Решение № 12920 от 29.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 39720/2025 г.

дело № 20251110139720 по описа за 2025 година Предявен е иск за делба, производството е във фазата по допускане на делбата и се движи по реда на чл. 341 и сл. от ГПК. Ищцата В. А. М. твърди, че с ответниците Г. А. Г., А. Н. Г. и А. Н. Г. са съсобственици по силата на наследствено правоприемство на два имота, а именно: Апартамент №•• (••••••••), находящ се в жилищната сграда - блок •••, вх. *, на •• етаж, построена върху държавна земя, комплекс ЗР, гр. София, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения със застроена площ от 88.12 (осемдесет и осем цяло и дванадесет стотни) квадратни метра с принадлежащите избено помещение № •• (П) и заедно с 2.927% (две цяло деветстотин двадесет и с хилядни върху сто) идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището: стълбище, ап. •• - държавен, ул. „И.Х.в“ и двор и съседи на избеното помещение: коридор, Н.З.П. и П.С.Н., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ••.•••••••.•• ((•••••••••••)) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18 49/16.09.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК; последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект: няма извършено изменение на КККР със заповед; адрес на самостоятелния обект гр. София, район И, бл. ••• (••••••••), вх. * (буква "*"), етаж * (ч), ап. №•• (••••••••); самостоятелният обект се намира на етаж * (ч) в сграда с идентификатор •••••.•••••••.••••• (••••••••); предназначение: жилищна сграда - многофамилна, брой етажи: 8 (осем); сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ••••••••.••••••••.••••• (•• •••••••); предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение; брой нива на обекта: 1 (едно); площ на самостоятелния обект: 88.12 (осемдесет и осем цяло и дванадесет стотни) кв.м; прилежащи части: избено помещение № •• (П); 2.927% (две цяло и деветстотин двадесет и с хилядни върху сто) идеални части от общите части на сградата; ниво 1 (едно); съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: •••••.•••••••.•••••.33; под обекта: •••••.•••••••.•••••.31; над обекта: •••••.•••••••.•••••.37, предишен идентификатор: няма и Апартамент № * (с), находящ се в жилищната сграда, построена върху държавна земя в гр. София, ж.к. Д, бл. •••, секция Б, вх. *, ет. *, състоящ се от две стаи, дневна - столова, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 109.41 (сто и девет цяло и чдесет и една стотни) квадратни метра, заедно с мазе № * (с) с площ от 12.95 (дванадесет цяло и деветдесет и пет стотни) квадратни метра и заедно с 1.688% (едно цяло шестстотин осемдесет и осем хилядни върху сто) идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото, при съседи на жилището: изток - ап. *, вх.*; запад - двор; север - ул. „К.К“; юг - двор и съседи на мазето: изток - мазе *; запад - гараж *, север - мазе *; юг - стълбище, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••••••.••••••••.* (•••••••••••••••••) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-1*-••/18.12.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК; последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект: няма извършено изменение на КККР със заповед; адрес на самостоятелния обект гр. София, район И, бл. ••• (•••••••• буква "*"), вх.* (буква "*"), етаж * (п), ап. № * (с); самостоятелният обект се намира на етаж * (п) в сграда с идентификатор •••••••••.••••••••••.* (•••••••••••••••••••••); предназначение: жилищна сграда - многофамилна, брой етажи: 7 (с); сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор •••••••••••.•••••••••.•• (•••••••••••); предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение; брой нива на обекта: 1 (едно); площ на самостоятелния обект: 109.41 (сто и девет цяло и чдесет и една стотни) кв.м; прилежащи части: мазе № * (с) с площ 12.95 (дванадесет цяло и деветдесет и пет стотни) кв.м; 1.688% (едно цяло и шестстотин осемдесет и осем хилядни върху сто) идеални части от общите части на сградата; ниво 1 (едно); съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: •••••••••••.•••••••••.••.8; под обекта: •••••••••••.•••••••••.••.5; над обекта: •••••••••••.•••••••••.••.9, предишен идентификатор: няма. Твърди, че е собственик на 1/2 (една втора) идеална част от посочените по-горе два недвижими имота, в качеството си на наследник по закон на А. Н. Г., ЕГН: ••••••••••, починал на 14.07.2015 г. и Т.Н. Г. ЕГН: ••••••••••, починала на 01.01.2025 г. – нейни родители. Процесиите имоти били закупени от тях по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност. След кончината на баща и А. Н. Г., ЕГН: •••••••••• на 14.07.2015 г. притежаваната от него 1/2 ид.ч. от процесиите имоти била наследена при равни дялове от по 1/6 ид.ч. от съпругата му Т.Н. Г., ЕГН: •••••••••• и двете му деца ищцата В. А. М., ЕГН: •••••••••• и Н. А.ов Г., ЕГН: ••••••••••, праводател на ответниците. След смъртта на Н. А.ов Г., ЕГН: ••••••••••, починал на 01.07.2024 г. притежаваната от него 1/6 ид.ч. от процесиите имоти била наследена при равни дялове от по 1/18 ид.ч. от съпругата му Г. А. Г., ЕГН: •••••••••• и двете му деца - А. Н. Г., ЕГН: •••••••••• и А. Н. Г., ЕГН: ••••••••••. След смъртта на Т.Н. Г., ЕГН: ••••••••••, починала на 01.01.2025 г. притежаваните от нея 4/6 ид.ч. от процесиите имоти били придобити от наследниците й по закон при следните квоти: 6/18 ид.ч. придобити от В. А. М., ЕГН: •••••••••• и по 3/18 ид.ч. придобити от А. Н. Г., ЕГН: •••••••••• и А. Н. Г., ЕГН: ••••••••••. Предвид изложеното твърди, че квотите на съделителите в съсобствеността на процесиите два недвижими имоти са както следва: В. А. М. -9/18 ид.ч., Г. А. Г. -1/18 ид.ч., А. Н. Г. - 4/18 ид.