Решение № 58 от 26.6.2026 г. на Районен съд - Смолян по дело № 49/2026 г.

наказателно дело № 20265440200049 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания, във връзка с чл. 230 от Закона за културното наследство. Образувано е по жалба от В. К. Х., ЕГН ••••••••••, от гр. •••, ул. „••• срещу Наказателно постановление изх. № 04-02-10/27.01.2025 г., издадено от Главния диР. на Главна дирекция „•••“ (•••) в •••, с което на основание чл. 200а, ал. 1, предл. второ, чл. 222, ал. 1 и 2 ЗКН, вр. чл. 229, ал. 2, предл.второ ЗКН за три административни нарушения, съответно на чл. 222, ал. 1 ЗКН; чл. 222, ал. 2 ЗКН; чл. 200а, ал. 1, предл.второ ЗКН в качеството му на енорийски свещеник в ••• „•••“ в гр. ••• са му наложени съответно глоба в размер на 700 лева; глоба в размер на 700 лева и глоба в размер на 17 000 лева. В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление е издадено при съществени нарушения на материалните и процесуални правила, довели до нарушаване и ограничаване правото на защита на жалбоподателя, подробно изложени в жалбата и свеждащи се до следното: НП е издадено от некомпетентен орган, при неправилни констатации за извършени дейности по консервация и реставрация; неустановеност на извършителя; липса на точно описание на времето на извършване на нарушенията; липса на умисъл; нарушение на чл. 34, ал. 1 ЗАНН; неясни мотиви и неправилно определяне на наложените глоби. От съда се иска обжалваното наказателно постановление да бъде отменено. Жалбоподателят претендира за направените разноски за адвокат. Въззиваемият счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, а обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено кат оправилно и законосъобразно издадено. Първоначално делото е образувано пред РС – ••• като АНД № 12/2025 г., решението по което е отменено от АдмС – Смолян с решение № 1471/16.12.2025 г. по КАНД № 374/2025 г. и е върнато на РС - ••• за ново разглеждане от друг състав на съда. Така е образувано АНД № 1/2026, по което и двамата съдии от състава на РС – ••• са си направили самоотвод и с Определение № 35/19.01.2026 г. по ЧНД № 44/2026 на I НО на ВКС е изпратено за разглеждане на РС – Смолян. В тази връзка е образувано и настоящото АНД № 49/2026 на РС – Смолян. В съдебно заседание пред настоящия състав на съда жалбоподателят не се явява, за него адв. ••• поддържа жалбата и моли да бъде уважена по изложените в пледоарията съображения. Претендира за разноски, съобразно представения списък. Въззиваемият се представлява от юр. Ш., който моли жалбата да бъде отхвърлена, а НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено, като твърди, че изложените от жалбоподателя твърдения за незоконосъобразност са неоснователни. Моли да бъдат рисъдени деловодните разноски в полза на въззиваемия. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя. След преценка на становищата на страните и на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът направи следните фактически и правни изводи: Църквата „•••“ – ••• е юридическо лице по смисъла на чл. 140 от Устава на Българската православна църква, чиято енория е община ••• и е местно поделение на Българската православна църква и на Пловдивската Света Митрополия и се управлява от Църковонто настоятелство с председател енорийския свещеник и свещеноиконом •••. С протокол от 29.09.2020 г. въз основа на Заповед № 348/2020 г. на Пловдивския ••• на новоназначения председател на църковното настоятелство на храма – иконом ••• е предадено движимо имущество, документи и печати на храма. Жалбоподателят В. К. Х. е енорийски свещеник в ••• „•••“ - гр. •••, назначен през септември 2020 г. след смъртта на свещеник •••. Сградата на църква „•••“ и поземленият имот, в който е построена, са частна собственост на Църквата „•••“ – •••, която е и собственик на всички движими вещи, принадлежащи към църквата и/или намиращи се в нея. Сградата на храм „•••“, гр. ••• с административен адрес гр. •••, ул. „•••“ № 1, е декларирана като художествена недвижима културна ценност с категория „местно значение“ с Писмо № 4140 от 31.11.1978 г. на НИПК, /сега •••/. Строена е през 1834 г. и е най-старата църква в Средните Родопи. Във връзка с предстоящ храмов празник по повод 190 годишнината на църквата на 15.08.2024 г., с протокол № 2/17.09.2023 г. Църковното настоятелство на храм „•••“ е взело решение да бъде подменен дървеният родопски таван в притворната част на храма, тъй като е повреден безвъзвратно; със собствен труд да бъде почистена дървената част, като бронзираните с бронз за печка детайли се почистят и позлатят с варак, шлак метал, както подобава за благолепието на храма; почистването и реставрацията на иконите и рисунките на иконостаса да се възложи на лицензирана фирма, която да изготви проект, който да бъде представен за одобрение пред Епархийския съвет при Пловдивска митрополияц. В заседанието на Църковното настоятелство са участвали иконом ••• – председател; иконом В. Х. – енорийски свещеник и членовете •••, •••, •••, •••, •••. Протоколът е подписан от всички присъстващи. Протоколът бил изпратен за съгласуване с Пловдивския епархийски съвет, който с протокол 7 от заседание, проведено на 19.09.2023 г. взел решение и одобрил протокола на Църковното настоятелство при храм „•••“ относно ремонтни дейности в храм „•••“ гр. •••, изразяващи се в подмяна на дървения таван, повреден от течовете, почистване на опушената от ползването на печка на дърва през годините дървена част в храма, както и почистване на иконите и рисунките по иконостаса в храма. С писмо изх. № 1184/20.09.2023 г. на Пловдивска митрополия, Пловдивският епархийски съвет уведомил Негово Преосвещенство Смолянски епископ ••• за решението по Протокол № 7/19.09.2023 г., а той от своя страна уведомил за горното св. В. Х.. След получаване на одобрението на Епархийския съвет, без да уведоми •••, свещеник В. Х. лично и с присъединили се към него енориаши при храма да му помагат, като „харизани“, започнали ремонтно-реставрациони дейности в храм „•••” гр. •••, извършвани от свещеник Х. и неквалифицираните енориаши – ••• и ••• под негово ръководство и контрол, изразяващи се първоначално в почистване и изграждане на хидроизолация на дренажния канал покрай стените на храма, монтиране на скеле вътре и отвън и почистили образувалия се мухъл в църквата. С възлагателно писмо от 02.09.2023 г. свещеноиконом В. Х. - енорийски свещеник, възлага на „Център за реставрация на художествени ценности“ ООД проект за реставрация на художествените ценности на храм „•••“ в •••. С реставраторско становище „Център за реставрация на художествени ценности“ ООД, от посещение на храм „•••“ в ••• през месец септември, изготвено от магистър по реставрация •••, е установена необходимостта от специализирана реставраторска намеса и изготвяне на проект за реставрация на художествените ценности на храма. Възложена е реставрация на иконата „Благовещение“, датирана 1859 г., разположена в проскинитарий в югозападната част на средния кораб. Консервационно - реставрационният опис е съставен на 01.08.2023 г. от •••, вписана под № 39 в регистъра по чл. 165 от ЗКН, специалност „Консервация и реставрация“, и съдържа информация за извършените консервационно-реставрационни процеси. Възложена е реставрация на иконата „Обрезание Господне“, датирана 1923 г., разположена в празничния ред на иконостаса. Консервационно-реставрационният опис е съставен на 12.10.2023 г. от ••• и съдържа информация за извършените консервационнореставрационни процеси. Възложена е реставрация на иконата „Целувката на Юда“, датирана 1857 г., разположена в празничния ред на иконостаса. Консервационно-реставрационният опис е съставен на 12.10.2023 г. от ••• и съдържа информация за