Решение № 443 от 17.6.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 3812/2026 г.

наказателно дело № 20261100603812 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. С протоколно определение от 14.04.2026 г. по НОХД №3621/2026 г., СРС, НО, 12 състав и на основание чл.289, ал.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК вр. чл.9, ал.2 от НК е прекратено наказателното производство по делото водено срещу Х. И. И. с обвинение за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.А и б.Б от НК по съображения, че описаното в ОА деяние не съставлява престъпление, тъй като е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК Срещу определението в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при СРП, с който се иска същото да бъде отменено и делото върнато на СРС за разглеждане по същество. Излага съображения за допуснати процесуални нарушения и такива на материалния закон. Излага подробни съображения. В протеста не се иска събиране на нови доказателства. Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства. Пред въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура поддържа протеста по съображенията изложени в него, като моли въззивния съд да отмени определението на СРС и да върне делото за ново разглеждане на друг съдебен състав. Счита, че не е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК, независимо от данните за здравословното състояние на подсъдимия, което намира, че е от значение за определяне размера на наказанието на последния, а не за преценка обществената опасност на деянието. Отделно поддържа, че от определението на СРС не става ясно поради какви причини съдът е приел, че деянието е явно малозначително и поради това не съставлява престъпление. Подсъдимият Х. И. И. заявява, че подържа становището на първия съд, като моли да бъде потвърдено определението. Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста‚ както и тези, изложени от прокурора в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното разпореждане, констатира, че са налице основания за неговото отменяване поради следните съображения: Определението на първата инстанция е допустимо, но като краен резултат незаконосъобразно. Същото е постановено в открито разпоредително съдебно заседание, като съдът е приел, че по отношение на подсъдимия е предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК, извършено при условията на чл. 194, ал.1 от НК, като стойността на отнетите хранителни продукти от супермаркет Фантастико, собственост на „Фантастико груп“ ООД е 229.94 лева / 117.57 евро/. Посочил е, че от събраните по делото доказателства към момента на разпоредителното заседание, без анализ на материалите по ДП, се стига до извод, че макар формално описанието в ОА на извършеното да съставлява престъпление, деянието не е престъпно, тъй като неговата обществена опасност е явно незначителна. Посочил е още, че този извод на съда не се влияе от факта, че подсъдимият е осъждан и по правната си квалификация деянието е квалифицирано като такова, извършено при условията на опасен рецидив. Като единствен аргумент за извода си, че макар и описаното в ОА деяние да покрива признаците на престъпление, то не е престъпно, тъй като неговата обществена опасност е явно незначителна, първостепенният съд е посочил здравословното състояние на подсъдимото лице, което здравословно състояние не бива да се пренебрегва при преценката каква е относимата към това лице наказателна репресия. Така и след тези лаконични изводи, съдът е заключил, че са налице предпоставките на чл.9, ал. 2 от НК, като материално правната разпоредба е изпълнена в тази й част изцяло. Оттам насетне съдът общо и теоретично е цитирал еднопосочна и задължителната практика на Върховният съд, според която разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК е относима към всички състави на престъпленията, както към привилегированите, така и по отношение на основните, а също и на квалифицираните, в която връзка е направил извода, че обстоятелството, че подсъдимият е осъждан за същите по вид престъпления не изключва възможността спрямо него да бъде приложена разпоредбата на чл.9, ал 2 от НК. С оглед на това е приел, че не следва да се произнася по другите въпроси от разпоредителното заседание. Това свое определение съдът е постановил след като е изслушал заключение на СМЕ относно здравословното състояние на подсъдимия, според което подсъдимият страда от злокачествено заболяване, но то не е пречка същият да участва в наказателното производство, като изрично е посочил, че явяването на подсъдимия в съдебно заседание следва да се съобрази с необходимостта от лечение и терапия на същия, като е подчертал, че той не бива да пропуска и отлага терапията си. Вещото лице е отбелязал още, че не изключва възможността за влошаване на здравословното състояние на подсъдимия, тъй като страда от злокачествено заболяване, като при евентуално влошаване това би могло да препятства явяването му по делото. Преди да произнесе определението си за прекратяване на наказателното производство по делото, съдът е изслушал становището на призованите страни, включително и това на представителя на ощетеното юридическо лице, като не се е произнесъл по въпроса за предявения от ощетеното юридическо лице граждански иск срещу подсъдимия- дали трябва или не да бъде приет същият за разглеждане в наказателното производство, съответно следва ли да бъде конституирано ощетеното юридическо лице като ГИ по делото. Било е изразено становище от всички страни, че не са налице основания за прекратяване на наказателното производство по делото, като защитникът е изразил готовност за сключване на споразумение с прокурора. От внесения в СРС обвинителен акт се установява, че И. е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 от НК изразяващо се в кражба от магазин Фантастико на хранителни стоки- 3 бр. хайвер червен Zarendom сьомгова пъстърва 100гр. буркан, на единична стойност 29.99лв. или на обща стойност 89.97лв., 1 бр. хайвер червен сьомга Ocean fish 100rp.