ч. и А. Н. Г., ЕГН: •••••••••• - 4/18 ид.ч. Поради невъзможността страните да постигнат доброволна делба, моли да бъде извършена съдебна делба на имотите при законните квоти от правото на собственост. Претендира разноски. В срока по чл.131 ГПК ответниците Г. А. Г., А. Н. Г. и А. Н. Г. са депозирали отговор на исковата молба, с който молят искът за делба да бъде отхвърлен като неоснователен, по отношение на апартамент № *, находящ се в гр.София, ж.к. Д, бл.•••. Твърдят, че не налице съсобственост върху имота, тъй като имотът бил придобит по давност в резултат на необезпокоявано владение, започнало от 04.12.1998 г. от Н. А.ов Г., съпругата му и двамата им сина до 01.07.2024 г., когато починал и продължило и до днес от ответниците. Праводателите на В. А. М. и Н. А.ов Г. - А. Н. Г. и Т.Н. Г., придобили по силата на нотариален акт за собственост от 06.06.1978 г. Апартамент №•• (••••••••), находящ се в жилищната сграда - блок •••, вх. *, на •• етаж. В този имот А. Н. Г. и Т.Н. Г., живели до края на живота си, заедно със своята дъщеря В. А. М.. Синът им Н. А.ов Г. живеел под наем. За това, когато през 1995 г., Т получила разрешение да придобие ведомствено жилище, на 55 –ия и рожден ден се събрали в апартамента в ж.к. И и съобщили на всички гости, че апартаментът в ж.к. И ще остане за В., а апартамент № *, находящ се в гр.София, ж.к. Д, бл.••• щял да остане за Н., който вече имал дете на 4 г. Само Т можела да закупи имота, тъй като бил ведомствен, но родителите на Н. и В. нямали пари да го придобият, за това Н. след три години имал нужната сума, която дал на майка си. След закупуването на апартамента от Т.Н. Г. с Договор за покупко-продажба на жилище сключен по реда на Закона за държавната собственост, вписан в Служба по вписванията с per. № •••••••, том XII, № ••• от 04.12.1998 г., ключовете за жилището веднага били предадени на Н. А.ов Г., на когото точно се родил и вторият син. След нанасянето на Н. и семейството му в жилището, врата била сменена с нова, поетапно бил обзаведен, а родителите и сестра му останали да живеят в другото жилище. Поради това В. никога не била влизала в жилището в ж.к. Д, нито имала ключ от него. Имотът бил владян от Н. А.ов Г. за периода от 04.12.1998 г. до 01.07.2024 г., без да знае, че сестра му ще има претенции към този имот, поради което не се позовал на изтеклата в негова полза давност. Молят за отхвърляне на иска по отношение на този имот. Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите на страните, намира следното от фактическа страна. Между страните не е спорно, а и се установява от представения нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ №••, том IV, дело № •••/1978 г., че А. Н. Г. и Т.Н. Г. са признати за собственици на следния недвижим имот: апартамент №•• (••••••••), находящ се в жилищната сграда - блок •••, вх. *, на •• етаж, построена върху държавна земя, комплекс ЗР, гр. София, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения, със застроена площ от 88.12 (осемдесет и осем цяло и дванадесет стотни) квадратни метра с принадлежащите избено помещение № •• (П) и заедно с 2.927% (две цяло деветстотин двадесет и с хилядни върху сто) идеални части от общите части на сградата, при съседи на жилището: стълбище, ап. •• - държавен, ул. „И.Х.в“ и двор и съседи на избеното помещение: коридор, Н.З.П. и П.С.Н., който имот съгласно представената схема №••-••••••-07.06.2025 г., издадена от АГКК, представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ••.•••••••.•• ((•••••••••••)) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-••-••/16.09.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК; последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект: няма извършено изменение на КККР със заповед; адрес на самостоятелния обект: гр. София, район И, бл. ••• (••••••••), вх. * (буква "*"), етаж * (ч), ап. №•• (••••••••); самостоятелният обект се намира на етаж * (ч) в сграда с идентификатор •••••.•••••••.••••• (••••••••); предназначение: жилищна сграда - многофамилна, брой етажи: 8 (осем); сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ••••••••.••••••••.••••• (•• •••••••); предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение; брой нива на обекта: 1 (едно); площ на самостоятелния обект: 88.12 (осемдесет и осем цяло и дванадесет стотни) кв.м; прилежащи части: избено помещение № •• (П); 2.927% (две цяло и деветстотин двадесет и с хилядни върху сто) идеални части от общите части на сградата; ниво 1 (едно); предишен идентификатор: няма; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: •••••.•••••••.•••••.33; под обекта: •••••.•••••••.•••••.31; над обекта: •••••.•••••••.•••••.37. От представените заповед № РД••-•••/27.11.1995 г. на Министерство на търговията и външноикономическото сътрудничество и договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на ЗДС, от 26.11.1998 г. се установява, че Т.Н. Г. е придобила следния недвижим имот: апартамент № * (с), находящ се в жилищната сграда, построена върху държавна земя в гр. София, ж.к. Д, бл. •••, секция Б, вх. *, ет. *, състоящ се от две стаи, дневна - столова, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 109.41 кв.м., заедно с мазе № *, с площ от 12.95 кв. м. и заедно с 1.688% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото, при съседи на жилището: изток - ап. *, вх.*; запад - двор; север - ул. „К.К“; юг - двор и съседи на мазето: изток - мазе *; запад - гараж *, север - мазе *; юг - стълбище, срещу продажна цена в размер на 458 839 лв., който имот съгласно представената по делото схема № ••-••••••-07.06.2025 г., издадена от АГКК, представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••••••.••••••••.