026г. по описа на РУ - Враца водено за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. Анализирайки събраните по производство доказателства и отчитайки степента на обществена опасност на дееца и деянието, степента на засягане на обществените отношения,прокурор при РП-Враца прекратил производството с ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 11.06.2026г. за прекратяване на НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО по ДП № 1758/2026г. по описа на РП - Враца водено за престъпление по чл.345, ал.2 от НК, като било прието, че действително на процесната дата от 14.03.2026г. правоспособния водач и настоящ жалбоподател П.И.Й. от гр.Враца, е управлявал, лек автомобил марка „••••••••••“ модел „••••••••••“ с регистрационен номер •••••••••• на посоченото място, който лек автомобил е бил със служебно прекратена регистрация по реда н а чл.143 ал.10 от ЗДвП, но че въпреки това водача, не е осъществил състав на престъпление по смисъла на чл.345, ал.2 от НК. Възприето било, че от обективна страна изпълнителното деяние на соченото престъпление се осъществява само чрез действие по управление на МПС нерегистрирано по съответния законов ред, за което е необходимо в съзнанието на дееца да е налице знание, че управлява МПС, което не е надлежно регистрирано. В конкретния случай П.И.Й. не е бил наясно с факта, че процесното МПС е било служебно дерегистрирано, а при липсата на признак от състава на престъплението се изключва възможността за подвеждане под наказателна отговорност, което означава, че към процесната дата 14.03.2026г., на която водача е бил установен да управлява посоченият автомобил не е било налице, престъпление по смисъла на чл.345, ал.2 от НК, като в тази връзка било посочено препис от Постановлението да се изпрати на Административнонаказващият орган за преценка относно ангажиране административната отговорност на водача. След постъпване на ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 11.06.2026г. за прекратяване на досъдебно производство по воденото ДП № 1758/2026г. по описа на РП – Враца, в Сектор «Пътна полиция» - ОДМВР - Враца било възприето, че нереализирането на наказателна отговорност по чл.345, ал.2 от НК спрямо П.И.Й. - не изключва по никакъв начин търсеното на административно наказателна такава, на посоченото лице, при което последвало издаването на атакуваното НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №26-0967- 000259 от 15.06.2026г., издадено от Началник група в ОДМВР-Враца, Сектор Пътна полиция - Враца, с което жалбоподателя бил наказан за това, че: “На 14.03.2026г. около 23:30 часа, в гр.Враца, в ж.к.„Дъбника“ до бл.33 управлява собствения си лек автомобил •••••••••• •••••••••• с рег.номер ••••••••••, като автомобила е със служебно прекратена регистрация от 03.02.2026г. по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП (Не е регистриран по надлежния ред). Настоящото Наказателно постановление се издава във връзка с Постановление за прекратяване на наказателно производство № 1758/2026г. от 11.06.2026г. на Ивайло Христов - прокурор при Районна прокуратура гр. Враца.“ - за извършеното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като му било наложено кумулативно административно наказание на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП - „ГЛОБА“ в размер на 255.65 евро/500.01 лева и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ. Недоволен от наложените му санкции жалбоподател обжалвал визираното НП. Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели •••••••••••••••••• и ••••••••••••••••••, а и от приложените по делото с адм. преписка писмени доказателства: Жалба, АУАН с бл. № cep. GA, № 4211518 от 14.03.2026г., НП №26-0967-000259 от 15.06.2026г., издадено от Началник група в ОДМВР-Враца, Справка за нарушения на водач на МПС, Справка история на „Регистрация“ на МПС, с per. ••••••••••, Становище – доклад Н-к група АНДОАПТПВ, Мотивирана резолюция № 26-0967-М000039/16.03.26г., Справка АИС КАТ, Регистрация и отчет на ПС и собственици, ЗППАМ № GPАМ-1294029/14.03.26г., Заповед № 8121з- 1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 11.06.2026г. за ПРЕКРАТЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО по ДП № 1758/2026г. по описа на РП - Враца, а също и от доказателствата приложени по ДП № 1758/2026г. по описа на РП - Враца водено за престъпление по чл.345, ал.2 от НК, /изискано и приложено по делото в оригинал/, в която са снети сведенията на свидетелите полицейски служители и на водача настоящ жалбоподател с приложени справки за съдимост и характеристични данни, Справка за нарушител по ЗДВП, пълномощно