стъкло, на стойност 39.99лв. и 2 бр. хайвер червен сьомга дива кета премиум 100гр. буркан на единична стойност 49.99лв. или на обща стойност 99.98лв., или всички движими вещи на обща стойност 229.94 лв., като деянието е извършено при условията на опасен рецидив по буква А и по буква Б на чл.29, ал.1 от НК. Настоящият съдебен състав намира, че протестираното определение се явява незаконосъобразно, доколкото не е мотивирано. Като единствен аргумент, че става дума за малозначително деяние по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, съдът е посочил здравословното състояние на подсъдимия към момента на провеждане на разпоредителното заседаниеобстоятелство, което е неотносимо към обществената опасност на самото деяние. Както е посочил и прокурорът при СРП в своя частен протест изслушаната СМЕ досежно здравословното състояние на подсъдимия касае възможността му за участие по делото, но по никакъв начин не може да бъде отнесено към въпроса следва ли той да носи наказателна отговорност за извършеното или не. Абсолютно правилно според съда по този въпрос е и становището на прокурора при СГП, че здравословното състояние на подсъдимия е относимо към размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, ако бъде признат за виновен, т.е. касае индивидуализацията на наказанието, а не обществената опасност на деянието. В този смисъл на практика липсват мотиви, които да обосновават преценката на съда за явната незначителност на обществената опасност на деянието. Това е достатъчно само по себе си, за да бъде отменено като незаконосъобразно определението на СРС, тъй като последният не е изложил никакви други аргументи, освен чисто теоретични доводи без да ги съотнесе към конкретния казус и конкретното обвинение. Отделно от това въззивният съд споделя изцяло становището на прокурора при СРП, изложено в частния протест, че в случая няма как да се приеме, че става въпрос за деяние, чиято обществена опасност е явно незначителна, тъй като на първо място деянието е при условията на опасен рецидив, като от справката за съдимост на подс.И. се установява, че той е осъждан многократно за различни по вид престъпления, поради което и трудно може да се направи извод за липса на обществена опасност на деянието или за незначителна такава. Съдебното минало на подсъдимия сочи на престъпна упоритост на същия при извършване на престъпления от един и същи вид, поради което неангажиране на наказателната му отговорност би подействала стимулиращо, а не възпиращо и за него и за останалите членове на обществото. Съдът също смята, че това обстоятелство само по себе си сочи на по-висок интензитет на обществената опасност, което се явява пречка за дефинирането й като „явно незначителна“. Отделно от това и според въззивния съд стойността на инкриминираните вещи за деяние извършено от магазин не е никак ниска, а отделно става дума не за хранителни стоки от първа необходимост, респ. такива, които са свързани с преживяването на лицето, а по- скоро за кражба на стоки, които са в т.н. “луксозен пазарен сегмент, което означава, че подсъдимият, ако се установи, че е извършил деянието, не е имал за цел да задоволи базовите си жизнени потребности, а е отнел вещите с друга цел. Отделно описания механизъм на извършване на деянието- с укриване на стоките под якето му, също сочи на завишена степен на обществена опасност на деянието. Изцяло споделяеми са доводите на прокурора при СРП, изложени в частния протест, че дори и причинените с деянието имуществени вреди не са възстановени, поради което и да се говори за липса и/или явна незначителност на обществената опасност на деянието сочи на лоша о неадекватна преценка на фактите и обстоятелствата, които обуславят този извод. По изложените съображения, според въззивния съд фактическите рамки на обвинението по обвинителния акт, не разкриват съществени отклонения от типичното отрицателно въздействие върху обществените отношения, които по принцип се засягат от престъплението кражба. Въздействието на инкриминираното деяние върху защитените обществени отношения, свързани с правото на собственост върху движими вещи, не е явно незначително, доколкото според въззивния съд в случая се касае за кражба на вещи, които не са от първа необходимост, тяхната стойност съвсем не е ниска, вредите не са възстановени, а подсъдимият е личност с трайно установени престъпни навици в извършването именно на престъпления от точно този вид. Ето защо и няма как на база само изложеното в ОА да се приеме, че интензивността, с която деянието е застрашило конкретните обществени отношения е в много по- ниска степен в сравнение с типичното отрицател въздействие, което оказват по принцип деяние от този вид, така както е приел първостепенният съд. В заключение и според този въззивен състав неправилно СРС е приел, че поради явната незначителност на обществената опасност на деянието, същото не е престъпно по смисъла на чл.9, ал.2 от НК и наказателното производство по делото спрямо подс.Х. И. следва да бъде прекратено. Всичко посочено води до извод за незаконосъобразност на постановеното от районния съд определение, което налага неговата отмяна и връщане на делото на друг състав на СРС за разглеждане на по същество, доколкото за конкретния съдебен състав (конкретния съдиядокладчик) са налице основания за отвод на основание чл.29, ал.1, т.1, б.”В” от НПК, доколкото съдът е постановил определение по реда на чл.289, ал.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК на прекратяване на наказателното производство по делото. Друг е въпросът, че това е следвало да стане по реда на чл.250 ал.1, т.2 от НПК, а не по реда на чл.289, ал.1 от НПК, доколкото последната разпоредба предполага прекратяване на наказателното производство по делото единствено на основанията визирани в чл.24, ал.1, т.2 до т.10 и ал.5 от НПК, но не предоставя възможност на съда да прекрати наказателното производство по делото ако установи, че деянието не съставлява престъпление. В този случай и когато вече е даден ход на съдебното следствие (към която фаза на наказателния процес е относима разпоредбата на чл.289 от НПК), съдът следва да постанови оправдателна присъда, а не да прекратява производството по делото. Този детайл явно е убягнал на първостепенния съд. Независимо обаче от неправилното позоваване на точната правна норма, волята на съда е била ясна, но незаконосъобразна. Налице е произнасяне по съществото на обвинението срещу подсъдимия И. и конкретният съдия- докладчик очевидно е предубеден срещу обвинението и няма право да участва в по-нататъшното разглеждане на делото. Така мотивиран и на основание чл.250, ал.4 от НПК вр. чл.334‚ т.1 от НПК, Софийски градски съд