* (•••••••••••••••••) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-1*-••/18.12.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК; последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект: няма извършено изменение на КККР със заповед; адрес на самостоятелния обект гр. София, район И, бл. •••, вх.*, етаж *, ап. № *; самостоятелният обект се намира на етаж * в сграда с идентификатор •••••••••.••••••••••.*; предназначение: жилищна сграда - многофамилна, брой етажи: 7; сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор •••••••••••.•••••••••.••; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение; брой нива на обекта: 1; площ на самостоятелния обект: 109.41 кв.м; прилежащи части: мазе № * с площ 12.95 кв.м; 1.688% идеални части от общите части на сградата; ниво 1; предишен идентификатор: няма; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: •••••••••••.•••••••••.••.8; под обекта: •••••••••••.•••••••••.••.5; над обекта: •••••••••••.•••••••••.••.9. В договора е посочено, че купувачът е платил пълната строителна стойност на имота в размер на 458 839 лв., както и че съгласно пар. 12, ал. 2 ПЗР на ППЗДС, вр. чл. 87, ал. 2 ППЗДС, договорът за продажба се сключва и е в сила от 05.01.1994 г. – датата на заплащане на продажната цена. Установява се от представените удостоверение за наследници с изх. № •••••••/04.08.2015 г. на А. Н. Г., издадено от Столична община – район И, удостоверение за наследници с изх. № 1050/08.07.2024 г. на Н. А.ов Г., издадено от Столична община – район И и удостоверение за наследници с изх. ••••••••••/07.01.2025 г. на Т.Н. Г., издадено от Столична община – район И, че А. Н. Г. – починал на 14.07.2015 г. е оставил за свои законни наследници съпругата си Т.Н. Г. и двете си деца - Н. А.ов Г. и В. А. М.. Н. А.ов Г. - починал на 01.07.2024 г. е оставил за наследници съпругата си Г. А. Г. и двамата си синове А. Н. Г. и А. Н. Г.. От своя страна Т.Н. Г. е починала на 01.01.2025 г., като е оставила за наследници дъщеря си В. А. М. и двамата си внуци А. Н. Г. и А. Н. Г. – деца на починалия преди наследодателката неин син Н. А.ов Г.. Представен е договор за покупко-продажба на жилище от ведомство от 04.01.1991 г., сключен между ДФ „И“, от една страна, като продавач и Т.Н. Г., от друга, като купувач, по силата на който „И“ се задължава да построи и предаде на купувача Т.Н. Г. посочения по-горе недвижим имот, а именно: апартамент № *, находящ се в сградата на блок *, вх. *, ет. *, състоящ се от три стаи, кухня, столова и сервизни помещения, със застроена площ от 108.39 кв.м., заедно с мазе № * и заедно с 3.3231 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото, срещу сумата от 33 013 лв. Уговорена е и продажбата на гараж срещу цена от 4 456 лв., при което общата сума по договора възлиза на 37 469 лв., като е посочено, че при сключване на договора купувачът следва да внесе най-малко 10 % от стойността, а остатъкът до пълната стойност купувачът може да изплаща по всяко време на изпълнение на строителството, но не по-късно от завършване на обекта и предаване на блока във владение. С втори договор от 07.10.1991 г., сключен отново между Т.Н. Г. и ДФ „И“, страните са договори отново продажбата на посоченото по-горе жилище - апартамент № * и гараж, като е посочена нова цена, а именно сумата от 135 290 лв. за жилището и 36 522 лв. за гаража, при което общата продажна цена възлиза на 171 812 лв., от която 60 % купувачът следва да заплати до месец февруари 1992 г., а остатък от 40 % купувачът може да изплаща по всяко време на изпълнение на строителството, но не по-късно от завършване на обекта и предаване на блока във владение. С уведомление ДФ „И“ е уведомила Т.Н. Г., че изграждането на жилищния блок е приключило, като е назначена комисия за издаване на разрешение за ползване. Посочено е, че строителната стойност на жилището възлиза на сумата от 458 839 лв., а на гаража – 114 513 лв., като на купувача е предоставен 10-дневен срок за внасяне на остатъка от посочената сума в размер на 419 259 лв. От страна на ДФ „И“ е била издадена фактура № •••/22.12.1993 г. за сумата от 458 839 лв. относно продажбата на горепосоченото жилище. Със заповед № ••• от 03.01.1994 г. на „И“ ООД е назначена предавателна комисия, която да извърши предаването на приетите от комисията жилища, на лицата, посочени от „И“ ЕООД и отговарящи на следните изисквания: да имат сключен с „И“ ЕООД предварителен договор; да са представили платежни документи за окончателно разплащане. Представен е и констативен протокол от 05.01.1994 г., изготвен от „И“ ООД и Инициативния комитет на съинвеститорите – купувачи по предварителни договори, в който е констатирано, че окончателната цена на апартамент № * възлиза на 458 839 лв., която към 05.01.1994 г. е заплатена от купувача Т.Н. Г. На същата дата - 05.01.1994 г. е бил съставен и протокол за въвод във владение, с който посоченият имот е предаден във владение на купувача, като отново е констатирано, че продажната цена от 458 839 лв. е заплатена изцяло. Представени са приходни квитанции за 2016 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г., както и за периода 2021 г. – 2024 г., от които се установява, че ищцата В. А. М. и майка й Т.Н. Г са заплащали данъците за процесния имот - апартамент № *. Представени са и годишни данъчни декларации по чл. 14 ЗМДТ, от които се установява, че процесният имот – апартамент № *, през 1998 г. е бил деклариран от Т Г., с посочени собственици тя и съпругът й А. Г., през 2015 г. имотът отново е деклариран от Т, при промяна на обстоятелствата, а именно: настъпила смърт на А. Г., като за собственици вече са посочени тя и двете й деца – В. М. и Н. Г., при квоти 4/6 ид.