договор за правна по мощ, Писмо от ГДНП, документи от ГФ, както и от останалите писмени доказателствата приложени по делото. Съдът намира жалбата за подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН и изхождаща от легитимирана страна в процеса, разгледана по същество същата е процесуално допустима и основателна по следните съображения: Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна, че обжалваното НП е незаконосъобразно и необосновано, при следните съображения: Административно-наказателният процес е строго нормирана дейност, която съгласно правилата на чл.36 ал.1 ЗАНН започва по правило със съставяне на АУАН, който акт има едновременно констативна, обвинителна и сезираща функции, тоест чрез съставянето на АУАН едновременно се установява административно нарушение, повдига се официално обвинение за извършване на правонарушение и се сезира съответен държавен орган, разполагащ с правомощия да реализира административно-наказателна отговорност чрез налагане на предвидено в закона административно наказание. Именно поради тези функции на АУАН, към издаването му са въведени точно определени изисквания, свързани с издаване в писмена форма, конкретно съдържание и задължителни реквизити по чл.42 ЗАНН и др. Едновременно с това и поради установеното законодателно, в т.ч. и в чл.6 от ЕКЗОПСЧ основно право на защита всяко лице, да узнае в какво е обвинено и какво наказателно съответно административно-наказателно обвинение е повдигнато спрямо него, за да организира защитата си в пълен обем, са въведени и последващи законодателни изисквания относно съставянето и връчването на АУАН по чл.43-44 ЗАНН, обезпечаващо правото на излагане на възражения, представяне на доказателства и др. В чл.36, ал.2 от ЗАНН се въвежда изключение от общото правило на ал.1, допускайки издаване на НП, без съставен АУАН, в изрично уредените случаи на прекратено друго наказателно производство със съответен съдебен или прокурорски акт или в случай на отказано от прокурора образуване на друго наказателно производство за същото деяние, с препращане на материалите на компетентния наказващ орган. В този смисъл, АНО може да издаде директно НП по реда на чл.36, ал.2 ЗАНН, без съставяне на АУАН само в случаите, когато е сезиран със съответно прокурорско постановление - за прекратяване на образувано ДП или за отказ за образуване на ДП, но само когато тези прокурорски актове съдържат изрични констатации за надлежно извършено правонарушение откъм - време, място начин, субект, предмет и средство на извършване, степен на обществена опасност на извършеното и съответна форма или липса на вина, както и изрични констатации за това, че макар и да не представлява престъпление по НК, констатираното правонарушение осъществява състав на административно нарушение по съответния закон, за което следва да се реализира отговорност по реда на ЗАНН. С други думи, съдържанието на прокурорското постановление следва да покрива в достатъчна степен, поне минимално задължителните реквизити на редовен АУАН, съгласно чл.42, ал.1 от ЗАНН, доколкото го замества като иницииращ и правопораждащ административно - наказателното производство акт, в отклонение на редовната процедура по чл.36, ал.1 ЗАНН. В случая обаче не е на лице, нито една от хипотезите предвидени с чл.36, ал.2 ЗАНН, това е така защото макар и да е било образувано ДП, за това, че жалбоподателя е управлявал МПС нерегистрирано по надлежният ред, в същото време Административнонаказващият орган не е спазил указания в ЗАНН - надлежният ред за вземане на отношение и търсене на административнонаказателна отговорност спрямо посоченото лице. Това е така защото образуваното ДП № 1758/2026г. по описа на РП - Враца, макар и да е образувано и водено за престъпление по чл.345, ал.2 от НК, то в това ДП, настоящият жалбоподател е имал само качеството на лице от което е било снето сведение, а след това и на свидетел по случая. В рамките на образуваното ДП, жалбоподателя не е бил конституиран като обвиняем, на който да е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК, което обстоятелство е било изрично посочено в изготвения прокурорски акт поставил финала на посоченото производство наред с това същият не е запознаван с материалите по преписката, което се установява и от самата преписка, а само с визираното постановлението на представителя на прокуратурата. При това визираното ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 11.06.2026г. за ПРЕКРАТЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО по ДП № 1758/2026г. по описа на РП - Враца, не съдържа обвинителен титул спрямо посоченото в