извършените консервационнореставрационни процеси. Възложена е реставрация на иконата „Исус Христос в цял ръст“, датирана 19 в., разположена в празничния ред на иконостаса. Консервационно-реставрационният опис е съставен на 12.10.2023 г. от ••• и съдържа информация за извършените консервационнореставрационни процеси. Междувременно свещеник Х. потърсил съдействие от лицензирани реставратори - ••• и •••, двете от гр. София за изготвяне на проект за „необходимите дейности” по реставрацията на иконите в църквата. След посещение на място, последните дали предварително становище, че може обработени с бронз детайли от иконостаса (колоните), да бъдат позлатени с шлак метал и варак (златни листчета имитационно злато). В тази връзка, след демонтиране на иконите от иконостаса, по инструктаж от св. Х. и под негово ръководство и контрол, работещите на доброволни начала неспециалисти почистили рамката на иконостаса със суха кърпа, нанесли лепило „миксеоп” и след изтичане на съответно технологично време нанесли листчетата шлак метал, след което фино почиствали шлак метала с четка, и лакирали със специален лак. При нанасянето на шлак метала по иконостаса не били променени флоралните мотиви по същия и проскинитариите, за което били необходими специални умения. За почистване и реставриране на част от иконите от храма, св. Х. потърсил негова позната - ••• от гр. Пловдив, лицензиран реставратор от •••, която приела да извърши реставрацията на 7 от иконите на храма, които св. Х. и занесъл в гр. Пловдив и след реставрирането им ги върнал обратно. През м. септември 2023 г., виждайки резултата от омазването на иконостаса с шлак метал и варак от неквалифицираните доброволци и намирайки резултата за неестетичен, св. ••• първо направила забележка на единият от доброволците - •••, да преустанови омазването, но последният продължил да работи целодневно. След като чула св. отец Х. да уговоря да носи икони за реставрация извън храма, тя му предложила реставрацията да се извърши в църквата поради ценността на иконите, което Х. отказал. За горното •••а информирала председателя на Църковно настоятелство св. ••• и след като не последвала реакция от негова страна, на 18.09.2023 г. подала сигнал на тел. 112, за липса на икони и извършван незаконосъобразен ремонт в църквата и уведомила част от църковните настоятели, а в последствие подала и сигнали до различни институции, вкл. и до главния прокурор. Със Заповед № 451/28.11.2023 г. на кмета на община ••• е била назначена комисия за извършване на проверка по документи и оглед на място, ръководена от арх. ••• – ръководител на Регионален ••• в Южен централен район – Пловдив. При извършената на 21.10.2023 г. проверка, за която е съставен констативен протокол, при която документално е установено, че на 14.07.1993 г. между община ••• и худ. реставратор ••• и колектив е сключен договор № 2 за: „Изготвяне на фотодокументация, графична документация и текстово описание на констатираните извършени до момента намеси по иконите, иконостаса и принадлежащите амвон, медалиони, проскинитарии и владишки трон в църквата „Свето •••“ в •••. Изготвяне на цялостна програма за експониране на иконостаса и иконите. Изпълнение на КРР на две икони (по вътрешен разпределителен протокол) след извършване на необходимите изследвания“. През 1993 г. от дипл. худ.-реставратор ••• и колектив е изготвена документация за: „Състояние на иконостаса, амвона, владишкия трон, проскинитариите и останалите елементи на обзавеждане, стенописна украса, медалиони и икони и конкретни мерки за тяхната консервация и реставрация“. Съставена е програма за художествена косервация и реставрация на храма и елементите му. Документацията се намира в документалния архив на •••. С приемо-предаватеден протокол от 23.01.1994 г. комисия, назначена със заповед на кмета на община ••• е приела извършената работа по договор № 2/14.07.1993 г. Със същия протокол комисията приема и КРР по иконите: „Св. Димитър на кон“ и „Св. Богородица с младенеца н четиримата евангелисти“, като констатира, че всички етапи са изпълнени на професионално ниво. Изготвени са реставрационни паспорти на двете икони. Същите се намират в документалния архив на •••. През септември 1994 г. от дипл. худ.-реставратор ••• и колектив е започнала работа по Консервация и реставрация на иконите: „Св.Св. Апостоли Петър и Павел“, „Св. Йоан Предтеча“, „Снемане на тялото Х.о от кръста“ и „Тайната вечеря“. Съставени са реставрационни паспорти на четирите икони. Същите се намират в документалния архив на •••. През 1998 г. от худ. Реставратора ••• е извършена консервация и реставрация иа иконостаса на храм „СВ. •••“ в •••. КР е обхванала царските двери, дяконските двери и параклисните двери, иконостаса и венчилката. Направено е описание на състояние преди консервация и реставрация и описание на консервационно-реставрационна намеса. Изготвена е фотодокументация. Същите се намират в документалния архив на •••. През 1999 г. е изготвена план програма за: „Консервация и реставрация на колони, капители и арки и два броя проскинитарии“. Дейностите са извършени през лятото на 1999 г. от художник-реставратор свещ. Емил Лилов. Фотодокументацията и описание на извършените намеси се съхранява в документалния архив на •••. В документалния архив на ••• се съхранява и една папка с документация за обект: „Църква •••“ - •••, част Електро. Проектът е изработен от НИПК през 1994 г. с инвеститор ОНС - •••. Няма запазени папки по част Архитектура и др. специалности. Няма запазени и протоколи за приемане на извършените по тази документация СМР по обекта. Досежно интериора в протокола е записано, че Иконостасът е голям, таблен, рисуван, с един ред големи царски икони - и два реда малки — празнични. Пластиката и полихромията на иконостаса целят създаване на представа за мрамор. Издържан е основно в светъл сиво-син тон със сини „жилки“. Към иконостаса принадлежат и два проскинитария, долепени до северната и южната стена на храма. Подиконните пана - 11 на брой, са със шарка, имитираща мрамор и украсени с еднакви овални медалиони с букети от рози, завързани с панделка. Иконостасът има четири двери. Царските изобразяват Благовещение. Левите и десни дяконски двери са с изображения на Св. Арх. Михаил и Св. Арх. Гавриил. В южния край на иконостаса са четвъртите двери със серафими. големите царски икони са 15 на брой, две от тях- „Св. Атанасий Александрийски“ и „Апостолски събор“ са дело на ••• и се намират на южния и северния зид, непосредствено до иконостаса. От север на юг иконите от царския ред са следните: 1. „Св. Ап. Петър и Павел“ - 1835 г., с ктиторски надпис. 