ч. за Т и по 1/6 за В. и Н.. Установява се, че през 2024 г. имотът е деклариран от Г. А. Г., с посочени от последната собственици и квоти от съсобствеността, както следва: Г. Г. – 1/18 ид.ч., А. Г. – 1/18 ид.ч., А. Г. – 1/18 ид.ч., Т Г. – 4/6 ид.ч. и В. М. – 1/6 ид.ч. През 2025 г. Г. А. Г. отново е подала данъчната декларация за имота, в която е посочила следните собственици и следните квоти от съсобствеността: Г. Г. – 1/18 ид.ч., В. М. – 9/18 ид.ч., А. Г. – 4/18 ид.ч. и А. Г. – 4/18 ид.ч. Представена е електронна кореспонденция между В. М., Г. Г. и А. Г., водена в периода 01.05.2025 г. – 16.06.2025 г. във връзка със съсобствеността върху процесните имоти, неоспорена от страна на ответниците, от която се установява, че В. М. и А. Г. са обсъждали подялбата на двата съсобствени имота, като А. Г. изрично е заявил, че същите са съсобствени между 4-ма души, като е изразил и готовността си да изкупи притежаваните от В. дялове от двата апартамента. Представени са и писмени доказателства – медицинско свидетелство № •••/29.05.1997 г., епикриза, издадена от МА – база № 2, София и болничен лист № •••••••• от 12.06.1997 г., установяващи, че съпругът на ищцата Д.П.М. е претърпял травматично спукване на лявата тъпанчева мембрана, което наложило оперативно лечение, като травмата е била причинена вследствие от нанесения му на 28.05.1997 г. побой от шурей му. По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите М А. К, И.М.Д., М. Н. Н., В. Й. С., С. Д. Я., Д.П.М.. От разказа на свидетелката М А. К, сестра на ответницата Г. Г., се установява, че познава Т и знае за апартамента в ж.к. „Д“. По думите още през 1995 г. между членовете на семейството е била постигната уговорка апартаментът в „Д“ да остане за Н. и съпругата му, а жилището в ж.к. „ЗФ“ – за В.. Тя обяснява, че е узнала за тази уговорка, тъй като по това време била в отпуск по майчинство и присъствала на разговорите. Свидетелката посочва, че Н. и семейството му живеят в апартамента в „Д“ още от началото на 90-те години, като според нея той е заплатил цената на жилището. Твърди, че е присъствала на разговор между Н., съпругата му, майка му Т и други членове на семейството, при който било обсъждано, че Н. дава парите за закупуването на апартамента, но тъй като жилището е било на името на майка му, средствата били предадени на нея, за да извърши плащането. По-късно, уточнява, че лично е присъствала и при предаването на парите на Т. По отношение на плащането свидетелката не може да посочи точната дата, но твърди, че това е станало през 1995 г. Тя заявява още, че е разполагала с копие на бележка, удостоверяваща предоставянето на сумата от Н. на родителите му, но към момента на разпита не я носи. Посочва също, че закупуването на апартамента е било извършено на две вноски – първата в размер на около 150 000 лева, а втората – около 350–360 хиляди лева, като не си спомня точните суми. Относно отношенията между страните свидетелката заявява, че почти не е виждала В., освен на сватбата и на погребението на Н.. По думите В. не е посещавала апартамента в „Д“ и не е поддържала контакти със сестра и нейното семейство. След смъртта на Н. през 2024 г. и на Т през януари 2025 г., В. започнала да се обажда във връзка с апартаментите, като преди това между тях не е имало контакт. Свидетелката посочва още, че в апартамента в „Д“ живеят А. и А.. На въпроси относно отношенията в семейството, свидетелката заявява, че между сестра и родителите на Н. не е имало проблеми, че родителите му са живеели в апартамента в „ЗФ“, а Н. със семейството си – в „Д“. Добавя, че след като сестра разбрала, че Т е настанена в дом за възрастни хора, я посетила, тъй като преди това не е знаела за това обстоятелство. От показанията на свидетеля И.М.Д. се установява, че познава Т като своя бивша колежка от „И“, където тя е работила по-дълго от него, а самият той е бил служител в предприятието в периода 1986–1992 г. По думите му сградата в ж.к. „Д“ е представлявала ведомствено жилищно строителство на „И“, като за разпределението на жилищата е била създадена комисия, която е разглеждала кандидатурите на желаещите да закупят апартаменти. Свидетелят обяснява, че всички кандидати, включително и той самият, са преминавали през тази комисия. Спомня си, че Т е кандидатствала за закупуване на жилище с намерението да осигури дом за сина си. Посочва, че лично е чувал от нея, че иска да закупи жилището именно за него. Обяснява още, че кандидатурите са били протоколирани, като комисията е вземала решения въз основа на заявените жилищни нужди. Макар да не е участвал в комисията и да не разполага с протоколите, той знае, че всички кандидати са преминавали през тази процедура. Свидетелят заявява, че живее в същия жилищен блок в ж.к. „Д“ от 1993 г. и е бил първият нанесъл се в него. По негови спомени, след като той се е нанесъл, в апартамент № * са се настанили Н., съпругата му и малкото им дете. Не може да посочи точната година на нанасянето им, но твърди, че семейството живее там непрекъснато от тогава. Посочва също, че и към настоящия момент в жилището живеят съпругата на Н. и двете им деца. Относно закупуването на апартамента свидетелят заявява, че няма сведения дали Н. е предоставял пари на майка си за плащането му. Според спомените му по онова време Н. и съпругата му са живеели заедно с родителите му в едно жилище, а желанието на Т било да закупи отделно жилище за сина си, за да могат двете семейства да живеят самостоятелно и спокойно.Свидетелят посочва още, че не познава сестрата на Н. и никога не я е виждал. На въпрос дали Т е споделяла дали възнамерява тя самата да се премести в новото жилище заедно с дъщеря си или жилището е било предназначено за Н., свидетелят заявява, че такава информация не му е била съобщавана. От показанията на свидетеля М. Н. Н. се установява, че е израснал в ж.к. „Д“, където живее от 39 години в блок, намиращ се в непосредствена близост до блока на семейството на Н.. По думите му познава А., А. и техния баща от целия си съзнателен живот, като ги е виждал редовно в квартала. Посочва, че най-често е виждал бащата и майката на момчетата, но никога не е виждал тяхната баба. Свидетелят обяснява, че семейството живее в белия блок зад бензиностанция „Ш“, до казино, като не знае точния номер на блока. Посещавал е многократно апартамента им, който се намира на четвъртия етаж в първия вход, като е ходил там по два-три пъти месечно. Посочва, че познава и избеното помещение към жилището, тъй като е слизал в мазето. По отношение на собствеността върху апартамента свидетелят заявява, че предполага, че жилището принадлежи на семейството на А. и А., тъй като те са живели там през целия му съзнателен живот. Уточнява обаче, че никога не е обсъждал с тях въпроса за собствеността и изводът му се основава единствено на обстоятелството, че постоянно са обитавали жилището. Свидетелят заявява още, че до скоро не е знаел, че бащата на А. и А. има сестра. Допълва, че е учил заедно с А. в •••-то училище, което било кварталното училище, като двамата са били в съседни класове, а братът на свидетеля бил набор на А.. От разпита на свидетелката В. Й. С. се установява, че Т е леля, а майка и Т са сестри. Познава братовчедите си Н. и В., но посочва, че след като Н. създал семейство, контактите им прекъснали. Последно го видяла на сватбата му около 1990 г. По думите майка и Т поддържали близки отношения през годините. След пенсионирането си Т често посещавала сестра си в с. М, което било и нейното родно място. Свидетелката присъствала на разговорите им и знаела, че Т и съпругът разполагат с два апартамента – единият в ж.к. „И“, а другият в ж.к. „Д“. Т споделяла, че дъщеря живее в апартамента в „И“, а синът – в този в „Д“, като самата тя живеела в „И“ заедно с дъщеря си. Свидетелката заявява, че никога не е чувала Т да е правила разпределение на двата апартамента или да е заявявала кой от тях следва да остане за Н. или за В. след смъртта . По думите Т винаги говорела за двата апартамента като за свои собствени и не е споделяла намерение да ги разпределя между децата си. Според личните впечатления на свидетелката, особено през последните години от живота си, Т не е имала желание да извършва подобно разпределение. Свидетелката уточнява, че след като се омъжила и заживяла близо до апартамента в „И“, често разговаряла с леля си, но никога не е ставало дума за подобни намерения. Тя посочва още, че не е присъствала на семейни тържества в жилището в „И“, тъй като от години не са се организирали такива събирания. По думите , за Т и съпруга , в напреднала възраст, се грижела дъщеря им, с която те живеели заедно. На въпроси на съда свидетелката заявява, че никога не е чувала Н. да е давал пари за някой от двата имота. Посочва, че и при разговорите между майка и Т никога не е ставало дума за подобно плащане. Според нейните спомени жилището в „И“ първоначално е било къща, която впоследствие е била отчуждена и семейството е било обезщетено с апартамент. За апартамента в „Д“ знае единствено, че е бил закупен по-късно, но не помни кога и при какви обстоятелства. На въпроси на адвокат Й. свидетелката заявява, че не знае защо В. е живяла в единия апартамент, а Н. – в другия, нито как е било взето решението за това разпределение. Не си спомня съпругът на Т да е споделял нещо по този въпрос. Допълва, че Т често посещавала сестра си, докато съпругът идвал много по-рядко, главно преди много години, когато децата им били още младежи. От разпита на свидетелката С. Д. Я. се установява, че познава Т, А., В. и останалите членове на семейството, с изключение на Н.. Посочва, че се е запознала с В. през 1992 г. на детската площадка, тъй като децата им били почти на една и съща възраст. След като през 1995 г. се преместила да живее в ж.к. „И“, се запознала и със семейството й, като преди това живеела в ж.к. „С.Т.“. По думите с Т били в близки приятелски отношения през по-младите си години. Срещали се най-често на детската площадка, където прекарвали време с децата си. Посещавала е дома на Т само няколко пъти по различни поводи, тъй като по онова време не било обичайно хората често да си гостуват. Свидетелката заявява, че Т е споделяла, че освен жилището в „И“, семейството притежава и още едно жилище. Посочва обаче, че Т не е говорела много по тази тема и никога не е споделяла как възнамерява да разпредели двата имота между децата си. Не си спомня през 1995 г. да е имало семейно тържество или друг повод, нито Т да е разказвала за подобно събитие. По отношение на Н. свидетелката заявява, че го е видяла за първи път на погребението на А. през 2015 г., когато разбрала, че той е брат на В.. Посочва още, че е видяла за първи път децата на Н. на бала на сина на В., където В. ги представила като децата на брат . Свидетелката заявява, че никога не е чувала Н. или неговото семейство да са се обаждали, да са помагали или да са полагали грижи за Т и А.. На въпроси на адвокат Й. допълва, че никога не е водила разговори с А. относно имотите, тъй като отношенията им не предполагали подобни теми. Посочва също, че Т е прекарала последните три-ч години от живота си в дом. От показанията на свидетеля Д.П.М., съпруг на ищцата, се установява, че познава съпругата си В. от септември 1988 г., а от лятото на 1990 г. и към настоящия момент са били женени. По думите му, след раждането на сина им през 1992 г., временно се преместили да живеят в апартамента на родителите на В. в ж.к. „И“, за да може Т да помага на дъщеря си. След като В. се възстановила, семейството се върнало в жилището си в „С.Г.