него лице, макар да е налице „идентичност между субектите и предмета на наказателното и административното производство“ защото, за да е налице извършено административно деяние е необходимо както и за да има извършено престъпление наличие на изначален умисъл у извършителя. Тоест при липсата на издадено Постановление от страна на ВРП, с което да е имало ПОВДИГНАТО ОБВИНЕНИЕ за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК, спрямо настоящият жалбоподател, то и органите на МВР, не биха могли да се ползват от разпоредбата на чл.36, ал.2, предложение последно от ЗАНН, която предвижда издаване на НП, без съставяне на АУАН и в случаите, когато прокурорът е прекратил наказателно производство и е изпратил по компетентност преписката на административно-наказващия орган, за преценка за търсене или не на административнонаказателна отговорност на конкретно лице, защото изначално и след като е било прието от АНО, че следва да се потърси административнонаказателна отговорност е следвало да съставят на ново АУАН за това, понеже спрямо жалбоподателя не е имало повдигнато, нито административно, нито наказателно обвинение за управление на нерегистрирано МПС. В конкретният случай и според горецитираното съдържание на прокурорското постановление, същото не представлява годен титул за иницииране на административно – наказателно производство по обвинение - за управление на нерегистрирано МПС, по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН, поради което и АНО е следвало да започне административно – наказателното производство по реда на редовната процедура на чл.36, ал.1 ЗАНН, щом като е счел, че има основания за ангажиране отговорността на конкретното лице – жалбоподател. Тоест Административно наказващият орган, като не е издал на ново АУАН за претендираното нарушение, а е издал директно обжалваното НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ /НП/ №26-0967-000259 от 15.06.2026г., издадено от Началник група в ОДМВР-Враца, Сектор Пътна полиция - Враца, е допуснал съществено процесуално нарушение от категорията на „абсолютните“ и неотстраними чрез друг способ, освен чрез отмяна на НП, само на това формално основание. Недопустимо е едва за първи път чрез НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ да се повдига административно обвинение спрямо жалбоподателя, защото това нарушава правото му на защита. При това НП следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно, тъй като както се посочи и по-горе, са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили значително правото на жалбоподателя за защита. НП, както и АУАН са строго формални актове, реда за издаването на които, и производството досежно същите са строго регламентирани в ЗАНН. За това неспазването от страна на Административнонаказващият орган на изискването на нормите на ЗАНН и издаването на Наказателно постановление в противоречие на същите води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП, доколкото РС в производство по обжалване на НП по реда на чл.59-63 ЗАНН, следва да установи съществуването или несъществуването на описаното в НП административно нарушение и съответно съпоставянето на фактически установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща същото като административно нарушение. Установяването в хода на съдебното производство на съществуването или не на описаното в НП административно нарушение предпоставя индивидуализация на съответното административно нарушение съобразно всички изисквания на чл.57 от ЗАНН. И макар, че законът в чл.53, ал.2 от ЗАНН дава възможност на административнонаказващия орган да издаде НП, дори и в акта за установяване на административното нарушение да е допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася до издаденото в настоящият случай НП, при което административнонаказващият орган е следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и тези по чл.36 ал.1 по чл.42 и по чл.57 ал.1 от ЗАНН, като неспазването на тези изисквания води до незаконосъобразност на НП и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание. Извън горепосоченото дори и да беше спазен процесуалният ред за ангажиране отговорността на настоящият жалбоподател по административен ред то, за да е налице твърдяното нарушение следва собственика на процесният автомобил и настоящ жалбоподател да е имал съзнанието, че управлява МПС без необходимата регистрация по закон. Това е така защото: съгласно чл.6 от ЗАНН – „Административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание налагано по административен ред.