2. „Св. Анна“ - XX век; 3. „Св. Арх. Михаил“ - XX век, изображението е на северната врата; 4. „Св. В. М. Юлита“; 5. „Св. Харалампий“ - ок. 1834- 1835 г.; 6. „Архангелски събор“ - ок. 1834-1835 г.; 7. „Св. Константин и Елена“ - XX век; 8. „Св. Богородица“ - ок. средата на XIX век; 9. „Иисус Христос - Вседържител“ - ок. средата на XIX век; 10. „Св. Йоан Кръстител“ - ок. 1834- 1835 г; 11. „Вход в Ерусалим“ /„Цветница“/ - 1929 г., с ктиторски надпис; 12. „Св. Арх. Гавриил“ - XX век, изображението се намира на южната врата на иконостаса; 13. „Св. Николай“ - XX век; 14. „Обрезание Господне“ - 1923, с ктиторски надпис; 15. „Св. Атанасий“ - 1834 г., с ктиторски надпис, като три икони от царския ред на иконостаса - „Св. Харалампи“, „Св. Йоан Предтеча“ и Архангелски събор са на тревненския зограф поп •••. Празничният ред съдържа места за 31 икони, а редът над него - за 7 /5+2/. Иконостасът завършва с венчилка — кръст, резбовани позлатени змейове и слънца в двата края. В центъра на слънцето в северния край на иконостаса е изобразена отворена книга с римски цифри от 1 до 10, символизираща скрижалите с десетте Божи заповеди. В центъра на слънцето в южния край е изобразена чаша-потир с излизащи от нея седем кръста. Пред колоните, оформящи средния кораб на църквата се намират шест проскинитария. Всички са рисувани и украсени с дърворезбена украса, увенчани със слънца. Иконите върху тях са: 1. „Благовещение“; 2. „•••“ - с ктиторски надпис и година 1834; 3. „Св. Спиридон на трон“; 4. „••• на кон“; 5. „Св. Димитър на кон“ и 6. „Св. Три Светители“. Според •••, автор на книгата „Църквата •••- История разказана от иконите“ патронната икона „•••“, в северната част на средния кораб, в специално изработения за нея проскинитарий, е дело на Захари Заграф, изографирана през 1834 г. Пак според нея иконите от проскинитариите - „••• на кон“, „Св. Димитър на кон“ и иконата на „Св. Три Светители“, поместена на северната колона до иконостаса са дело на тревненския зограф поп •••. Иконата - „Благовещение“, поставена в проскинитарий на южната страна в средния кораб на наоса, срещу храмовата икона, е дело на един от най-добрите зографи по това време - •••. Осемстенният амвон е рисуван. Изображенията са прави фигури на светни. Владишкият трон е рисуван и украсен с частична дърворезбена украса. Тук е и иконата „Исус Христос на трон, Благославящ“. В църквата „•••“ можем да видим събрани на едно място постиженията на десет автори от различни поколения на трите големи художествени центъра - Трявна, Самоков и Одрин, както и зографи от следосвобожденския период. В църквата се съхраняват и още много други икони и възрожденски щампи, открити в много тежко състояние в камбанарията на църквата „•••“. По-голяма част от иконите са домашни и са дарявани на храма през различни години от неговото съществуване. Иконите и щампите са реставрирани през 2015 г. с дарения от жителите на гр. •••. От извършената проверка на място е установено, че в храма е започнало обмазване с шлакметал на иконостаса и на част от проскинитариите. Полагането на шлакметала е извършено изключително некомпетентно. Синтетичният миксион е нанасян грубо, като големи части от полихромията и оригиналната живопис са покрити с шлагметал. Миксионът и шлагметалът са положени директно върху многократно бронзираните релефни елементи, което допълнително подчертава неравната им повърхност. На много места шлагметалът е набръчкан, като вероятно е положен върху все още силно леплив миксион. Възможно е това да се дължи и на нанасяне на много дебел слой на миксиона, както и поради влага в храма. Според отец В. върху шлагметала е нанесено лаково покритие с промишлен лак от фирмата „Сократес“, което е неприемливо. Намеси по иконостаса: В южната половина намесата по иконостаса започва от иконата на „Св. Атанасий Александрийски“ на •••, разположена в проскинетария на южната стена, и обхваща всички полета до царските двери. Шлагметалът е положен по всички профилирани рамки и колонки на царския ред и подиконните пана, а в южния кораб и по празничния ред, включително резбованото слънце над него. В северната половина „позлатяването“ е започнало от иконата „Св. Ап. Петър и Павел“, разположена в проскинитария на северната стена, и завършва до северната дяконска врата на иконостаса, като обхваща подиконните пана, царския ред и резбованото слънце. Венчилката, с разпятието и двата змея, са облепени със шлагметал върху оригиналната позлата, като на места грубо е покрит и живописният слой на разпятието. Нанесената позлата със шлагметал, както по бронзираните, така и по полихромираните елементи на иконостаса, е нарушена архитектониката и първоначалния оригинален вид на иконостаса и с полихромия. Оригиналната полихромия, изпълнена с маслени бои, включва синьо-сиви и бледо розови шарки на сиво-бял фон, сини рамки и овали, имитиращи обем около букетите с рози на подиконните пана. Пиластрите, разделящи паната и стигащи до цокъла над иконите от царския ред, са декорирани с канелюри и завършват с капители. В северната половина „позлатяването" започва от страничната икона „Св. Петър и Павел“, разположена на северната стена и завършва до северната дяконска врата на иконостаса, като обхваща подиконните пана и царския ред. В средата на втория ред от празничните икони липсват пет икони. Намесите в интериора на храм „•••“ в ••• са извършени в нарушение на ЗКН без съгласуване, от непрофесионални реставратори и без писмено уведомление на община ••• и •••. От комисията е изготвен и к онстативен протокол от 15.12.2023 г., представен на Кмета на Община •••, в който комисията е посочила, че От проверката е установено, че намесите в интериора са извършени в нарушение на ЗКН, без съгласуван проект и от некомпетентни лица. В резултат на това са нанесени невъзвратими повреди по посочените по-горе иконописни произведения. Липсва документация на извършените „реставрационни“ дейности. Наложително е внимателно (от лицензиран реставратор) да бъде свален целия налепен до сега шлагметал - от иконостаса с всичките му елементи и прилежащите проскинитарии, както и от двата проскинитария до колоните пред иконостаса. Необходимо е да се изработи цялостен проект за реставрация на художествените ценности и мебелировката на храма, включващ колористично решение за иконостаса, проскинитариите, амвона, владишкия трон. Особено внимание да се обърне на нереставрираните елементи - владишкия трон и четирите проскинитария пред колоните в началото на наоса. При двата от тях, обърнати към оформения чрез колоните централен кораб, пластичната украса включва оригинална позлата. Другите два, монтирани към запад, също са с оригинална полихромия. Оттук може да се изведе цялостна концепция за най-близко до оригинала цветово решение. През годините с розова блажна боя е покрита дъсчената обшивка на балкона към храма, редно е тя да бъде премахната. Необходимо е да продължи и реставрацията на иконите. Особено тежко е състоянието на иконата „Архангелски събор“от царския ред на иконостаса. Разпоредено е на Църковното настоятелство при храм „•••“ да преустанови всички консервационно-реставрационни и ремонтнтни дейности в НКЦ „Църква •••“ в •••, да в тримесечен срок, на базата на задълбочено проучване на архивни материали, да изготви и внесе за съгласуване по реда на чл. 84 от ЗКН цялостен проект за реставрация и консервация на храм „•••“ в •••, включващ програма за художествена консервация и реставрация на храма и елементите му - иконостас, амвон, владишки трон, проскинитарии и останалите елементи на обзавеждането, стенописна украса, медалиони и икони. Проектът да предвиди сваляне, от лицензиран реставратор, на целия налепен до сега шлагметал по иконостаса и проскинитариите. В 10-дневен срок от съгласуването на проекта, да уведоми писмено община •••, ••• и ••• за започване на изпълнението на консервационно-реставрационните работи, както и за завършването им в 10-дневен срок от приключване на дейностите. Въз основа на предписанията в констативния протокол на комисия, кметът на община ••• е издал заповед, с която е разпоредил да се преустановят всички консервационнореставрациошш и ремонтни дейности в Недвижима културна ценност „Църква •••“ в гр. ••• и пда се изпълнят предписанията на комисията. Със становище изх. № СТ-84-525/25.11.2024 г. на ••• – два месеца преди издаване на процесното наказателно постановление, е съгласуван проект за реставрация на художествени ценности в църква „Свето •••“ – гр. •••, със следните изисквания: Дейностите по консервация и реставрация да се изпълняват от или под непосредственото ръководство на реставратор, вписан в регистъра по чл. 165 ЗКН; за извършените намеси да се изготви писмена и фотодокументация, екземплляр от която да бъде внесена в ••• за нуждите на националния документален архив на •••; Изпълнените консервационно-реставрационни дейности по художествените елементи се приемат от комисия в съответствие с чл. 83а ЗКН; Всички последващи инвестиционни намерения да бъдат съгласувани по реда на чл. 84 ЗКН, сгласно изискванията на чл. 83 ЗКН. От показанията на свид. •••а, дадени пред РС – •••, прочетени и приобщени по настоящото дело, се установява, че след храмовия празник на 15.08.2023 г. стартирали дейностите по консервация и реставрация. Отец Х. донесъл златни станиолчета и лепило, започнал да маже с лепило и да слага станиолчетата и да показва на ••• и ••• как да го правят и те позлатявали по-дълго време дървените части около иконите и по проскинитариите. Опитала се да ги спре, казала на отеца, че това което се прави, не пасва на църквата, но той не предприел нищо. Томови работили и до обяд и след обяд, бързали да позлатяват. Отецът казал, че ще изнася икони за реставриране. Тъй като не получила подкрепа и от председателя на църковното настоятелство и след като забелязала, че липсват икони, подала сигнал на тел. 112. Нправила и снимки. От показанията на свид. ••• се установява, че в църквата има два проскинитария странично от иконостаса и още четири в централното пространство. На единият от проскинитариите била водещата икона „•••“, рисувана от ••• през 1834 г. върху дърво. Единственото мястото в църквата, където е имало позлата е върху венчилката – два позлатени змея с разпятие над иконостаса и следи от позлата върху царските двери, откъдето влиза свещеника, друго всичко е рисувано, като •••скките църкви внушават представа за мрамор. При извършената проверка от комисията, назначена със заповед на кмета, след подадения сигнал от •••, установили, че по част от иконостаса и проскинитариите е направено обмазване с шлак – метал – златисти листчета, изключително грубо, излизало извън очертанията, върху повърхност върху която преди това не е имало позлата. Положената с шлак метал позлата била набръчкана поради непочистена основа. Преди това на места е имало бронз и бронзови елементи. И върху боя и върху бронзиране е полаган шлаг метал. При втората проверка, извършена на 05.12.2023 г. установили, че върху позлатата е полаган промишлен лак, което също е недопустимо. Тези намеси не са извършени под ръководството на лице, вписано в регистъра към ••• и не са съгласувани по реда на ЗКН с министъра на културата. Присъствали и двама специалисти – изкуствоведа ••• и художник реставратор – д-р •••, които са дали заключение, че намесата трябва да се свали от специалист-реставратор и ако съгласуваната документация разреши на това място да има златно покритие, тогава да се извърши от реставратор. Свидетелят ••• в показанията си сочи, че на консервация и реставрация в църквата подлежат иконостаса и иконите, дървената част на храма, проскинитариите, тъй като били опушени от дървената печка и от свещите. По принцип първо се избърсват саждите от иконостаса и след това се полага шлак метал. Твърди, че той е възложил устно на отец Х. задачата да се освежи храма според взетото от църковното настоятелство решение. Не е възлагал конкретни действия по позлатяване на иконостаса, но той е решил да прави това. На него му харесва позлатяването на рамките на иконите, които в миналото били покрити с бронз за печки. Протоколът от решението на Църковното настоятелство бил изпратен за одобрение в Пловдивската митрополия и е бил одобрен писмено. Никой не есе оплаквал от извършените дейности, освен ••• – клисар на доброволни начала. Уведомен е за дейностите и още от началото бил съгласен с ремонта. Свидетелите •••, •••, •••, •••, •••, ••• и ••• потвърждават извършените ремонтни дейности в сграда, но и споменавата позлатата на иконите с шлак метал, рамките на иконостаса, фрагменти от иконостаса, като категорично заявяват, че с тези дейности не е нарушен интериорът нацърквата. Свид. ••• уточнява, че той частично е участвал в позлатяване на част от иконостаса с шлак метал, рамките на иконите също и слънце. В тези действия се включили няколко хора, вкл. и ••• в началото заедно с нейна приятелка, в последствие написала съобщение, че трябва да спрат и подала жалба. Според свид. ••• – художник – реставратор, извършила предходната реставрация на храма през 1993-1999 г., за нея тогава съставили програма, която била одобрена от •••. Поради липса на средства преустановили през 1999 г., но имало неща, които трябвало да се довършат – нанесеният върху иконостаса бронз трябвало да се премахне, за да се стигне до оригиналното състояние, но не е направено; бронзираната намеса е многократно извършвана и е груба. Напоследък се използва шлак метал, особено в Пловдивска епархия. Ако шлак металът е бил нанесен само върху бронзираните части, щеше да бъде различно. Трябва да се отстрани шлак метала, което се прави с разтворители, но по-трудно, защото върху него има ненесен лак, като иконостасът е рисуван с маслени бои и разтворителите могат да увредят и оригиналра. Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни и безпротиворечиви, кореспондиращи с останалите доказателства по делото. От заключението по назначената СТЕ се установява, че върху части от иконостаса и проскинитариите по много груб начин е нанесено покритие от метално фолио (шлак метал) и защитен промишлен лак на фирмата „Сократес“. Повечето облепени с шлак метал участъци са били вече обмазани с бронзова боя, но почти навсякъде около препозлатените елементи шлак металът покрива и части от оригиналната полихромия. С шлак метал са покрити и значителни детайли от иконостаса и проскинитариите, които преди намесата са били съхранени в автентичен вид с оригиналната си полихромия или листова позлата в много добро състояние. Нанесеното покритие от шлак метал е изменило допълнително оригиналния вид на иконостаса и проскинитариите и вреди на цялостния автентичен, исторически и художествен облик на интериора на храма, който е от съществено значение за неговата културна ценност. Това налага премахването на покритието от шлак метал, което трябва да бъде извършено от компетентни специалисти по реставрация на полихромирана дървесина. От представените в делото описания и фотографии не може да се направят изводи за настъпили физически увреждания на оригиналните материали на иконостаса и проскинитариите като пряко следствие от полагането на покритието от шлак метал и промишлен защитен лак. Но необходимостта тези нови покрития да бъдат премахнати носи рискове от сериозни повреди по оригиналната позлата и полихромия, които са били съхранени в много добро състояние преди намесата. Степента на евентуалните увреждания е трудно да бъде предвидена без направата на специализирани тестове за отстраняване на новите покрития с различни методи и материали. Оценката на рисковете се затруднява и от липсата на информация за състава на използвания промишлен лак и синтетичен миксион. В материалите по делото няма информация иконите да са били увредени или изменени в следствие на намесите по иконостаса и проскинитариите от 2023 г. с изключение на няколко случая, в които малко шлак метал е полепнал по рамките на някои от произведенията. Тези, макар и малки, изменения са нежелателни и следва да бъдат отстранени внимателно от компетентен реставратор. От наличните сведения и фотографии става ясно, че различни икони са реставрирани по различно време и от различни специалисти. В констативния протокол на комисията, извършила оглед в храма на 05.12.2023 г. са описани следните увреждания и неприемливи изменения по реставрираните след 2010 г. икони „Благовещение“ от южния проскинитарии и „Съшествие на Светия Дух“, „Преполовение“, „Св. Тодор на съд пред царя“, „Ето човека“ и „Предателството на Юда“ от празничния ред на иконостаса: - частично или напълно изтрити надписи, велатури върху позлатата и други съществени детайли като пламъците над главите на апостолите в сцената „Съшествие на Светия Дух“; - надживописвания върху ликове и одежди, които не съответстват на авторовия почерк; - полагане на шлак метал върху позлатата на ореолите, който отчасти покрива и оригинална живопис. Приложеният към делото снимков материал не е с достатъчно добро качество, за да бъдат потвърдени категорично всички описани изменения по иконите. На снимките ясно се вижда следното: - пламъците над главите на апостолите в сцената „Съшествие на Светия Дух“, след реставрацията липсват; - претриване и не особено умел ретуш на някои велатури върху позлатата. За реставрацията на нито една от гореописаните икони няма каквато и да е писмена и фотографска документация, което е недопустимо от професионална гледна точка и противоречи на основни етични принципи в реставраторската професия. Дъсчените тавани в притвора и зад олтара са изцяло подменени с нови. В материалите по делото липсва достатъчно информация за автентичния вид на таваните, поради което не може да се установи до каква степен новите тавани съответстват на оригиналните. Макар и извън рамките на разглеждания период, дъсчената обшивка на балкона в храма е била пребоядисана в розово. Тази намеса допълнително нарушава оригиналното цветно единство и автентичния исторически облик на църковния интериор, и трябва да бъде отстранена. Иконостас и проскинитарии: Положените покрития от шлак метал и промишлен защитен лак може да бъдат безопасно отстранени от компетентни специалисти по реставрация на полихромирана дървесина, при условие че използваните за новите покрития материали са достатъчно лесно обратими. Поради липса на информация за състава на използвания промишлен лак и синтетичен миксион е трудно да се предвиди степента на риска от увреждане на оригиналната позлата и полихромия в процеса на разкриването им. Допълнително обстоятелство, затрудняващо безопасното отстраняване на новите покрития е това, че оригиналната полихромия върху иконостаса и проскинитариите е изпълнена с маслени бои, които са разтворими в същите разтворители, които биха разтворили и найшироко използваните промишлени лакове за битова употреба. От друга страна, нанесеният върху оригинала лак при реставрацията от 90те години, както и слоят от бронзова боя вероятно биха улеснили безопасното отстраняване на новите покрития. Икони: Полепналите по рамките на някои икони листчета шлак метал би следвало да могат да бъдат отстранени сравнително безопасно от компетентен реставратор, при условие че защитния лак на иконите е достатъчно обратим. Претритите или напълно изтрити детайли от реставрираните икони, описани по-горе са увредени или унищожени необратимо. Липсата на достатъчно добра фото документация оставя възможност единствено за хипотетична реконструкция на унищожените детайли, която следва да бъде изпълнена от умел реставратор. Надживописванията и покритията от шлак метал върху позлатата, лицата и други детайли от изображенията, в случай че бъдат потвърдени при огледа на място, е възможно да бъдат отстранени сравнително безопасно, при условие че при изпълнението им са следвани професионалните принципи за обратимост на използваните в реставрацията материали. Балкон: Трудно е да се предвиди доколко безопасно може да бъде отстранена розовата боя от балкона, поради липсата на информация за състава на използваното покритие и състоянието на оригиналния полихромен слой под него. Цените за реставрация се калкулират по реално вложено време като към цената за труд се добавя стойността на необходимите материали, наем на скеле, допълнителни разходи за транспорт, настаняване и др. Минималните цени за извършване на реставраторски труд са описани в тарифата за консервационно-реставрационни дейности на Асоциацията на реставраторите в България, приложена в края на документа. Без да се направят проби на място за отстраняване на покритието от шлак метал с различни методи е трудно да се прецени колко време и какви материали ще са нужни, както и каква би била крайната цена за изпълнение. Цената ще зависи и от това в какво състояние ще бъдат разкрити оригиналната полихромия и позлата след премахването на шлак метала и дали и в каква степен ще има нужда от тяхното възстановяване. Имайки предвид гореописаните условности цената за възстановяване на иконостаса и проскинитариите вероятно би била в диапазона между 12 000 и 30 000 Евро. Цената за повторната реставрация на описаните в отговора на въпроси 1 и 2 икони, в случай че всички повреди и изменения бъдат потвърдени, вероятно би била в диапазона между 5 000 и 10 000 Евро. С полагането на шлак метал върху елементи от иконостаса и проскинитариите и на розова боя по балкона е променен драстично автентичният им исторически и художествен облик. Тези промени не засягат само възприятието на конкретните детайли, но нарушават цялостната хармония в художествената украса на интериорните елементи, която е свидетелство за естетиката и светогледа на местните хора от периода на Възраждането и е от съществено значение за културната ценност на храма. В съдебно заседание вещото лице ••• допълва, че след извършения оглед на място в деня преди заседанието и запознаването му с оригиналните файлове на фотографиите при предишната експертиза, изготвена от ••• потвърждава описаното в експертизата. Това, което видял, би могло да се класифициране като надживописвания по лицата и одеждите на част от реставрираните икони. Това са много грубо направени ретуши от реставратора, граничещи с надживописвания. Не са му известни физико-химични методи, с които да се установи точно кога са извършени намесите. В документите за реставрациите, извършени от ••• през 90-те години се говори, че части от иконостаса са били обмазани със златен бронз, това са рамките около иконите, части от проскинитариите са били обмазани със бронз. Много от проскинитариите, някои от елементите са били покрити с оригинална позлата, която не е била покрита с бронзова боя и сега те си стоят така. Имало е елементи покрити с бронзова боя и при реставрацията през 90-те, тази бронзова боя е оставена, не е отстранена. Под нея се вижда, че има друга оригинална боя, но защо е оставена не може да каже. Интериорът е бил променян няколкократно преди 90-те години, през 90- те години при реставрацията частично е възстановен, но не напълно, след това пак е променян. Трудно е да се даде каква е дефиницията по закон за реставрация. Термините реставрация и консервация означават едно и също - един и същи вид дейност, извършвана от едно и също лица. И двете думи са чуждици. В тълковния речник консервация означава опазване, а реставрация – възстановяване. По отношение на професията консерватор или реставратор международната терминология го възприема като едно и също, една и съща професия. Това дали човекът се нарича консерватор или реставратор е въпрос на история, език, традиция. В редица международни документи, когато се говори за професията се използва – консерваторреставратор. Намесата може да се категоризира с обновяване, освежаване, ремонт, благоукрасяване на интериора. Благоукрасяване, иска се да се направи по-хубаво. Това няма характер на реставрационна намеса, това е абсолютно неналагаща се интервенция по никаква причина, свързана с опазване на паметника на културата или възстановяването му. Дейности по консервация и реставрация могат да извършват хора с нужното образование - консерватор-реставратор и вписани в регистъра по чл. 165 ЗКН. Свещениците нямат такава подготовка. Независимо кой, дори един реставратор да беше направил тези намеси, когато те не са съгласувани, тъй като това е паметник на културата с местно значение, културна ценност има правила относно намесите в интериора, във вида на храма, на елементите, които определят тази културна ценност. Тук дори най-добрият реставратор, найкомпетентният не може да тръгне да прави някаква намеса, тя трябва да бъде съгласувана с компетентните органи. Това, че действията на свещеника могат да се класифицират като освежаване, благоукрасяване, той го е направил с най-добри намерения, това не означава, че е правилно от гледна точка на ЗКН и трябва да се съгласува задължително с компетентните органи. В момента се изготвя проект за реставрация. Отстраняването на нанесения шлак метал по иконостаса, венчилката и проскинитариите и евентуалните поправки по оригинала, които най-вероятно ще бъдат в доста голям размер. Много трудно е да се предвидят какви ще бъдат щетите върху оригинала след отстраняване на покритието. Трудно е да се предвиди степента на риска, но съществува голяма опасност за увреждане на оригиналната субстанция, на оригиналните материали под шлак метала. Този бронз, който преди това си е бил там и шлак метала е бил нанесен върху него, може да се укаже, че е полезен. Той ще се отстрани може би много по-лесно. Иконостасът е бил реставриран преди това, има реставраторски лак. С отстраняване на този лак, ще падне и това върху него. Целта на една такава намеса е да се отстранят чуждите на оригинала покрития. Това е трябвало да стане още през 90-те години. Отстранявайки шлак метала и отстранявайки бронза отдолу е още подобре, защото би се разкрила оригиналната украса в най-автентичния й вид. Използваният лак за лакирането на шлак метала е на фирма Сократес и е полиуретанов лак - най-трудно отстранимия лак, направен за паркети, да се ходи върху тях, да издържат. Оригиналната живопис е рисувана с маслени бои. Разтворителите, които ще разтворят полиуретановия лак ще разтворят и оригиналната боя. Единствената надежда се уповава на реставраторския лак, който се намира между оригиналната полихромия и новото покритие от шлак метал и полиуретанов лак. С разтварянето на този лак, ще падне всичко над него. Дали действително това ще се случи, не може да каже. Лично би ползвал разтворители, които ще разтворят реставраторския лак, така че да не се атакува оригиналния живописен слой. Това може да се установи единствено експериментално. Най - сериозният проблем е горе върху венчилката, където шлак метала е нанесен направо върху оригиналната позлата. Разчитаме, че има реставраторски лак, но го няма допълнителният бронз, който да го пази. Има много места, при които лака и шлак метала са нанесени извън планираните за позлатяване участъци, стъпват върху живописната повърхност и трябва да има междинен реставраторски лак, но няма бронз. Бронзът е допълнителен защитен слой. От гледна точка на опазване на този паметник, изпълненото няма никакъв смисъл. Не е изпълнен проект на консервация и реставрация към момента на извършване на тези дейности. По- вероятно е да се подходи към цялостно реставриране на иконостасите и проскинитариите. Има настъпили повреди във времето, отлющване на боя. Може и да е имало период на понижена влажност. Увреден е визуалният облик, той е драстично променен, което уврежда по някакъв начин нашата представа за такъв паметник на културата. Когато влезнем в църквата не виждаме какъв е бил вкусът, естетиката на хората, които са създали този облик, а виждаме нещо друго, т.е. това, което е подменено, увредено. Това нарушава стойността на тази културна ценност, създава друго усещане, друго възприятие. Човек, за да оцени това трябва да има определен поглед и култура. Вероятно обикновените миряни ще го приемат за добро, това че е чисто, обновено, свети и е въпрос на вкус, на лично възприятие. Проблемът е, че става въпрос за правила, които забраняват каквато и да е намеса. Дали намесата ни харесва или не, тя не е трябвало да се случва. Основният фактор за определяне на една вероятна цена е факторът време, което реставратора ще използва за реставрационни дейности, реставрационния екип, от колко и какви специалисти се състои, както и от материалите, които ще се използват, тяхната стойност също. Реално всеки реставратор си определя цената. Има и хора, които работят безплатно. В Етичния кодекс на реставратора е записано, че качеството не зависи от цената на работата. Когато се работи в църква се работи за Бога, затова трябва да се работи качествено, внимателно. Извършените до момента дейности предпоставят и вида на извършената реставрационна работа занапред и възможните увреждания, както и големия риск от увреждания. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено. По сигнал от 02.10.2023 г. на ••• •••а – клисар на доброволни начала в храма „•••“ през лятото на 2023 г., до Главния прокурор на Република България, с постановление от 14.12.2023 г. на ОП - Смолян е образувано досъдебно производство № 138/2023 на ОДМВР – Смолян за това, че на неустановена дата през 2023 г. в гр. •••, противозаконно повредил своя – поверена му да я управлява и пази културна ценност – църква „•••“ в гр. ••• – престъпление по чл. 278б, ал. 1 НК. След множество проведени процесуално - следствени действия, с постановление от 18.09.2024 г. е прекратено наказателното производство по ДП № 138/2023 г. на ОДМВР – Смолян поради липса на деяние, осъществяващо престъпление от общ характер и в частност на такова по чл. 278, ал. 1; чл. 194, ал. 1; чл. 201, ал. 1 и чл. 206, ал. 1 НК и същото е изпратено на Министъра на културата по компетентност за преценка за допуснато нарушение по чл. 85, ал. 1 ЗКН и евентуално реализиране на административно – наказателна отговорност за същото. Постановлението е влязло в сила на 27.09.2024 г. След извършване на допълнителни действия по събиране на допълнителни доказателства и въз основа на прокурорското постановление за прекратяване на досъдебно производство, срещу жалбоподателя е издадено обжалваното НП № 04-02-10/27.01.2025 г., от Главния диР. на Главна дирекция „•••“ (ГДИОНК) в •••, с което на жалбоподателя за две нарушения на чл. 222, ал. 1 и ал. 2 ЗКН, изразяващо се в извършване на дейности по консервация и реставрация по иконостаса на храма и по част от проскинитариите на храм „•••“- гр. ••• - недвижима художествена културна ценност с категория местно значение, без да е вписан в регистъра по чл. 165, ал. 1 от ЗКН, като същите дейности е осъществил и без непосредствено ръководство на лице, вписано в същия регистър, като същите дейности са извършени след 15.08.2023 г., както и през месеците септември и октомври 2023 г. За тези две нарушения жалбоподателя са наложени две административни наказания глоба в размер на 700 лева всяко. Наказващият орган е приел, че и двете нарушения са извършени умишлено. Третото нарушение е описано като повреждане на културна ценност от извършените намеси в интериора на храм „•••“, с което е изпълнен съставът по чл. 200а, ал.1, предл. второ от ЗКН чрез покриване с шлак метал на части от иконостаса, с което архитектониката и стиловото единство на иконостаса са нарушени, което неминуемо води до промяна на автентичността и естетиката на културната ценност. За него на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 17 000 лева, като е прието, че нарушението е извършено непредпазливо под форма на вина небрежност, тъй като Х. не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат и общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. За нарушение на чл. 222, ал. 1 и 2 ЗКН, вр. чл. 229, ал. 2, предл.второ ЗКН за три административни нарушения, съответно на чл. 222, ал. 1 ЗКН; чл. 222, ал. 2 ЗКН; чл. 200а, ал. 1, предл.второ ЗКН в качеството му на енорийски свещеник в ••• „••• Победоносец“ в гр. ••• са му глоба в размер на 700 лева и глоба в размер на 17 000 лева. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 30.01.2025 г. чрез клисар •••, а жалбата срещу него е депозирана пред РС – ••• на 12.02.2025 г. в законоустановения 14 – дневен срок. В конкретния случай административно наказателното производство се е развило при условията на чл. 36, ал. 2, предл. първо, алт. втора ЗАНН, която предвижда, че при прекратяване на наказателно производство от прокурора, преписката се изпраща на наказващия орган за издаване на наказателно постановление, без да се издава акт за установяване на нарушение, тъй като изложеното в прокурорското постановление е заместващият акт по установяване на нарушението, при което наказващият орган е обвързан от фактическите и правни изводи, направени в постановлението на РП. Съобразно описаната в прокурорското постановление фактическа обстановка, потвърдена и от събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че действително описаните в постановлението дейности са извършени. Законът за културното наследство урежда опазването и закрилата на културното наследство на Република България, обхващащо нематериалното и материалното недвижимо и движимо наследство като съвкупност от културни ценности, които са носители на историческа памет, национална идентичност и имат научна или културна стойност, като задължение на държавата е да осигурява закрилата на културното наследство независимо от местонахождението му. Съгласно чл. 9 недвижимото културно наследство обхваща културни ценности, които са трайно закрепени към земята, включително под водата, както и прилежащата им среда. Според чл. 10 движимото културно наследство обхваща всички останали културни ценности, включително и под вода, с изключение на тези по чл. 9 и чл. 42 чиято значимост не се променя в зависимост от местонахождението им. Безспорно се установи по делото, че сградата на храм „•••“, гр. ••• с административен адрес гр. •••, ул. „•••“ № 1, е декларирана като единична художествена недвижима културна ценност с категория „местно значение“, регистрирана с писмо от 31.11.1978 г. на НИПК /сега •••/. Следователно за нея е приложим редът на съхранение, опазване и закрила, предвиден в ЗКН. Съгласно разпоредбата на чл. 163 ЗКН консервация и реставрация, както и адаптацията на културни ценности е системен процес от дейности, които целят предотвратяване на разрушаването, стабилизация на състоянието им, както и улесняване на тяхното възприемане и оценка при максимално запазване на автентичността им. Чл. 164 регламентира тези дейности. В ал. 1 и ал. 2 е предвидено, че дейностите по консервация и реставрация, както и по адаптацията на недвижими културни ценности се осъществяват от лица или под непосредственото ръководство на лица, вписани в регистъра по чл. 165, които притежават образователно-квалификационна степен "магистър" по специалност в областта на консервацията и реставрацията и имат три години професионален опит в тази област; специалност "Архитектура" със специализация по консервация и реставрация в областта на недвижимото културно наследство и три години професионален опит в тази област или специалност "Архитектура" и 5 години професионален опит по консервация и реставрация в областта на недвижимото културно наследство. Според ал. 3 лица, които не отговарят на изискването за професионален опит, могат да осъществяват дейности по консервация и реставрация само под непосредственото ръководство на лицата по ал. 1. Ал. 4 регламентира, че консервация и реставрация на движими културни ценности в музеите, висшите училища, научните и културните организации и институции, както и самостоятелно от лицата, вписани в регистъра по ал. 1, се извършва само при наличие на необходимите условия за съответната дейност, определени с наредбата по чл. 168. Чл. 165, ал. 1 регламентира в ••• да се създаде и и поддържа публичен регистър на лицата, които имат право да извършват дейности по консервация и реставрация в съответната област при условия и по ред, определени с наредба на министъра на културата. Съдът не споделя изложените от жалбоподателя съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради некомпетентност на издалия го орган. Със заповед № РД09-348/18.04.2024 г. на Министъра на културата /л.185 от АНД №12/20256 на ЗлРС/ е възложено на главния диР. на Главна дирекция ••• в ••• да издава наказателни постановления, съгласно чл. 229, ал. 2 ЗКН. Съдът счита, че жалбата в останалите й възражения е основателна. Съгласно санкционната разпоредба на чл. 222, ал. 1 ЗКН който осъществява дейности по консервация и реставрация или изготвя проекти за консервация и реставрация, без да е вписан в регистъра по чл. 165, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 500 до 1500 лв. Ал. 2 предвижда същото наказание и за лице, което осъществява дейности по консервация и реставрация без непосредствено ръководство на лице, вписано в регистъра по чл. 165, ал. 1 ЗКН. Относно нарушенията на чл. 222, ал. 1 и ал. 2 ЗКН: Съдът счита, че тези норми касаят нарушения, свързани с консервация и реставрация на недвижими културни ценности, а не и на движими такива. Иконите в храм •••, както и проскинитариите не представляват недвижима културна ценност по ЗКН, тъй като имат самостойно и самостоятелно съществувание, отделно от самата сграда. По-различен е въпросът за иконостаса, който е част от интериора и от храма, съобразно богословското учение за православните църкви, но той също би могъл да има самостоятелно съществуване независимо от сградата при внимателния му демонтаж. Следователно не може да се приеме, че представлява архитектурен елемент от самата сграда и да се отъждествява с нея като културна ценност. Така иконите, проскинитариите и иконостаса не могат да бъдат третирани като културна ценност от местно значение, каквато е самата църква. Друг е въпросът дали изобщо притежават признаците на културните ценности по смисъла на ЗКН. Само в случай, че същите датират от създаването на самата църква може да се приеме, че е така. В случая, обаче не всички икони са създадени при създаването на самия храм, защото само част от иконите са изработени от бележити иконописци като •••, •••, •••, а други са произведения на други възпитаници на школите в Трявна, Самоков и Одрин, описани в изследването в книгата на Мирела Стойкова, възпроизведено в констативните протоколи. За извършване на незаконосъобразни консервационни и реставрационни дейности на движими вещи, санкционната норма е по чл. 223, ал. 1 ЗКН. От пространното описание в наказателното постановление на санкционираните нарушения, включващо възпроизвеждане на постановлението на ОП за прекратяване на досъдебното производство, изготвените протоколи на комисията и експертизата, изготвена в досъдебното производство, както и допълнителния разпит от наказващия орган на свид. •••а, не могат да се направи извод, че всички дейности, извършени от жалбоподателя – свещеник Х. и от миряните, които доброволно са полагали труда си за освежаването на църквата по случай 190 годишнината, и са описани в наказателното постановление, представляват такива по реставрация и консервация по смисъла на закона. Нито един от разпитаните свидетелите не е използвал такива изрази, които да изпълват дейностите със смисъла на системен процес от дейности по консервация и реставрация съгласно закона, целящи предотвратяване на разрушаването, стабилизация на състоянието им, както и улесняване на тяхното възприемане и оценка при максимално запазване на автентичността им. Такива изрази не са използвани и от участващите в комисията лица, изготвили констативния протокол за извършената проверка. Дори вещото лице по назначената от съда експертиза не квалифицира тези дейности като дейности по консервация и реставрация. В речника на българския език думата консервация е със значение запазване на произведения на изкуството, архитектурата, предмети на бита, книги и др. чрез обработване с химически и технически средства и при специални условия (температура, влажност, осветление), за да се продължи съществуването им във възможно най-добро състояние. Използва се за картини, стенописи, паметници на културата. Думата реставрация има смисъл на възстановяване на разрушени, повредени или остарели художествени произведения, архитектурни и исторически паметници (като картини, стенописи, сгради и др.) с цел да се доближат максимално точно до първоначалния, автентичния им вид и състояние. Използва се за картини стенописи, иконостаси, църкви. Така описаните дейности по нанасяне на шлак метал и лак върху дървената част на част от иконите, на орнаменти от иконостаса и проскинитариите по никакъв начин не могат да се определят като дейности по консервация и реставрация, защото не изпълват смисъла на тези понятия. Напротив касае се за по-съвременен начин на използвани материали и техники при „освежаване“ или „украсяване“ на тези църковни инвентарни елементи в определен „стил“. Те не представляват системен процес от дейности, необходими по запазването и възстановяването на културна ценност. Самата църква като сграда е обявена за културна ценност, като за всички икони, намиращи се в нея, върху които са извършени такива дейности, такива данни не са налице. Задължение за опазването на културната ценност има нейният собственик – Църквата „•••“ – ••• като юридическо лице по Устава на Българската православна църква. Освен това жалбоподателят като свещенослужител в храма не е действал самоволно и самоцелно, а в неговото съзнание извършваните дейности от него и от неговите помощници са в изпълнение на решението на Църковното настоятелство и на председателя му и то след одобрението им от Пловдивската митрополия. Следователно липсва умисъл за извършване на нарушение на установения ред по консервация и реставрация на културна ценност. При това положение нарушенията по чл. 222, ал. 1 и 2 ЗКН са недоказани както от обективна, така и от субективна страна. Санкционната разпоредба на чл. 200а, ал. 1 предвижда наказание за физическо лице, ко е т о унищожи или повреди културна ценност, освен ако деянието не съставлява престъпление, а именно глоба в размер от 15 000 до 30 000 лв., а на едноличен търговец или юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 25 000 до 50 000 лв. Нарушението е резултатно. По какъв начин е повредена културната ценност Храм ••• с така описаното нарушение. Изпълнителното деяние на санкционираното нарушение се изразява в повреждане, но в описателната част на НП се посочва, че тези намеси застрашават недвижимата културна ценност от увреждане. По какъв начин тези дейности застрашават увреждането на сградата като недвижима културна ценност не е ясно. Без реално повреждане, а само предхождащо застрашаващо от увреждане състояние не е налице съставомерност на нарушението от обективна страна. Каква е била конкретната воля на наказващия орган – дали да санкционира жалбоподателя заради повреждане на сградата като недвижима културна ценност или на иконите, на проскинитариите и част от иконостаса, не е ясно от пространното описани в наказателното постановление. При това положение и поради липсата на ясно формулирана описателна част досежно обективната страна на нарушението не би могло да се правят изводи и за неговата доказаност от обективна страна, тъй като чл. 200а изисква точно определен увреждащ резултат, какъвто в мотивната част на НП, засягаща това нарушение, не се съдържа. Освен това съдът счита, че дори и да се приеме, че такива увреждания на културната ценност по смисъла на закона са налице, то те не представляват такива, съобразно тълкуването, установено в съдебната практика, а именно увреждането да е от такова естество, че иконите, проскинитариите и иконостасът да не могат да бъдат използвани повече по предназначение, което в случая не е така. Всяка една от описаните вещи има продължаващо съществуване, съобразно нейното предназначение. Извършените интервенции не правят невъзможно тяхното съществуване и използване. Друг е въпросът за тяхното качество на изпълнение и за тяхната художествена стойност. Освен това не е установено кои конкретни действия по конкретните обекти в храма са приети за извършени от жалбоподателя. Безспорно се установи, че жалбоподателят не е действал сам, а е бил подпомаган от доброволци, като не е разграничена всяка свършена от него работа от тази, свършена от доброволците, за да се установи и субективната страна на нарушението. При това нарушение също не е доказана и формата на вина, тъй като жалбоподателят не е могъл да предположи, че с действията си би могъл да увреди църковните принадлежности. Предвид изложеното съдът счита за недоказани нарушенията както от обективна, така и от субективна страна. По изложените съображения жалбата е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна, поради което наказателното постановление следва да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно. Що се отнася до възражението на жалбоподателя за допуснато процесуално нарушение на чл. 34, ал. 1 ЗАНН, същото е неоснователно. В ТР № 112/16.12.1982 г. по н.д. № 96/82 на ОСНК на ВС, относно спиране и прекъсване на давността по чл. 34 ЗАНН е прието, че Институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване – чл. 81 НК, се прилагат и за давността по чл. 34 ЗАНН. В мотивите на ТР е посочено, че възбуждането на наказателно преследване за деяние, което впоследствие се окаже, че не е престъпление, а административно нарушение, прекъсва давността по чл. 34 ЗАНН. Докато продължава предварителното и съдебно производство за това деяние, давността по чл. 34 ЗАНН се спира. В подкрепа на това тълкуване е и разпоредбата на чл. 33 ЗАНН, която забранява на административнонаказващите органи да образуват административнонаказателно производство, когато за същото деяние е възбудено наказателно преследване. Това означава, че започването или продължаването на административнонаказателното производство зависи от завършването на предварителното или съдебното производство. В тези случаи предвиденият едногодишен давностен срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН за състоянието на акт, установяващ нарушението, е без значение, тъй като акт не се съставя – чл. 36, ал. 2 ЗАНН. В случая не е изтекла нито преследвателната, нито абсолютната давност, съобразявайки момента на извършване на нарушенията – октомври 2023 г. към момента на издаване на обжалвано наказателно постановление. Относно разноските: Жалбоподателят е заявил искане за присъждане на деловодни разноски за платеното адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък. Същият е платил адвокатско възнаграждение на упълномощения процесуален представител за изготвяне на жалба срещу НП и процесуална защита пред РС - ••• в размер на 2730 лева /1 395,83 евро/, пред АдмС – Смолян – в размер на 2 500 лева /1 278,23 евро/ и пред РС – Смолян – в размер на 1350 евро. Съдът счита, че така платените адвокатски възнаграждения са в рамките на минимално предвидения размер на адвокатското възнаграждение за защита по НАХД, определено чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа в общ размер на 2 856 лева, дори и малко по-ниско от него. С оглед изхода от спора на жалбоподателя на основание чл. 63д, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 АПК се дължат направените деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за трите съдебни производства в общ размер на 4 024,06 евро. Предвид изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН Смолянският районен съд се мотивира да