“. През този период в апартамента в „И“ живеели и Н., съпругата му Г. и синът им А.. Свидетелят заявява, че Н. и семейството му никога не са живели под наем и че са се преместили в апартамента в ж.к. „Д“ в началото на 1995 г. На въпроси на съда свидетелят посочва, че апартаментът в „Д“ е бил придобит от Т в края на 1993 г., когато била изплатена цялата му цена. По думите му Н. и семейството му не се нанесли веднага, а едва в началото на 1995 г., тъй като сградата все още не била въведена в експлоатация. Според него те се преместили веднага щом това станало възможно. Свидетелят заявява, че още около 1990 г. в семейството се говорело за придобиването на второ жилище, тъй като три семейства не можели да съжителстват в апартамента в „И“. По думите му Т и А. решили да се включат в жилищната кооперация на предприятието, в което Т работела, и започнали да внасят средства за закупуването на апартамента. Първоначалното им намерение било те самите, заедно с В., свидетеля и детето им, да се преместят в новото жилище. Впоследствие обаче преценили, че разпределението на помещенията не е подходящо за две семейства, поради което предоставили жилището на Н., съпругата му и детето им. М. заявява, че не му е известно Н. да е давал пари на родителите си за закупуването на апартамента в „Д“. Посочва, че не знае с какви средства са разполагали Т и А., но предполага, че са имали план как да изплатят жилището. Допълва, че той и съпругата му също са им оказвали финансова помощ, за да бъде изплатена цената в определения срок, като към края на 1993 г. апартаментът трябвало да бъде напълно изплатен. Обяснява, че по това време жилищата се изплащали на вноски. Свидетелят заявява, че през 1995 г. не е имало семейно тържество, тъй като родителите на В. не обичали да канят хора в дома си, а и жилището не било подходящо за големи събирания. Посочва още, че не знае да са водени разговори, с които официално да са разпределяни двата апартамента между децата. По думите му Т и А. винаги заявявали, че докато са живи няма да разпределят имотите си, нито са говорили как ще бъдат поделени след смъртта им. Те считали и двата апартамента за своя собственост. Според свидетеля родителите на В. не желаели да живеят с Н., тъй като той злоупотребявал с алкохол и ставал агресивен. Разказва, че през 1997 г. Н. дошъл в апартамента в „И“ в нетрезво състояние, предизвикал скандал и му нанесъл телесни повреди, за които бил съставен съдебномедицински протокол. След този инцидент отношенията между двамата били прекъснати до 2010 г., когато се срещнали на тържеството на сина на Н.. Поради влошените отношения свидетелят не посещавал апартамента в „Д“. По думите му Т и А. посещавали апартамента в „Д“, тъй като там живеели внуците им. Не му е известно те някога да са били възпрепятствани да влизат в жилището или да са споделяли, че входната врата или ключалките са били сменени. Свидетелят заявява, че разговори относно уреждането на собствеността върху двата апартамента започнали едва няколко месеца след смъртта на Т. Обсъждана била възможността да си разменят идеалните части от двата имота, тъй като апартаментът в „Д“ бил по-голям и по-скъп от този в „И“. Посочва, че А. е водил кореспонденция с В. по „В“ с предложение да закупи нейните идеални части от двата апартамента. След предявяване на находящата се в кориците по делото кореспонденция по „В“, свидетелят потвърждава, че е виждал тези съобщения на телефона на съпругата си и уточнява, че Р.М. е техният син. М. заявява още, че не е било постигнато споразумение относно подялбата на имотите и размера на евентуалните плащания между наследниците. По думите му през последните години от живота на Т и А. единствено той и съпругата му са полагали грижи за тях. На въпроси на съда свидетелят отново подчертава, че първоначалното желание на Т и А. било те самите да се преместят в апартамента в „Д“, но поради неподходящото вътрешно разпределение решили да предоставят жилището на Н.. Описва, че апартаментът в „Д“ е по-голям като площ, но има две малки спални, голяма дневна, трапезария и малка кухня, което според него го правело неудобен за две семейства. За сравнение, в апартамента в „И“ помещенията били преустроени така, че в тях да могат да живеят едновременно родителите на В. и нейното семейство. На въпроси на адвокат Й. свидетелят допълва, че знае единствено от разказите на Т и А., че са посещавали жилището в „Д“. Посочва още, че Т е страдала от деменция през последните около пет години от живота си и в този период е живяла в дом за възрастни хора. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки от съделителите. Следователно, предмет на доказване в тази фаза са съществуването и основанието за възникване на съсобствеността, страните и обектите на делбата, като установяването на тези правнорелевантни обстоятелства е в доказателствена тежест на всяка от страните по делото. Установи се по делото, че А. Н. Г. и Т.Н. Г. са придобили процесните недвижими имоти, а именно: през 1978 г. апартамент №••, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ••.•••••••.•• и през 1998 г. апартамент № *, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••••••.••••••••.*. Не се спори между страните, че имотите са придобити по време на брака между А. Н. Г. и Т.Н. Г., поради което и доколкото липсват доказателства в подкрепа на обратното, съдът намира, че на основание чл. 13, ал. 1 СК от 1968 г. /отм./ и чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. /отм./, същите са придоби в режим на съпружеска имуществена общност. Установи се, че след смъртта си на 14.07.2015 г., А. Н. Г. е оставил за свои законни наследници съпругата си Т.Н. Г. и двете си деца - Н. А.ов Г. и В. А. М.. Със смъртта на А. е била прекратена съпружеската имуществена общност между двамата съпрузи, при което същата се е превърнала в обикновена съсобственост, при равни дялове за всеки от тях, на основание чл. 28 от действащия СК. Така Т се явява собственик на ½ ид.ч. от процесните имоти въз основа на прекратената имуществена общност, като е получила и 1/6 ид.ч. по наследство от съпруга си А. на основание чл. 9, ал. 1 ЗН, или общо притежаваните от нея части възлизат на 4/6 ид.ч. Децата на А. на основание чл. 5, ал. 1 ЗН наследяват по равни части, при което всеки от тях е придобило по 1/6 ид.ч. от процесните имоти. Установи се, че Н. А.ов Г. е починал на 01.07.2024 г., като е оставил за наследници съпругата си Г. А. Г. и двамата си синове А. Н. Г. и А. Н. Г., като всеки от тях на основание чл. 5, ал. 1, вр. чл. 9, ал. 1 ЗН наследява по равни части от наследството на наследодателя. Така Г., А. и А. се явяват собственици на по 1/18 ид.ч. от имотите. Установи се също, че Т.Н. Г. е починала на 01.01.2025 г., като е оставила за наследници дъщеря си В. А. М. и двамата си внуци А. Н. Г. и А. Н. Г. – деца на починалия преди наследодателката неин син Н. А.ов Г., които на основание чл. 10, ал. 1 ЗН наследяват по право на заместване на своя баща Н., починал преди наследодателя Т. Така В. е придобила 1/3 от наследството на Т, а всеки от внуците - А. и А. по 1/6 ид.ч. С оглед на изложеното следва да се приеме, че В. А. М. се явява собственик на 9/18 ид.ч. от имотите, Г. А. Г. – на 1/18 ид.ч., А. Н. Г. – на 4/18 ид.ч. и А. Н. Г. – на 4/18 ид.ч. По възражението за придобивна давност по отношение на процесния апартамент № * от ответниците Г. А. Г., А. Н. Г. и А. Н. Г. с правно основание чл.69 ЗС. В доказателствена тежест на ответницшти е да установят упражняване на спокойно, безпрепятствено и непрекъснато владение в продължение на 10 години върху делбения имот, както и че са извършили действия, с които са престанали да държат идеалните части от вещта за другите съсобственици и са започнали да ги държат за себе си с намерение да ги своят, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. В случаите при наследяването като общо правоприемство, владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава в наследствения имот. По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта, признава такава и на останалите съсобственици, какъвто е случаят при наследяване, то го прави държател на техните идеални части, и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. В този смисъл са постановките на Тълкувателно решение № 1/2012 г. ОСГК, ВКС. Фактическият състав на придобивната давност включва два елемента: владение (упражняване на фактическа власт върху вещ с намерение да се държи вещта като своя) и определен срок от време. Владението трябва да отговаря на признаците, посочени в чл. 68 от ЗС. То трябва да е непрекъснато (чл. 81 от ЗС), постоянно (фактическата власт върху вещта и държането й като своя нямат случаен характер, а изразяват воля трайно да се държи вещта), спокойно (да не е установено с насилие), явно (не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец), несъмнително. Владението е съмнително, ако не може със сигурност да се каже дали действително владелецът упражнява фактическа власт или дали наистина има намерение да държи вещта като своя. В хипотезата, когато само някой от наследниците ползва наследен съсобствен имот, сам по себе си фактът на осъществяване на фактическата власт върху имота не е достатъчен, за да се приеме, че е налице владение като основание за придобиване по давност на идеалните части на останалите сънаследници. Такъв наследник е владелец само на собствената си идеална част и държател на идеалните части на останалите сънаследници. За да се превърне във владелец на целия имот, респ. на идеални части на останалите сънаследници и да придобие правото на собственост по давност, този наследник следва да отблъсне владението на останалите съсобственици, т.е. да доведе до знанието им намерението си да свои имота изцяло, респ. идеалните части на други сънаследници, и да ги уведоми, че отказва да признае правата им, като не остави у тях съмнение по отношение на новото си субективно отношение към вещта. Съгласно задължителното за приложение от съдилищата Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по тълк.д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС, презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. Съгласно същото тълкувателно решение, презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт, показва съвладение. Независимо от правото на всеки от съсобствениците да ползва общата вещ, то някой от тях може сам да упражнява фактическа власт върху цялата вещ, без да се съобразява с правата на останалите. Това може да стане било като въобще не знае, че и друг има право на собственост върху същия имот, било като отнеме владението на останалите съсобственици и не ги допуска да го ползват съобразно идеалните си части. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо владението на останалите, намерението му за своене се предполага. Когато обаче основанието, на което е установена фактическата власт, показва съвладение и съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Поради това от съществено значение при всеки конкретен спор е дали е установено наличие на съсобственост и съвладение или има един единствен владелец на целия съсобствен имот. В настоящия случай от събраните по делото доказателства безспорно се установи, че Н. и семейството му са се преместили да живеят в придобития от родителите му апартамент № * в ж.к. „Д“ от момента на построяването му, което е станало около 1995 г., като Н. е живял в апартамента до смъртта си на 01.07.2024 г., а към датата на приключване на съдебното дирене по делото в същия продължава да живее семейството му – Г. А. Г., А. Н. Г. и А. Н. Г., ответници по делото. Съдът намира за неоснователно твърдението на ответниците, че процесният имот е бил придобит със средства, предоставени през 1995 г. от Н. на майка му. За доказване на посоченото обстоятелство ответниците са ангажирали гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелката М А. К - сестра на ответницата, която заявява, че през 1995 г. Н. е дал на майка си парите за закупуването на апартамента, които съдът не кредитира в тази им част, доколкото не се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал. Това е така, доколкото от представените констативен протокол от 05.01.1994 г., изготвен от „И“ ООД и Инициативния комитет на съинвеститорите и протокол за въвод във владение от 05.01.1994 г. се установява, че към 05.01.1994 г. продажната цена за апартамента е била заплатена изцяло, което обстоятелство се подкрепя и от свидетелските показания на Д.П.М., които съдът кредитира на основание чл. 172 ГПК, като взе предвид възможността за заинтересованост на свидетеля, доколкото е съпруг на ищцата, но съдът намира показанията за достоверни, доколкото се подкрепят от останалите доказателства по делото. За неоснователно съдът намира и твърдението, че приживе родителите на ищцата и Н. са разпределили между последните процесните имоти. Анализирайки показанията на разпитаните свидетели, се налага извод, че Н. и семейството му са били допуснати от родителите на Н. да ползват имота, при което е налице т.нар. „търпими действия“ върху имота. Съгласно решение № •••/11.12.2012 г. по гр. д. № •••/2012 г., ВКС, І г.о., търпими са всички онези действия, които представляват според обстоятелствата незначително безпокойство за собственика или владелеца на един недвижим имот, които се извършват с изричното или предполагаемо съгласие на владелеца и за които може да се допусне, че той би търпял да се извършват само поради това от обикновена любезност, добронамереност, гостоприемство, по силата на лични отношения и поради това да се смятат за извършени с неговото съгласие. Към това тълкуване следва да се добави и доразвитото в Решение № 122 от 03.12.2020 г., по гр. д. № •••• по описа за 2019 г. на ВКС, в което е посочено, че общото между държането и търпимите действия е в обективния им елемент - упражняването на фактическа власт върху вещ, а разликата е в субективния, който се извежда от основанието, на което е установена тази власт. Ключът е в основанието за фактическата власт върху имота. "При държането фактическата власт се установява въз основа на правна сделка, по силата на която и с оглед поето по нея договорно задължение, собственикът или владелецът на вещта предава временно или безсрочно ползването на вещта, съответно държателят придобива противопоставимо на съконтрахента си облигационно право да ползва вещта съобразно условията на сделката, по която се уреждат отношенията между съконтрахентите. При търпимите действия фактическата власт се придобива също със съгласието на собственика или владелеца, като това съгласие може да бъде изрично или предполагаемо, но основано на добрите междуличностни отношения (съседски, приятелски или роднински), поради което се търпи едно действие върху имот, действие, за което лицето, което го извършва няма никакво право". Ако волята на лицата е да уредят отношенията си чрез правна сделка и са налице съвпадащи волеизявления относно съществени елементи на сделката, то е налице държане въз основа на възникнало облигационно отношение. Ако волята (изрична или предполагаема) е свързана единствено с междуличностните отношения, то не възниква облигационна връзка, а са налице единствено търпими действия". С оглед на изложеното съдът намира, че Н. и ответниците са упражнявали фактическата власт върху имота при условията на търпими действия. Последните са били допуснати в собствения на родителите на Н. имот, с оглед съществуващите между тях междуличностни отношения. Съгласието на родителите на Н., въз основа на което той и семейството му са установили фактическата власт, е свързано изцяло с личностните им отношения, поради което ответниците, респективно наследодателят им Н., не се явяват владелци на недвижимия имот. Ето защо действията на последните се явяват търпими до 01.01.2025 г. - датата на смъртта на майката на Н. - Т, когато ответниците са станали съсобственици, заедно с ищцата на процесния недвижим имот. Съдът не счита за нужно да изследва дали в периода след 01.01.2025 г. ответниците се явяват държатели спрямо ищцата, съответно владелци на процесния недвижим имот, доколкото не е изпълнен хипотезиса на правната норма на чл. 79, ал. 1 ЗС, тъй като от посочената дата не е изтекъл предвидения в разпоредбата 10-годишен давностен срок. Само за пълнота на изложението следва да се посочи и че по делото не се доказа ответниците, респективно техния наследодател Н., да е манифестирал пред наследодателите А. и Т, респективно пред ищцата, намерението си за своене на вещта. Напротив, от представените по делото електронна кореспонденция и подаваните от Г. Г. годишни данъчни декларации за 2024 г. и 2025 г. се установява, че Г. и А. изрично признават правата на ищцата по отношение на процесния имот. С оглед на гореизложеното и доколкото възражението на ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна давност по отношение на апартамент № * се явява неоснователно, то съдът намира,че до делба следва да бъдат допуснати и двата имота, а именно самостоятелен обект с идентификатор ••.•••••••.•• и самостоятелен обект с идентификатор •••••••.••••••••.*, при посочените квоти за страните. Разноски на този етап от производството не се дължат на страните. Мотивиран от горното, СРС