“ Сочените - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи изцяло върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл.140, ал.1 ЗДвП, „по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места“. За да е извършено съответното нарушение на ЗДвП, действието или бездействието на водача следва да е осъществено виновно. В случая, за да понесе жалбоподателят административнонаказателна отговорност, следва да е безспорно доказано, че е бил наясно с факта на служебно прекратената регистрация на управлявания автомобил, въпреки което да го е управлявал. Обстоятелството, че процесният автомобил фигурира в масивите на контролните органи като такъв с прекратена регистрация обаче, не води директно до извод, че жалбоподателят като негов собственик е знаел за това обстоятелство. Тук следва да се посочи и че дори разпитания по делото като свидетел - актосъставител по първоначално съставения акт - •••••••••••••••••• в показанията си пред настоящият състав е изричен, че жалбоподателя П.И.Й. при спирането и извършената му проверка е бил в пълно неведение относно обстоятелството, че управлявания от него автомобил е бил със служебно прекратена регистрация. Твърдяното нарушение, за което е наложено наказание се изразява в това, че жалбоподателя е управлявал МПС със служебно прекратена регистрация, тъй като не е изпълнил задължението си да сключи задължителна застраховка „гражданска отговорност“. Същевременно и съгласно чл.143 ал.10 от ЗДвП, последно изменена и допълнена с ЗИД ЗДвП бр. 64 на ДВ от 2025г., в сила от 07.09.2025г. „Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574, ал.6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.“, като с това изменение на закона са заличени думите, „и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.“ Посоченото законодателното изменение на визираната разпоредбата не води до автоматичното установяване на факта, че собственикът на МПС е бил наясно с прекратяването на регистрацията на превозното средство. Същевременно разпоредбата на чл.574 ал.10 от КЗ е изменена с ДВ бр. 63/2025г. в сила от 01.08.2025г., като съобразно актуалната редакция на нормата „Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.“ В случая видно от материалите по ДП на л.37 от същото е приложено уведомление по чл.574 ал.10 от КЗ до жалбоподателя, но както в кориците ан ДП така и в кориците на настоящото АНД, няма приложен документ/известие за доставяне, разписка/, че въпросното уведомление е действително достигнало до неговия адресат в лицето на сочения за нарушител – П.Й.. В този смисъл и доколкото задължението за уведомяване на собственика не е отпаднало, а е прехвърлено от компетентната служба по регистрация към Гаранционния фонд, то във всички случаи продължава да е напълно актуално Тълкувателно Постановление № 2/05.04.2023 г. по т. д. № 3/2022 г. на ВКС и ВАС. В случая направеният опит от страна на Наказващият орган да се освободи от задължението си да уведомява собственика на МПС за прекратяване на регистрацията му, с оглед изменението на чл.143, ал.10 от ЗДвП в сила от 07.09.2025г., което е видно от неговото писмо - УРИ 967-000- 3092/16.03.2026г. до Районна прокуратура – Враца, настоящият съдебен състав не смята, че може да се сподели. Да няма спор, че е налице такова изменение на закона, но от друга страна въпреки визираното изменение на ЗДвП, към настоящият момент не е изменена разпоредбата на чл.18б ал.1, т.8 вр. ал.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства - от което следва, че за органът по регистрация не е отпаднало задължението за уведомяване на собственика - че е получено уведомление от гаранционния фонд, че по отношение на превозното средство няма валиден и действащ договор за сключена Застраховка „Гражданска отговорност“ и предстои прекратяване на регистрацията му. В този смисъл доколкото наредбата е действащ нормативен акт към момента и отговарящ на всички изисквания на чл.1а от ЗНА, съдът намира, че за компетентният орган по регистрацията - „структурните звена на МВР“ - не е отпаднало това задължение и в този смисъл неуведомяването на собственика се явява пречка за наказването му, както за адм.нарушение по чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДвП, така и за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. В този смисъл и доколкото по делото няма събрани абсолютно никакви доказателства, че жалбоподателят е бил уведомяван от Гаранционния фонд или от компетентната служба на МВР, съответно да е узнавал по какъвто и да е начин за служебно прекратената регистрация на управляваният от него лек автомобил марка „••••••••••“ модел „••••••••••“ с регистрационен номер ••••••••••, то по отношение на него липсва субективна страна на нарушението, което му е вменено във вина. Наред с посоченото до тук следва да се отбележи и че служебното прекратяване по чл.143, ал.10 от ЗДвП, не е скрепено с точно определен срок. Оттук следва, че не може да се очаква от водачите да са могли да предполагат - /тоест, не може да се приеме и форма на вина непредпазливост/ , че регистрацията на съответното МПС е действително прекратена. Константна е съдебната практика на касационните състави на Административните съдилища в страната, /за разлика от практиката на Административен съд Враца/, че при служебно прекратена регистрация, за да има нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП – субективната страна на деянието изисква водачът да е знаел за това обстоятелство. В случая ЛИПСАТА на уведомяване на собственика на лекия автомобил, за служебно прекратената регистрация води до липса на субективния елемент на процесното деяние, поради което издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно. Не на последно място съгласно: Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. на ОСС от НК на ВКС по Т.Д.№ 3/2022 г., на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, което дава отговор именно на посоченият въпрос, а именно : „Не се наказва с предвиденото в чл.175, ал.3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.“ Съгласно разпоредбата на чл.130, ал.2 ЗСВ: „Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.” Или казано иначе и въпреки изразеното мнение от Началника на група АНДОАПТВ в приложеното Становище на л.13 от делото - Тълкувателно постановление № 2 се явява задължително освен за съда и за структурните звена на ОД МВР - включително и тези на СПП при ОД на МВР Враца. В случая, доколкото жалбоподателят не е знаел, че управляваният от него автомобил е служебно дерегистриран, липсва субективният елемент от състава на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП - вината, тъй като не се доказа да е целял или допускал настъпването на общественоопасните последици, респективно да е могъл или да е бил длъжен да ги предвиди. Знанието не се презумира, въпреки че жалбоподателя е собственик на МПС, тъй като макар да е бил длъжен да провери датата на изтичане на валидността на застраховката „гражданска отговорност“, няма как да е бил наясно дали и кога Гаранционен фонд, ще уведоми СПП при ОД на МВР – Враца, за липсата на сключен договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, респективно кога регистрацията ще бъде служебно прекратена. Наред с изложеното до тук следва да се отбележи че не е налице публично достъпен регистър, в който всеки собственик/водач на МПС да може да извърши справка за служебно прекратената регистрация на автомобила си.Регистърът по чл.4, ал.1, т.12 и ал.2 от Наредба № 54/2016 г., в който е отбелязано, че моторно превозно средство е със служебно прекратена регистрация поради липса на застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, е със защитена информация. С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че поведението на жалбоподателя е субективно несъставомерно, тъй като преди констатиране на нарушението, той не е знаел, че автомобилът, който управлява, е със служебно прекратена регистрация, за която същият не е бил уведомен, нито от Гаранционния фонд, нито от компетентната служба на МВР. При това липсва виновно осъществено поведение от негова страна. Изводимо от това, издаденото от Началник група в ОДМВР-Враца, Сектор Пътна полиция – Враца НП№26-0967-000259 от 15.06.2026г., е неправилно и незаконосъобразно, и като такова подлежи на отмяна с произтичащите от това законови последици . Депозираната жалба е основателна и следва да бъде уважена. По разноските: Предвид изхода на делото, с оглед направеното искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя, на основание чл.63д ал.1 ЗАНН - АНО, ОДМВР - Враца, като разпоредител с бюджетни средства по аргумент от §1 т.6 от ДР на АПК следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 евро съобразно приложения договор за правна защита и съдействие /л.5 от делото/, като същият е определен в съответствие с чл.8, ал.1, т.2 и във вр. с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/. Затова и съдът ОТМЕНИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ НП/ №26-0967- 000259 от 15.06.2026г., издадено от Началник група в ОДМВР-Враца, Сектор Пътна полиция - Враца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание чл.63 ал.3 т.2 вр. ал.2 т.1 от ЗАНН. По гореизложените съображения съдът постанови решението си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: